Ангел Русев се нареди седми в традиционната годишна анкета за „Най-добър млад спортист на България“. В класацията на сайта за детско-юношески спорт Viasport.bg за 2019 година европейският шампион до 20 г. отново осигури на родни щанги място сред елита. Освен златато, придружено с три световни рекорда за юноши от първенството в Букурещ през октомври, Русев стана и европейски вицешампион за мъже в кат. 55 кг през април в Батуми.

16-годишният плувец Йосиф Миладинов бе избран за най-добър млад спортист на България за 2019 г. Той спечели с актив от 788 точки.В допитването до спортните журналисти участваха точно 100 представители на медиите, които посочиха 55 състезатели на възраст до 19 г

На второ място в класацията остана победителката за 2018 г. Александра Начева, която събра 520 точки от журналистическия вот. Трета е носителката на Световната купа на сабя за девойки до 20 г. Йоана Илиева с 507 точки.Призовата десетка допълниха Светла Згурова (модерен петобой), Едмонд Назарян (борба), Нургюл Салимова (шахмат), Ангел Русев (вдигане на тежести), Владимир Гърков (волейбол), Валентин Андреев (лека атлетика) и Александра Фейгин (фигурно пързаляне).

Преди Йосиф Миладинов приза за №1 при младите са печелили: Владимир Зографски (2011 г., ски скок), Ния Димитрова (2012, биатлон), Денис Димитров (2013, лека атлетика), Благой Найденов (2014, бокс), Даниел Асенов (2015, бокс), Антъни Иванов (2016 и 2017, плуване) и Александра Начева (2018, лека атлетика).

Мартин Стоев бе определен по безспорен начин за треньор №1 на годината. Той събра 750 точки, а вторият в допитването Ангел Стойков (футбол) е с 200. Гласове получиха още Веселина Златева (хандбал), Таня Гатева (баскетбол) и Стефан Георгиев (плуване).

Воденият от Стоев национален отбор по волейбол за юноши под 17 г. пък бе определен за Отбор №1, след като през миналата година спечели сребърните медали от европейското първенство в София и златото от Балканиадата.  

Тази година Viasport.bg връчи и три специални приза. „Воля за победа“ отиде у 14-годишния футболист на ФК „Национал“ (София) Кубрат Комсалов, който въпреки че е диагностициран с диабет, не се отказва от спорта, а е вдъхновение за своите съотборници и добър пример за съперниците си.

16-годишният национал на България по баскетбол на колички Цветомир Цветков стана първият носител на приз „Вдъхновение“, а 12-годишната състезателка по водна топка на клуб „Локомотив Никола Нанов“ Анелия Янева бе излъчена от Фондация „Емил Шарков“ за приза „Деца на бащи герои“, която се присъжда на деца на загинали служители на МВР.

В награждаването на призьорите се включиха личните треньори на състезателите, както и зам.министърът на спорта Стоян Андонов, зам.кметът на София Тодор Чобанов, Енчо Керязов, Борислав Кьосев, главният мениджър на Корпорация „Развитие“ Александър Александров, Милена Шаркова, доскорошният омбудсман Мая Манолова и други.

 ДЕСЕТКАТА ЗА 2019 Г.

1. Йосиф Миладинов (плуване) – 788 точки

2. Александра Начева (лека атлетика) – 520 точки

3. Йоана Илиева (фехтовка) – 507 точки

4. Светла Згурова (модерен петобой) – 464 точки

5. Едмонд Назарян (борба) – 420 точки

6. Нургюл Салимова (шахмат) – 347 точки

7. Ангел Русев (вдигане на тежести) – 305 точки

8. Владимир Гърков (волейбол) – 259 точки

9. Валентин Андреев (лека атлетика) – 256 точки

10. Александра Фейгин (фигурно пързаляне) 199

Треньор – Мартин Стоев (волейбол) – 570 точки

Отбор – Национален отбор по волейбол за юноши под 17 г. – 870 т.

Специални призове

Воля за победа – Кубрат Комсалов (футбол)

Вдъхновение – Цветомир Цветков (баскетбол на колички)

Деца на бащи герои – Анелия Янева (водна топка)

http://wfbulgaria.com/angel-rusev-e-v-top-10-na-nai-dobrite-mladi-bulgarski-sportisti-za-2019-g/

  ще повярваш в него

Снимка: ejaugsburg / Pixabay.com

Един вълнуващ разказ за сърцатия учител, остави ярка следа с възрожденския си плам и себеотдаденост в името на просветата

Автор: Христина Митева

От малък обикнал учението, Ботьо не мълча пред баща си и поиска от него да го прати в странство, за да учи наука, че да стане голям, уважаван човек. Баща му – Петко гайтанджията, въртеше едновременно няколко занаята, като напоследък бе отворил и кръчма. Дано се види с пари, че спокойно да посреща нуждите на семейството си…

Учил бе Ботьо в училището на даскал Райно Попович, овладял бе харно и гръцкия език, а после две години стоя даскал в родния си Калофер. Някак не му харесваше стария, установен в училището ред, дето повечето даскали държат дълги тояги, здрави дряновици в ръце, също прилични на пастири говедари, заели се да усмиряват говедата в стадото.

Не му харесваха и думите, с които бащите водеха децата си при него в даскалото: „Кокалите му да строшиш, ама грамотен човек да го направиш!“, „Месо ти го давам, кожа и кокали да ми го върнеш, ама грамотен да бъде!“, „Да го пребиеш от бой, ама човеч ка го направиш!“…

Не тояга и бой  искаше даскал Ботьо, а уважение към книгите и любов към познанието. Това с бой не се постигаше, а с умение от страна на даскала, с търпение, с изпитан преподавателски тертип на

обучение, което бе кротко и внимателно.

Даскал Ботьо искаше децата, обучавани от него, да го запомнят с добро, с мъдри думи и разсъждения, както и с гордостта, че са били точно негови ученици.

И той винаги посочваше най-добрите от тях в ученето, похвалваше ги пред всички с висок глас и в училищните празници пред родителите и гостите.

Особено много държеше даскалът на усвояването на високия морал, отговорност и добросъвестност, които задължително трябваше да притежават неговите възпитаници, за да бъдат ценени и уважавани от всички.

Затова той записа духовна семинария в Одеса и я завърши успешно. Там се запозна и с установените от Господа нрави, в които никак не присъстваше османския гнет. И той осъзна в пълнота какво дивашко, ориенталско насилие се извършва над народа му, какво осакатяване на мисълта и талантите се прави от грубия дивак насилник, чиято единствена цел бе изтреблението на друговерците!

Виждаше и лукавщината и вероломството на гръцките фанариоти, се то со кротце и со благо приспиваха доверието на българите, за да ги прикоткат под своята воля.

Усвоил добре руския език, даскал Ботьо прочете доста книги на техните писатели. Духът му се възвиси, а гордостта му, че е българин нарасна, защото осъзна какво велико племе са българите и какви нечувано добри дела са вършели царете ни за света. Колко пъти са спасявали великата уж Византия от кръстоносци и араби, от погубление. Как са дали българите свои букви, своя азбука на славянските народи, подтиквайки ги към нови познания и напредък! Какви разкошни палати и дворци, църкви и училищна, умело и мъдро устроени селища са имали българите – с водопроводи, с прави и широки улици…

Но сега всичко българско било разрушено, разграбено, запалено. Никъде нищо вече не напомняло за съществуването на български народ и царство.

По цели нощи се въртеше в постелята си даскалът и не можеше да заспи от мъка и ядове, кога видя в библиотеката чужда и една българска книга от Кирило-Методиевото време! Как красиво бе изрисувана и съставена тя, с какви позлатени букви бе! Изработена бе тя в Преславската книжовна школа под погледа на великия книжовник Горазд – ученик на солунските братя.

Видя и книга, списана в Охридската книжовна школа, която пожела да вземе в ръцете си и да разлисти. Искаше сам да види коя от двете български школи е правила по-хубави книги, но библиотеката затваряше и не му позволиха. Когато на другия ден отиде отново там, книгата липсваше на лавицата – била дадена на друг читател.

Знаеше даскал Ботьо, че го лъжат, но нямаше що да направи. Затова побърза да се върне в отечеството си, където с жар се зае да обучава своите ученици, от които се очакваше да извършат велики паметни дела в утрешния ден – та нали бяха достойните внуци на Самуила, Крума, Асеневци, Калояна и на хилендарския монах Паисий!

И намисли коренно да промени обучението в училище. Раздели децата на класове, които настани в различни стаи. Забрани боя над учениците – нека даскалите не ги бият, нито децата се бият помежду си, да не палуват и да се държат прилично в училището.

Създаде той и учебна програма да всеки ден, в която се указва точно кои предмети ще се изучават. Искаше да запознае възпитаниците си с релефа на родината, да опознаят те земята ни, реките, планините, равнините, да научат как се отглеждат растенията, с които се храним… И създаде учебник по землеописание (география с други думи).

Подобри и учебника по граматика, като при словореда сложи подлога на първо място, после следваше действието, след него идеше ред на допълнителните и обяснителни думички. Така с намесата на даскал Ботьо речта ни стана по-ясна и точна, по-разбрана. Затова и учените хора си личаха с изразяването си от останалите люде, дето заекваха, пъшкаха и мъчително търсеха думи да се изкажат.

Щастливо женен за Иванка Дренкова от уважаван в Калофер род, Ботьо се сдоби с девет деца – все здрави и умни, между които бе и гениалният бъдещ поет Христо Ботев.

Казано на съвременен език, усърдният даскал достигна в работата си до поста на високия чин в даскалото, като придоби не само званието „народен учител“, но и бе назначен за главен инспектор на околните 5-6 училища със заплата, повече от 1000 гроша годишно.

Той се зае усилено да превежда книгите на Юрий Венелин, за да покаже на българите какво знаят за тяхното минало чужденците. Че те не са прости орачи и копачи, че сме мерили ръст с Византийската империя, която барем пет пъти е менила името си, докато България никога не е променяла своето!

Успява даскал Ботьо, макар и с много проблеми, да издаде със собствени средства своите преводи и учебници. Узнали за успехите му, и чужди, и свои се втурват да му пречат, да го спъват да не издава повече свои книги. Но, владеейки добре и гръцки език, даскалът превежда не една и две полезни книги. Сътрудничи и години наред на авторитетния „Цариградски вестник“ и на изданието „България“, що издига глас за Българска патриаршия и Българска църква.

Лека-полека неговите старание и упоритост дават своя резултат. От учениците му израстват велики мъже – Георги Сава Раковски, Петко Рачов Славейков, Найден Геров, синът му Христо Ботев… Негови възпитаници учат в 25 държави по света и никога не се посрамват в работата и живота си!

А когато на стари години, грохнал от туберкулозата и немотията, едвам прекосява калоферските улици, чорбаджиите мекерета с доволство кимат с глава подире му и на присмех след него думат: „Тъй му се пада, като е отгледал син нехранимайко!“.

Даскал Ботьо умира едва навършил 54 години – изпаднал в мизерия, без  пенсия…

Казват, че великите люде цял живот изплащат приживе своята бъдеща слава и известност. Принудени са търпят обиди, пренебрежение, самота, нищета заради неспирното си себераздаване. Били също като падащи звезди, слезли от небесата на величието, за да светнат на народа си и да изгорят в жаждата си да го извисят!

http://www.desant.net/show-news/51412

Ако отправим поглед към миналото, ще научим за доста чудни обичаи и суеверия, които едновременно ще ни вдъхновят и смутят. Няма нищо странно в това – хората са живеели по коренно различен начин от нас, мисленето им е било обуславяно от обичта към труда и моралните устои. Особено любопитни са старите български сватбени обичаи, както и ритуалите, които се извършвали преди венчавка.

Мястото на хляба в  сватбените традиции

Още от момента на годежа, та чак до самата сватба, семейството на момъка давало хляб на бъдещата булка всеки ден. Правели се и сладкиши и това било своеобразно пожелание да имат сладък живот младите. Самото изпращане на хляб изразява желанието им да бъдат на обща трапеза, да станат част от голям род, да се сближат. Тази храна е свързана и с плодородието, тъй като пшеницата символизира именно това. Питката заема важно място и в самата брачна церемония.

Снимка: БНР

Подаръците между семействата на младоженците

От годежа до самата венчавка семействата на бъдещата булка и на младоженеца си разменят подаръци. Това е интересен български сватбен обичай от миналото. Така са изразявали многократно съгласието си да станат един род и да потвърдят още веднъж уговорката си. Подаръци са били обувки за красивата годеница, бели кърпи за свекървата, кокошка и за двете семейства и др.

Снимка: БНР

Интересни забрани и таен годеж

Въпреки че е имало строги правила, които са се спазвали при годеж и сватба в миналото, е имало и специфични случаи, които са изисквали различен подход. Такъв интересен български обичай е бил тайният годеж. Той се е допускал, когато трябва да се преодолее дадена обществена забрана. Например в случаите, когато по-малката сестра иска да се омъжи, а кака й още не е (обърква се редът), когато момичето е твърде младо за сватба, както и когато годеникът е войник или на гурбет, тогава даже е възможен годеж без неговото присъствие. Било е забранено годеницата да ходи до дома на момъка до сватбата. Не е било позволено и двамата да влизат заедно в църква пред венчавката.

Крадене на булката, приставане и пазене на момата

Ако родителите на момичето не са съгласни да дадат дъщеря си на нейния избраник, тя може да му пристане. В такива случаи тя отива в неговия дом, но е добре поне неговото семейство да е съгласно. Когато момъкът е отчаян и не може да спечели избраницата си, тя го отблъсква или семействата им са против и положението изглежда безнадеждно, той може да си открадне булка.

Почти винаги тя се съгласява да заживее с него след „похищението“, тъй като я е срам да се върне у дома или има чувства към годеника си. Друг интересен български сватбен обичай е пазене на момата. След годежа е имало момиче (от семейството на момъка), което неизменно следва бъдещата булка навсякъде. Това е било породено от страх да не би друг да я открадне или някой да осуети сватбата. Честта на момата е била от огромно значение.

Снимка: Posredniknews
В миналото е имало още много сватбени ритуали и обичаи, за които ще Ви разкажем в следваща статия.

Макар и да Ви звучат архаично, те са интересен източник на информация и ни помагат да надникнем в съзнанието на нашите предци. Освен това много двойки обичат венчавки в етно стил и черпят идеи от старите български сватбени ритуали и обичаи.

Без значение дали ще сте модерни във Вашия специален ден или сте заложили на ретро атмосферата, заредете се с позитивна енергия за един неповторим ден.

от Българска сватба и български сватбени обичаи