Месечни архиви: юни 2021

Добри Ганчев бр.248

учителят по български език на княз Фердинанд

Добри Ганчев – учителят по български език на княз Фердинанд
На 12 април се навършват 85 години от смъртта на Добри Ганчев – един от видните дейци на нашето Възраждане и на новоосвободената българска държава, оставил ни ценни сведения за тези периоди от нашата нова история. Той се изявява като просветен деец, разгръщайки активна учителска дейност и съдействайки за откриването на редица класни български училища в Македония и Одринска Тракия.

Житейския път на видния българин започва от Лясковец на 26 септември 1854 г.ц, в семейството на заможен майстор бъчвар, където получава началното си образование. След това заминава за Русия и в град Николаев завършва полукласическа гимназия. През 1874 г. се завръща в родината и за кратко учителства в добруджанския град Тулча, преподавайки история и аритметика.

През 1876 г. Добри Ганчев емигрира в Румъния, където започва да сътрудничи на вестник „Нова България“ като редакционен помощник на Райко Блъсков. Той публикува патриотични статии, в които призовава за борба срещу османските поробители. Когато избухва Руско-турската война (1877-1878 г.) се записва като доброволец в Българското опълчение, но поради крехкото си здраве, не е приет в неговите редове.

След освобождението на България от турско робство видният лясковчанин следва в Историко-филологическия факултет на Духовната академия в Киев и го завършва през 1879 г. Получил солидно за времето си духовно образование, Ганчев е назначен за секретар на Българската екзархия в Пловдив. Като такъв активно съдейства за развитието на просветното дело в останалите под турска власт български земи. По това време започва да издава и да редактира вестник „Български глас“.

През 1883 г. видният възрожденец става преподавател по история във Военното училище в София, давайки знания за историята ни на бъдещите офицери в продължение на 20 години.

Избиран е за народен представител от Либералната партия.

Когато княз Фердинанд става български владетел, е назначен за негов преподавтел по български език. По-късно е и негов секретар.

Добри Ганчев умира в София на 12 април 1936 г. и е погребана по подобаващ начин за големите му заслуги за развитието на българската просвета през Възражданети и първите години на новоосвободена България, както и в останалите под чужда власт наши земи.

Той ни оставя богато литературно наследство, което представлява интерес и днес.

През 1888 г. излиза първия роман на лясковския белетрист озаглавен „Борба за самостоятелност“. Той е посветен на живота на българите от XIII век и разкрива стълкновението на българската култура с византийската. Авторът отбелязва победата на Византия в духовния живот на народа ни, като смята този факт за една от главните причини за отслабването на българското царство и падането му под османска власт.

В началото на 90-те години на XIX век Ганчев подготвя и издава сборник със свои разкази посветени на българската история. Поради големия интерес към него, наскоро след това се появява и второ преработено и допълнено издание на сборника.

В 1911 г. излиза от печат сборника „Повести и разкази из съвременния живот“, съдържащ наблюденията на лясковския творец върху духовния и политически живот в Княжество България. В книгата са отразени градския бит и семейните отношения от първото десетилетие на ХХ век. Писателят бичува упадъка на нравите изхождайки от патриархални позиции, като се стреми към положителни решения на житейските проблеми.

Сведетел на две епохи Добри Ганчев ги отразява в мемоарните си съчинения – „Спомени 1864-1887 година“, излезли през 1939 г., три години след смъртта му, както и в „Спомени за княжеското време“, появили се през 1973 г. Тези негови творби съдържат ценен фактологически материал, както и характеристики на политическите лица и събитията в периода 1864-1887 г.

Видният лясковски белетрист чрез творчеството си ни представя по един оригинален начин последните години на Българското Възраждане и първите следосвобожденски години на Княжество България, поради което произведенията му представляват интерес за нас и днес. 

 http://www.desant.net/show-news/55979

25 ЗАБАВНИ И СТРАННИ ФАКТА ЗА ЕЖЕДНЕВИEТО БР.248 НИ

25 забавни и странни факта за ежедневието ни

1. Дишаш средно 5 милиона пъти в годината. 2. Месеци, които започват в неделя, винаги имат петък 13-ти в тях. 3. Средно човек прекарва 2 седмици в живота си в очакване на светлината от светофара да се промени от червено на зелено. 4. Раждаш се с 300 кости и след време, когато си вече възрастен, имаш 206. 5. Една четвърт от костите в тялото ти са в краката. 6. Молив със стандартна дължина ще напишете приблизително 50 000 думи. 7. Отнема повече калории да изядеш парче целина, отколкото целината всъщност има. 8. Сегашното население се очаква да нарасне до 15 милиарда през 2080 година. 9. Най-голямата записана снежинка има размери 4 сантиметра широчина и 2 сантиметра дебелина. 10. Coca-Cola ще е зелена, ако оцветителят на напитката не е добавен. 11. Костите на бедрата на човека са по-силни от бетон.12. Хлебарките могат да живеят няколко седмици с отрязани глави. 13. Невъзможно е да се киха с отворени очи. 14. Най-старата дъвка, която е запазена до днес, е на над 9000 години. 15. Спрелият часовник е точен два пъти на ден. 16. Слонът е единственият бозайник, който не може да скача. Не може да скочи дори веднъж. 17. Точно като пръстовите отпечатъци, отпечатъка от всеки език е различен. 18. Най-дългият записан полет на пиле е 13 секунди. 19. Вярно е равенството 111 111 111 х 111 111 111 = 12,345,678,987,654,321. Провери го ако не вярваш. 20. 11 процента от хората в света са левичари. 21. В природата сини храни няма – дори боровинките са лилави. 22. Един от петима възрастни смятат, че извънземните се крият в нашата планета, преоблечени като хора. 23. Кучето е единственото животно, чието доказателство е допустимо в съда. 24. Ако отстраним стреса, днешният човек ще спи 10 часа на ден. 25. За да получи един килограм мед, една пчела ще трябва да посети 2 милиона цветя.

 https://dama.bg/article/25-zabavni-i-stranni-fakta-za-ezhednevieto-ni/4370/

Квантови технологии: бр.248

как нова революция може да донесе свръхбързи компютри

Квантовата физика открива пред нас не само причудливия свят на материята на елементарно равнище, но и носи обещания за разработването на приложения с необикновени възможности. На семинар в ЕП на 6 април, организиран от отдела по оценка на научно-технологичните алтернативи, депутати и учени дискутираха напредъка в технологиите, който би могъл да доведе до създаването на квантови компютри с един милион пъти по-голяма изчислителна мощ и на устройства с изключителна прецизност.
Квантовата теория е в основата на много изобретения – от лазерите и транзисторите до мобилните телефони. Тя обяснява необикновеното поведение на частиците, които изграждат атомите. Електронът например може да бъде на различни места едновременно – принцип, който учените наричат суперпозиция. Един електрон също така може да комуникира с друг на далечно разстояние благодарение на особен ефект, известен като „вплитане“.
Учените и инженерите използват странностите на квантовия свят за разработването на нови технологии като свръхбързи компютри. Идеята се базира на способността на субатомните частици да заемат едновременно различни състояния. Компютрите на бъдещето вероятно ще боравят не с класически, а с квантови битове (или кюбитове). Класическите битове са или 1, или 0, но кюбитовете могат да бъдат и 1, и 0 едновременно. Това позволява паралелното извършване на изчисления и увеличава експоненциално скоростта.
Квантовият физик Лео Коуенховен от Института QuTech в Холандия подчерта, че квантовите компютри ще бъдат не само много по-бързи, но и ще консумират по-малко енергия, отколкото днешните. „Днес потреблението на енергия от информационните технологии по света съставлява 10% от общата енергийна сметка“, каза той.
Председателят на отдела по оценка на научно-технологичните алтернативи в ЕП Паул Рюбих (ЕНП, Австрия) посочи още едно възможно приложение на технологиите: създаването на „потенциално неразбиваема“ криптографска защита.
Използването на резултатите от научната работа от бизнеса бе сред основните точки в изказването на комисаря за дигиталната икономика Гюнтер Йотингер. Той изтъкна, че търговските приложения на технологията са все още ограничени, и предупреди: „Времето е от основополагащо значение в това начинание, защото нашите конкуренти няма да чакат“.
Кора ван Нювенхойзен (АЛДЕ, Холандия) изтъкна значението на съвместната работа между академичните среди, индустрията и политиците.
„Не знам дали ще отнеме 35 години или 25 години да изградим квантов компютър, но трябва да знаете, че ако физиката ни казва, че нещо е възможно по принцип, то е възможно и на практика“, посочи френският учен Ален Аспект. Той призова европейските политици за подкрепа на науката: „В противен случай ние няма да можем повече да се състезаваме във висшата лига“.
https://www.europarl.europa.eu/news/bg/headlines/economy/20160407STO21711/kvantovi-tekhnologhii-kak-nova-revoliutsiia-mozhe-da-donese-svrkhbrzi-kompiutri

Ново изследване предполага,бр.248

  че животът е започнал с химерна смес от РНК и ДНК

Това би обяснило дългогодишен пъзел, защо чистата РНК е трудно да се раздели. През отиващата си 2020 г. рибонуклеиновата киселина (РНК) беше в новините поради специален вид, който позволи да бъдат създадени първите две ваксини срещу COVID-19.
Но в ново изследване учените предполагат, че произходът и ролята на РНК във формирането на живота може да са били много по-различни, отколкото се смяташе досега и в светлината на прожекторите попадна и дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК).
Липсващата част от обяснението е молекула, наречена диамидофосфат (DAP), която „би могла да свърже химически заедно малки ДНК градивни елементи, наречени дезоксинуклеозиди, в нишки от първична ДНК“, обясняват учените в изданието Scripps Research.
След това, изследователите вярват, че DAP се смесва в количества, които се оказват първите ДНК и РНК. Това означава, че първите форми на живот, които могат да възпроизвеждат и предават генетичен материал, вероятно са били комбинация от двата вида, а не само РНК.
Ето проблема с модела само за РНК (известен също като „хипотезата за РНК в света“), заявен в най-краткия си вид: РНК е твърде „лепкава“. Това означава, че подобно на водорода например, РНК се свързва и няма да се отдели от други молекули. В еволюционно модерното време знаем, че РНК се отделя от свежите копия от ензими, но ензимите възникват по време след РНК. Как първите РНК нишки се отлепят без помощ?
Един потенциален отговор: така наречените химерни молекули. Днес е възможно – макар и много рядко – хората да бъдат химерни, което означава, че имат повече от един набор ДНК. Това е любим механизъм при криминалните телевизионни предавания, но само около 100 подобни случая са документирани в света.
За първичните молекулярни вериги на ДНК и РНК химеризмът е под формата на единични вериги с доказателства за двата вида генетична информация. Това означава да се намали „лепкавостта“ само на РНК и да се създаде път, който обяснява оригиналната репликация на РНК без ензими.
Разбирането на начина, по който животът е започнал, е достойна цел, но има ценна поредица от други последствия от това изследване. Първо, то дава на други изследователи повече експериментални доказателства за изследване, тъй като те правят последващи проучвания, които помагат на цялата област да се побере в най-вероятното обяснение за начина, по който животът е започнал.
И второ, ако РНК успее да се откачи без ензимна помощ, това може да има последици за мРНК, (messenger RNA – mRNA), молекули, които стимулират имунната система. Ензимите са крехки, казват изследователите, което означава, че във всяка дадена верига на доставки, която води до mRNA за консумация, ензимите често са най-слабото звено.
Така учените може да са в състояние да моделират бъдещия синтез на РНК по оригинален, химерен процес, който изобщо не изисква ензими. С по-малко движещи се части и по-малка уязвимост, това може да означава по-здрави продукти, които могат да пътуват по-далеч, да са по-трайни и да издържат на по-голямо разнообразие от условия. Това ще има многобройни последици, например при създаването на ваксини.
https://megavselena.bg/novo-izsledvane-predpolaga-che-zhivotat-e-zapochnal-s-himerna-smes-ot-rnk-i-dnk/

Защо се случват кошмаритебр.248

  и как да успокоим детето след тях?

Защо се случват кошмарите и как да успокоим детето след тях?

 Защо детето ви се събуди разплакано или уплашено и изпитва проблеми със  
Ако то пожелае, нека ви разкаже за кошмара, но не го притискайте. Утешавайте го вербално, но не забравяйте, че „това е само сън“ може да не е от голяма помощ, тъй като детето ви едва сега започва да разбира разликата между действителност и фантазия. Все пак си заслужава да го отбележите, тъй като децата на тази възраст са готови да осъзнаят, че кошмарите не са истински.
Можете също така да пожелаете да покажете на детето си, че под леглото и в килера не се крият чудовища. Покажете равнодушие към тези същества, за да не бъдете привлечени в лов на чудовища. Проверете два пъти дали любимата играчка или плюшено животно на вашето дете е у него, уверете се, че нощната светлина е включена и му напомнете, че сте в съседната стая, където ще следите за безопасността на всички вкъщи.
https://ohnamama.bg/dete-3-plus/san/zashto-se-sluchvat-koshmarite-i-kak-da-uspokoim-deteto-sled-tiah-225

Само за няколко дни Хераклея Синтика бр.248

 

  е разкрила пред археолозите част от своите тайни

Само за няколко дни Хераклея Синтика е разкрила пред археолозите част от своите тайни
Само за няколко дни древният град край Петрич Хераклея Синтика е разкрил пред археолозите част от своите тайни.
Тазгодишните разкопки започнаха на 1 юни и до момента е открито изображение на Александър Велики, релефно изображение на музикант, масивна мраморна скулптура на бик, а най-новото откритие е от тази сутрин и представлява долната част от мраморна статуя на богинята Нике. Статуята има запазени криле и това е помогнало на екипа да установи, че е на древногръцката богиня, съобщи пред БТА доц. Людмил Вагалински – ръководител на екипа, който изучава Хераклея Синтика.
Археологическите разкопки в Хераклея Синтика започват на 1 юни
Статуята е пострадала в края на III век при нападение на варвари, а откриването и по време на разкопките показва, че в града е имало култ към богинята.
Едни от най-ценните открития по време на разкопките са надписите, а само няколко дни след началото на тазгодишните разкопки, екипът е попаднал на изцяло запазен надпис на старогръцки, който датира от I век след Христа. Надписът е разчетен от епиграфа Николай Шаранков и след реставрацията ще бъде изложен в новия исторически музей в Петрич. Той е от трима агораноми на Хераклея Синтика и е в чест на римския император Тиберий.
Тези хора са отговаряли за търговията, включително цени, качество и количество на стоките, изправност на теглилките, имали са право и да наказват търговци, които мамят купувачите, обяснява доц. Людмил Вагалински.
Всички артефакти, които археолозите откриват, дават възможност да се направи хронология на събитията, да се разгадае историята, посочи доц. Вагалински. На терен има постоянен реставратор, както и регулярен, който отговаря за градежите и мраморите. Трябва да сме етични към миналото на тези хора и да го пазим, за да имаме и радост, и полза ние, които се явяваме повече или по-малко техни наследници, посочи доц. Вагалински.
https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/666115?utm_source=related_content&utm_medium=click_on_related_articles&utm_campaign=content_promo

Тодор Кесяков бр.248

  един от Първия Директорат на Източна Румели

Тодор Кесяков – един от Първия Директорат на Източна Румелия
Първият Директорат на Източна Румелия. Тодор Кесяков е седналият най-вдясно
На 20 февруари се навършват 190 години от рождението на видния български обществен и политически деец
Автор: Атанас Коев

На 20 февруари се навършват 190 години от рождението на Тодор Кесяков – виден български обществен и политически деец, един от основателите на Либералната (Казионна) партия в автономната област Източна Румелия. Той сред водачите на либералите в областта и активен участник в Съединението.

Бъдещият политик започва земния си път в Пловдив на 20 февруари 1831 г. в заможно и родолюбиво българско семейство. Негов брат е видиият наш участник в национално-освободителното ни движение, а впоследствие и военен деец – Константин Кесяков.

Тодор учи в родния си град и постепенно получава доверието на османските власти. В резултат на това е назаначен от тях за касиер на Пловдивския санджак.

Когато започва борбата на народа ни за независима българска църква, Кесяков се включва дейно в нея. След учредяването на Българската екзархия през февруари 1870 г., заради заслугите му в борбата срещу Вселенската гръцка патриаршия е включен в състава на Екзархийския съвет. В този висш църковен орган пловдивският обществен деец работи неуморно за укрепването и утвърждавенето на независимата ни православна църква.

След освобождението на България от турско робство през 1878 г. Тодор Кесяков остава да живее в автономната област Източна Румелия, където веднага се включва активно в обществено-политическия живот.

Той става един от учредителите и основателите на Либералната (Казионна) партия. Постепенно се утвърждава като авторитетен водач на партията, работещ дейно по изграждането на партийните структори, както и за утвърждаването на либералите в политическия живот на Източна Румелия.

На три пъти е избиран за председател на Постоянния комитет на автономната област – през 1879 г., 1882 г. и 1883 г.

Когато започва подготовката за съединението на Източна Румелия и Княжество България Кесяков веднага се включва в нея. По време на съединисткия акт, на 6 септември 1885 г. той дейно участва в осъществяването му, подпомагайки с всички сили акцията. Става член на временното правителство на Източна Румелия, създадено в деня на Съединението.

В обединеното Княжество видинят пловдивчанин продължава обществено-политическата си дейност, ставайки постепенно близък сподвижник и съратник на водача на Народно-либералната партия, изявеният наш революционер и политик Стефан Стамболов. Той влиза в редовете на неговата партия и последователно е избиран за народен предствител в Петото и Шестото Обикновенно Народно събрание от листите на стамболовистите в периода 1887-1893 г.

Като депутат активно участва в работата на Парламента и в изработването на редица закони на Княжество България.

Тодор Кесяков умира на 9 юни 1894 г., на 63-годишна възраст, като е погребан по подобаващ начин за заслугите му в църковно-националната борба на народа ни, както и в подготовката и осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

С дейността си като обществен и политически деец той оставя трайна диря във възрожденската ни история и в първите години след освобождението от османско владичество – първо в автономната област, а след това и в Княжеството.

http://www.desant.net/show-news/55434

ПРЕЦИЗНОСТ

В днешното време сме потопени в много „неясна“ среда.Все по-трудно можем да се ориентираме в достоверността на информационните потоци,които ни заливат отвсякъде.Не случайно във всекидневния език навлезе термина „фалшиви новини“.
Ето защо, все повече нараства значението на друго понятие,на което сякаш не обръщаме подобаващо внимание-прецизността.А тя е толкова необходима за нашата адекватна ориентация, в днешната често флуидна и неразбираема мисъл.А дали е възможно това? Можем ли да „предскажем“живота?
Ricard Solé on Twitter: "Nicolas Rashevsky, the forgotten father of  biomathematics and mathematical history, died 45 years ago. @MatematicaHist  @Peter_Turchin… https://t.co/zProdO8iJl"Nicholas Rashevsky /Николас Рашевски /1899-1972/ се счита „ за баща на математическата биофизика и теоретичната биология“.Американският теоретичен физик от украински произход, се опитва да направи такова предсказание.Трудът му „Математическа биофизика“/1938/ поставя началото на тази научна дисциплина.
През 1930 година развива първия модел на невронните мрежи. Основоположник на топологията на биологичните системи.За първи път разработва теорията на множествата и формулировката на основата на пропозиционната логика, на йерархичната организация на организмите и човешките общества.През 60- те години прави революция в науката,като въвежда концепцията „множество от организми“,която обединява в себе си физиката,биологията и социологията.
Може би страстното желание на Рашевски да „разшифрова“ тайната на живота, е свързано със съдбата на неговото семейство.То заема страната на белогвардейското движение в руската гражданска война.След неговия разгром, поема тежкия път на емиграцията и отделянето от родината.
Първоначално, комплексния подход на Рашевски към биологията, не среща достатъчна подкрепа в научната общност.Но днес, не само учените,но и все по-широки слоеве от човешкото общество осъзнават, че за да има приемливо ниво на точност и прецизност в биологичните и социалните системи, би трябвало да се включат постиженията на науката в такива „отдалечени“ от биологията и социологията области,като математиката.
Така по един парадоксален начин комплексния научен подход се явява задължителна предпоставка за прецизността на науките за живота.
Георги Караджов
 

СРЕДНОВЕКОВИЕ 2

От 1096 год. през и около Пловдив преминават рицарите на Първия кръстоносен поход,без да причинят някакви особени опустошения в града и околностите му.По това време Пловдив и почти цяла България са присъединени към Византия.
1147 год. преминават войските и обозите на II кръстоносен поход под водачеството на френския крал и краля на Бургундия Конрад III.Въпреки добрата организация на похода и въпреки специалния договор с Византия, уреждащ преминаването им презтериторията,кръстоносците не пощадяват населението на областта.Грабежи,пожари и терор бележат бавното им преминаване през долината на Марица.Но Пловдив остава затворен град и войски не влизат в него.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“