https://aytosotragero.com/1825-a-variety-of-hairstyles-with-a-pile-for-different-ha.html

Иван Колев се ражда на 15-ти септември 1863-та година в Бановка (бесарабско селище, намиращо се в днешна Украйна). Започва своето образование в родното си село, а по-късно го завършва в Белград. Желанието на младежа е да стане учител в Бановка, но молбата му е отхвърлена. След получения отказ, той се преустройва като писар в общината, а по-късно и като секретар в Софийския окръжен съд.

Така, градейки кариера, тече животът му до 1885-та година. Именно тогава избухва Сръбско-българската война.  Записва се като добровелец, а участвайки в сраженията разбира, че неговото призвание е на бойното поле. От малък захласнат по конете, Колев мечтае за кавалерията.  Постъпвайки през 1886-та във Военното училище, заявява (след като вече е записан като артилерист):

„Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа – ще се уволня!“

Вследствие на това бива зачислен към Трети конен полк, а на 29-годишна възраст полага успешно изпитите във Военната академия в Торино (Италия) – една от най-престижните в Европа. 

След Сръбско-българската война, ген. Колев участва както в Балканската, така и в Първата световна. Именно през 1914-та съумява да извърши един от най-великите подвизи в цялата световна военна история. Произведен в чин генерал и командващ 1-ва конна дивизия, той се изправя в битка за Добруджа. Противник е Румъния, подкрепена от хървати и руснаци. Родното командване се страхува от битката по няколко направления. Първо, конницата е нарочена за едно от най-слабите звена в родната армия, а второ – притеснението от това дали войниците ще тръгнат на нож срещу своите освободители е напълно реално. От своя страна ген. Колев е пламенен русофил, участвал активно в детронацията на княз Александър І. За отрицателно време обаче кавалерията е модернизирана, обучена и превърната в силен като юмрук колектив. Генерал Колев е непреклонен, а думите му преди битката са запазени до днес:

 от интернет

  Зашеметяваща истинска история от 1847 г. “

През 1847 година, 24-годишният дързък столичен бохем, наследствен благородник, пенсиониран хусар Сергей Лисицин стъпва на палубата на кораб под знамето на Св. Андрей, опитвайки се да стигне до Америка. Приемат го в офицерската каюта приятелски, но в пияно състояние той започнал да се държи нагло с капитана на кораба и започва да подбужда моряците към бунт. Капитанът заповядва да завържат подбудителя, да завържат очите му и да го изоставят на един пуст бряг, с една бележка

Когато затворникът се освободил от връзките си и махнал превръзката от очите си, видял на хоризонта заминаващият кораб. Благородният капитан му оставил куфар с дрехи, три чифта ботуши, овчи кожух (Охотско море не е тропически океан), чифт пистолети, сабя, кама, запас от захар и чай, златен джобен часовник, сгъваем нож, килограм бисквити, две бутилки водка, чисти тетрадки, самобръсначка, кремък, запас от кибритени клечки и дори 200 пури от Хавана.

Всичко това било придружено от отличен пистолет с 26 патрона и бележка от командира на кораба: „Скъпи Сергей Петрович! Според Военноморските разпоредби трябваше да бъдете осъден на смърт. Но в името на вашата младост и вашите прекрасни таланти и най-важното, милото сърце, което забелязах, ви дарявам живот … Искрено си пожелавам това уединение, да поправят нещастния ви характер. Времето и размисълът, ще ви научат да оцените моето снизхождение и ако съдбата отново ни събере, което искрено желая, тогава няма да се срещнем като врагове. А. М. “

Благородникът Лисицин никога не бил правил нещо със собствените си ръце: в имението той е бил обслужван от крепостни селяни, а в полка за него се е грижел адютант. Знаейки, че корабът плава в Охотско море, той се надявал, че е оставен на някой от Алеутските или Курилските острови. Но скоро се убедил, че положението му не може да бъде по-лошо. Той бил заобиколен от две морета. Пред него се плискало студеното Охотско море, а зад него шумоляло плътното „зеленото море на тайгата“. А в него – мечки, вълци, рисове, отровни змии …

В продължение на седмица „руският робинзон“ си правил къща с печка, направил си и мебели. Той си направил прашка, лък и стрели (благоразумно решил да запази патроните на пистолета). И с право – през зимата гладна глутница вълци се втурнала в къщата му – той убил 8 хищника с пистолета си. А преди това застрелял мечка, снабдявайки се с топла шуба и запас от мече месо. Хванал риба, събирал и сушил гъби.

На 12 април Сергей Лисицин се разхождал по брега, оценявайки последиците от пролетните бури и видял мъж, който лежал безпомощно. Без сили и чувства. Оказало се, че Василий, така се е казвал нещастникът, е от транспорт, отиващ за Руска Америка. Корабът започнал да тече, всички избягали от него, а той и синът му били забравени. Корабът се намирал наблизо. В допълнение към 16-годишното момче, имало две овчарски кучета, котки, 8 крави, бик, 16 вола, 26 овце, хранителни запаси, инструменти, семена от ечемик и ръж, както и оръжия, телескоп, два чифта очила, самовар, строителни и градински инструменти.

Седемте месеца самота напълно било унищожило всякакво високомерие на благородника. С такова домакинство и с още два чифта силни и сръчни ръце през лятото те не само обновили къщата и банята, но и се научили да правят масло, заквасена сметана, сирене и извара. Изорали полето и събрали реколтата от ечемика и ръжта. Те организирали обилен улов на морски и речни риби. Започнали да събират и обработват гъби, горски плодове и горски билки. С една дума, заживели като работеща комуна.

…. През 1857 г. писателят Александър Сибиряков се срещнал с гостоприемния собственик на мините за мед и злато в района на Амур, Сергей Лисицин. Той бил открил находища на медна руда и злато, когато бил сам. Той също бил назначен от правителството да управлява тези земи. Василий бил с него. Синът му учел в Московския университет.

А в университета в Санкт Петербург и двамата сина на капитана на кораба, са учили за сметка на Лисицин, този, който изоставил хусарят на безлюдното крайбрежие. Ставайки богат човек, Сергей Лисицин открива стареца капитан, придружава го в последното му пътуване и поема върху себе си всички грижи на децата му.

(От Интернет, за книгата на Николай Сибиряков “Руският робинзон.”)

Правописни принципи 

Основният правописен принцип, който се прилага в българския език, е морфологичният  – според него корените на думите, представките, наставките и окончанията се пишат еднакво във всички думи. Традиционният принцип също е застъпен – например в позиции, при които правилата за произношение позволяват използване на повече от една буква за описване на дадения звука („втори“ вместо фтори). Третият принцип е фонетичният. Според него, думите се пишат така, както се изговарят.

Запазването на традиционния правопис на думите играе значително по-слаба роля в българския правопис, отколкото при някои други езици (house вм. haus, bitch вм. bich и прочее например в английския), където заради запазване на стари форми на изписване на думата, отговарящи на по-стари нейни произношения, се получава разминаване в днешното изписване и произнасяне.

Всяка реч внася нюанси на произношението, които варират за различните говорители, общности и прочее, които нюанси обаче не се отразяват писмено. Например ако изразът „едва ли“ в речта може да се чуе или произнесе като „едвали“, то той изобщо не се пише слято. Тоест идеята за равенство между произношение и изписване е една доста обща и опростена визия, но в никакъв случай не е определяща за българския правопис във всяко едно отношение. Писменият български език не е абсолютно зависим от перформативността в речта, която никога не може да бъде толкова нормирана, дори в книжовния език, както писания текст.

Тези, които се предоверяват на горното правило, най-общо пишат неправилно думи като „сабрание“, „Авганистан“ и т.н., вместо „събрание“, „Афганистан“, които са коректните изписвания. Най-силно подобни грешки се забелязват при латинско изписване на думите в чатове, есемеси, интернет и други интерактивни медии, или още „шльокавицата“, поради което може да се предположи, че причината е в немарливостта и смесването на всевъзможни варианти на означаване на звук и буква. За по-подробни описания за причините за подобни видове грешки и фонетичните принципи, които им подлежат, вж. озвучаване на съгласни, редукция на неударените гласни в българския език.

Най-често срещани грешки днес 

Неправилно изписване на множественото число, което завършва на „ии“, а не на „ий“: правилно е да се напише „гении“, а не „гений“; „гемии“, а не „гемий“; „случаи“, а не „(много) случай“.

Неправилно изговаряне на окончанията „а“ и „ят“. Пише се „приятелят“, но се изговаря [прия̀телйът] или [прия̀телйъ], защото окончанието „ят“ е в неударена сричка. /Още по-точна транскрипция би била [приятельът], защото не прозинасяме приятел /с твърдо л/ + йът, а приятель /с палатално л/ +ът/. Пише се „долината“, но се изговаря [долина̀тъ], защото „а“ е в неударена сричка.

Често се греши употребата на буквата „ь“ при писане. „Ь“ се пише само след съгласен звук, и никога след гласен или в началото на думата (тогава слагаме „йо“): „Пеньо“, „Теньо“, „синьо“, но „Йовчо“, „Българийо“. Нерядко вместо “ьо” след съгласна се пише “ю”: “Пеню”, “Теню”, “Колю”, дори и в официални документи.

Неправилно удвояване на н: грешно се изписва и изговаря свещенният; правилно е свещеният, защото, нечленувана в м.р. ед.ч., думата завършва на -ен (свещен); ако думата завършва на -нен, тогава н се удвоява – непременен > непременният.

Неправилно използване на бройната форма при съществителни имена в мъжки род, често допускана грешка от журналисти, политици и други коментатори в медиите. Правилно е да се каже „в левове“ и „стотици хиляди кубически метри“, защото се изразява неопределност, а не „в лева“ и „стотици хиляди кубически метра“, употребявайки бройната форма. Ако трябва да се посочи точно количество, тогава участва бройната форма – казва се „сто лева“ или „сто хиляди кубически метра“ (100 000 куб. м).

Неправилно съгласуване по род и число на неопределителните местоимения някой, някоя, някое, някои със съответните съществителни. Грешно се съчетава някой със съществителни в мн.ч.: някоѝ хора, някоѝ деца, някоѝ жени вместо правилните някои хора, някои деца, някои жени; грешни са съчетанията някоѝ жена, някоѝ дете вместо правилните някоя жена, някое дете.

Грешене на формата за мн.ч. на думата министър: Идеята се обсъжда на кръгла маса „Ведомственото здравеопазване – перспективи и развитие“ с участието на министърите на вътрешните работи, отбраната и здравеопазването. Правилната форма е министрите – гласната ъ се редуцира.  

Имена на райони, региони и местности, образувани от собствени имена, се пишат с главна буква: Скача броят на ухапаните от кърлежи във Варненско. Така и: Бургаско, Сливенско, Софийско, Пиринско, Видинско и т.н.

Грешки при членуване 

Съществителни имена, които означават професии и окончават на деятелните наставки -ар, -тел, -яр, а също така които окончават на -ѝ, се пишат с пълен член -ят и кратък член -я. Например: герой – героят – героя, млекар – млекарят – млекаря, писател – писателят – писателя. Грешно е: млекар – млекарът – млекара. Изключение правят следните думи: сън, цар, лакът, нокът, път, огън. Думите катинар и пазар окончават на -ар, не означават професии и следователно приемат окончанията -ът и -а.

Грешки при употребата на предлози 

Неправилно съчетаване на предлог със съществителното повърхност: Само преди месец астрономите съобщиха, че са наблюдавали как две комети се взривяват в повърхността на нашата звезда. Правилно е на повърхността.

Неправилно съчетаване на наречие с предлог: Нашата ДНК се изменя благодарение от разликите в кода ѝ, което я прави по-различна от тази на родителите ни. Правилно е благодарение на. 

Пише се в действителност, а не вдействителност.

Грешки на слятото, полуслято и разделно писане 

неправилно изписване на „не знам“ като „незнам“ (още популярно като синдрома „незнам“). Правилото е, че отрицателната частица „не“, която пояснява глагола, се пише отделно от него.

неправилно изписване на наречия за време и за място: „до сега“ вместо „досега“, „от тук“ вм. „оттук“

неправилно изписване на представките „моно“ и „би“: грешното „моно-лингвистичен“ вместо правилното „монолингвистичен“, „би-лабиален“ вм. „билабиален“. Представките „моно“ и „би“ се пишат слято с останалата част на думата.

всички сложни прилагателни, образувани с представката световно, се пишат слято: световноизвестен, световноисторически, световнопризнат.

всички сложни думи, образувани с представката супер, се пишат слято, а не с тире, както често биват срещани.

Синтактични грешки 

В следното изречение: В същото време служителите в гражданска авиация обявиха, че ще стачкуват на 29 и 30 декември. грешката е в „гражданска авиация“, защото е сбъркан правописът, който в случая е зависим от контекста на изречението. Правилно е да се членува и да стане „гражданската авиация“, защото става въпрос за гражданската авиация като единно и обобщаващо съществително. Другото правилно изписване е без определителен член, но с главна буква – „Гражданска авиация“, ако това представлява някаква институция и тя е точно една – тогава не се употребява определителният член.

Неправилно съгласуване на частите в изречението: Засега бизнес отношенията между Кралство Саудитска Арабия и България не е на необходимото ниво, на което би трябвало да бъде, защото двете страни нямат дългогодишни отношения. Отношенията е дума в множествено число, а това означава, че и сказуемото, което изразява действието на подлога, трябва да бъде глагол, спрегнат в мн.ч. (3 л.). Така правилното ще бъде да се каже: Засега бизнес отношенията между Кралство Саудитска Арабия и България не са на необходимото ниво, на което би трябвало да бъдат, защото двете страни нямат дългогодишни отношения.

Пунктуационни грешки 

Да разгледаме следното изречение, взето от сайта на Dеutsche Welle на български: „При нас, в Полша имаме изпити през цялото време, а тук само в края на семестъра, през другото време човек дори може и да не ходи на курсовете.“ Тук грешката се състои в това, че в началото на изречението сложното обстоятелствено пояснение е разделено със запетая: При нас, в Полша. Правилно е: При нас в Полша. Така се пишат: тук в България, там в Европа, при тях в Азия и т.н.  

„Един от лекувалите царя, д-р В.Цончев заявява пред Илчо Димитров: „Доколкото ми е известно отрова, предизвикваща инфаркт не съществува. След редакцията правилната пунктуация е: „Един от лекувалите царя, д-р В. Цончев, заявява пред Илчо Димитров: „Доколкото ми е известно, отрова, предизвикваща инфаркт, не съществува.” „д-р В. Цончев“ има пояснителен характер, намира се в средата на изречението, затова се обгражда от двете страни със запетая; същото се отнася и за „предизвикваща инфаркт“; „Доколкото ми е известно“ е в началото и се отделя с една запетая. Илюстративният материал е от статия в информационния сайт actualno.com.

Уикипедия

По-голямата част от човечеството е дълбоко убедена, че живият човек има душа, но роботът не може да го притежава. Въпреки това, никой от вярващите не може интелигентно да заяви това, което е скрито под това убеждение. Известно е едно: душата е нематериална концепция! Религиозните твърдят, че след физическа смърт тя лети към небето, ако човек се опита да се държи праведно. Или тя е изпратена в ада, ако човек съгреши и изобщо не се покае за своите безбожни действия.

КАКВО Е ПЪРВИЧНО – УМ ИЛИ МАТЕРИЯ?

ПОЯВАТА НА ТАЙНИ ЗНАНИЯ?

Размишленията върху определени тайни знания не могат, но да бъдат подтикнати от определени исторически събития. Особено – глобална катастрофа, най-вероятно поради сблъсък на някакво голямо небесно тяло с планетата Земя. Например, древните маи са били запознати с дизайна на колелото и не са знаели желязо. Те обаче знаеха честотата на циркулация на небесните тела.

Как разбраха това? Със сигурност това са отпечатъците, които Чистият разум и предишните цивилизации са ги оставили. Древните са били запознати не само с формата на Земята, но и с нейните размери. Колкото и да е, нивото на знанията им е невероятно високо! И това ни кара да мислим, че нашата цивилизация определено не е първата. Остава само да разгадаем защо цивилизациите загинаха и да не направят грешките си …

ЗЛАТЕН ВЕК

Дори в древен Египет е имало отделна каста свещеници, които са управлявали самите фараони. В потвърждение на това са запазени шумерските текстове и каменната Книга на силата, разказваща за Анунаки. Те слязоха от рая и бяха възприети като богове, пренасящи Вселенския ум на човечеството.

ИЛЮМИНАТИ И МАСОНИ

Истината за илюминатите е внимателно скрита от непосветените. В продължение на много векове името на древната мистична асоциация се променя безкрайно. Освен това почти всички президенти, крале, а също и официалните религии са подчинени на него. Не напразно средновековните инквизитори унищожаваха учени и хора, надарени със свръхсили.

Всички процеси в историята на човечеството се водят от тайната сила, съдържаща неразрушима йерархия. За по-голяма сигурност е достатъчно да се разгледа банкнотата на долара, която има идентификационния масонски символ като всевиждащо око, увенчаващо пирамидата.

Асоциацията използва страхотни умове като универсален инструмент. Сред тях Галилео Галилей, Исак Нютон, Леонардо да Винчи. Смята се, че илюминатите имат съвсем различно съзнание, което на мнозина изглежда напълно необяснимо.

ДЕЛФИНИ И ПАРАЛЕЛЕН СВЯТ

Обаче понякога Висшият разум разкрива тайни и природата представя необяснимите си ребуси. Вземете например делфини, които са ни преки братя по ум и интелект! На първо място, науката е в загуба за структурата на мозъка и нервната система на делфините, които се формират по-добре, отколкото при хората. Фактът, че езикът на делфините превъзхожда човека в неговото многообразие, е неоспоримо усещане! В същото време всеки делфин има индивидуален глас с характерен нюанс, както и начин на говорене и начин на мислене.

Безспорно сред всички живи същества, които живеят на планетата Земя, само едно същество е в състояние да мисли – това е човек! Висшият ум ще общува с всеки. Това изобщо не зависи от неговата религия, основното е, че човек е искрено жаден и търсен! Парадоксално е обаче, че астрономите понякога улавят сигнали в космическото пространство, които са подобни на свистенето на делфин. И може да се случи, че хората неоснователно търсят роднини в ума си някъде из далечните простори на Вселената.

В ТЪРСЕНЕ НА НАЙ-БЛИЗКИТЕ СВЕТОВЕ

Може би трябва да обърнете внимание на паралелните светове, които са наблизо? Например точно под краката ни има градове с мравки. Ами пчелните градове? Защо не и други светове? Може би делфините вече не се нуждаят от показатели за жизнеспособност и всичко, което ние разбираме като културни блага. Най-вероятно интелектът на делфините не е в състояние да разбере онези създания, които често действат безмилостно спрямо други същества. Делфиновото общество е истински паралелен свят!

КОНТАКТОРИ ЗА ИЗВЪНЗЕМНИ УМОВЕ

Само в Русия бяха регистрирани около 7 хиляди контактанти, които влязоха в комуникация с определени невидими образувания. Контакторите с Висшия разум измислиха странно име за техните телепатични връзки – канализиране.

Според медиите най-известният клас са тези, които са в контакт с извънземни. Безкрайните спорове, породени от историите за срещи с тях, продължават още от времето, когато информацията започна да придобива масов характер. Толкова контакти са се развели, че вече е необходимо да се въведе нова специалност и да им се изплати заплата! За съжаление човекът на настоящето практически не е в състояние самостоятелно да анализира получената информация.

КОНТАКТОРИ С ВИСШИЯ УМ

Изявленията на други контактуващи са не по-малко любопитни. За тях вярата в Висш ум е от първостепенно значение в този живот! Тази категория обаче придоби по-малко глобално разпространение от предишната. За този тип контакт е изключително важно физическото, духовното и енергийното развитие. Благодарение на тези критерии се определят вероятността да влезете във връзка, изкуството на дешифриране на съобщението, способността правилно да се изрази същността му и най-важното – правилно да се установи кой всъщност предизвиква възникването на контакт. Често вместо светли образувания тъмните сили влизат в контакт. Съответно целите им са причинени от далеч от хуманни мисли!

Някои контактуващи се нуждаят от специална техника за комуникация с Висшия разум. Останалите са убедени, че Върховният Космически Ум е първоначално готов да сподели своята сила и знания с хората. Всичко, което се изисква от човечеството, е само да се срещне с него! Съществува мнение, че всички наши мисли, намерения, надежди и чувства попадат в непозната енергийна зона. Тук живеят, ръководени от непознати за нас закони. Освен това, в отговор на нашите мисли, те могат да носят и добро, и зло, като влияят на всички по различни начини. Затова е изключително важно как са запълнени мислите ни.

ОТ ИНТЕРНЕТ

ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

ОТ НАС ЗАВИСИ ДА СЕ ПРОМЕНИМ

Де  сей  чудо видяло, наш пазар без чужда стока. А наша нямаме ли си? Да бе. Имаме си, но къде е?  Била скъпичка и нащи хора не я купуват. Обедняхме,  братче обедняхме.  И затова купуваме чуждата стока. Не  видите ли. Отивам на пазара да си купя лимони. И какво мислите. Вчера бяха  евтинки, а днес, 3,60. Ами, сега… Пък не мога да не купя. Провеждам си лечение с лимони за кръвното. Как няма да го вдигам? Аман от всичко…Не мога  да издържам, братче. о става. Едните лъжат  и мамят, другите крадат и богатеят, а Където и да ида, стока бол, но как да купиш, като е толкова скъпа? Не можем да храним децата си, братче. А народът ни, за  него да не говорим. Болен е народът ни, човече, болен. Питаш ли, защо е болен. Как да не  е болен, като няма какво да яде. Едно, че храната е скъпа, друго всичко стана изкуствено. Земята ни се натрови. И скоро и ние ще станем изкуствени. Ще сe превърнем в балони и ще летим, за да забравим, това, коетда не говорим за  третите, дето си нямат какво да ядат. Обикалям си значи онзи ден  на пазара  и преглъщам, като гледам ония ми ти  плодове. Но, аз съм забравила за тях. Повече витамини казват.  Имало ги само в плодовете, а откъде? И май така ще си живеем, ако не стане някакво чудо. Ама, чакай! Май чудеса няма, ако сами не си ги направим. Само ми е жал за децата.Станаха агресивни , наркомани, крадци, измамници. Израснаха по улиците.А никой не пита, защо е така? Ами, не ни ли е ясно? Оставихме ги без любов, защото изчезна любовта в семейството ни. Отчуждихме се, братче, отчуждихме.  Вместо да търсим причините, ние ги отминаваме и обвиняваме другите. Ех, време, време. Ей, живот, живот.  Живот като компот без плод. На дъното на буркана се мярка само някакво парче  от развален плод и нищо повече . Май като нас, хората. Развалихме се и вече не ставаме за нищо. А как да ставаме, като отчаянието ни гони. Как да не ни гони, като вече станахме като просешка тояга.  Време е да се вдигнем  на крак и да поемем всичко в ръцете си. Защото поне ръцете ни са станали яки от многото дигане по митинги и стачки.  Щото всичко ни дотегна, а така не може. От нас зависи да се променим.

 писателят сатирик Весела Будилкова

Първа част: Мислите са енергия, мислите са материални

За да не повтаряме нещата, които вече са казани в статията „Квантовата реалност – безграничният потенциал”, само ще обобщим, вашите мисли буквално пренасят от Вселената частица след частица за създаването на физическия живот. Огледайте се наоколо. Всичко, което виждате, има начало във вид на идея, мисли, които са расли и са се обединявали дотогава, докато не са нараснали достатъчно, за да станат физически обект

Квантовата физика предоставя доказателства, че:

• Всичко в нашата Вселена се състои от енергия.

• Това е енергията, която създава всички неща във Вселената.

• Субатомните частици действат и реагират в съответствие с мислите и очакванията на хората.

• Ние сме потопени в квантово море от енергия, което реагира на вибрациите на енергията в нашия разум. Нашият разум може да приведе квантовата енергия във Вселената в движение.

• Концентрирайки своите мисли върху желания резултат, вашите вибрации на енергия може да привлекат подобна енергия от Вселената и да превърнат постоянно променящото се море от енергия в наблюдавана реалност.

Енергията на вашия разум може да се превърне в материя

Ако ви е трудно да възприемете това, което казва квантовата физика, ето ви друго описание на силата на вашия разум.

Вашият разум произвежда мисли, а мислите може да носят със себе си огромно количество енергия, когато са емоционално заредени. С други думи, нашият разум е способен да привлече маса енергия, произвеждайки мисли, които са заредени със силни чувства. Подобно на облак, който, достигнал точката на насищане, излива дъжд, масата енергия в крайна сметка се проявява във физическата реалност, която визуализира разумът.

И буквално ставате това, което мислите за себе си. Вашият живот става такъв, какъвто си го представяте. Светът буквално е ваше огледало, което ви позволява да изпитвате на физически план това, което смятате за истина – дотогава, докато не я промените.

Квантовата физика показва, че околният свят не е така твърд и неизменен, както изглежда на пръв поглед. Всъщност той постоянно се строи въз основа на нашите индивидуални или колективни мисли и състояния на битието, социума, страната, семейството, планетата, Слънчевата система или Вселената.

Следвайки тази логика, можете да овладеете техниката за творческата визуализация (ефективен инструмент за разкриване на тайните на силите на разума), за да създадете това, което искате в живота си. Шакти Гауейн, автор на книгата „Творческа визуализация”, обяснява това така:

„В творческата визуализация вие използвате своето въображение, за да създадете ясен образ на това, което искате да проявите… Идеята като план създава образ-форма, която след това привлича и насочва физическата енергия за запълване на тази форма и в крайна сметка тя се проявява на физически план.”

Айнщайн също винаги е подчертавал важността на въображението: „Въображението е могъщо!„Въображението е всичко! То е предварително представление на нещата, които ще ти се случат в живота.”

С други думи, енергията е основата на всичко съществуващо, включително човека. Хората могат да се научат съзнателно да проектират своята енергия за формирането на събития, които в крайна сметка стават тяхна реалност.

В това е същността на силата на разума и силата на мислите. Вие можете да се научите да управлявате това, което, оказва се, е илюзия на вашия разум, след което в пълна степен ще можете да разберете погледа на квантовата физика върху тайната на силата на разума.

https://megavselena.bg/silata-na-razuma-pogled-prez-kvantovata-fizika/

Колко развити цивилизации са съществували в момента на възникване на човечеството и до нашата, съвременната ера? Изследователи от много страни твърдят, че са не по-малко от десет – в различни региони на Земята и в различни епохи. Едни сменят други, а някои по различни причини потъват във вечността, оставяйки ни доказателства за някогашното си съществуване. Доказателства напълно невероятни и загадъчни…

На една от множеството глинени плочки, останали в наследство от шумерската цивилизация, редом с Луната са изобразени две звезди от съзвездието Близнаци. Астрономи от Кьолн доказват, че според разположението си изображенията върху плочките възпроизвеждат картината отпреди 6000 години.

Изучавайки безценните манускрипти на Диоген Лаертски, експерти са почерпили феноменална информация: древните египтяни са имали записи за 373 слънчеви и 832 лунни затъмнения. Елементарните математически изчисления показват, че за да се получат сведения за такъв брой затъмнения, наблюденията би трябвало да са се провеждали не по-малко от 15 000 години.

През XVII в. в Лондон живее известният днес на всички Джонатан Суифт – пътешественик и изследовател, автор на безсмъртното произведение „Приключенията на Гъливер”. Суифт активно се интересува от древните учения и по време на своите странствания събира старинни книги и ръкописи. Може би именно от тях той черпи сведения за двата спътника на Марс дълго преди да се появят достатъчно мощни телескопи (в края на XIX век), които дават възможност да се различат небесните тела в Слънчевата система. И едва почти 160 години след като Суифт пише за тези спътници в „Пътешествията на Гъливер”, те са открити от астрономи. При това характеристиките и параметрите, дадени от писателя, са изключително близки с действителните!

На 17 февруари 1600 г. е изгорен на клада ученият Джордано Бруно, който изказва еретичната мисъл за безкрайността на Вселената и наличието в нея на неизброимо количество светове, подобни на нашия.

Но още хиляди години преди него същата идея (и не като предположение, а като непререкаема истина!) е зафиксирана в текстовете на египетските пирамиди, свещените книги на Древна Индия, Тибет и Китай! В един от най-ранните надписи в пирамидата на Хеопс се говори за безкрайността на далечния Космос. Книгата „Вишну Пурана“, написана на санскрит преди 3500 години, свидетелства, че Земята е само един от милиардите подобни светове, населени с разумни същества и намиращи се в неведоми кътчета на безкрайната Вселена. Според един от тибетските манускрипти „във Вселената има толкова много живи светове, че дори самият Буда не би могъл да ги преброи. Те имат синкава въздушна обвивка, която покрива и нашата планета”.

Интересно заявление на древните монаси, нали? Особено като се има предвид атмосферната обвивка на планетата ни, която може да се види единствено от Космоса и заради която Земята е наричана Синята планета!

Представата, че на далечните звезди живеят разумни същества, подобни на хората, битува и в древно Перу. Учени изследователи смятат, че тя отвежда още към предците на инките!

Не е трудно да се досетим, че древните хора са придобивали откъслечни знания за подобни сведения не от своя всекидневен бит, практика и опит, съответстващи на нивото на тяхното развитие. Безусловно източникът им се корени или в изчезнали земни високо развити цивилизации, за които учените дори не подозират, или се намира извън нашата планета.

https://trud.bg/%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4/