Странна и мъничка червеева дупкабр.241
Вашият коментар
Месечни архиви: ноември 2020
Видов ден – средата на годината бр.241
В народния календар на българите, 15 юни е наречен Видов ден. Различни са вярванията, свързани с този празник. Разглеждайки хронологично във времето виждаме, че той се свързва с трима светии: Св. Вартоломей, Св. Елисей и Св. Вида. Вярва се, че двамата първи светии са братя на Св. Вида. Днешния ден е посветен именно на нея.
Основните функции, с които е натоварен този ден, е предпазването от природни стихии, особено градушка. В миналото падането на градушка е била равностойно на глад. Св. Вартоломей, според преданията завъртал облаците и предотвратявал така природните стихии. Този светец се нарича още „Градушкар“.
От друга страна, схващането е че Видов ден е средата на годината. В миналото се е отбелязвал на 28 юни, т.е. в края на шестия месец от годината. Това е ден за провидение. Не толкова за равносметка, какъвто е празникът Димитровден, когато е краят на стопанската година.
Ако приемем, че в началото на май, когато празнуваме Гергьовден и когато започва активната земеделска и животновъдска работа, полагаме основите на един бъдещ резултат от труда, то вече към края на юни трябва да се види „на къде отиват нещата“. Есенните култури отдавна е трябвало да покажат резултат. Пролетните пък, тепърва очакваме. Иде жътва, най-хубавото време за българина. Ще има ли добра реколта, ще има ли богати и пълни хамбари, има ли достатъчно родени агнета, ярета, от които се очаква пък поколение.
В този смисъл, Видов ден отваря напълно вратите към лятото, когато селянинът приема нивата като дом. Дори да замръкне там, или да остане да пази стоката в полето или в Балкана, Видов ден е минал. Видяло се е. Няма ги зимните студове, няма слани, реките не са толкова студени.
Автор: Д-р Росен Гацин
http://istoryavshevici.blogspot.com/2020/06/blog-post.html
Виетнамец си отгледа почти 5 метрова растабр.241
за 80 години без да се подстригва
92-годишен виетнамец, който не е подстригвал косата си от 80 години, заради страх, че ще умре, вече има раста, дълга 4.5 метра, пише DailyMail.
Нгуен Ван Чиен, от южния район на делтата на Меконг, Виетнам, вярва, че трябва да оставим всичко по себе си, както ни е дадено и да не го променяме.
„Вярвам, че ако си отрежа косата, ще умра. Не смея да променя нищо по косата си, дори да се среша”, каза Чиен, който живее в село на 80 км западно от град Хо Ши Мин.
Чиен, който почита девет стихии и седем бога, смята, че това е негов дълг към боговете – да отглежда косата си без да се грижи за нея като единствено я свива под оранжевия си тюрбан.
Наложило му се да се подстриже, когато тръгнал на училище, но в трети клас решил да престане да ходи и да остави косата си да расте без да я стриже, сресва и дори мие никога повече.“Помня, че косата ми бе гъста, черна и здрава”, споделя още той. “Откакто получих призванието на божествената сила, реших, че имам спрециална мисия в живота”, допълва Чиен.
Чиен е последовател на староверие, наречено „Дуа“ или позната като кокосовата религия, кръстена на нейния основател, който твърди, че оцелява само на кокосови орехи, за да запази жизнеността си.
“Дуа” е забранена във Виетнам и е категоризирана като суеверие.https://gospodari.com/%d0%b2%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%bd%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d1%86-%d1%81%d0%b8-%d0%be%d1%82%d0%b3%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d1%87%d1%82%d0%b8-5-%d0%bc%d0%b5%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d1%80%d0%b0/
ABU’L WALID МОХАМЕД Ibn Rushd AL-Куртуби (Авероес) бр.241
Ибн Рушд е роден в Кордоба (Qurtubah), Испания, за семейства с едно дълго и добре спазва традицията на правните и обществените услуги. Дядо му, на влиятелни Абдул-Уалид Мохамед († 1126), беше главен съдия на Кордоба (Qurtubah), под Алморавидите династия, се установи като специалист в правната методология и в ученията на различни правни училища. Баща Ибн Рушд\Ъс, Абдул-Касим Ахмад, макар и не толкова почитана като дядо си, състояла се на една и съща позиция, докато Алморавидс са били свалени от Алмохад династия през 1146.
Образование Ибн Рушд следваше традиционен път, който започва с изследвания в хадис, лингвистика, съдебната практика и учебни теология. Най-ранните биографи и мюсюлмански хронисти говорят малко за образованието си в областта на науката и философията, където най-голям интерес от Западна стипендия в него е, но предвид склонността му към закона и живота си като юрист.
Ибн Рушд пътува до Маракеш и попада под патронажа на халиф \“Абд ал-Му\ъмин, вероятно свързани с образователната реформа за династия. В Алмохадс, като Алморавидс те са заменени, бяха северозападната част на Африка берберски Кхарижите-повлияно реформа движение. Основана в теологията на Ибн Тумарт (1078-1139), който подчерта, божественото единство и идеята за божественото обещание и заплаха, той смята, че положителната правна система могат да съществуват съвместно с рационално и практическо богословие. Това доведе до разбирането, че правото е необходимо да се основава предимно на откровение, вместо на традициите на юристи. Теология Ибн Талмарт\ъс потвърди, че съществуването и същността на Бог може да бъде определен чрез причина сам, и че за да се използва от Комисията и етично правната теория, че зависи от божествена превъзходство.
Връзка с Ибн Рушд на Алмохад не е бил просто опортюнистични, (предвид подкрепата на баща си и дядо си беше дал на Алморавидс), за това влияе работата си значително; специално способността си да се обединят философия и религия. Това беше Ибн Туфайл, които въведоха Ибн Рушд на владетеля. Принцът е бил впечатлен от младия философ и заети го първо като главен съдия и по-късно като главен лекар, князът се оплакват от предизвикателствата, поставени от текстове на гръцки философ и Ибн Рушд възложено да напише поредица от коментари по тях.
Събитията около Ибн Рушд към края на живота си, включително и заточение, сигнализира по-широка културна промяна в ислямския свят. Интерес към философията е предимно сред елита: учени, царски покровители и държавните служители. Въпреки това, присъствието си сред управляващия елит говори за многообразието на какво означава да бъде \“мюсюлманин\“.
В интерес в областта на философията ванед в мюсюлманския свят след Ибн Рушд, творбите му намерили нова съществуване и интелектуалната мощ в работата на християнски и еврейски философи. Дванадесети и тринадесети век видях на интелектуална възраждане в Латинска Запад, с първия голям университетите е установено в Италия, Франция и Англия.
В стените на университета в Париж, една група от философи дойде да се идентифицират с Аристотеловата философия, представени от Ибн Рушд, особено на някои елементи на неговата връзка с религията. Ибн Рушд (Аверроисц), техните таксуват обвинителите, е спомогнал за учения на един интелект за всички хора, отказ за безсмъртието на душата, заяви, че щастие може да се намери в този живот и да се насърчава новаторските доктрина на \“двойна истина\“.
Двойна истината, идеята, че има два вида на истината, религиозни и философски, а не е притежаван от Ибн Рушд себе си, но беше новост на Аверроисц.
Абу ал-Уалид ибн Мохамед ибн Ахмад Рушд, по-известен в Латинска Запада като Авероес, живял по време на един уникален период, в западната интелектуална история, в която интерес в областта на философията и теологията е угасвала в мюсюлманския свят и едва сега започва да процъфтява в Латинска християните . Само петнадесет години преди раждането му, най-големият критик на ислямската философия, ал Гхаззали (1058-1111), е починал след постигане на смъртоносен удар на мюсюлманската философия Неоплатониц, по-специално работата на великия философ Ибн Сина (980-1037).
От такива мрачни обстоятелства възникнала испански-мюсюлманските философи, на които юрист и лекар Ибн Рушд започва да се счита за окончателен и най-влиятелните мюсюлмански философ, особено за тези, които наследили традицията на философията на мюсюлманите в Запада.
Въпреки това, без работата на испанския философ-мюсюлмани, голяма част от което е станало в средновековната философия не би съществувал. Той стана един пример за това как религии са динамични и развива традициите, често оформени от епистемологична влияния от други традиции.
Обща тема през целия си писания е, че не съществува несъвместимост между религия и философия, когато и двете са правилно разбрани. Приносът му към философията се в различни форми, вариращи от неговата подробни коментари на Аристотел, неговата защита на философията срещу атаките на онези, които го осъдиха, че противоречат на Исляма и строителството му на форма на Аристотелянисм които почистват, доколкото това е възможно най – време, на Неоплатониц влияния.
В западния свят, той е признат, тъй като още в тринадесетата век, тъй като коментатор на Аристотел, допринасяйки по този начин за преоткриване на Учителя, след векове на почти пълно забвение в Западна Европа. Това откритие е било средство за започване Латинска Схоластика и своевременно, Европейския Ренесанс на петнайсети век. Независимо от това, има много малко внимание на работата Авероес \“на английски, въпреки че по-голям интерес е доказано, на френски, след публикуването на Авероес et Л\ъаверроисме Ернест Ренан през 1852, и тъй като този път в испански
http://gamar-leyla.blogspot.com/2009/12/abul-walid-ibn-rushd-al.html
Ибрахим Ибн Адам: Принцът на суфисите бр.240
Ибрахим ибн Адам ибн Мансур ибн Габер Ал-Агли, роден в Балах, Афганистан и известен като Ал Тамими, беше един от стълбовете сред уламите (учени) на сунитския суфизъм през втория век от ислямския календар.
Както е цитирано в книгата „Ибрахим ибн Адхам“ от бившия глава на Ал-Азхар Абдел-Халим Махмуд, Ибн Адхам вярваше, че „който познае себе си, ще се съсредоточи върху усъвършенстването на себе си и който знае бог, ще бъде съсредоточен само върху Бога“.
„Бедността [на земята] ще се превърне в голямо богатство на небето, което се равнява на подчинението на Аллах в Божиите очи, което Бог дава само на тези, които обича.“
Според легендата Ибн Адам, син на крал, бил на лов, когато чул обезсърчен глас, който казвал: „Кълна се в Бога, вие не бихте искали да водите такъв живот и това не е вашето призвание в живота. “
Така Ибн Адам слязъл с коня си, дал планината и дрехите си на беден пастир и се отправил към Мека, където се сприятелявал с пионерите на аскетизма Сифан Ал-Таури и Ал-Фадил ибн Аяд. По-късно се отправи към Леванта, където остана до края на живота си.
Тази легенда прилича на тази на Буда (което означава „мъдрият“ или „просветления“).
Буда, известен още като Сидхарта Гаутама, напусна двореца си в търсене на знания, а също така избра друг път в живота след ловна експедиция.
Буда, след като удари лебеда, който ловуваше, съжалява за действието си, след като видя кръвта на лебеда, дори след като баща му излекува лебеда и го освободи, както се казва в „Книгата на Буда“ от Мохамед Абдел-Азиз Ал-Заки.
За суфийските ценности да бъдете благодарни и да приемате, Ибн Адхам каза, че „сърцето има три слоя; щастие, тъга и доволство. Ако сте доволни от това, което имате, значи сте нетърпелив човек, а онзи, който е нетърпелив, се лишава. Ако сте тъжни от това, което сте загубили, значи сте горчив човек, а онзи, който е огорчен, се чувства измъчен. Ако се занимавате с похвала, тогава търсите възхищение и търсенето разваля работата ви; а доказателството е в светите думи на Корана: „не се отчайвайте от това, което сте пропуснали, и не се радвайте на това, което ви е дадено“. “ Ибн Адхам беше доста замислен и често мълчалив човек, който беше отделен от светските тревоги за любовта, славата, парите и властта. Той много се стремеше да служи на Бога и винаги насърчаваше усилена работа и усъвършенстваше занаята.
Ибн Адам беше градинар и земеделец, който подкрепяше много от своите привилегировани приятели.
Според книгата „На чиито молитви отговарят“ средновековният имам Абу Бакр Ибн Мохамед Аби Ал-Дония (208 – 281 хиджри), Бакиа Ибн Уелид, очевидец, разказа за инцидент, при който Ибн Адхам е бил на борда на кораб, изправен пред огромна буря. Когато той беше помолен да се помоли на Бог да спаси кораба от бурята, Ибн Ал-Адам каза: „О, Боже, ти ни показа силата си, така че, моля те, покажи ни своята милост“ и така бурята внезапно спря.
Ибн Адхам умира в Габла, Сирия през 776 г. сл. Хр., И оттогава гробницата му е светилище.
авторизиран превод Мария Герасова
Любов и брак в Египет бр.241
„Жените в Древен Египет имаха голяма свобода да изразяват любовта си, можеха да избират собствените си съпрузи и имаха равното право на развод“.
В папируса от Торино, брачният договор обяснява, че в случай на развод, съпругата получава „списък“ на всички неща, които е купила в къщата, и една трета от богатството им, тъй като са били женени. Децата им получават да наследяват всичко еднакво. Друг интересен пример е брачният договор, открит в Дейр Ал-Мадина:
„По благодат на Амун и царя, ако някога ми хрумна да изключа или унижа дъщеря ви, заслужавам да бъда ударен 100 пъти и бих й дал с охота всичките си вещи и пари, които сме спечелили заедно.“
„Уникалният“, „обичаният“, „този, който е като никой друг“, „най-красивият в света“ – заглавия, които наистина са достойни за египетските жени, древни и съвременни.
авторизиран превод Мария Герасова
БЪЛГАРИЯ И ЧАСТ ОТ БАЛКАНИТЕ БР.241
България и част от Балканите е земята на най-древната цивилизация с научен и култов център Варна, твърдят известни учени
Тяхните изследвания и публикации в специализирани издания и световни медии отбелязват, че най-древната цивилизация в Европа и света е процъфтяла на територията на България и част от Балканите от 6800 г. до 4500 г пр. новата ера. Твърдението се основава на изследванията на проф. Дейвид Антони, Уйлиам Райън и подводният археоалог Балард – САЩ, археологът сър Колин Ренфрю и геофизика проф. Робърт Шох – Англия, антропологът Мишел Луи Сефериад – Франция, археологът принц Микаса – Япония; проф. Ханриета Тодорова, проф. д-р ТН Петко Димитров, доц. д-р Христо Смоленов – БАН, инж. д-р ТН Йордан Бояджиев, проф. Стефан Гайд и антропологът проф. Йордан Йорданов – България и книгата на изследователя от САЩ Харалд Харман „Загадките на Дунавската цивилизация”.
Твърденията на споменатите учени и на други техни колеги са отпечатани в тази електронна книга.
Разлистете електронната книга
.
КАЛЕНДАРЪТ НА БЪЛГАРИТЕ – ДРЕВЕН И НАЙ-ТОЧЕН В СВЕТА
Българският календар е в основата на разработването на световен календар от специалистите на ЮНЕСКО и ООН. Според тях древните български летобройци открили „българското златно календарно число“
Карта на държавите, които пишат на кирилица с население 280 милиона души
КИРИЛИЦАТА – КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
БЪЛГАРСКОТО КИСЕЛО МЛЯКО и ЛАКТОБАЦИЛИУС БУЛГАРИКУС
Тази благотворна бактерия, открита от д-р Стамен Григоров, се развива само в България и се употребява за направа на кисело мляко в страни с население от около два милиарда души
ШЕСТИЯТ СЪРДЕЧЕН ТОН –
българско откритие в световната медицина, създадено от проф. д-р Иван Митев
На 12 март 1981 г. е вписано в Златната книга на ИНРА, в последствие наречено „Откритие на века“, тъй като има голямо значение при лечението на болни по целия свят
ПЪРВИЯТ В СВЕТА ЕЛЕКТРОНЕН ЧАСОВНИК
Неговият създател инж. Петър Петров се счита за един от най-продуктивните изобретатели през XX век. Изобретел е и безжичния сърдечен монитор, компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити и др.
РЕАКТИВНИТЕ ДВИГАТЕЛИ ЗА МЕКО КАЦАНЕ НА ЛУНАТА
21 юли 1969 г.: Модолът „Орел“ на космическия кораб „Аполо“ меко каца на луната. Това бе осъществено благодарение на реактивните двигатели, изобретени от българина
Иван (Джон) Ночев.
ПАРКЪТ ЕВКСИНОГРАД – ЕВРОПЕЙСКИ ПАМЕТНИК НА ГРАДИНСКОТО ИЗКУСТВО
Паркът се простира на 820 декара и излъчва величие и хармония. Композицията от дървета, цветя, езера, лозя и алеи утвърждава философията, че редът е красота.
22 юни 1937: откритие на акад. Геоги Наджаков става теоритична основа за създаване на копирната апаратура. То има огромно значение и при правенето на снимки от космически спътници, в телевизионната техника, запаметяващите електронни устройства, рентгеновите дозиметри и др.
BORIS GEORGIEV DI VARNА –
Един от най-добрите портретисти на своето време Сред приятелите, които е рисувал, са такива велики умове като Алберт Айнщайн, Рабиндранат Тагор, Махатмаха Ганди, Джавахарлал Неру, Николай Рьорих, Ромен Ролан и редица други.
ОПАКОВАНЕТО НА ОБЕКТИ –
Авангардна форма в световното изкуство
Създадена от Кристо – Христо Явашев. Опаковането на Райхстага в Берлин беше грандиозен проект, видян от повече три милиона зрители. „Когато го опаковаш, тогава чак истински го виждаш“.
ОТКРИВАНЕ НА НАЙ-ДАЛЕЧНАТА ПЛАНЕТА (темата е в процес на подготовка)
ЕЛЕКТРОНЕН АПАРАТ ЗА ОБЩУВАНЕ НА ХОРАТА НА МАЙЧИН ЕЗИК БЕЗ ПРЕВОДАЧ И
ЦИФРОВАТА ПИСМЕНОСТ
Създаден от инж. Койчо Митев
Свищов в края на ХІХ век през погледа на пътешественици. Снимка: Ретро България
ПЪРВОТО В СВЕТА ЧИТАЛИЩЕ, СЪЗДАДЕНО НА 30 ЯНУАРИ 1856 ГОДИНА В СВИЩОВ
Спасяването на християнска Европа през Средновековието от Кан Тервел, обявен от Католическата църква за Светец Тивелий
Спасяването на българските евреи
Богомилите с тяхната християнска философия
и световният им девиз „Свобода, братство, равенство и любов“
Идеята за създаване на Организацията на нациите, прерастнала ООН, първите основни устъвни документи на инж. Никола Димков
Нивалинът, Брауновият газ, Скоростната автомобилна кутия, Въздушната възглавница в автомобилите, Най-бързият в света състезателен велосипед ..
http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:331044
ПЕНЧО СЕМОВ БР.241
индустриалецът благодeтел
Историята на българското дарителство е една цяла вселена. Трудно ще е да изброим имената на всички онези непознати или забравени наши меценати, отделили баснословни суми за благото на своя народ. Това са най-вече заможни хора, придобили с упорит труд богатството си, но и възпитани в обич към отечеството и народа. Eдна от личностите в този многоброен Пантеон е индустриалецът Пенчо Семов.
Пенчо Семов
Пенчо Семов е роден в с. Цветковци, неясно точно кога – посочват се 1872, 1873 или 1875 г. Баща му е селянин, преселил се в Габрово. Едва изчаква сина си да завърши 5 клас (1886 г.) и го взема със себе си да пътува и търгува. С много усилия и труд младежът спестява пари и се включва (1898 г.) в производството на сапун в Габрово. Успехът е бърз, но по-важното е, че печели уважение. Вече го наричат не просто „Пенчо“, а „Господин Семов“, а младежът още няма 30 години.
През 1904 г. става акционер във вълненотекстилна фабрика в Габрово, а в следващите две години основава търговска фирма в и започва да произвежда текстил, отново в Габрово. През 1909 г. се включва в акционерно дружество в първата българска фабрика за юта във Варна, произвеждаща зебло, чевали и торби. Не спира с това и става основен акционер в редица други предприятия. През 1921 г. открива трикотажна фабрика, модернизира я непрекъснато, произвежда качествено. Семов продължава да търгува, но колкото да спечели свежи пари, които да влага в индустрията.
Превръща се в крупен предприемач, акционер и фабрикант, ръководещ около 28 предприятия в цялата страна, които създават над 15 хиляди работни места. Фабриките му са снабдени с модерни машини, някои от които за пръв път се появяват в България. Семов е наясно със значението на технологиите и рекламата, уважава специалистите, знейки че от тях зависи качественото производство. Той осъзнава, че лоялни към предприятието работници са по-производителни. Затова за тях е направена трапезария, баня, осигурен е фабричен лекар.
Важно е да се отбележи, че в предприятията му са предвидени инвалидни пенсии! Освен това няма приемни часове и всеки негов служител може да сподели проблемите си с него и да разчита на помощ, а на големи празници организира общи трапези, на които сядат всички заедно – и работници и акционери. По думите на негова бивша работничка: „Голям човек беше Пенчо Семов. Много правеше и даваше за работниците си.“
Заради тези отношения със служителите си, е сравняван с Хенри Форд, а заради предприемчивостта си – с Рокфелер. И ако хората му получават отпуски, той самият не знае събота и неделя, през лятото дори не ходи на почивка. Неговите принципи са труд, постоянство и любов.
Както всеки човешки живот и този на Семов не е лишен от трагедии – любимата му съпруга умира много рано, а също и двете им деца. Вторият му брак остава бездетен и семейството осиновява негов племенник. Въпреки тези неволи той остава същият забележителен, а на моменти и особен човек. През 1925 г. недоволна съпруга на дребен акционер неуспешно стреля по него, но той отказва да заведе съдебно дело срещу нея.
Очевидно е човек с благ характер, но е и привързан към родния си край. Въпреки придобитото богатство, предпочита да живее в Габрово, а не в столицата. Румънски журналист отбелязва, че всички в града се обръщат към него просто с „бай Пенчо“. Семов твърди, че си остава завинаги селянин и за самия себе си казва:
„Богат съм, без да съм егоист, аз съм социален, без да съм социалист.“
Гостоприемен и сърдечен, Семов посреща на собствени разноски във вилата си всички чуждестранни делегации, които посещават Габрово и никога не иска да му бъдат възстановени средствата. Дори получава благодарствено писмо от британския крал Едуард VІІІ. Цар Борис ІІІ също гостува във вилата. През 1928 г. монархът го награждава с орден за граждански заслуги, десет години по-късно – с орден „Свети Александър“.
Фабрика за аби, шалове, гайтани, пояси и др. на Семов & Георгиев в Габрово, Държавна агенция архиви.
Той се отдава на благотворителност, защото има обективна нужда от това, а не за да изчисти съвестта си от нещо. Прави дарения на обща стойност над 55 млн. лв. – за манастири, църкви, училища, библиотеки, Фонда за борба с туберколозата, женското дружество „Милосърдие“ и др. Отпуска средства за столове за бедни ученици, което му спечелва прякора „Благодетелят на трапезариите“. По Коледа и Великден осигурява месо за бедните граждани в Габрово, а също така подпомага професионалното девическо образование в града. Не забравя и родното си село Цветковци, където през 1921 г. с негово дарение е построено училище.
Една от най-големите му заслуги е изграждането на парк от близо 250 дка, в който габровци се разхождат по празници. Когато го питат не се ли дразни от тълпите, той отговаря: „Как ще ме дразнят, бе! За мен е удоволствие, че мога да създам за хората едно приятно изживяване.“
През 1933 г. в парка е построен старчески дом или „старопиталище“, както го нарича Семов. Три години по-късно той дарява своята вила с чифлик край Варна на Съюза на журналистите. Не бива да пропускаме и факта, че през 1942 г. със свои средства изгражда девически пансион в Габрово.
Паметник на Пенчо Семов в Габрово.
Отличава се и с невероятна скромност. Самият той категорично забранява да се пише за направените от него дарения, което е още по-невероятно на фона на обстоятелството, че завещава половината си имущество за благотворителност.
След 9 септември 1944 г. името му обаче е премълчавано. Той умира през 1945 г., но нито една дума от завещанието му не е зачетена. Цялото му имущество е заграбено. Известен реверанс към личността му е направен през 2008 г., когато е обявен за почетен гражданин на Габрово като създател на модерната индустрия и един от най-големите патриоти и дарители.
Такава е историята на Пенчо Семов. Не може да не ни направи впечатление как през целия си съзнателен живот този човек се опитва да помогне на другите (опитва да направи това дори и в смъртта), не може да не ни направи впечатление земния му характер, ярко контрастиращ с огромните му печалби. Ако трябва да посочим някакъв завет, който оставя, то със сигурност ще бъде онова негово схващане, че благотворителност трябва да се прави, защото има нужда от нея, защото независимо от епохата, винаги ще има хора в беда, хора нуждаещи се от подкрепа
https://bulgarianhistory.org/pencho-semov-istoria/
Открит изгубеният древен град на Атлантидабр.241
беше скрит в обикновена гледка
Както знаем досега, Платон е първият, споменал някога изгубения град на Атлантида. Като една от най-популярните приказки за всички времена от нашите книги по древна история, нека бъдем честни тук няма по-добра теория от тази за древния скрит градНай-разпространената теория за местонахождението на града е фактът, че той се намира някъде в Атлантическия океан или дори в Средиземно море.
Някои дори спекулират, че той всъщност се намира под леда на Антарктида, но най-накрая имаме нови конкретни доказателства, които показват факта, че той е бил потънал дълбоко под пясъците на Сахара през цялото време.
Снимки и дори видеоклипове на този факт се разпространиха из интернет, всички подкрепящи тази идея, че това е Атлантида, Изгубеният град, който се опитваме да открием толкова дълго време и че той е бил скрит под пясъка за доста повече от няколко от хиляди години.
Разположен под структурата на Рихат или както е по-известно, Окото на Сахара, това е най-близкото съвпадение, което някога сме стигали до описанията на Платон. Радвай се, мои колеги теоретици, защото най-накрая постигнахме целта си и най-накрая намерихме – вече не загубения – Градът на Атлантида!
https://alienstar.net/the-lost-ancient-city-of-atlantis-found-it-was-hidden-in-plain-sight-2-videos/
РА БР.241
