Нашето време е на организираното действие.Най- значим дял в икономиката играят големите икономически корпорации и фирмената организация на труда.В политическата система партиите са незаобиколим фактор на обществения живот.Дори в сферата на духа, където в най-голяма степен може да се изявят индивидуалните способности и въжделения на отделната личност, съществуват религиозни и духовни структури,които в голяма степен оформят нашия мироглед.
Бернар Фелай/1958/ е швейцарски епископ и бивш висш генерал на Традиционалисткото католическо свещеническо братство, на името на големия римски папа св.Пий X.
Вторият Ватикански Събор, прави истинска революция във вярванията, практиките и литургичните форми на католицизма.Но се оказва, че в католическата църква съществува и движението традиционен католицизъм, което се придържа към литургичните форми и служене на църквата преди Събора.Точно към него, принадлежи и католическото братство св.Пий X.
В неговата духовна семинария започва религиозното си обучение 19 годишния Фелай. През 1982 година е ръкоположен за свещеник от архиепископ Марсел Лефевр. Той се превръща се в истинска звезда на традиционния католицизъм. Перфектно владее френски,английски, италиански и немски език.
Но когато през 1988 година, архиепископ Лефевр ръкополага за епископи четирима представители на движението,сред които и Фелай, без да има делегирано от папата право за това, се случва немислимото .Папа Йоан Павел II издава официален документ,с който окачествява този акт, като „неподчинение на римския понтифик“ и „схизматичен акт“,което на практика означава отлъчване от църквата.
Край на това противопоставяне поставя папа Бенедикт XVI, койго с указ опрощава автоматичното отлъчване на четиримата епископи и изявява желание за присъединяване на свещеническото братство свПий X, към традиционното лоно на католическата църква. През 2017 година, четиримата епископи получават правото самостоятелно да ръкополагат свещеници.
Тази история е истински пример, как дори в областта на вярата съществува противопоставяне между традицията и модерността.
Автор: Георги Караджов
При написване на материала е използвана Уикипедия