Почетни международни отличия
Вашият коментар
Месечни архиви: юни 2021
Николай Петков Бухалов бр.248
Николай Петков Бухалов е български спортист, най-успешният състезател по гребане кану. Той е единствения български спортист с два златни медала от едни олимпийски игри
Роден е на 20 март 1967 г. в село Дъбене, Карловско. Тренира гребане в пловдивския клуб „Тракия“. Специализира се в кану в клас С-1. Възпитаник на Средно спортно училище „Васил Левски“ в Пловдив. Взима степен бакалавър от ПУ „Паисий Хилендарски“ гр. Пловдив и магистърска степен от НСА „Васил Левски“ гр. София.
На летните олимпийски игри в Барселона през 1992 г. печели два златни медала, а в летните олимпийски игри Сеул през 1988 г. бронзов медал.
Има пет световни титли, спечелени през 1993, 1994 и 1995 г. Последната му титла е на европейското първенство през 1997 г., което се провежда на гребния канал в Пловдив.
От 2000 г. е помощник-треньор на националния отбор, а от 2007 г. е старши треньор. Женен за известната каякарка на двуместен каяк Бонка Пинджева. Напуска спорта и със свой съдружник се занимава с фитнес-център в Пловдив.
Уикиепдия
Крепостта „Баба Вида“ бр.248
Крепостта „Баба Вида“ е единственият изцяло запазен средновековен замък в България. Тя се извисява величествено на брега на р. Дунав, в североизточната част на Видин. Уникалната й архитектура е запечатана в лентите на над 50 български и чуждестранни филма. Едни от тях са: „Капитан Петко войвода“, „Боянският майстор“, „Сватбите на Йоан-Асен“, „Князът“, „Мяра според мяра“, както и сцени с Джон Рис-Дейвис, изпълняващ ролята на джуджето Гимли във „Властелинът на пръстените“. Крепостта може да видите и в различни италиански, полски и унгарски продукции.
Замъкът е на повече от 2000 години, построен върху останките на античната крепост Бонония. Той е достъпен за посетители само от север, където се намира входната кула. Обграден е с дълбок ров, запълван от водите на Дунава, над който се спускал дървен подвижен мост. В днешно време гостите на крепостта минават по новоизградения каменен мост, който отвежда във вътрешния двор. Тук е открит Летен театър „Вида“, който е една от най-големите атракции на града. На неговата сцена се представят известни постановки от 1964г насам.
Една от легендите за създаването на замъка разказва, че в местността живеели двете сестри Вида и Кула – дъщери на знатен болярин. Вида била много красива и всички мъже я искали за жена, но тя не харесала никого. Кула често я увещавала да се задоми, но тя се ядосвала на съветите й и не след дълго се разделили. Така Кула станала основателка на град Кула, а Вида останала да живее в родния дом. Когато турците завладели българските земи, Вида била вече стара и самотна жена, защото цял живот не могла да намери достоен за нейния ум и красота. Като се разчуло, че наближават града, тя събрала хората си и им казала да изградят кули, в които да се скрие населението. Тези кули и до днес носят името „Бабини Видини кули“.
https://opoznai.bg/view/krepostta-baba-vida
Как да се изправим бързо на крака след боледуване бр.248
викнали сме да приемаме покачването на температурата като знак за разболяване, а спадането ѝ до нормалните под 37 градуса като знак, че вече сме оздравели и можем отново, бързо и веднага, да се върнем към ежедневните си задачи и обичайния ритъм.
И още след първия или втория ден на „оздравяването“ разбираме, че всъщност не се чувстваме съвсем добре и във форма, че нямаме енергията, с която сме свикнали, че уж сме здрави, но все още се чувстваме някак си болни.
Това е напълно нормално. Процесът по възстановяване след прекарана инфекция (лекарите го наричат реконвалесценция) е изключително важен и не трябва да се пренебрегва, за да не се стигне до преизтощение на организма и нови болести.
Къде отиде енергията?
Борбата на тялото с причинителя на инфекцията/болестта включва активиране на сложни механизми за унищожаване на заразените с вирус клетки и за неутрализиране на токсините, произведени от болестотворни бактерии, а това изисква много допълнителна енергия.
При тежки инфекции нуждите от допълнителна енергия могат да се увеличат с до 55%. Логично е след такъв голям разход тялото да има нужда от време, за да се презареди.
Унищожаване на митохондриите?
Източник: iStock/ Getty images/ Freepik
Нека припомним, че митохондриите са частите от клетката, където се произвежда енергията за всеки орган в човешкото тяло.
Когато организма е поразен от вирус, той унищожава тези „клетъчни енергийни фабрики“ и способността ни да произвеждаме енергия намалява. Дори нещо повече – лишената от митохондрии клетка некротизира и изпуска в кръвообращението молекули енергия (АТФ), което имунната система възприема като опасност и реагира с изразходване на нова енергия за активиране на защитните сили.
С други думи, от една страна имаме повишено потребление, а от друга – намалено производство. Още ли сте изненадани, че не сте в идеална форма веднага след спадането на температурата?
Изчистване и презареждане
След края на активния период на болестта, в продължение на дни в тялото все още циркулират токсини от борбата с патогените и остатъчни вещества от приеманите лекарства. Черният дроб, лимфната система, бъбреците, червата трябва да работят на високи обороти, за да изхвърлят ненужните вещества и токсини.
Още по-сериозна нужда от пречистване има тялото, ако в борбата с болестта са се включили така необходимите в някои случаи антибиотици. Тяхната употреба нарушава крехкия баланс на микробиома– съвкупността от полезни бактерии в червата и води до проблеми с имунитета.
Презареждането на „батериите“ е постепенен и важен процес, на който трябва да обърнете сериозно внимание.
– Поддържането на силен имунитет по време на възстановяване е важно. Именно поради тази причина е важно в този период да се осигури максимална подкрепа за имунната система, като се доверим на силните съюзници от природата. Благоприятните свойства на изцяло натуралния биоактивен концентрат Регулатпро Био се явяват добра алтернатива за бързо и цялостно възстановяване на изтощения организъм. Regulatpro® Bio енергизира всяка отделна клетка и постепенно възстановява първоначалните нива на АТФ (енергията) в тях. Богатият му състав включва плодове, зеленчуци, билки и ядки, които се явяват източник на редица витамини и минерали. Създаден като 100% органичен веган продукт без добавена захар, консерванти, оцветители, алкохол, глутен, той е подходящ за прием от всички- бременни, бебета, деца и възрастни без ограничение на възрастта
– Спете добре, поне по 8 часа. Ако имате възможност за още няколко дни болнични след спадането на температурата, използвайте ги за почивка и възстановяване, иначе просто няма да сте ефективни на работа.
– Хранете се разнообразно. Яжте здравословна храна, богата на витамини, минерали и омега-3 мастни киселини. Тя ще ви даде енергия, както и полезни вещества, които да укрепят здравето.
– Пийте достатъчно течности. Те са важни както за детоксикацията, така и за цялостния тонус.
– Правете си разходки на чист въздух. Ходенето „по задачи“ не се брои. Говорим за хубава и бавна разходка в парка под зареждащите слънчеви лъчи.
– Като допълнителна помощ за енергия и детоксикация, обърнете се към Регулатпро Метаболик. Той съдържа концентрираната мощ на Regulatpro® Bio, допълнена с витамини от група B, фолиева киселина, микроелементи, минерали, витамин C и витамин D.
Източник: Regulatpro® Bio
– Засилената формула на Regulatpro® Metabolic увеличава нивата на енергия на клетъчно ниво, за да помогне на тялото да задейства собствените си механизми на възстановяване. Изследвания показват, че Регулатпро подпомага функцията на митохондриите – енергийните централи на тялото.
Резултатът: попълване на енергийните резерви, усещане за жизненост и енергия.
Едновременно с това Regulatpro® Metabolic подкрепя дейността на сърдечната и ендокринната система, нормализира функциите на черния дроб и бъбреците и балансира метаболизма при наднормено тегло, високо кръвно налягане, повишен холестерол и кръвна захар.
Дайте време на тялото си да се възстанови напълно от инфекцията, за да бъде отново истински устойчиво на нови заплахи.
https://www.vesti.bg/lyubopitno/kak-da-se-izpravim-byrzo-na-kraka-sled-boleduvane-6124422
Защо семейството е най-важното нещо? бр.248
Докато сме млади, не се замисляме за това, но с годините повечето хора стигат до един и същи извод – най-важното нещо е семейството! То е онова място, където човек се чувства в безопасност и може да се презареди за предстоящите или вече случващите се трудности в живота му. Именно семейството дава опората и силата, но също така и мотивацията за преборването на всички неприятности.
Уют в семейството
Семеен уют – дори изразът да е станал клиширан, той си остава истина. Сред семейството всичко е по-спокойно, по-приятно. Храната, която се готви в родния дом, винаги е най-вкусна. Усмивките на хората са винаги най-милите. Семейството носи топлина и безопасност, атмосфера на задружност и любов. Всичко това може да се обедини с думата уют.
Семейството – смисъл на живота
Истината е, че човек лесно може да се изгуби в живота и да се самозалъгва относно смисъла на живота. Не парите, богатствата, имотите и материалните блага дават смисъл на човек да продължава напред. Все пак, след като човек приключи своя път, тези неща стават безсмислени. Именно семейството дава онзи липсващ смисъл, който хората търсят в живота.
Кръговратът на семейството
Дори един ден родителите да ги няма, те продължават да живеят чрез своите деца. Децата продължават не просто гените, но и паметта на своите родители. Това е важен философски и религиозен принцип, който хората са тачели през цялата история на човечеството.
Семейната любов е наистина сляпа
Независимо с какви любовни неуспехи човек се сблъсква, неговото семейство ще го обича винаги. Това е изключително утешаващо и приятно чувство. Човек знае, че на света винаги ще има хора, които го обичат, независимо какво се случва. Всеки си мечтае да бъде обичан – ето защо семейната любов е толкова важна.
Празниците
Семейството придава съвсем друго усещане на празниците. Това са традиции, които всеки тачи и очаква с нетърпение всяка година. Семейството се готви за празниците трескаво и с голямо вълнение. Коледа, Нова Година, Великден, имени дни, рождени дни – всички те биха били съвсем други без семейството. Традициите крепят семейството и го правят още по-сплотено.
Подкрепа
Семейството е освен всичко друго и подкрепа от практична гледна точка. Не е лесно да си сам в живота, сам да гониш трудностите, сам да се утешаваш. Семейството може да бъде безценна помощ, когато човек има нужда от морална, финансова или друга подкрепа. Докато едно дете расте, то може да разчита на родителите си, а когато порасне, родителите винаги ще бъдат насреща. Това, разбира се, не трябва да се превръща в обичайната практика, но е важно да съществува възможността за помощ.
Добър пример
Здравото и сплотено семейство служи като добър пример за децата в това семейство. Те ще се ръководят по моралните принципи и устоите на семейството занапред в живота. Когато дойде време да направят собствени семейства, децата от такива семейства ще имат добър пример, по който да градят. Освен това семейството учи децата на основните закони на човешкото общуване – как да се държим с другите, какво може да правим и какво не бива да правим. Липсата на такъв пример често води до обратния ефект.
Най-здравата единица в обществото
Това е именно семейството. За по-голямата част от хората по света именно семейството е най-надеждната, най-добрата и най-силната институция, на която винаги може да се разчита. Извън нея винаги има засечки, проблеми и несъвършенства. Но семейството работи и е нещо, което дава увереност на неговите членове. Освен това семейството има и практичната задача да продължи размножаването на народа. Тази идея остава все по на заден план, но това не променя факта, колко е важна тя. За да функционира, което и да е общество, в него трябва да има хора, които да го развиват и придвижват напред. Ето защо трябва да има и деца, които да заменят сегашното поколение. Това е естественият процес на човешкия род.
Семейството е целият ви живот
Още от самото раждане човек е обгрижван от своите родители. След това той расте, заобиколен от своето семейство, което продължава да се грижи за него, да му помага, да го насочва в първите му стъпки в живота. Училище, университет, работа, любов – всичко това е съпроводено от семейството. На практика почти нямаме спомени, които да не са свързани със семейството, а това говори много. Всичко, което някога ви се е случвало, е благодарение на вашето семейството. Благодарение на него сте се появили на този свят и благодарение на него водите живота, който водите. Много хора дължат изключително много на семейството си – работата си, дома си, имуществото си.
Гаранция за добро бъдеще
Доказано е, че деца, които се отгледани в здрави семейства с двама родители, имат много по-голям шанс да бъдат успешни в живота. Това се дължи на всички изброени досега фактори – добрият пример за семейни отношения, помощта, подкрепата, безопасността, домът и уютът. И обратното – деца, които са отгледани в семейства с един родител, имат много по-голям шанс да изпитват депресия, да прибягват до вредни навици или престъпност.
Построяването на семейство учи
Когато двама млади се влюбват, за тях светът изглежда идеален и всичко върви прекрасно. Много двойки решават, че са готови да създадат семейство и смело и стабилно правят следващите важни крачки – брак, деца, дом. Тогава обаче те за първи път се сблъскват със съвсем банални битови проблеми, които подлагат на изпитание тяхната любов. На този етап трябва да изградят и затвърдят всички останали съставни части на здравото семейство – доверие, грижа един за друг, доброто, лоялност, търпение. Съветите на „старото“ семейство обикновено дори могат да предизвикат още повече проблеми. Ето защо самостоятелният път е толкова полезен и важен за младото ново семейство.
https://www.vivus.bg/blog/zashto-semeystvoto-e-nay-vazhnoto-neshto/
Епископска базилика на Филипопол бр.248
Епископската базилика на Филипопол е най-големият раннохристиянски храм в България, който датира от средата на IV в.сл.Хр.
Посетителският център Епископска базилика на Филипопол е уникален по мащабите си проект, роден от публично-частното партньорство между Община Пловдив и Фондация „Америка за България“.
Епископска базилика на Филипопол, античният предшественик на днешния Пловдив, е най-големият раннохристиянски храм в страната.
Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол.
Базиликата е широка 36 м, дълга 86 м и е с впечатляваща архитектура – централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството).
Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м.
https://opoznai.bg/view/goliamata-bazilika-plovdiv
Как са изглеждали българите през Средновековието бр.248
Оскъдната информация за вида на търновци достига до нас под формата на увредени църковни стенописи, икони, както и фрагментарно запазени останки от техните одежди, открити в средновековни некрополи и гробници. Столетията, прекарани под османска власт, вложила нужното, за да изтрие останките на миналото от народната памет, оставят на историците само възможността да правят предположения за вида на хората от Второто българско царство.
До неотдавна средновековният костюм на българина бе обект само на несигурни догадки от страна на историческата общност. Чрез работата на упорити изследователи вече разполагаме със значително повече данни относно начина, по който са изглеждали различните български обществени прослойки през периода XIII – XIV в. Един от тези изследователи е Калина Атанасова – автор на няколко труда, разглеждащи българския средновековен костюм.
Правейки обосновани предположения, позовавайки се на всеки достоверен източник, до който може да достигне, тя дава ясно да се разбере, че „средновековните знатни българи са се обличали не по-малко пищно от византийските и западните аристократи, а дрехите на обикновените хора не са се изчерпвали с една конопена риза. Нещо повече – облеклото на всички обществени слоеве се отличава с изключително разнообразие както на моделите, така и на украсата и трудно се подлага на категоризиране. Отделните му елементи се комбинират един с друг по произволен начин и дори аксесоари, замислени като комплект (например чифт обеци), се подреждат и носят асиметрично.“
Ежедневието на средновековен Търновград. Виждаме разнообразие от български обществени прослойки, като аристократката на преден план, както и търговци, кумани и простолюдие. Възстановка от ежегодния Средновековен летен Търновски фестивал. ® Ростислав Грънчаров
Проучванията на изследователите в тази комплексна област от българската история ни предоставят една доста любопитна възможност, а именно да видим подробна картина, указваща ни образа на средновековния българин. С това те извършват на пръв поглед невъзможното – връщат към живота отдавна избледнялото минало на Второто българско царство.
Като цяло съвременните изследвания групират елементите от облеклото на средновековния мъж в приблизително пет категории, вариращи в сложността на своя дизайн и кройка: риза (туника), горна дреха (кафтан), наметало (често пъти повече с декоративна функция), шапка и ботуши или ниски обувки.
Достоверни данни за облеклото на българските владетели ни предоставят някои запазени църковни стенописи, като безспорно за един от най-значимите източници се считат фреските в Боянската църква с изображенията на цар Константин Тих, съпругата му Ирина, севастократорите Калоян и Десислава. Официалното облекло на царя и болярското съсловие обикновено се състояло от дълга до глезените далматика или сакос – тясна права дреха, леко разширена в долния край и завършваща с широка, богато украсена със златни нашивки и скъпи камъни, ивица плат. Отгоре се носела дълга до земята мантия, ушита от тежка копринена тъкан. Голяма яка, изработена от златотъкана материя и украсена със скъпоценни камъни, покривала раменете и плещите. Ръкавите завършвали с богато украсени маншети. Царят носел и златотъкана лента – лорос, в допълнение към този костюм, с която се указвал неговият владетелски статут. Тя минавала през кръста и се замятала на лявата му ръка. Доколкото може да се съди от изворните данни, островърхи ботуши от червена кожа, допълвали костюма на владетеля. Любопитно е да се отбележи, че макар видът и кройката на царските одежди да били подчертано византийски, модата на българския царски двор изоставала сякаш умишлено спрямо тази в Константинопол с повече от столетие. Това вероятно се дължало на желанието на българските висши аристократи да се разграничат и обособят от византийските си съвременници или да демонстрират приемственост с по-ранни регалии на българската държава.
Указаното по-горе описание, разбира се, е само един пример за голямото многообразие от дрехи, носени от българските благороднически кръгове през периода на Второто българско царство. Широко разпространен модел дреха сред българската аристокрация е бил и кафтанът, а при определени случаи дори са се срещали одежди със западноевропейска кройка. Открити останки от дрехи в средновековни некрополи ни дават възможност да направим преценка, както за сложността им, така и за вложените усилия в направата на тъканите, от които са изработени. Традиционната украса е бродерията – сърмена и бисерна, засвидетелствана при разкопки, и обикновена, наблюдавана на стенописите. Мотивите, доколкото могат да се възстановят, най-често са растителни или геометрични, но има и сложни зооморфни модели като двуглавите орли от Дворцовата църква във Велико Търново.
Висша аристократка от XIV век . Реконструкция по стенописите от скалния параклис Св. Никола – Глигора (Карлуково) ® Ангел Ненов
Относително малкият брой и увреден вид на оцелели изображения на средновековната българска жена не предоставят на изследователите полето за изява, които дават по-често срещаните мъжки изображения, но въпреки това сведенията са достатъчни. Вариации на категориите са възможни, но в общи линии женският костюм се вписва в следните елементи: риза, туника, рокля, наметало, характерна украса за главата, носена от жените от всички съсловия и обувки, чийто вид все още е обект на спекулации, поради изключително редките изображения, способни да ни дадат информация за тях. Определени мотиви, като например най-вече някои от украсите за глава са уникални и специфични само за реалиите на българското царство и не се срещат при неговите съседи.
Интересна възможност за поглед върху един друг рядко коментиран аспект от историята на Второто българско царство, а именно щитовата хералдика, като част от екипировката на войник от царската гвардия на Царевец, ни предоставя така наречения „Пътепис на анонимен арабски пътешественик“. Въпросният документ не дава нужните данни дали подобна хералдика е била използвана като унифициран герб от цялата българска армия, но все пак разбираме, че най-малкото гвардейците на Търновската цитадела са носели тъмножълти щитове с отпечатани един под друг три червени лъва като своя официална инсигния. Лъвският герб е изключително често срещан през Средновековието и не е напълно ясно кога България е започнала да го използва. Черни лъвове на жълт фон са срещани като инсигнии на българските царе и в разнообразни западноевропейски гербовници като „Хроника на Констанцкия събор“, което ни дава основание да предположим, че подобна хералдика действително е била използвана в рамките на българската армия и като гербове на българските владетелски фамилии.
https://bulgarianhistory.org/srednovekoven-obraz-bulgarin/
Пиша ли правилно? Правила за разделно писане бр.248
Правописът на сложните думи в българския книжовен език изисква разбирането и прилагането на правила за слято, полуслято и разделно писане. В традиционната норма има валидни правила, които обаче приложени в практиката, затрудняват правилното изписване на този тип думи. Тяхното изписване зависи изцяло от смисловите и структурните отношения, които образуват в значението на изграждащите ги елементи.
Ето и няколко основни принципа за коректното прилагане на разделно писане на думите в правописната практика:
1. При възможност да се членува първата от две зависими в смислово отношение думи
Пример:
писател реалист (писателЯТ реалист)
космонавт изследовател (космонавтЪТ изследовател )
къща музей (къщаТА музей)
държава собственик (държаваТА собственик)
страна членка (странаТА членка)
2. При словосъчетания с първа основа, която доуточнява смисъла на цялата дума
Пример:
водещ предаване, завеждащ отделение, младши/старши лейтенант, директор продукция
3. При буквени съкращения и пояснения след тях
Пример:
ЕС депутат, ЕКГ изследване, АГ отделение, МВР център, VIP летище, HIV вирус
4. При съставни числителни и пояснения след тях
Пример:
двадесет и пет годишнина, сто и пет метров, триста и два тонен
НО: двадесегодишнина – 20-годишнина (виж темата за слято и полуслято писане)
5. При думи от чужд произход, които имат самостоятелна употреба в езика
Пример:
бизнес отношения, боулинг център, екшън герой, имейл съобщение, тенис корт, офис консуматив
6. При абревиатури на кирилица
Пример:
О Ем Ви, Би Ти Ви, Си Ен Ен
https://www.otlichnik.bg/tag/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%be%d0%bf%d0%b8%d1%81/
Нощ с остри очибр.248
Нощният молец (Myotis blythi) принадлежи към семейството с гладки носове, редът е на прилепи.
Външни признаци на нощна светлина с остри очи
Острата нощна светлина е една от най-големите нощни нощи. Размерите на тялото са 5,4–8,3 см. Дължината на опашката е 4,5–6,9 см, а височината на ухото 1,9–2,7 см. Предмишницата е с дължина 5,0–6,6 см. Теглото достига 15–36 грама. Ухото е заострено, удължено, стеснено с върха си. Стига се до края на носа или носът стърчи напред. 5-6 напречни гънки се простират по протежение на външния ръб на ухото. Вътрешният му ръб леко се огъва назад. Ширината на ухото в средата е около 0,9 см. Трагесът до върха равномерно се стеснява и достига до средата на височината на ухото. Мембраната на крилото е прикрепена към крайника в основата на външния пръст.
Пръстите на крака са дълги, без четина. Линията на косата е къса, цветът ѝ в горната част на тялото е фален или сиво-кафяв. Коремът е белезникав. Младите нощни лампи с остри очи са покрити с тъмносива вълна. На главата има светло петно между ушите.
Разпръснете нощната светлина
Територията на местообитанието на остроумната нощна лампа се простира от Северна Африка и Южна Европа до Алтай, Мала Азия, Западна и Централна Азия. Този вид живее в Палестина, Непал, Северна Йордания и някои части на Китай. Среща се в Средиземноморието, Португалия, Франция, Испания, Италия. А също и в Австрия, Швейцария, Словакия, Чехия, Румъния. Обитава Молдова, Украйна, Балканския полуостров, Иран и част от Турция. В Русия този вид прилепи живее в северозападната част на Алтай, в Крим, в Кавказ.
На брега на Черно море живее в пещери в околностите на Сочи.
Разпространен в Кавказка от западните участъци на Краснодарския край до Дагестан.
Хабитат изсъхнали местообитания
Нощната лампа с остри очи обитава тревисти, безлесни екосистеми и създадени от човека пейзажи, включително земеделски земи и градини. Колониите на прилепите обикновено се заселват в подземни местообитания: мини, пещери, тавански сгради. В Турция и Сирия са в много стари сгради (замъци, хотели).
Острата нощна светлина обитава тревисти, безлесни екосистеми и създадени от човека пейзажи
В рамките на Русия се разпространява в предпланински райони с грапава топография, където се откриват естествени подземни убежища, издига се на височина не по-висока от 1700 м надморска височина, но през зимата се отбелязва на надморска височина до 2100 метра. Често се заселва в комини, под куполите на църкви и други сгради.
Характеристики на поведението на нощното око
През лятото нощният червей е образувал колонии, съставени от няколко хиляди индивида. Той прави сезонни миграции на къси разстояния между 60 и 70 километра, максимум 160. За зимуване прилепите са разположени в подземни пещери, мазета и се натрупват в голям брой в един приют. Острата нощна светлина живее в природата от 13 години.
Характеристики на поведението на нощното око
Зимната хибернация се извършва при сравнително постоянна температура – от 6 до 12ºС. Острата нощна нощ ловува на открити места, хваща насекоми сред поляни, над пътища и езера.
Възпроизвеждането орана Myotis
Чифтосването в остроумни нощни нощи се извършва от август до края на зимуването. Едно дете се появява в края на май или началото на юни. Женските хранят потомството с мляко за около 50 дни. През лятото заострените нощи живеят на малки групи или поединично, денем се крият на таванските помещения и под мостове.
Чифтосването в остроумни нощни нощи се извършва от август до края на зимуването
Зимуването започва през октомври и завършва през април. В обемни пещери и изоставени адити животни се прилепват към тавана и стените на подземията.
Намаляване на броя на остроумната нощ
Намалението на броя на остроумните нощници се дължи на липсата на подходящи зимни и летни убежища. Колониите от разплод се нуждаят от обемни, топли пещери, но такива естествени образувания са доста редки. Реконструкцията на пътни мостове и ремонтните дейности нарушават летните заслони, в които са скрити нощните светлини. Според многогодишни наблюдения, проведени в няколко области, броят на презимуването не предизвиква голямо безпокойство.
Мерки за сигурност уши Myotis
За запазване на острите нощи пещерите на Болшая Фанагорийская, Каньон, Нейшма, Попова трябва да получат статут на зоологически природни паметници. Селището на нощните уши в пещерите Амбицугов, Сетенай, Арочная, Дедова яма, Гункин-4, Бесленевская, Чернореченская, както и в изоставен адит край село Дербент, се нуждаят от защита. Необходимо е да се защитят входовете в тези подземия, да се организира защитата им от нахлуването на туристи. На тези места създайте ландшафтен резерват, който включва няколко десетки карстови образувания, разположени на Черноморския хребет.
Нощ с остри очи
Осъзнатите нощи в Червената книга на Руската федерация принадлежат към категорията „вид, който намалява на брой“, чийто брой на индивидите намалява под влияние на антропогенното влияние. В червения списък на IUCN острите очи са в списъка на видовете, които са застрашени от изчезване от глобалната популация.
Мощност орана Myotis
Ножиците с остри носи се отличават с голяма волевост. При едно хранене прилепът унищожава 50-60 брашни червеи, чиято маса е до 60% от телесното му тегло.
При естествени условия нощните нощи ядат по-малко храна, която трябва да получат.
Поддържането на остроумна нощ в плен