Monthly Archives: ноември 2020

Какво отличава науката от религията? бр.241

Въпросът: “какво разделя науката и религията? ” е част от демаркационния проблем. Без претенции за изчерпателност, ще набележа някои точки: Науката и религията имат различни методологии за трупане на познания:Науката се основава на задължителни проверки и подлагане всичко на съмнение. Хората на науката не обявават нищо за окончателна истина, а само че един или друг факт е повече или по-малко вероятен. Религиозните хора пък са твърдо уверени и абсолютно сигурни във верността на Библията, в която намират готови отговори на всички въпроси, неподлежащи на обсъждане и съмнениенауката използва научния метод, който разгледахме подробно в “Методите на науката”религията – авторитети, откровения , вяра и святост
Науката е наднационална и безпристрастна – тя е една, религиите са много. Няма “мюсюлманска” или “християнска” физика или химия.
Науката изисква професионални знания, време и напрягане на мозъка. Религията е достъпна за всеки, въздейства най-вече на емоциите, а не на разума.
Науката изследва всичко, дори и религията като социо-културен феномен. Религията нищо не изследва.
“Разликата между науката и религията е разлика между желанието непредубедено да се обмислят нови факти и аргументи, и предубеденото нежелание за същото” казва Сам Харис.
Науката казва: “Не вярвай, проверявай!”, религията: “Непроверявай, вярвай!”.
Религията има един показателен, затворен в себе си, аргумент, че вярата е самодостатъчна, изразен в притчата за Тома Неверни – Христос се появил и накарал Тома да го докосне, като казал: „Блажени са тези, които не са видели, но въпреки това повярваха”
Излиза, че способността на толкова много хора да вярват сляпо била в някакъв смисъл доказателство. Фактът, че имаме някаква интуитивна представа за Бога, се смята, че е доказателство за съществуването му. А изискването на още доказателства е обида и грях.
http://bgchaos.com/749/polemics/logic/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%8F/
 
 

ПОЛИ БР. 241

WW0WW28083

FA0162 D4298

W02D06 D3LD2

202LL2EHH

https://www.glami.bg/poli/?highlight=3218939&thp=d&gclsrc=aw.ds&&gclid=CjwKCAiA17P9BRB2EiwAMvwNyKxzWU2KkpIbTli_gUYNSyPu4qxyVJ4lHtFnSwLyY-zKlcK9_F6sQRoCCRMQAvD_BwE&client=ca-pub-7378410821856757

Заразни ли са междуметията? бр.241

Максим Стаменов
През последните години станахме свидетели на все по-натрапчивото навлизане в употреба на две междуметия от английски език – oops „упс“ и wow „уау“. Всички сме чували и изразявали оплаквания, че чуждите думи са прекалено много в българския език. И докато възприемането на заемки, например свързани с навлизане на нови технологии, е на практика неизбежно, заемането на междуметия изглежда наистина ненужно, след като си имаме свои и досега съвсем спокойно сме се справяли с тяхна помощ. В този смисъл английските междуметия могат да се разглеждат като паразитни чуждици, а неезиковите им съответствия в контекста на ситуациите, в които е подходящо те да бъдат употребени, като подражание на чужди модели – например да кажеш „Уау!“, за да изразиш театрално стъписване, когато за първи път видиш на ръката на някого в София новия часовник iWatch.
И това при условие, че си имаме такива кръшни собствени възклици (според квалификацията на акад. Беньо Цонев) като въх, бре и под.
За разлика от заеманите от странство мостри с нашенските може да се изрази като че ли всичко – и задоволство, и недоволство, и съжаление, и възхищение, и мъка, и радост.
Модата да се копират у нас междуметия от чужди езици не е от днес. Най-много такива в историческа перспектива сме заели от османски турски. И те могат да бъдат твърде живописни, но по друг начин, ако ги сравним с въх или бреафедерсън, аферим, ашколсун, вай, дур, евала, евах, йок, машалла, сакън, сиктир, сус, хайде, ядец (няма общо с българското яд), язък и т.н. От изредените само хайде е възприет у нас на общо основание. Иначе общият им знаменател за разлика от англоезичните, споменати по-горе, е, че рядко някое от тези междуметия има значение, идентично на това, което установяваме в самия турски. В много случаи при „нашите“ турцизми има „и още нещо“ откъм приписваното значение, каквото не е налице в оригинала (с други думи, за просто подражателство или не може да става дума, или то отдавна е надраснато).
Впрочем като говорим за надрастване, никой не е застрахован от неканено завръщане на „минало незапомнено“. В поредния турски сапунен сериал „С Русия в сърцето“ множеството главни героини (които се конкурират една с друга за вниманието и евентуално сърцето на главния герой Саид, въплътен от актьора Къванч Татлъту), когато общуват помежду си, издават понякога нечленоразделно възклицание във функцията на междуметие, с което сигнализират изненадата си от нещо, на което обръщат внимание в момента, като по такъв начин подканват и своите събеседнички да направят същото. То изглежда приблизително като произнасяне на две ъ с нещо като хълцане помежду им: „ъ-ъ“. Дали утре няма да чуем и у нас на улицата това подражателно прихълцване?
в. „Аз Буки“ Бр. 33, 13 – 19. VIII. 2015
https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/zarazni-li-sa-mezhdumetiyata/

10-ТЕ НАЙ.ОЧАРОВАТЕЛНИ ЖИВОТНИ БР.241

<p><strong>Бял бенгалски тигър</strong></p></p><br /><br />
<p><p>Тигрите сами по себе си са достатъчно впечатляващи, но белият бенгалски тигър определено е най-респектиращ в сравнение с останалите разновидности на вида.</p>
Бял бенгалски тигър
Тигрите сами по себе си са достатъчно впечатляващи, но белият бенгалски тигър определено е най-респектиращ в сравнение с останалите разновидности на вида
<p><strong>Фризийски кон</strong></p></p><br /><br />
<p><p>И конете, като цяло. Конят, освен че е едно от най-верните на човека създания, носи едно кралско достолепие и красота. Фризийският кон има определена, отличителна осанка, а черният му лъскав цвят и буйната грива го правят още по-очарователен.</p>
Фризийски кон
И конете, като цяло. Конят, освен че е едно от най-верните на човека създания, носи едно кралско достолепие и красота. Фризийският кон има определена, отличителна осанка, а черният му лъскав цвят и буйната грива го правят още по-очарователен.
<p><strong>Делфин</strong></p></p><br /><br />
<p><p>Даваме гласност и на морските обитатели. Делфинът често се смята за едно от най-интелигентните живи създания. Популацията на вида е широко разпространена в Атлантическия, Тихия и Индийския океан, Средиземно, Черно и Червено море. Обикновеният делфин живее до 25 &ndash; 35 г.</p>
Делфин
Даваме гласност и на морските обитатели. Делфинът често се смята за едно от най-интелигентните живи създания. Популацията на вида е широко разпространена в Атлантическия, Тихия и Индийския океан, Средиземно, Черно и Червено море. Обикновеният делфин живее до 25 – 35 г.
<p><strong>Катерица</strong></p></p><br /><br />
<p><p>Катериците са активни главно през деня. През зимата не изпадат в хибернация, но при студено време остават в гнездото си в продължение на дни. Възрастните екземпляри си изграждат по няколко гнезда, разположени на 3 до 15 m височина по дърветата. Разпространена в горските и лесостепни райони, а на север достига до лесотундрата.</p>
Катерица
Катериците са активни главно през деня. През зимата не изпадат в хибернация, но при студено време остават в гнездото си в продължение на дни. Възрастните екземпляри си изграждат по няколко гнезда, разположени на 3 до 15 m височина по дърветата. Разпространена в горските и лесостепни райони, а на север достига до лесотундрата.
<p><strong>Сибирско хъски</strong></p></p><br /><br />
<p><p>Според много хора сибирското хъски е едно от най-красивите кучета, други пък го намират за плашещо. Разбира се, зад неземната красота и обаятелните сини очи, се крие един игрив, но и своенравен другар, който ще бъде до вас във всичко.</p>
Сибирско хъски
Според много хора сибирското хъски е едно от най-красивите кучета, други пък го намират за плашещо. Разбира се, зад неземната красота и обаятелните сини очи, се крие един игрив, но и своенравен другар, който ще бъде до вас във всичко.
<p><strong>Ягуар</strong></p></p><br /><br />
<p><p>Животинските представители на семейство Котки са неприлично привлекателни. След лъва и тигъра ягуарът е третата най-голяма котка в света. Ягуарът често е бъркан с леопарда, но на размери той е много по-голям. Най-големият залавян ягуар до този момент е тежал цели 213 кг.</p>
Ягуар
Животинските представители на семейство Котки са неприлично привлекателни. След лъва и тигъра ягуарът е третата най-голяма котка в света. Ягуарът често е бъркан с леопарда, но на размери той е много по-голям. Най-големият залавян ягуар до този момент е тежал цели 213 кг.
<p><strong>Грета Ото</strong></p></p><br /><br />
<p><p>Пеперудата с прозрачни крила. Среща се предимно в Централна и Южна Америка.</p>
Грета Ото
Пеперудата с прозрачни крила. Среща се предимно в Централна и Южна Америка.
<p><strong>Панда</strong></p></p><br /><br />
<p><p>Голямата панда може да не е най-красивото животинче, но определено е много сладка. Пандата попада в секцията със застрашени видове. Средно една панда изяжда от 15 до 30 кг бамбукови листа, филизи и стръкове на ден, като отделя на този процес около 12 часа.</p>
Панда
Голямата панда може да не е най-красивото животинче, но определено е много сладка. Пандата попада в секцията със застрашени видове. Средно една панда изяжда от 15 до 30 кг бамбукови листа, филизи и стръкове на ден, като отделя на този процес около 12 часа.
<p><strong>Лебедът</strong></p></p><br /><br />
<p><p>Всички помним приказката за грозното патенце, което се превръща в красив бял лебед. Да, факт е, че колкото повече съзряват, лебедите стават все по-изящни и красиви. Лебедите са най-едрият род птици в семейство Патицови, могат да достигнат до тегло от 15 кг. Лебедите са познати като изключително добри плувци. Тези красиви птици можем да срещнем из цялото земно кълбо с изключение на Антарктида. В България се срещат 4 вида лебеди.</p>
Лебедът
Всички помним приказката за грозното патенце, което се превръща в красив бял лебед. Да, факт е, че колкото повече съзряват, лебедите стават все по-изящни и красиви. Лебедите са най-едрият род птици в семейство Патицови, могат да достигнат до тегло от 15 кг. Лебедите са познати като изключително добри плувци. Тези красиви птици можем да срещнем из цялото земно кълбо с изключение на Антарктида. В България се срещат 4
<p><strong>Полярна лисица</strong></p></p><br /><br />
<p><p>Полярната лисица има две цветови разновидности. Лисиците с бяла цветова схема са бели през зимата и кафяви през лятото, като остават белезникави отдолу. Лисиците със синя цветова схема са светлосиви през зимата и сиви със синкав оттенък през лятото. Латинското име на полярната лисица, lagopus, означава &bdquo;заешко стъпало&ldquo;, което се дължи на гъстата козина по възглавничките на нейните стъпала. Полярните лисици се срещат в цяла Арктика, включително Русия, Канада, Аляска, Гренландия и Свалбард, както и в субарктични и алпийски зони, като Исландия и планинските части на Скандинавия.</p>
Полярна лисица
Полярната лисица има две цветови разновидности. Лисиците с бяла цветова схема са бели през зимата и кафяви през лятото, като остават белезникави отдолу. Лисиците със синя цветова схема са светлосиви през зимата и сиви със синкав оттенък през лятото. Латинското име на полярната лисица, lagopus, означава „заешко стъпало“, което се дължи на гъстата козина по възглавничките на нейните стъпала. Полярните лисици
https://www.vesti.bg/galerii/foto/10-te-naj-ocharovatelni-zhivotni-na-planetata-8682

4 причини да вземем студен душ, дори през зимата бр.241

<p><strong>Повече енергия</strong></p></p><br /><br />
<p><p>Ако искате да се събуждате енергични и ободрени всяка сутрин, взимайте студен душ за няколко секунди. Правете го след като сте взели горещ. Редуването на топла и студена струя стимулира освобождаването на норадреналин от симпатиковата нервна система. Той е невротрансмитер, който активира центрове в мозъка, повишаващи енергията и бдителността.</p>
Повече енергия
Ако искате да се събуждате енергични и ободрени всяка сутрин, взимайте студен душ за няколко секунди. Правете го след като сте взели горещ. Редуването на топла и студена струя стимулира освобождаването на норадреналин от симпатиковата нервна система. Той е невротрансмитер, който активира центрове в мозъка, повишаващи енергията и бдителността.
<p><strong>Подобрява настроението</strong></p></p><br /><br />
<p><p>Освен че повишава енергията ви, студеният душ подобрява и настроението. Норепинефринът, отделян при студен душ, има положителен ефект върху настроението. Прави ви по-малко податливи на безпокойство, тревожност и депресия.&nbsp;Поради високата плътност на рецепторите за студ, разположени по кожата, студеният душ изпраща голямо количество електроимпулси към нервните окончания. Тези сигнали стигат до мозъка и оказват антидепресивен ефект.</p>
Подобрява настроението
Освен че повишава енергията ви, студеният душ подобрява и настроението. Норепинефринът, отделян при студен душ, има положителен ефект върху настроението. Прави ви по-малко податливи на безпокойство, тревожност и депресия. Поради високата плътност на рецепторите за студ, разположени по кожата, студеният душ изпраща голямо количество електроимпулси към нервните окончания. Тези сигнали стигат до мозъка и
<p><strong>Облекчава болки и възпаления</strong></p></p><br /><br />
<p><p>Термотерапията винаги помага при възпаления по ставите и кожата. Ето защо студените душове могат да ви бъдат от полза в намаляване на болката, сковаността, дискомфорта и възпаленията, които намаляват възможността за нормална физическа активност.</p>
Облекчава болки и възпаления
Термотерапията винаги помага при възпаления по ставите и кожата. Ето защо студените душове могат да ви бъдат от полза в намаляване на болката, сковаността, дискомфорта и възпаленията, които намаляват възможността за нормална физическа активност.
https://www.vesti.bg/galerii/foto/4-prichini-da-vzemem-studen-dush-dori-prez-zimata-10390

ЕДМОН НАЗАРЯН БР.241

250px-2018-10-12_Wrestling_Boys_Greco-Roman_45kg_at_2018_Summer_Youth_Olympics_–_Medal_Ceremony_(Martin_Rulsch)_08
Едмонд Армен Назарян е български състезател по класическа борба, син на двукратния олимпийски шампион Армен Назарян. На 11 февруари 2020 година само на 18 години става европейски шампион по класическа борба за мъже до 55 килогрмаа.
Сред другите му успехи са двукратен европейски шампион за кадети, сребърен и бронзов медалист от Световното първенство за кадети, трето място на Младежки олимпийски игри в Буенос Айрес през 2018 г. и много републикански титли
уикипедия

Никифор Никифоров

   военният ни министър по време на Балканските войни

123737169_688030782127763_311028846100287593_n
По време на службата си той се проявява като смел и находчив командир
Автор: Атанас Коев
На 12 август се навършват 85 години от смъртта на Никифор Никифоров – изявен български военен деец, достигнал до високото военно звание генерал-лейтенант от нашата армия. Той е военен министър на страната ни в периода 1911-1913 г., включително и по време на Балканските войни (1912-1913 г.).
Бъдещият генерал е роден на 24 април (12 април по стар стил) 1858 г. в Ловеч, в семейството на богат местен търговец. Първоначално момчето учи в родния си град, а след това продължава образованието си в Германия и Австро-Унгария. Когато са завръща в България, започва да помага на своя баща в търговията.
След освобождението на страната ни от османско владичество Никифор Никифоров постъпва в новооткритото Военно училище в София и завършва първия му випуск през 1879 г., като е произведен през ноември в чин подпоручик. Младият офицер е зачислен първоначално в 13-та пехотна плевенска дружина, а след това служи като ротен командир в 1-ви пехотен полк в периода 1881-1884 г. На 30 август 1882 г. е повишен в поручик, а през следващата година е изпратен на практическа служба в руската армия в Одеса.
През 1884 г. завършва офицерската школа в Ораниенбаум, Русияу и след като се завръща в страната, е произведен в капитан-на 30 август 1885 г. На 16 септември с.г. капитан Никифоров е назначен за командир на дружина в 1-ви пехотен полк.
Когато избуха Сръбско-българската война в началото на октомври 1885 г. на Никифор Никифоров е възложено да командва 6-ти пехотен Търновски полк. С него той участва в боевете при Драгоман и Цариброд на 11-12 ноември 1885 г., а след това при овладяването на Пирот на 14-15 ноември с.г. Проявява се като смел и находчив командир, заради което е награден с орден „За храброст“ – 4-та степен.
През август 1886 г. капитан Никифоров като командир на 10-ти пехотен полк участва в потушаването на проруския преврат срещу княз Александър Батенберг. На 1 април 1887 г. той е произведен в чин майор и е назначен за командир на 9-ти пехотен полк, а след това на 4-та пехотна бригада от българската армия (1887-1890  г.).
От 1890 до 1894 г. майор Никифоров е инспектор на пехотата, като на 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник. През 1895 г. командва за кратко 4-та Преславска дивизия, а на 3 август с.г. е повишен в полковник и е назначен за началник на Административния отдел на Канцеларията на Военното министерство. На този пост той е в периода 1895-1904 г. В 1900 г. е произведен в чин генерал-майор.
През 1904 г. генерал Никифоров преминава на дипломатическа работа, като първоначално е дипломатически агент, а след 1909 г. е пълномощен министър на България в Германия и Сакс-Гобург-Гота със седалище в Берлин.
Когато през 1910 г. е отзован от този пост и се завръща в страната, бидейки включен в кабинета на Иван Евстатиев Гешов като военен министър (1911-1913 г.).
В навечерието на Балканската война Никифор Никифоров е произведен в чин генерал-лейтенант, а датата е 2 август 1912 г. Повишението му е по-случай 25-годишнината от идването на цар Фердинанд Сакскобурготски на българския престол. Във връзка с тази годишнина генерал Никифоров и още пет генерал-майори са произведени в чин генерал-лейтенанти. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери, като до този момент са го получавали само офицери от запаса.
След края на Междусъюзническата война Никифор Никифоров е потресен от националната катастрофа, сполетяла България. Разочарован от станалото, той се демобилизира от армията и минава  в запаса, отдавайки се на обществена дейност. Видният наш генерал става член на Ловчанското културно благотворително дружество в София и развива активна дейност в тази насока.
Никифор Никифоров умира на 12 август 1935 г. в столицата, като е погребан по подобаващ начин за заслугите му към нашата армия. Той ни оставя своя труд „Първият випуск на Софийското военно училище“, излязъл от печат през 1929 г.
Преживе видният наш офицер получава следните награди: „Орден „За храброст“ – 4-та степен, орден „Свети Александър“ – 2-та, 3-та и 4-та степен, орден „За военна заслуга“ – 1-ва степен.
Той е кавалер на редица чуждестранни отличия, сред които германският орден „На короната“ – 1-ва степен, румънският орден „Короната“ – 1-ва степен, сръбският орден „Таково“ – 1-ва степен, пруският орден „Червен орел“ – 2-ра степен, персийският орден „Лъв и слънце“ – 1-ва степен и др
http://www.desant.net/show-news/53851

Първият космонавт в света бр.241

  брал рози в нашата Розова долина

159007224227074
Юрий Гагарин посетил Казанлък в края на май 1961 г. 
Във фейсбук групата Старъ Казанлъкъ/Kazanluk/Казанлък е публикувана снимка от личния архив на Tanja Vlaeva, на която първият космонавт Юрий Гагарин е заснет в градините с маслодайна роза край Казанлък. Това става ​по време на визитата му в Града на розите в края на май 1961 г.

Той е в компанията на местна девойка в народна носия, а на заден план се вижда част от придружаващата го група от официални лица.

По данни от местната преса първият човек, полетял в космоса е посетил полетата с гюл край Опитната станция за масленоетерични масла край Казанлък, по-късно прерастнала в Институт по розата и етерично-маслените култури.

Източник: presstv.bg

http://www.desant.net/show-news/53145

Седем вида напиване бр.241

  • watercolour-1755755_1481735444

Кой е вашият тип на напиване?

1. Тип “Пепеляшка” – да се прибереш вкъщи само с една обувка.
2. Тип “Снежанка” – да се събудиш в едно легло със седем мъже.
3. Тип “Червена шапчица” – да се събудиш в кревата на баба си.
4. Тип “Спяща красавица” – сто години нищичко да не помниш.
5. Тип “Русалка” – на сутринта да миришеш на риба.
6. Тип “Мики Маус” – очите ти са подути, на ръцете си имаш бели ръкавици, обаче нямаш фрак.
7. Тип “Колумб” – не знаеш къде отиваш, но все пак пристигаш. Не знаеш и къде точно си отишъл, обаче пътуването го плаща държавата.
http://www.highviewart.com/cvetno/sedem-vida-napivane-6964.html

Философията е въоръжила човека бр.241

  с умението да понася всякакви нещастия.

Философия ?-Това не е за мен.Напоследък чувам толкова много този отговор от хора на най-различни възрасти,оправдавайки се ,че трудните философски цикли  са твърде объркващи  за тях.Замисляйки се над техните думи,  се запитвам „Не е ли живота един голям философски цикъл”, който изисква твърде много размисъл, въпроси и отговори.
Философията е онази наука, която не поставя рамки на мисленето, а позволява на човека да се развива, да мисли , да се бори като се изправя гордо пред трудностите.Тя именно тази  , която води разума,сърцето и душата в абстракно мислене.А не може ли да наречем философията „мъдростта на живота”?
Мъдростта, от която всеки човек се нуждае,  за да намери правилното място в живота си да тръгне в правилната посока  или просто за да живее.Като цяла философията е наука, която  изследва общите въпроси, които засягат света и като такава тя наблюдава колко далеч може да стигне човек подчинявайки се  на себе си , своите чувства, мисли, желания, подбуди.
Но защо Монтен заявява , че философията въоръжава човека да понася всякакви нещастия?
Може би, защото философията ни подготвя най- вече психически за бурите, които животът  ни изпречва на пътя. Всъщност тя служи като  невидима преграда между външния и вътрешния свят на човека.Само когато човек остане насаме със себе си и собствените си мисли, той може да си даде нагласа,  че ще се справи със всяка една трудност изпречила се на пътя му.
Ударите на живота отправят големи предизвикателства към човешкия разум. И само силната личност, която се крепи на философските устои, смятайки  всяко страдание  като поредният нов урок, който животът му дава е способен да оцелее. Според мен може би точно на това Монтен  е искал да научи човека.
Добре изградената ценностна философска система,  която да му помогне да създаде своя стратегия,  за да се изправи и да продължи да се състезава в играта наречена „живот”. Всъщност философията е опознаването на себе си. Когато човек познава себе си,ценностите,  които притежава и нещата,  които си е поставил за цел проблемитe са по-лесно разрешими.
Как може да преодолеем нещастията в живота си когато нямаме изграден план за нещата в него?
В този случай това което  ни показва Монтен е съвсем ясно-слабостта на човешкия разум. Нещастията сриват човека затова философията му помага да открие верния път по който да тръгне отново. Тя му дава нужната воля ,  за да открие отговора и на най-трудните въпроси в живота си. Въпроси,  които дори и да нямат конкретен отговор могат да му дадат душевния мир от,  който всеки човек се нуждае за да живее добре.
А кой не иска да живее в мир със себе си и околните? Оставям  този въпрос за да може всеки да отговори за себе си , но едва ли ще има такъв човек който да иска обратното.
Тогава мога да кажа , че за да живеем в хармония със себе си всеки трябва да цени мъдростта или още науката наречена философия.Именно защото тя ни дава изключително много,  самосъзнанието на човека.Да разбираме философията означава да бъдем свободни, стремящи се кам истината и силата на разума,стремящи се да разбираме живота, който живеем и да оползотворяваме с пълни шепи  всичко което той ни предоставя.
Кристина Къркалова –Х б клас
http://zpg-sandanski.com/blog/2011/07/%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0-%D1%81-%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD/