първият киносалон в България!

Модерен театър е първият киносалон в София и България.

Той е открит на 4 декември 1908 г. Намира се на булевард „Княгиня Мария Луиза“ № 26 в район Оборище, София.

Построяването на киносалона е възложено от италианеца Карло Вакаро на арх. Димитър Начев. Фасадата на сградата е със запазени оригинални декоративни елементи в стил Виенски сецесион. Киносалонът разполага с места за около 400 зрители – 72 места на балкона, 10 ложи и 280 места в партера, а екрана е с размери 4:3 метра. Построяването му се оценява на около 1 млн. лева. През 1909 г. киносалонът става представител на „Пате фрер“ за България и Македония.

Прожектират се филми на компаниите „Гомон“, „Матадор“, „Нордиск къмпъни“, „Амброзио“, „Еклер“ и др. „Модерен театър“ финансира създаването на първите български хроникални филми. На 5 април 1910 г. е прожектиран филма „Българската армия“, а по-късно „Столица София“ и „Български селски живот“. През 1914 г. с негови средства е заснет и първият български игрален филм „Българан е галант“. В същата сграда се намира и звукозаписната компания „Панавия“, която издава шлагерите на Аспарух Лешников. През 1930 г. в киното за първи път е прожектиран филм със звук.

През 1947 г. киното е преименувано на „Цанко Церковски“, а в края на 1990-те години е върнато името „Модерен театър“. През 1978 г. е обявено за архитектурно-строителен художествен паметник на културата от местно значение. През 2001 г. става частна собственост, а от 2013 г. преустановява дейността си на кино

Източник: wikipedia.org

http://patrioti.net/%d0%bd%d0%b0-4-%d0%b4%d0%b5%d0%ba%d0%b5%d0%bc%d0%b2%d1%80%d0%b8-1908-%d0%b3-%d0%b2-%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8%d1%8f-%d0%b5-%d0%be%d1%82%d0%ba%d1%80%d0%b8%d1%82-%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b8%d1%8f/

Таг модерен, театър, киносалон, София, България

Андре Русимоф, по-известен като Андре Гиганта, е кинозвезда и кеч легенда, до ден днешен със специално място в Professional Wrestling Hall of Fame. Най-известната му роля остава в абсолютната класика The Princess Bride. Андре Гиганта е включен в издание на Книгата за рекорди на Гинес като най-високоплатения кечист в историята за времето си. Говори се, че е бил способен да изпие 120 бири в тур буса на Федерацията, като пращал до магазина… Хълк Хоган. Лицето му е лого на скейт лейбъла OBEY. Иначе, макар че по паспорт се води французин, Андре е българин –  баща му е родом от Рибарица, Тетевенско. Бъдещата WWF звезда достига височина 191 см и тегло 94 кг на 12-годишна възраст. Налага се съседът им Самюъл Бекет да кара детето до училище с камиона си, защото Андре не се събира в училищния автобус. С финалните си габарити от ръст 224 см, тегло 240 кг и 55 номер обувки Андре Гиганта е обявен за „Осмото чудо на света“.

https://goguide.bg/23766-7534-veliki-bylgari-za-koito-moje-bi-ne-znaesh/

Таг Андре Гиганта, кино  звезда, кеч, легенда

Сине мой, не забравяй закона ми и сърцето ти нека пази заповедите ми, защото те ще ти прибавят дългоденствие и години на живот, и мир. Милост и истина да не те оставят – вържи ги около шията си, напиши ги на плочата на сърцето си. Така ще намериш благоволение и благоразумие пред Бога и хората. Уповавай се на ГОСПОДА с цялото си сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища познавай Него и Той ще прави равни пътеките ти. Не бъди мъдър в очите си, бой се от ГОСПОДА и се отклонявай от зло. Това ще бъде изцеление за тялото ти и освежителна влага за костите ти. Почитай ГОСПОДА от имота си и от първите плодове на целия си доход. Така хамбарите ти ще се изпълнят с изобилие и линовете ти ще преливат с ново вино. Сине мой, не отхвърляй наказанието от ГОСПОДА и да не ти дотяга Неговото изобличение, защото ГОСПОД изобличава онзи, когото люби, също както бащата – сина, който му е мил. Блажен човекът, който е намерил мъдрост, и човекът, който е придобил разум, защото печалбата от нея е по-добра от печалбата от сребро и добивът от нея – по-добър от чисто злато. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни и нищо, което би пожелал, не се сравнява с нея. Дългоденствие е в десницата є, а в левицата є – богатства и чест. Пътищата є са приятни пътища и всичките є пътеки са мир. Тя е дърво на живот за тези, които се хващат за нея, и блажени са, които я държат. С мъдрост ГОСПОД основа земята, с разум установи небесата. Чрез Неговото знание се разтвориха бездните и от облаците капе роса. Сине мой, нека тези да не се отдалечават от очите ти, пази здравомислие и разсъдителност и те ще бъдат живот за душата ти и украшение за шията ти. Тогава ще ходиш безопасно в пътя си и кракът ти няма да се спъне. Когато лягаш, няма да се страхуваш; да, ще лягаш и сънят ти ще е сладък. Няма да се боиш от внезапен страх, нито от гибелта на безбожните, когато дойде

Лападът (Rumex Patientia) е многогодишно растение от семейство Лападови, отглежда се като листен зеленчук и е разпространен навсякъде в Европа. Историята на лапада датира от античността, когато чрез него римските войски открили спасение от жаждата по време на военен поход.

Още в онези времена самият Вергилий обявил ползите от това растение и заявил, че трябва да се отглежда във всеки дом, а Хораций открил приложението му като слабително средство. Лападът подсилва организма, помага за укрепването на имунитета и дава енергия, тъй като съдържа много желязо и хлорофил.

Римските войски се спасили от жажда благодарение на лапада

Ацтеките дали наименование на лапада, свързано с мястото където расте – около потоците. Наричали го „Atlinan” или „Axixpatlic ztic”, в превод – „майка му е вода” или „жълто уринарно средство”, подсказващо за употребата  му като 

През 1629 г. испански духовник описва в трактат ацтекското очистително средство за лечение на болки в корема и повишена температура. Древните хора лекували рани и язви, като поръсвали върху тях смлените му корени и листа.

Още в древността лападът е намерил приложение в народната медицина

В индианските  племена, освен като кръвен очистител, лападът се е използвало и при лечение на много заболявания на черния дроб, а древните арабски лекари го препоръчвали при лошо храносмилане и хепатит.

Ирокезите използвали корените на лапада за направата на чай, който успешно лекувал стомашно разстройство и бъбречни проблеми.

Есиак  (Essiac) е  древно противораково средство използвано от индианците. В състава му влиза близкия родственик на лапада – Киселец (Rumex acetosella). Сместта съдържа киселец , репей, китайски равен и хлъзгав бряст.

Медицинска сестра от Канада лекувала рак на гърдата с лапад

В началото на ХХ век това средство станало популярно между западните билкари, след като медицинска сестра от Канада  използвала тази формула и наблюдавала възстановяване на пациентка с рак на гърдата. Медицинската сестра продължила да прилага формулата, но въпреки положителните резултати не са проведени клинични изпитания.

В Европа открили и външно приложение на лапада, в което листата се начукват, смесват се със свинска мас , сметана или масло и се поставят на засегнатото място. Прилага се при сърбеж на кожата, скрофулни рани, подуване на жлезите и болки в очите.

В миналото се консумирали основно листата на лапада, но по време на Средновековието популярността му нараства, чрез приготвяне на различни ястия от корените му. По-късно в Западна Европа започва приготвянето на супи от лапад  и специален сос, прочут като отлична подправка за рибни специалитети и меса.

Есиак  (Essiac) е  древно противораково средство използвано от индианците. В състава му влиза близкия родственик на лапада – Киселец (Rumex acetosella). Сместта съдържа киселец , репей, китайски равен и хлъзгав бряст.

Медицинска сестра от Канада лекувала рак на гърдата с лапад

В началото на ХХ век това средство станало популярно между западните билкари, след като медицинска сестра от Канада  използвала тази формула и наблюдавала възстановяване на пациентка с рак на гърдата. Медицинската сестра продължила да прилага формулата, но въпреки положителните резултати не са проведени клинични изпитания.

В Европа открили и външно приложение на лапада, в което листата се начукват, смесват се със свинска мас , сметана или масло и се поставят на засегнатото място. Прилага се при сърбеж на кожата, скрофулни рани, подуване на жлезите и болки в очите.

В миналото се консумирали основно листата на лапада, но по време на Средновековието популярността му нараства, чрез приготвяне на различни ястия от корените му. По-късно в Западна Европа започва приготвянето на супи от лапад  и специален сос, прочут като отлична подправка за рибни специалитети и меса.

Захари Стоянов споменава роднина на лапада в „Записки по българските въстания“

Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“ споменава близкия роднина на лапада – киселеца, като благословено растение, което борците за свобода събирали в планинските гори.

В хранителния състав на лапада се съдържа 38 мг калций на 100 грама. Той подсилва здравината на костите , а съдържанието на фосфор  стимулира мускулните контракции, усвояването на мазнините, протеините и въглехидратите.

Лападът играе ролята на детоксикатор

Лечебните свойства се крият в корените, надземните части и листата. В организма играе роля на детоксикатор,  леко слабително,  тоник,  диуретик,  адстринтгент и има функция да стимулира жлъчния поток.

Познати са около 100-150 вида, като най-разпространените в България са: обикновен, широколистен, майкопски и лионски лапад.

Химичният му състав е богат на витамините А, В1, В2, В3, В6, В9, К, Е и С. Съдържа масло и дъбилни вещества. Богат е на минералните соли на желязото, калция, калия, фосфора и натрия. Съдържа оксалова, ябълчна и лимонена киселина.

В половин чаша лапад се съдържат около 5 грама белтъчини, витамин В2, желязо и магнезий, което го прави изключително полезен при диети.

Лечение на анемия с лапад

Анемия е състояние на организма,  при което се наблюдава умора, усещане за слабост, блед вид на кожата, отслабнала памет и изтръпване на крайниците.  Тя се получава в следствие на по-малък брой червени кръвни клетки и понижени нива на хемоглобин, т.е. на желязо и протеин в организма. Дефицитът на желязо, витамини от група В и фолиева киселина може да се регулират с консумацията на лапад, благодарение на богатия му химичен състав.

Лечение на лениви черва с лапад

Лениви черва се нарича състоянието на забавяне на перисталтиката. Сокът от лапад се използва като добавка към различни видове билкови смеси. Притежава свойството да подобрява състоянието на вътрешните стени на червата, като ограничава реабсорбацията на токсини, подобрява и пречиства организма и стимулира произвеждането на жлъчна течност.

В малки  дози лападът действа запичащо , а в по-големи – слабително. Може да се приема и под формата на отвара, като действието настъпва 10-12 часа след приемането й, но не се препоръчва продължителната й употреба.

Лапад за предпазване от рак на гърдата

Във всекидневния ни език думата „рак“ се интерпретира като съвкупност от сродни болести и злокачествени туморни заболявания, при които клетките растат неконтролируемо,  делят се, като разрушават и изместват здравата тъкан. Ако се диагностицират  навреме, част от раковите заболявания се лекуват. Благодарение на съставките си бетакаротин, лутеин и витамин А, лападът е успешна превантивна мярка срещу рак на гърдата.

Лапад срещу диабет

Болестта засяга хора от всички възрасти и се развива предимно на фона на наднормено тегло.  Учените са доказали, че богатият на витамини, на калий, на магнезий, на  фосфор, на лимонена и ябълчна киселина лапад, участва в храносмилането, предотвратява наднорменото тегло и действа благоприятно при диабет.

Лапад срещу затлъстяване

Прилага се при затлъстяване, поради ниската си калоричност. Съдържа едва 20 калории и 0.64гр. мазнини в 100 гр. продукт. Обогатения му състав на витамини, минерални соли, оксалова и лимонена киселина го правят любим зеленчук на вегетарианците.

Лечение на псориазис с лапад

Клинично е изследвано благоприятното влияние на лапада върху лошото храносмилане и кожните заболявания. Лападът е полезен при лечение на псориазис, като за целта се примесва в равни части  корен от орегонско грозде и живениче, корен от глухарче, сарсапарила, репей и лапад . Получената смес се намазва върху засегнатия участък.

Лапад за здраво сърце и нормално кръвно налягане

Съдържанието на магнезий в състава му от 89 мг регулира кръвното налягане, а фолиевата киселина ограничава риска от сърдечно-съдови увреждания.

Лекарите предупреждават обаче, че лападът  крие здравословен риск за хора, проявяващи склонност към образуване на камъни в бъбреците.

https://agronovinite.com/lapadat-prirodniya-lechitel-na-anemiya-psoriazis-i-diabet/

Таг лапад ,природен, лечител, анемия псориазис ,диабет

 Съвестта е способност у човека да преценява характера на нравствените си постъпки. Чрез нея хората различават доброто от лошото. Съществуването на нравствена способност е силно доказателство, че душата на човека е отговорна пред Бога за делата си и именно поради това съвестта е глас Божий, който одобрява или коригира тези действия. Това потвърждава Библията: „делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелства и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават“ (Рим. 2, 15).

   Източник и свойства на съвестта.

   Така че съвестта е вродена способност, чрез която се преценяват мислите, думите и действията, дали са в хармония с вложения от Бога духовно-нравствен закон у всеки човек. Адам и Ева ясно демонстрираха, че са притежавали съвест – с греха си те видяха, че са извършили нещо, което е против волята на Бога. Съвестта се сравнява с компас – както стрелката на компаса показва винаги север, така и съвестта показва дали постъпките са в хармония с волята на Този, Който е дарил тази съвест, т.е. с Бога. Съвестта представлява част от душевността на човека. Чистата и дейна съвест произнася присъди, които стоят над волята, чувствата и разума.

   Щом тази способност е вродена, тя трябва да има източник. Този източник е Творецът на човека. По този начин съвестта се явява като силно доказателство за съществуването на Бога. В своите „Изповеди“ Жан Жак Русо пише: „Съвест, ти си божественият, безсмъртен небесен глас. Ти си непогрешим съдя на доброто. Ти правиш човека, подобен на Бога“. Виктор Юго е още по-точен: „Съвестта е Бог в човека“. А ето и думите на Гьоте: „Един Бог говори тихо в нашите гърди и ни посочва какво да приемем и какво да избегнем“. Съвестта е откровение на Бога в нашето собствено съзнание, поради което тя е и изходна точка в нашата духовна ориентировка. В гласа на съвестта вътре в човека откриваме гласа на Вечния Съдия, Който стои над нас.

   Съвестта в никакъв случай не може да бъде плод на еволюционен процес, тъй като нейната функция е критика и коректура на индивида, т.е. точно обратното на т.н. еволюционни фактори. Освен това съвестта е едно от големите различия на човека от животинския свят.

    Два вида съвест:

    Съвестта може да бъде чиста, добра, активна, непорочна и добре функционираща, когато чрез вярата е свързана с Бога като абсолютен авторитет и източник на истината. Ето защо вяра и добре функционираща съвест са неразривно свързани. Библията многократно призовава вярващите да се стараят да имат чиста съвест (1 Петр. 3, 16). Силата на вярата, чувството за грях, радостта от добротворството и отговорността пред Бога определят активността на съвестта. Това е така, защото всички тези качества на ценностната система имат един и същ източник и авторитет. И естествено качеството на ценностната система определя активността и качеството на съвестта. В такъв случай се редуцира до минимум личният субективен елемент в изявата на съвестта – кое е добро или лошо определя не човек, а Бог. Съвестта само одобрява или коригира извършеното.

   Съвестта може да бъде лукава, заглушена, притъпена, прегоряла, жигосана и мъртва. Това се получава, когато тя е откъсната от истинския Бог, човек живее в грях или в духовна тъмнина (суеверие, езичество, атеизъм, фанатизъм). Така можем да си обясним жестокостите на хора срещу хора в областта на политиката, както и плодовете на религиозния фанатизъм и езически религии, в резултат на което човечеството е дало милиони жертви. Основната причина е, че човек сам си е станал критерии на съвестта и той преценява качеството на своите постъпки. Самият този факт показва неразривната връзка между качеството на съвестта и вярата в истинския Бог, което естествено е красноречиво доказателство за съществуването на Този Бог и Неговата проява чрез съвестта. Така популярната мъдрост, че съвестта е глас Божий в човека губи своето съдържание, когато човек е в противоречие с волята на истинския Бог. Това обаче не означава, че Бог не съществува, а само, че Той вече не се изявява чрез съвестта, тъй като тя е престанала да изпълнява своето предназначение.

https://books.ekipirane.com/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%b1%d0%be%d0%b3/10-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d0%b5%d1%81%d1%82%d1%82%d0%b0-%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d1%81-%d0%b1%d0%be%d0%b6%d0%b8%d0%b9-%d0%b2-%d1%87%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d0%b0/

Таг съвестта, глас, Божий човека

Приютът за възрастни хора „Тони и Лука Москович“ е дело на Ешкеназкото женско благотворително д-во „Подкрепа“. Организацията се образува през 1882 г. в София и е една от емблемите на взаимопомощта сред еврейската общност в България. Целта, която първоначално си поставя, е ДА подпомага с храни, дрехи и средства бедни и самотни евреи. Първият устав е от 1884 г., а през 1912 г. е приет нов такъв. Организационните документи регламентират обичайната структура. Дружеството се ръководи от настоятелство в състав от 14 души, а контролна комисия от 4 души проверява сметките. Важните решения се вземат от общото събрание на дружествените членки. С цел ДА се обхванат по-широк кръг симпатизанти, уставът регламентира няколко нива на членство: почетни са членовете, дарили определена сума (от 1000 лв. в първите документи се вдига на 5 и 20 хил. лв.), редовните членове плащат членски внос и участват в дружествената дейност, спомагателните също дават определена вноска, но не се включват в дейността на организацията.

Дружеството бързо печели много симпатизанти. Дългогодишен председател на дружеството (1928–1939) е Тереза Груби, югославска поданица, омъжена, от заможно семейство. Според справка на Дирекция на полицията от 1938 г. тя е интелигентна, много дейна, „симпатизира на нацията си и подкрепя същата всячески материално и морално“. Подобни са характеристиките и на другите членове на управителното тяло – съпруги от богати столични еврейски семейства, някои от тях поданички на други държави, занимават се с домакинство, активни в благотворителната дейност, предани на своята общност, без участие в българския политически живот. Сред тях са следващата председателка на дружеството Стела Кошницка, зам.-председателката Цицилия Давидова, Рашел Гликман, София Дуновиц, Лиза д-р Епелбаум, Тереза Фишер, Изабела Моше и др. Въпреки че дружеството е женско, контролната комисия се състои от видни членове на еврейската общност в столицата – Дони Брауниц (испански поданик, директор на акционерното дружество „Имобилира“), Мориц Надлер (адвокат), Бернард Барух (архитект) и др.

Промяна и тласък в благотворителната дейност на организацията дава дарението, направено от Лука Москович (вер. 1867 – неизв.) и съпругата му Тони (неизв.). С нотариален акт от 26 окт. 1927 г. двамата съпрузи даряват на дружеството ценен недвижим имот в столицата. Повод за дарението е 60-годишнината на благодетеля. Имотът се състои от 2 масивни здания, строени за приют и дворно място в столичния квартал „Лозенец“ на ул. „Кожух планина“. Едната сграда е със сутерен (с 11 помещения), партер (с веранда, столова, вестибюл, канцелария и 2 стаи), един етаж (с 5 помещения) и таван. Снабдена е с канализация и водопровод. Второто здание, също масивно, е едноетажно. Общата стойност на имота към момента на дарението се изчислява на 1,5 млн. лв. Волята на дарителите е сградите ДА се използват като приют, в който ДА се приемат „бедни мъже и жени, евреи, ешкеназки израилтяни, без роднини“. Допуска се приютяването и на сефаратски евреи. Питомците на социалното заведение получават безплатно храна и грижи. Приютът ДА носи името „Тони и Лука Москович“.

Дружеството веднага пристъпва към изпълнение на дарителската воля. Изработен е правилник, който регламентира дейността на организацията, приема и реда в приюта. Прибират се извънредно бедни и неработоспособни възрастни хора. Първоначално те са 10–15 души, а през 30-те години на 20. век достигат 30–35 души. Приютените са мъже и жени. Условията в дома са много добри и по преценка на местното ръководство на Съюза „Обществена подкрепа“ той „с право служи като образец между старопиталищните заведения в страната“.
За своята издръжка приютът получава материалната подкрепа на общинските власти в столицата, а след влизането в сила на Наредбата закон за обществено подпомагане през 1934 г. се финансира и от държавата. Все пак главната тежест за материалното обезпечаване на дома пада върху еврейската общност. Дружественото ръководство полага целенасочени усилия за привличане на нови членове, така че те нарастват от 205 души през 1930 г. на 312 души през 1938 г. Членският внос се превръща в съществено приходно перо – при разходи за приюта от 236 817 лв. (1938) от членски внос постъпват ок. 34 хил. лв. Още по-голям е делът на даренията от еврейската общност и организации. За същата 1938 г. за приюта постъпват дарения на стойност над 94 хил. лв.
По същия начин от членски внос, дарения и волни пожертвования се набират средствата и за другата основна дейност на дружеството – личното непосредствено подпомагане на бедни евреи с пари, въглища за отопление, гледане на болни. В края на 30-те години на 20. век организацията ежегодно раздава помощи в размер между 110–250 хил. лв. Размахът на благотворителната дейност дава основание на ръководството на Софийския клон на Съюза „Обществена подкрепа“ ДА констатира „силно развитото чувство на самопомощ между еврейското гражданство и високото съзнание за дълг към страдащите ИМ сънародници“.
Съгласно изискванията на Наредбата закон за обществено подпомагане (1934) дружеството членува в Софийския клон на Съюза „Обществена подкрепа“ и се включва в неговите акции.

Антиеврейското законодателство в годините на Втората световна война променя статута на всички еврейски организации с идеална цел. През 1942 г. по силата на специална Наредба на МС дружествата и организациите с нестопанска цел, в това число и благотворителните, минават в ръцете на еврейските общини, които стават собственици и на имуществата ИМ. Така Софийската еврейска община поема в свои ръце функциите и стопанисва имотите на всички еврейски благотворителни сдружения в града. Вероятно домът продължава ДА действа. Положението остава непроменено и след политическите промени на 9 септ. 1944 г.
След влизането в сила на Наредбата закон за уреждане на имуществените последици от отмяната на противоеврейските закони от 2 март 1945 г. дружеството не възобновява своето съществуване. Въпреки това с решение на състав на Околийския съд в София от 11 февр. 1952 г. то е обявено за закрито в съответствие с изискванията на Закона за лицата и семейството (1949). Имуществото му остава собственост на Еврейската община в столицата, която в края на 50-те години го подарява на държавата. Дълги години сградата на приюта се ползва за детска градина, която носи името „Ани Вентура“.
С постановление на МС имотът е върнат на Организацията на евреите в България „Шалом“ през 1992 г. Като съвместен проект на Организацията и спонсорите „Американ Джойнт“, „Клейнс Конферънс“ и Министерството на труда и социалните грижи на 28 май 2000 г. на мястото на стария приют е открит новопостроения Дом за възрастни хора. Паметната плоча, поставена на входа на социалното заведение, напомня за неговата история и за дарителите.   Р. Стоянова

https://daritelite.bg/staropitalishte-toni-i-luka-moskovich-sofiya/

Таг старопиталище, София ,ТОНИ И ЛУКА МОСКОВИЧ

 

 

подбра Мария Герасова

таг детска, мода