Съвременното общество акцентира върху видимостта.Диалозите са атрактивни,рекламите- бляскави и примамващи,често обвивките на продуктите са по-интересни от самите тях.Зрелищните и наситени с много специални ефекти филми са блокбастърите днес.

Но увлечени от блясъка на привидността, не рядко забравяме за „незримите“ влияния върху нашето съзнание и психика.Тяхното въздействие обикновено надвишава това, на видимите неща.Дори автора на този текст не е „имунизиран“ от „заобикаляне“ на незримите въздействия.

Резонансите на Шуман е явление,за което не  сме чувал доскоро.Това са серия от пикове, при екстремално ниски честоти на спектъра на земното електромагнитно поле.Определят ги като глобални електромагнитни резонанси, генерирани от разряди от мълнии в долните слоеве на йоносферата.

 Откривателят им- германеца Winfried Otto Schmann /Уинфрид Ото Шуман/ /1888-1974/ едва ли е предполагал какво значение ще имат те в съвременната наука.Резонансите на Шуман обхващат цялата земна повърхност.Той определя честотата им -7,83 херца,като открива че те осцилират между по-висока и по-ниска енергия.Тяхната честота е наречена  честота на „сърцебиенето“ на земята.Те активно си взаимодействат и със слънчевата радиация,която достига йоносферата и земната повърхност.

Изследване през 2006 година установява, че тези честоти влияят върху мозъчните вълни.

През 2016 година се констатират-„изненадващи сходства между спектъра и силата на електромагнитното поле на човешкия мозък и тези на Шумановите резонанси“.Връзката между мозъчната активност и електромагнитното поле на долните слоеве на йоносферата поставя серия от въпроси,на които съвременната наука не е дала категоричен отговор.Например дали е възможно при по-големи осцилации /трептения/ на Шумановите резонанси да се предизвикат видими промени в активността и функционирането на човешкия мозък.А възможно ли е да се предположи обратна връзка- нашето мислене пряко да влияе на процесите в електромагнитното поле на йоносферата.Тези взаимодействия са толкова фини и с ниска честота,че са практически „невидими“ за нашите възприятия и могат да бъдат уловени само от много чувствителна научна апаратура.

Така „неизвестният“ за широката научна публика голям учен Уинфрид Шуман предсказва и открива „невидимите“ резонанси в йоносферата,наречени на неговото име.Излиза че “невидимото“ има неочаквано голямо значение в днешния видим свят.

Георги Караджов

Знаете ли кой е най-бързият и ефективен начин да стегнете и оформите дупето си? Клекове… много от тях. Но никой не иска да прави безкрайни повторения на класическите клекове (макар че те активират всеки мускул от тялото ви, ако ги правите правилно, разбира се). Ключът към истинския резултат е да ги сменяте. Затова ви предлага 4 разновидности на клека, които да включите в тренировката си.

Д-р Джонас Солк – човекът, който се отказа от 7 милиарда долара в името на децата !Джонас Едуард Солк – милиони хора по света знаят неговото име – лекарят, на когото хиляди деца дължат живота си. Ученият, разработил първата ваксина срещу полиомиелит (детски паралич), толкова много вярвал в своята работа, че поставял експерименталните дози на себе си, съпругата си и трите им деца. На 12 април 1955 г. ваксината на д-р Солк е обявена за безопасна и ефективна.

Знаете ли, че Джонас Солк е отказал да патентова своята ваксина срещу полиомиелит? Когато го попитали кой държи патента за ваксината, той отговорил: “Няма патент. Можете ли да патентовате Слънцето?”. Той не се интересувал от парите, а просто искал да направи работеща ваксина възможно най-скоро и най-евтино, за да може да е достъпна за максимално повече хора. В резултат на това, Солк се е лишил от печалби в размер на $7 милиарда. Благодарение на неговите усилия за разработването на ваксина са предотвратени стотици хиляди случаи на заболяването и днес то е почти напълно елиминирано. По-малко от 2000 души годишно се разболяват от полиомиелит.

 от интернет

Гергана Хрисова е носител на първа награда за разказ, от Втори национален литературен конкурс” Човекът на Новото време” на вестник “Сияние”

Разказът е на диалект
Домиваше чирепора на мивчето вънка и си мислеше. Убави и беха дечорлията. Всичките, кое от кое по -убави, като писани. Момчетия, моми, пет ги беше родила година, подир година. Други ревеха за едно, тя от как в тоя дом влезна всека година ново. Убави, ама болнави. Немаше ден, едно да не е нещо как требва. И ги редеше поред. По доктори оди, по врачки. Къщата с билки беше пълна. Немаше толко сено за стоката, колко треви-лек за какво ли не. И конци червени връзва по ръцете им, и куршуми им ля, що знаеше се прави, и нищо. Всички викаха “Ще отраснат, ще се даврандисат”. От толко болести едно го затри у нея си. Със се дечорлията я свали и нея. Па беше студ, зима, преспи до пояс. Къде доктор да дират. Едвам остана. Душицата и умре. А беше големо. Бабичката дека изроди всички я свръна. Като излезна умрелото ич и го не даде. Пови го и рече на мъж и – “Копай и не поглеждай”. Тя го дръпи и го отви. Сърцето и умре тогава…. Колко дни лежа несвестна не знаеше. Кога се усети, че диша немаше сили да ревне. Зарад другите се дигна. После дойде Севда, последната. Бабичката я реза, живо да остане детето. На живо я боде с иглата-губерката от игленика. Само я мина през пламъка на свещта. Остана и тоя път Магда. А Севда, каква мома растеше-очите ти остаяха в нея и глас имаше, като славей. Рече и тогава бабичката – Още едно и ще те копаме. Тия и тия дни мъжо си при тебе нема да пущаш.
И он чу. Не смееше да я пипне.
И друго и рече- едно требва да дадеш, курбан да стане. Посакат ли ти го дай, да са ти живи другите. Нищо нема да му е, на добре ще е. Ти у тебе си курбан требва да го сториш.
Сви се още повече болната и душа. Курбан дете, как се дава.
Като се даврандиса по полените тръгна, треви да сбира. Само, че тръгнеше пролетсен корен коприва, тя сбираше, всичко. От де да знае, кое за що ще потребва. На сън да я бутнат можеше да познае само като пипне тревка, коя е. Еднажка я срещна билкарката от съседното село. Двете браха, разговориха се.
-Оти ги с тебе не водиш, Магдо, дечорлията. Тука по полените, да дишат, да ги слънце види.
Страх я беше Магда. Толко ги пазеше. Сега домиваше на чешмичето и мислеше. Да ги вземе ли сабаалем или не. А она другоселката не веднъж и беше помагала. На билките я беше научила. Верваше и. На ранина дигна по-големите, та ги поведе. Наблизо ходиха. Къде обед дом си беха с две кошници треви. Накитиха ги, туриха ги да съхнат. Магда им думаше, кое какво е, дека вирее, как се суши и пази, за какво се пие… Дечорлията слушаха захласнато, бузите им червени, румени, очите светнали. По цела паница чорба изедоха и като легнаха, цел следобед спаха. Вечерта не може да ги запре от беснотия. Поведе и маничките. Скоро от село викаха “Магда поведе пиленцата из полените, здраве да сбират”. Че като заякнаха, като израснаха, още по таферни, че и на лекове се научиха. На Севда най и идеше отръки. Тя и най-мила и беше. Като стана дете малко преди да се замомее, срещна ги другоселката.
- При мене Магдо я доведи-рече и- да я уча, да я науча. Не само на билките и на баяне. В очите и го гледам, може го. Три годин и ще ти я върна.
Сви се душата и, изтръпна и, ама от съдбата си кой е избегал. Като е рекъл оня горе да може да цери, що да прави. И тя видеше, че и от вътре иде. Каквото знаяла беше, каза и го. Друго не можеше, как да я спира. Подир три дни я заведе. Севда дече ли дом си влезна. Веднага се разшета. Оправи кошниците с треви. Кое до кое може да тури знаеше. Поседе малко Магда па си тръгна. Одеха веднъж в месеца да я видат. Пита носеха, кокошка, чувал брашно и що се още у къщи намираше. Севда все питаше, как са братята и сестрите и. Разпитваше, коя какво обича да прави, на коя какво и иде отръки. Братята и няма ли да се женят, мома не са ли харесали. Наближаваше време, дом да си идва. Таман неделя оставаше. Магда беше поредила всички да чистят и редят. Пред дом каруца спре. Слаба женица в черно облечена потропа на портите.
-Жива да си стопанке, като майка ида да питам….
Отвори Магда. И тя майка беше.
-Оти тропаш, майко, каква те болка води тука-рече на почернената.
-Син ми си е тръгнал-изрева тя- един ми е- рекоха ни, неродена мома ще го дигне от чергата. На, одим от село на село, дирим я. Ти да знаеш дека да я найдем….- надежда и болка у очите и.
Магда се сви, дече ли нещо я удари. Тая болка, тая мъка, така я знаеше.
-Ще разпитам, майко, вие дека ще останете- отговори и. Покрай село ще сме-изтри очи черната и се повлече къде каруцата, дека син и лежеше. Неделя време цело село забръмче. Неродена мома се диреше. Никой не знаеше дека е. Магда и сърце свито. Вечерта кога Севда си дойде, празник дигнаха. Бабичката дека я у живите доведе и тя дойде. Гледа ту Магда, ту Севда, па рече.
-Дойде си дом неродената.
Магда се сви, дече ли нещо я удари. Знаеше, че нея дират, ама не пущаше тая мисъл у главата си. Със сърцето си усещаше, усети още кога потропа черната на портите. И друго знаеше. Севда дом си беше дошла за малко. А тя, като чу, взе торбето и накрай селото отиде. Не искаха в дома и да влезнат. На поляната останаха. Що недели стоя там, край чергата, що треви вари, ама го дигна. От умрелите го върна. Като взе да стои прав самичък прегнаха каруцата и си тръгнаха. Севда се прибра. Не беше оная веселата, немаше живец у очите и. Що ли не прави Магда. Отишла си беше усмивката Севдина с оная каруца. Мина се що се мина, на портите пак се затропа. Каруца чакаше, връшна с дарове черги шарени, ризи бели, пошивани и премени гиздави. Сам дигнатия я караше с бели коне прегната.
-Жива да си стопанке, отвори, като майка ида да питам…
Отвори Магда, душата и трепереше.
-Оти тропаш майко, каква те болка води тука?- пита я
А она, на празник облечена.
-Неродена мома дирим, майко, твойта Севда! Син ми, един ми, телото му дигна, душата му изгоре. За моя дъщера дай ми я, за жена на едничкия…
Сълзи покапаха от очите Магдини. А Севда я с поглед моли. Усмивка на устата и. Що да стори.
-Мойта от умрелите върна твоя. Он усмивката на устата и. Живи да са и здрави, у сговор дечорлията да си гледат.- па се прекръсти.
Една неделя се виха хора на мегданя. А младите като слънца грейнали.
Подир сичкото, качиха се на каруцата, дом да я водат. Магда с рев я прати. Най-милата и, неродената. Още и пареше дека губерката беше бола. Курбан я направи в душата си. За добро. А Севда, като царица я гледаха. Лечителка и викаха. Двора и се пълен беше с дирещи цяр за болките. И тя неродената, пет роди. Всичките живи здрави, от убави по-убави. И не забрави, ни тая дека и беше най-мила, ни тая дека я у живите донесе, ни тая дека я за тревите и баянето научи. И тия що беше лекувала и тех помнеше и родата им. Внуци виде и правнуци от сите си дечорлия. Ни веднъж са не разболе.Оти неродена е -викаха- за туй. На легло от билки спеше и на полената при билките я туриха, кога си отиде.
 Гергана . Христова

представя Мария  Спапсова-Герасова

Има ли сигурен критерий за право и добро? Хората считат, че понятия като морал, право, истина, добро, зависят от епохата, културата и възгледите на дадено общество, но от библейска гледна точка те са валидни за всички времена и общества. 

Бог е велик законодател. Духовните закони, дадени в Божието Слово, уреждат отношенията между човека и Бога, и между човеците. Те не са дадени, за да ни ограничават, а да ни предпазват и ръководят в живота. Защо е необходим правилникът за движението по пътищата? – за безопасност.
По отношение на времето в Библията срещаме два вида духовни закони: а) вечни и неизменни; б) временни. Но по отношение на задълженията на човека спрямо Бога и човека, в Библията намираме 4 типа закони:
1/ Морален закон, или Декалог, познат ни като “Десетте Божии заповеди”. Бог го произнесе от планината Синай със Своя глас пред целия еврейски народ, написа го лично на две каменни плочи и нареди на Моисей да ги сложи на най-святото място – в ковчега на завета (Изх. 40:20). Декалогът отразява характера на Бога и също така е непроменим, както и самият Бог. Въпросът за непроменимостта на този закон става ясен от изказването на Исус в Мат. 5:17,18: “… докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине…”
2/ Церемониален (обреден) закон – той постановяваше символичната служба за прощение на греховете чрез жертвоприношения, които символизираха идещия Изкупител – Исус Христос. Тези служби са пояснени добре в Евр. 9:1,9-12. След смъртта на Христа този закон е престанал да действа.
3/ Граждански закон. Текстът в Изход 21,22,23 глави уреждаше правните отношения в еврейската държава. Днес той също не действа, но някои основни правила и етични норми от него са все още валидни.
4/ Здравен закон – включва диетичните принципи, заедно с други санитарни и хигиенни норми, предназначени за поддържане и запазване здравето на човека. Изискванията на тялото на човека днес са същите, както и тогава, когато е даден този закон, затова и валидността му продължава и след Голгота. Принципите, заложени в този закон, ще бъдат изложени обстойно в отделна глава. Преди да разгледаме Десетте заповеди, нека уточним понятието “грях”. Грехът е беззаконие, т.е. нарушение на закона и преди всичко , на моралния закон (1 Йоан 3:4). Всяко нарушение на 10-те заповеди с мисли, думи и дела се нарича “грях”.
Божият морален закон е даден в Изход 20 гл.: Първата заповед – Изх. 20:1-3: “Да нямаш други богове освен Мене”. Тази заповед показва, че има само един Бог и Той изисква поклонение само на Него. Ако обичаш нещо друго повече от Бога, ти си нарушил първата заповед.
Втората – Изх. 20:4-6: “Не си прави кумир или какво да било подобие на нещо, което е на небето…, на земята, … във водата…, да не им се кланяш, нито да им служиш…” Нито на слънцето, нито на луната, нито на звездите (виж Втор. 4:11, 12,15-19). Моленето пред икона или друго изображение е идолопоклонство. Ис. 44:9-17 картинно представя глупостта на службата на изображения, които човек сам си е направил.
Третата заповед – Изх. 20:7: “Не изговаряй напразно името на Господа Твоя Бог…” Лекомисленото споменаване на Божието име в разговори също е грях, както и при лъжливи клетви. При тържествени случаи и в молитва не е грях да се произнесе името на Бога.
Четвъртата заповед – Изх. 20:8-11: “Помни съботния ден, за да го освещаваш… да не вършиш никаква работа ни ти, ни синът ти… защото в шест дни Господ направи небето и земята… а на седмия ден си почина.” Бог благослови този ден, и той е единственият от седмицата, който е осветен и благословен, и с това донася благословение на този, който го пази. Само Бог може да благославя дни, никой човек не може да направи един ден свят.
Петата заповед – Изх. 20:12: “Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята…” Когато са малки, децата трябва да са послушни на родителите си, а когато пораснат – да ги почитат и уважават.
Шестата – Изх. 20:13: “Не убивай”. В “планинската проповед” (Мат. 5,6 и 7 гл.) Исус включи като убийство гнева и презрението към другите. В очите на Бога нараняването на душата с думи също е убийство (Мат. 5:21,22).
Седмата – Изх. 20:14: “Не прелюбодействай”. Според Библията не само изневярата, но блудството и половият живот преди брака също са грях. Човек може да наруши тази заповед и с пожелание, мисъл или поглед (Мат. 5:27,28).
Осмата – Изх. 20:15: “Не кради”. Тази заповед акцентира върху зачитането на чуждата собственост. В нея се включват и фалшификациите, скриването на дефекти на стоката, която продаваме, притурянето на качества, които тя няма, фалшивите теглилки и мерки, злоупотребата с държавни пари.
Деветата – Изх. 20:16: “Не свидетелствувай лъжливо” Тази заповед включва не само лъжесвидетелстването, но и злословенето на другите, клеветите, клюкарството и всяка лъжа (Лев. 19:11; 1 Йоан. 2:21). Може да се лъже като се премълчава, със свиване на рамене, с вдигане на вежди.
Десетата: “Не пожелавай нищо, което е на ближния ти”. Последната заповед прониква в подбудите на нашите постъпки. Тя казва, че ние сме толкова отговорни за мислите си, колкото и за делата. А дали тя не ни казва също и “не завиждай”?
Основата на Десетте Божии заповеди е любовта към Бога и любовта към човека. (Мат. 22:35-40; Римл. 13:8-10).

Източно от кърджалийското село Бели пласт се намира един изключителен природен феномен – т.нар. каменни гъби, представляващи скални образувания на десетки милиони години

Предполага се, че необикновените каменни гъби край малкото село са образувани от утаени седименти и разтопено стъкло след подводно вулканично изригване преди повече от 40 млн. години, когато мястото все още е дъно на плитко и топло море. След като водата впоследствие се отдръпва, скалите биват изложени на въздействието на вятъра,

дъжда и слънцето, като ерозията постепенно ги оформя в причудливи форми, придавайки им в крайна сметка характерния облик на гъби, който имат днес.

Уникалните каменни гъби, които местните хора наричат с името Мантаркая, са разположение на площ от 30 хектара и от 1974 година са за природна забележителност. Височината на розовеещите им пънчета достига 3 метра, а почти толкова са широки и техните зеленикави гугли, като различното оцветяване се дължи на наличието на различни минерали в състава им.

Източно от кърджалийското село Бели пласт се намира един изключителен природен феномен – т.нар. каменни гъби, представляващи скални образувания на десетки милиони години

https://youtu.be/JdUSBtjT_es

  Е СКРИТА В ИМЕТО НА ХАН АСПАРУХ! ИСТИНАТА Е ПРЕД ОЧИТЕ НИ И МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ ИСТОРИЯТА НА СВЕТА

13.12.2015 / 08:50
Истината за българите: Докосването на Бога! Ето защо този народ ще стори нещо велико…
29.11.2015 / 08:46
Истината за България плаши смъртно враговете ни! Тайният код на българската дума „Аз“ е разгадан!
23.11.2015 / 16:30
Чудото с българина – детето, което сякаш е било на небето! Истината за нашия народ, която вече не може да бъде укривана
12.11.2015 / 14:21
Събуждането на България е в ход! Истината за най-голямата лъжа за нас е пред очите ни! Изображението от Мадара разкри…
04.11.2015 / 15:28
Истината за българите не може да бъде крита повече! Една от най-големите лъжи се разбива – какъв е бил домът на дедите ни?
23.10.2015 / 13:52
Когато истината за България вече не може да бъде скрита…! Траките и българите са говорели на един език?
20.10.2015 / 16:49
Наш изследовател ще взриви науката и историята с ново сензационно откритие за българите! Очаквайте надписа от Първомай
18.10.2015 / 10:00
Наш изследовател обяви ексклузивно: България скоро ще е световна новина! Открихме уникален надпис край Първомай! Преобръщаме историята на света
16.10.2015 / 11:41
Ново сензационно откритие за най-строго пазената тайна за България! Време е да се събудим и да пренапишем историята си
08.09.2015 / 14:29
Загадката на квадратните камъни на българите в Плиска, която разбулва строго пазената тайна: Кои всъщност сме?
02.09.2015 / 12:54
Американец пита: Кои сте вие българите, от този свят ли сте? Отговорът на Павел го разплака
27.08.2015 / 10:04
Най-пазената тайна, която ще преобърне историята на света! Надписът на този пръстен, открит в България
01.06.2015 / 15:10
Истината за България, която е време да влезе в учебниците! Българите са траки! Един народ с две имена!
17.05.2015 / 08:00
Вижте забранените думи! Истината за България, от която някой се плаши неистово! Това е пътят на българина!

Павел Серафимов, sparotok.blogspot.bg

Траки и българи – един народ с 2 имена. Тази теория намира все повече доказателства, въпреки хилядолетните опити да бъде скрита.

Пришълци ли са българите на Балканите или част от един велик народ, който се завръща при своите събратя като освободител?Дълго време княз Аспарух беше считан за основател на Дунавска България.

Днес знаем, че държавата ни е съществувала повече от половин хилядолетие преди времето на този наш владетел, но това не намалява изобщо ролята му в историята ни.

Синът на Кубрат е обединител на България, освободител на страната ни от дълговековното римско (византийско) подтисничество, а това не е никак малко. Този човек заслужава нашето преклонение и уважение.

За Аспарух са писали хроникьорите Теофан Изповедник и патриарх Никифор. Също така има споменаване и в“Ашхарацуиц” като Аспархрук. В “Именника на българските князе” срещаме формите Исперих и Есперих, а в един средновековен апокриф нашия стар владетел е наречен Испор цар.

Макар в миналото дедите ни да бяха считани за тюрки, относно личното име Аспарух се смяташе, че е иранско по произход. В.Бешевлиев споменава в своя работа, че още през XIX век определени учени като М. Френ ca искреноубедени в това. По-късно В.Томашек, А.Куник, К.Иречек, Х.Грегоар и други също дефинират Аспарух като ирански антропоним. Самият Бешелиев, преглеждайки аргументите на различни учени убедено твърди, че Аспарух несъмнено принадлежи на иранската ономастика.

В своя работа Йордан Заимов споменава редица интересни български имена – Аспар, Аспарина, Аспаринка, Аспарул, Аспарун, Аспаруна, Аспарунко, като разбира се добавя и Аспарух подчертавайки, че името е иранско.

До някъде това вярване не бе лишено от основание. Все пак добре известно бе староперсийското име Хистасп(Виштаспа), също така в намиращите се в иранската зона на влияние Грузия и Армения са засвидетелстваниАспаурукис, Аспурак. На надписи от Олбия Северното Черноморие се среща Аспург, а пък и авестийската дума за кон е аспа. Сродни на нея са староперсийската асабари-конник и новоперсийската асвар-конник.

Ако разполагахме само тези данни, спокойно можеше да се каже със сигурност, че Аспарух е иранско име. Проблемът обаче е в това, че съществуват значително количество други сведения показващи нещата в съвсем различна светлина.

По една, или друга причина алтернативната информация бива подтискана и не стига до нас. В  тази работа неизвестните, или слабо известни данни ще бъдат представени, за да могат читателите да получат база за сравнение. Ще бъде обяснено защо в Персия, Армения, Грузия и Черноморските степи се срещат особени имена с частица –асп(а).

Благодарение на древни надписи от нашите земи знаем, че Ут-аспиос и Вед-еспис са епитети на Хероса – върховното божество на траките. От намерени в Добруджа монети пък разбираме, че в този регион, през III-II преди Христа са властвали благородници с имена Хар-аспос и Адр-аспос. Векове по-късно Йордан пише за пълководеца Флавий Ардабур Аспар (убит през 471 г.) и твърди, че този човек произлиза от средите на гетите – Jord. 239.

монета на цар Хараспос

http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/BMC_350.jpg

Към регистрираните в Тракия антропоними с елемен –асп(а) могат да се добавят и други. Лингвистът Леонид Гиндинподлага на анализ името на пеонския цар Аутл-есбис, а също така и на споменатия от Омир топоним Ар-исба и заключава, че есбис, исба са алтернативни тракийски думи за кон. В името на споменатия от Омир фригийски благородник Ас(в)иос намираме още една тракийска дума за кон, това е – асва.

Ето какво излиза – аспа, (аспиос), еспис, есбис, исба, асва са разични тракийски названия на коня. Значителният брой на вариациите се дължи на това, че предците ни са били огромен народ състоящ се от доста групи, като всяка група е имала свой диалект.

Прави впечатление, че eдна от тракийските думи – аспа е идентична на авестийската (староиранската) дума аспа-кон.Понеже траките не са роднини на персите, то присъствието на една и съща дума у двата народа трябва да се дължи на влияние на едната група хора върху другата. Кой кого е повлиял обаче?

За да разберем това трябва да се върнем в миналото на персите. По сведенията на Херодот тези хора поне до VI век пр. Христа са бедни и примитивни-Her.I.71. Бащата на историята добавя, че въоръжението си персите вземат от мидийците – Her. VII.62. Страбон също споменава за влиянието на мидийците върху персите. Своята типична дреха,ездачеството и стрелбата с лък, персите дължат на мидийците.

“The Medes, however, are said to have been the originators of customs for the Armenians, and also, still earlier, for the Persians, who were their masters and their successors in the supreme authority over Asia. For example, their „Persian“ stole, as it is now called, and their zeal for archery and horsemanship, and the court they pay to their kings, and their ornaments, and the divine reverence paid by subjects to kings, came to the Persians from the Medes.” – Strab. 11.13.9

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0198%3Abook%3D11%3Achapter%3D13%3Asection%3D9

Мидийските лични имена Аспабара, Хуаспа, Пурушаспа и Аспадас съдържат думата аспа-кон и така става ясно от кого персите са я получили. Всъщност езиковедите знаят доста добре, че аспа е мидийска дума, която е заета от персите – D.T.Potts, Nomadism in Ancient Iran, c.80.

Нека видим сега кои са мидийците? За тях Плиний Стари казва, че са предци на сарматите- Plin.VI.v.19, това се твърди и от Диодор Сицилийски- Diod. II.43,  а същите тези сармати Прокопий Цезарийски причислява към семейството на гетите – Proc.B.G. III.ii.3. Te от своя страна са наречени от Херодот най-храбрите траки- Her. IV.93, а  Тудикид ги определя като конни стрелци–Thuc.II.96. От друга страна Херодот твърди, че най-старото име на мидийците е арийци-Her.VII.62, от Стефан Византийски пък знаем, че Ария е най-древното название на Тракия– St.Byz. с.316.

https://weaponsandwarfare.files.wordpress.com/2015/10/8006.jpg

The Medes

изображения на мидийци, както облеклото, така и въоръжението е като това на траките

Има и друго доказателство за това, че повлиялите персите мидийци принадлежат към тракийската общност. Херодот съобщава, че на север от Дунава, чак до земите на енетите (днешна Словения) живее народа сигини. Те били бойци колесничари и от един и същ произход с мидийците – Her.V.9.

В описания от бащата на историята регион няма ирански топоними и хидроними. Названията на селищата Друвета, Тзиерна, Берзовис, Сети дава, Руси дава, а и имената на реките Истър, Йерасос, Карпис, Марисус, Напарис, Тибискус са тракийски, това показва що за език са говорили мидийските сигини. В ареала обитаван от сигините няма погребения, които да показват близост с тези на персите. За сметка на това броят на могилите идентични на тракийските на юг от Дунава е внушителен. Несъмнено сигините делящи един произход с мидийците, трябва да се причислят към тракийското семейство. Щом техния език и материалната култура са тракийски, това е най-логичното заключение.

Напълно възможно е мигриралите в посока Азия мидийци да са клон на тракийското племе меди. Все пак Плиний Стари използва името Medi както за население обитаващо Tракия- Plin. IV.xi.40, така и за тези хора, които граничат с персите – Plin.VI.v.19. По принцип траките меди, от които произлиза Спартак са съседи на македонците, но явно още в дълбока древност част от медите мигрира на север и изток. Страбон разказва за меди обитаващи земите между Дунава, Стара Планина и Черно Море – Strab. VII. 5.12,  но също и за меди, които са се смесили с обитаващите Мала Азия витини -Strab. VII.3.2.

Тези данни са много важни, а и интересни, но са известни предимно на специалистите. Без българския читател да е запознат с това, че аспа е  мидийска дума, която персите са заели, без да е известно, че тези сродни на траките мидийци са учители на персите, няма как да се разбере, че определянето на името Аспарух за иранско е просто една заблуда.

Нека изясним и присъствието на анропоними съдържащи елемент аспа на териториите на Грузия и Армения. Там иранците са оказали оставили отпечатък, но има и други хора, които са направили това и то цяло хилядолетие по-рано. Според Кикор Джаукян тракийското влияние в Кавказ започва още през XV век преди Христа и е доста силно.

Арменският учен уточнява, че Кавказ е обитаван от тракийските племена трери, халиби, сарапари, скаи. Джаукян съобщава също за грузински и арменски топоними показващи връзка с тракийски топоними и етноними.

Това, че в намиращата се в Черноморските степи Олбия е регистрирано име Аспург също се дължи на тракийско присъствие в региона. То е установено преди доста време, в публикувана през 1979 г. работа, А. Мелюкова заключава, че значителна част от предскитската материална култура е тракийска по характер. С.Крикин също пише за вековното присъствие на траки на полуостров Крим, в Олбия и др. места.

Карта на паметниците от Северното Причерноморие (от предскитската епоха), в които се среща тракийска керамика (по А.Мелюкова)

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347836497_6197.jpg

образци на тракийска керамика от Черноморските степи (по А.Мелюкова)

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347886775_849a.jpg

В различни локации от Северното Черноморие, по време на Античността са регистрирани тракийски имена катоАвлузен, Берисад, Беса, Битюс, Вистас, Дадас, Даос, Диза, Далас, Дизаземис, Дробол, Дюрпанайс, Дулон, Карсас, Кoмасариа, Котис, Мокус, Мукапорис, Мукатралис, Рескупорис, Реметалк, Спароток, Сефт, Сурос, Тюнос.

Точно в Олбия пък, освен Аспург е известно още едно доста интересно тракийско име – Гетомизес. Кирил Влахов смята, че съставено от названията на две племена – гети и мизи. За това, че гетите и мизите обитават земи на не само на юг, но и на север от река Дунав знаем от Страбон- “Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians”. -Strab.VII.3.2

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

И тази информация е от изключителна важност за историята ни, но уви, тя също е осъдена да остане в сянка за нас. Присъствието на траки и най-вече на гети и мизи в Черноморските степи обяснява защо писалия около половин хилядолетие след Страбон Йордан локализира българите на север от Черно Море и говори за грехове на римляните спрямо тези тях – ”Farther away and above the Sea of Pontus are the abodes of the Bulgares, well known from the wrongs done to them by reason of our oppression.” -Jord. V. 37

http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#united

Явно става дума за жестокостите извършени от консул Марк Лициний Крас в Мизия в края на I век пр. Христа. Няма съмнение, че тогава, отвратени от римското вероломство и нечовечност, доста гети и мизи (наречени по-късно българи) са напуснали земите на юг от Дунава и са се преселили при своите роднини в Черноморските степи.

Доста интересно е това, че тракийските думи за кон – аспиос, еспис, исбос се явават като корени в старобългарските имена Аспарух, Еспор, Избул. Колебанието между А и Е е типично за тракийския език и разбира се за българския. Това бе обяснено преди повече от тридесет години от акад. Вл. Георгиев. Този учен спомена и за друго фонетично явление характерно за тракийския, а именно преминаването на Е в И. Този “феномен” се среща в днешния български език както вижда от вариациите зелен-зилен, петел-пител и др. Нямам сведения тези явления да са типични за иранските езици.

Друга любопитна подробност засягаща името на нашия стар владетел е наставката –рух. Цитирайки В.Абаев Бешевлиев споменава, че – рух отговаря на староиранската дума раоча-светлина (стблг. лоуча) и посочва, че гръцкото име Левкип (светъл кон) притежава идентична семантика. В тази постройка има логика, но съществува и друга възможност, частицата –рух може да се отъждестви с рухо-дреха, в смисъл на покритие, нещо, което предпазва. В такъв случай Аспарух би означавало пазещ конете, защитник на конете.

Имена с окончание –рух се срещат в българската именна система, но по някаква причина биват упорито избягвани от съставителите на честотно-тълковни речници.

Чест прави на Димитър Ангелов, че споменава името Велирух – Образуване на българската народност, с.365. За Белорух съобщават краеведи от Югозападна България.

Накрая нека да обърнем внимание на значението на тракийската дума аспиос/еспис. Нейното значение е бързина, а обяснение можем да получим с помоща на стблг. спѣхъ-бързина,  спѣшѫ-бързам, чиято по-древна форма е била*aспѣхъ, aспѣшѫ. Връзка показва и използваната от Омир σπέυδω/σπεῦσε – бързам, затичвам се.

За сродната тракийска дума асва обяснение получаваме от оясвам се /оасвам се – разбързвам се, бързам, работя бързо. Тя пък отговаря на познатия на Омир глагол σείω-движа се бурно, движа се неустоимо.

При наличие на тези данни е несериозно името Аспарух да бъде определяно за иранско по произход. Несеризоно е и да се твърди, че антропономи с частица –асп(а) са се появили на Балканите по време на Късната Античност и Ранното Средновековие. Не е редно да се използват извори, в които българите да са наречени скити и това да става причина автоматично дедите ни да бъдат определени за иранци.

Трябва да се обясни, че скитите са част от тракийското семейство, за това има достатъчно доказателства.Страбон обяснява, че даите, масагетите и саките са наименования на сродни хора, които са познати под общото имескити. Старият автор предава и алтернативното име на даите – ксанти -Strab.XI.8.2, а ксанти е название на тракийско племе –St.Byz. c.480, като значението е хора с кестенява коса.

Страбон е обяснил също и, че старото име на даките е даи – Strab.VII.3.12, добавил е и това, че тези хора са дошли в Азия от Приазовието – Strab.XI.9.3. Пределно ясно е дадена посоката на миграция – от Европа към Азия.

За гръцките писатели от по-ранен период няма съмнение, че саките са траки – Д.Попов, Гръцките Интелектуалци и Тракийския Свят, с. 236 Определянето на скитите като тракийски народ е направено от Стефан Византийски –St.Byz.с. 578, а и от Дион Касий, който дефинира северните траки дако-гетите като клон на скитите – Dio LI.22.4.Причислените към скитите масагети са дефинирани като част от гетите, Йордан твърди дори,  град Томи (в Добруджа) е основан от масагетската царица Томира – Jord.61.

Хората определящи старите българи като иранци са пропуснали още доста сведения. Не се споменава нищо за траките сарапари локализирани от Плиний Стари до Бактрия – Plin. VI.xviii.48, а също и клонове на киконите, едоните, брисеите, които същия автор поставя като съседи на индийците –Plin.VI.xix.50, VI.xx.55.

Как старите балканци са попаднали в Азия не е тайна. Множество летописци разказват за похода на тракиеца Дионис в Индия, като най-подробни са Диодор Сицилийски-Diod.II.39 и Луций Ариан – Arr. VIII.7. Тези автори обясняват, че преди идването на Дионис в Индия местното население било примитивно, за храна се полвали само сурово месо и кора от дървета. Дионис научил индийците на земеделие, показал им как да строят и им дал дори религия.

Пълно безумие е сведенията за величието на дедите ни наричани в миналото траки да се игнорират и да се впряга каруцата през коня. Всички данни показват, че стари балканци са цивилизовали голяма част от населението на Азия, не на последно място персите. Да се твърди, че държавната организация на дедите ни, строежите с квадри и ред други неща идват от Азия е несериозно и безотговорно.

Пропускането на планини от съществени данни не може да се нарече научен метод. Ето какво не са благоволили да оповестят хората, според които Аспарух е иранско име и старите българи са ирански народ:

1. Не е казано, че едно от имената на Тракийския Конник е Ут-аспиос.

2. Не е казано, че аспа/аспиос, еспис, есбис, асва, исба са тракийски думи за кон.

3. Не е казано, че около 900 години преди Аспарух в Добруджа са властвали царе със сродни имена – Хар-аспос и Адр-аспос.

4. Не е казано, че тракийското влияние в Кавказ започва още през XV век преди Христа, т.е. преди около 3500 години.

5. Не е казано, че предскитската материална култура на Черноморските степи е тракийска по характер.

6. Не е казано, че в епиграфските паметници от земите на Крим и Северното Черноморие се срещат значителен брой тракийски лични имена.

7. Не е казано, че вариациите Аспарух, Еспор, Избул се обясняват с фонетични явления типични за тракийския език и неговия развит вариант българския.

8. Не е казано, че аспа не е персийска дума, а е мидийска заемка.

9. Не е казано, че мидийците са отъждесвени със сарматите, а те с гетите, които са тракийски народ.

10.Не е казано, че името на Аспарух може да се обясни със стблг. спѣхъ-бързина,  спѣшѫ-бързам и рухо-дреха, покритие.

11.Не е казано, че скитите са наречени тракийски народ от Стефан Византийски, че тази тъждественост е подчертана по-рано и от Дион Касий.

Да се греши е човешко, да се признае грешката е благородно, само достоен, силен и уважаващ себе си човек може да направи това. Не е важно кой е открил истината и кой е залитнал в погрешна посока, важно е да бъдат намерени сили да се превъзмогне егото и да се работи съвестно в полза на благото на българския народ.

Използвана литература:

1.В. Бешевлиев, Ирански елементи у първобългарите, Античное общество. Москва, 1968;

2.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.Л.Гиндин, Население гомеровской Трои, Историко-филологические исследования по этнологии древней Анотолии, Восточная Литература, Москва, 1993;

5.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

6.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988;

7.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство „Наука“, 1984;

9.С. Крыкин, ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, Thracia 8,Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;

10.А.Мелюкова, Скифия и Фракийский Мир, Наука, Москвар 1979;

11.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, HarwardUniversity Press, London, 2000;

12.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press,London, 2000;

13.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

14.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

15.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;

16.D.T.Potts, Nomadism in Iran from Antiquity to the Modern Era, Oxford University Press, New York, 2014;

17.M.Boyce, A History of Zoroasrianism, E.J. Brill, Leiden, 1982;

18. Stephani Byzantii Ethnicorum Quae Supersunt, Tomus Prior, Impensis G.Reimeri, Berolini, MDCCCXLIX;

19.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

20.И.Заимов, Български Именник, второ фототипно издание, БАН, София, 1994;

21.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

22.J.Mehler, Woordenboek op de gedichten van Homéros, N.V.Nijgh van Ditmar’s Uitg. Rotterdam, 1930;

Източник: e-vestnik.info

 

 

Колкото и силно да звучи, но първата котка беше именно ягуарандито, което живее в Панама. Едва с опитомяването на това животно местното население разбрало, че котките могат не само да ядат хранителни запаси, но и да ловуват различни гризачи+

Много различни подвидове на ягуарунди могат да бъдат открити в цяла Централна и Южна Америка, но Панама се счита за родното място на това животно. Това животно от семейство котешки много напомня на пума и ягуар, поради което е наречено ягуаранди+

Вид

Jaguarundi има удължено гъвкаво тяло на къси крака. Опашката на това животно е дълга и тънка. Дължината на тялото достига 55-80 см, а опашката – 35-60 см. Теглото на ягуарунди е впечатляващо в сравнение с котката – 5-9 кг.

Тази голяма котка има кръгла малка глава, която изглежда много смешна на толкова дълго тяло. На главата има малки смешни уши. Мнозина твърдят, че намират прилика между ягуаруанди и невестулката мадаг аскарската ямка.+

Jaguarundi (лат. Puma yaguarondi)

Цветът на jaguarundi е различен, като се започне от кафяво и сиво, завършва с наситено червено. Поради тези разлики има два вида: jaguarundi и air. Но си струва да обърнете внимание, че цветният фактор не влияе по никакъв начин на връзката между jaguarundi. Те са много приятелски настроени помежду си и създават “многоцветно” семейство. Кубчетата по рождение понякога имат пунктирен отпечатък.

Къде живее?

Запознайте се с тези животни в Централна и Южна Америка. Не са придирчиви при избора на местообитание. Ягуарунди са съгласни да живеят както в саваната, така и в тропиците. Благодарение на гъвкавото си тяло, той лесно може да се справи с високи и гъсти храсти+

Jaguarundi не само не се страхува от вода, но и обича водни процедури.

Jaguarundi обичат да се заселват на места близо до езера. Понякога те могат да бъдат намерени в планините на надморска височина над 3200 m.

Начин на живот

Jaguarundi не са придружителни животни. Те предпочитат да живеят сами или в семейства. Не е изненадващо, но ягуарундите са активни през деня. За разлика от котките, те могат да плуват добре и няма да се откажат от водните процедури. Те се катерят по дървета много неохотно, предпочитайки наземен начин на живот+

Какво яде?

Това животно няма нищо против да яде бозайници, влечуги, птици, риби и жаби. Флоридски зайци, пикантни чинчили, игуани – всички тези животни са деликатеси за ягуарунди. Понякога яжте плодове и насекоми+

Jaguarundi, като всички хищници, предпочита протеиновата храна.

В търсене на храна, jaguarundi има много конкуренти, включително различни котки, особено дългокраки и окелоти.

Репродукция

Стана известно, че jaguarundis заемат някои области от семейства и групи за размножаване.
Животните достигат готовност за размножаване на възраст 2-3 години. Ясно определен сезон на чифтосване не съществува, но обикновено този път пада през ноември-декември. Приручени животни се размножават до два пъти годишно. По време на плътските удоволствия котките крещят силно и се бият за женската. Най-силният получава трофей – добре дошла булка+

Съдилища на двойка jaguarundi.

Женските се занимават с подреждането на деня си, който обикновено се намира в храста. Бременността при котки продължава около 75 дни, след което се раждат 1-4 котета. Още на 20-ия ден след раждането, малките могат самостоятелно да напуснат денчето.

Коте от ягуаранди много прилича на обикновена котка.

От 42-ия ден бебетата могат да ловуват, а от втората година от живота си стават напълно независими.
В плен продължителността на живота на ягуарунди достига 15 години, но в естествения сред не е фиксирана+

Jaguarundi и човек

Jaguaruandi носи малка вреда на насажденията в Панама. Заедно с маймуните те се катерят по дървета и ядат плодове от смокини – едно от любимите лакомства на това животно. Те живеят почти в цяла Америка, така че видът не се счита за застрашен. Въпреки това, в южната част на САЩ е регистрирано намаление на броя на jaguarundi+

Чифт ягуарунди, почиващи на височина.

Преди това тези котки бяха опитомени, за да предпазят къщите от гризачи. Младите животни много бързо се опитомяват и вярно обичат стопаните си. Но с течение на времето спряха да правят това, защото тези котки съсипват пилешките котлети. Jaguarundi са хищници и няма как да ги заобиколите! Козината на тези котки не се счита за ценна, така че ако се ловува, това е само с цел вълнение. Броят им е слабо повлиян от намаляването на хранителните ресурси и постепенното унищожаване на местообитанието.

 https://bg.highriverlabs.com/12857-jaguarundi.html

 

 

 

 подготви Мария Спасова-Герасова

Актьорът се е появил на бял свят в цигански табор 

Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Хората си мислят, че няма какво ново да научат за невероятната съдба и кариера на Чарли Чаплин, но не са прави, пише британският Guardian.

Може да се окаже, че корените на Чаплин не са тези, за които всеки предполага, и той да е с ромска кръв, допълва изданието.

След смъртта на вдовицата на Чаплин – Ууна, през 1991 г. тяхната дъщеря Виктория наследила бюро, принадлежащо на нейния баща. Едно от чекмеджетата било заключено и когато ключарят най-накрая успял да го отвори, Виктория се натъкнала на невероятна находка – писмо с едър почерк от 80-годишен мъж, някой си Джак Хил.

Писмото било написано в Тамуърт през 70-те години и информирало Чарли Чаплин, че той не е един от най-известните синове на Южен Лондон, а че се е появил на бял свят в каравана, собственост на циганска кралица, която била лелята на автора на писмото. В него се уточнявало, че Чарли Чаплин бил роден в парка Блек пач, в Сметуик, близо до Бирмингам.

Свидетелството за раждане на Чарли Чаплин и досега не е намерено. Майка му – Хана, чието моминско име е било Хил – била потомка на пътуваща фамилия. През 80-те годни на 19 век в парка Блек пач е имало ромска общност, така че теорията, че великият комик и режисьор може и да е с ромска кръв, не звучи толкова неправдоподобно.

Сега най-големият син на Чаплин – Майкъл, иска да пренапише историята на баща си и именно той е предоставил на вниманието на Guardian писмото на Джак Хил. Той се шегува, че както за баща му са се носели слухове, че е бил виждан едновременно на 800 различни места, така той може и да се е родил на две места.

Майкъл има намерение да превърне дома на Чаплин в района на швейцарския град Монтрьо в музей. Той пази ярък спомен от момента, в който видял баща си на смъртното му легло.

“Такава сила имаше в него, а изведнъж, когато човек погледнеше към безжизненото му тяло, виждаше, че е останала само обвивката, че всичко друго се е изпарило”, разказва Майкъл. 

(БТА)

По публикацията работи: Евгения Гигова
 https://www.dnes.bg/zvezdi/2011/02/18/ciganska-kryv-vyv-venite-na-chaplin.111602,3