Monthly Archives: септември 2022

Умът продължава да работи след смъртта на тялото, казват учени бр.262

Смъртта се оказва още по-страшна – учени твърдят, че са установили, че човешкото съзнание продължава да работи, след като тялото е спряло да показва признаци на живот, пише Independent.
Това означава, че теоретично някой може дори да чуе обявяването на собствената си смърт от медиците.
Твърдението е направено от д-р Сам Парниа (Sam Parnia), директор на реанимация и изследвания за реанимацията в Школата по медицина Langone към Нюйоркския университет.
Той и екипът му наблюдават хора, на които е спирала сърдечната дейност и на практика са били мъртви, но по-късно се връщат към живот, разказва Live Science.
Това е най-голямото проучване по рода си извършвано някога .
Някои от проучваните пациенти съобщават, че са разбирали цели разговори и са виждали нещата, които се случват около тях, дори и след като са били обявени за мъртви.
След това тези спомени са проверени и потвърдени от лекарите и медицинския персонал, които са били наоколо във въпросния момент. 
Смъртта се определя от точката, в която сърцето спира да бие и прекъсва притокът на кръв към мозъка.
“Технически погледнато, това е начин да спечелим време от смъртта – това е всичко, смятано от момента, когато сърцето спре” – заяви д-р Сам Парниа.
“След като това стане, кръвта вече не циркулира към мозъка, което означава, че мозъчната функция спира почти мигновено”.
“Губите всичките си мозъчни стволови рефлекси – фарингичния рефлекс (известен също като ларингеален спазъм), вашият зеничен рефлекс, всичко изчезва”.
Въпреки това има доказателства, които предполагат, че има прилив на енергия в мозъка на умиращия човек.
Кадър от филма „Линия на смъртта“ (Flatliners). Sony Pictures
През 2013 г. изследователи от Университета на Мичиган наблюдават електрическите сигнали вътре в мозъците на девет анестезирани плъхове с индуциран инфаркт.
Учените виждат модели на активност, които са свързани с “хипервъзбудено състояние” за кратко след клинична смърт.
 ”Както изследователите изучават качествената природа на човешкия опит на “любовта”, например, ние се опитваме да разберем точните усещания, които изпитват хората, когато преминават през смъртта, защото разбираме, че това ще се отрази на универсалния опит, който всички ще имаме, когато умрем”, заяви д-р Парниа.
За авторите най-важните следващи стъпки е намирането на по-точни методи за мониторинг на мозъка отвъд прага на смъртта и подобряването на качеството на реанимацията, за да може да се предотвратят увреждания на мозъка, докато се рестартира сърцето, отбелязва Парниа.
“В същото време ние изучаваме човешкия ум и съзнание в контекста на смъртта, за да разберем дали съзнанието се унищожава или дали продължава, след като сте умрял известен период от време и как това се отнася спрямо това, което се случва вътре в мозъка в реално време”, коментира Парниа.
Констатациите напомнят за сюжета на филма „Линия на смъртта“ (Flatliners) с участието на Елън Пейдж.
Във филма на група млади лекари се впускат в опасен експеримент, като се редуват да индуцират химически сърдечен арест, за да разберат точно какво се случва след смъртта.
Но в реалния свят двупосочният билет до смъртта и обратно не включва мозъчни суперсили – макар че понякога дава нова перспектива на живота, отбелязва Парниа.
“Това, което обикновено се случва е, че хората, които са имали такива дълбоки преживявания могат да предизвикат положителна трансформация – те стават по-алтруистични, по-ангажирани да помагат на другите, могат да намерят нов смисъл на живота си след срещата със смъртта”, коментира Парниа.
https://nauka.offnews.bg/news/Meditcina_21/Umat-prodalzhava-da-raboti-sled-smartta-na-tialoto-kazvat-ucheni-vid_96195.html
Таг умът, работи, след смъртта, тялото

Квантовата механика изключва ли свободната воля? бр.262

Предположението, наречено супердетерминизъм, очертано преди десетилетия, е отговор на няколко особености на квантовата механика:
1. привидната случайност на квантовите събития;
2. тяхната зависимост от човешкото наблюдение или измерване и
3. привидната възможност измерване на едно място да определи незабавно резултата от измерване на друго място, ефект, наречен нелокалност.
Айнщайн, който се е присмивал на нелокалността като „призрачно действие от разстояние“, е настоявал, че квантовата механика най-вероятно е непълна - трябва да има скрити променливи, които теорията пренебрегва.
Супердетерминизмът е радикална теория за скритите променливи, предложена от физика Джон Бел. Той е известен с теорема от 1964 г., сега кръстена на него, която драматично разкрива нелокалността на квантовата механика.
Бел казва в интервю за Би Би Си през 1985 г., че загадката на нелокалността изчезва, ако се приеме, че „светът е супердетерминистичен, като в това е включена не само неживата природа, работеща като задкулисен часовников механизъм, но и нашето поведение, абсолютно предрешено, включително вярата ни, че сме свободни да изберем да направим един експеримент, а не друг.”
В скорошно видео физикът Сабине Хосенфелдер (Sabine Hossenfelder) отбелязва, че супердетерминизмът елиминира очевидната случайност на квантовата механика.
„В квантовата механика“, обяснява тя, „можем да предвидим само вероятността на резултатите от измерването, а не самите резултати от измерването. Резултатите са неопределени, така че квантовата механика е недетерминистична. Супердетерминизмът ни връща към детерминизма.”
„Причината, поради която не можем да предвидим резултата от квантово измерване“, обяснява тя, „е, че ни липсва информация“, тоест скрити променливи.
Супердетерминизмът, отбелязва тя, се отървава от проблема с измерването и нелокалността, както и от случайността. Скритите променливи определят предварително как физиците провеждат експериментите. Физиците може да си мислят, че избират една опция пред друга, но не го правят. Хосенфелдер нарича свободната воля „логически непоследователни глупости“.
Хосенфелдер прогнозира, че физиците може да са в състояние да потвърдят експериментално супердетерминизма.
„В един момент“, коментира тя, „ще стане очевидно, че резултатите от измерването всъщност са много по-предвидими, отколкото казва квантовата механика. Наистина, може би някой вече разполага с данните, просто не ги е анализирал по правилния начин.”
Хосенфелдер защитава супердетерминизма по-подробно в научна статия, написана с физика Тим Палмър (Tim Palmer).
Отдадеността на Хосенфелдер към детерминизма я поставя в добра компания. Айнщайн също е вярвал, че специфичните причини трябва да имат специфични, неслучайни ефекти и се е съмнявал в съществуването на свободна воля. 
„Ако Луната, в акта на завършване на своя вечен път около земята, бе надарена със самосъзнание, тя щеше да се чувства напълно убедена, че пътува по своя път по собствено желание“, пише Айнщайн.
“Въпреки това съм озадачен от супердетерминизма, независимо дали е обяснен от Хосенфелдер или друг известен привърженик, нобеловият лауреат Жерар т’Хофт. Когато чета аргументите им, имам чувството, че нещо пропускам”, пише авторът Джон Хорган на статията в Scientific American.
“Аргументите ни въртят в кръг: светът е детерминистичен, следователно квантовата механика трябва да е детерминистична.”
“Супердетерминизмът не уточнява какви са тези скрити променливи на квантовата механика. Той просто постановява, че те съществуват и че те уточняват всичко, което се случва, включително моето решение да напиша тези думи и вашето решение да ги прочетете”.
Хосенфелдер и авторът на статията в Scientific American Джон Хорган (John Horgan) спорят за свободната воля в разговор миналото лято. Той посочва, че и двамата са избрали да си говорят. Техният избор произтича от психологически фактори на „по-високо ниво“, като нашите ценности и желания, които са подкрепени от, но не могат да бъдат сведени до физика. Физиката не може да отчита избора и следователно свободната воля, възразява Джон Хорган.
Позоваването на психологически причини „не отменя законите на физиката“, строго отвръща Хосенфелдер. „Всичко е физика. Ти си направен от частици.”
Гледните точки на двамата тотално се разминават. За нея един недетерминистичен свят няма смисъл. За Хоган свят без избор няма смисъл.
Други физици настояват, че физиката оставя достатъчно място за свободна воля.
Джордж Елис (George Ellis) се застъпва за „низходяща причинно-следствена връзка“, което означава, че физическите процеси могат да доведат до „възникващи“ феномени, особено човешки желания и намерения, които от своя страна могат да окажат влияние върху нашето физическо аз.
Математиците Джон Конуей (John Conway) и Саймън Кочен (Simon Kochen) отиват още по-далеч в своя документ от 2009 г. „Теорема за силната свободна воля“ (“The Strong Free Will Theorem”). Те представят математически аргумент, който наподобява теоремата на Джон Бел за квантовата нелокалност, че имаме свободна воля, защото частиците имат свободна воля.
Според Хоган дебатът дали физиката изключва или позволява свободната воля е спорен. Това е като да цитирате квантовата теория в дебат дали Бийтълс са най-добрата рок група за всички времена (което очевидно са). Философите говорят за „обяснителна пропаст“ между физическите теории за съзнанието и самото съзнание. На първо място, разривът е толкова голям, че наистина може да се нарече пропаст. Второ, пропастта се отнася не само за съзнанието, но и за цялата сфера на човешките дела.
Физиката, която проследява промените в материята и енергията, няма какво да каже за любовта, желанието, страха, омразата, справедливостта, красотата, морала, смисъла. Всички тези неща, разглеждани в светлината на физиката, могат да бъдат описани като „логически непоследователни глупости“, както се изразява Хосенфелдер. Но те имат последствия. Те променят света.
Физиката като цяло, а не само квантовата механика, очевидно е непълна. Както философът Крисчън Лист (Christian List) казва, хората „не са просто купища взаимодействащи частици“. Ние сме „преднамерени агенти, с психологически характеристики и психични състояния“ и способността да правим избор. Физиците са признали границите на своята дисциплина. Филип Андерсън (Philip Anderson), лауреат на Нобелова награда, твърди в есето си от 1972 г. „Повече е различното“, че тъй като явленията стават по-сложни, те изискват нови начини на обяснение; дори химията не се свежда до физика, да не говорим за психология.
Бел, изобретателят на супердетерминизма, изглежда е на противното мнение. Той може би предлага супердетерминизма като reductio ad absurdum (довеждане до абсурд), което да подчертае странността на квантовата механика. Той не е бил във възторг от нито една интерпретация на квантовата механика, като веднъж ги описа като „подобни на литературни фикции“.
“Защо дебатът за свободната воля и супердетерминизма е важен? Защото идеите имат значение. В този момент от човешката история много от нас вече се чувстват безпомощни, на милостта на сили извън нашия контрол. Последното нещо, от което се нуждаем, е   Стивънс. Сред книгите му са “The End of Science” (“Краят на науката”), “The End of War” (“Краят на войната”) и “Mind-Body Problems” (“Проблемите на ума и тялото”), достъпни безплатно на mindbodyproblems.com. Дълги години той пише популярния блог Cross Check за Scientific American.
Източник: Does Quantum Mechanics Rule Out Free Will?, John Horgan, Scientific American
Предположението, наречено супердетерминизъм, очертано преди десетилетия, е отговор на няколко особености на квантовата механика:
1. привидната случайност на квантовите събития;
2. тяхната зависимост от човешкото наблюдение или измерване и
3. привидната възможност измерване на едно място да определи незабавно резултата от измерване на друго място, ефект, наречен нелокалност.
Айнщайн, който се е присмивал на нелокалността като „призрачно действие от разстояние“, е настоявал, че квантовата механика най-вероятно е непълна - трябва да има скрити променливи, които теорията пренебрегва.
Супердетерминизмът е радикална теория за скритите променливи, предложена от физика Джон Бел. Той е известен с теорема от 1964 г., сега кръстена на него, която драматично разкрива нелокалността на квантовата механика.
Бел казва в интервю за Би Би Си през 1985 г., че загадката на нелокалността изчезва, ако се приеме, че „светът е супердетерминистичен, като в това е включена не само неживата природа, работеща като задкулисен часовников механизъм, но и нашето поведение, абсолютно предрешено, включително вярата ни, че сме свободни да изберем да направим един експеримент, а не друг.”
В скорошно видео физикът Сабине Хосенфелдер (Sabine Hossenfelder) отбелязва, че супердетерминизмът елиминира очевидната случайност на квантовата механика.
„В квантовата механика“, обяснява тя, „можем да предвидим само вероятността на резултатите от измерването, а не самите резултати от измерването. Резултатите са неопределени, така че квантовата механика е недетерминистична. Супердетерминизмът ни връща към детерминизма.”
„Причината, поради която не можем да предвидим резултата от квантово измерване“, обяснява тя, „е, че ни липсва информация“, тоест скрити променливи.
Супердетерминизмът, отбелязва тя, се отървава от проблема с измерването и нелокалността, както и от случайността. Скритите променливи определят предварително как физиците провеждат експериментите. Физиците може да си мислят, че избират една опция пред друга, но не го правят. Хосенфелдер нарича свободната воля „логически непоследователни глупости“.
Хосенфелдер прогнозира, че физиците може да са в състояние да потвърдят експериментално супердетерминизма.
„В един момент“, коментира тя, „ще стане очевидно, че резултатите от измерването всъщност са много по-предвидими, отколкото казва квантовата механика. Наистина, може би някой вече разполага с данните, просто не ги е анализирал по правилния начин.”
Хосенфелдер защитава супердетерминизма по-подробно в научна статия, написана с физика Тим Палмър (Tim Palmer).
Отдадеността на Хосенфелдер към детерминизма я поставя в добра компания. Айнщайн също е вярвал, че специфичните причини трябва да имат специфични, неслучайни ефекти и се е съмнявал в съществуването на свободна воля. 
„Ако Луната, в акта на завършване на своя вечен път около земята, бе надарена със самосъзнание, тя щеше да се чувства напълно убедена, че пътува по своя път по собствено желание“, пише Айнщайн.
“Въпреки това съм озадачен от супердетерминизма, независимо дали е обяснен от Хосенфелдер или друг известен привърженик, нобеловият лауреат Жерар т’Хофт. Когато чета аргументите им, имам чувството, че нещо пропускам”, пише авторът Джон Хорган на статията в Scientific American.
“Аргументите ни въртят в кръг: светът е детерминистичен, следователно квантовата механика трябва да е детерминистична.”
“Супердетерминизмът не уточнява какви са тези скрити променливи на квантовата механика. Той просто постановява, че те съществуват и че те уточняват всичко, което се случва, включително моето решение да напиша тези думи и вашето решение да ги прочетете”.
Хосенфелдер и авторът на статията в Scientific American Джон Хорган (John Horgan) спорят за свободната воля в разговор миналото лято. Той посочва, че и двамата са избрали да си говорят. Техният избор произтича от психологически фактори на „по-високо ниво“, като нашите ценности и желания, които са подкрепени от, но не могат да бъдат сведени до физика. Физиката не може да отчита избора и следователно свободната воля, възразява Джон Хорган.
Позоваването на психологически причини „не отменя законите на физиката“, строго отвръща Хосенфелдер. „Всичко е физика. Ти си направен от частици.”
Гледните точки на двамата тотално се разминават. За нея един недетерминистичен свят няма смисъл. За Хоган свят без избор няма смисъл.
Други физици настояват, че физиката оставя достатъчно място за свободна воля.
Джордж Елис (George Ellis) се застъпва за „низходяща причинно-следствена връзка“, което означава, че физическите процеси могат да доведат до „възникващи“ феномени, особено човешки желания и намерения, които от своя страна могат да окажат влияние върху нашето физическо аз.
Математиците Джон Конуей (John Conway) и Саймън Кочен (Simon Kochen) отиват още по-далеч в своя документ от 2009 г. „Теорема за силната свободна воля“ (“The Strong Free Will Theorem”). Те представят математически аргумент, който наподобява теоремата на Джон Бел за квантовата нелокалност, че имаме свободна воля, защото частиците имат свободна воля.
Според Хоган дебатът дали физиката изключва или позволява свободната воля е спорен. Това е като да цитирате квантовата теория в дебат дали Бийтълс са най-добрата рок група за всички времена (което очевидно са). Философите говорят за „обяснителна пропаст“ между физическите теории за съзнанието и самото съзнание. На първо място, разривът е толкова голям, че наистина може да се нарече пропаст. Второ, пропастта се отнася не само за съзнанието, но и за цялата сфера на човешките дела.
Физиката, която проследява промените в материята и енергията, няма какво да каже за любовта, желанието, страха, омразата, справедливостта, красотата, морала, смисъла. Всички тези неща, разглеждани в светлината на физиката, могат да бъдат описани като „логически непоследователни глупости“, както се изразява Хосенфелдер. Но те имат последствия. Те променят света.
Физиката като цяло, а не само квантовата механика, очевидно е непълна. Както философът Крисчън Лист (Christian List) казва, хората „не са просто купища взаимодействащи частици“. Ние сме „преднамерени агенти, с психологически характеристики и психични състояния“ и способността да правим избор. Физиците са признали границите на своята дисциплина. Филип Андерсън (Philip Anderson), лауреат на Нобелова награда, твърди в есето си от 1972 г. „Повече е различното“, че тъй като явленията стават по-сложни, те изискват нови начини на обяснение; дори химията не се свежда до физика, да не говорим за психология.
Бел, изобретателят на супердетерминизма, изглежда е на противното мнение. Той може би предлага супердетерминизма като reductio ad absurdum (довеждане до абсурд), което да подчертае странността на квантовата механика. Той не е бил във възторг от нито една интерпретация на квантовата механика, като веднъж ги описа като „подобни на литературни фикции“.
“Защо дебатът за свободната воля и супердетерминизма е важен? Защото идеите имат значение. В този момент от човешката история много от нас вече се чувстват безпомощни, на милостта на сили извън нашия контрол. Последното нещо, от което се нуждаем, е теория, която засилва нашия фатализъм”, закючава Хоган. т Стивънс. Сред книгите му са “The End of Science” (“Краят на науката”), “The End of War” (“Краят на войната”) и “Mind-Body Problems” (“Проблемите на ума и тялото”), достъпни безплатно на mindbodyproblems.com. Дълги години той пише популярния блог Cross Check за Scientific American.
Източник: Does Quantum Mechanics Rule Out Free Will?, John Horgan, Scientific American
Таг квантовата, механика ,свободна, воля

oss Check за Scientific American. Източник: Does Quantum Mechanics Rule Out Free Will?, John Horgan, Scientific American

 

 

 

 

Не става само с труд, трябва и акъл бр.262

“Той [трудът] е първото основно условие за съществуването на човека… в известен смисъл… трудът е създал самия човек.” (Фридрих Енгелс)
Това е всеизвестна и поизносена марксистка теза, без никакви доказателства и подкрепена само от произведенията на основоположниците на комунизма.
Твърдението на Енгелс се основава на марксистката възхвала на хората от низините на обществото, ангажирани в различни видове физически труд – занаятчии, селяни, работници, които те противопоставят на “паразитите” – експлоататори.
Това твърдение не заслужава да бъде разглеждано сериозно като научно обоснована теза. В него има емоции и идеологическа манипулация и не може да има връзка с проблема за произхода на човека.
Самият труд не може да създаде човешко същество. Работят бобрите, мравките, птиците. Те не стават интелигентни същества заради това. Трудът при животните е само средство да оцелеят – да се нахранят – себе си и потомството си,  да си осигурят подслон и защита.
Биологичните закони са икономически закони – тук цари строга икономия и пестеливост на енергия – нищо излишно. Липсва ли нуждата да се добива храна – никой не би се “трудил” от животните. Между впрочем и не малко хора биха предпочели да си почиват или да се забавляват, а не да се трудят.
Трудът е дейност, която не пряко, а само косвено е нужна за удовлетворяване на непосредствените физиологични нужди.
Дори трудът с използване на някакви инструменти не е фактор във формирането на човека, за издигането му като разумно същество, за създаването на цивилизацията. Някои животни също използват инструменти, примитивните племена в Африка също използват инструменти, но все още живеят на едно и също ниво на култура много хиляди, десетки хиляди години и на практика липсва прогрес.
Сам по себе си, трудът не само не може да бъде причина за произхода на човека, но не може и да е фактор за развитието на материалната и духовна човешка култура.
За да може човекът да стане човек и да остане такъв, той трябва да бъде творец.
Именно творчеството, като под творчество трябва да разбираме знания, изобретения, управление, изкуство, превръща маймуната в човек и го издига на безпрецедентно ниво.
Трудът може да няма никакво отношение с творчеството, а да е просто рутинна дейност. Той може да бъде само елемент на творчеството, но в никакъв случай основен фактор. Е, необходимо да се работи, но да се работи само не е достатъчно. Творчеството е труд, вдъхновение и мисъл – и то не в този ред. 
Въобще голяма скука вее от твърдението, че трудът е създал човека. Нима за това сме родени – само да работим? 
https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Ne-stava-samo-s-trud-triabva-i-akal_9803.html
Таг  труд, акъл

Оксфордският университет е по-стар от ацтеките бр.262

Точната дата на основаването на Оксфордския университет не е известна, но още през 1096 г. вече се обучават студенти в Оксфорд. До около средата на тринадесети век Оксфордският университет се превръща в пълноправен университет, създадени са колежите от частни благодетели, като независими студентски общности. Сред първите са Уилям Дърам, който основава Университетския колеж (Оксфорд) през 1249 г., и Джон I де Балиол, баща на бъдещия крал на Шотландия, на когото е кръстен колеж Балиол. Английският лорд-канцлер и основател на колежа Мертън (Merton College) Уолтър де Мертън разработва правилата за колежите. Merton College стана модел за други колежи в Оксфорд и Кеймбридж. 
Оксфорд не е най-старият университет, в крайна сметка. Индийският университет Наланда вече е работил стотици години и е бил опожарен от нашественици, преди да се организира Оксфорд. Но Оксфорд, въпреки че е един от най-старите университети с непрекъсната дейност, не го чувстваме толкова стар. Той е продукт на нашето време. Все още можете да се запишете в Оксфорд.
От друга страна гледаме на Ацтекската цивилизация в централно Мексико като древна история. Археолозите разкопават руините на ацтексите градове, музеите представят ацтекски артефакти. Но възникването на цивилизацията на ацтеките, белязано от основаването на град Теночтитлан при езерото Тескоко, не става до 1325 г. Теночтитлан е завладян от испанските конквистадори през 1521 г., само 196 години по-късно.
Всичко това няма за цел да противопостави цивилизациите една срещу друга. Но е интересен поглед върху това, колко всъщност е изкривено нашето разбиране за историята. За да получите по-ясна представа за това как наистина работи светът, понякога е полезно да разглеждаме нещата в контекст.
https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Oksfordskiiat-universitet-e-po-star-ot-atctekite_179810.html
Таг  Оксфордският, университет, ацтеките

ЗА АРАБСКИТЕ ДУМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК БР.262

По-голямата част от думите с арабски произход, които се използват в българския, са навлезли чрез турския и много често се смята, че думите са турски. Част от тях са се видоизменили повече или по-малко, а някои са си съвсем същите, както и в съвременния арабски език.
IMG_6490 (2)
Ето един примерен текст за употребата на думи с арабски произход. Предупреждавам, че текстът няма особен смисъл  
От бакалията в махалата купих тахан, курабии, халва и сода. Продължих към магазина да взема зехтин, бакла, бахар, шафран, керевиз и кускус. Ще имам гости – тайфата от бивши съученици. За софрата имам мерак и хъс да приготвя кебап, мусака, кадаиф и ашуре. Имам и хубава ракия. После минах покрай дюкяна на един занаятчия, да купя подаръци. Купих муски за кадем с жираф и газела. Взех и шахмат от абанос, калъфи за телефони, красиви зарчета и гарафа за алкохол. А в един сандък имаше и халки от елмаз и седеф. В съседния магазин беше голям калабалък и тарапана и продаваха какво ли не – от матраци, мушами, кофи, тенджери и сахани до дрехи от кадифе и мохер, халати, сетрета, чорапи. Голям харч направих. На път за вкъщи срещнах стар авер. Седнахме да изпием по едно кафе на теферич на мегдана. Голям кеф и рахат! Та, бил той на гурбет, работил като хамалин, но станала авария и пострадал. Курбан щял да си прави на този ден вече. Лекувал се сега, завалията, с масажи, с мехлем с камфор и с други илачи. Късмет, че не е станала по-голяма беля. Изкарал и тапия за касапин. С кой акъл и за каква файда? Помислих, че е шега. Ама за да не му счупя хатъра и да не му намирам кусури, а и за да не изглеждам като темерут, си мълчах. После мухабетът продължи с това как снощи пил ракия, играл хазарт (най-вече комар) и, за резил, правил някакви зулуми, едвам го озаптили. Накрая заспал като тараба, а на сутринта имал махмурлук. Уж за сефте му било. Взе да се кахъри, че нямал ищах за нищо вече. Сега и сливиците го болели, но не пиел сироп, сакън да не му станело нещо, а ги мажел само с нишадър. Хвана ме съклетът да го слушам, аман. А един дядо до нас през цялото време слушаше и гледаше сеир и накрая дойде да го пита как е хавата. Е, как да е – все едно не вижда на какво дередже и какъв хал е. Бръкнах в джоба, извадих кибрит и запалих фитила на свещта на масата. Разнесе се мирис на жасмин. Сетих се, че трябва да взема цветя, има си хас да забравя. Преди да тръгна, ме помоли да му подаря кибрита, дадох му го, халал да му е. На прибиране купих лилав люляк, карамфили и зокум за градината. Евала на мен!
IMG_1857
Този общо взето безсмислен текст може да продължи още много. Разбира се, в него нарочно съм използвала повече думи от арабски произход, но и без да се подбират специално, човек използва в ежедневието си много от тях. Ето още малко: табиет, кафез, гайле, шейх, халиф, факир, хабер, чеиз, ербап, еснаф, табак, дайре, келеме, кенеф, лютня, мукава,  калпав, мускал.
https://ogledalotonamira.com/2019/06/16/%D0%B7%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA-%D0%B8-%D1%80/
Таг арабски, думи, български, език

ЛЕГЕНДАТА ЗА МОМЧИЛ ВОЙВОДА И МОМЧИЛОВАТА КРЕПОСТ БР.263

момчилова крепост
Момчил войвода или Момчил юнак, както е известен в някои източници, е реална историческа личност. Роден е и е живял през XIV век в Родопите и е известен като закрилник на планината.
Легендарният Момчил според средновековните хроники е син на величествени родители. В младежките си години бил известен разбойник, грабещ от граничните райони между България и Византия.
Легендарното си геройство Момчил показва през 1344 година, когато земите му са нападнати от турския флот. Тогава войводата е трябвало да води битки от две страни, тъй като освен от турци е бил нападнат и от византийци.
През 1345 година предводителят на селджукските турци емир Умур бег се обединява с доскорошния покровител на Момчил Йоан VI Кантакузин и двамата заедно разбиват малобройната армия на българския владетел.
В битката при Перитор на 7 юли 1345 година Момчил войвода намира смъртта си. Заради яростната защита, която е водил срещу настъпващата османска армия, Момчил е обявен за закрилник на Родопите.
За Момчиловата крепост съществуват също не малко легенди. Смята се, че преди да падне под турско владение, хората са успели да изнесат тонове злато от нея, които са скрили в неизвестна и до момента пещера.
https://svetovnizagadki.com/%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B8%D0%BB-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%BE/
Таг легенда, Момчил воевода,, Момчилова, крепост

ДЪРВЕТАТА, КОИТО ПРЕДПАЗВАТ ОТ НЕЩАСТИЯ И ЗЛИНИ БР.262 62

Дърветата, които предпазват от нещастия и злини<br /><br /><br /><br /><br />

В българската народна традиция има три дървета, които могат да се използват за предпазване от нещастия и злини. Те носят в един дом здраве, дълголетие и голямо щастие.
Дрян
Дрянът се използва като магическо дърво, което внася надежда, здраве, дълъг живот и късмет в един дом. В миналото от дрян са се правили най-здравите оръжия.
Дрянът се приема като магическо дърво, символизиращо здраве, заради здравата му и жилава дървесина, която присъствала в много български ритуали.

От дрян е пръчката, с която на Игнажден полазникът разръчква огъня. Криваците и сурвачките на коледарите, известяващи идването на Коледа и Нова година, също са от дрян.

На трапезата на Бъдни вечер задължително трябва да има дрянови пъпки заедно с другите храни за здраве и късмет. За здраве и късмет дрянът задължително присъства на сватби и кръщенета.

Ясен

Смята се, че ясенът е дърво, което носи щастие. В някои коледни песни това дърво е възпявано като райско. За дървото се казва, че има невероятната способност да пропъжда зли духове.

В миналото листата на ясена са използвани, за да се лекува ухапване от змия.

 

От ясен се е правила кобилицата на младите моми, защото се е вярвало, че змейовете и самодивите се плашат от него. Заради това поверие овчарите също правели гегите си от ясен.

Някои християни не харесвали дървото, защото го смятали за езически символ, който е обитаван от зли демони. Въпреки това те използвали листата му, за да лекуват раните си.

В Древността използвали ясена, за да отгатнат бъдещето, а от клоните му се правели амулети за защита.

Явор

Най-предпочитаното дърво в българската митология в яворът. Ако на хората от миналото им се налагало да преспят на пътя, те избирали да легнат под явор, защото вярвали, че дървото ще ги предпази от злини.

От явор се правели кавалите на овчарите, тъй като според преданието музиката от това дърво пропъжда демоните и самодиви.

Чашите, от които младоженците отпивали вино в миналото, също били направени от явор, за да има между тях любов и разбирателство.

http://novosianie.com/wp-admin/post-new.php
Таг дървета нещастия, злини,

Абаджията Георги Тиханек, който даде първия изстрел срещу турския поробител бр.262

 Литературен свят » История брой 68 декември 2014 » ИЗ „СТО ВИДНИ  КОПРИВЩЕНЦИ”
Въстаникът, който в паметните дни на април 1876 година даде първия изстрел срещу турския поробител, е видният копривщенски абаджия Георги Тиханек.
Доброто имотно състояние не му пречи да е безпределно честен и скромен патриот и да вземе активно участие в Априлското въстание. В неговия дюкян по личното му поръчителство се шият голяма част от въстаническите униформи.
След решението на събранието в Оборище и извършеното предателство Неджип ага пристига в Копривщица, за да арестува Тодор Каблешков и останалите членове на комитета. В списъка, който носи с имената на съзаклятниците, е и това на Тиханек.
Настъпват решителните часове и мигове за действия на 20 април 1876 година. Въстанието е обявено. По заповед на Каблешков въстаниците се разделят на две групи, за да атакуват конака. Председателят на революционния комитет гласува доверие на Георги, като му възлага да ръководи другата група, а едната поема той. Водени от Тиханек, те се спускат край Бяла река по стръмния калдъръм. На Калъчевия мост срещат турското заптие Кара Хюсеин – известен в околността със своите жестокости. Младият мъж не се поколебава нито за миг – в съдбовния за цял народ момент той се прицелва, гръмва първата пушка и с точен изстрел го убива.
Историкът на Априлското въстание Димитър Страшимиров пише:
„Човекът на миналото и хората на бъдещето се спогледват, настръхнали за борба. Това е първата среща на въоръженото въстание в 1876 с вековния враг… Георги Н. Тиханек, един измежду седемте, дига пушката, замерва и тегли, страшен гръм екнал сред мъртво тихото село… Тази е паметната първа пушка на Априлското въстание.“
Никола Беловеждов в своите спомени отбелязва: „Първата пушка не отиде напразно – говориха си отпосле юнаците, значи, че и нашето въстание не отиде напразно.“
По време на въстанието Георги Тиханек изпълнява отговорни задачи – оглавява тайната комитетска полиция, няколко пъти ходи до Панагюрище и Пловдив с комитетски поръчения, грижи се за осигуряване на вътрешния ред в препълненото с бежанци градче. Той е един от тези, попречили на Черньо Карамидчийски, изпратен от чорбаджиите, да извърши предателство.
Въстанието е потушено. Тиханек е арестуван и отведен в Пловдив. Окован във вериги, той е изправен пред съда и осъден на вечно заточение в Диарбекир. Прекарва там повече от четири години при изключително тежки условия, а влажните зандани влошават здравето му.
След Освобождението близо една година го очакват у дома. Турските власти в лагера не съобщават на затворниците, че са свободни, а ги задържат.
Ехото на свободата отеква за тях едва в 1880 година. Научавайки за дадената амнистия, Тиханек пише от името на своите другари писмо върху парче разкъсана риза до руското консулство в Египет. След няколко месеца ги освобождават. Измършавял, болен, окъсан, той с големи мъки се озовава в Цариград. С помощта на цариградските българи героят мъченик след дълги премеждия се завръща в родната Копривщица.
Въстаникът Георги Тиханек умира тихо и незабележимо като скромен гражданин, доволен и честит, че е изпълнил достойно дълга си.
Неговият първи изстрел срещу поробителя остава навеки в летописите на славната априлска епопея.
Източник: literaturensviat.com
http://patrioti.net/%d0%b0%d0%b1%d0%b0%d0%b4%d0%b6%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%b3%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b8-%d1%82%d0%b8%d1%85%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d0%ba-%d0%ba%d0%be%d0%b9%d1%82%d0%be-%d0%b4%d0%b0%d0%b4%d0%b5-%d0%bf/
таг арабаджията, Георги Тиаханек, първи, зистрел, турския поробител

Горски присмехулник бр.262

Горски присмехулник

Животинската система на планетата ни е много разнообразна. За съжаление някои от видовете са записани в Червената книга, тъй като са застрашени от изчезване.
Няма как да не се впечатлим от разнообразието на майката природа. Една от птиците в нашата богата екосистема е красивият горски присмехулник. Той е сравнително малка птичка с големина на тялото около 12-13 сантиметра при възрастните индивиди.
Лесно може да се обърка с брезовия певец (Phylloscopus trochilus), като основната разлика между двете е, че веждите на горския присмехулник са доста по-бледи и завършват в областта на окото, докато при другата птица те са доста по-дълги и продължават зад окото му.
Размахът на крилете на горския присмехулник е около 20-24 сантиметра. Гърбът на птичката е с интересна окраска от сиво и зелено, като коремчето е жълто на цвят. Клюнът е леко удължен за разлика от брезовия певец. Опашката е също по-дълга. Краката на птичката са също с жълта окраска, както и коремчето.
Присмехулникът се храни предимно с малки насекоми и живее в широколистните гори, може да обитава и крайречните гори или храсталаците.
Потомството е малко – снася само веднъж годишно по 4-5 яйца около месеците май и август. Горският присмехулник се среща и в нашата страна, но зимува в Африка.
Присмехулниците са цяла група от птици, които приличат на врабчета. Интересен факт за тях е, че обичат много да имитират звуците на различните земноводни или на насекомите, но също така и песните на другите птици. Днес са известни около 17 различни видове в групата на присмехулниците, включително горският.
За съжаление и тази птица е застрашена от изчезване у нас поради масовото изсичане на горите. Това прави вида му силно уязвим, имайки предвид че така се намаляват оптималните условия за обитаването му у нас.
https://miau.bg/n-115399-%D0%93%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%85%D1%83%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA
 Таг горски, присмехулник

Необходимост от новата философия на живота. бр.262

Съвременните хора трябва да се домогнат до правата философия на живота. Само тази философия ще им даде истински разбирания за живота и смъртта. Когато водата в някоя река замръзне и се превърне в лед, тази река може да каже: “Свърши се моят живот!” До кога? До пролетта. Щом пролетта дойде и слънцето започне по-силно да пече, животът на реката отново дохожда. Тогава пък ледът ще каже: “Всичко е свършено с мене.” До кога? Докато дойде зимата.
Съвременните хора се нуждаят от философия, която има живо, практическо приложение в живота. При толкова много философски школи и системи човечеството се намира в положението на фалирал търговец. Вие ще възразите, че човечеството е имало велики философи като Платон, Аристотел, Кант, Бекон и пр. Питам: какво направиха тези философи? Кант можа ли да преобрази Германия? Бекон можа ли да преобрази Англия
 Флософията на мравките не е философия на хората; философията на хората не е философия на ангелите; философията на ангелите не е философия на боговете. Една мярка не разрешава задачите. 
Божествената светлина влиза първо в умовете на ангелите, дето претърпява едно пречупване ; и после в умовете на хората, дето претърпява второ пречупване. Тази светлина слиза и надолу, но това не е важно за вас. За вас е важно какво става над човешкия свят
Представете си, че вие искате да създадете нова философия на живота. Ако стоите на становището, че трябва да бъдете съвършено самостоятелни и независими, вие трябва да създадете съвършено свободна философия, независимо от ничий възглед. Обаче това е невъзможно. Не, има една положителна философия, чиито принципи са неизменни. Следователно ако някой иска да гради своя философия, той трябва да вземе за основа на тази философия онези неизменни принципи, общи за всички времена и епохи, и върху тях да гради. Тези принципи ще ви бъдат помощници в съграждане на вашата философия. Тях ще приемете на доверие, макар и да не сте ги изпитали, а нагоре ще строите сами.
Личната философия не разрешава важните задачи. С тази философия само той може да бъде над вълните в бурното море. Без нея той ще бъде играчка на тия вълни, ще бъде носен от тях на една и на друга страна, докато най-после потъне в дълбоките води на морето. За да не потънете в бурното море, за да не бъдете играчка на неговите вълни, откажете се от личното, от егоизма и грубия материализъм и дръжте се за общото, за Цялото, за Божественото. Божественото е струна, която докосне ли човека, моментално го преобразява, прави го добър. Божественото – това е Космическото съзнание, което преобразява човека
Каква е задачата на философията? Да внесе чистота и светлина в ума. Човек трябва постепенно да се издига и да се изкачва в мисълта си като по стълба и когато дойде до положението на гений или на светия, да напише онова, което е преживял. Ама няма ли право човек да мисли? Има право да мисли, но той трябва да мисли като праведен човек, като гений, като светия, като ангел и най-после като Божествена искра.
С други думи, човек трябва да има висок идеал, който да го издига над материалното, над личното, над егоистичното.
Съвременните хора са изгубили своя идеал, те са влезли в избата на грубия материализъм. Всички съвременни хора страдат от отричане на идейния живот в себе си. Всички, навсякъде казват: пари трябват! Парите са станали идол, цел, а не средство. Колко хора има, които да не се подкупват? Груби материалиста има навсякъде: и в църквата, и в държавата, и в науката, и в изкуството, този груб материализъм съществува. Между свещеници, проповедници и богослови има материалиста; между майки и бащи има материалиста; между учени и философи също тъй има големи материалиста. Всеки човек, у когото няма възвишен идеал, чрез който да разбира единството на живота в света и да обича своите ближни като части на всеобщия организъм, такъв човек е в избата на този груб материализъм. А на него се дължат всички страдания на съвременното човечество. И такъв човек ще каже: Яж, пий и се весели! Всичко друго е празна работа. Оставете тази ваша философия! Преди да съществуваше вашата философия, имаше една друга философия на Любовта, която създаде всички слънчеви системи. Материалистите казват: Като умре човек, всичко се свършва с него.
Човек е жива, разумна Божествена душа, Лъч от Слънцето на живота.
Човешката душа, това е Божествената Любов, която е сглобила всички клетки в организма ти. Тя ги отхранва и те растат и се развиват в своите способности и сили поради нея.
Човешката душа не е функция на тялото, на мозъка. Не, всичко е функция на душата, тя произвежда всичко. Тъй седи въпросът според новата философия на живота.
И тази душа живее и след физическата смърт. Тялото е само инструмент на душата. Нищо в природата не изчезва, а само се видоизменя. Нито материята изчезва, нито душата, съзнанието. Това е основата на великата философия, която възвестява славно бъдеще на човека и го окриля с висок идеал.
Вашето съзнание може да се движи с бързината на обикновен трен, може да се движи с бързината на светлината, а може да се движи и още по-бързо. Следователно, времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството, извън противоречията, извън страха и съмнението. Пространството произвежда страх, а времето – съмнение
Бог е същина, която не се доказва. Той е извън времето и пространството, извън съзнанието, извън живота, извън всякаква интелигентност на хората и т.н. Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в себе си времето и пространството. Той е извън живота, но съдържа в себе си живота. Той е извън съзнанието, но. съдържа в себе си съзнанието. Той е извън интелигентността, но съдържа интелигентността. Значи Бог, Безграничното не може да се докаже, но той съществува. Той е реалността. В него е вечният живот. В него е смисълът и благото на живота.
II. Съвременните философски учения.
Ангелите никога не спят, но хората спят. Защо хората спят? Защото служат на себе си. Те служат на старата философия, според която считат, че първо трябва да задоволят всички свои желания и ако им остане време, тогава ще помогнат на другите хора. Тази философия на егоизма се проповядва и поддържа от хиляди години насам. Донякъде тя е права, но понеже Бог царува на небето и на земята, лозената пръчка няма защо да се грижи за своя живот. Направете опит да отрежете една пръчка от лозата и вижте може ли тя сама да оправи работата си. Значи тази философия търпи промяна.
Заблужденията на хората се дължат на това, че те гледат на света като на нещо неорганизирано и мислят, че трябва да въведат нов ред и порядък.
Първата работа на човека е да се освободи от всички лъжливи учения на миналото и сам да се убеди по вътрешен път, че Бог съществува
По отношение съществуването на Бога човешката философия е мравешка. Мравката не може да реши въпроса има ли Бог или няма. Смешно е мравките да доказват дали съществувам Аз или не.
Колко души от вас са убедени в живота след смъртта? Повечето мислят, че като умрат, с тях всичко се свършва. Смъртта представя материята, а животът – духа. В материята се крие горивото на духа. Колкото по-гъста става материята, толкова по-големи безверници стават хората. Дух и материя са двата полюса на Битието.
Едно е важно да се знае, че седемте цветни лъча не са самата светлина. Когато се намаляват трептенията на светлината, тя се разлага на седем цветни лъча. Щом се повдигат и увеличават трептенията на светлината, цветните лъчи изчезват. На същото основание: Хората се различават едни от други, защото минават през стъклена призма. Щом минат през събирателна леща, те се обединяват в едно цяло и започват да си приличат.
Животът е голяма призма, която пречупва светлината. Като дойде до призмата, светлината се пречупва и оцветява всеки човек различно. Хората са различни до смъртта си. Минат ли отвъд, те се обединяват и стават еднакви.
Някои хора приемат, че Бог съществува и го проповядват. Други Го отричат. Обаче и едните, и другите работят за пари. Това значи, че всички разбират истината от лично гледище. Докато стомахът е задоволен, животът ви е дек и приятен и работите ви вървят добре; вие мислите, че навсякъде има ред и порядък. Щом се разстрои стомахът ви и работите ви остават назад, казвате, че хората са лоши, обществото не се развива правилно, навсякъде виждате пълен безпорядък. Това е философията на човешкия стомах, но тя не разрешава въпросите на живота. Даже нашата слънчева система не е в състояние да разреши всички въпроси. Защо? Тя е част от друга система, в която има милиони слънца като нашето. Ако нашето Слънце е само уд от тая всемирна система с милиони слънца, какво може да разреши един малък уд от Великия Божествен организъм? Има едно велико космично сърце, което наричам “душа на Вселената”. Силата му е сто милиона пъти по-голяма от тая на нашето Слънце. Нашето Слънце изпраща само за земята енергия равна на тая, която развиват 545 милиарда машини с по 400 конски сили. Изчислете колко струва енергията, която Слънцето изпраща на Земята. За онзи, който вижда разумността в природата не може да става въпрос съществува ли Бог или не. Достатъчно е да проучи Земята, Слънцето, енергията, която се отделя, за да схване отчасти величието на Космоса. Аз считам за светотатство да се разисква въпросът за съществуването на Бога. Бог съществува така както Слънцето съществува. А светлината, която слиза отгоре, това е Духът. Светлината е дух, който слиза от слънцето и има пряко съприкосновение с нашия живот. Светлината се движи по известна спирала и най-после спира. И всеки един слънчев лъч се превръща в едно разумно същество. Преди милиарди години вие сте били един лъч. Вие сте забравили, че сте светлина, дете на Слънцето. Духът се проявява в човешката душа, в светлата душа, която мисли, чувства и действа. Поради това човек, в различие от другите същества, ходи прав.
Всички съвременни философски учения могат да се класифицират в три: теизъм, идеализъм и материализъм. Богословът и теистът казват: “Бог е създал и устроил света, Той го управлява. Без него нищо не съществува.” Идеалистът и спиритуалистът казват, че умът твори света: “Всичко, което виждаме и усещаме във външния свят, това са само форми и образи на ума, който едничък действа и създава всички форми. Вселената е негов продукт. Без ума никакъв свят не би съществувал.” Материалистът обаче казва: “Няма нищо друго освен материя, която виждаме да работи и действа навсякъде. Тя е единствената реалност, която можем да опитаме и да проверим в действителността. Затова, вън от тази реалност, всичко е фантазия. Що се отнася до нашия душевен мир, той не е нищо друго освен резултат от известни молекулярни движения в мозъка.” На пръв поглед твърденията на материалиста изглеждат прости и убедителни. Безспорно материята е една действителност и следователно няма защо да се съмняваме в нейната действителност. Но в този момент идва идеалистът със своите обширни познания за действията на ума и започва да ни доказва и да ни убеждава, че материализмът не почива на здрави основи. Онова, което виждаме, пипаме, опитваме, не е материя, а само образи, форми, създадени с творческата сила на ума. Умът е, който действа вън от нас и вътре в нас. Неговите действия и резултати материалистът взема за неща реални сами по себе си и независими от ума и ги назовава материален свят, природа и т.н. Онова, обаче, което пипа, което усеща, което мисли и сравнява, е умът. Изведете творческата сила на ума от онова, което се нарича материален свят и той тутакси ще се разпадне на първоначалните си елементарни действия. Затова, вън от ума, никаква реалност не съществува
Но тогава къде е истината? Ако приемем учението на материализма за вярно, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е. да приемем, че човек не е нищо друго, освен куп от атоми. Разумът отрича това. Ако пък приемем учението на идеализма за вярно и допуснем действителността само на ума, като отхвърлим реалността на материята, ще дойдем в стълкновение със своя организъм, със своя мозък – центърът на цялата ни настояща дейност. Значи, нито материализмът, нито идеализмът съдържа цялата истина.
Пред нсе явява дилемата на триъгълника, в който всеки ъгъл претендира да е целият триъгълник. Това е омагьосаният кръг, в който се въртят богословът, материалистът и идеалистът. Но ако триъгълникът не може да съществува без наличността на един от ъглите си, то и ъгълът не може да съществува без присъствието на неговите страни. Но и всяка страна сама по себе си не може да съществува без наличността на точката, която е образувала правата линия. Излиза, че точките са основата на всичко. Посредством тях се образуват правите линии и ъглите.
Ако погледнем конкретно на въпроса, ще дойдем до едно просто разрешение. Народът казва: “С един камък къща не става.” За да имаме къща, три неща са необходими – основа, стени и покрив. Смешно ще бъде да се поддържа, че само основата или само стените, или само покривът съставят къщата. Простата очевидност показва, че трите части заедно образуват къщата. Затова теизмът, идеализмът и материализмът трябва да завземат всеки своето място при изясняване на света. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, а навсякъде. Ако става реч за частите на къщата, хората имат право да правят известни различия. Но ако смесват понятието за къща с идеята за оногова, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност.
Тялото е съставено от вещество, посредством силата на живота, която го свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади, силата – от движението и дейността на тия центрове, а умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в известни отношения, които се управляват от постоянни закони, работещи с математическа точност и последователност за постигане на оная велика цел в природата, която Духът на Битието си е поставил. Че това е факт, не подлежи на съмнение, науката е доставила от всички области на живота многобройни факти, които говорят много по-ясно и по-убедително от кой да е философ. И тъй, свойствата представят материята, качествата, силата, формите – ума. Всеки атом във Вселената носи свойствата, качествата и формите, отпечатани у него от Първото начало. Това начало е Духът на Живота – Вечната животворяща енергия, която изпълва цялата Вселена. Първичната Същност, от която произтичат всички разумни действия. Духът е положил оня върховен закон, който ръководи душата и я подготвя да се стреми към съвършенство. Той е скритата сила на самосъзнанието у човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича истината.
Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция ги предчувства. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато навлезем в границите на безсмъртието? Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва: “Събуди се, събуди се, ти, който спиш; стани, ти, който си паднал и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил. Ръката, която те крепи, не е отслабнала и любовта на живота към тебе не е угаснала. Стани, свети!”
За да можете да разберете философията на живота, трябва да имате чисто сърце и светъл ум. Нашият ум трябва да бъде в съгласие със светлината, а сърцето – с топлината.
https://petardanov.com/topic/36023-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0/
Таг новата, философия, живота