Monthly Archives: януари 2021

ПРАВИПИС БР.243

Цветелина Георгиева
Да, и трите думи се пишат с две Н. Първата дума е форма за мн. ч. на прилагателното странен, което в ед.ч. завършва на -нен и според правописните норми изисква удвояване на съгласната Н в другите форми. Странноприемница е производна дума от странник, която пък произлиза от странен и унаследява неговите две Н. Прилагателното странен има 2 значения. По-старото, което днес не е популярно, е ‘който е от друга страна; нетукашен, чужд, непознат’, а по-новото, което е по-известно – ‘чуден, особен’, произтича от осмислянето на чуждото и непознатото като необикновено, необяснимо. Именно с по-старото значение се свързва съществителното име странник – ‘чужденец’ или ‘пътешественик’, ‘пътник’, ‘скитник’. С думата странноприемница се назовава сградата за временно обитаване или за пренощуване на странници, която днес наричаме хотел (по-рядко хан).
Двете думи – странник и странноприемница – в наши дни се срещат основно в художествената литература. Да си спомним откъси от творби на български класици: Бързай, странник, върви скоро / къща бащина да стигнеш… (Хр. Ботев, „Странник“);
О, скрити вопли на печален странник, / напразно спомнил майка и родина! (Д. Дебелянов, „Да се завърнеш в бащината къща…“); Станцията – малка крайгранична станция – заемаше едното крило на селския хан, наречен от стопанина му с примирителното име „Международна странноприемница“. (Й. Йовков, „Мечтател“); …в пороя и нощуването в тази испанска странноприемница имаше нещо страстно и възбуждащо… (Д. Димов, „Осъдени души“).
В последно време се наблюдава нова и определено неуместна употреба на думата странноприемница – като собствено име на хотели и ресторанти (напр. хотел „Странноприемница“, ресторант „Странноприемница“).
в. „Аз-буки“, бр. 47, 19 – 25. XI. 2020 г.
Ех, че коварно!
 публикувано в: Правопис |  0
Илияна Гаравалова
В случаите, когато се колебаем за правописа на определена дума, сме свикнали да се опираме на своите езикови познания и опит, да търсим сродни лексеми или думи с идентична морфологична структура, за да избегнем грешка. Например: знаем, че обкичен се пише така, защото в българския език няма представка оп-; виждаме, че прилагателното в м.р. завършва на –нен, и пишем двойно н във формите му за ж. и ср.р. и за мн.ч. (невинен, невинна, невинно, невинни); променяме в мн.ч. еловото причастие на глагола, за да проверим дали гласната в крайната сричка изпада, или не – така проверяваме дали тя е а, или ъ в ед.ч. (писал – писали, рекъл – рекли).
Но как да проверим правописа на думите софиянец и италианец в изречението: Аз съм софиянец, а Микеле е италианец. Собствените имена София и Италия се пишат с -ия, производното от София название на нейните жители – също (софиянец). Логично е да се предположи, че производното название на жителите на Италия също би трябвало да се пише с -ия-. Грешката вече е налице.
А причината е, че употребата на съчетанията -ея- / -ия- и -еа- / -иа- зависи от тяхното местоположение в думата, както и от нейния произход. В края на думи както от домашен, така и от чужд произход се пишат съчетанията -ея, -ия (напр.: София, Италия, България, околия, артерия, идея и др.).
В средисловието на думи от чужд произход се пише -еа, -иа-: артериален, италианец, идеален, провинциален и др., но има и изключения, където в средисловие се пише -ея- / -ия-: християнин, софиянец, плеяда. А в средисловието на някои домашни се появяват съчетанията -ея-, -ия-, срв. одеяло. Когато се знае всичко това, тези буквени съчетания не изглеждат толкова коварни, нали? Пък и винаги можем да проверим в правописния речник.
в. „Аз-буки“, бр. 48, 26. XI. – 2. XII. 2020 г.

КАК ТРАКИТЕ СТАНАХА БЪЛГАРИ БР.243

д-р Kiril Milchev :  .
През 324 г. Константин І (325-337) нарежда да започнат строителни работи по възстановяването на гр. Византион на Тракийският босфор. На 11 май 330 г. новият Рим е осветен като християнска столица.
Четиридесет години по-късно римският свят е потресен от хуните, които превземат цяла Скития и вече са на източната граница на римската провинция Панония Първата хунска вълна в Европа ощетява най-много готите, които навлизат към 375 г. в Панония и Мизия като огромна бежанска маса.
Те са приети от византийския император Валент, но много скоро започват да опустошават Тракия. Валент се връща от персийската граница и през 378 г. е убит край Адрианопол от тези приютени от него готи и от хунска конница, която също е опустошавала Тракия.
Валент е сменен от Теодосий І.
През 388 г. Теодосий І се обръща за помощ към хуните, които се включват заедно с готи и римляни в мощната армия на императора, с която той помита на запад Магнус Максим (383-388), който се е опитал да узурпира западният трон.
След тази победа, възхвалявана от летописците, готите обаче са недоволни от плячката и започват да опустошават Илирия и Тракия, а хуните също показват своите претенции и превземат гр. Сирмиум през 389 г., с надеждата той да е техният южен пост.
При Мавро Орбини е съхранен един откъс от готската хроника на Касиодор (487-583), където последният отбелязва това завоюване на Сирмиум. „Марк Аврелий Касиодор пише, че българите се сражавали с ромеите още по времето, когато владетел на тази империя бил Теодосий І ; след много битки българите били победени около 390 г. и Италия си възвърнала Сирмиум.” (Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с.51-52).
През 390 г. Теодосий І си връща любимият град, откъдето през 379 г. е започнала кариерата му на източен император.
През 390 г. той вече е станал император и на западната империя и обединява под своя скиптър цялата римска земя.
През 405 г. и през 408 г. хунския генерал Улдин подлага на атаки Тракия.
Готският вожд Аларих извършва жестоки набези в Тракия, преди да я напусне и да се насочи към Рим.
През 447 г. Византия е нападната от Атила.
Това е най-мащабната война на хунския император, според хунолога Ото Менхен-Хелфън (1973).http://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC…
Атила покорява поддунавските градове от Ратиария (дн. с. Арчар, Видинско) до Нове (дн. Свищов). Превзема Наис (Ниш), Сердика (София), Филипопол (Пловдив), Аркадиопол (Люле Бургас) и войските му стигат до Херсон Тракийски и Мраморно море, където патрицият Анатолий сключва примирие.
Атила получава залог от 6000 фунта злато, а през 449 г. трябва да получи за първи път новият ежегоден данък от 2 100 фунта злато, които източната империя се задължава по договор да изплаща. За сведение първият данък, който хуните изобщо взимат от Византия, е скромните 350 фунта злато. Бледа и Атила до 445 г. успяват да го увеличат на 700, а еднолично Атила през 447 г. го вдига на 2 100.
Летописците от онова време дават потресаващи сведения за войната от 447 г., един пише за превзети и разрушени 100 града, друг за 60.
Според Йордан, по негово време (т.е. около 551 година, когато пише своя исторически труд) имало хуни, заселени във Византия, които той нарича „сакромонтизи и фосатизи”.
В това свое съобщение Йордан отъждествява две, хронологично раздалечени заселвания на хуни във Византия. Около 457/8 г. (с възцаряването на Лъв), хуни са поселени в региона на гр. Лом до р. Вит на изток. Тези хуни, Йордан нарича „фосатизи”, от римското понятие за „военен лагер”. Те са заселени от Лъв с традиционната римска уговорка да защитават военно земята и да не пропускат на юг външни врагове. Така те играят ролята на „фосатизи” (преден военен лагер на Византия).
Що се отнася обаче до ония хуни, които Йордан нарича „сакромонтизи”, това име е неточно предаване от него на византийския топоним „Стримон”, където хуни са заселени не по времето на Лъв, а по времето на Юстиниан І, т.е. след 527 година. Най-вероятно това са 2000 кутригури на Хиниалон, упоменат и от Прокопий през 551 г. Но Йордан по принцип е прав за наличието там на хуни-сакромонтизи (чети: стримони), тъй като „по негово време”, т.е. към 551 година, те вече са там.
През 448 г. Зенон кани българска конница в Мизия и Тракия, която противопоставя на готските вождове Теодорих Триария и Теодорих Амал, войските на които обезлюдяват Тракия и Мизия.
От 493 г. до 565 г. българите-кутригури извършват масови нападения над Мизия и Тракия и отвличат много хора в плен, а българският цар Заберган през 558 г. даже окупирва Константинопол.
След 568 г. авари и българи постоянно нападат Мизия и Тракия…
През 585 г., според хрониката на Теофан, Филипик бил назначен за стратиг на Изтока и заминал да воюва с персите, на следващата година, т.е. през 586, пише Теофан, кагана „страшно воюва в Мизия и Скития” (л.м. 6079).
Скития в случая е дн. Добруджа.
Българи и авари превземат през 586 г. градовете Ratiaria (дн.Арчар), Bononia (дн.Видин), Almus (дн.Лом), Доростол (дн.Силистра), Zaldapa (дн. NegruVoda, на границата с Румъния), Marcianopolis (дн.Девня), Panysos (селище на р. Камчия) и Тhuidas (дн. Сливен). На юг стигат в Тракия чак пред „дългата стена”.
Оттам се връщат на север към Дунав, понеже са притеснени от Мартин и Коментиол. Стигат до гр. Appiaria (между дн. Русе и Тутракан) и го превземат с помощта на един инженер на обсадни машини Бус.
Случката е следната.
Бус бил попаднал в плен и не успял да се скрие зад стените на гр. Апиария, при нападението на аварите. Той казал на кагана, че може да се откупи. Бил заведен, заедно с останали пленници, пред крепостта и оттам викал за пари, но някакъв мъж, който бил любовник на жена му, убедил гражданите да не го откупват. Явно това било нещо като търг пред окупираните стени и откупилите се, били освобождавани от вархоните.
Бус се видял в чудо и обиден на съгражданите си, разкрил пред кагана, че е инженер по обсадни машини и му направил проекти за бойна костенурка.
Теофан въздъхва в своята хроника: „А варварите, научавайки обсадното изкуство, превзеха още много други градове…”(л.м.6079)
През 590 и 591 години Маврикий успява да помогне на беглеца Хосрой ІІ да вземе трона на Персия, така е сключен мир между двете държави и императора започнал да прехвърля войски от изток в Тракия.
Теофан пише: „В това време, когато на изток се възцари дълбок мир, от война се вълнуваше Европа (чети: Балканите). Ето защо император Маврикий прехвърли войски от изток в Тракия” (л.м.6082)
През 592 г. „каганът поискал да му бъде увеличен данъка, но императора не уважи думата на варварина” (Теофан, л.м.6084).
С прехвърляне на войски от изток в Тракия, Маврикий станал по-уверен в силата на римското оръжия. Той дори лично инспектирал областите в Тракия, „за да види следите на варварските опустошения” (л.м.6083) още през пролетта на 591 г. Теофан пише, че „полковете стъпили в Тракия, отиде заедно с тях и Маврикий” (л.м.6083). Тогава в Тракия му довели и тримата гуслари-славяни, които той като разпитал, пратил по живо да живеят в Хараклея, на Мраморно море.
През 594 г. Петър, в ролята на главнокомандващ, повел армията в Odessus (дн. Варна), а оттам в Marcianopolis (дн. Девня). Оттам отишъл в Zaldapa и през Iatrus (дн.Кривина), се отправил към Novae (дн. Свищов), където тържествено влязъл на 23 август 594 г.
Останал два дена и продължил на запад, като изпратил пред себе си разузнавателен отряд от 1000 войника.
Последните срещнали по пътя си десет стотника българи, които били спокойни, понеже знаели, че между кагана и Маврикий има сключен мир.
Петър обаче провокирал конфликт и българите се опитали да убедят ромеите да не нарушават мира, но се стигнало до ръкопашен бой. „Българите се приготвиха, както е при тях обичая за битка, застанаха в тесни редици и встъпиха в ръкопашен бой с голям героизъм, като заставиха ромеите да се обърнат в бягство”, пише Теофилакт (кн.VІІ,ІV,4).
Като напердашили ромеите, българите заминали на запад, за да предупредят кагана за прииждащата армия. През това време Петър съблякал дрехите на таксиарха на победения ромейски отряд и го бичувал публично за загубата.
Каганът като научил от българите за Петър пратил посолство, което изразило негодувание от нарушаването на мира.
През лятото на 595 г. на разгорещена среща на кагана с византийския генерал Приск, аварският владетел казал: ”Нека бог отсъди между кагана и император Маврикий! Да бъде отмъщение и възмездие от бога!” (кн.VІІ,Х,8).
Така кагана изразил своето възмущение от присъствието на войските на Приск.
Аварският владетел се заканил, че ще разруши много градове и дори пратил посолство при Приск с искане официално да бъде разтрогнат договора за мир, след като ромеите го нарушават постоянно.
През 596 г. вархоните нападнали Далмация и унищожили 40 крепости (Теофилакт; кн.VІІ, ХІІ,1). Атаките на вархоните и славяните стигат и до Солун, чиято обсада е описана в „Чудесата на Св.Димитър”.
Атаките на авари и българи и обезлюдяването на Тракия продължават до 630 г.
През 680 г. българите на Аспарух създават държава в Мизия и превръщат траките и славяните в български поданици. 

Какъв е щастливият брак? бр.243

Редактор: 
Радостина Димитрова

/ iStock/Getty Images
В Университета на Мичиган и Университета Рутгерс, САЩ, са изследвани 400 двойки, които живеят заедно от 39 години. Експериментът предполагал, че за известно време двойките ще си водят бележки един за друг и за себе си: какво ги дразни и какво изглежда като хубавото на това, да живеят заедно, пише радио Sputnik, цитирано от Агенция “Фокус”.
Първо се оказа, че мъжете ценят психологическата хармония повече от жените. В началния етап това е психологическа съвместимост, която с течение на времето се развива в душевен комфорт.
Второ – проучването потвърди нещо, което всички и така знаят: „щастлива жена е щастливо семейство“. Това е, когато в къщата има уютна атмосфера, когато и съпругът, и децата усещат женска топлина върху себе си. Успешният брак е този, в който една жена е по-щастлива от мъжа. Така решиха американските изследователи.
Но експериментът показа също, че с възрастта жените по-открито споделят за себе си с мъжете, а съпрузите, напротив, стават по-потайни.
мъж жена влюбени
Gulliver/Getty Images
И най-неприятното – настроението на съпругата се влошава, ако съпругът е болен и тя трябва да се грижи за него. И настроението на съпруга не се влошава, когато жена му е болна – децата се грижат за нея, а той живее така, както е живял.
За да проверят сами дали всичко това е вярно, хората трябва да се оженят. Не да живеят заедно, а именно да се оженят. Същите американски психолози обръщат внимание на момичетата: съжителството намалява наполовина вероятността да станете истинска булка. Причината се крие в разликата във възприемането на факта на простото съжителство. Жените вярват, че това е стъпка към брака, а повечето мъже смятат, че това вече е брак и семейство.
мъж жена легло
iStock/Getty Images
И още: според многобройни наблюдения, съвременните мъже са готови да се оженят около 22 месеца след началото на романа. Ако на 23-ия месец нищо не се случи, шансовете на жените се стопяват бързо.
От друга страна, една жена може и да не изживява дълъг романс с мъж: той ще й направи предложение бързо. Според науката това се случва, когато човек психологически е узрял, за да създаде семейство. В този случай той често предлага брак не на онази, която е обичал през целия си живот, а скорошна позната.
Оттук и всички истории за „бяхме заедно, а той се ожени за моята приятелка“. Да, точно в момента, когато той се е решил, до него не сте били вие, а вашата приятелка (ако вярвате на американското проучване). Неговата задача сега е да направи една жена по-щастлива от себе си.
https://dariknews.bg/novini/liubopitno/kakyv-e-shtastliviiat-brak-2205692

Да се научим да управляваме гнева бр.243

670px-Control-Anger-Outbursts-Step-01
За съжаление, изразяването на гнева на глас у нас си остава социално неприемливо поведение. Нищо не ни вбесява повече от съветите да се вземем в ръце и да не се дразним. Но задушаването на гнева за жалост далеч не е най-доброто решение, защото спотаените емоции рано или късно ще избухнат – с по-голяма сила от обикновено.  Гневът винаги е реакция на някакъв дразнител. Емоционалната раздразнителност е мигновена, трудно се контролира и най-важното – в повечето случаи е неадекватна на дразнителя.
Склонността към раздразнителност се определя от типа нервна система- способността ни да се вбесяваме е заложена в нас от природата в различна степен. За което обаче не бива да виним природата – отделният човек може да развие или да игнорира заложеното в него.
Какви са причините за повишената раздразнителност и как да се справим с нея? Гневът не само може да опустошава и разрушава здравето, но и да бъде силен импулс за действие. Могат ли емоциите да действат в наш интерес?
 
Гневът и депресията
При депресия човек се затваря в себе си, той е потиснат, активността му е понижена. В това състояние хората, особено жените, не бива да се ядосват. Депресията и раздразнителността изчерпват ресурсите на организма. Затова ако имате възможност, останете сами. Не се занимавайте с важни домашни дела, избягвайте обществения транспорт и други места, където се струпват много хора.
Гневът и преумората
Хроничната преумора може да превърне един човек от ангел в чудовище, особено ако е непоправим работохолик. В един момент той започва да реагира неадекватно на външните дразнители, да излива агресията си върху околните. Човек трябва да осъзнае, че причината за повишената му раздразнителност се крие в неговата умора, в противен случай нищо няма да се промени. Реален изход от ситуацията е да признаеш пред себе си, че работата ти е станала самоцел и средство за спасяване от самота. Настроението може да се стабилизира с музикална терапия, хипноза, автогенен тренинг. В по-трудните случаи може да се потърси помощта на психолог.
Гневът и дисфорията (синдром на лошото настроение)
Синдромът на дисфорията може да възникне на фона на общата неудовлетвореност от живота.
Ето един пример. Една жена постоянно се дразни от колегите си, които затварят постоянно отворения прозорец в офиса. Това е т.нар. “ефект на отворения прозорец”. Причината за постоянните конфликти всъщност са обичайните разговори на жените за семейството и децата. Проблемът на женската самота се трансформира в проблема на “прозореца” и намира израз в раздразнителността.
Друг пример. Жена не харесва своя мъж, не може да се примири с недостатъците му, но не си тръгва. Защо? Просто не може да живее без грижата за него, дори да е непоправим алкохолик. Естествената потребност от любов и привързаност придобива в този случай натрапчив невротичен характер. Жената се примирява с всички недостатъци на мъжа, опитва се да изглади конфликтите и стига до неврозата и депресията.
Какво да правим, ако околните ни дразнят?
Човек постоянно се сравнява с другите и дори провокира ситуации, които потвърждават неговото превъзходство. На много от нас ни е приятно да живеем с чувството, че сме повече от другите, но когато естествената потребност за самоутвърждаване се превърне в невротична, нещата могат да излязат извън контрол.
Увереният в себе си човек няма нужда да се сравнява с някого. Но ако има вътрешен проблем със самооценката, тогава се появява тази невротична потребност. И тук първата крачка към оздравяването е осъзнаването на тази тенденция. Трябва да се отговори на въпроса: защо поставям себе си по-високо от другите хора. Това е сложна работа и е най-добре да се провежда под ръководството на психотерапевт.
Може ли гневът да работи в наш интерес?
Гневът е опасен, той е източник на някои здравословни проблеми като главоболие, депресия, хипертония, нарушена сърдечна дейност, язва. От друга страна, гневът е форма на енергия. Той е импулс, който ни дава възможност да намерим най-добрата работа и най-хубавия живот. Но за целта трябва да се попитаме – защо съм толкова зъл, защо нещо ме дразни? Признайте, че сте лоши, защото често ние отричаме този факт. Анализирайте гнева си, помислете дали съответства на ситуацията. Научете се да управлявате гнева си. Възможно е просто да сте попаднали в ситуация, която не можете да промените. Постарайте се да я приемете, дишайте дълбоко, отпуснете се.
Но ако несправедливо са ви обидили, примерно в службата, гневът може да работи за вас. Изследвайте всички възможности и перспективи, започнете активно да търсите работа. Съсредоточете се върху решаването на проблема, направете усилия към “мирното русло” и енергията на гнева ще стане ваш съюзник.
10 начина да овладеем гнева
1. Спрете времето. Бройте до десет.
2. Отдалечете се от човека, който е предизвикал вашия гняв. Лекува не само времето, но и разстоянието. Повървете пеша или направете гимнастика. Движението помага.
3. Ако наистина нищо не може да се промени, оставете всичко както е.
4. Не бъдете категорични. Старайте се да не използвате в спора изрази като “никога” и “винаги”.
5. Слушайте. В нещо може би грешите. Това можете да разберете само ако потиснете раздразнението си, докато слушате събеседника си.
6. Ако се сърдите на любимия човек, го прегърнете. Постарайте се да изразите положителни чувства. Ако не ви се иска да направите това, то причините да го направите са повече.
7. Извинете се. Грешките са естествена и много ценна част в нашия живот. Когато се опитваме да ги скрием, обикновено търпим неуспех. Кажете “извинявам се”, когато разберете, че сте сгрешили. Това просто признание ще намали гнева ви.
8. Гледайте напред. Попитайте се – какво лошо мога да очаквам в тази ситуация? Защото в повечето случаи причини за вашия гняв са само дребни дразнители. Между вас и истинската беда има цяла пропаст.
9. Опишете гнева си. Фиксирайте и описвайте всички случаи, когато сте се разгневили и какво се е случило, каква е причината, как се чувствате. Правете това 3-4 седмици.
10. Потърсете помощ – от приятели и роднини. Способността да потърсиш помощ е признак на сила и зрелост, а не на слабост, както мислят мнозина.
Как да се справим с гнева си?
1. Когато попаднете във вбесяваща ви ситуация, пробвайте да погледнете на нея като на провокация.
2. Измислете начин, с помощта на който да реагирате на тази провокация. Този начин трябва да бъде обмислен и отработен по-рано. Защото в момента, когато в душата започне да се заражда тихата лудост, хората предпочитат да й се отдадат без остатък.
3. Обърнете внимание на мускулното си напрежение в момента на вашия яд. По принцип се засилва сърцебиенето, дишането се учестява, повишава се потенето. Важно е да осъзнаете тези физиологични промени. Защото се получава затворен кръг – с гнева си предизвикваме физиологична реакция, а с физиологическата реакция усилваме гнева. Понякога е достатъчно да направим само десет дълбоки вдишвания и да се съсредоточим върху тях, за да се успокоим.
4. Представете си агресивните импулси, които идват от клиента, във вид на мощен сноп отрицателна енергия, който първоначално преминава през вас, а след това отива в земята. Важно е да почувствате, че лъчът отнася със себе си всички негативни преживявания, от които искате да се избавите.
5. Овладейте гнева чрез дишане. По време на издишването някои мускули се отпускат, включително и онези, в които се локализира напрежението. Лишавайки нашия гняв от физиологическа основа, ние помагаме той да изчезне. Застанете в удобна поза, почувствайте дишането си. Направете дълбоко и бавно вдишване. Представете си, че по време на вдишването цялото напрежение и раздразнение, натрупали се в организма ви, се вдигат нагоре към устната кухина. Когато направите вдишването с пълни гърди, рязко издишайте и си представете, че с него си отиват гневът, обидите и горчивината. Направете упражнението няколко пъти, докато почувствате, че сте изхвърлили всички отрицателни емоции.
6. Освободете се от гнева чрез нелепи детайли. В процеса на визуализация се използват нелепи детайли, като си представяме ядосалия ни в смешен вид, така намаляваме значимостта на конфликтната ситуация и намаляваме страха и недоверието, които изпитваме към опонента си. Можете да измислите хиляди нелепи детайли, които ще ви помогнат да се усмихнете или отпуснете. Можете да си представите разгневилия ви с големи уши, с които той шляпа, може да си представите, че има опашка или е останал с едно око или се е смалил и се е превърнал в джудже. Измислете образ, който ще ви развесели най-добре.
7. Представете си, че имате вълшебен щит, екран или пашкул, които ви правят недосегаеми за неприятния събеседник. Като намерите подходящия образ, винаги можете да го използвате при общуване с този човек. Важно е вашият щит да не е преграда за общуване с други хора. Затова можете да си представите, че защитната ви стена има прозорец, който вие отваряте, когато искате да общувате с приятни за вас хора и затваряте, когато имате агресивни събеседници.
8. Използвайте рисунка. Този метод позволява да се справите с копие на оня, който ви е обидил, пренесен на хартия. Нарисувайте човека, който е предизвикал вашия гняв. Старанието не е задължително, нарисувайте го схематично. Сега концентрирайте вашия гняв срещу него и зачертайте, щриховайте или задраскайте фигурата. След това накъсайте рисунката на малки парчета. Ако гневът ви е силен, можете да изгорите рисунката, като по този начин ще се избавите от натрапливите негативни преживявания.
Да общуваме ефективно с гневните хора
Случвало ли ви се е да страдате от немотивирани изблици на гняв от страна на хора около вас или самите вие да сте избухвали?
Всички хора понякога избухват и това е нормална емоционална реакция. Но ако гневните изблици се случват много често, а гневът не съответства по сила на станалото произшествие, тогава ситуацията може да стане неуправляема и дори опасна.
Коя е причината за немотивираната агресия
Гневът като средство за манипулация се използва в различни сфери от човешкия живот. Честа гледка е например малко дете да реве до скъсване, за да задоволят родителите му някакъв каприз.
По този начин някои хора постигат онова, което искат. Обикновено гневният пристъп се проявява в присъствието на близки хора. Ако не предизвика съответния отклик, бързо се прекратява, т.е. пристъпите на гняв се случват пред онези, пред които могат да минат. Много често изблиците на гняв са борба за внимание и подаръци.
Началниците и висшестоящите понякога използват изблиците на гняв за повишаване на производството. Често се случва шеф да крещи на подчинените си без всякакъв повод, просто защото, когато в екипа е спокойно, на него му е скучно. След като се навика, шефът си оправя настроението и започва да се шегува с подчинените си. По този начин той си доказва собственото влияние върху служителите си.
Подобни методи се използват и от някои хора, за да задържат партньора си. Това става, защото те са неуверени в себе си и по този начин се опитват да съхранят контрола над партньора и ситуацията.
Психологическата несъвместимост
Липсата на съвместимост, взаимно разбиране и общи интереси, скуката водят до това, че хората започват да говорят на различни езици. Обсъждането на какъвто и да е въпрос предизвиква раздразнение и скандал. Кавгите и скандалите могат да се превърнат в единствения начин да се запълни емоционалният вакуум. Веднага се намира повод за обида, а след това и тема за разговор.
Защо получаваме пристъпи на гняв?
Защо решаваме проблемите именно по такъв начин? Това особеност на характера ли е, или животът ни е направил такива? Има няколко причини за склонността към агресия.
1. Една от причините за агресивното поведение е недостигът на любов в детството. Ако човек е израснал в семейство на разведени или единият родител е починал, може да си „връща” на партньора заради любовта, която не е получил в детството. Страхът, причинен някога от загубата на единия родител, се пренася върху партньора. Често такъв човек е много недоверчив, вижда всичко в черно и постоянно се отбранява, дори когато няма опасност. Той не вижда добрите страни на хората, а предимно негативните.
2. Друга възможна причина е преживяно насилие в детството. Такъв човек подсъзнателно отмъщава на онези, които са го наранили.
3. Трета възможна причина е чувството на безпомощност, преживяно в детските години. Например детето е било свидетел на скандали и нищо не е могло да направи. Като възрастен се опитва да изкупи миналата си безпомощност за сметка на агресивно поведение спрямо партньора.
Защо сме във властта на гневните хора?
1. Хората, които реагират на гнева са склонни към съзависимост. Обикновено не им достига адреналин в живота или да страдат от депресии. Животът с постоянно изясняване на отношенията възбужда нервната им система, което води до отделяне на адреналин в кръвта, а точно адреналинът предизвиква еуфория.
Ако се страдате от депресия, може подсъзнателно да търсите ситуации, които ви възбуждат. Ако човек не може по друг начин да получи емоции, той ги получава именно чрез гнева или агресията.
2. Ако от дете сте свикнали с подобни отношения в семейството, например някой от родителите е имал изблици на гняв, то подобно поведение може да ви се струва нормално. Възможно е да смятате, че всички отношения са такива и винаги да оправдавате партньора си.
3. Ако имате ниска самооценка и често играете ролята на жертва, ако се усещате безпомощни и неспособни на нищо, вие като магнит ще привличате агресивните хора.
4. Много често ние привличаме към себе си своите подсъзнателни опоненти и с това сякаш компенсираме своя вътрешен дисбаланс.
Емоционално затвореният има склонност да се съюзи с емоционално разбалансиран човек. Партньорът ви е нужен за да дадете воля на чувствата си, на които вие сами не сте способни. Ако сте склонни да потискате агресията в себе си, вакуума запълва вашият партньор.
Как да общуваме с гневните хора?
1. Научете се да изразявате емоциите си – и позитивните, и негативните.
2. Не се бойте от конфликтите – често хората се боят да се опълчат открито, мислейки как да намерят компромис или разбиране с партньора. Тази тактика не е ефективна, защото е подкрепа на агресивното поведение. Ако веднага проявите емоциите си, т.е. точно формулирате кое ви харесва и кое не в постъпката на другия човек, умеете да проявите търпение в обяснението и отстояването на своята позиция, никога няма да се оправдавате, а на агресивния просто няма да му е интересно да ругае и избухва в гняв.
3. Обяснете си защо толкова ви привличат агресивните хора. Това може да помогне на другия да анализирате ситуацията и да промените себе си и своите отношения.
4. Направете списък с предимствата и недостатъците на състоянието на гняв. Какви плюсове и минуси дава избухването на агресията.
5. Запишете мислите, които раждат у вас гневът и агресията.
6. Вместо да си представяте как ще поставите разгневения на мястото му, си го представете в смешен вид. Гневът ще отлети, още щом се засмеете.
7. Намерете си занимание, което ще ви помогне да редуцирате агресията – парашутни скокове, таебо, източни бойни изкуства, йога, дихателна гимнастика, ушу.
Как да реагираме в конфликтна ситуация?
Конфликтите често пораждат такова емоционално състояние, в което е трудно да се мисли, да се правят изводи, творчески да се подхожда към разрешаване на проблемите. За разрешаването на конфликтни ситуации следвайте следните правила.
1. Помнете, че при конфликт у човека доминира не разумът, а емоциите, което води до афект. Съзнанието се изключва и човек не отговаря за своите думи и постъпки, заради които след това му е обидно и неудобно. Затова от деловото общуване трябва да се отстранят съжденията и оценките, които накърняват достойнството на събеседниците, ироничните забележки, изказвани с чувство на лошо скрито превъзходство или пренебрежение.
2. Уважавайте събеседника си. Фрази като “Моля да ме извините”, “Ще ви бъда много признателен”, “Ако това не ви затруднява” пречат у опонента да се изгради вътрешна съпротива и предотвратяват отрицателните емоции.
3. Старайте се да обсъждате въпроса по същество на проблема, основавайки се на обективни критерии. Изслушвайте събеседника, тъй като това умение е един от най-важните критерии на комуникирането.
4. Придържайте се към многоалтернативен подход, не отхвърляйте предложенията на партньора, задавайте си въпроса дали не грешите. Изслушвайте всички предложения и изчислете дали са изгодни за в бъдеще.
5. Осъзнайте какво е значението на разрешаването на конфликта за себе си, като си зададете въпроса – какво ще стане, ако изход не се намери? Това ще пренесе центъра на тежестта от отношенията върху проблема.
6.Ако и вие и вашият събеседник са раздразнени и агресивни, необходимо е да се намали въпрешното напрежение. Ако сте загубии контрол над себе си, опитайте единственото – замълчете, но не искайте това от партньора. Избягвайте констатациите на отрицателните емоционални състояния на партньора.
7. Предложете на събеседника да се постави на ваше място. Попитайте – а ако вие бяхте на мое място, какво бихте направили? Това сваля критичната настройка и превключва събеседника от емоция към осмисляне.
8. Не преувеличавайте своите заслуги и не демонстрирайте знаци на превъзходство. Не обвинявайте и не приписвайте само на партньора отговорността за възникналата ситуация.
9. Независимо от резултатите от разрешаването на противоречията се старайте да не разрушите отношенията.
https://www.psychologist-bg.com/2015/03/18/%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%83%d1%87%d0%b8%d0%bc-%d0%b4%d0%b0-%d1%83%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%bb%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bc%d0%b5-%d0%b3%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b0/#more-478

Връзката между зависимостите и духовността бр.243

Статия от Джоди Гейл, www.jodiegale.com
Думата „холистичен“ се използва много в помагащите професии; при по-задълбочено изследване обаче, „духовността“ всъщност доста често е пренебрегвана. Понятието „духовност“ не се смята за достатъчно научно и достоверно, затова рядко намира място в психологията, социалната работа, консултирането и психотерапията. Пренебрегването на духовността води до сериозни последици за индивидите, общностите и „цялото“, имайки предвид глобалните извънредни ситуации, финансовите и екологични кризи, разкъсваните от войни страни, масовото преселение на бежанци, високите нива на зависимост към интернет, храна, наркотици, алкохол, хазарт, секс, пазаруване, както и нарастващото всеобщо чувство на изолация от себе си и другите. Съвременните, ориентирани към резултати медицински модели са фокусирани най-вече върху премахването на симптомите, а не са насочени към грижа за цялостната личност. Според Ървин Ялом психотерапията е в криза, защото е задвижвана от финансови мотиви, ориентирана е към единични симтоми, а терапиите са кратки, повърхностни и несъществени. В „Лечение на разделението“, Джон Нелсън (1994) твърди, че няма област в модерната западна мисъл, която да има повече нужда от навлизането на духовни дисциплини, отколкото психологията и психиатрията. Уилбър (1994) пише: „Първо духът, след това душата и разумът бяха отхвърлени от модерната психология и психиатрия с катастрофалния резултат, че мъжете и жените бяха възприемани като нищо повече от еволюирал сбор от атоми в неясно защо живи тела. Така нашата съвременна „наука за душата“ почти от самото си начало съществува като наука за физическите и телесни компоненти на цялото човешко същество – това е огромна редукционистка културна катастрофа…едва трансперсоналната психология въведе отново измеренията на душата и духа.“
 
Какво е духовност?
Духовността в този смисъл не е синоним на религия, въпреки че би могла да бъде за някои хора. В настоящия модел за въвеждане на духовен контекст, духовното се смята за източника на нашето съществуване, Божествената искра, която ни движи и ни подтиква да се стремим към развитие и цялостност. Азът се състои от воля и съзнание – това е нашата жизнена сила. Когато се свържем с нашата най-дълбока същност, откриваме нов начин на възприемане на света и виждаме смисъла, значението и целта на нашите страдания.
Асаджиоли и психосинтезата
Роберто Асаджиоли (1888 – 1974) e психиатър и психоаналитик, колега на Фройд и Юнг. Въпреки че смята психоанализата за добър инструмент за изследване на човешката психика, той усеща, че сама по себе си тя ограничава клиентите, така че често те са патологизирани и идентифицирани единствено чрез техните симптоми и история. Асаджиоли се е интересувал от човешката душа, изучавал е йога, езотерика и различни религиозни учения като например еврейски мистицизъм, будизъм и християнство. Те дълбоко повлияват неговото разбиране за човешката психика.
Работата на Асаджиоли има голямо влияние в областите на хуманистичната и трансперсоналната психология. Психосинтезата обединява най-доброто от западната психология, източните и западните духовни дисциплини. Психосинтетичният модел на съзнанието е в постоянен процес на развитие и разтеж, тъй като строго обучени практикуващи по целия свят интегрират в своята практика нови философии и идеи. Моделът на Асаджиоли днес е много актуален поради своята всеобхватна природа и тъй като разглежда цялостността на психиката.
Психосинтезата използва аналогията с къща. В мазето се работи с по-нисшите несъзнателни енергии чрез теории и техники от психоанализата и обектните отношения. Наземният етаж, според Асаджиоли представлява т.нар. „средно несъзнавано“ или Предсъзнавано – там работата е преди всичко в пространството „тук и сега“ и включва хуманистични и екзистенциални теории и техники.
В таванското помещение, Свръхсъзнателното или т.нар висше несъзнавано, се работи с духовните и трансперсонални теории и техники на Асаджиоли, Юнг, Гроф и Уилбър. По време на сесията, клиентът се потапя в различни психични нива, изследва личната си история – миналото, тук и сега – настоящето и огромния потенциал за изцеление – бъдещето.
В психосинтезата „Себе си“ е онтологична реалност. Първата експресия на Себе си е чрез егото. След като се постигне здравословно развитие на егото, Себе си става все повече „себе си“ чрез постепенното пробуждане на „Аз“. „Аз“ е частта от съзнанието, която наблюдава света, другите и нас самите с интерес, а не с осъждане. Азът е изграден от воля и осъзнатост; той е трансцендентен, но все пак иманентен. Проблемите възникват, когато Азът се идентифицира с частите и функциите на егото или личността. Целта на психосинтезата е да освободи волята от различните идентификации в рамките на личността, така че Азът да бъде в пряка връзка със Себе си.
Двойнствено виждане
Клиентите, страдащи от различни видове зависимост, са повече от тяхната патология; те са Себе си в едно био-психо-социално-културно-сексуално и духовно пътуване. Терапията се случва в контекст, чиято същност е, че ние сме „цялостни и нерушими“, а не болни или нуждаещи се от лечение. Възприемаме клиента като Себе си, същество с цел в живота и огромен потенциал зо любов, интелигентност и креативност…и също така като личност, индивид, уникална комбинация от физически, емоционални и умствени характеристики.
Зависимостта – симптом на психодуховна криза
Кристина Гроф (1993) предполага, че пристрастяването по своята същност представлява духовна криза. Станислав Гроф, основоположник на трансперсоналната психология заедно с Кристина, твърди, че съществуват три основни вида духовна криза:
1. Биографична – това са нарушения в отношенията на първична привързаност, травми или злоупотреби в детството.
2. Перинатална – тя се проявява в периода около раждането на човека и е свързана с екзистенциалните енергии и дилемата да бъдеш или да не бъдеш.
3. Трансперсонална – тя трансцендира обичайните граници на личността и е свързана с окултни, мистични, религиозни и паранормални преживявания.
В съгласие с Юнгианската теория, психосинтетичната парадигма разглежда човешкото развитие като следващо спираловиден път, който тръгва от източника на битието и се завръща към него на по-високо ниво на съществуване. Гроф (1993) предполага, че ние започваме да се отделяме от морето на Духа при зачеването, което води до отчуждаване от нашите Божествени корени, докато нашата същност се въплътява в материята. Тя предупреждава, че когато бъдем наранени в детството, например, когато автентичното ни аз не е отразено или имаме вътрешно преживяване за анихилация и разпадане, то реактивира по-ранните преживявания за отделяне от Цялото – така нашето усещане за изолация се задълбочава и фиксира. Пристрастяването, от тази гледна точка, е начин за управление на тези биографични, екзистенциални и духовни кризи. Освен това, Гроф и Гроф (1990) предполагат, че всички зависими преживяват вътрешна загуба, духовен банкрут или болест на душата, която ги отчуждава от света около тях. Те навлизат в „тъмната нощ на душата“ и се борят с демоните на страха, самотата, лудостта и смъртта, толкова често срещани при духовни кризи. Така започва търсенето, копнежът, жаждата и гладът за завръщане към Духа и духовната идентичност. Проблемът е, че зависимите търсят свързаност, взаимоотношения и духовност на всевъзможни погрешни места. „Употребата“ не служи само да притъпи болката, преживяна по време на биографичната травма. Клиентите също така използват избрания от тях наркотик, за да търсят духовна свързаност: чрез обновяване на статусите във Facebook например те търсят връзка с другите, утвърждаване и приемане; в храната намират любов и успокоение, а в наркотиците и алкохола – радост, самоувереност и доброта.
Често клиентите идват при терапевта, затънали в море от отчаяние, срам и ярост. Те или проектират чувствата си навън чрез тяхната зависимост, или ги обръщат навътре, задълбочавайки кризата и предоставяйки повече гориво за пристрастяването. Клиентите идват с желанието „да оправят“ проблема, но всъщност тяхното дълбоко вярване е „Аз съм проблема“. Ако гледаме на зависимостта само като на нещо, от което трябва да се оттървем, „да оправим“ или излекуваме, ние обезличаваме клиентите чрез техните симптоми. Според Сузи Орбах, симтомите възникват единствено когато не ни е останал никакъв друг начин да изразим мъката и тревогата си. Ако просто решим да премахнем симптома без по-нататъшно изследване, след това просто ще се появи нов симптом. Ето защо е нужно да потърсим смисъла, целта и стойността, скрити зад зависимостта. В психосинтезата се пита: „Как тази зависимост служи на клиента?“ и „Какво се опитва душата на този човек да събуди чрез зависимостта?“. Тези въпроси ще ни заведат при страданията на душата; до онова, което липсва в животите и взаимоотношенията на зависимите. Затова е необходимо терапевтът да може да удържа на дълбоко страдание – това улеснява клиента да се справи със собствената си мъка. Когато зависимият се научи на това, вече не е нужно да бяга от чувствата си и може да остане присъстващ „тук и сега“.
Самоподдържащият се цикъл
Клиентите, страдащи от пристрастяване, са хванати в натрапчив модел, насочен към изграждането на собствена ценност пред лицето на безполезността. Това е порочен кръг, в който те искат да се свържат с висшите аспекти на несъзнаваното, след което пропадат в нисшите му нива и искат да се извисят отново. Един будист би го нарекъл цикъл на желание и отвращение. Това е често преживяване при зависимостите – рязка промяна от еуфория към разкаяние и чувство на безполезност, след което цикълът започва отново. Трагедията се състои в това, че зависимият никога не достига до реалните си позитивни качества, те остават недостъпни и неинтегрирани. Зависимостта се подхранва от тези разрушителни самоподдържащи се цикли, състоящи се от психологични защити – рационализации, оправдания и отричане – всички умело изградени, за да предпазват зависимите от собствените им страдания. Работата тук се състои във въстановяването на отцепените и дълбоко заровени части, като същевременно се зачитат поведението, защитите и начините на мислене на зависимия – тъй като те са му помогнали все пак да оцелее. Нужно е волята да бъде освободена от самоподдържащия се цикъл на зависимост. Според Асаджиоли всички ние имаме силна воля, умела воля и добра воля – и всяка от тях трябва да бъде активирана. Работим, за да освободим аза от идентификациите с фалшиво себе си и неговите „части“ – например подличности като „жертва“, „перфекционист“, „саботьор“ и „вътрешен критик“. Също така е нужно вътрешно прочистване от чувства, начини на мислене и преживени наранявания, така че да се премине от „нямам воля“ към „имам воля и избор“.Често това е период на много страдание – клиентите се освобождават от старите идентификации и правят място за нови модели на съществуване. Свободата от ограниченията на личността проправя пътя на „Аза“ да бъде във връзка с трансперсоналните качества и със Себе си. Клиентите започват да виждат, че да, действително те за „цялостни и непокътнати“, а не разцепени или болни. Този етап от пътуването е посветен на себеприемането и отдаването на духовната същност. Използват се следните утвърждения за медитация, за да престане човек да се идентифицира с отделните си части и да се свърже с Цялото:
Аз имам тяло и аз съм повече от моето тяло.
Аз имам чувства и аз съм повече от моите чувства.
Аз имам разум и мисли и аз съм повече от моите разум и мисли.
Аз съм Аз, център на чисто самосъзнание и воля.
Прекратяване на търсенето
Търсенето на Духа (каквото и да е „Дух“ за всеки един от нас) започва като здравословен импулс към връзка. Ако не се чувстваме свързани с нашия духовен източник, ние или притъпяваме болката, или започваме да търсим тази свързаност. Търсим успокоение, любов, Божественото, без да осъзнаваме, че ние сме Божественото. Често се чувстваме като отделни обекти и се лишаваме от „хубавото“ – това е особено важно за клиентите, които страдат от зависимости. Дори когато се събудим за нашето духовно пътуване, ние говорим за Бог, Великия дух, Аллах, Буда, Висшата сила или качества на трансперсоналното като стойност, красота и любов, като че ли те са нещо, което трябва да бъде достигнато „някъде там горе“, до което имат достъп само „излекувани“ или просветлени. Проумяването, че „Аз вече съм този, който искам да бъда“ е крайната цел на психосинтезата.
Да останеш свързан
По време на първата сесия винаги задавам на клиентите си следния въпрос: „Какво те поддържа в живота, кое кара сърцето ти да пее?“ Свързването с физическите, емоционалните, менталните, сексуалните и духовните копнежи и желания осигурява надежда и контекст за работа. За някои свързването с Духа може да бъде чрез осъзнатост, медитация, молитва или духовни практики. За други, то може да бъде разказване на истории, градинарство, стоене на върха на планина, свързване със земята или слушане на музика. За клиентите, разтърсени от опустошенията на пристрастяването, намирането на здрави и смислени начини да задоволят и подхранят желанията на душата и Духа са от съществено значение.
Дарът на терапията
В психосинтезата консултирането и психотерапията формират свещено пространство за преоткриване на Себе си. Това е място, където клиентите отново могат да се свържат с висините и дълбините на своето същество. Място, където могат да намалят скоростта и просто да бъдат. Целта на терапевта е да осигури среда, изпълнена с любов, състрадание и емпатична връзка, където с течение на времето, клиентът може да разцъфне и да се превърне в този, който е бил предназначен да бъде.
https://www.psychologist-bg.com/2018/06/07/%d0%b2%d1%80%d1%8a%d0%b7%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d1%83-%d0%b7%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d1%81%d0%b8%d0%bc%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b8-%d0%b4%d1%83%d1%85%d0%be%d0%b2/#more-543

РЕЦЕПТИ БР.244

  • Пърженица с чушки, извара и яйца

  • Пърженица с чушки, извара и яйца - Рецепта | Gotvach.bg
  • зелени чушки -
  • 1 бр.червени чушки - 1 бр.
  • жълти чушки - 1 бр.
  • лук - 1/2 бр.
  • целина - 1 стрък
  • яйца - 3 бр.
  • извара - 2 с.л. рикота
  • сол
  • НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
    В тиган сложете малко мазнина.
    Измийте и изчистете чушките от семките. Нарежете ги на квадратчета.
    Обелете лука и го нарежете на дребно заедно с целината.
    Сложете всички зеленчуци в тигана.
    Запържете ги добре. Сложете солта към миш-маша. Счупете яйцата и добавете рикотата.
    Бъркайте, без да спирате, докато яйцата на пърженицата се сготвят.
    Сервирайте пърженицата с чушки, извара и яйца, докато е топла.
  • Мусака от кайма с картофи и ориз

    Мусака от кайма с картофи и ориз - Рецепта | Gotvach.bg

    НЕОБХОДИМИ СЪСТАВКИ
    • кайма - 500 г
    • картофи - 6 бр. средни по големина
    • ориз - 6 с.л.
    • лук - 1 глава
    • моркови - 1 бр.
    • доматен сок - 1 ч.ч.
    • доматено пюре - 1 с.л.
    • червен пипер - 1 с.л.
    • чубрица и черен пипер - на вкус
    • олио - 2 – 3 с.л.
    • ЗАЛИВКА
    • прясно мляко - 2 ч.ч.
    • масло - 30 г
    • брашно - 2 с.л.
    • сол - на вкус
    • НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
      Измийте ориза много добре под течаща вода и оставете да се прецеди.
      Обелете картофите и ги нарежете на малки кубчета, поставете ги в студена вода, да не потъмнеят.
      В тава налейте олиото и добавете ситно нарязания лук и настъргания морков, запържете до омекването им.
      Прибавете прецедения ориз и отново запържете за кратко. Прибавете доматения сок, доматеното пюре и бъркайте до усвояването им.
      Добавете каймата и бъркате докато стане на гранули, прибавете червения пипер, разбъркайте и премахнете тавата от котлона.
      Прибавете прецедените картофи, посолете, поръсете с черен пипер и чубрица на вкус, разбъркайте добре.
      Налейте топла вода в тавата, толкова, че да се покрият продуктите в нея, поставете тавата в предварително нагрята на 200 градуса фурна и печете, до усвояване на водата.
      В тиган разтопете маслото и прибавете брашното, запържете до лек златист цвят. Налейте студеното прясно мляко и бъркайте докато се сгъсти.
      Залейте мусаката равномерно и върнете тавата във фурната за около 8-10 минути.
      Сочна и вкуснамусака от кайма с картофи и ориз!
       https://recepti.gotvach.bg/r-165641-%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D0%BA%D0%B0%D0%B9%D0%BC%D0%B0_%D1%81_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BE%D1%84%D0%B8_%D0%B8_%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B7

       

10 начина да развием интелекта на детето без натиск бр.243 и напрежение

  boys-1782427_1493812640

Снимка: pixabay.com/sasint
Ето 10 начина да развием интелекта на детето без натиск и напрежение:
1. Уроци по музика
Всичко е много просто: научните изследвания, проведени в началото на 2000 година, говорят за това, че в сравнение с децата от контролната група децата от групата с изучаване на свирене на музикални инструменти демонстрират по-високи показатели при измерване на IQ.
Наистина музикалното образование помага на всички – от малки до големи (да, и на големите също!), благодарение на уроците по музика учениците и студентите повишават своя успех, а при възрастните хора се забавя процесът на стареене.
2. Митът за тъпите спортисти
Глупави спортисти, разбира се, съществуват. Но само защото прекарват непропорционално повече време на стадиона в сравнение с библиотеката. Добре би било да се погрижите за това вашите деца да отделят еднакво време на спорта и на ученето.
Добрата физическа форма усилва интелектуалните възможности. След физически упражнения хората научават нови думи с 20% по-бързо. В 2007 година група немски учени установява, че подопитните студенти усвояват нови термини с 20% по-бързо след физическо натоварване, отколкото преди това. След 3 месеца тренировки кръвообращението в тази част на мозъка, която отговаря за паметта и обучението, се усилва с 30%.
3. Не четете на децата – четете заедно с тях!
Детето ви се учи да чете? Не го оставяйте просто да гледа картинките, докато вие му четете – обръщайте му внимание на определени думи. Канадски психолози установяват, че това помага на детето да започне да чете по-бързо: ако четете книгата заедно и отделяте време за развитие на навика за четене, то това може да доведе до поява на ранна грамотност дори у деца с трудности в развитието.
4. Липсата на сън вреди на вашето дете!
По Бронсън и Ашли Меримен, авторите на бестселъра “Шокиращото възпитание”, твърдят, че ако един шестокласник не си доспива дори само с 1 час, то неговите умствени способности спадат до тези на четвъртокласник. Авторите извеждат зависимост между средното ниво на оценките и средното количество време за сън.
Изследването се провежда с 3000 ученици от Род Айлънд. Тийнейджърите, които били отличници, спели с 15 минути повече от добрите ученици, добрите ученици спели средно с 15 минути повече от тройкаджиите и т.н. Всеки четвърт час има огромно значение!
5. Високият коефициент на интелигентност означава твърде малко без самодисциплина
Нивото на самодисциплина с доста по-голяма точност подсказва доколко ще е успешно детето в живота, отколкото неговият коефициент на интелигентност. Така твърди в блестящата си книга “Силата на навика: какво правим и защо го правим в живота и бизнеса” Чарлс Дахит.
Десетки научни изследвания установяват, че силата на волята е единственият определящ фактор за успех. Учениците със силна воля показват по-добра успеваемост. Те пропускат по-малко часове, гледат по-малко телевизор и отделят повече време за подготовка на домашните си.
В своя бестселър “Успешните деца” Пол Таф пише за това, че прилежанието е най-добрият индикатор за успешна кариера. Според неговите наблюдения прилежните хора се учат по-добре, извършват по-малко престъпления, имат по-успешни бракове.
Те също така живеят по-дълго, и то не само защото по-малко пият и пушат, но и защото при тях се наблюдава по-нисък риск от инсулт, хипертония и развитие на Алцхаймер.
Кое дете най-често постига успех? Упоритото дете. Като изследователите определят упоритостта като настойчивост и вдъхновение.
6. Ученето като активен процес
Учените установяват, че повечето от така наречените “развиващи” детски филмчета и предавания не само че не оказват никакъв положителен ефект, но и в редица случаи вредят на детето.
Това доказва изследване, което провежда авторът на книгата “Правилата на мозъка” Джон Медин: за сметка на всеки час, прекаран в гледането на “развиващо филмче” или предаване от децата между 17 и 24 месеца, те изостават от връстниците си в разбирането на от 6 до 8 думи.
Истинското обучение не може да бъде пасивен процес. Освен това, нашият мозък е устроен така, че учи по-добре по време на активен процес, а не пасивно слушайки информация. Нагледен пример за това е ученето наизуст – най-лесно това става, когато прекарваме 30% от времето, четейки го, а 70% – повтаряйки го.
7. Вредните удоволствия може да са всъщност полезни, ако се получават в правилния момент
Разбира се, най-добре би било, ако децата винаги и навсякъде ядяха полезна храна. Но както знаем, това далеч не е така. Сладките неща реално ускоряват мозъчната дейност, но проблемът с тях всъщност е, че те обикновено се ядат в неподходящо време. Ако позволявате на детето си шоколад, то по-добре това да се случва, докато то учи или активно играе, а не по време на почивка.
8. Успешните деца – това са щастливите деца
Няма съмнение в това, че щастливите хора са по-успешни от нещастните: те имат по-хубава работа, получават по-висока заплата, по-често се женят, а когато го правят, живеят дълго и щастливо заедно. Как да отгледате щастливо дете? Първо се научете да бъдете щастливи родители!
9. Дружбата с добра компания връстници
Гените на родителите имат голяма роля в поведението на детето. А какво значение имат методите на възпитание? Доста по-малко. Малкълм Гладуел в книгата си “Повратна точка” разказва за изводите си от проведен експеримент: поведението на 16-годишните биологически деца има голямо сходство с това на родителите им като умствени способности и наклонности.
При приемните деца обаче резултатите са различни – умствените им способности и наклонности не приличат на тези на приемните им родители, въпреки че това са хората, които са ги възпитавали, чели книжки, обличали са ги, учили са ги и са ги обичали 16 години!
Но кой е най-силният фактор, който влияе на формирането на поведението при децата? Връстниците, с които общуват. Всички сме запознати с “вредата” от лошата компания, но си струва да се замислим за ползата от “добрата”. Да се живее в хубав квартал, да се ходи в добро училище и да се дружи с добри деца – това може да определи жизнения успех на децата ви.
10. Вярата във вашите деца
Артър Арон, известен социален психолог, провежда следния експеримент: преди влизането им в клас той съобщавал на новите учители, че някои от децата – например Джон, Лили и Тони, са много талантливи деца. Всъщност той избирал произволно имената. Но странна работа – на края на годината Джон, Лили и тони действително повишавали своите резултати – та нали учителите им ги смятали за добри и талантливи ученици!
Всички деца, които били посочени като талантливи в началото на експеримента, повишили своя коефициент на интелигентност с 10 пункта, а 1/3 от тях – с 22 пункта и повече.
Като извод искаме да напомним: интелектът не е всичко. Много важни са емоционалната интелигентност и съвестта. Както казва известният някога сатирик Патрик О`Рурк: “Интелигентните хора рядко се бият по баровете. Но затова пък водородните бомби не са направени от глупаци”.
http://www.highviewart.com/cvetno/10-nachina-da-razviem-intelekta-na-deteto-bez-natisk-i-naprezhenie-7937.html

Древните тайни, скрити в „Книгата на Тот“ бр.243

Дали древната цивилизация на египтяните не е властвала много по-дълго, отколкото ни казва официалната история? Днес мнозина вярват, че древната египетска цивилизация е разполагала и съхранявала част от изгубеното познание за цивилизацията на атлантите, както и сведения за тяхното погубване.
В далечното минало древните египтяни са имали множество езотерични практики и ритуали, някои от които са се запазили и до днес. Невероятните им спиритуални и окултни знания далеч надхвърлят знанията, с които разполагаме днес. Мнозина дори вярват, че корените на древното познание, с което те са разполагали, не са били от тяхната цивилизация, или пък са им били предавани по телепатичен път. Днес дори има твърдения, че древните египтяни са получавали тайните знания и ритуали по телепатичен път от Хермес Трисмегист или по-известен като бог Тот.

В гръцката митология този бог е известен като Хермес Трисмегист, а в египетската като бог Тот.

Тот живеел в древен Египет и бил първият древноегипетски философ и откривател на древните училища за мистерии.

Според митологиите Тот е този, който е дал на хората числата, както и изкуствата на самоусъвършенстване чрез работа със съзнанието. Той получавал всички знания чрез дълбоки медитативни практики и дори транс, по време на които написал повече от 40 книги, включително и „Изумрудените скрижали“ и „Книгата на Тот“.
 

Твърди се, че „Книгата на Тот“ разкрива тайната на Вселената и процеса на постигане на непознатите възможности на човешкия мозък, както и скрито познание за процеса на инкарнация.

древноегипетски папирус
ThinkStock/Getty Images
Областите, за които е писал Тот са – от познание за медицината, химията, правото, изкуствата, магията, философията – до познания за египтяните. Легендата казва, че този, който чете съдържанието на книгата, ще се сдобие със средството да разгадае тайните и да господства над Земята, небето, въздуха и небесните тела.

Никой все още не знае къде се намира книгата, но някои подозират, че тя е в астрала, а не във физическия свят. За да стигне до нея човек трябва да пътува със съзнанието си.

https://dariknews.bg/novini/liubopitno/drevnite-tajni-skriti-v-knigata-na-tot-video-2111242

Енергийни различия при мъжете и жените бр.243

 meditation-1384758_1920_1469624288
Медитация. Снимка: pixabay.com/Activedia
Какво е това жена, коя е жената и с какво се различава от мъжа? Господ Бог не е създал просто така мъжа и жената – те се различават помежду си. Доколкото всеки от нас има свои специфични функции, то и енергиите се движат по различен начин.
Във Ведите се казва, че всеки човек има 7 най-активни енергийни центъра, които наричаме чакри. На практика те са много повече, но основните са 7. Ние сме устроени така, че при мъжете и жените в тези центрове енергията се движи по различен начин. В някои по посока на часовниковата стрелка, в някои – обратно. Какво ни дава активността или пасивността на чакрите и как се получава така, че да се допълваме взаимно.
Безопасност
Започваме отдолу нагоре. Най-долната чакра е МУЛАДХАРА. Тя отговаря за отглеждане на потомство и е устроена по такъв начин, че при мъжа е активна, а при жената пасивна, т.е. мъжът отдава енергия, а жената приема.
Това означава, че това е мъжка функция – да дава защита. Защита за преживяване на жената. Да обезпечава базовата безопасност. Нашата задача е да концентрираме вниманието си върху своите задължения. Задължението на жената на това място е да се научи да приема. В болшинството от нас има проблеми с приемането. По замисъл ние сме длъжни изцяло да се доверяваме на мъжа и да се облегнем на рамото му, вярвайки, че той може да се погрижи за нас.
В много от нас има всякакви родови сценарии и различни травми. Много често ние не позволяваме на мъжа да се грижи за нас изобщо. Много често жените казват: „Ох, така бих искала силно рамо”. Но на практика се оказва, че е толкова трудно да се довериш на някого и затова предпочиташ да си свършиш всичко сама.
Ако жената започне сама да се грижи за издръжката, например на себе си и своите деца, то чакрата започва да работи в мъжки вариант, започва да става активна. Ако при това редом до жената има мъж, то не му остава друго, освен неговата чакра да стане пасивна, т.е. той започва да приема, а жената да отдава. Много е трудно да се обърне после тази ситуация.
Защото отказвайки се от това, на жената ще й се стори, че сякаш скача без парашут. Трябва да се разбере, че ако имате мъж, но предпочитате да се грижите сами за своята безопасност, то по този начин сами вземате мъжката функция и това е в ущърб и на вашата женственост, и на неговата мъжественост!
Наслаждение
После следва втората чакра – СВАДХИСТХАНА. Тя отговаря за насладата и желанията и работи различно. При жените е активна, а при мъжете пасивна. Т.е. ние отдаваме, а мъжете приемат.
Даже във Ведите се казва, че мъжът е наслаждаващият се, а жената е тази, чрез която се наслаждава. Това показва, че нашата задача, като жени, се състои в това, да създадем на мъжа комфорт и уют. Много често жените протестират срещу този пункт, казвайки – как така, защо сме длъжни да им прислужваме, защо сме длъжни да им създаваме удоволствия и да изпълняваме всичките им желания? Каква е тази световна несправедливост?
На практика тук всичко е справедливо. Защото от 7 чакри – 3 са активни при жените, 3 са активни при мъжете и 1, последната (7), работи еднакво при всички. Затова тук няма никаква несправедливост – има просто разделение на ролите. За нас е важно да разберем, че мъжът също дава нещо, а нашата задача е да му подарим наслада и да изпълняваме неговите желания – и тогава вече не всичко изглежда толкова зле.
Тук влизат всякакви наслади, включително и сексуалните, насладата от храна, реда в дома. Т.е. идеалната жена е длъжна да създаде на мъжа такъв свят, в който той с лекота може да се намира, да му е комфортно и неговите основни желания да бъдат удовлетворени. И не просто да бъдат удовлетворени, а той да изпитва наслада от това. В това е същественото различие.
Ще приведа прост пример. Ние с мъжа ми имаме любим ресторант и там готвят много вкусно. Т.е. при същите цени кухнята е превъзходна, в нея даже пържените картофи са изумителни. И буквално вчера ние пристигаме, а той вече беше закрит. Но пък беше открит нов ресторант до него и решихме да похапнем в него. Оказа се, че там цените са същите, и храната е вкусна, но в нея лисва онова сладко зрънце, частичката от душата. Оказа се, че похапнахме вкусно, но наслада нямаше.
Същото е и в семейството. Може да сготвите на мъжа си някакви пържени картофки или яйца, но с такова отношение – “яж и ме остави намира”. А можете да направите това така, че всеки път след закуска, обед или вечеря той да получава наслада.
По същия начин можете да постъпите и в сексуалните отношения. Можете да изпълнявате съпружеския дълг и да казвате – “кога най-после ще свърши това?”, а можете да направите така, че мъжът действително да се наслаждава на процеса. Нищо, ако това не е всеки ден, даже не всяка седмица. Нека да бъде ежемесечен карнавал – но затова пък какъв!
Пари
Продължаваме с третата чакра – МАНИПУРА. Това са парите, жизнената енергия, постиженията. Тя е активна при мъжете, съответно пасивна при жените. Тоест мъжът дава на жената. Жената приема. И тук жените пак имат проблем.
Аз доста често получавам писма, че жената не може да взима пари от мъжа си. Или се срамува да му поиска пари за някоя рокля. Често се случва, когато жената е работила сама, обезпечавала се е, а после се омъжва и излиза по майчинство. И тя не работи, иска нещо да купи, а се срамува да поиска от мъжа си.
И точно в такава ситуация става много сериозен конфликт. Защото ако жената се отказва да взима пари и жизнена енергия, то или мъжът престава да дава и преминава в малко по-различна позиция, или доходите и енергията му намаляват. Т.е. една от причините, поради която мъжете заработват по-малко е, че жената нищо не иска. Жената казва, че на нея нищо не й трябва, “ботуши не ми трябват, аз още старите не съм износила”.
Ако жената има такова отношение към себе си, отношение към парите и отношение към мъжа, то мъжът няма да заработва много, защото просто не му трябват. Мъжете по природа са доста аскетични. Вие навярно сте виждали квартири на ергени, на тях им трябва съвсем малко. Легло, печка, тиган, яйца за закуска и това е всичко. И нищо повече не им трябва.
Понякога в тази ситуация мъжът престава да печели и става жиголо. Или намира онази, която ще го стимулира за постижения със своите изисквания и желания.
Затова наше задължение като жени е да се научим да приемаме от мъжете пари, подаръци, да приемаме някакви постижения и подвизи, които те правят в наше име.
Има и друг вариант, когато жената започва да печели много. Тя започва да мисли, че това е най-важната й задача в живота – да обезпечава семейството, да го храни, “това жалко човече нищо не може” и т.н.
Т.е., ако жената решително се ангажира с активността в този аспект, то за мъжа не остава нищо. Жената е взела всичко. На него му остава само да приема. Тогава той става домошар, под чехъл и т.н.
Любов
Следващата чакра е АНАХАТА – сърдечната. Тя отговаря за любовта и симпатията. Това е наша, женска чакра. Т.е. ние, като жени, сме длъжни да даваме, а мъжът да приема. Обратното е некомфортно.
При болшинството от вас навярно е имало такъв поклонник, който е изпълнявал всичките ви капризи, който е правел всичко, което искате – и цветя, и това, и онова. И в устата ви гледа, и просто такава любов, и вечер ви посреща, и сутрин ви изпраща. А вие го гледате и разбирате – добър човек, чудесно момче, но не мога да го обичам. И се самоупреквате за това, че е толкова добър, а не го обичате.
Просто затова защото мъжът е взел активността в тази чакра, в сърдечния център. Той е започнал да дава и жената няма избор. Тя не може да обича. А ЛЮБОВТА – ТОВА Е НАШЕТО ЖЕНСКО НАЧАЛО!
Ако жената не може да обича, да се реализира в тази чакра, то на нея й е много тежко. И затова такива отношения най-често не могат да се реализират. Затова желанието „аз искам мъжът ми да ме ухажва романтично, да прави това и онова, и ето така да ме обича, и иначе да ме обича” е просто красива картинка. Ако се случи така, то на практика това изобщо няма да ви зарадва.
Затова се радвайте, ако мъжете ви не приемат отговорността за този център и ви позволят да се реализирате в него. Тогава вие ще можете изцяло да разгърнете потенциала си в него, да правите приятни сюрпризи и да го глезете.
Това не означава, че той цял живот само ще приема и няма да дава нищо в замяна. По-скоро, той също ще прави нещо за вас, но това няма да бъде в този център. Това ще бъде например на нивото на трета чакра – т.е. ще ви прави някакви подаръци, или на първа – някак ще започне да се грижи за вас по отношение на жилище или някакви базови вещи.
Затова не очаквайте от мъжете неземна романтика и изпълняване на капризите ви, защото то е наша отговорност – да изпълняваме желания, да даваме наслада и да обичаме. Това е женска отговорност. Мъжът ще ви отговори с нещо друго. С подаръци и усещане за безопасност.
Себеизразяване
Петата чакра е ВИШУДХА – общуване, себеизразяване. Мъжът дава – жената приема. Мъжът е активен.
За мъжа е важно да изразява себе си, да се реализира в живота. За жената основната реализация е семейството. Реализирането извън семейството е вторично.
Ако жената се е научила да дарява любов в четвъртия център, но тази енергия се издига в мъжа по-високо, и той иска не само да заработва пари, не само да обезпечи семейството на базово ниво. Той вече иска да остави свои следи в историята, някакво наследство. Иска с нещо да подобри този свят – на това ниво често мъжът започва да върши велики дела, глобални подвизи.
И всички тези подвизи се правят в името на жените. Нашата задача на това място е – да приемаме. Радостно и с любов. Както принцесите и кралиците приемат почести от сражаващите се рицари. За да има за кого те да извършват кръстоносни походи, да защитават Родината или да спасяват планетата от екологична катастрофа.
Затова, ако вие искате вашият мъж не само да преживява и да печели за хляба, а действително да се реализира и да променя света – учете се да го обичате. Енергията на вашата любов е способна да повдигне в него енергията до петия център.
Освен това, този център е центърът на общуването. Например добре е, ако приятелите на семейството това са приятелите на мъжа.Не вие го водите в своята компания и го заставяте да общува с вашите приятелки, а той ви въвежда в някакъв свой кръг, създава ви някакво общуване и създава връзки между семействата.
Ясновидство
Шестата чакра е АДЖНА. Жената отдава, мъжът приема.
По принцип жената следва да бъде главен помощник на своя мъж. И основната нейна помощ не се състои в това да прави нещата, които той обича, а да му предостави това, което той не притежава по природа – ясновидство.
Да допуснем, че жената винаги дава много добри съвети на мъжа. Тя притежава интуиция и често чувства и казва – „нещо този човечец, с когото искаш да подпишеш договор, не ми харесва”. В идеалната ситуация мъжът се вслушва в нейните предчувствия. Ако той има достатъчна значимост в своите три центъра – реализиран е като глава на семейството, в кариерата и има някаква мисия – лесно приема препоръките на жена си.
Жената много често усеща някои неща и казва – “слушай, този човек не ми харесва, хайде да не работим с него; или – аз предчувствам, това няма да свърши добре”. Минава някакво време и всичко се случва тъкмо така.
При мен често става така, когато някой човек не ми харесва, макар и без видима причина. Преди не казвах на мъжа си. А после се получава ситуация, в която човекът се разкрива в не съвсем добра светлина.
Аз разбрах, че моята задача е да предпазя мъжа си. И започнах да му споделям усещанията си. В началото той не ми се доверяваше. Но след две сериозни ситуации започна да ме пита за мнението ми относно хората. Особено във връзка с партньорството и съвместната работа с някого.
Ние сме души
Седмата чакра е САХАСРАРА. Тя работи при всички еднакво – това е връзката ни с Бог. И няма значение дали сме мъж или жена. На първо място всички сме души, а душата няма пол.
Половите различия са важни тук, на Земята, за да изпълним мисията си, поради която сме се родили. Половата принадлежност ни създава рамки, които можем да запълним така, както изберем. Може да се каже, че давайки ни женско тяло Господ просто стеснява кръга и по-точно обозначава ролята, която трябва да изиграем тук .
А как е при вас?
Най-големите изкривявания обикновено са по четирите долни чакри. Те създават база за хармония на по-висшите нива. Затова голямата наша задача в този живот е да се научим да приемаме от мъжа от първата и третата чакра. И освен това – да се научим да отдаваме от втората и четвъртата. Което всъщност най-често не умеем.
Автор: Олга Валяева / valyaeva.ru
Превод от руски Петя Стоянова / spiralata.net

Какво е свелината.Квантова теория бр.243

През 1879 г. австрийският физик Йозеф Стефан показал, че общото излъчване от едно тяло зависи само от неговата температура и че при идеални условия излъчването е правопропорционално на четвъртата степен на абсолютната температура.През 1887 г.  германският физик Хайнрих Херц  открил явлението фотоефект, което се състои в отделянето на електрони от повърхността на дадено вещество при облъчването му със светлина. 
През 1893 г. немският физик Вилхелм Вин създал теория за разпределението на енергията на излъчване от черно тяло.  

Йозеф Стефан — австрийски физик и математик.
Снимки: Уикипедия

  

Вилхелм Вин - немски физик, носител на    Нобелова награда за физика за 1911 година.

Оказало се електромагнитната теория за светлината не могла да обясни топлинното излъчване, закономерностите на фотоефекта, съществуването на линии в атомните спектри и т.н.

Възникналите затруднения били преодолени през  1900 г. с хипотезата на немския физик М. Планк, според която излъчването  на електромагнитни вълни от веществата не става непрекъснато, а на определени части (порции), които били наречени кванти. Тези кванти се проявяват като частици с определена енергия.
През 1905 г.  Алберт Айнщайн успял да обясня законите на явлението фотоелектричен ефект (фотоефект), като допуснал, че светлината не само се излъчва, но се поглъща и разпространява също във вид на поток от светлинни кванти, които той нарекъл фотони. Тази теорията била наречена квантова теория за светлината.
Така в началото на ХХв. науката достигна до извода, че светлината е сложен обект и има двойствен характер. Тя не може да се разглежда нито само като вълни, нито само като частици. Светлината представлява единство на противоположни видове движения: от една страна, движение на частици (кванти), а от друга−движение на вълни с електромагнитна природа. В определени явления се проявяват нейните вълнови свойства, а в други − квантовите ѝ свойства. Тази двойствена същност на светлината се нарича корпускулярно-вълнов дуализъм.
  https://kakvo-e-svetlinata.webnode.com/kvantova-teoriya/