Monthly Archives: юли 2021

ЛЕКУВАЙТЕ АРТРИТ И СПАСЕТЕ СТАВИ СИ: БР.248

Пийте ябълков оцет само за 2 седмици, но по този начин

Болката първо започна да се усеща в юмруците й и скоро тя се премести в областта на гърба и врата и състоянието й се влошаваше от ден на ден. За да облекчи неразположенията на болезнените стави, тя опита безброй лечения.
Опитала е всичко – от добавки за укрепване на ставите, като хондроитин, глюкозамин и колаген, до опасни стероиди и болкоуспокояващи. Никое лечение или лекарства не й помогнаха в дългосрочен план.
След кратко облекчение болките в ставите ще продължават да се връщат. И тогава един ден тя разбра за историята на Сара Гал, която лекува артрит с помощта на напитка, приготвена от ябълков оцет и мед.
Тя реши да опита сама, така че ябълковият оцет най-накрая я спаси от болка.
Ябълков оцет за здраве на ставите:
От векове е известно, че оцетът има редица положителни фактори за цялостното човешко здраве. Освен всичко друго, ябълковият оцет се е доказал като отлично средство, запазващо здравето на ставите и костите.
Напитка от ябълков оцет и мед е отлична комбинация, която лекува артрит. И двете храни увеличават подвижността на тялото, предпазват ставите и костите от гниене и предотвратяват възпалението.
Смес за лечение на артрит:
Състав:
- 1 супена лъжица ябълков оцет
- 1 супена лъжица суров мед
- 1 чаша гореща вода
Подготовка:
В чаша гореща вода смесете 1 супена лъжица ябълков оцет и 1 супена лъжица суров мед. Пийте два пъти на ден.
Линда пиеше тази смес всеки ден, сутрин и вечер. Само след 2 седмици тя се почувства по-добре. За първи път от 2006 г. тя може да живее нормално – без болка.
Предимства на ябълковия оцет:
- Намалява болките в ставите – Болките в ставите могат да бъдат причинени от липса на минерали, така че диета, базирана на храни, богати на тези хранителни вещества, помага при артрит.
- Ябълковият оцет е мощно естествено средство за лечение на ставите, тъй като съдържа изобилие от минерали, като магнезий, калций, калий и фосфор.
- Укрепва костите – Тъй като съдържа магнезий, който стимулира усвояването на калция в организма, ябълковият оцет укрепва костната структура. Калият особено помага срещу калцирането, така че приемът му намалява чувството за скованост на ставите.
- Предотвратява вредното въздействие на свободните радикали – Антиоксидантите и оцетната киселина блокират въздействието на свободните радикали.
Благодарение на това редовната консумация на ябълков оцет може да предотврати много дегенеративни заболявания.
- Помага за храносмилането и насърчава детоксикацията на организма – Ябълковият оцет стимулира храносмилането и усвояването на хранителните вещества, което е предпоставка за здравето на ставите.
Оцетната и ябълчената киселина, които произвеждат ябълков оцет, стимулират изхвърлянето на токсините, т.е. детоксикацията на организма.
- Натрупаните токсини в ставите са една от причините за артрит.
Домашни рецепти за облекчаване на артрит:
Сок за възпалени стави:
Добавете 1 чаена лъжичка ябълков оцет към чаша черешов сок и пийте редовно. Черешите съдържат антоцианини, които са много ефективни при възпалителни състояния.
Кокосово масло и ябълков оцет за масаж:
Направете смес от 2 супени лъжици ябълков оцет и 1 супена лъжица кокосово масло и разтрийте възпалените стави.
Чай от мента и канела:
Добавете 1 супена лъжица ябълков оцет, 1 чаена лъжичка мед и 1 чаена лъжичка канела към чаша ментов чай.
Пийте веднъж дневно, за да облекчите симптомите на артрит. Тази напитка има и антибактериално действие.
Други предимства на ябълковия оцет:
Той балансира стойността на pH на организма; понижава кръвната захар; облекчава настинките и облекчава стомашния рефлукс; намалява алергиите; допринася за красотата на косата; насърчава здравословното отслабване.
авторизиран превод Мария Спасова- Герасова

ВИДОВЕ СЕМЕЙСТВА БР.249

-------------------------------.png
Но нека започнем отначало на пътя към себепознанието. 
Днес ви представям първата си лекция Видове семейства
Патриархално семейство – в структурата на патриархалното семейство има строга йерархия. В този модел светът на мъжете и светът на жените са ясно разграничени. Жената няма право на глас, не взема решения и не носи отговорност. Много често тя остава и като домакиня, без да се развива и да работи. Често се наблюдава, че жената остава подчинена дори и на по-големите деца, ако са от мъжки пол. Децата от женски пол също нямат думата, често те не продължават образование (остават със средно образование). Отглеждани в такъв модел на семейна система, децата имат занижена самооценка. Трудно се изразяват, те често остават на една и съща позиция. Трудно им е да разрешават проблеми. Предпочитат други да поемат отговорност. Често вече възрастните, израснали в такова семейство не постигат резултати. Аз-а е изключително занижен. Съществувт само претенциите на мъжката фигура. Възможно е в такова семейство да има и агресия под формата на домашно насилие. 
Има семейства, в които има матриархат - ако в първото семейство където има патриархат момичето не осъзнава своята женственост, то в матриархата е извадена на нивото на култ. В такова семейство жената е поставена на трон, където управлява. Много често управлението ѝ е агресивно и то не само към мъжа си, но и към цялата къща. Такъв тип жени могат в даден момент да обвинят, че са се пожертвали и са си дали целият живот за (пример) отглеждане на децата или заради кариерното развитие на съпругът си. Израствайки в такова семейство, децата започват да чувстват, че са длъжни и да се жертват заради другите. Много често те не поставят себе си и нуждите си на първо място, а нуждите на другите.Често те поемат по-голяма отговорност, отколкото е необходимо. В матриархален тип семейства майката управлява финансите на домакинството, тя определя кой колко ще похарчи. Единствено тя взема решение за големите покупки. Не се доверява на останалите членове на семейството, не им поставя задачи, често смята, че не могат да се справят. В матрирхалният тип семейства има строг контрол и отчетност. 
Друг тип нарушени системи са, когато има Категорични правила - Бащата печели пари, а майката отговаря за дома. В тази структура често за дома отговаря и голямата дъщеря, която остава за да се грижи за домакинството и по-малките си братя или сестри. Тя се жертва заради всички останали. Такива семейства все още има в малките населени места и често на балканите. Съществуват много строги правила (Амишите или племенни отношения).  Ако някой поиска да излезе от строгите правила, тогава той се наказва от цялата система. Няма право да учи, ако не му е отредено и не е от малките деца. Тези деца живеят в рамка. Когато се отделят от системата, такива деца или възрастни нямат умения за гъвкавост, автономност или адаптивност. В тях има страх за поемане на инициатива. Те винаги се боят, че ще бъдат наказани. Често тези вече възрастни пренасят поведението си в другите си семейства. Момчетата заживяват в матриархален свят, а момичетата в патриархален. Обикновено това са големи фамилии, където семейството и разширеното семейство живеят по един покрив. Понякога това са две или три семейства с разширеното семейство (баба и дядо, прабаба и прадядо). Решенията се вземат от старейшината на фамилията, без значение дали е мъж или жена. 
Следващ вид нарушения са там където има повтарящи се конфликти - Това са семейства, в които често има скандали. Комуникацията съществува само и единствено през скандалите и караниците. Това са неконструктивни диалози, защото никой не чува другият. Детето, което излиза от такова семейство, създава непрекъснато конфликти, не само със своят партньор, но и със всички останали. Агресията за него става способ за сваляне на напрежението или за постигане на резултати. Случва се така, че деца живеещи в такъв тип семейство да напуснат рано семейсната система и по-често да се изместят да живеят в друг град. 
Следващ тип семейни взаимоотношения са Слияние - Това са семейства, в които не се говори от Аз – а, а от НИЕ. “Ние сме на лекар”, “Ние ще кандидатстваме”, “Ние сме приети в това училище”, “Ние сме болни”, “Ние сме гладни” и т.н. Децата, които се отглеждат в такива семейства не могат да се сепарират (да се отделят) от своите родители. Аз имам мъж и деца, но моето семейство са моите родители. Такива отношения са много токсични, защото децата започват да отглеждат родителите си, да имат повече отговорности към тях. Такива деца могат да имат вече техни семейства, но да се съобразяват изцяло с родителите си. Всяка сутрин да отиват при своите родители и да закусват с тях, защото те вече са болни и стари. Такива родители нямат ресурси за справяне. Не могат да поемат отговорност за живота си, когато децата вече са излелзли от дома им. При тези семейства децата стават емоционални заместители. Разговорте са само около децата. Възможно е да са останали заедно заради децата, дори и техните отношения да са приключили отдавна. 
Следващата дисфункционална семейсна система е Затворена семейна система - в такъв тип семейни отношения всички са си самодостатъчни. Нямат социални контакти, приятели, не се организират събития. Никой външен няма право да влиза вътре и да разваля редът на това семейство. Всички празници се празнуват от принадлежащите на семейството, никой друг. Децата не играят с други деца, а само с тези, които са в дома. Нямат приятели. Обикновено майката изпълнява всички роли – на приятел, сестра и т.н. Последствията от тези отношения са създаване на емоционална зависимост, социална тревожност. В тези системи детето отговаря за щастието на своите родители, отредена му е ролята да отговаря за всеобщата хармония. За такъв тип деца светът е опасно място и те стават социално изолирани. Трудно биха могли да създадат свои семейства.
https://galina-bg.com/info/prostranstvo-za-roditeli/vidove-semejstva

Пиша ли правилно? Правила за разделно писане бр.249

 „Правописът на сложните думи в българския книжовен език изисква разбирането и прилагането на правила за слято, полуслято и разделно писане. В традиционната норма има валидни правила, които обаче приложени в практиката, затрудняват  правилното изписване на този тип думи. Тяхното изписване зависи изцяло от смисловите и структурните отношения, които образуват в значението на изграждащите ги елементи.
Ето и няколко основни принципа за коректното прилагане на разделно писане на думите в правописната практика:
1. При възможност да се членува първата от две зависими в смислово отношение думи
Пример:
писател реалист (писателЯТ реалист)
космонавт изследовател (космонавтЪТ изследовател )
къща музей (къщаТА музей)
държава собственик (държаваТА собственик)
страна членка (странаТА членка)
2. При словосъчетания с първа основа, която доуточнява смисъла на цялата дума
Пример:
водещ предаване, завеждащ отделение, младши/старши лейтенант, директор продукция
3. При буквени съкращения и пояснения след тях
Пример:
ЕС депутат, ЕКГ изследване, АГ отделение, МВР център, VIP летище, HIV вирус
4. При съставни числителни и пояснения след тях
Пример:
двадесет и пет годишнина, сто и пет метров, триста и два тонен
НО: двадесегодишнина – 20-годишнина (виж темата за слято и полуслято писане)
5. При думи от чужд произход, които имат самостоятелна употреба в езика
Пример:
бизнес отношения, боулинг център, екшън герой, имейл съобщение, тенис корт, офис консуматив
6. При абревиатури на кирилица
Пример:
О Ем Ви, Би Ти Ви, Си Ен Ен
 https://www.otlichnik.bg/%d0%bf%d0%b8%d1%88%d0%b0-%d0%bb%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d0%bb%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d0%bb%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%be-%d0%bf/

ВОДНИ ЖИТЕЛИ БР.249

Кит убиец. Описание, характеристики, видове, начин на живот и местообитание на кита убиец

Репутацията на кит убиец като кръвожаден морски хищник умело използва киното. Ако гледате филм за морето, а героите са в трудна ситуация – изчакайте ужасните плаващи чудовища. Те със сигурност ще атакуват и целият сюжет ще премине с лекота към използване на марката „кит убиец“. Дали всичко наистина е по този начин или много измислено?

Axolotl животно. Описание, характеристики, видове, цена и съдържание на аксолотл

Аксолотл е крехка земноводна, която живее в мексикански реки. Тя е будна през нощта, при подходящи условия, се превръща в амбициозна, която ловува в гъстата гора. Axolotl на снимката изглежда впечатляващо. Животното привлича погледа с мистериозна усмивка.Описание на аксолотла и неговите характеристики Максималният размер на тялото на зрял индивид е 45 см, но повечето от тези същества са 32 см.

Коралови полипи. Описание, характеристики, видове и значение на кораловите полипи

Описание и характеристики Ярката, многоцветна и къдрава черга или огромни цветни лехи на морското дъно е малко вероятно да оставят безразличен този, който е имал късмета да ги наблюдава. Десетки клонки с причудливи форми и нюанси, които всички сме свикнали да наричаме корали. И много малко хора знаят, че ако пред вас има неподвижни храсти с различни израстъци, то това е просто черупка.

Видове акули. Описание, имена и характеристики на акулите

Акулите са известни хищници на морски водни тела. Видовото разнообразие на най-старите риби е представено необичайно широко: малките представители достигат 20 см, а големите – 20 м дължина. Обикновени видове акули Само имената на акули ще заемат повече от една страница. В класификацията има 8 порядъка на риба, включително приблизително 450 вида, само три от тях се хранят с планктон, останалите са хищници.

Скариди от креветка. Описание и характеристики на скаридите с дървени въглища
Любимо лакомство от минтай и треска. Става въпрос за скариди. Полокът е наситен с приблизително 60 ракообразни. Треската изяжда около 70 скариди наведнъж. В природата има повече от 2000 вида от тях, които се делят на 250 рода. Каква е разликата между англо-опашката, защо са обичани от рибата? Описание и характеристики на англо-опашката скарида Англо-опашната скарида е открита през 1860-та година.
Морска краставица. Начин на живот и местообитание на морските краставици
Описание и особености на морската краставица Морските краставици, които също се наричат ​​холотуристи, морски капсули, са обитатели на дълбокото море, наподобяващи земни червеи или гъсеници. Те са в състояние силно да се компресират дори с леко докосване, така че понякога са свързани с яйчни капсули. Морската краставица е безконечен безгръбначен мекотел, наброяващ повече от хиляда вида.
Медузи Ируканджи. Начин на живот и местообитание на медузите Ируканджи
Много безгръбначни жители на бездънните океански дълбини представляват открита заплаха за човешкия живот. Повечето медузи произвеждат токсични вещества, които попадайки в кръвоносната система на човека, причиняват редица неприятни и опасни симптоми. Медузата Ируканджи е един от най-малките и най-отровни подводни обитатели.
Морски слон. Стил на слон начин на живот и местообитание
Слонът получи името си поради придатъка, разположен над устната кухина, който наподобява багажника на слон. Стъблото с дължина 30 см расте при мъжки по-близо до осем години живот, при женските апендиксът напълно липсва. Интересен факт за уплътнението на слона е свойството на багажника да увеличава размера си до 60-80 cm.
Рак отшелник. Отшелнически рак начин на живот и местообитание
Нашата планета е богата на различни представители на флората и фауната. Около 73 хиляди живи същества са ракообразни. Можете да ги срещнете във всички резервоари на планетата. Реки, езера, морета и, разбира се, океани са любимите им места. Това разнообразие все още не е добре разбрано от ихтиолозите. Най-видните представители на този вид са раци-омари, ракообразни богомолки и отшелници.
Морски оси медузи. Начин на живот и местообитание на морска оса
Характеристики и местообитание на морската оса Морската оса принадлежи към класа на медузи и е един от видовете морски пълзящи. Гледайки тази красива медуза, никога няма да си помислите, че тя е сред десетте най-опасни същества на планетата. Защо я наричаха морската оса? Да, защото “ужилва” и засегнатата зона набъбва и се зачервява, като при ухапване от оса насекоми.
Медузи цианус. Начин на живот и местообитание Cyanaea
Мнозина са чували, че синият кит се счита за най-голямото животно на нашата планета. Но не всеки знае, че има същества, които го надвишават по размер – това е океански обитател на медуза цианидея. Описание и поява на цианида Арктическата цианидея се отнася до вида на сцифоида, група дискомедуза. Преведено от латински медуза, цианоеята означава синя коса.
Опиура животно. Начин на живот и местообитание на Опиура
Ophiuras (от лат. Ophiuroidea) – дънни морски животни, принадлежащи към вида на игломедиите. Второто им име – “змийска болест” е точен превод от гръцкия Ophiura (змия, опашка). Животните са получили това име поради метода си на движение. Те се движат по дъното с дълги „ръце“, които са отделени от тялото, които се вият като змии.
Черноглавата акула. Огнен начин на живот и местообитание на акула
Безспорно всеки човек поне веднъж в живота си е мечтал да измисли машина на времето и да посети далечното минало или да се потопи в света на бъдещето. А тези, които се интересуват от всичко, което е свързано с животинския свят с голяма радост, вероятно биха се потопили във времената на древната история и погледнаха всички природни явления, животинският свят и растителният свят дори преди времето, когато всичко, което съществуваше, не беше променено преди степен, както е сега.
Скариди ракообразни. Начин на живот и местообитание на скариди
Скаридите са ракообразни, които са представители от реда на ракообразните ракове. Те са широко разпространени във всички водоеми на океаните. Дължината на скариди за възрастни не надвишава 30 сантиметра с тегло 20 грама. Науката познава повече от 2000 индивида, които живеят в сладководни, включително. Вкусът на скаридите доведе до факта, че те са се превърнали в обект на промишлено производство.
Ракообразна Дафния. Дафния начин на живот и местообитание
Daphnia принадлежи към cladocera, този род от малки ракообразни има повече от 150 вида. Всеки уважаващ себе си аквариум знае как изглеждат ракообразните Daphnia, тъй като те са популярна храна за много видове аквариумни риби. Характеристики и местообитание на дафнията В зависимост от вида на дафнията, техният размер може да варира от 0,2 мм до 6 мм, следователно структурата на дафнията може да се изследва само под микроскоп.
Гамарус ракообразен. Гамарус начин на живот и местообитание
Феновете на аквариумните риби са запознати с много от техните породи, но не всички от тях. Но всички акваристи добре знаят малкия ракообразен, който отива на домашните си любимци за храна – гамарус. Поява на гамарус Семейството гамариди принадлежи към рода на по-високите видове рак. Гамарусът е част от отряда на амфиподите и има повече от 200 вида.
Котешка акула. Начин на живот и местообитание на котешка акула

Характеристики и местообитание на котешката акула Котешката акула принадлежи към семейството на акулите от карбоновия ред. Има много видове от тези хищници, около 160. Но всички те са обединени от една отличителна черта – формата на главата. Прилича на главата на домашни любимци. Но не само за това акулите получиха името – котка.

Axolotl животно. Axolotl начин на живот и местообитание
Аксолотл е ларвата на амбистома, вид амфибиен каудат. Това невероятно животно е присъщо на феномена неотения (от гръцки. “Младост, разтягане”). Наследствената липса на хормон на щитовидната жлеза пречи на земноводните да преминат от ларвен стадий към пълноценен възрастен. Следователно аксолотлите все още живеят в тази фаза, достигайки пубертета и способността за възпроизвеждане, без да се подлагат на метаморфоза.
Морски леопард. Морски леопард начин на живот и местообитание

Морските дълбини са обитавани от огромен брой жители. Някои от тях са доста сладки и сладки същества, много са странни, неразбираеми, има и доста невидими. Но сега ще поговорим за един от най-грозните и опасни обитатели на морето – морският леопард. Външен вид на морския леопард Морският леопард принадлежи към семейството на тюлените и е най-големият представител на този вид.

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Управлявано животно. Управлявайте начина на живот и местообитанието
Характеристики и местообитание на управляващите манати – морски крави, които обикновено се наричат ​​за небързан начин на живот, огромните им размери и вегетариански хранителни навици. Тези бозайници принадлежат към реда на сирените, предпочитат да стоят в плитка вода, ядат голямо разнообразие от водорасли. В допълнение към кравите, те често се сравняват с дюгони, въпреки че манатеите имат различна форма на черепа и опашката, по-скоро като гребло, отколкото вилица, като землянка.
Медузи. Кубомедуза начин на живот и местообитание
Тази група медузи от класа на sternocleaceae се състои само от около 20 вида. Но всички те са много опасни, дори и за хората. Тези медузи са наречени така поради структурата на купола им. Няколко десетки хора загинаха от отровата на кубомедуза. И така, кои са тези морски оси или морски ужилвания? Местообитание на Кубомедуза Този вид обитава субтропични и тропически води с океанска соленост.
Хъмпбек кит. Начин на живот и местообитание на гърбав кит
Характеристики и местообитание Горбатият кит има плувен модел, извива гърба и формата на гръбната перка, която прилича на гърбица, заради което получи своето име. Този воден бозайник е доста голям. Колко тежи един гърбав кит? Теглото му е около 30-35 тона, а гиганти с тегло до 48 тона попадат.
https://bg.therapyanimalsaz.org/water-inhabitants/

КАКВО Е ПЪРВИЧНО – УМ ИЛИ МАТЕРИЯ? БР.249

По-голямата част от човечеството е дълбоко убедена, че живият човек има душа, но роботът не може да го притежава. Въпреки това, никой от вярващите не може интелигентно да заяви това, което е скрито под това убеждение. Известно е едно: душата е нематериална концепция! Религиозните твърдят, че след физическа смърт тя лети към небето, ако човек се опита да се държи праведно. Или тя е изпратена в ада, ако човек съгреши и изобщо не се покае за своите безбожни действия.
КАКВО Е ПЪРВИЧНО – УМ ИЛИ МАТЕРИЯ?
Още в самото начало на миналия век най-големият изобретател Никола Тесла, извличайки знанията си от космоса, изрази дълбоката си мисъл, че мозъкът не е нищо повече от приемащо вещество. Мозъчната активност все още не е изследвана от официалната наука. Дилемата около примата на духа или материята е безплодна от векове. Официално има две идеи за съзнанието
В случая, когато духът е дефиницията на живата материя, тя е второстепенна. В космическо отношение обаче духът е Най-висшият ум, създаващ материя. Енергийно-информационната конструкция, която има невъобразими размери, обхваща цялото безкрайно пространство. Въз основа на това е важно да се отговори на въпроса дали духът на човека лежи в мозъка му или във Висшия разум. Ако мислите, че под духа се приема работата на човешкия мозък, тогава всичко е просто, но ако това е дейността на Висшия разум, положението е по-лошо.
Въз основа на факта, че несъзнаваното е миналото на еволюцията, най-висшият ум е неговото бъдеще! Последното е нашият стандарт, никога не спим, осъзнаване! Мистерията е да намерим вечното във временното. Безгранично – в крайна сметка. И всеобхватната пълнота на случващото се – дори в най-мрачната частица на съществуването!
ОТРАЖЕНИЕ НА ЧОВЕКА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА
Всеки е отражение на Вселената! Това е определен микрокосмос, който се придържа към същите закони и съхранява същата енергия в себе си. Физическата мембрана на човек е крайният носител на други фини тела. Асексуалният т. Нар. Етерична обвивка на човека е гигантска система от потоци, енергично подхранващи физическото тяло. Този процес е тясно свързан с влиянието на Космоса, а долната същност се равнява на животинския свят.
ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
Ако едно същество е способно на интроспекция, самокритичност и се сравнява с другите, такова ново осъзнаване вече е ментално. Причината има три образувания: долна, средна и най-висока. Те от своя страна се основават на инстинкт, интелигентност, интуиция. Придобиването на менталната обвивка дава възможност на човек да придобие онези качества, които го отличават от животинския свят. Това е мислене и интелигентност! Само когато човек открие в себе си Висшия ум, той разбира същността на случващото се чрез внезапно прозрение. Лицето показва способността за състрадание и любов. Проявлението на тези аспекти е характерно за човешката душа.
НАЧАЛЕН ЕТАП НА РАЗВИТИЕ
Хората в нисък етап на развитие са лишени от волята си. Интелектуалното ниво дава възможност за избор. Понякога има хора, чийто интелект изглежда има връзка с Висшия ум. Това често са проповедници, които изпитват състояние на единство и хармония с всичко съществуващо.
Съвършенството на средната същност няма нищо общо с духовността. В нисък етап на развитие хората са лишени от воля. Въпреки това, мъчителното състояние на вътрешен избор, което Вселенският ум ни диктува, може коренно да промени живота. Въпреки това, постоянното въздействие на различната интелигентност никога няма да доведе до разбиране на същността на Вселената. Формирането на духовността се нуждае от унищожаване на такова препятствие като интелигентност.
https://agromassidayu.com/razum-visshij-chto-eto-bog-vselennaya-tajnie-znaniya-mirozdanie-view-473519

КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ И МНОЖЕСТВО ВСЕЛЕНИ БР.249

Съществуват две алтернативни интерпретации на Парадокса на Котката, които ни отвеждат до най-странните области на цялата наука: областта на Бог и на множеството вселени. През 1967 г. беше формулирано второто решение на проблема с котката от Нобеловия лауреат Юджийн Уигнър, чиято работа беше ключова за поставянето на основите на квантовата механика, а също и за изграждането на атомната бомба. Той каза, че само съзнателен човек може да направи наблюдение, което да колапсира вълновата функция. Но кой е този, който може да каже, че този човек съществува? Ние не можем да разделим наблюдателя от наблюдаваното, така че може би този човек също е жив или мъртъв едновременно. С други думи, би трябвало да има една нова вълнова функция, която включва и котката, и наблюдателя заедно. За да сте сигурни, че наблюдателят е жив, вие се нуждаете от втори наблюдател, който да наблюдава първия наблюдател. Този втори наблюдател беше наречен “Приятелят на Уигнър”, и той трябва да гледа първия наблюдател, за да може всички вълни да колапсират (в частици). Но как да знаем, че вторият наблюдател е жив? Вторият наблюдател трябва да бъде  включен в една още по-голяма вълнова функция, за да се уверим, че е жив, но това може да продължи до безкрай. Тъй като имате нужда от безкраен брой “приятели”, които да колапсират предишната вълнова функция, за да потвърдят, че са живи, то тогава вие всъщност се нуждаете от някаква форма на “космическо съзнание”, или Бог.
интернет

Острото перо на Пандели Кисимов се бори с политик бр.249ата на Мидхат паша

Пандели Кисимов – Уикипедия
Автор: Атанас Коев
Видният патриот увлекателно разкрива героичното минало на народа ни по време на турското робство
На 13 януари се навършват 115 г. от смъртта на Пандели Кисимов – талантлив журналист, публицист и книжовник от периода на нашето Възраждане и първите следосвобожденски години на Княжество България. 
Видният български възрожденец е роден в старопрестолно Търново през 1832 г. в семейството на търговеца Хаджи Георги Кисимов. Първоначално момчето учи в родния си град и помага на баща си в търговията. Когато става 18-годишен Пандели Кисимов постъпва в неговата кантора, а впоследствие се отделя като самостоятелен търговец.
През 1853 г. открива книжарница в родния си град, а след това прави опит да създаде собствена печатница, но не успява в това си начинание.
Той не остава безучастен към освободителните борби на народа ни и взема дейно участие в подготовката на въстанието на Капитан дядо Никола през 1856 г., както и на Хаджиставревата буна в 1862 г. След неуспеха на бунта емигрира в Румъния, където първоначално става учител в Плоещ. През 1868 г. се установява да живее в Букурещ, като активно се включва в живота на българската емиграция в румънската столица, а когато се създава БРЦК Кисимов се включва в него.
През 1869 г. изявеният търновец се свързва с Добродетелната дружина на „старите“ и в продължение на две години редактира нейния орган, вестник „Отечество“, в който публикува свои статии, стихотворения и новобългарски творби. Сътрудничи на редица български издания от този период-вестниците „Дунавска зора“, „Цариградски вестник“, „Народност“, „Македония“, „България“, „Български книжици“ и др.
Когато през 1872 г. турският султан обявява амнистия, Пандели Кисимов се възползва от нея и се завръща в родния си град, като започва да се занимава с рударство. Обикаля непрекъснато из България и пътува до турската столица Цариград. Тъй като по това време е привърженик на дуализма, става автор на Мемоар до султана, с който се иска дуалистично управление на Османската империя. Той обаче остава без последствия.
Руско-турската война (1877-1878 г.) заварва видният търновец в Букурещ, където печата свои статии за териториалните граници на България и за освободителната мисия на Русия на Балканите в списание „Славянско братство“ и във вестник „Българин“.
След освобождението на страната ни от турско робство Пандели Кисимов работи първоначално като прокурор в Апелативния съд  в Русе, а след това е съдебен служител в Търново и  в София. По време на Стамболовото управление (1887-1894 г.) се обявява открито срещу антируската политика на правителството. Заради това през 1890 г. е арестуван и изгонен от България. 
В продължение на четири години живее в Букурещ, където се занимава с публицистика, издавайки свои писма и брошури. Когато Стамболов пада от власт търновският възрожденец са завръща в България и се установява в София.
През последните години от живота си Пандели Кисимов се отдава на писането на мемоари, като в периода 1897-1903 г. работи усилено върху труда си „Исторически работи“, отпечатан в четири части. В него той разкрива политическите си възгледи и позиции, своя патриотизъм, както грешките и пристрастията си.
Видният търновски възрожденец умира на 13 януари 1905 г. в София, оставяйки ни богато публицистично наследство.
В статиите си той се изявява като добър журналист и полемист – пише остро срещу политиката на Мидхат паша и срещу проекта му за сливане на турските училища с българските, увлекателно разкрива героичното минало на народа ни по време на турското робство.
http://www.desant.net/show-news/51889

Полезен ли е перфекционизмът за учителите? бр.249

Какво е да си перфекционист
Свикнали сме да мислим, че перфекционизмът е белег за висок професионализъм. Но дали наистина е така? Нужно ли е да бъдем перфекционисти като учители? И трябва ли да искаме от учениците да бъдат перфекционисти?
Перфекционизмът често се свърза с желанието да дадеш всичко от себе си и да се представиш добре. На пръв поглед в това няма нищо лошо. Но всъщност научните изследвания показват, че перфекционизмът е свързан с:
  • Ниска увереност в собствените способности;
  • Засилена самокритика;
  • Съмнения в себе си;
  • Страх от допускане на грешка;
  • Страх от провал;
  • Страх от поемане на рискове;
  • Депресия;
  • Повишена тревожност;
  • Страх от публични изяви. (1)
Все още ли смятате, че няма нищо лошо в перфекционизма?
Нормално е да искаме да се справяме добре, защото като учители се чувстваме наблюдавани и оценявани от толкова много страни – родители, директори, колеги, ученици. Но има разлика в това да се опитваме постоянно да се подобряваме и да бъдем перфекционисти.
Проблемът с перфекционизма идва от това, че нещата рядко може да бъдат наистина перфектни. Надали някога ще направите перфектния открит урок – вероятно след часа ще се чудите дали е трябвало да използвате точно тази реплика, как е могъл Иван да разлее мастилото от химикала си точно в този момент или как точно в този ден се е наложило да замествате и колежката и да имате двойно повече часове…
Перфекционизмът е свързан с навика да се връщаме към отминали събития и да ги предъвкваме отново и отново: “Добре ли подредих класната стая?”, “Дали казах правилното нещо на родителската среща?”“Дали не обидих колегата, като му предложих да му помогна с изоставащите ученици?”.
Но перфекционизмът нанася и други “щети”, освен че ни измъчва постоянно с вътрешни съмнения. Кара ни да се страхуваме да опитаме нови неща, защото (логично) вероятно няма да сме перфектни в тях и ще се чувстваме провалени. А именно от новите неща, от провалите и грешките се учим най-много! Затова и противно на общоприетото разбиране, перфекционизмът не само не е белег на успешните хора, той дори ни пречи да се развиваме като професионалисти!
Как да се справим със стремежа си към перфекционизъм?
Подготвили сме няколко идеи за борба с перфекционизма. Съветът ни е да си поемете дълбоко дъх и да ги приложите, стискайки зъби (колкото и плашещи да изглеждат за един перфекционист):
1. Подгответе открит урок… но не перфектно
Знаем колко много усилия хвърлят учителите в изнасянето на един открит урок – началните учители режат хартиени цветя за класната стая и рисуват цели художествени произведения на дъската; учителите по физика и география тичат из училищните коридори с разнородни макети, висящи от ръцете им карти и влачещи се по земята проектори; учителите по английски са подготвили цяла Шекспирова пиеса и от 07:30 сутринта духове, Хамлети и Офелии бродят из стаите.
Опитайте се да не планирате всичко, а дайте възможност на учениците да вземат възможно най-голямо участие в подготовката на открития урок. Нека единайсетокласниците сами да изберат пиесата, която ще изиграят, а второкласниците сами да изрисуват дъската или пък да подготвят викторина за гостите. Именно това ще покаже на родителите, директора или РУО каква прекрасна работа сте свършили. А в същото време този открит урок ще е безценен опит за вашите ученици, като ще развие у тях богат набор от умения. Не е ли в това смисълът?
2. Позволете свобода в изразяването
Основната цел на училището е да научи учениците да мислят. Но когато искаме от тях “перфектни” и “правилни” отговори, спираме точно този процес – децата не се научават да правят собствени разсъждения, а само да рецитират чужди. Затова при всяка възможност провокирайте учениците с нестандартни теми, на които е трудно да се отгатне “верният” или “перфектният” отговор.
Въпросът “Какво е щастието?” е подходящ както за 7-годишните, така и за 17- годишните. Насърчавайте оригиналността и креативността наред с физикатахимията или географията. Един бърз и провокативен въпрос като “Какво е да си атом?” в последните 5-минути от часа по физика, ще даде тласък на нестандартното мислене на учениците.
3. Направете класната стая специално място за учениците
Позволете им сами да украсят класната стая, като сложат в нея това, което изразява техните индивидуалности. Да, тя няма да бъде перфектна с криво изрязаните пеперуди на първокласниците или с плакатите на Джъстин Бийбър редом до планетите от Слънчевата система, но ще покаже на учениците, че не е необходимо всичко да е перфектно.  Много по-ценно е просто да ни носи удоволствие!
https://prepodavame.bg/polezen-li-e-perfektsionizmat-za-uchitelite/