Месечни архиви: декември 2020

Лейди Странгфорд – англичанката, която обичаше българите бр.242

Вашият коментар

Лейди Странгфорд на посещение в болницата си в Карлово.
Непосредствено след кървавото потушаване на Априлското въстание през 1876 г., видни европейски общественици инициират кампания в защита на българското население. Сред тях е и една жена, белязала със златни букви името си в паметта на българите. Това е лейди Емили Ан Странгфорд. Английската аристократката пристига лично в България малко след трагичния край на въстанието и се заема с едно благородно и напълно безкористно дело. Най-забележителното й постижение са шестте болници, които тя успява да оборудва със събраните от нея близо 30 хиляди британски лири. Една от тези болници се намирала в село Радилово. В наши дни, в знак на благодарност, жителите му са превърнали сградата в музей с малка сбирка, посветена на тяхната благодетелка. Но коя е лейди Странгфорд?
„За живота й знаем, че е била от висшето общество, дъщеря на известен адмирал. Родена е през 1826 година. Обичала е да пътува. Написва книгата „Пътешествия към изтока“ и се влюбва и омъжва за рецензента й лорд Пърси Странгфорд. А той е бил дипломат в Цариград, при това – отявлен българофил. Лордът подробно познавал българската история и с готовност помагал на много българи да оцелеят в тези тежки времена. Пърси умира преди Априлското въстание, но завещава на съпругата си любовта към българите. Скоро след това Емили организира мащабна благотворителна кампания в Англия, добавя и свои спестявания и пристига тук, на място, за да помага“ – разказва  Марена Вачкова – отговорник за Музейната сбирка в село Радилово.
  • Марена Вачкова за живота и делото на лейди Странгфорд в България
В района на Южна България лейди Странгфорд пътува от село на село и се среща с хора, за да разговаря с тях и да пита от какво се нуждаят. Успява за кратко време да финансира изграждането на бичкиджийници за дървен материал за строеж на къщи. Раздава 110 розоварни казана в опустошените селища в Розовата долина. С помощта на българското население в Пазарджишко тя възстановява домовете на 5 хиляди българи, дарява огромно количество неща от първа необходимост за бедстващото население…
„Когато минава оттук, тя вижда, че селото ни е напълно опожарено. Тогава решава да създаде болница в Радилово, както и в Батак, Перущица, Панагюрище, Карлово и в село Петрич – разказва Марена Вачкова. Тя привлича лекари и медицински сестри – все доброволци от чужбина, които пристигат, за да работят в новите лечебници. В Радиловската болница пристига 18-годишната хърватка София Неспач. За жалост младата жена е покосена от тиф на следващата година. Погребали я в двора на болницата. Лейди Странгфорд се е гордеела с шестте си болници, които служели също и за кухни за изхранване на пострадалото население. Англичанката не е имала собствени деца, затова е помогнала на стотици баташки сирачета да намерят осиновители в чужбина.“
Бившата болница на лейди Странгфорд в село Радилово, където се помещава посветената й експозиция.
Бившата болница на лейди Странгфорд в село Радилово, където се помещава посветената й експозиция.
Когато окончателно напуска България, Емили осиновява шест български момичета и ги води със себе си в Англия с идеята да им осигури образование и след това те да се завърнат обратно тук, за да станат учителки. През 1887 г. Емили Странгфорд събира средства за построяване на болница в Кайро. Ала на път за официалната церемония по откриването й, обичаната от съвременниците си дама умира на борда на кораба. Така завършва един озарен от щедрост и доброта житейски път.
В наши дни споменът за лейди Емили Ан Странгфорд е все още жив. Няколко улици носят името й, в Батак има паметник и болница на нейно име. А в самотна, закътана градинка в град Хисаря се намира неин бюст-паметник. Върху него е издълбано стихотворението „На леди Странгфордъ“, което Иван Вазов й посвещава през 1876 г. в знак на дълбоката признателност на българския народ.
Снимки: Музей на лейди Странгфорд в село Радилово
https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101360151/leidi-strangford-anglichankata-koato-obichashe-balgarite

Хълмът Зилмисос бр.242

Вашият коментар
Това име е познато основно за малцина специалисти, занимаващи се с нашата античност. То е записано в края на 4 или началото на 5 век, от латинския писател Макробий в неговите Сатурналии и най-вероятно е препис от по стар старогръцки автор. Текстът свързан с хълма Зилмисос е следният: „Също така знаем, че в Тракия Слънцето и Либер се считат за едно и също [божество]. Наричат го Сабазий (Дионис) и го почитат с величествена грижа; … на този бог на хълма Зилмисос посветили кръгъл храм, с отворен в средата покрив. Кръглата форма на храма наподобява формата на Слънцето. И светлината навлиза през покрива, за да покаже, че Слънцето пречиства всичко, когато свети отвисоко и защото целият свят се отваря, когато Слънцето изгрява.“
Това е най-късното сведение за известния храм-прорицалище на бог Дионис, намиращ се някъде в тракийските земи. Този храм-гадалище се споменава от различни автори в древността. Ощв през 5 век пр. Хр. бащата на историята Херодот, отбелязва в глава 7 на своята история: „Сатрите, доколкото ми е известно, не са били подчинени още на никого. Само те от траките са запазили свободата си до наши дни, понеже живеят по високи планини, покрити с разнообразни гори и сняг, и са войнствени. Те владеят прорицалището на Дионис, но това прорицалище се намира при [или сред] най-високите планини, като прорицатели на храма са беси от сатрите, а има жрица, която дава отговорите, както в Делфи, и не по-различно.“

                       image

Сведението се отнася за вътрешнотракийските земи, разположени по средното течение на река Места и Струма. Или казано с други думи, тези земи се намират около планините Беласица и Огражден, Пирин и Славянка (Али ботуш) и Западните Родопи. Това са високите планини, покрити с разнообразни гори и сняг, по думите на Херодот, където живеят свободолюбивите траки.
От римския писател Тит Ливий знаем, че това прорицалище става известно в древността с няколко важни предсказания, като това на младия Александър Македонски, че ще стане господар на целия свят, а същото предсказание е дадено и на Гай Октавий, касаещо неговия син Октавиан Август.
Действително храмът посветен на бога е бил с кръгла форма и отворен покрив, за да може слънцето да огрява вътрешността на храма. При възлияния върху олтара виното се превръщало в пламък и издигало нагоре – както научаваме над покрива на храма, в изключителни случаи като този с Александър Македонски и Гай Октавий.
    Кой е хълмът Зилмисос, разположен както разбираме от Херодот сред най-високите планини?
    Една от запазени тракийски глоси, подобно на зейра, зелас, гентон и т.н. е думата „залмос“, което, според една забележка на Порфирий, означавало на тракийски „кожа“. Изтъкнати езиковеди и траколози като Владимир Георгиев и Александър Фол, свързват тази дума с гето-дакийското божество Залмоксис, който според преданията бил роден върху меча кожа. Но така или иначе Залмоксис е роден и живял някъде в гетските земи, на днешната територия на Румъния и Молдова.
Хълмът Зилмисос също е свързан с думата кожа и това е днешната Кожух планина, в подножието на която беше разкрит древният град Хераклея Синтика. Кожух планина, който представлява действително един огромен хълм, разположен в Петричката равнината, близо до река Струма, една своеобразна планина, е търсеният днес от съвременната наука хълм Зилмисос (Залмисос).

image

Тази своеобразна планина се издига почти отвесно от източната си страна и по полегато и достъпно от западната. От върха й се открива чуден изглед към цялото плодородно и красиво поле околовръст и лъкатушещата в долината река Струма, древният Стримон. От юг опрян о хълма е древният град Хераклея Синтика, който се проучва интензивно от археолозите в последните десет години. Благополучието и богатството на този древен град без съмнение е свързано с прочутото светилище-прорилище, което се намирало тук. А какво да кажем за това, че тук от източната страна на Кожух планина е разположен и комплексът построен от леля Ванга. Ванга – една съвременна пророчица-прорицателка, от 20 век! Или иначе казано, там където се е предсказвало преди 2000 години се предсказва и днес… Само ние българите продължаваме да се удивляваме като деца на някои прости неща и да спорим неуморно за нашият произход и история.
Относно Кожух планина Ванга е казала, че хребетът крие много енергия и една голяма тайна. Според нея тук се крие и ключът към разгадаване на древното ни минало. Е, дано разгадаването на нашето минало да е свързано и с така желаните от всички българи спокойствие и просперитет за нашата държава.

image

http://andorey.blog.bg/history/2019/12/10/hylmyt-zilmisos.1686392

Двойката, която живее 120 години назад бр.242

Вашият коментар
Всичко, което ги обединява е любовта им към миналото. В своя странан лайфстайл, двамата са абсолютно неразделниСнимка: Sarah A. Chrisman/Facebook
Всичко, което ги обединява е любовта им към миналото. В своя странан лайфстайл, двамата са абсолютно неразделни
Сара и Габриел Крисман живеят така, както американците са живеели през 80-те и 90-те години на 19 векСнимка: Sarah A. Chrisman/Facebook

Сара и Габриел Крисман живеят така, както американците са живеели през 80-те и 90-те години на 19 век

Всичко, което ги обединява е любовта им към миналото. В своя странан лайфстайл, двамата са абсолютно неразделниСнимка: Sarah A. Chrisman/Facebook

Всичко, което ги обединява е любовта им към миналото. В своя странан лайфстайл, двамата са абсолютно неразделни

Сара и Габриел Крисман живеят така, както американците са живеели през 80-те и 90-те години на 19 векСнимка: Sarah A. Chrisman/Facebook

Сара и Габриел Крисман живеят така, както американците са живеели през 80-те и 90-те години на 19 век

Светът е пълен с чудаци и всеки може да бъде колкото си иска ексцентричен, но понякога странностите могат да стигнат до там, че да се зачудиш как е възможно да има хора, които в такава степен да се откъснат от реалността. Този въпрос си задава и изданието GQ,
коментирайки решението на Сара и Габриел Крисман да живеят така, както се е живеело през Викторианската епоха в Америка в края на 19 век
Двойката дотолкова се е вманиачила да изпълни всеки най-дребен детайл от викторианския стил на живот, че двамата са събрали куп негативни реакции в града, където живеят и дори получават писма със смъртни заплахи от хората в околността.
Коментарът на GQ e един единствен: да се раздават смъртни присъди на ексцентрици е смехотворно, но наистина, според изданието, двойката викторианци е… досадна до смърт.
„Моят съпруг и аз изучаваме историята и специално викторианския период от 1880 и 1890 години. Нашите методи на обучение обаче са доста по-различни от академичните. Всичко в нашето ежедневие е свързано с онзи период – от технологиите, които ползваме, до начина, по който общуваме със света“, обяснява Сара Крисман в своя статия, публикувана в Vox.
Тя разказва надълго и нашироко как преди пет години двамата си купили къща, строена през 1888 година в Порт Таунсенд, щата Вашингтон – град, който през викторианската епоха е бил пристанище.
„Когато се пренесохме в къщата, заварихме електрически хладилник в кухнята. Продадохме го възможно най-бързо. Сега имаме кутия с лед, каквато се е използвала през онези години и я зареждаме с ледени кубчета. Всяка вечер и понякога по два пъти на ден през лятото, аз я изпразвам от разтопената вода“.
Сара разказва, че в салона на къщата имат механичен часовник, който тя навива. Всеки ден тя записва в дневника си разни неща с антикварна писалка, която пълни с течен туш чрез капкомер. Попивателната и мастилницата са от 1890 година.
„Купувам мастилото от компания, основана през 1670 година. Восъкът ми за запечатване на личните писма идва от същата компания, а ножът ми за отваряне на писма е произведен някъде през късната викторианска епоха…“

В къщата, в която живеят, няма модерни електрически крушки.
„Когато с Габриел имаме гости, използваме едни от първите електрически крушки, създадени според първите патенти на Тесла и Едисон. Когато сме само двамата, използваме маслени лампи. Когато започнахме да използваме този вид осветление, бяхме изумени колко по-силна е светлината от маслената лампа, отколкото тази, която идва от модерните реплики“.
Излишно е да се уточнява, че и леглото, и дори завивките са произведени по начин, по който се е изработвал плата през викторианската епоха, че отоплението в къщата е с газ и керосин, а всички кухненски уреди, с които Сара домакинства – са антични.
Къпането се случва с обливане с топла вода, а сапунът е от компания, която работи от 1839 година.
Четката за коса на Сара е с дизайн на 130 години, а четката й за зъби е от естевсвен косъм от глиган.
Естествено, нито тя, нито съпругът й имат мобилен телефон, а тя самата никога не е притежавала шофьорска книжка – едно скандално за Америка признание.
Когато отиват заедно на разходка, те се предвижват с велосипеди, по-точно с трициклети. Сара притежава копие на колело тип трициклет от 1880 година.
Габриел има три подобни колела и е минал с тях хиляди мили.
„Наложи се да работим здраво за мечтата си“, пише Сара и уточнява, че викторианският им лайфстайл не се е е случил за един ден.
Общото между двамата е, че още преди да се запознаят, те са имали интерес към миналото. И Сара, и Габриел не са посещавали училище, ами са били обучавани в къщи.
„Трудно е да се каже кой от двама ни започна всичко“, пише тя. „Аз първа започнах да се обличам във викториански дрехи, но Габриел, който знаеше колко ми допадат идеалите на онова време и естетика му, ми ги подаряваше. Така и двамата изучавахме заедно тази култура, която намираме за възхитителна“.

Изумителното е, че колкото и адмирации да заслужава стремежът на двойката към онзи стил на живот, всъщност единственото, което получава тяхната безобидна ексцентричност от съвременниците им – както на живо, така и в интернет, е неразбиране и присмех.
Всъщност Сара, очевидно жена с известна ерудиция и интелигентност, добре описва неразбирането, което двамата получават, в своята статия.
Ето какво пише тя:
„Хората смятат, че трудната част от нашия „лайфстайл“ идва от самия начин на живот, но всъщност да използваш викториански предмети всеки ден, може да е много задоволително и радостно. Истински трудната част всъщност е да се бориш с реакциите на хората.
Живеем в свят, който е ужасно недружелюбен към различията от какъвто и да е вид. Обществата са пълни с хулигани, които атакуват некоонформистки настроените индивиди от всякякъв вид. Наричат ни „откачалки“, „странни“ и безкрайно много още по-лоши обиди. Получавали сме писма, изпълнени с омраза, в които ни съветват да се махнем от града или в които се повтаря „смърт, смърт, смърт“.
Всеки път, когато излизам от вкъщи, трябва да съм нащрек за хора, които ме закачат. Да се оправяш с всички тези неща и да не паднеш духом от тях, да не разрешаваш на чуждата омраза да ти отнеме радостта от този вид живот – това е трудната част.
В сравнение с това, да носиш викториански коресет постоянно, е най-лесното нещо на света“.
Снимки: Estar Hyo Gyung Choi, Sarah A. Chrisman/Facebook

Caroline Herschel (астроном и математик) бр.242

Вашият коментар
 
Известен с: първо жена да открие комета; помага да открият планетата Уран
Професия: Математик, астроном
Известен също като: Каролин Лукреция Herschel
Предистория, Семейство
Баща: Исак Хершел, съд музикант и любител астроном
Братя и сестри, включени: Уилям Хершел, музикант и астроном
Образование:
образовани у дома си в Германия; Учи музика в Англия; преподава математика и астрономия от брат си Уилям
За Каролин Хершел:
Роден в Хановер, Германия, Каролин Хершел отказах се омъжва след схватка с тиф напусна растежа й закърнели сериозно. Тя беше добре образовани извън работа традиционните жените, и обучени като певец, но тя да избере да отиде в Англия, за да се присъедини към брат си Уилям Хершел, тогава лидер оркестър с хоби в астрономията.
В Англия Каиолин Хершел започва подпомагането на Уилям с астрономическата си работа, докато тя обучени да стане професионален певец, и започнаха да се появяват като солист. Тя също така уча математика от Уилям и започна да му помага с астрономията си работа, включително шлайфане и полиране огледала, както и копиране на документацията си.
Нейният брат Уилям открива планетата Уран, и се кредитира Каролин за помощ си в това откритие. След това откритие, крал Джордж III назначава Уилям като съд астроном, с платена стипендия. Каролин Хершел изоставен кариерата си пеене за астрономията. Тя помогна на брат си с изчисления и документи, а също така направи собствените си наблюдения.
Каролин Хершел открива нов мъглявини през 1783: Андромеда и Cetus а по-късно същата година, още 14 мъглявини. С нов телескоп, подарък от брат си, тя след това открили комета, правейки я първата жена знае, че са го направили. Тя продължи да се открият още седем комети. Крал Джордж III е чувал за нея открития и добави стипендия от 50 паунда годишно, платени на Каролин. По този начин тя стана първата жена в Англия с платена правителствена среща.
Уилям се жени през 1788 г., и въпреки че Каролин отначало бях скептичен да има място в новия дом, тя и етърва й стават приятели, а Каролайн трябваше повече време за астрономия с друга жена в къщата, за да се направи на домашните им задължения ,
 
По-късно тя публикува своите собствени работа каталогизиране звезди и мъглявини. Тя индексира и организирана каталог от Джон Флеймстийд, а тя е работил с Джон Хершел, син на Уилям, да публикува каталог на мъглявини.
След смъртта Willliam в 1822, Каролайн трябваше да се върне в Германия, където тя продължава писмена форма. Тя бе призната за нейния принос от страна на краля на Прусия, когато е била 96, а Каролин Хершел умира на 97.
Каролин Хершел е, заедно с Мери Съмървил , назначен за почетен член на Кралското дружество през 1835 г., първите жени, да бъдат изпълнявани така.
Места: Германия, Англия
Организации: Кралско общество
https://www.greelane.com/bg/%D1%85%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B8/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/caroline-herschel-biography-3530343/

Два приноса в кимерологията бр.242

Вашият коментар

Ще дадем два примера, които са във връзка с бурно развиващата се напоследък в историческа наука дисциплина  „Кимерология“. 
Явно прав се оказа ветерана И.М.Дяконов, който преди няколко години предрече, че кимерологията я чака такъв научен бум, какъвто преди стотина години сполетя египтологиПървият пример се свежда до това, че преди нас  –  letopisec.blog.bg/history/2012/02/08/kyde-e-bil-kimeriiskiiat-grad-harcalas-frigi-i-mizi-syiuznic.897900 – не бе локализирано мястото на кимерийския град Харцалас. 
В своята статия „За скитското нахлуване в Палестина“ И. Н. Медведская пише: 
„В последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Дугдамми, който се намирал в трудно положение “ назад … се върна в страната си “ или “ армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцалас“  [18]“ history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/za_skitskoto_nahluvane_v_palestina.html
 
И.Н. Медведская се позовава на 18] Иванчик. Ук. соч. С. 121-122: С. 48:151-152. С. 49:14. Това е книгата на Иванчик: Иванчик А.И. Киммерийцы. Древневосточные цивилизации и степные кочевники в VIII—VII веках до н.э. М., 1996., чието първо издание е: Les Cimmriens au Proche-Orient // Orbis Biblicus et Orientalis. CXXVII. Fribourg, 1993…books.google.fr/books
Следователно, нито големият кимеролог Аскольд Иванчик, а той не би пропуснал да отбележи, ако някой друг знае къде е кимерийският град Харцалас, нито И.Н.Медведская знаят къде е…
В персийско-византийския мирен договор от 562 г., преразказан дословно от Менандър, присъства един непознат на учените термин за проход в Кавказ, който не е Дербент и учените предполагат, че е Дарялския проход над Грузия. Никой обаче друг византийски летописец не е упоменал този проход като Хоруцон. Следователно можем да предположим, че това е персийско название, което явно има много по-древна история и е заето в персийския език от асирийския, където четем за град Харцалас. „Ще покажем какво е съдържал договора за мир. Решено било като първа точка: персите да не позволяват нито на хуните, нито на аланите, нито на други варвари да достигат до римските владения, като преминават през прохода, наречен Хоруцон, и през Каспийските врата… (Дербенд – бел.ред.)”. (Менандр Византиец., отрывок 11; в: Византийские историки. Санкт Петербург, 1860)
И така, очевидно кимерийският древен град Харцалас се е намирал на юг от Дарялския проход и е дал и името Хоруцон на прохода в Кавказ…Вторият пример, на който искаме да обърнем внимание е къде е била местността Гуриана, която е била между Урарту и държавата Гамирая ( акадското „KURGamir (ra)”)?
Асколд Иванчик в статия „Съвременното състояние на кимерийския проблем“ пише: 
„Първият проблем, който продължава да създава противоречия, е локализацията на областта, заета от кимерийците по време на победата им над войските на урартския цар Руси I. Датирането на това събитие към 714 г. пр.н.е., което аз  обосновах в моята работа, както изглежда е било одобрено от мнозинство от учените. /…/ По отношение на местоположението му мненията на учените се свеждат по същество до две гледни точки.
Представители на първата считат, че кимерийците се намират на север от Урарту, т.е. в Закавказието, в Северна Армения и Южна Грузия.  
Представителите на втората са склонни да го локализират в югоизточната граница на Урарту, на юг от езерото Урмия, в района на Манна.
Първата гледна точка, която защитавам в книгата си, и сега ми се струва повече от оправдана. Тя разчита на идентификацията на Gu/Qu-ri-a-ni-a (в асирийските клинописи – бел. letopisec), с която е граничила  територията  населявана от кимерийците, с областта Qu-ri-a-ni, както и с Gu/Qu-ri-a-ni, споменавани в урартските текстове и разположени на север от Урарту.“ history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/syvremennoto_systoqnie_na_kimeriiskiq_problem_i_chast.html
И така, споровете са къде е била Гуриана, но както и във връзка с град Харцелас, така и тук, учените, специалисти по Древен Изток, изобщо не предполагат, че могат да потърсят помощ от късно-античен текст.
През VІ в. от н.е. Агатий Миринейски в своя труд  „За царстването на Юстиниан“, кн. ІІІ, 5 пише: „Римляните по съвет на Мартин се подготвили веднага да нападнат с всички сили над персите, като обсадят Оногурис. Тази местност се казва така от древността, когато по всяка вероятност хуните, наричани оногури, на същото това място се сражавали с колхите и били победени, и това име в качеството си на трофей било присвоено от местните. Понастоящем от мнозинството тази област не се нарича така, но на името на издигнатия наблизо храм на Св. Стефан /…/, но на мен нищо не ми пречи да използвам старото название, както и подобава за историк. И така, римската войска се подготвила за поход срещу Оногурис…“

Излиза, че оногурите не са нищо друго, освен хуни от областта Гуриана, а тази местност е в Лазика, т.е. Иванчик е почти прав сочейки я в северна Армения и Южна Грузия, но пък и не съвсем точен, ако ползваме сведението на Агатий Миринейски, че тя е в Лазика, но още древните колхи са воювали там с хуни..
Явно прав ще се окаже Прокопий Кесарийски от VІ в. в твърдението си, пренебрегнато от историческата наука: „В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях.“ (Войната с готите, кн.ІV.5). 
    
Явно прав ще се окаже Прокопий Кесарийски от VІ в. в твърдението си, пренебрегнато от историческата наука: „В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях.“ (Войната с готите, кн.ІV.5).
д-р Кирил Милчев / по принцип имам неговото разрешение/
 https://bghistory-letopisec.blogspot.com/2013/04/blog-post_24.html?spref=fb&fbclid=IwAR3hV1W3N7-8QFUZQbHUJVOYEXcRPgWlKQRn40E-ZDm31C5yogJGF85QiAQ

При Кирил Старцев бр.242

Вашият коментар

  Русе изживява своя Златен век

Автор: Огнян Стамболиев
От 15 февруари 1878 г. до днес – за близо 140 години, Русе са управлявали за по-дълго или за по-кратко,  успешно или неуспешно, 63 градоначалници от различни партии и коалиции. Но ако попитате русенци кой от тях е бил най-добрият, всеки ще ви отговори: Кирил Старцев – четиридесетият по ред кмет на дунавския град.Той е сред малцината наистина способни и безупречно честни кметове в цялата досегашна история на България. Живял е през 30-те години на миналия век – един успешен, стабилен период на Царство България, по-точно веднага след 19 май 1934 г., преврата на Политическия кръг „Звено”, до следващия преврат – фаталния 9 септември 1944 г.През тези десет години инженер Кирил Старцев неуморно, вдъхновено строи и благоустроява Русе, придаваки му още по-съвременен европейски облик. Градът на 100-те първи неща в България, който до Първата световна война е най-развитият и европейски у нас, успява да запази водещото си място по много показатели.Но кой е  Кирил Старцев? Роден е преди 125 години, на 2 януари 1895 г. в стар възрожденски род в балканския Белоградчик. Там баща му, капитан Васил Старцев, служи в армията, докато през 1902 г. е преместен  на служба в прочутия Пети пехотен дунавски полк в Русе. Тук Кирил Старцев има шанса да учи в класическия отдел на едно от най-престижните български училища – Първа мъжка гимназия „Княз Борис” (същата, в която учителят по френски Стоян Михайловски създава химна „Върви, народе, възродени”). Завършва  с пълно отличие и златен медал и по повеля на баща си, постъпва във Военното училище в столицата през 1916 г. 
Кирил Старцев - 40-ият кмет на Русе, променил града за 40 години напред - Вестник Утро

В Първата световна война взима участие като пилот в Първото българско аеропланно отделение.  През вече мирната 1919 г. се уволнява с чин „поручик” и преминава в запаса. Влече го силно строителството и затова отива в Лозана, Швейцария, където през 1922 г. се дипломира успешно като инженер- строител. Там овладява добре двата основни европейски езици от онова време – френския и немския, което ще му отваря много врати.Завърнал се в Русе, Старцев става районен инженер в Дирекцията за строителство на пътища, железопътни линии и мостове. През 1934 г. е номиниран за шеф на отдела по водите в България при Министерството на земеделието и държавните имоти.  Не членува в политическа партия, но като симпатизант на Кръга „Звено”, бива назначен, без изборна кампания, от Кимон Георгиев за кмет на Русе. И това е големият шанс на града.На 39 години, преизпълнен с идеи, сили и енергия, започва много смело и мащабно да строи, да преустроява, да модернизира. През 1934 г. започва строителството на една от най-красивите и големи административни сгради у нас – Съдебната палата, украсена с фигури на големия Любомир Далчев. За тази цел той преустроява централния площад „Свобода” с прочутия паметник на Арнолдо  Дзоки, облагородява чувствително района, Градската градина. Също и стария централен площад („Батенберг”). Построява най-модерната тогава сграда за градски хали и площада около нея.
Той благоустроява не само центъра и главните улици („Александровска”, „Борисова”, „Николаевска”, „Цар Освободител”), но и много от второстепенните. Голяма част от града се канализира, построява се голяма обществена баня, модерно оборудвана кланица, изграждат се няколко парка и нови кина. Придунавският булевард се обновява с твърда настилка, поставят се тротоари и парапет, построява се т.нар. Мост на въздишките, превърнал се в любимо място за влюбените двойки в града. Разширява се електроснабдяването, поддържа се модерно водоснабдяване и канализация. В крайните квартали се прокарва вода и канализация, правят се  тротоари,  монтира се улично осветление. 
През 1935 г. се открива Българското дунавско параходство (сега БРП). Чрез речния флот през 1936 г. през пристанище Русе е отчетен най-големият внос в страната. Русе и Гюргево се свързват с редовна фериботна връзка, което свързва града и страната ни с Букурещ и Румъния.  По негов проект е издигната и Речната гара.
Построяват се и няколко нови училища: „Ангел Кънчев“ и „Стефан Караджа“, обновяват се стари,  откриват се читалищни сгради
Като почитател на театъра Старцев отпуска средства за Драматичния театър на Русе, по негово време един от водещите в страната. При неговото управление в града на Дунава има модерна градска болница, няколко здравни служби и поликлиники, както и ред нови училища: френско, немско, търговско, мебелно, шивашко, техническо…Заради размаха, с който работи, лидерските му качества и богатата европейска култура е избран за председател на Съюза на българските градове, а централната власт го изпраща като кмет „назаем“ в Добрич, за да предаде управленския си опит във върнатата ни след Крайовската спогодба от 1940 г. Южна Добруджа. 

Той работи и за Силистра. Кмет „назаем“ се повтаря и през 1942 г. във Видин, след голямото наводнение в града и мерките за възстановяването му.

През превратната 1944 г. Кирил Старцев е в отпуск поради тежко заболяване. На 14 септември 1944 г. новата власт го уволнява, въпреки качествата му. Но все пак, опитът му е ценен и за това го назначават  за шеф на водния синдикат „Русенски Лом“. През 1956 г., по време на терора, предизвикан от „унгарските събития”, за „благодарност” към заслугите му за Русе и България, другарите го изпращат в… концлагера „Белене”. Цели три години (1956- 1959) той е в този ад. Едва оцелява.
Завръща се вече болен. Властта „великодушно” го „помилва” и му позволява да работи като инженер- проектант в градската проектантска организация. Все пак, опитът му е бил голям и нужен, а специалистите като него са били рядкост! Но, въпреки силното му желание да продължи да работи, да твори за любимия Русе,  здравето му е съвсем разклатено и на 12 декември 1962 г. Кирил Старцев напусна този свят, за да остане в сърцето на русенци, на които е дал толкова много, повече от мнозина други преди него и след него…Днес една от улиците в центъра носи неговото име. Но мисля, че той заслужава и паметник. По ирония на съдбата единствена биографична книга за него е написана от преподавател по история на БКП в Русенския университет.

 

В СВЕТА НА ЖИВОТНИТЕ БР.242

Вашият коментар
Най-големият Cat – на Ngandong тигър (1000 паунда)
бенгалски тигър
Най-бенгалски тигър, на което Ngandong тигъра е тясно свързана.
 Wikimedia Commons
Открити в индонезийската село Ngandong г. Ngandong тигъра е плейстоцен предшественик на все още съществуваха бенгалски тигър. Разликата е, че Ngandong Тайгър мъжете може да са се увеличили с огромен 1000 паунда, които има смисъл само, имайки предвид, че палеонтолозите също са се възстановили останките на плюс размер крави, прасета, елени, слонове и носорози от тази част на Индонезия, всички който вероятно разбра за меню за вечеря тази страховита котка е. (Защо е този регион дом на толкова много големи бозайници? Никой не знае!)

Най-големият Dog – Най-свиреп вълк (200 лири)

свиреп вълк
В свиреп вълк. Даниел Рийд / Wikimedia Commons
В известен смисъл, това е несправедливо да се привързват свиреп вълк като най-голямата праисторическа кучето в крайна сметка, някои от “мечки кучетата” по-назад от кучешки еволюционното дърво, като амфициони и Borophagus , са по-големи и по-ожесточена, и е в състояние да хапят чрез твърда кост начина, по който ще се дъвче парче лед. Има няма спор, обаче, че плейстоцен Canis Dirus беше най-големият праисторически куче, което всъщност изглеждаше като куче, и е най-малко 25 на сто по-тежък от най-големите породи кучета живи днес.
Най-големият броненосец – Glyptodon (2000 паунда)
 Glyptodon.glyptodon илюстрация
 Павел Riha / Wikimedia CommonsСъвременните броненосци са малки безобидни същества, които ще се сгуша в софтбол размер буци, ако си толкова, колкото и да ги погледнем кривогледа. Това не е случаят с Glyptodon , един тон плейстоцен броненосец с размерите и формата на класически Volkswagen Beetle. Невероятно, но ранните човешки заселници на Южна Америка от време навреме използват Glyptodon снаряди, за да се предпазва от елементите-а също ловуват това нежно създание, доизчезване на неговото месо, което би могло да се хранят цяла племе в продължение на дни.
Най-големият леност – мегатерий (3 тона)
мегатерий сравнение с човешки илюстрация
 Мегатерий.
 Самир Prehistorica / Wikimedia Commons
Заедно с Glyptodon, мегатерий , известна още като Giant Слот, беше един от безбройните Мегафауна бозайници плейстоцен Южна Америка. (Откъснати от общия поток на еволюцията през голяма част от Cenozoic ера, Южна Америка е благословена с обилна растителност, позволявайки му бозайник населението да нарасне до наистина огромни размери.) Неговите дълги нокти са знак, че мегатерий прекарва голяма част от времето си изтръгна свършва дървета, но това три тона леност може да не е против да надига срещу случаен гризача или змията.
Най-големият заек – Nuralagus (25 лири)
nuralagus илюстрация
Nuralagus.
 Нобу Тамура / Wikimedia Commons
Ако сте на определена възраст, за да си припомним Заека на Caerbannog, на пръв поглед безобиден зайче, че decapitates група самонадеяни рицари в класическия филм Монти Пайтън и Светия Граал . Е, Зайо на Caerbannog нямаше нищо по Nuralagus , 25-килограмова заек, който живее на испанския остров Менорка от време на епохите плиоценски и плейстоцена. Толкова голям, колкото и да беше, Nuralagus имаха проблем с подскача ефективно, и ушите му бяха (иронично) много по-малки от тези на средната си за великденския заек.
Най-големият камила – Titanotylopus (2000 паунда)
titanotylopus илюстрация
Titanotylopus.
 Самир Prehistorica / Wikimedia Commons
По-рано (и по-интуитивно), известен като Gigantocamelus, на един тон Titanotylopus ( “гигантски грудки крак”) е най-големият камилата на плейстоцен Евразия и Северна Америка. Подобно на много Мегафауна бозайници от своя ден, Titanotylopus е снабдена с необичайно малък мозък, и неговите широки, плоски крака са добре адаптирани към навигация неравен терен. (За голяма изненада камили с произход от Северна Америка, а само спря в Централна Азия и Близкия изток, след милиони години на пътешествие.)
Най-големият Лемур – Archaeoindris (500 лири)

archaeoindris Илюстрация 

 Archaeoindris. Wikimedia Commons
Като се има предвид праисторическите зайци, плъхове и броненосци, които вече сте се сблъскали в този списък, най-вероятно няма да бъде прекалено притеснява от Archaeoindris , лемур на плейстоцен Мадагаскар, която растеше с Горила подобни размери. Бавното, нежна, не особено ярко Archaeoindris преследвана ленивец, подобни на начин на живот, до такава степен, че тя изглеждаше малко като модерен леност (процес, известен като еволюция конвергентна). Подобно на много Мегафауна бозайници, Archaeoindris бе преследван до изчезване от първите човешки заселници на Мадагаскар, малко след последния ледников период.
Най-голямата маймуна – Gigantopithecus (1000 паунда)

gigantopithecus в сравнение с други видове в size.Illustration

 Два вида Gigantopithecus, в сравнение с едно човешко същество. Wikimedia Commons
Може би, защото името му е толкова подобен на Australopithecu много хора бъркат  Gigantopithecus за хоминид, клонът на плейстоцена примати директно на предците на човека. В действителност, обаче, това е най-голямата маймуна за всички времена, около два пъти размера на модерен горила и вероятно много по агресивен. (Някои cryptozoologists 
смятат че създанията, при които по различен начин наричат Голямата стъпка, Саскуоч и Yeti са все още съществуващи Gigantopithecus възрастни, теория, за която са приведени не капка достоверни доказателства.)
Най-голям таралеж – Deinogalerix (10 лири)

deinogalerix скелет

 Deinogalerix. Wikimedia Commons
Deinogalerix се храни от същия гръцки корен като “динозавър”, и за добра причина, най-дълго два крака и 10 паунда, това миоцен бозайник е бил най-големият таралеж в света (модерни таралежи тежат няколко паунда, макс). Един класически пример за това, еволюционни биолози наричат “островен гигантизъм” Deinogalerix нарасна до плюс размери, след като неговите предци са били блокирани на група от острови, Европейската брега, благословено с а) много растителност и б) на практика няма естествени врагове.
 Deinogalerix. Wikimedia Commons
Deinogalerix се храни от същия гръцки корен като “динозавър”, и за добра причина, най-дълго два крака и 10 паунда, това миоцен бозайник е бил най-големият таралеж в света (модерни таралежи тежат няколко паунда, макс). Един класически пример за това, еволюционни биолози наричат “островен гигантизъм” Deinogalerix нарасна до плюс размери, след като неговите предци са били блокирани на група от острови, Европейската брега, благословено с а) много растителност и б) на практика няма естествени врагове.
castoroides скелет
 Castoroides, Гигантския Бобъра.
 Wikimedia Commons
Знаете Castoroides на 200-килограмови, известни още като Giant Бобъра , изграждане еднакво гигантски размер язовири? Това е въпросът, много хора си задават при първото обучение за плейстоцен бозайници, но истината е отчайващо трудно постижимо. Факт е, че дори и с модерни, разумно размер бобри са способни на изграждане огромни структури от пръчки и плевели, така че няма причина да се смята, Castoroides е изградил Гранд Кули-големи язовири, макар че трябва да призная, че това е арестуването на изображения!
!https://www.greelane.com/bg/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0/biggest-prehistoric-mammals-1093359/  

Разпространение на християнството преди покръстването бр.242

Вашият коментар
Редица исторически извори сочат, че корените на българското православие са в християнските общини и църкви на Балканския полуостров, във влиянието сред местното население и организираната християнизаторска мисия сред различните нови заселници на Балканите. Налице е възходящ църковен живот от 33 г. до 6 век в областите, които след 681 г. влизат в границите на българската държава.
През периода 4-6 век Константинополската (наричана от българите Цариградска, т. е. на “царстващия град”) патриаршия активизира мисионерската си дейност и отбелязва значителни успехи. Постепенно укрепва църковната организация – увеличава се броят на епископските катедри, на духовниците, храмовете и манастирите. Християнството прониква дори в планинските райони. Нашествията на славянските племена и българите на Балканския полуостров и войните на новообразуваната българска държава (681г.) с Византийската империя нанасят значителни поражения в селищното устройство. Разрушени са редица крепости и градове, храмове и манастирски комплекси. Това довежда до намаляване на местното християнско население и до разстройство в епархийската организация. Всичко това се отразяват неблагоприятно върху християнизаторската мисия.
Обаче има исторически данни, които говорят и за продължителен контакт на славяни и българи с Византия и със завареното в балканските земи местно население, за редица случаи на мирно заселване и дори на военен съюз между традиционните противници, за мирни отношения помежду им, за търговски и други връзки, взаимна размяна на пленници, налагане на византийско господство на част от новите заселници в днешните български земи, колонизация, демографски промени.
Византийското влияние прониква и в младата българска държава – особено през периода на династичните борби сред военно-племенната аристокрация (761-777 г.). Тези сведения подсказват, че и през периода 6-8 в. има пътища и възможности за проникване на християнството сред новите заселници на Балканите. От епархийските списъци, актовете на църковните събори, археологически находни и др. се вижда, че голям брой градове и епископски катедри се запазват и след заселването на славяни и българи южно от река Дунав.
Завладяването на Балканите и образуването на българската държава няма катастрофални последици за завареното местно население и за неговата материална и духовна култура. Между новите поселници и християнското романизовано и полуроманизовано трако-илирийско местно население съществува взаимнопроникващо влияние както в бита и в социално-икономическия живот, така и в областта на културата, езика, религиозните възгледи.
През първата половина на IX в. в пределите на България се включват нови земи със значителен брой християнско население. Попадат в плен десетки хиляди византийски пленници, между които и някои видни духовници. Именно те успяват да запознаят мнозина българи с християнското учение. Въпреки преследването му от властта то започва да прониква дори и във владетелски двор. По време на кан Крумовите войни с Византия (811-814) в плен попадат мнозина изтъкнати византийци, между които и Кинам, който е привлечен като възпитател в канския двор, където пропагандира християнските си убеждения. Разпространението на християнството и проникването му в двореца създава впечатление за нарастващо византийско влияние, което застрашава държавните интереси. Затова кан Омуртаг (815-832) проявява открита нетърпимост към чуждата религия и предприема гонения срещу християнството в България. Византийски извори свидетелстват за мъченическата смърт на Адрианополския митрополит Мануил, на Никейския епископ Лъв и военачалниците Йоан и Леонтий, за презвитер Парод и за още 337 християни, чиито имена остават неизвестни. В тъмница бил поставен дворцовият възпитател Кинам, пощаден само поради застъпничеството на канския син Енравота.
Синът на Омуртаг – хан Маламир (831-836) – проявява известна търпимост към християните, но е твърде суров спрямо собствения си брат Енравота, който възприема новата вяра от възпитателя Кинам. Българската църква тачи паметта на Енравота под името Войн като пръв мъченик-българин за новата вяра.
Вследствие на успешната си политика кан Пресиян (836-852) успява да присъедини значителна част от Македония, по това време плътно населена със славяни. Така относителният дял на християнското население се увеличава. Това отношение към християните е толерантно, понеже политиката е насочена за привличане на византийските славяни към българската държава.

Покръстването

https://youtu.be/1lyLAz5a1Eo

Териториалното разширение през първата половина на IX в. поставя българската държава в по-непосредствен досег с християнския свят не само на юг, но и на северозапад. Далновидният държавник кан Борис (852-889г.) се съобразява с това обстоятелство и решава да въведе християнството като официална религия. Той прозира духовно-етническото единство на държавата само чрез еднаква за двата етноса (славяни и българи) религия. Първоначално се предвижда покръстването да се извърши от Западната (Римска) църква – през 862г. между кан Борис и крал Людовик Немски е сключен съюз, който урежда и приемането на християнството. За да разруши тоя съюз и да прекъсне по-нататъшното сближение, Византия организира коалиция от Великоморавия, Хърватско и Сърбия против България. През 863 г. българските войски са разбити и кан Борис сключва мирен договор с Византия, но при едно категорично условие: българските пратеници да бъдат покръстени в Константинопол, а след това да се покръсти владетелят и целият народ. Заедно с покръстените пратеници в българската столица Плиска пристига и византийска духовна мисия. Бързината на стеклите се събития не дава време на Борис да подготви приближените си и народа към съдбовното му решение. Затова покръстването му и това на семейството му не става нито публично, нито тържествено, а тайно и то през нощта. За кръстник на владетеля е определен самият византийски император Михаил III, представен по делегация (т.е. не присъства лично). Така кан Борис се покръства под името Михаил и става княз. Тези събития се отнасят към есента на 864г.
 Всеобщото покръстване на българския народ започва през пролетта на 865г.
Някъде е извършвано с въодушевление, а другаде – с насилие. Не закъснява и предвидената от княз Борис-Михаил реакция на висшите боили, които считат постъпката на владетеля опасна за държавата политика. Те публично го обвиняват, че дал на народа “лош закон” и въстават срещу него. Подпомогнат от верните си сътрудници, княз Борис успява да предотврати бунта и наказва сурово 52-ма от най-изтъкнатите предводители заедно със семействата им.
Успоредно с налагането на християнството е унищожена езическата организация – езическите храмове са разрушени или превърнати в църкви, сринати са езическите капища и на тяхно място започва строителство на християнски светилища. Едновременно с византийските проповедници в България пристигат и различни самозванци – гърци, арменци и др., които започват безразборно да покръстват народа; идват и арабски проповедници, които предлагат на българския владетел да разпространяват исляма. Пред княз Борис с цялата острота застава проблемът за бързото изграждане и устройство на самостойна държавна църква, която да препятства разпространяването на други религии в страната.

Философията се състои бр.242

Вашият коментар

  тъкмо в това – да познаваме границите си.

Философията се състои тъкмо в това – да познаваме границите си.
Имануел Кант
Философията изследва въпроси, които засягат човека и света. Основните теми, с които се занимава са съществуването, мисленето, познанието, истината, справедливостта, красивото, а всеки един от нас иска да знае максимално за себе си и за желанията си, защото това ще го доведе до избора на правилната посока в живота. Философията ни помага да открием себе си, за да можем да сме наясно на какво сме способни и до къде стигат нашите граници. Тя е едновременно питане и ориентир за мястото на човека и за смисъла на неговото съществуване. Чрез нея ние разбираме от къде идваме, на къде отиваме и защо всъщност го правим. Всеки ден трябва да прекарваме време сами със себе си, защото това е начинът да се открием. Може би животът ни се състои в това непрекъснато да търсим щастието. Всеки го постига по различен начин, но именно чрез мъдростта и познанието ние опознаваме света около нас, можем да му се насладим максимално и да осъзнаем, че той е такъв, а не е една изкривена наша представа, която имаме за него. Това се оказва и познанието на нашата граница – да знаем до къде стигат възможностите ни и къде сме готови да спрем. Когато знаем какво можем, ние сме по-уверени и сигурни в себе си и постигаме целите си колкото и трудни и невъзможни да са те, но важното е да са в пределите на нашите възможности. Ако е правилно, трябва да е трудно, а за да може да превъзмогнем трудностите са необходими последователност и ритъм. По този начин човек е наясно какво е постигнал до момента и какво може да постигне в бъдеще. Успелият човек познава своите граници – знае точно какво и защо иска и затова всеки момент му се превръща в смислен миг.
Съмняваме се във всичко около нас и не откриваме възможностите си, не разбираме до къде могат да стигнат те и така се лутаме и без крайна цел. А не е ли точно в лутането, откриването отговора на въпроса? За да разпознаем истината е нужно поне веднъж в живота си да подложим всичко на съмнение. Всичко около нас започва със съмнение, а „невъзможно” е само силна дума, казана от посредствени хора, които нямат мотиви и цели за постигането, за които да се борят и да променят света около себе си.
Всеки човек поне веднъж се е спирал, оглеждал се е около себе си и се е питал дали нещата и това, което се случва е реалност или са такива само през неговите очи. Ако „граница” е просто една дума или наложен от другиго стандарт? Ако тя не е това, което означава? А съществува ли въобще? Не е ли просто бариера, поставена на пътя ти, за да те ограничи и спре да направиш нещо, което желаеш от дъното на душата си, но не можеш? Изникват въпроси, на които не можем да отговорим може би не защото е трудно, а защото не са правилните. Понякога сме по-затруднени не да дадем отговор, а да зададем самия въпрос, но изучавайки добре философията и опознавайки не само своите, но и общочовешките граници, ние имаме възможност да осъзнаем какво представлява живота, който живеем; времето, в което съществуваме и хората, с които се срещаме всеки ден. Само философията е тази, която може да отвори очите и да ни прекъсне сънуването.
Всяко изменение, нестабилност или колебание имат своите качества, но водят и до даден извод и прогрес, бил той отрицателен или пък положителен. Придобивайки дадена сила, преди всичко ти трябва да имаш мъдрост, за да знаеш как най-точно и правилно да я използваш, за да не разрушиш изградените си вече ценности и да не се срутиш като личност. Сега си представи, че си могъщ. Пред теб няма никакви прегради, бариери. Не знаеш какво е „граница” и нямаш такава – можеш да направиш всичко онова, което е в мозъка ти. Сега помисли как би могъл да овладееш подобна мощ? Би ли се справил с нея? В този момент единственото, от което ще се нуждаеш ще бъде философията, защото човек, който я познава добре, знае, че всеки има своите граници и не бива да ги преминава. Аз не мога да кажа на теб какво можеш или не, защото всеки сам поставя своите граници и знае до къде могат да достигнат те. Граници има на всичко и навсякъде. Философията се състои тъкмо в това – да познаваме границите си, защото познавайки ги, знаем кои сме и къде сме, разбираме правилно света и осъзнаваме до къде се простират нашите възможности и предели.
http://zpg-sandanski.com/blog/2016/07/%d1%84%d0%b8%d0%bb%d0%be%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d1%81%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b8-%d1%82%d1%8a%d0%ba%d0%bc%d0%be-%d0%b2-%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%b4/

15 ТРИКA ОТ ПСИХОЛОГИЯТА,БР.242

Вашият коментар

  КОИТО Е ПОЛЕЗНО ВСЕКИ УЧИТЕЛ ДА ЗНАЕ.

1. Когато група от хора се смеят, всеки инстинктивно поглежда този, който му е най -симпатичен в групата. (или този, който иска да бъде негов приятел). Така можете да идентифицирате взаимовръзките във Вашия клас.
2. Когато сте напрегнати в работата, или ситуацията изисква концентрация, е препоръчително да дъвчете нещо (ако регулирате теглото си, може да е дъвка). Това е свързано с подсъзнанието на човека и чувство за сигурност, тъй като обикновено се храним, когато не сме застрашени. 
3. Ако някой е ядосан и ни крещи, е препоръчително да запазим спокойствие. Ако реагираме агресивно на агресивната среда, положението само ще се влоши. По-късно, този човек гарантирано ще се срамува от поведението си. Дори и да не го казва, ще знае, че не е бил прав. Това е изключително важно, при работа с агресивни родители. 
4. Когато човек отговаря на въпрос само частично, или твърде уклончиво, не питайте отново. Мълчаливо го погледнете в очите. Реакцията ще Ви изненада. Твърде вероятно да го притесните и ще предизвикате събеседника си, да продължи да говори.
5. Оказва се, изражението на лицето, не винаги е резултат от определени чувства. Доказано е, че то може да предизвика същите тези чувства, ако му зададем изражение. Примерно ако желаем да се чувстваме щастливи трябва да се усмихваме по- често и възможно най-широко.
6. По-добре е да не използвате изрази от рода на „Аз мисля“ или „Аз предполагам“ Те показват на събеседника Ви, че сте несигурен и е възможно да не Ви се доверят.
7. Преди важно интервю, среща с родителил или колега, който не познавате, е полезно да си представите, че сте свързани с това лице с дългогодишната връзка и близко приятелство. Така нашия вътрешен мир и ум с лекота ще пресъздадат положителна среда. Гарантирано, така Вие ще вдъхнете на другата страна спокойствие и увереност.
8. Ако ние сме в състояние искрено се зарадваме, от среща си с даден човек, гарантирано на следващата среща и той ще се радва да Ви види. (Между другото, кучето постоянно прави този трик с нас).
9. Хората са склонни да се съгласяват да ни дадат нещо малко, ако преди това са ни отказали нещо голямо.
10. Как върви определена  среща, колкото и странно да Ви звучи,  може да получите от позицията на краката на своя събеседник. Ако върха на обувките на събеседника Ви сочат на различно място, а не към Вас, това обикновено означава, че лицето, иска бързо да сложи край на разговора.
11. Ще присъствате на среща, на която се очаква да има критики към Вас. При такива обстоятелства, най-добре е да седнете до човека, който очаквате да Ви критикува. Гарантирано той ще загуби част от агресивността си и е твърде вероятно да промени намерението си да атакува. Дори и да го направи, ще бъде по-мек.
12. Голяма част от хора не могат да различат демонстрираната увереност и реалната увереност. Ако се научите да демонстрирате увереност, хората гарантирано ще бъдат привлечени от Вас.  
13. Един добър съвет за класните ръководители . Поставете в класните стаи огледална стена или огледални повърхности. Хората се държат много по-правилно, когато се виждат отстрани, защото никой не обича да види себе си раздразнен и ядосан.
14. Винаги при първа среща с родител се опитвайте да видите цвета на очите му.  Той подсъзнателно ще усети топла връзка и чувство, че може да Ви има доверие, именно заради  удължения контакт с очите.
15. Опитайте при първа среща с родители, да не демонстрирате превъзходство и да не водите разговора от позицията на доминант (Вие на бюрото, а той прав до Вас). Създайте си място за провеждане на такива срещи, което да е приветливо и да има уют. В последствие, положителните емоции от тази среща, ще бъдат свързани и прехвърлени на Вас. Особено ако годината е първа за този клас, задължително трябва да проведете среща с родителите на всеки един ученик. Така ще създадете по – голямо доверие в родителя, ще можете да управлявате рисковите ситуации, да индентифицирате определени агресивни или рискови звена.
Защото искаме да сме полезни, ние от Института по качество в образованието, разработихме няколко свързани с темата обучителни модула, които могат да подобрят ефективността във Вашата работа и да изградят положителна работна среда. Модулите са разработени в няколко направления:
http://setmodels.net/polezno/15-trika-ot-psihologiyata-koito-e-polezno-vseki-uchitel-da-znae