Monthly Archives: октомври 2021
Италиански моряци са знаели за Америка 150 години преди бр.252
150 години преди Христофор Колумб
Италиански моряци са знаели за съществуването на Америка 150 години преди Христофор Колумб да я открие официално, твърдят изследователи, цитирани от The Times.
Позоваването на генуански моряци, които знаят за земя на запад от Гренландия, “където живеят гиганти”, е открито в писанията на милански монах от 14-и век.
Италианските учени попаднаха на пасажа, докато изучаваха Cronica Universalis – написана от летописеца Galvaneus Flamma около 1340 г.
Позовавайки се на “Markland” доминиканският монах пише: “В тази земя има сгради с толкова големи каменни плочи, които никой не може да построи с тях, освен огромни гиганти. Има и зелени дървета, животни и голямо количество птици. Никой моряк обаче никога не е могъл да знае със сигурност нищо за тази земя или за нейните характеристики”.
Текстът предоставя доказателства, че докладите за американския континент са се разпространявали в средиземноморския регион преди откриването на Колумб, казват изследователи.
Паоло Киеза, който ръководи изследването в Миланския университет, каза пред The Times: “Тази изумителна находка е първият известен доклад, разпространен в Средиземноморието на американския континент и ако Колумб е знаел какво знаят тези моряци, това би могло да го убеди да направи своето пътешествие.
Колумб отплава на 3 август 1492 г. от испанското пристанище Палос с надеждата да намери път към легендарните богатства на Азия.
Заедно с три кораба – “Нина”, “Пинта” и “Санта Мария” – Колумб и приблизително 100 мъже тръгнаха на пътешествие, което ги отвежда до противоположната страна на света – и далеч от първоначалната им дестинация.
Източник: iStock
На 12 октомври 1492 г. корабите достигат сушата в днешните Бахами, а по-късно през месеца Колумб забелязва Куба.
При второто плаване през 1493 г. Колумб умишлено отплава обратно към Новия свят и каца в Пуерто Рико.
Изследователят е известен с откриването на “Новия свят”, но нито той, нито хората му всъщност стъпват в Северна Америка.
Умира на 20 май 1506 г. и е погребан в испанския град Валядолид, въпреки че е поискал да бъде погребан в Америка.
https://www.vesti.bg/lyubopitno/italianski-moriaci-sa-znaeli-za-amerika-predi-kolumb-6132334
4 етапа на възпитанието на децата според тибетската мъдрост бр.252
Както може би вече знаете, жителите на Тибет са търпеливи, мъдри и имат свой собствен уникален поглед върху всички аспекти на човешкия живот. Така че има специален “тибетски поглед”, когато става въпрос за възпитанието на децата. Той им помага да отгледат самостоятелна личност, която ще взема обмислени решения и ще уважава родителите си.
Според тибетската мъдрост децата преминават през 4 етапа на възпитание:
До 5 годишна възраст
Според тибетската възпитателна система през този период родителите трябва да говорят с детето като с “крал или кралица”. Те не трябва да забраняват нищо или да наказват детето.
На тази възраст децата са любопитни, активни и са готови да опознаят света. Но те не са имали никакъв опит, от който да се учат, и все още не могат да стигат до логически заключения. Затова, ако направят нещо нередно или опасно, трябва да покажет, че сте уплашени за тях и да се опитате да пренасочите вниманието им към нещо друго. Емоциите са езикът, който децата разбират много добре в този период.
Ако сте свръхпротективни към детето си и му забранявате да прави много неща, има риск да потиснете интелектът му и да го научите да следва правила, без да мисли.
От 5 до 10 годишна възраст
През този период родителите трябва да говорят с децата си като с “роби”. Но да внимават да не бъдат жестоки. В този период от живота им се развиват интелигентността и логическото мислене и се формира основата на бъдещата им личност.
Сега е важно да поставяте различни цели пред детето си, да контролирате начина, по който ги постига, и да го научите да бъде готово за последствията, които се пораждат от непостигането на целите му. Така детето трябва да започне да се учи да носи отговорност за действията си. Не се страхувайте да възлагате на детето си много задачи през този период, то може да се справи с тях и е готово да се учи.
Ако през този период не преминете от “цар” към “роб”, те ще израснат детински и неспособни да носят отговорност за собствените си действия.
От 10 до 15 годишна възраст
От 10 до 15-годишна възраст е важно да говорите с детето като с равен. Знаете, че имате повече житейски опит и знания, но детето трябва да може да ви каже какво мисли и да сподели собственото си мнение.
Искайте от тях съвети и насърчавайте самостоятелността им. Важно е да давате съвети, а не заповеди или забрани, защото това е възрастта, в която се формира самостоятелността на мисленето.
Ако забранявате много неща, ще влошите отношенията си и детето ви може да се постави в опасна ситуация. Ако пък сте свръхпротективни, то ще израсне несигурно и зависимо от чуждото мнение.
От 15 годишна възраст нагоре
По това време личността на детето е напълно оформена. Сега е важно да проявявате уважение. Можете да давате съвети, но вече е твърде късно да поучавате. И ще видите резултатите от действията си: детето е независимо, самодостатъчно и уважава родителите си и всички останали.
https://ohnamama.bg/lyubopitno/4-etapa-na-vyzpitanieto-na-decata-spored-tibetskata-mydrost-1372?utm_campaign=bg.contentexchange.me&utm_medium=referral&utm_source=vesti.contentexchange.me
Ив Сен Лоран, който промени света на модата бр.252
Дизайнерът налага Наоми Кембъл на подиума
Един от най -емблематичните модни дизайнери в историята, Ив Сен Лоран, щеше да навърши 85 години. Той създава стил, който е вечен и позволява на всяка жена да бъде модерна, като същевременно с това запазва своята индивидуалност. “Най -добрите дрехи за една жена са прегръдките на мъж, който я обича. Но за тези, които са лишени от такова щастие, аз съм насреща.”
Той е едва на 19 години, когато великият Кристиан Диор харесва рисунките му. Ив Сен Лоран става негов помощник, а след това и негов наследник – той е едва на 21 години, когато през 1957 година, застава начело на неговата модна къща. Ив Сен Лоран е първият, който кани тъмнокожи модели (манекени) за участие в представянето на неговите колекции и въвежда в женската мода елементи от мъжката. Счита се за основател на стила унисекс. Той е първият, който кани тъмнокожи модели (манекени) за участие в представянето на неговите колекции.
През 1961 г. 25-годишният Сен Лоран отваря своя собствена къща и през следващите години променя света на модата завинаги, предлагайки неща, които никога досега не са идвали на ум на никого.
Африкански рокли
Неговата африканска колекция, представена през 1967 г., все още се смята за една от най -важните в историята на модата. Колекцията е вдъхновена от спомени за кратък период на военна служба на този изсушен от слънцето континент. Той включва екзотични мотиви и примитивни бижута, ярки мъниста, високи африкански прически. “Посещението в Маракеш беше голям шок за мен. Този град ме научи на цвят”, казва дизайнерът.
Между другото, Маракеш толкова вдъхновява модния дизайнер, че си купува имение там, което сега е музей на дизайнера. Пепелта на великия дизайнер е разпръсната тук.
Дамски смокинг
През 1966 г. Ив Сен Лоран прави истинска революция в света на модата: облича жена в смокинг, който се счита за изключително мъжко облекло. Новият облик на Laurent моментално спечелва любовта на парижките модни момичета и стана наистина популярен, след като смокингът е увековечен от култовия фотограф Хелмут Нютон във фотосесия за Vogue.
Катрин Деньов, Франсоаз Харди, Лиза Минели и много жени по света веднага облякоха смокингите на Ив Сен Лоран.
Прозрачни блузи
През 1962 г. Ив Сен Лоран се забърква в голям скандал. Това се дължи на прозрачните блузи, създадени от дизайнера. Ив обаче никога не обръща внимание на критиките. Той е сигурен, че знае по -добре от самите жени от какво се нуждаят. И той е прав, през годините това се потвърди.
Ботуши
Повечето жени днес дори не знаят, че трябва да благодарят на Сен Лоран за възможността да носят ботуши. В края на краищата именно той включи тази част от единствения някога мъжки гардероб в колекциите си от дамско облекло.
Pret-a-porter линия
През 1966 г. дизайнерът отваря първия си бутик Rive Gauche, кръстен на тогавашния анархистки рай на левия бряг на Сена, правейки още една революция – в магазина се продават ежедневни облекла, които по никакъв начин не отстъпват на вечерните.
Сафари стил
Дълго време облеклото в стил сафари се носеше само от ловци, но през 50-те години, благодарение на киното, той спечелва любовта на модистите по целия свят. През 1968 г. е представена известната колекция сафари YSL, предизвиквайки бум сред феновете и коренно променя представата за това как трябва да изглежда облеклото за пътуване. Емблематичното яке на дантела Saharienne от колекцията на Лорен все още се счита за отличителен белег на модната къща.
Кожено яке
В колекцията от 1962 г. Ив Сен Лоран покани жените да пробват кожени якета, тогава само черни. Така че жените отново дължат на гения на Сен Лоран модните кожени изделия.
Унисекс стил
Приятелството с Бети Катрукс вдъхновява Ив Сен Лоран да създаде унисекс стил. Светската дама, която става муза и предана приятелка на модния дизайнер, има андрогинен външен вид и скоро разбира какви дрехи є подхождат. Носеше предимно “мъжки” неща: панталони, дънки, прости пуловери, ризи, тениски, мъжки якета и обувки. Тя никога не е променяла този стил. С външния си вид и отношението към живота тя вдъхновява великия майстор Ив Сен Лоран да създаде мода, която съчетава мъжки и женски гардероб заедно. Оттогава стилът унисекс започва своя триумфален поход през света на модата.
Това е скандал и истинско предизвикателство за обществото, дори през 60 -те години на миналия век на входовете на парижки ресторанти има табела “Жените с широки панталони да не влизат!”
Голо тяло в реклама на парфюми
През 1971 г. дизайнерът за пореден път шокира публиката, като участва в рекламна кампания за първия мъжки аромат YSL Pour Homme. Ив Сен Лоран не само стана първият дизайнер, който се появи в рекламата на собствената си марка, но и първият дизайнер, който позира за реклама гол.
Черни модели
Участието в модни ревюта на черни модели се превръща в поредната скандална иновация на великия дизайнер. Кариерата на известната “черна пантера” Наоми Кембъл започва с модно ревю по време на ревюто на модната колекция YSL. През август 1988 г. тя се появява на корицата на френския Vogue като първия черен модел. Това е предшествано от заплаха от нейния приятел и наставник Ив Сен Лоран да извземе всичките си реклами от списанието, ако редакторите откажат да поставят снимка на Кембъл или друг черен модел на корицата.
“Дължа му много”, казва Наоми Кембъл. “Той ме подкрепи и следователно всички момичета с различен цвят на кожата.”
През 2008 г. великият дизайнер си отива от този свят, но има неща, измислени от Ив Сен Лоран, които остават в гардероба на всяка жена днес.
Наскоро белгийският дизайнер на модна къща “Сен Лоран” Антъни Вакарело показа колекцията си за сезон есен – зима 2021. Линията бе представена с виртуално дефиле. В новата си колекция той се връща към ценни архиви на модната къща, към материите и класическата елегантност на мосю Сен Лоран през 60-те години на миналия век. Но ги съчетава смело с кожа с металически отблясъци, което е негова запазена марка.
https://trud.bg/%D0%B8%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0/
РЕЦЕПТИ БР.252
СВИНСКО (джолан§) с прясно зеле.
Продукти:
Около 0,7 кг нарязан на едри парчета обезкостен джолан;
1 зелка, около 1 кг, нарязана
1 среден морков, настърган
1 глава лук, нарязан на по-едро
4-5 скилидки чесън, нарязан на едро
1-2 домата, обелени, почистени и нарязани на ситно
сол и черен пипер на вкус, 1 ч.л. кимион, 1 ч.л. червен пипер; 1 ч.л. риган (+кой каквито подправки харесва)
олио
Приготвяне:
Олиото се слага в купата на мултито и се включва на режим “пържене” за 20 мин.
След 2-3 мин. олиото се е загряло и месото се пуща в него да се запържи като един два пъти леко се разбърква, след това се слагат последователно морковите, чесъна и лука, червения пипер и някъде около 15-ата минута всичко е готово и тогава се слага и нарязаното зеле. Купата добре се напълва и сякаш се препълва, но това няма никакво значение (зелето ще се слегне), посолява се, слагат се доматите и капака се затваря.
След няколко минути, умното уредче минава автоматично на режим “подгряване”.
Това е момента на разковничето – забравяш го и заминаваш да си вършиш работата.
Свинска супа от джолан
Продукти
-
свински джолан - 1 бр.
-
лук - 1 бр.
-
моркови - 1 бр.
-
картофи - 1 бр.
-
целина - 1 стрък
-
фиде - 2 шепи
-
сол
-
черен пипер
-
чушки - по 1/2 брой зелена и червена
-
ЗА ЗАСТРОЙКАТА
-
кисело мляко - 1/2 ч.ч.
-
жълтъци - 1 бр.
-
брашно - 1 с.л.
-
свински джолан - 1 бр.
-
лук - 1 бр.
-
моркови - 1 бр.
-
картофи - 1 бр.
-
целина - 1 стрък
-
фиде - 2 шепи
-
сол
-
черен пипер
-
чушки - по 1/2 брой зелена и червена
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
Сварете джолана в тенджера под налягане за половин час с щипка сол. Извадете и накъсайте на малки парчета.
Нарежете на дребно лука и моркова, а картофа на кубчета. В тенджера сложете 3 с.л олио и задушете зеленчуците. Налейте вода и добавете поправките, месото, целината( цяла) и фидето. Варете 10 минути.
Направете застройката, като разбиете в купа брашното, киселото мляко и жълтъка. Вземете черпак от супата и сложете в застройката.
Вземете втори и така, докато температурите се уеднаквят. Излейте цялата застройка в свинската супа.
Сложете на котлона, колкото да заври и изключете. Поръсете с пресен магданоз и сервирайте.
* Към супата може да добавите счукан чесън, люто и оцет по желание.
подбра Мария Герасова
Хората са използвали тютюн преди повече от 12 000 години бр.243
Учени откриха доказателства за важен етап от развитието на човешката култура - най-ранното известно досега потребление на тютюн, в останките на огнище на около 12 300 години в пустинята на Голямото солено езеро в щата Юта, съобщи Ройтерс.Археолози са намерили в огнището четири овъглени семена от див тютюн, каменни прибори и патешки кости. Най-ранната документирана досега следа за употребата на тютюн бе пепел от никотин, открита в лула на 3300 години в Алабама.
Според изследователите номадите ловци в Юта вероятно са пушили тютюн или са изсмуквали никотина от влакната на тютюневите листа.
потребата на тютюна сред коренното население на Новия свят се разпространява бързо по света, след като европейците пристигат в Америка преди повече от пет века. Днес употребата на тютюн предизвиква глобална здравна криза, с 1,3 милиарда потребители на тютюн по света и над 8 милиона смъртни случая на планетата годишно, предизвикани от употребата му, сочат данни на СЗО.er 12, 2021
https://dariknews.bg/novini/liubopitno/horata-sa-izpolzvali-tiutiun-predi-poveche-ot-12-000-godini-2286619
ХУМОР И САТИРА В ЕДНО БР.252
ВЕСЕЛ*** ГРЪМОТРЪН
ВЪН ОТ СЕЛОТО!
А сега де…. Не го ли виждате, бре хора? Ами тоя, Петко Шайката. Познавате ли го? Как да не го познавате. Той е най- личният в нащо село. анал юздите на магарето Марко и дърпа ли не дърпа. А то горкото, потънало в пот така реве, та пушек се дига. Чак
Вървя си значи, аз онзи ден. Гледам го, нашият. Хв тъпанчетата ти да се спукат. А Шайката, хич не му пука. Продължава да дърпа. А наш Марко нали си е инат, реве, та реве.
- Сус бре!- с пълен глас вика Шайката.
Марко сякаш се стресна, навири уши и доближи муцуна до лицето на стопанина си.
Е, Петко си е Петко, а прякорът му Шайката заслепява със своята уникалност. Шайка кай, Шайка. И тъй, не щеш ли ха, нагази в локвата. Цап и целият се накваси с тиня , чак сухо място не му остана. До него селския пазач, дето пази сливите. Свали шапка и дълбоко се поклони на Петко.
-О, Шайка, къде тъй, мой човек? Да не тъй повлякъл Марко, та си станал такъв убосник!
- Не бре, Арче. Недей да думаш тъй!
-Думам не думам, работата май върви на там.
-Как да върви натам. Не стига, че селския кмет не си гледа работата. Я виж, селото на кво е замязало!
-Прав си Шайка. Кметът ни е един такъв убостник, че не гой грижа за стадото си.
- Кво стадо думаш, бе Арче?
- Тъй де, тъй де, людете де …
- Аха, тъй кажи! А аз си мислих, че сий купил стадо овце.
- Да бе. Май и ний сме като овцете. Дето ни закарат, там вървим.
- Е хей…
- Какво е хей? На мен ми омръзна да вървя със стадото и май скоро време ще избягам, па нека ма търсят.
- Тъй ли? Да не мислиш, че и на мен не ми е омръзнало да вървя като овцете?
- Ей, май започваме да се осъзнаваме?
- Що думаш? Браво на теб.
- А сега с Марко отиваме право при кмета. И ако не ме разбере, Марко ще го ритне по задните части и вече дим да го няма. Не ни трябва такъв кмет.
-Съгласен съм с теб. Щом не мисли за хората. Вън от селото!
сатирикът Весела Будилкова
Енергийният щит, с който да ще предпазите от токсични хора бр.252
Не се съсредоточавайте върху техните проблеми.
Да съчувстваме на чуждото нещастие е естествена човешка реакция, но нека си признаем: тези хора винаги са в лошо настроение и имат безкраен списък с проблеми. Точно затова понякога е по-добре просто да останем равнодушни.
Не влизайте в ролята на феята орисница.
Да, тези хора са прекалено големи песимисти, но не е ваша работа да ги карате да се чувстват виновни за това, че са в лошо настроение. Всеки има свой път и своя история. Уважавайте правото им на избор.
Не го приемайте лично.
Тези хора рядко са нещастни само заради нещо, което сте им казали или направили. Те са такива, защото са жертви на собственото им светоусещане. Ако ви обиждат или прекаляват с хапливата критика, защитете се, но не го приемайте лично. Все пак не можете да контролирате емоциите им.
Бъдете добри хора.
Не отвръщайте на огъня с огън. Усмихвайте се. Бъдете възпитани. Позитивизмът ни може да бъде заразителен.
Използвайте чувството си за хумор.
Нищо не обезоръжава намръщения човек така, както смеха. Доверете ни се.
Променете гледната си точка.
Дори най-ужасните хора имат положителни черти, дори понякога да се затрудняваме да ги открием. Външен вид, кариера, ценностна система, стил, личностни качества – фокусирайте се върху нещо, което ви допада.
https://www.edna.bg/media/foto/energijniiat-shtit-s-kojto-da-shte-predpazite-ot-toksichni-hora-6-metoda-za-zashtita-6983?p=1
Квантовата Вселена: бр.252
Всичко, което можеше да се случи, вече се е случило!
Преглед на книгата „The quantum Universe: Everything, that can happen, does happen!” by Brian Cox and Jeff Forshaw
„Квантовата Вселена: Всичко, което можеше да се случи, вече се е случило!” книга от Брайън Кокс и Джеф Форшоу
Първо, нека кажем, че тази книга не бива да се бърка с книгите „The quantum Universe” и „The new quantum Universe” на Тони Хей и Патрик Уолтърс!
Съавторите Кокс и Форшоу са написали книгата „Защо E = mc2?”, в която обясняват как работи теорията на относителността на Айнщайн.
Този път, както подсказва и заглавието, те са се гмурнали в странния свят на квантовата механика. Двамата съавтори – Б. Кокс и Дж. Форшоу – доказват в книгата си „Квантовата Вселена”, че всеки може да разбере дори и най-дълбоките въпроси на науката. Например: Какво точно е квантовата физика? Как тя ще ни помогне да разберем света? Какво можем да научим от физиците Нютон, Бор и Айнщайн? Защо трябва да вярваме, че тази теория е добра? Как Вселената се държи на нивото на субатомните частици? Каква е актуалната картина на реалността? Как квантовата физика влияе върху ежедневния ни живот?
Повече от 10 000 000 000 000 000 000 транзистора се произвеждат всяка година. Величината на този брой е около 100 пъти по-голяма от всички зърна ориз, консумирани годишно от хората на планетата Земя. Този невероятен факт е основният градивен елемент на всички електронни устройства. Тази информация е скрита в основите на книгата „ Квантовата Вселена”, най-новата книга на Брайън Кокс и Джеф Форшоу.
Авторите вярват, че изобретяването на транзистора е “най-важното приложение на квантовата теория”, а самата теория е “отличен пример как езотеричното знание в един момент става изключително полезно”.
Това е езотерично познание, тъй като теорията описва реалност, в която една частица може да бъде на няколко места едновременно и се премества от едно място на друго, все едно, че извършва проучване на цялата Вселена едновременно.
Американският физик Ричард Файнман разкри парче от квантовата Вселена, но предупреждава: “Мисля, че мога спокойно да кажа, че никой не разбира квантовата механика. Не продължавайте да се питате, какво представлява тя, ако ви е възможно да избегнете това! Никой не знае, защо тя е такава, каквато е.”
Вслушвайки се този съвет и придържайки се към максимата, че “следването на правила е далеч по-просто, отколкото да се опитвате да визуализирате това, което всъщност означават понятията”, Кокс и Форшоу демистифицират квантовата теория. Думата “квантова”, предупреждават учените в самото начало на книгата си, е “едновременно емоционална, объркваща и завладяваща”. „След като е написан разказът, и заглавието на книгата съдържа тази дума, ние вече знаем, какво означава тя.”, казват още авторите.
Изпъстрена с диаграми и уравнения, книгата „Квантовата Вселена” не е лесно смилаемо четиво. Читателите се сблъскват постоянно с Планк (Знаете ли, че Природата има своя собствена брадва за кълцане на енергия? И много други неща, освен това!), принципа на действие на вълновата функция, принципа на неопределеността; електронните постоянни вълни; полупроводниците; диаграмите на Файнман; квантовата електродинамика; бозонът на Хигс, стандартния модел на физиката на частиците… Читателят е принуден да учи физиката в движение – докато чете книгата. Но пък ще научи много интересни неща. Защо, например, празното пространство не е празно, а кипи във водовъртежа на субатомните частици. И много други интересни неща.
За Кокс и Форшоу няма по-добра демонстрация на силата на научния метод от квантовата механика. Никой не би могъл да обясни теорията без помощта на подробни експерименти. При опита си да убедят своите скептични в силата на квантовата механика, авторите се обръщат към смъртта на звездите и границата на Чандрасекар.
Слънцето е газова смес от протони, неутрони, електрони и фотони с обем от един милион планети като Земята. То бавно се срива под тежестта на собствената си гравитация. Тази компресия загрява ядрото му до такива температури, че протоните формират хелиеви ядра. Процесът на синтез освобождава енергия, която увеличава натиска върху външните слоеве на звездата. И това ще продължи през следващите 5 млрд. години, докато градивният материал на Слънцето изтече, за да завърши то като супер плътна топка от ядрена материя в морето от електрони; като бяло джудже. Това е съдбата на над 95% от звездите в нашата галактика.Въпреки, че обемът на книгата ограничава авторите, те са успели да покажат как е възможно да се изчисли възможно най-голямата ориблизителна маса на тези звезди.
Сложните изчисления на индийския астрофизик С. Чандрасекар водят до до две забележителни предсказания: белите джуджета съществуват и не могат да имат маса по-голяма от 1,4 пъти от масата на Слънцето. Астрономите са каталогизирани около 10 000 бели джуджета и най-голямата маса на бяло джудже е малко под 1,4 слънчеви маси. В зависимост от четири от основните закона на Природата, а именно – константата на Планк, скоростта на светлината, гравитационната константа и масата на протона – границата на Чандрасекар е зашеметяващ триумф на научния метод.
Основна характеристика на квантовата теория е, че тя се занимава с теорията на вероятностите, но – не, защото ни липсва абсолютното познание, а – тъй като някои аспекти на природата се ръководят от законите на шанса. Да разгледаме двойствеността на светлината. При някои обстоятелства светлината се държи като поток от частици, при други обстоятелства тя се държи като вълна. Кое тълкувание за нейната същност е вярно? Отговорът е: и двете, но – и нито едно от тях. Ако си блъскате главата върху този проблем, тази книга вероятно (не) е за вас.
Четейки книгата, ще открием, че частиците могат да бъдат на две места едновременно, че всичко, което може да се случи, се случва, и накрая – че движението е илюзия.
Тази книга е подходяща за всеки, който желае да научи как физиката позволява появата на на новите технологии, които променят живота ни.
“Вечната загадка на света е неговата разбираемост. Фактът, че светът е разбираем, е чудо.”, твърди Айнщайн.
https://www.chitatel.net/the-quantum-universe/
Най-древната цивилизация е обитавала българските земи бр.252
Най-древната цивилизация е обитавала българските земи?
Нови открития доказват нещо наистина сензационно: Балканите са люлката на цивилизацията. Учени твърдят, че тези земи са били обитавани от една високо развита култура, която е много по-стара от месопотамските цивилизации
Балкански загадки
Науката за древните цивилизации трябва да бъде преразгледана, убеден е езиковедът и културолог Харалд Харман. В своята книга „Загадките на Дунавската цивилизация” той доказва, че Балканските земи са били обитавани от цивилизация, която развива първата писменост.
Харман нарича тази култура, обитаваща земите на днешна Сърбия, Македония, България, Румъния, Гърция, като и части от Украйна и Унгария, „староевропейска”. Според археологическите открития нейната поява може да бъде отнесена към 7 хил. пр. Хр. Ето и основните тези на Харман:
Общоприетото научно схващане гласи: земите между Тигър и Ефрат, както и тези по поречието на Нил, са люлката на цивилизацията. Нови археологически открития обаче доказват съществуването на една високо развита култура на територията на Балканско-дунавските земи, при това хилядолетия преди зараждането на месопотамските цивилизации и тези по поречието на река Нил.
Варненското злато – най-старото в света
Българското злато датира от около 4 500 години преди Христа
Така например има доказателства, че писмеността на Дунавската цивилизация се е появила 2000 години преди тази на шумерите. Нещо повече – те разкриват огромното влияние на тази писменост; от нея са заимствали и по-късни култури. Харман твърди, че думи, които досега са били считани за старогръцки, всъщност са „староевропейски“ и се използват и до днес в съвременните езици – камина, маслина, керамика, метал, химн и много други.
Според културолога и езиковед Харман наличието на тези думи свидетелства за определени техники, които са били развити за първи път тъкмо от староевропейците. В тази връзка той говори не просто за езиково, а за цивилизационно влияние – наличието на думата “метал” например доказва съществуването на технологии за обработването му.
Писмеността обаче далеч не е единственият белег за високата култура на староевропейците. Металообработването и градоустройството, както и начинът им на живот са други определящи критерии. Науката вече е сигурна, твърди Харман, че най-старото злато в света е именно златото, намерено на територията на днешна Варна. Според съвременните методи и технологии за датиране то е правено някъде през 4 500 г. пр. Хр., което означава, че е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.
Староевропейците живеели в големи селища с добре развита инфраструктура и жилища, наподобяващи днешните къщи, строени една до друга, които делят обща стена. Обикновено в едно подобно селище живеели от 7 000 до 10 000 души. А липсата на археологически пласт от пепел в периода 6500 – 3000 пр. Хр. говори за мирното и хармонично съжителство на староевропейците в едно, по думите на Харман, егалитарно общество:
Залезът на староевропейците
По следите на миналото