Monthly Archives: септември 2022

КАК ЧИПРОВСКИТЕ КИЛИМИ ПРОСЛАВИХА БЪЛГАРИЯ В ЦЯЛА ЕВРОПА БР.262

Чипровски килими

Родни историци обикалят цялата страна в търсене на оригинални чипровски килими, за да ги приберат и съхранят в чипровския музей. Красивите тъкани някога били изработвани само в едноименния град, но се разпространявали из цялата Османска империя. Днес най-много екземпляри могат да бъдат намерени в София, защото тук са живеели повечето заможни хора.

Чипровски килими

Най-честият повод за покупка са били сватби и други семейни поводи, разказва Анюта Каменова-Борин – директор на Историческия музей в Чипровци. Стари килими са намирани във Враца и Берковица, селища които някога били известни с големите местни фамилии, които притежавали различни произведения на килимарското изкуство.

Уредниците на Историческия музей в Чипровци са в преговори с различни собственици за евентуални дарения или откупуване на някои от по-богато украсените екземпляри от чипровската килимарска школа. Килими от 18-ти век, а и стотици други, в момента се помещават в музейна експозиция в града. В момента квадратен метър от прочутите чипровски килими се оценява на около 200-250лв, но по думи на Анюта Каменова-Борин, по-старите са значително по-скъпи, именно защото тяхната стойност се крие в историческата и художествената им важност.

Квадратен метър от прочутите чипровски килими се оценява на около 200-250лв.

Макар и това тъй красиво старомодно приложно изкуство все по-силно да губи популярност сред младите, спокойно можем да кажем, че тези произведения на килимарството са емблематични за България, точно по същия начин, по който и брюкселската дантела за Белгия.

От 2014 г. чипровските килими са в листата на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Чипровци е известен като един от центровете на българското килимарство от късното Средновековие. Ако жените в градчето ви се сторят леко прегърбени, то е защото са прекарали последните четири века на малко трикрако столче пред големите станове за ръчно тъкане по домовете си. Техните двулицеви, естествено оцветявани вълнени килими са смайваща смесица от балкански, анадолски, персийски, кавказки и дори монголски орнаменти.

В Европа чипровските килими стават популярни като “турски”

В Европа чипровските килими стават популярни през 18 и 19 век като “турски”, тъй като тогава България е част от Османската империя. Чрез италиански и турски търговци те навлизат в полудялата за ориенталски килими Европа заедно с продукцията на Анадола.

Въпреки търсенето на Стария континент, до края на 19 век основен потребител на чипровската продукция е самата Османска империя. На големия Пиротски панаир през 1860 г., например, чипровските майстори продават 180 000 кв.м. килими, повечето от които – молитвени, за империята.

Все пак има нещо, което прави чипровските килими различни от всички останали. В тях има следи от Ренесанс. Интегрирана в Османската империя, Южна Европа пропуска тази епоха от европейската история. С две изключения: Далмация заедно с част от Хърватия, и в по-малка степен – Чипровци, центърът на българските католици в северозападната част на България.
 
През 17 в. цялото процъфтяващо тогава градче и околностите му са заселени с католици, които развиват доста прогресивна за времето си градска култура. Тук е седалището на българския архиепископ Петър Богдан-Бакшев – единственият автор на ренесансова поезия в България. Всичко свършва през 1688 г. с Чипровското въстание, след което градът е унищожен и повечето му жители емигрират в Банат.

Все пак нещо остава: естетиката на чипровските килими. Техните разнообразни орнаменти и композиции, силният елемент на импровизация, богатството на символиката и емоционалната им изразителност силно контрастират със сдържания и много по-декоративен геометризъм на килимите от Котел – друг процъфтяващ център от същата епоха.

Чипровски килими

Уникален чипровски мотив е каракачката – “черноока булка” на местно наречие. Това е черна, до крайност стилизирана фигура, която в по-старите образци има глава, вързана на опашка коса, дори око, но в по-късните се явява само като композиция от няколко триъгълника. Някои етнографи смятат, че става дума за препратка към Богинята на плодородието – крайно съмнително, като се има предвид драматичната червено-черна гама, в която тези килими винаги се тъкат. Много по-близки са реминисценциите със смърт, тъга, мистика.

Най-ранните чипровски килими са известни като “бакамски”

Другите образци на най-ранните чипровски килими са известни като “бакамски” – по името на южен дървесен вид, от който се добиват червена и черна боя. Този килим е на триъгълници и е с невероятно хармоничното съчетание на светли, студени цветове.

Познавачите твърдят, че тези килими, разработени някъде в началото на 17 в., нямат аналог в света. Ако може да се говори за национална идентичност, може би е продуктивно тя да се търси именно през този период. Исторически, обаче, Чипровци стават известни покрай килимите си много по-късно, след като през 1878 г. България възвръща статута си на самостоятелна държава.

Геометризирани цветя, животни и хора са в съчетания между студени и топли цветове

По това време каракачката и бакамския килим са минало, богато разнообразие от геометризирани цветя, животни и хора шестват в свободни, често дръзки композиции и хармонични съчетания между студени и топли цветове. Местните производители започват да печелят златни медали на изложенията в Анверс, Брюксел, Лиеж, Лондон, а техните килими влизат в колекциите на много европейски музеи и магазини.

Чипровски килими
Добрата новина е, че социализмът не успя да убие килимарството в Чипровци, въпреки усилията си да го стори чрез учредяване на соцконгломерати и разрушителна, неинтелигентна намеса. Промяната е, че от занаят, тъкането на килими в Чипровци се превърна в личен живот. Сега много от жените се отнасят към това занимание като към твърде интимен въпрос, а към килимите си – като към семейно съкровище, което не трябва да напуска пределите на дома.
На много от тях дори не им хрумва да продават произведенията си. Те старателно предават уменията си на децата и внуците си, но не с идеята, че им дадат хляб в ръцете,а повече с усещането, че ги посвещават в семейна тайна, свещенодействие, което прави и пази дома.
https://slowtours.bg/kak-chiprovskite-kilimi-proslaviha-balgariya-v-tsyala-evropa/

таг Чипровските, килими България, Европа

АРАБСКИ ПОГОВОРКИ БР.262

Ако кажеш лоша дума, не се забравя.
Обработвай глината, докато е влажна.
Извънмерната щедрост също е глупост.
Времето и мрамора руши.
Побеждавайки гордостта, човек става приятен. Преборвайки гнева, той става весел. Преборвайки страстта, той става преуспяващ. Преборвайки алчността, той става щастлив.
Пътищата към Бог са многобройни като душите на синовете човешки
Скромен живот с мирно сърце струва повече от богатство с грижи
Общувай с мъдри хора: ако си глупав – ще те научат, ако си мъдър – ще те усъвършенстват.
Един ден на умния е по-скъп от година на глупака
Малка е ползата от очите, ако умът е сляп.
http://www.citat.bg/arabski
 Таг арабски, поговорки

СТАВАМЕ ПО-ДОБРИ, БР.262

  КОГАТО ДОБРОТАТА НИ Е ПОДЛОЖЕНА НА ИЗПИТАНИЕ – 15 ДУХОВНИ ПОСЛАНИЯ, ОТ КОИТО СЕ НУЖДАЕМ ТОЧНО ДНЕС

Далай Лама и архиепископ Дезмънд Туту са не само велики духовни водачи на нашето време, те са и нравствени учители. Тяхната смелост и упоритата им вяра в човечността вдъхновяват милиони хора по света. Те излизат извън пределите на религиозните догми и говорят със загриженост и топлота за цялото човечество.
1. Можем да излекуваме собствените си болки, като се обърнем към болките на другите. Когато мислим за това как да облекчим чуждото страдание, нашето собствено страдание отслабва. Ето я истинската тайна за щастие.
2. Страданието е възможност, която съдбата ти предоставя – да се научиш на твърдост, да можеш да запазиш самообладание пред лицето на опасности и изпитания. Страданието може или да ни озлоби, или да ни облагороди; всичко зависи от това дали сме способни да открием смисъл в него.
3. Това, което кара хората да продължават напред, да стискат зъби, да забият нокти в дланите си и да продължат, не е оптимизмът, а надеждата. Твърдоглавата, неугасима надежда. Надеждата е противоотровата на отчаянието. Но все пак надеждата изисква вяра, дори това да е вяра просто в човешката природа или в самата съпротивителна способност на живота да намери изход от всяка ситуация.
4. Единственото, което ни носи щастие, е любовта. И добротата. Те вдъхват вътрешна сила и увереност и намаляват страха.
5. Програмирани сме да бъдем състрадателни. Създадени сме да се грижим за другите и да сме щедри един към друг. Линеем, когато е невъзможно да общуваме. Отчасти точно заради това строгият тъмничен затвор е тъй ужасяващо наказание.
6. За да израсне и да облагороди духа си, човек трябва да преживее някакво изпитание, някакво лишение или разочарование. И той научава това по всякакви начини, получавайки различни уроци. Въпреки че невинаги го възприема като възможност за израстване. Има хора, макар и малцина, чийто живот се развива плавно, без перипетии, от началото до края, и те трудно научават този урок. А всеки трябва да бъде пречистен.
7. Начинът да преодолееш тъгата и скръбта, завладели те вследствие на тежка загуба, е да ги използваш като мотивация и да откриеш по-дълбокия смисъл на случващото се.
8. С духовното си израстване можеш да приемаш всичко, което се случва с теб. Приемаш го не като резултат на това, че си бил грешен или виновен за случилото се – то просто е част от тъканта на живота. В живота има моменти на безизходица и неудовлетвореност. Въпросът е не „Как да ги избегна?“, а „Как да ги използвам като нещо положително?“
9. Когато откриваме повече радост, можем да се изправим срещу страданието по начин, който ни облагородява, вместо да оставаме с горчивина в душите. Така минаваме през трудностите, без сърцата ни да се вкаменят. Без да бъдем сломени.
10. Ставаме по-добри, когато добротата ни е подложена на изпитание.
11. Каквото и да ти поднася животът, можеш да отвърнеш с радост. Радостта е щастието, което не зависи от това, което се случва. Тя е благодарственият отговор на възможността, която животът ти предлага в този момент.
12. Някаква доза страдание е необходима част от живота – без него няма как в нас да се роди състрадание.
13. Може да не сте способни да извършите някое велико дело, но започнете оттам, където сте, и направете това, което е по силите ви. Би било ужасно, ако просто си казваме: „О, какво ме интересува!“. Чудесно е, ако се разстройваме от проблемите на света. Това е част от величието ни като хора – че можем да се натъжим заради някой, който не е част от семейството ни, че сме притеснени заради него… Невероятно е колко състрадателни и великодушни могат да бъдат хората.
14. Често ни се струва, че страданието ще ни погълне, че никога няма да свърши, но ако осъзнаем, че то също отминава, че е временно, можем да го преживеем много по-леко и да оценим какво трябва да научим от него, да открием смисъла в нещастието. По този начин ще преминем с повече лекота на другия бряг, не озлобени, а облагородени.
15. Страхът е част от човешката природа; той е естествена реакция, която се надига в нас пред лицето на опасността. Но ако оставиш въображението си да се развилнее, тогава ще преувеличиш проблема и ще изпиташ още повече страх.
От „Книгата на радостта: Трайно щастие в свят на промени
https://www.gnezdoto.net/vdyhnovenie/3145-duhovni-poslaniq-ot-koito-se-nujdaem-tochno-dnes
Таг   добротата, страданието, духовни, послания

Саръбоюков спечели сребро от световното бр.262

Саръбоюков спечели сребро от световното

Божидар Саръбоюков е световен вицешампион в скока на височина от първенството на планетата за юноши и девойки под 20 г. в Кали (Кол).
Състезателят на Димитър Карамфилов скочи 210 см в състезанието, провело се в дъждовно време. Той започна на 200 см и беше безгрешен на 200 см, 205 см и 210 см. Саръбоюков подели позицията с Браян Раатс (РЮА), който направи индентично състезание като българина.
Шампион стана Брандън Потингер (Ям) с 214 см.
Състезанието не протече по най-гладкия начин, след като дъждът над Кали се усили при летва на 210 см. Само шест успяха да предолеят височината преди надпреварата да бъде прекъсната. Божидар и водачът в световната ранглиста Брайън Раатс (Република Южна Африка) бяха начело без нито един фаул.
След час прекъсване шестимата състезатели се върнаха в сектора на височина 214 см. От 18 опита само един беше успешен. Брандън Потингер (Ямайка) преодоля височината във втори опит и това му донесе златото.
България не беше печелила медал от световното първенство при юношите под 20 години от Гросето 2004-а, когато Георги Иванов бе шампион на гюле (6 кг).
Успехът на Саръбоюков дойде малко, след като Пламена Миткова стана световна шампионка
https://m.bgathletic.com/new.php?id=29072
 Таг Саръбоюков сребро,  световното

Хи-Бразил: островът фантом последно е видян през 1872 г.

Картата на Европа на Абрахам Ортелиус от 1595 г.

Картата на Европа на Абрахам Ортелиус от 1595 г.
Стара легенда, датираща поне от 1325 г., описва остров край западния бряг на Ирландия, наречен Хи-Бразил. Подобно на Атлантида, островът е бил невъзможен за локализиране. За разлика от Атлантида, съществуват някои сравнително скорошни недостатъчно достоверни разкази за такъв остров от опитни изследователи. Има и морски карти от стотици години, показващи предполагаемото местоположение на Хи-Бразил.
Първата карта, на която островът е отбелязан, е създадена през 1325 г., тогава е записан като Brasil. През годините е бил Brasil, Brazil, Breasil, Hy-Brasil или O’Brasil. Интригуващото в многобройните карти, където присъства островът, е че съставителите не постигнали съгласие за точното му местоположение. Той се „движел” около бреговете на Ирландия донякъде хаотично през вековете, а веднъж дори се появил точно до бреговете на Северна Америка.
Историите за острова са още по-странни. Описван е като обвит в мъгла, като островно кралство, обитавано от древни хора. Писмен документ от 1629 г. разказва как „няколко моряци са го открили в морето, докато са плавали край западните брегове на Ирландия”. 
Някой си „Капитан Рич” твърди, че почти стигнал до пристанище на острова, но бързо падналата мъгла му попречила да попадне в целта си. Народното творчество доукрасява случката с предположението, че там живеят „онези известни магьосници, които сега живеят там и чрез своите магически умения крият своя остров от чужденци”.
Друг опит – на капитан Джон Нисбет също почти се увенчал с успех. Неговият кораб претърпял авария и заседнал силно наклонен в плитчините край Хи-Бразил. В писмените документи има доста художествена измислица – уж имало замък на острова, но в него не живеел никой. После се появил „древен гробовен джентълмен и десет мъже, които го следвали гологлави (сякаш неговите слуги), идващи към брега край плитчините…”
Въпреки малкото достоверна информация и обилните неправдоподобни митове и легенди, островът бива отбелязан на карта за първи път през 1872 г.
В картографията са известни и други острови, които ту ги има, ту ги няма. Това са земни маси, които се появяват на картите, въпреки че вероятно никога не са съществували във физическия смисъл. Такъв е случаят със Sandy Island, оцелял в картите от 1774 г. до времената на Google Earth. Най-накрая е премахнат след като група учени стигнали до локацията с предполагаемия остров и го обявили за несъществуващ.
Фантомните острови често са резултат от митове, „овеществени” от създателите на карти (дори Атлантида си проправя път върху реални карти, появявайки се на една през 1664 г.) и грешки, направени от изследователи (като остров Пепис, „създаден” през 1683 г., след като капитан се оплита в изчисленията и неправилно смята един от Фолкландските острови за новооткрит). Има и създатели на карти, които умишлено поставят фалшиви острови върху своите творения, за да знаят дали работата им е била копирана. 
В случая с Hy-Brasil със сигурност има причини да се подозира, че основно митологията е тази, която е родила острова и е запазила легендата жива с помощта на няколко авторитетни, но неверни карти. Или, както било предположено през 1880 г., „Бразилия може да е днешната Porcupine Bank“, след като е потънала и се е превърнала в коралов риф. 
https://www.spisanie8.bg/
Таг Хи- Бразил, ,островът, фантом,

 

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО БР.262

 ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

Домът на хумора и сатирата гостува в Ботевград с карикатури | Габрово Daily

НАЛИ ТАКА?

-Петре, Петре бре. Не  ти ли е  срам, бре човек?. Виж са на  какво  мязаш? По цел ден скиташ, работа не  хващаш. Чуждите люде одумваш и себе си не  видиш. Гледам те, аз издалеко и ти се наслаждавам на гламавата  глава. Дигнал си я значи, като  че всичко ти е наред. А не се  видиш колко си  затънал до гуша ,брат. Превърнал си се в парцаливко. Гол, бос, мръзнеш от студ, но  хич не ти пука. Думаш, че господарите ти  са виновни. Трупали си паричките, а за людете не  се сещали.
И аз мисля тъй, Петре. Щото  народа гладува, а те  нали си имат парички , коли , пък и грамадни къщи. Цели палати.  Цял симфоничен оркестър да се побере  в тях.  Мислят се за царе, значи. Другите да работят за тях, а те да живеят с многото пари.  Онзи ден видях на земята паднала  старица. Цялата трепери от студ,  Познах я.   Баба Ванчи. Живееше доскоро  на третия етаж, до нас. Но остана сам самичка горката.  С пенсия от 115 лева. Не можеше да си плаща задълженията за месеца, а да  не говорим за  храната  Гледам я, горката , кожа и кости  е станала.  Изритаха я на улицата. Взеха и всичко.
Имаме трима милионери в блока, но никой не се сеща да и помогне.  Така ще си умре по улиците, горката. Отгоре на всичко , гледам онзи. Васко, дебелото шкембе, така му викат. Минава си значи покрай нея и тропа с крак.
-Ставай  ма, дърто! Кво си са проснала тук!
А тя, горката го поглежда  със сълзи в очите и нещо фъфли със беззъбата си уста. Той я рита грубо с крака и тръгва.
Да, ама времето си тече. Нали го знаете, Пепито? За голям ербап се пишеше, завалията. И какво стана! Крал, крал, ама накрая краденото излезе на бял свят. Взеха му всичко. Легна болен на легло. Заохка, запъшка. Хвана го ракът и си отиде. Отиде си, както  майка го беше родила.  Гол, голеничък. Да не стане  това  и с Васко… Като е милионер, дали е човек, с главно Ч? Щото природата не търпи малките човеци с многото пари.
А нашият Петър ще си остане такъв, докато не разбере, че трябва да работи. А когато работи, човек, ще има парички за всичко. Само господарите трябва да разберат, че   вече е време да   се грижат за  хората си. Нали така?
писателят сатирик Весела Будилкова

таг хумор, сатира, едно

Енергетика бр.262

Енергетиката е промишлен отрасъл, включващ както добивни отрасли, така и големи естествени и изкуствени подсистеми, служещи за производство, преобразуване, разпределение и използване на енергийните ресурси от всички видове.Крайната цел е производство на енергия чрез преобразуване на първична природна енергия във вторична, подходяща за използване от хората, например електрическа енергия или топлинна енергия.Значението на отрасъла за стопанството и бита на хората е огромно.От състоянието му зависи развитието на останалите индустриални отрасли, земеделието и обслужващия сектор, както и териториалната организация на обществения живот.Производството и потреблението на електроенергия на един жител е показател за жизнения стандарт на населението и за ефективността на стопанските дейности.

  • Eлектроeнергетиката обхваща производството на електроeнергия в електрическите централи и доставката ѝ до потребителите по електропроводи . Централно място заемат електроцентралите, които е прието да се класифицират според вида на използваната първична енергия (суровина) и вида на използваните преобразователи. Преобладаването на един или друг вид електроцентрали в дадена държава зависи преди всичко от наличието на съответните природни ресурси. Електроенергетиката се дели на традиционна и нетрадиционна

 

  • Характерно за традиционната електроенергетика е че тя е усвоена отдавна и е преминала проверка в разнообразни условия на експлоатация. Основният дял електроенергия в света се получава именно в традиционните електроцентрали и тяхната единична мощност често превишава 1000 MW. Традиционната електроенергетика условно се дели на няколко направления:

Топлоенергетика

  • В този отрасъл производството на електрическа енергия става в топлоелектрическа централа (ТЕЦ), където се преобразува химическата енергия на органическо гориво. Възприето също така е наименованието електроцентрала на изкопаемо гориво. Тези централи се делят на:Паротурбинни електроцентрали, в които енергията се преобразува с помощта на парна турбина;Газотурбинни електроцентрали, в които енергията се преобразува с помощта на газова турбина;Парогазови електроцентрали, в които енергията се преобразува с помощта на парогазова турбинаВ световен мащаб топлоенергетиката преобладава сред традиционните видове и на базата на нефт като суровина се произвежда 39% от световната електрическа енергия, на базата на каменните въглища – 27%, на базата на природния газ – 24%, т.е. общо 90%[3]. Енергетиката например на Полша и ЮАР практически напълно се основава на на използването на каменни въглища, а на Нидерландия — на природен газ. Голям е делът на топлоенергетиката в Китай, Австралия, Мексико.

Хидроенергетика

  • В този отрасъл производството на електрическа енергия става във водноелектрическа централа (ВЕЦ) , където се преобразува хидроенергията на водния поток.ВЕЦ преобладава например в Норвегия и Бразилия. Списъкът на страните, в които делът на изработената във ВЕЦ енергия превишава 70 %, включва няколко десетки държави. Общият теоретичен хидроенергиен потенциал в България се оценява на 19 800 ГВч годишно – еквивалент на около 7 900 МВт инсталирана мощност. Технически възможни за усвояване са 14 800 ГВч годишно – еквивалент на около 5 900 МВт инсталирана мощност, включително 5 385 ГВч годишно – еквивалент на около 919 МВт инсталирана мощност от застрояване на р. Дунав, р. Искър (Проект „Среден Искър“), р. Марица и р. Огоста. Досега са усвоени само около 5 000 ГВч годишно – еквивалент на около 3 100 МВт инсталирана мощност, от които около 2 700 МВт ПАВЕЦ и ВЕЦ (с голямо процентно участие на малка руслова ВЕЦ), които произвеждат базова енергия покриваща основната част от денонощната товарова диаграма, явяваща се стабилизиращ фактор за електропреносната мрежа.

Ядрена енергетика

  • В този отрасъл електрическата енергия се произвежда в атомна електрическа централа (АЕЦ), при което се използва енергията на верижната ядрена реакция, най-често на урана.По дял на енергията, изработена в атомни електроцентрали, първото място заема Франция, около 80 %. Този вид енергия преобладава и в Белгия, Република Корея и някои други страни. Световни лидери по производство на атомна енергия са САЩ, Франция и Япония.

Нетрадиционна електроенергетика

  • Болшинството направления на нетрадиционната електроенергетика се основават на традиционни принципи, но ролята на първична енергия в тях изпълняват източници от местно значение, например вятърът, геотермални източници, приливните вълни или пък източници, намиращи се още в стадий на усвояване, които могат да намерят приложение в преспектива, например термоядрената енергетика. Характерни черти на нетрадиционната електроенергетика са тяхната екологична чистота и възобновяемост, извънредно големите разходи за капитално строителство в някои случаи (например за слънчева електростанция с мощност от 1000 MW е необходимо със скъпи огледала да се покрие площ от около 4 км² . Направленията на нетрадиционната енергетика са:
  • Малки ВЕЦ
  • Ветроенергетика
  • Геотермална енергетика
  • Слънчева енергетика
  • Биоенергетика
  • Инсталации с горивни клетки
  • Водородна енергетика
  • Термоядрена енергетика.
  • https://sites.google.com/site/naukata20225/prilozni-nauki/energetika

Херман Хесе бр.262

  • Цитати:

  • Астрологията е един опит да се постигне ред и система за многото различни по нрав хора. За съдбите и предопределенията.
  • Буден наричам човека, който с разум и съзнание, познава себе си самия, своите най-интимни, безсъзнателни сили, подтици, слабости и умее да се съобразява с тях.
  • В учебника по догматика естествено всеки човек е точно като другите, в живота обаче не. Любимият ученик на Спасителя, който е облягал глава на неговата гръд, и оня, другият ученик, който го е предал, двамата явно не са имали еднакво предопределение.
  • Вие, учените, сте високомерни, всякога смятате нас, другите, за по-глупави. И без каквато и да била наука човек може да бъде много мъдър.
  • Любовта към Бога невинаги е единна с любовта към доброто. Ех, да би било толкова просто! Какво е добро, ние знаем, записано е в Божиите повели. Но Бог не е единствено в скрижалите, те са само най-малката част от него. Можеш да се придържаш към тях и да бъдеш далеч от Бога.
  • Науката не е нищо друго освен тъкмо тази „страст да търсиш и намираш разлики“. За нас, хората на науката, няма нищо по-важно от установяването на различия, изкуството да се намират различия се нарича наука. Например у всеки човек да се намират белезите, по които се различава от другите, означава той да бъде опознат.
  • Нашето приятелство изобщо няма никаква друга цел и никакъв друг смисъл, освен да ти покаже колко съвършено несравним си с мене.
  • Не знаеш ли, че един от най-кратките пътища към живота на светец може да бъде животът на безпътен човек?
  • Ние двамата, мили приятелю, сме слънце и луна, море и суша. Нашата цел не е духовно преливане на единия в другия, а взаимно опознаване, всеки да види у другия и да се научи да почита това, което е той – негова противоположност и допълнение
  • Толкова далеч бяха те един от друг въпреки цялото им приятелство, толкова широк бе лъкът, опънат между двамата. Един зрящ и един слепец, така вървяха те редом; това, че слепият не знаеше нищо за собствената си слепота, беше облекчение за самия него.
  •  материалът е от https://hguteva.wordpress.com/2011/03/
  • таг Херман Хесе, цитати

ХАРИ СПАСОВ

 Хари Спасов  е отличаван е в редица литературни конкурси в България. Първо място в литературен конкурс “С Ботев в сърцата ни“. 2021година.Първа награда в конкурс „Благодаря ти, мамо“, 2021г. Втора награда в конкурс „Иван Бързаков“, 2020г. Трета награда в конкурс „България започва от сърцето“, 2021г. Бронзов медал и Трета награда – Конкурс за сценарии на късометражен филм “Твоят живот е твоят живот“ – София. В Италия е отличен: Второ място и сребърен медал от конкурса „Padre che sei nei cieli”, 2022година. град Губио. Първи конкурс за религиозна поезия „Nel Tuo Nome”, 2021г. – специалната награда на журито. Литературен конкурс “Lettere al sempione”, 2021г.,Рим, специалната наградата на журито. Салон за българска култура и духовност – Чикаго. Първа награда в литературен конкурс „Изящното перо – 2019“, категория „Патриотична тематика“.

СТИХОВЕ

В съня ми

Не ме моли да те забравя,

забравата на сън прилича

където бос след тебе тичам,

а ти шептиш да те оставя.

 

И в този сън се лутам сам,

намирам стъпките си бели

за миг родени – отлетели,

следи от пяна в океан.

 

Не ме моли да те оставя

в съня ми – сън недосънуван,

не мога с теб да се сбогувам,

не мога аз да те забравя.

Ветре

Ветре бурни, защо не заспиваш?!

Уморен си от дневния бяг.

Разкажи ми за вечната обич,

ще те скрия до външния праг..

 

Ветре мъдри, ти всичко разбираш!

Надживяваш неволи и страх

Разкажи ми за вечната вярност,

ще те пазя от кал и от прах.

 

Ветре тъжни, недей да униваш!

Утре пак ще летиш над света.

Разкажи ми сега без да скриваш,

как да пазя докрай любовта.

 Врекох се на птиците 

И се врекох без думи на птиците

да ги кътам от вятър и студ,

да им пазя гнездата в лозниците,

да ги чакам след дългия път.

 

Да им милвам перцата, главиците,

да ги пазя от дъжд и мъгла,

а когато накацат по жиците

да им махам за сбогом с ръка.

 

И се врекох безумен на птиците

да ги чакам дори във снега.

Да събирам в шепа сълзиците

дето ронех за тях през нощта.

Зелените пътеки

Изгубих се в трептящите корони

на дърветата,

превърнах се в зелено клонче,

в зелено мислех

и в зелено помечтах.

Говорех с други клонки

за зелените планети.

Денят ми бе зелен,

нощта спокойна,

а бухалът до мен

ми бухаше за хората

отдолу.

И тъй зелено всичко беше,

а облаците толкоз близки.

Помахах им в зелено,

за да знаят, че ме има.

Да знаят, че изгубен бях,

а се намерих

в зелените пътеки на сърцето.

 представя Мария Герасова

Таг стихове, Хари Спасов