Безкрайното се отнася до природата и всички нейни части. Спиноза разглежда всички неща като части от едно цяло. Според Спиноза две вещества с различни атрибути нямат нищо общо, защото всяко вещество трябва да бъде само по себе си и да бъде заченато чрез себе си. Това е така, тъй като, както беше посочено по -рано, не може да съществуват две вещества, без те да се различават изцяло по същество. Едно вещество не може да бъде произведено, защото по дефиниция е безкрайно и винаги трябва да съществува. Природата на веществото е, че всеки негов атрибут е замислен чрез себе си. Защото всички тези атрибути винаги са били в природата едновременно. Следователно едно не може да бъде произведено от друго.

По тази логика Спиноза твърди, че тъй като дадено вещество не може да бъде произведено от нищо друго, съществуването трябва да принадлежи на вродената природа. Ако едно вещество е самопричинено, тогава може да има само един и същ атрибут, който е съществуването. Неговият аргумент следва, че всички вещества, притежаващи един и същ атрибут, означават, че всички вещества са безкрайни. Единственото безкрайно вещество, което Спиноза описва, е Бог. Бог е абсолютната безкрайна субстанция. Не може да има друга субстанция от същата природа, защото Бог трябва винаги да е съществувал и ще продължи да съществува за неопределено време. Освен Бог, нищо не може да бъде или да бъде заченато, защото Бог е съществуването на безкрайна субстанция.

https://www.yoair.com/bg/blog/a-philosophers-search-for-infinite-truth-in-metaphysics/

ТАГ безкрайна ,природа, взаимозаменяеми.

Най-активната благотворителна организация в Габрово. Създадена е на 6 авг. 1869 г. по инициатива на будни габровски гражданки. Сред учредителките са учителките Мана Попова и Тонка Бойчева, Мария Арнаудова, Мариола Станчева, Мома Станчева, х. Андреица Манафова и др. Организацията приема името Просветно-културно благодетелно общество „Майчина любов“. За председател е избрана енергичната Мария Гаврилова Ганчева. В писмо до градската община настоятелството изяснява подбудите и целите на сдружението. Според него „главното подбуждение“ за създаването на дружеството било „ниското положение на женския пол и простотата, която беше ни обиколила и мислеше ДА ни държи доволно време за свои роби“. Целта му е „ДА спомогне за скромното разпространение на просвещението между женския пол“.

В следващите години организацията се преименува в Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ и развива активна дейност. То поема грижата за наредбата и управлението на девическия пансион при главното девическо училище в града, организира библиотека за жените, закупува книги и учебни пособия и ги раздава на бедни ученички, урежда редовни седмични сказки по различни въпроси, дарява значителна сума за довършване сградата на Априловската гимназия и др. В него членуват 170 жени, а сред най-активните и инициативни членки е учителката в Девическото училище Анастасия Тошева. След Априлското въстание (1876) и по време на Руско-турската освободителна война (1877–1878) дружествените членки демонстрират живо чувство за гражданска отговорност и милосърдие. Те поемат грижата за настаняването и подпомагането на десетки сираци от въстаналите села Ново село, Кръвеник и Батошево, помагат на бежанците, грижат се за ранените в болниците, открити в града по време на войната.

По неизяснени причини след 1878 г. дружеството прекъсва организационния си живот и дейност за един некратък период от време. Възобновява се едва в края на 19. век (ок. 1899), а през 1902 г. (или 1901) отваря Девическо стопанско училище. То обаче не съществува дълго – през 1909 г. учебното заведение е затворено поради „липса на средства“.
Разцветът на дружеството идва през 20–30-те години на 20. век и е свързан с благородните усилия на няколко видни габровски граждани. През 1922 г. начело на настоятелството застава Стефана Богдан Генчева (4 юни 1887, Габрово – 12 ноем. 1978, София). Родена е в семейството на учителя Иван Кожухаров и е сестра на дългогодишния габровски кмет, по-късно министър на правосъдието и търговията Илия Кожухаров. Учи в Габрово, завършва Русенската девичес­ка гимназия. Омъжва се за заможния търговец Богдан Генчев. С прекъсвания е председател на д-во „Майчина грижа“ в продължение на 20 години (1922–1924, 1926, 1929–1944 г.) Това е златният период в историята на организацията. В нея членуват жени от известни габровски фамилии. През 1935–1939 г. дружеството обединява 327 членки, други 50 формират младежката му секция.

Особено място в историята на организацията заема известният габровски индустриалец и щедър филантроп Пенчо Семов (1 май 1875 или 1873, с. Цвятковци, Габровско – 10 юли 1945, Габрово)   През 1917–1918 г. дружеството започва ДА набира средства за откриване на безплатна ученическа трапезария. По този повод П. Семов предоставя 50 хил. лв., с които се учредява благотворителен фонд за издръжка на трапезарията, който носи имената на родителите на дарителя – Бона и Иван Семови. През 1920 г. дарява на „Майчина грижа“ къщата си в Габрово на ул. „Бдянска“, така че през дек. с.г. в нея се настанява трапезарията. За издръжката ѝ ежегодно предоставя по 10–15 хил. лв.
Голямо дарение за трапезарията правят и наследниците на Евдокия Йонкова Калпазанова. В памет на своята майка на 2 дек. 1938 г. те предоставят за ученическите трапезарии на габровските учебни заведения 50 хил. лв. От тях д-во „Майчина грижа“ получава 5 хил. лв. В трапезарията ежедневно се хранят по 30–35 момичета.

В края на 20-те години ръководството на организацията решава ДА търси средства за построяване на собствен дом. На 4 дек. 1930 г. то купува сградата на банка „Съединение“ за 1,110 млн. лв. От тях 600 хил. лв. под различна форма и по различно време са дарени от П. Семов. Жестът отново е в памет на родителите му. Междувременно през учебната 1931–1932 г. дружеството отваря стопанско училище за девойки. Отново със средства, предоставени от П. Семов, над новата дружествена сграда се надстрояват два етажа, предназначени за помещения на учебното заведение. Обзавеждането му, купуването на готварското оборудване, на инструменти за фанфарна музика и др. стават с финансовата помощ на дарителя. За целта общо са изразходвани ок. 800 хил. лв. Новата сграда на училището е осветена на 21 ноем. 1935 г. В знак на благодарност учебното заведение носи името на съпругата на дарителя Радка Семова. През 1937 г. двамата съпрузи даряват на дружеството нови 2 млн. лв., с които се купува прожекционен киноапарат. Той е монтиран в салона и носи значителни приходи, изразходвани за издръжка на училището и за други инициативи на дружеството.
Щедростта на П. Семов и ентусиазмът на дружествените членки тласкат напред развитието на учебното заведение. В него учат 210 ученички, обучавани от 6 учителки и 5 лекторки. Специалните предмети, по които се обучават девойките, са шев, домакинство, бродерия и отглеждане на деца.
Дружеството открива и поддържа и лятно детско игрище.
Членува в БЖС и в СЗДБ.
Извън многобройните еднократни дарения, организацията разполага с приходите на един благотворителен фонд:

Фонд „Радка Х. Пенчо Семова“

Дарител е Пенчо Семов. По повод честването на 70 години от образуването на дружеството през дек. 1939 г. предоставя 100 хил. лв. за създаване на фонд, носещ името на съпругата му Радка Семова (21 ноем. 1884, Габрово – септ. 1958, Габрово) – общественичка. Самата тя симпатизира и активно подкрепя дейността на д-во „Майчина грижа“ и заедно със съпруга си откликва щедро на нуждите му. Патрон на дружественото училище. Съвместно с П. Семов и самостоятелно прави дарения за църкви и манастири, включително за габровския храм „Успение Богородично“, за училищата в Габрово, Пловдив и Варна. След смъртта на съпруга си взема мерки ДА се изпълни дарителската му воля. Носител на орден „За насърчение към человеколюбие“. Репресирана след 9 септ. 1944 г., умира в нищета.
По волята на дарителя приходите от фонда са предназначени за подпомагане на прилежни ученички от дружественото стопанско училище.
Организацията продължава ДА съществува до 1952 г., когато е принудена ДА се слее с Околийския комитет на ОФ. Киното става собственост на Националния съвет на ОФ, а по-късно е одържавено.
През ноем. 1992 г. група бивши членки на дружеството и други техни симпатизантки го възстановяват. Приет е устав. Организацията развива благотворителна и културно-просветна дейност. Към нея са учредени два нови дарителски фонда: „Хаджи Радка Пенчо Семова“ (дарител е синът ѝ Пенчо П. Семов) и „Стефана Богдан Генчева“. Със средства от първия се предоставя еднократна годишна помощ, а от втория се подпомагат даровити деца.

 http://daritelite.bg/zhensko-blagotvoritelno-druzhestvo-maychina-grizha/

ТАГ женско, благотворително, дружество, Майчина грижа, Пенчо Семов

pixabay.com

В историята на корабоплаването има много загадъчни и интересни случаи. Никоя от тях не се доближава, обаче до съдбата на мистериозния кораб-призрак с името Мария Селест (още срещан като Мери Селест). Случката се разиграва през 19-ти век, а след нея вярванията, че корабът е прокълнат се запазват до самото му изгаряне.

Мария Селест е типичен търговски кораб за онези времена от вида бригантина. Става известна с това, че през 1872-ра година е намерена край днешните Азорски острови без нито един човек на борда. Времето и условията за плаване са били прекрасни, а екипажът на кораба е бил съставен само от опитни моряци. Съдбата на екипажа е мистерия, а допълнителна загадъчност към историята допринася и фактът, че целият товар и дори личните вещи на хората от кораба са били намерени. Сякаш всички са се изпарили с едно щракване с пръсти.

Версиите са най-различни и причудливи – от отвличане на извънземни, през морски чудовища до някакво проклятие. Случаят става известен като кораб-призрак, а съдбата на плавателния съд след това не е никак розова. Той е продаден на загуба и често сменя своите собственици докато накрая не бива изгорен в опит за данъчна измама от страна на Паркър, последен капитан и собственик на кораба. За негова зла участ, корабът не потънал въпреки пожара и така той бил хвърлен в ареста където умрял, а Мария Селест останала да гние на морското дъно.

източник: actualno.com

http://svetovnizagadki.com/%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%81%d0%bb%d1%83%d1%87%d0%b0%d0%b9-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%b1%d1%8a%d1%82-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b0%d0%ba-%d0%bc

ТАГ странен случай, СТРАННИЯТ СЛУЧАЙ, НА КОРАБЪТ-ПРИЗРАК МАРИЯ СЕЛЕСТЕ

Повратен момент в историята от началото на философската наука е спорният, но успешен опит на Сократ да приложи философията за изследване на човешки неща, включително човешката природа, естеството на политическите общности и самото човешко знание. Той разкритикува твърде стария начин на изучаване на физиката като чисто спекулативен и липсващ самокритичност. Той е особено загрижен, че някои от ранните физици третират природата без оглед на интелигентен порядък и обясняват нещата само по отношение на движение и материя.

Изследването на човешките практики е предимно в сферата на митологията и традициите, а Сократ е екзекутиран. Аристотел по-късно създава по-малко противоречива системна програма за на Сократовската философия, която е телеологична с човека в центъра. Той отхвърля много от заключенията от предишните учени. Например в неговата физика слънцето обикаля земята, и много неща, като част от тяхното естество, са предназначени за хората. Всяко нещо има формална причина и крайна причина и определена роля в рационалния космически ред. Сократ настоява, че философията трябва да се използва, за да се разгледа и практическия въпрос за най-добрия начин на живот за едно човешко същество, но не привежда аргументи за други видове приложни науки.

Аристотел поддържа рязко разграничение между науката и практическите умения на занаятчиите, считайки теоретичните спекулации като най-висш вид човешка дейност, практичното мислене за по-добър живот като нещо възвишено и познаването на занаятите като нещо, подходящо само за по-нисшите класи. За разлика от съвременната наука, най-влиятелният акцент на Аристотеловото учение е върху теоретичните стъпки за извеждане на универсални правила от сурови данни, а не зачита набирането на опит и сурови данни като част от самата наука.

уикипедия

ТАГ  хуманитарна наука, Сократ, Аристотел

pixabay.com

Кога за последно сте чували да наричат някого Шепердана? А жена на име Чурица или Орда да сте срещали скоро? Днес ще си припомним някои от изчезналите български имена, съществували преди около 130 години.

Връщаме се назад във времето чрез безценния Речник на българския език на Найден Геров. В него големият ни езиковед, общественик и фолклорист събира думи, изрази, гатанки, поговорки, пословици, песни и дори клетви, които е записвал в продължение на няколко десетилетия. Първият том на изданието, чието пълно име е Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и на руски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров, излиза от печат през 1885 г.

Две години по-късно на бял свят се появява и вторият. През 1899 г., когато е отпечатан третият том, неговият създател Найден Геров вече е тежко болен. След смъртта му – през 1901 г. и 1904 г. са издадени още два тома на речника, в който Геров е събрал изключително ценна информация. Делото му продължава неговият племенник Тодор Панчев, който издава последен, шести том – допълнение към труда на чичо си.Една част от този толкова интересен и стойностен труд е посветен на “кръстните имена”. Именно от тези страници Lifebites.bg почерпи информация и потърси изчезналите български имена.

В текста, който четете, сме обърнали внимание на женските собствени имена. В неговото продължение ще намерите списък с изчезналите мъжки имена. Обещаваме да потърсим и тези, които макар и вече да са истинска рядкост, все още се срещат на различни места в страната. В поредицата, посветена на българските имена, ще се опитаме да изясним и някои от причините за изчезването им.

Надяваме се с тези текстове да обогатим познанията ви за българското общество, такова каквото е било преди повече от век, и да запалим любопитството ви към тази част от историята на народа ни.

Ето и списъка* с изчезналите български имена за жени, които открихме в безценния речник на Найден Геров:

А
Анга, Анчя, Ата, Ангя
Б
Баца, Беда, Билина, Богя, Бока, Буза, Будимка, Благатка, Буда
В
Вака, Вакла, Вана, Вика, Виля, Вителенка, Влахина, Войдана, Войнка, Воскя, Вула
Г
Гелушя, Гилина, Гиола, Глигойра, Года, Голуба, Гоичя, Горголица, Гроза, Груда, Гутка, Гурлица, Гюмрия, Гъна
Д
Далчя, Дардана, Дрета, Дупка, Дулчна, Дуля, Дура, Душя, Дудена, Демия
Е
Евта, Ека, Евгеница
З
Зазуля,   

А
Анга, Анчя, Ата, Ангя
Б
Баца, Беда, Билина, Богя, Бока, Буза, Будимка, Благатка, Буда
В
Вака, Вакла, Вана, Вика, Виля, Вителенка, Влахина, Войдана, Войнка, Воскя, Вула
Г
Гелушя, Гилина, Гиола, Глигойра, Года, Голуба, Гоичя, Горголица, Гроза, Груда, Гутка, Гурлица, Гюмрия, Гъна
Д
Далчя, Дардана, Дрета, Дупка, Дулчна, Дуля, Дура, Душя, Дудена, Демия
Е
Евта, Ека, Евгеница
З
Зазуля, Завира, Зака, Зойца, Зура
И
Ика, Ила, Ихтина
К
Каравилка, Кавдивка, Катуна, Кекя, Керда, Кийка, Кинра, Киоса, Кира, Круна, Кона, Куйка, Кута
Л
Лака, Локсандра, Лисава
М
Малана, Мада, Малтичка, Манасия, Маника, Маникя, Маргара, Марушя, Мацелана, Махруда, Матруна, Маса, Масия, Минакия, Мичя, Моба, Мода, Моля, Момена, Моца, Моцка, Моща, Мрена
Н
Наза, Некя, Неранца, Никла, Нокя, Нута, Нуна, Няга
О
Обрания, Ована, Овчя, Орда
П
Пала, Палагия, Палакия, Палесана, Пандела, Пандура, Панта, Пачена, Пижя, Пиза, Понда, Проя, Прокония, Пула, Пуна
Р
Раба, Разделина, Ракя, Рама, Рана, Ренгия, Риза, Рипа, Ронса, Ройка
С
Сада, Сазда, Саздия, Салата, Салка, Севастакия, Севета, Сека, Седева, Совица, Слена, Сипана, Сина, Сентика, Сента, Села, Солуна, Сона, Соса, Снаса, Стевана, Стоядина, Струмника, Струна, Стреда, Суса
Т
Тага, Таза, Така, Тала, Телфа, Тема, Тима, Тоза, Тока, Тола, Толица, Томанка, Томаица, Тоница, Трена, Трендавина, Тръса, Тръсина, Туна
Ф
Фета, Фона, Фетка, Фрала
Ц
Цика, Цикона, Цоца, Цопка, Црена, Цръна, Црънка, Цръца
Ч
Чубра, Чиркашка, Чона, Чубрика, Чула, Чупа, Чура, Чурица, Чурка
Ш
Шепердана, Шотка, Шумка, Шуна, Шурка, Шурулийка, Шута

https://svetovnizagadki.com/%d0%b8%d0%b7%d1%87%d0%b5%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%b8%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b0/

ТАГ изчезнали, женски, български, имена

Помните ли приказките, които мама или баба са ви чели и разказвали? Това са едни от най-топлите и нежни спомени, които всеки човек носи със себе си до живот. Има нещо магично в това да слушаш приказки, когато си дете, дори и в днешно време, когато информационното насищане е огромно още от първия ден на този свят. Ако се чудите дали времето на приказките не е отминало безвъзвратно, защото живеем във високотехнологичен свят, ето ви няколко причини да не лишавате детето си от тях.Приказките са възникнали с цел да разпространяват през поколенията поуки, които са валидни във всяка епоха. С тяхна помощ родителите могат да научат децата да правят разлика между добро и зло, да уважават другите, да помагат на нуждаещи се, да търсят любовта и разбирателството във връзките си и много други важни принципи в живота. Всяка история, която се предава през годините, звучи магично за децата, но от нея те несъзнателно се учат да взаимодействат със света, а този опит е безценен.

https://www.edna.bg/za-roditeli/chetiri-prichini-decata-vi-da-slushat-prikazki-4665892

ТАГ  четири, причини, ,децата, приказки

 https://www.spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/3083-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE.html

ТАГ странни, превозни, средства, миналото

 подбра Мария Герасова

ТАГ новите, тенденции, пролет

 снимка: memespp.com