Monthly Archives: октомври 2022

ДИМИТРОВДЕН

Leave a reply
На 26 октомври българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски.

Свети Димитър е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашния градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.

Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония.

В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. ”Свети Димитър зима носи, а Свети Георги – лято” - гласи българска поговорка. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.

Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, освен определената сума, още дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година.

Според народното поверие от Димитровден започва подготовката за т.нар. “миши празници” на следващия ден. В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата, здрава и плодородна. Пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед. Тази нощ е важна и за хората, които търсят заровени съкровища. Те вярват, че тогава небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.

Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил – покровителят на отвъдния свят, на умрелите предци. В съботата преди празника е една от най-големите задушници – Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен. По това време на годината започват годежи и сватби.

На 26 октомври на масата се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци.

На Димитровден празнуват Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митка.

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/dimitrovden-e-tradicii-i-obichai-na-praznika-video-2127665?fbclid=IwAR2-zXwSPXfLpJIPxKpqWNfjOeX0ktI2T-dLghANvCrekyJdBCl5AYJPLaI

ПЕТИМАТА

Leave a reply

Латинският език е бил английският през античността. Когато се замислим за големите му  творци в съзнанието ни изникват- Вергилий, Овидий, Хораций, Гай Юлий Цезар, Цицерон.Но други постигат по-голямо съвършенство и съдържателност в изразяването си на него- великите римски юристи.Сред тях блести великолепната петорка…

-Папиниан – Уикипедия- Папиниан-Тълкувателят /..-212/ близкият съветник и преториански префект /министър- председател днес/ на великия император Септимий Север е най-високо уважаваният от тях. Стилът му е образец на краткост, яснота и съдържателност. Разрешенията, които дава на юридически казуси във всички области на правната материя са ненадминат образец и до днес. Убит е по заповед на император Каракала, защото отказва юридически да обоснове убийството, което извършва на брат си-Гета.

Римско право | This WordPress.com site is the cat's pajamasПаул- Обективираният ум /II-III/ е ученик на Папиниан, който заема поста на преториански префект /министър-председател/ след насилствената му смърт. Главен съветник на император Александър Север. Той е най-плодовитият римски юрист. Признат е за един от най-великите теоретици в правната история в областта на облигационното, вещното, договорното право. Научното му наследство представлява 1/6 от Дигестите в Юстиниановия кодекс.

Улпиан – УикипедияУлпиан–Синтезаторът /…-228/ ученик на Папиниан, връстник и конкурент на Паул, когото замества, като преториански префект /министър-председател/.Близък довереник на император Александър Север. Основният систематизатор и анализатор на римското правно наследство. Коментариите му върху преторския едикт са признати за едно от най-великите творения в историята на правото.Убит от своите подчинени. Наследството му съставлява 1/3 от Дигестите в Юстиниановия кодекс.

Геренний Модестин — Википедия-Модестин  Хуманистът /226-244/ ученик на Улпиан, грък по произхождение. Достига поста префект /ръководител/ на продоволствието на град Рим. Определението му за брака е един от най-високите върхове на правната мисъл, ненадминато и до днес. Неговата запазена територия е отношението на правото към отделната личност.

Мислители — БСДДГай- Мислителят /138-180-92/- най-загадъчния от 5- мата. Най-вероятно грък по произхождение. Довереник на император Марк Аврелий. Той дава най-съдържателните дефиниции на римските институции и структурата на римската империя. Негов е моделът, по-който се преподава римското право днес.

Не случайно, римското частно право е определено за едно от трите най-големи постижения на Римската империя.

 Георги Караджов

XX-30

Leave a reply
1975 год. е завършена Водната палата до моста на Панаира.
1975 год. се слага началото на престижния международен фестивал за телевизионни филми „Златната ракла“ в новотел  „Пловдив“. Същата година се създава и Музей на Възраждането и националноосвободителните войни.
1980 год. олимпийският огън пренощува в Пловдив на път от Гърция за Москва, където ще се открие XX съвременна лятна олимпиада. Паметна плоча отбелязва събитието на бетонния корниз около Античния стадион.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

МНОГОЛИКИЯ

Leave a reply

Казват че голямата литература най-много се доближава до живота. Героите в нея палят нашето въображение и ни отвеждат в други светове. Но има един парадокс- колкото по-сложни като характер и история са те, толкова по-малко според нас се срещат в действителността.

Но съществуват примери, които ни опровергават.
В края на 18 до средата на 19 век, в Европа живее реална личност с много лица. Независимо, че произхожда от буржоазно семейство, тя не приема напълно нито Наполеон, нито реставрацията на Бурбоните, нито монархията, като цяло. Защото нашия герой е французин.
Това не му пречи да заема важни длъжности във френската администрация, включително цензор към Държавния съвет на Франция.
Като истински патриот участва активно във войната на Наполеон в Русия. Дори е издигнат поради качествата си до ранг на Комисар, който отговаря за тила на френската армия на руска територия.
Успява да се завърне в Париж през 1813 година. Може би защото е определян от приятели и неприятели, като „човек с желязно самообладание и рационален до мозъка на костите си.“За да замине веднага след това в любимата му Италия,    защото той обича тази страна. Прочува се с многобройните псевдоними, които използва в кореспонденцията си. Но не само защото той е и творец. Книгата му  „История на живописта“/1817/ е образец за художествена критика през целия 19 век и до днес. Музикално-критическите му произведения му донасят световна слава. Признат е за най-големия познавач и тълкувател на великия композитор Джоакино Росини през 19 -то столетие. Не приема господстващото  по негово време течение романтизъм, защото е либерал по убеждение и счита, че романтизма по скоро поддържа монархията. Известен ценител на женската красота, създава едни от най-забележителните женски образи в литературата, защото е и…велик писател.
1830 год. е посочен за френски консул в Триест и Чивитавекия /Италия- тогава Австро-Унгария/. Но прочутия дипломат и външен министър на Австро-унгарската империя Клеменс фон Метерних отказва да приеме акредитивите му като консул в Триест, защото го счита за „ твърде либерален и анти-религиозен.“
Създава собствен литературен стил, наречен на неговото име. Но остава в историята, като автор на два от шедьоврите на световната литература- „Червено и черно“/1830/ и „Пармският манастир“/1839/.
Да, може би вече познахте името на многоликия ни герой-
Фредерик Стендал: биография и творчество Анри Бейл-Стендал
 Георги Караджов

 

XX-29

Leave a reply
1972 год. започва строежа на сегашната сграда на Народната библиотека „Иван Вазов“.Завършен е през 1974 год.
1974год. е открита за посещения Братската могила.
1975 год. 5 септември ансамбъл „Тракия“ с ръководител н.а.Кирил Дженев изнася първия си концерт в Профсъюзния дом на културата „Стефан Кираджиев“ /днес Културен дом „Борис Христо
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

Мирослав Спасов с национален рекорд на 50 км шосе бр.263

Leave a reply
 Мирослав Спасов с национален рекорд на 50 км шосе
Мирослав Спасов постави нов национален рекорд по време на европейското първенство на 50 км шосе.
Времето, за което Спасов преодоля дистанцията, е 3.07:19 ч. Това е и новото върхово национално постижение в тази дисциплина. Българинът завърши на 22-о място в класирането.
Още двама българи участваха в това състезание. Илия Куцаров зае 37-о място с 3.21:16 ч, а Ивайло Бенов е 49-и с 3.30:31 ч.
от сайта

(1904 – 1989) – испански художник. Салвадор Дали бр.263

Leave a reply

 Самият той

Цитати:

„Оказва се, че всяка сутрин, щом се събудя, изпитвам върховно удоволствие, което днес откривам за първи път — това да бъда Салвадор Дали. И очарован се питам какво ли чудо ще направи днес този Салвадор Дали. И всеки ден ми става все по- трудно да разбера как останалите могат да живеят, без да бъдат Салвадор Дали“
„Чуждото мнение ми е безразлично. Единственото нещо, което ме вълнува, е да се говори за Дали. Пък било то и хубави неща.“
„Аз съм обиталището на един гений“
„Брат ми бе просто първият опит да бъда сътворен самият аз“
„Когато гледам звездното небе, то ми се струва малко. Или аз раста, или вселената се смалява. освен ако не са и двете едновременно.“
„Политиката е вицът на историята“
„Целият свят ми е роб. Винаги идва един момент в живота на хората, когато разбират, че ме обожават“
„Скромността не е най- голямата ми добродетел“
„Грандиозната трагедия, която наричаме модерно изкуство.“
„Тайната на моето влияние винаги е била в това, че то е останало тайно.“
„Аз не взимам наркотици. Аз съм наркотикът.“
„Вземи ме, аз съм дрогата; вземи ме, аз съм халюциногенен.“
„Нещо е или лесно, или невъзможно.“
„Единствената разлика между мен и един луд е, че не съм луд.“
„Изобщо хората разбират твърде малко неща. Особено образованите — не им достига култура. Аз съм самоук.“
„Иронията е необходим естетически компонент на мисленето.“
„Книгата си „Петдесет тайни на магическото изкуство“ започнах така: „Ван Гог си отряза ухото. Прочети тази книга, преди да направиш същото.“
„Не се страхувайте от съвършенството. Не можете да го постигнете. Още повече, че в съвършенството няма нищо хубаво.“
„Никак не ме трогва онова, което пишат критиците. Знам, че дълбоко в душата си те обичат моите работи, но се страхуват да го признаят.“
„Това, с което се занимавам, е да развалям картините си. И после казвам: „Направих, каквото исках“.
„Уважавам всякакви убеждения и преди всичко онези, които са несъвместими с моите.“
„Художник не е онзи, който се вдъхновява, а онзи, който вдъхновява.“
„Сюрреализмът, това съм аз.“
„Когато бях на 6 години, исках да бъда готвач. Когато бях на 7, исках да бъда Наполеон. Моите амбиции продължават да растат със същата скорост дори сега. Сега не искам да бъда нищо по-различно от Салвадор Дали.“
„Пикасо е испанец- аз също! Пикасо е гений- аз също! Пикасо не е комунист- нито пък аз!“
„Всички мои усилия, всеки ден и от край време целят едно- единствено нещо: да успея да бъда Салвадор Дали.
 
https://hguteva.wordpress.com/2011/03/
Таг  испански, художник ,Салвадор Дали цитати

Татаринът Чака – цар на България или не? бр.263

Leave a reply
 Татаринът Чака – цар на България или не? | Българска история
Впоследната четвърт на XIII век българската централна власт е значително отслабена. Сепаратизъм разпокъсва територията на държавата – царството не представлява едно цяло, а е разделено на няколко части. Царят вместо върховен владетел се превърнал в „пръв между равни”. За по-малко от 50 години след управлението на Иван Асен II България е териториално разкъсана.  От държава на три морета нейните граници са стопени  – на юг достигат до Източна Стара Планина и Подбалканската област, на север до река Дунав (само отделни крепости отвъд нея продължават да бъдат български), на северозапад до Браничевската и Видинската области, а на югозапад до областите Велбъжд, Средец и Струмица. В допълнение на вътрешната криза България има за съседи Византия, Сърбия и Унгария, а на север от Дунав се разпростира татарската „Златна орда”, които се възползват от ситуацията.
Bulgaria-Theodore_Svetoslav
България в началото на XIV век
Най-голямото падение през този период е възкачването на престола в Търново на татарина Чака през 1299 – 1300. Големият български историк Петър Мутафчиев пише за това:
„„…след много десетилетия на безначалие, раздори, престъпления и кървави междуособици, държавно разпокъсаният български народ трябвало да преживее и най-голямото унижение, каквото съдбата могла да му поднесе: да види на престола на Асеневци един татарин.„
Бил ли е той наистина цар? За да се отговори на този въпрос, е нужен кратък хронологически очерк на събитията довели до това.
През  1285 година 10 000 татарска конница навлиза в България и подлага територията й на опустошение. За да спаси държавата от по-сериозно татарско нашествие, цар Георги  I Тертер е принуден да се признае за пълен и безусловен васал на хан Ногай. За да гарантира договора Теодор Светослав, престолонаследник на българския цар, е изпратен като заложник в „Златната орда” , а дъщерята на царя Елена е омъжена за Ногаевия син Чака. Следствие от васалитета е и това, че на монетите, изсечени от българския цар, са изобразени полумесец, звезда и човек – символи на татарите и татарския хан.
Бащата на Чака – Ногай се издига до пръв военачалник и велик везир на „Златната орда”. Господството му продължава до 1299 г., когато срещу него се изправя хан Токту, върховен ръководител на татарите. Ногай е победен и убит. Чака опитва да запази бащиното имущество и власт, но голяма част от поддръжниците му застават на страната на Токту. Това го принуждава да избяга първо в Бесарабия, а след това и в България.
Заедно с малобройна войска Чака, придружен от Теодор Светослав достига стените на Търново. Болярите отказват да пуснат татарина в града. Благодарение на богатството си придобито чрез женитбата с дъщерята на богатия венециански търговец Панталеоне, Теодор Светослав успява да спечели доверието им. Така Чака се озовава в Търново. Управляващият в това време непълнолетен цар Иван IV Смилец и майка му Смилцена Палеологина (племенница на византийския император Андроник II Палеолог), която действително упражнява властта, напускат столицата. Чака не е коронясан, тъй като е мюсюлманин. Той обаче е признат за „господар” в следствие на васалната зависимост на българското царство. Теодор Светослав влиза отново в ролята съвладетел, какъвто е бил и при управлението на баща си.
Бащата на Чака - хан Ногай
Бащата на Чака – хан Ногай
Част от болярите и патриарх Йоаким се противопоставят на това управление и обявяват Чака и Теодор Светослав за натрапници. Това е и причината патриархът да бъде обвинен в предателство (за съглашение с татарите) и екзекутиран. Според една легенда той е обезглавен на така наречената „Лобна скала” на хълма Царевец.
През 1300 година, за да предпази от ново татарско нашествие България, Теодор Светослав залавя Чака и няколко дни по-късно заповядва да бъде удушен от юдейски палачи. Главата му е посолена и изпратена на хан Токту. С този ход той не само отстранява татарина, но и успява да прекъсне татарската намеса в управлението на страната. В знак на благодарност, хан Токту връща в пределите на България старите български земи до устието на р. Днестър, включващи крепостта Белград-Монкастро (дн. Белгород Днепровски в Украйна).
Бил ли е обаче Чака цар на България? Според традиционните възгледи на българската историография през 1299 година Чака се възкачва на българския престол, тъй като е подкрепен от Теодор Светослав. За този извод служат думите на византийския историк Георги Пахимер:
„Туктаис [Токту] стана господар на земите и на татарското племе мина под негова власт.А малцина останаха с Чака, сина на Ногай, роден от Алака.Доверявайки се на тях той нападна земята на българите (…)И тъй след смъртта на Ногай, неговият син Чака, осланяйки се на тези около себе си, нападна българите,и не без основание, защото имаше за жена дъщерята на [Георги I] Тертер.Той взе със себе си и брат ѝ Светослав и заедно с него пожела да подчини българите.(…)Той [Светослав Тертер] спечели с дарове симпатиите на българите, и като имаше Чака за господар, с него заедно завладя Търново.След това Светослав замалко остана спокоен и като реши,че е много по-близък на българите от Чака, защото беше българин по майка (баща му Тертер беше от куманите),нахвърли се върху зет си и като го нападна коварно, предаде го на сигурните стражи. По- късно го удуши в затвора с помощта на юдейските палачи…”
Сребърна монета на цар Тодор Светослав с надпис: "Светослав цар на българите"
Сребърна монета на цар Тодор Светослав с надпис: „Светослав цар на българите“
В последните години историкът Пламен Павлов предлага друг поглед върху нещата. Той поддържа тезата, че Чака не е бил български цар и излага за това своите аргументи. Според него интерпретацията на събитията описани от Георги Пахимер е спорна. Слабата информираност на византийския историк е забелязана отдавна. Той кара цар Смилец (управлявал през 1292-1298) „да изчезне” едва след смъртта на Чака, а  в действителност Смилец умира две години преди тези събития. Отделно Пахимер не споменава и неговия наследник – Иван Смилец. Очевидно събитията в България в края на XIII – началото на XIV не са особен приоритет за византийския историк и поради това неговият разказ не може да бъде доказателство, че Чака е български цар.
В допълнение на това Пламен Павлов излага и още един силен аргумент. Според него Чака дори да е имал възможността да се възкачи на българския престол, не би го направил. Той има далеч по-големи претенции като наследник на хан Ногай още преди смъртта на баща си, Чака е признат за съвладетел и титулуван като „хан” и „султан”. Това изключва намерението му да става български цар. Целта му е да използва България като изходна база за реванш против Токту и да управлява „Златната орда”. Изглежда, че по-скоро Чака влиза в ролята на „господар” на Теодор Светослав по силата на васалитета на българската корона спрямо татарите
https://bulgarianhistory.org/chaka-bylgarski-car-ili-ne/
Таг  татаринът, Чака,, чар, България

Тържественна капанска сватба. бр.263

Leave a reply

image

Голяма е ролята на танцьорите по време на особенно тържественната капанска  сватба. При отиване за булката и при връщане играчите играели, наредени в няколко реда, като в последния ред по средата е башът (момък, който командва играчите и държи връзка с кръстника и зетя). Избирал се за баш момък гласовит, добър играч и шегаджия. (Такива качества имал и джурата, полевия командир през средновековието при това полувоенизирано население. След като станали рая и отказали да станат мюсюлмани т.е. турци традициите преминали в трудовия и обряден бит. Затова думата – роб произлиза при нас от “работа”. Стиловете от бойните борби минали в танците, а в сватбенния  ритуал  съхранили части от старите традиции и организация. Семейството станало главното ядро за съхранение и възпроизвеждане на народността и българския дух).Музикантите през цялото време свирели капанска ръченица(обикновено мелодиите на “Дряновските моми”,”Китчице буйна лобудо”, “Где ти е Кино къщата”).Под такта на музиката играчите играели по командата на баша. По команда уинджиите образували различни фигури(окръжност, редици и др.), като играели на място, в движение, напред или назад. Много често играели с дясното или лявото рамо напред,( бойни движения при сблъсък с вражески редици) с вдигнати две или една ръка нагоре(обрядно-ритуално значение) , с ръце на кръста, встрани и др. Всеки играч имал по две капански кърпи, които ползвал при играта. Често играчите поемали с песен мелодията, изпълявана от музикантите. Башът често се провиквал: “На пиперью  кореню”, станалите отговаряли: “На зелката чукану” или “Аишълъ машалъ” с отговор от групата :”Деишълъ машълъ” или “Ашовле” с отговор “Абьовле”, и още “Гарван грачи на круша” с отговор от останалите играчи “Моли Бога за суша”.Най-честите команди, които можело да се чуят от баша, са: “Слушайте, муньченца, шъ клекним, шъ тропним, изведнъж долу!”. При тази команда всички уинджии, веднага клякали долу играейки, като продължавали да движат тялото си под такта на музиката. Следвало нова команда на баша: “Слушайти, муньченца, по пулека нагоре!” – през това време играчите почвали да се изправят, като продължавали да граят.Имало случаи, когато играчите под команда сядат на земята и бият кърпата в нея, или на коляно, бучат ножа или бият капата в земята. Употребявали се и други команди, като: “Дигайте ръцете високо, а сега наляво, сега надясно, а сега обратно, лявата ръка на кръста, дясната нагоре, а сега обратно”. При различните команди  се образували различни фигури. Всяка заповед(команда) на баша се спазвала стриктно. Уинджиите играели особена роля на сватбата и затова са били на почит и уважение от всички. Не случайно по пътя за булката или обратно към зетя те, играейки, спирали сватбата, където искат. Никой не им правел забележка.(Подобно на хон-турчите, джурашските дружини по 40 човека, по време на 40 дневните военни сборове през есента, когато имали право да вземат от населенето безплатно вино и храна. Всъщност то само им давало да не се налага да влизат по къщите да си взимат… През средновековието.)Обикновено спирали на важни кръстопътища в селото, пред кръчми, където кръчмарят и хората ги черпели с вино. Спирали и пред домовете на някои обредни лица. Всички се чувствали задължени да ги почерпят с вино. Когато сватбата наближавала дома на булката, башът посочвал двама бързоконници, които вземали бъклиците от кръстника и подкръстника и отивали в дома на булката, като поздравявали: “Добър ден, сватба идва!” и подавали бъклиците. Майката на булката ги дарявала с капански кърпи. Така сватбата влизала в момините двори и спирала пред къщата. Играчите и те спирали да играят и се оттегляли встрани. Давало им се кокошка и вино…(…)…Тези гатанки създавали високо настроение, особено ако кръстникът бил, весел и шегаджия. Това бил интересен и централен момент в сватбите. Чрез поставяне на гатанките кръстникът искал да му се донесе нещо. Ето няколко гатанки:- донеси ми Белеолту Паси( жител на Сеново, който се знае като човек със сприхав характер). Всъщност кръстникът иска да му е донесе оцет;- искам на коня петалата – иска да му се донесе петала наденица;- искам на баба Айше скъсаните шалвари – иска да му се донесе сарайлия (вид тестено сладко);- искам на Енчоолу Петко големия нос – иска се голяма пиперка;- донесете ми на Даната(местен циганин) децата в един чувал – иска се глава чесън;- дайте ми сербез кон от Кабиюк – иска се силна ракия;- искам да донесете стржата на конака с чалмите – иска се кибрит;- искам на дядо Асан червения фес – иска разрязана червена диня. Споменатите в гатанките имена са на жители от Сеново.  Обикновено кръстникът искал от изметчиите неща, които предполагал, че ги няма у зетя. В такъв случай изметчиите тръгвали да ги търсят от съседи. Желанието на кръстника трябвало да се изпълни. Ако изметчията, към който е отправена гатанката, не можел да се досети какво се иска, отивал при кръстника и казвал, че не може да отгатне гатанката. Кръстникът разпореждал същият да играе капанска ръченица и високо да вика ” Не я знам, не я знам”. През това време някой сватбар го запитвал какво не знае, а той високо отговарял “Гатанката не зная”. За този момент съхранен в капанския сватбен ритуал се сетих когато превеждах в блога ето този текст:“…Той се оженил за дъщерята на Кама-Батир, Туран-бика и завзел царския трон. Така се появила царската династия АТИЛ(ние условно ще я наричаме Втора хунска династия в Европа). Потомците им продължили да се причисляват към рода ДУЛО. Интересното е че братята на Туран-бика, стремейки се да не допуснат сестра им да се омъжи за Булюмара (понеже така ставал роднина а значи и претендент за трона) поставили условие: Булюмар ще се ожени само ако познае гатанките на всичките и братя. Само че Булюмар познал всички гатанки…(Това е съхранено в старинния капански сватбен ритуал.

https://atil.blog.bg/history/2012/12/08/narodni-pesni-muzika-i-tanci-na-kapancite.1028781
Таг тържественна, капанска, сватба