Вероятно сте чували и знаете, че женските кучета имат период на разгонване. Но какво да кажем за мъжките, които сякаш се държат по сходен начин през същото това време? Възможно ли е разгонването на женските да влияе и на мъжките? И ако е така – колко дълго да очакваме да продължи странното поведение на домашния ни любимец? Ето какво трябва да знаете по този въпрос.

Снимка: iStock

Краткият отговор на този въпрос е: Не. При мъжките четириноги няма период на разгонване нито време от него (както е при женските), когато те са възприемчиви към чифтосване. Вместо това мъжките са способни да се възпроизвеждат целогодишно, след като настъпи половата им зрялост, което е около 6-месечната им възраст. 

Породата и размерът на женското кучето играят роля за това на каква възраст ще се случи първото разгонване. Като цяло обаче, при повечето домашни любимци това се случва около 6-ия месец. По-малките четириноги могат да влязат в периода на полова зрялост по-рано – към 4-ти месец, докато при по-големите животни това може да се случи и след първата година.

Снимка: iStock

Обичайно разгонването при женските се случва на всеки шест до осем месеца и продължава приблизително три седмици. Докато е в разгара на този период, женското куче е особено привлекателно за мъжките, а стопаните му ще забележат подуване на вулвата, вагинално кървене и по-често уриниране. 

Как да се грижим за мъжкото куче, ако наоколо има разгонена женска.Макар мъжките кучета да не изпадат в период на разгонване, ако това се случва на женско куче наблизо (в същия квартал, съседния блок или къща), това обикновено има голямо влияние върху тях. 

Когато женската е в период на разгонване, тя освобождава феромон, наречен метил р-хидроксибензоат, който е отговорен за сексуалната възбуда при мъжките наоколо. И ако некастрирано мъжко куче улови този аромат, това може да предизвика видима промяна в поведението му. Нещо повече – при някои домашни любимци това измества всичко друго и се превръща в основния им фокус. 

Снимка: iStock

Мъжките могат да спрат да се хранят нормално, да увеличат маркирането по време на разходка, да станат по-агресивни към други четириноги от същия пол и да се държат буквално като „обсебени“ в проследяването на аромата на разгонената женска. Може да забележите и:

• Загуба на апетит

• По-малко спане

• Развълнувано и разтревожено поведение

• Виене или прекомерно хленчене

• Разсеяност

• Опити за бягство и измушване от каишката

Важно е да сте по-внимателни с мъжкото си куче, ако забележите някой от изброените признаци, защото в желанието да намерят източника на аромата, четириногите могат лесно да се отскубнат и да избягат. По-дълги разходки и повече упражнения ще се отразят добре за разсейване на животното. Никога не оставяйте питомеца си без надзор, а много стопани предпочитат да не пускат домашните си любимци от повод, ако наблизо има разгонена женска. 

Снимка: iStock

Можете да се консултирате с ветеринарния си лекар и относно употребата на феромонни спрейове, които също могат да са полезни, особено ако разгонената женска се намира в по-голяма близост до питомеца ви. 

Кастрирането на мъжкото куче може да помогне за ограничаване на много от поведенията, свързани със сексуалната зрялост като маркиране, качване и разфокусиране (когато наоколо има разгонена женска). Кастрациятанамалява и възможността от доброкачествена простатна хиперплазия (увеличена простатна жлеза), перианални тумори, хернии и тумори на тестисите.

Снимка: iStock

Макар че мъжките не се разгонват като женските, това не прави тези периоди по-малко предизвикателство – и за тях, и за стопаните им. Това е биологичен процес, при който животното реагира на даден аромат и може да бъде доста стресиращ за самото четириного. За това – подходете с разбиране, обич и търпение, бъдете по-внимателни с грижите за домашния си любимец през този период.

https://dogsandcats.bg/kucheta/razgonvat-li-se-myzhkite-kucheta

Таг разгонват, мъжките, кучета

Шен Куо – фармацията, като едно от проявленията на гения

Шен Куо е всестранно развит гений и държавник от времето на династията Сун (през периода на китайския Ренесанс). На времето, той е почти всичко за което се сетите от учен до военен и администратор и се справя много добре.

Сред най-известните му постижения са откриването на компаса, развива теорията, че климатът се променя с течение на времето, пионер в археологията, намира практически решения в областта на математиката и по-специално тригонометрията.

Затова не е чудно, че изпълнява най-различни длъжности в императорския двор и за да не бъдат изброявани всичките (с което рискувал да засенчи титлите на самия император), получава длъжността „Асистент министър на имперското гостоприемство“.

Фармакогнозията е наука за лечебните растения и е дял от фармацията. Приносът му към нея се състои в селектирането, приготвянето и правилното разпределяне на лечебните съставки. Бил е педантичен, като за него е било от значение в кой месец са събирани билките, точното време на узряване, коя част ще се използва за лекарство. Описва стотици лечебни растения и съставки, включително зърна, редки растения, животни и минерали, характерни за Китай.

Данте Алигиери – фармацията като трамплин за нещо повече

Данте Алигиери, наричан накратко Данте, е велик италиански поет от късното средновековие. Неговата „Божествена комедия“ се смята за най-великото литературно произведение, писано на италиански език. В самата Италия често е сочен за „il Sommo Poeta“ (върховен поет) и една от „Трите корони“ – заедно с Петрарка и Бокачо.

Данте произхожда от влиятелно семейство. Баща му е виден гелф (поддръжник на политическата фракция, подкрепяща папата) и участва активно в политиката. По майчина линия спада към една от най-известните фамилии във града по онова време – Абати. Затова не е чудно, че и той се увлича в местните политически игри, но без особен успех. За да развие политическата си кариера, решава да стане фармацевт. Въпреки, че не възнамерява да практикува тази професия, това му се налага, след промяна в месния закон, според който само членуващи в гилдиите могат да заемат обществени длъжности. Така Данте става член на „Гилдията на аптекарите“ в града. Тази работа го устройва, още повече че в аптекарските магазинчета се продават и книги. Като член на гилдията, въпреки липсата на политически опит, пред Данте се отварят нови възможности и за няколко години той заема различни постове, в обхванатата по това време от безредици, Флоренция.

O. Хенри – от фармацията до късия разказ

O. Хенри е литературният псевдоним на американския писател Уилям Сидни Портър, известен като майстор на късия разказ с неочакван край, пишещ за живота на обикновените хора в Ню Йорк. Характерно за разказите му е ироничното пресъздаване на обстоятелствата.

 Уилям бил известен като страстен читател. През 1876 г. той завършва началното училище, ръководено от неговата леля, а след това записва гимназия. Три години по-късно започва да работи като счетоводител в аптеката на чичо си, а през 1881 г., когато е само на деветнадесет годишна възраст, се дипломира като фармацевт.

Сменя различни професии – от овчар и общ работник в едно ранчо до фармацевт, чертожник, журналист, банков чиновник. Накрая намира своето амплоа, като започва да пише къси разкази, с което придобива световна слава.

Вероятно най-известният разказ на О. Хенри у нас и по света е „Вождът на червенокожите“.

Агата Кристи – опита от фармацията в детективския роман

Агата Кристи е английски автор на криминални романи и къси разкази. Сред нейните енигматични герои са детективът Еркюл Поаро и Мис Марпъл.

Според „Рекодите на Гинес“, тя е най-продаваният автор на романи за всички времена с грубо 2 милиарда продадени копия, което я нарежда на трето място по продажби след Шекспир (второ) и библията (първо място). А според „Index Translationum“, тя остава най-превеждания индивидуален автор, като нейните книги се четат на поне 103 езика.

Малко известен факт от нейната биография е, че през втората световна война работи като „pharmacy technician“, което погрешно се превежда на български като лаборант. Длъжността всъщност е сходна с тази на българските помощник-фармацевти, но с допълнителни административни функции.

Нейната работа в болничната аптека на лондонската Университетската колежанска болница и дава достъп до различни силно действащи и отровни вещества и знания как се използват. Тя ги вмъква доста успешно в своите произведения. Например, тя дава предположение за използването на талия като отрова пред главният фармацевт на болницата Харолд Дейвис, а по-късно го описва в детективския си разказ „Сивия кон“.  В него, първата улика към убиеца е, че жертвите губят косата си. Тя толкова добре описва натравянето с талий, че това е помогнало за разрешаване на поне един случай, озадачаващ лекарите.

Медичи – от фармация до изкуство

Надали има някой, който да не е чувал за фамилията Медичи, управлявала Флоренция около 4 века с прекъсвания. Те били политическата династия с може би най-големия принос в италианската история. Основен катализатор на Ренесанса (започнал именно от Флоренция по тяхното управление), те дават на света две френски кралици и трима папи.

Както си личи от името, първоначално Медичите били лекари и едновременно с това аптекари (по онова време двете професии били неделими). Затова и гербът им представлява 6 червени таблетки на жълт фон. В последствие, след сродяването си с френските крале, едната от тях се променя с герба на френските Бурбони – три златни лилии на син фон. Това обяснява защо най-известните от тях, като Катерина Медичи, са били толкова изкусни отровители – просто са имали няколко поколения стаж.

По-късно домът Медичи започва да се занимават с търговия на платове от което натрупват значително състояние, подобно на други богати фамилии във Флоренция по това време. С него, те отварят „Банка ди Медичи“ – най-мощната финансова институция през 15 век не само в Италия, но и в цяла Европа.

Но те са изключително интересни, защото остават в историята не чрез военна мощ или династически бракове, а чрез културно влияние. Влагали са умопомрачителни финансови ресурси в таланта. За тях творят, пряко или косвено, повечето от гениите на италианския ренесанс, както и гръцките, избягали от Константинопол след превземането му. Ако не беше фамилията Медичи, светът може би никога нямаше да чуе за Микеланджело или Леонардо да Винчи.

https://www.astraruse.com/2020/07/03/veliki-lichnosti-svierzani-s-farmatsiiata/

Таг велики ,личности, фармацията

Кадър от „Една одисея в космоса през 2001 година”, реж. Стенли Кубрик, 1968 

Един експеримент може да докаже (или да опровергае), че информацията е петият елемент на физическата материя. Днес са известни четири състояния на материята – твърдо, течно, газ и плазма. Има ли информацията своя собствена маса и може ли да е тя петият елемент? 

Д-р Мелвин Вопсън от университета в Портсмут вече публикува свой научен труд, в който издига хипотезата, че елементарните частици на материята, които образуват градивните елементи на Вселената, съхраняват информация за себе си, подобно на това както всяка клетка на живите организми носи копие от своя ДНК план. Според д-р Вопсън информацията има собствена маса. 

Разбира се, според сегашната физика, цялата материя е твърда, течна, газова или плазма, като последната съставлява до 99% от материята във Вселената. Много време и пари бяха инвестирани в търсенето на нещо, наречено тъмна материя, но досега тези усилия не дават съществени резултати. 

„Ако приемем, че информацията е физическа и има маса, и че елементарните частици имат ДНК от информация за себе си, как можем да го докажем?“ пита Вопсън. „Последната ми статия е за тестването на тези теории, за да може научната общност да погледне сериозно на разработката.”

Той предлага използването на колайдер на частици за физическо измерване на масата на информацията, след като е била „изхвърлена” от елементарна частица. Знаем, че когато сблъскате частица материя с частица антиматерия, те се унищожават взаимно“, разсъждава Вопсън. „И информацията от частицата трябва да отиде някъде след унищожението.”

При нормални суперсблъсъци масата на частиците се превръща в енергия, обикновено гама фотони. Въпреки това, казва Вопсън, ако частиците съдържат информация, както предполага неговата теория, тя трябва да бъде преобразувана в нискоенергийни инфрачервени фотони, които могат да бъдат открити, когато частица бъде взривена и на практика изчезва. 

„Информацията в един електрон е 22 милиона пъти по-малка от неговата маса“, казва той, „но можем да измерим информационното съдържание, като го изтрием“.

Публикацията в AIP Advances е чисто теоретична. Въпреки това, като се има предвид добре проектирания тест, представен от Вопсън, където той дори предсказва точното количество енергия, което трябва да се освободи в инфрачервения спектър от изтриването на информацията на частица, вероятно е само въпрос на време някой да се съгласи да проведе този експеримент.

„Ако се стигне  до момента на „еврика“, това ще промени физиката, каквато я познаваме, и ще разшири нашето разбиране за Вселената. Но това не би противоречило на нито един от съществуващите закони на физиката, само ги допълва“, обяснява Вопсън. „Това не противоречи на квантовата механика, електродинамиката, термодинамиката или класическата механика. “

 https://www.spisanie8.bg/%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8/2022/0614/%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%B5-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0.html

Таг експеримент ,колайдер, пети елемент

Снимка: Wikimedia.org

Хорхе Франсиско Исидоро Луис Борхес Асеведо (24 август 1899 г. – 14 юни 1986 г.) е аржентински писател, есеист, поет и преводач, смятан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век. Превеждал е на испански Оскар Уайлд, Вирджиния Улф, Уилям Фокнър, Франц Кафка, Уолт Уитман. Автор е на множество стихове, разкази и есета. Изтъкнат  мислител, тънък познавач на човешката природа и майстор на изящното слово. 

• Когато писателите умрат, те стават книги, което, в края на краищата, не е толкова лошо превъплъщение.

• Обичам пясъчните часовници, географските карти, печатните издания от 18 век, етимологическите изследвания, вкуса на кафето и прозата на Стивънсън… Спиноза смята, че всяко нещо се стреми да пребъде като такова, каквото е; камъкът иска вечно да бъде камък, а тигърът — тигър. Аз съм обречен да си остана Борхес. 

• Ние съдим другите по постъпките, а искаме нас да ни съдят по възможностите.

• Трябва да се преструвам, че има и други. Но това е лъжа. Съществуваш само ти.

• Всеки човешки живот, колкото сложен и дълъг да е, всъщност се вмества в един-единствен миг – в мига, в който човек веднъж и завинаги разбира кой е.

• Демокрацията – това е злоупотреба със статистиката.

• Животът е сън, сънуван от Бог.

• Някои се гордеят с написана книга, а аз – с прочетена.

• Ние вече не вярваме в програса – нима това не е прогрес?

• Винаги съм си мислел, че раят би трябвало да е нещо като библиотека.

• Сънищата са нещо много повече, отколкото предполагаме. Те не само помагат да спим добре. Сънят е първата художествена дейност, първата малка театрална пиеса. Когато сънуваме, ние сме едновременно творецът, пиесата, зрителят, авторът. Това е най-старата художествена творба на хората… А и на животните, защото и те сънуват.

• Първият паметник на западните литератури — “Илиадата” — бе съставен преди три хиляди години; правдоподобно е да се изкаже догадката, че в този огромен срок всички съкровени, необходими сродства (блян-живот, сън-смърт, реки и животи, които текат, и така нататък) са били забелязани и писани някой път. 

• Да се привежда довод, че едно прегрешение е безкрайно, загдето посягало срещу Бога, който е безкрайно Същество, е все едно да се привежда за довод това, че е свято, понеже Бог е свят, както да се мисли, че хулите, отправени към един тигър, трябва да бъдат раирани.

• Понякога усещането, че „сме вече изживели този момент“, ни кара да се замислим. Привържениците на вечното възвръщане ни се кълнат, че е така, и дирят потвърждение на своята вяра в тези смайващи състояния. Забравят, че споменът би внесъл една новост, която е отрицание на тезата, и че времето постепенно би го усъвършенствало — чак до далечния цикъл, в който индивидът вече предвижда своята участ и предпочита да постъпва другояче…

• Божественият ум обхваща заедно всички неща. Миналото е в своето настояще, също както и бъдещето. Нищо не протича в този свят, в който съществуват всички неща, неподвижни в щастливостта на своето положение.

• https://www.spisanie8.bg/%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/2021/0615/%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D0%BC-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%BE.html

• Таг другите, постъпките, нас