Месечни архиви: ноември 2022
Как да се предпазим от негативна енергия бр.264
В нашия свят сме заобиколени от много негативна енергия. За съжаление в съвремието ни властва негативното. Депресията може да ни погълне без дори да се усетим. Всеки човек трябва да се бори с обграждащата го негативна енергия и да се старае да живее живота си в хармония със себе си.
По-често отрицателната енергия се явява като вибрации и се поема от едно лице, група хора или определени ситуации. Замислете се откъде може да е дошла тя, за да намерите и по-скоро защита.
Отрицателни приказки – хора, които само се оплакват от проблеми, лични или дори световни. Обръщат внимание само на отрицателната страна на живота, изваждат всеки болезнен детайл. Опитайте се да не им обръщате внимание, пуснете си музика и мислете за нещо приятно.
Страхът носи най-негативната енергия. Дали е икономически, здравословен или друг вид страх, трябва да се правят опити за справянето с него. Отърсването от него не е лесна работа, може дори да се наложи посещение при психоаналитик. Дръжте настрани лошата енергия на страха, носете кварцов кристал в джоба си или около врата си.
Зломислещите хора – тъкмо ви се оправят нещата и изведнъж всичко се обърква. Захващате се с нещо, а то се проваля. Вярвате или не, има хора, които влияят точно по този начин. Защитете се чрез свещ, лампа или дори цигара. Тези хора не обичат светлина. Мислете си за слънцето, докато говорите с тях.
Хора, които вечно се оплакват – без значение какво сте постигнали, този тип хора ще омаловажат постиженията ви и, ще ви накарат да се чувствате като неудачник. Дръжте лошите духове[ настрани с молитва. В съвременния свят, [молитва в офиса няма да е добре приета, затова се помолете наум. Ако общувате с вечно оплакващи се хора, прекъсвайте ги, не им позволявайте да ви напълнят със своята отрова.
Вечните жертви – дори не ги приемайте в дома си.
Хора, които вменяват чувство за вина – златото символизира три неща, които тези хора мразят. Това са лукс, простота и използването на собствените ръце за постигане на успех.
https://sanovnik.bg/n-26645-%D0%9A%D0%B0%D0%BA_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BC_%D0%BE%D1%82_%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%8F
Таг негативна,, енергия, предпазим
РОКЛИ БР.264
ПУЛОВЕРИ БР.264
РЕЦЕПИ С ТИКВА БР.264
1,5 кг тиква – обелена, почистена от семките и нарязана на кубчета
1 глава лук – нарязана на полумесеци
2 с.л. зехтин или олио
5-6 скилидки чесън
1 л пилешки бульон
половин литър вода
100 мл прясно мляко
100 мл готварска сметана
чили на вкус
мащерка на вкус
щипка индийско орехче
сол и черен пипер на вкус
Начин на приготвяне:
В дълбок съд загрейте олиото на котлона и запържете лука за няколко минути, докато придобие златист цвят.
Прибавете чесъна и запържете за около половин минута, колкото да си пусне аромата (внимавайте да не го изгорите, защото ще стане горчив).
Прибавете тиквата и сипете пилешкия бульон.
Долейте вода, колкото е необходимо, за да се покрият всички кубчета тиква.
Варете, докато тиквата омекне напълно.
Пасирайте супата с част от бульона в кухненски робот, блендер или с пасатор.
Върнете супата обратно на котлона, прибавете прясното мляко и готварската сметана и оставете да поври 3-4 минути.
Ако ви се струва гъста долейте още вода, докато постигнете желаната от вас гъстота.
Прибавете сол, черен пипер, мащерка, индийско орехче и чили на вкус.
Поднесете с крутони или препечен хляб.
Пасирана тиквена супа
НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ
-
тиква – 3 ч.ч.
-
картофи – 3 бр.
-
чесън – 3 скилидки
-
прясно мляко – 1 ч.ч.
-
лук – 1 малка глава
-
олио – 2 с.л.
-
сол
-
магданоз
-
лют червен пипер
-
крутони
-
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
Почистената тиква се реже на малки парчета и се отмерват 3 ч. ч.
Нарязаните картофи, тиква, лук, чесън се варят в 500 мл. подсолена вода, към която е добавено олиото.
След като се сварят се изваждат от бульона, пасират се, прибавя се лютият пипер и се връщат към бульона.
Добавя се чаша горещо мляко.
Тиквената супа се поръсва с магданоз. Ако има нужда от сол се добавя. Сервира се гореща, с крутони.
Пасираната тиквена супа е готова.
-
Тиквена крем супа
-
-
НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ
-
тиква – 1 кг обелена, почистена и нарязана на кубчета
-
картофи – 0.200 кг обелени и нарязани на кубчета
-
зелен лук – 2 – 3 стръка, на кръгчета
-
домати – 2 бр. обелени на кубчета
-
чесън – 2 скилидки, счукани
-
масло – 50 г
-
бульон – 1.7 л телешки или пилешки
-
моркови – 100 г нарязан на кубчета
-
люти чушки – 2 бр. червени, почистени и нарязани на ситно
-
лук – 1 глава, нарязан на дребно
-
захар – 1 ч.л.
-
индийско орехче
-
черен пипер
-
сол
-
ЗА ГАРНИРАНЕ
-
сметана – гъста
-
ядки – тиквени семки, орехи /по желание/
* мерки и количества
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
Разтопете маслото в дълбок съд и поставете кромида и зеления лук да се запържат за 5 минути.
Включете още чесъна, лютите чушки, доматите, картофите и тиквата. Оставете продуктите да се готвят пет минути, като разбърквате старателно.
След това прибавете бульона. Добавете захарта и останалите подправки. След като кипне, намалете котлона и оставете яденето да къкри половин час.
Свалете от огъня, охладете леко и пасирайте до получаването на гладка субстанция. После върнете яденето на огъня, колкото да кипне за няколко минути.
Ако е нужно сложете още подправки. Поднесете ястието с малко сметана и начупени ядки.
-
Арианство – дефиниция и история бр.264
Арианството е религиозно схващане, според което е заключено, че Иисус е Божий Син, създаден от Бог. Името на това мислене произлиза от неговия източник – александровският презвитер Арий.
Арианството се заражда през 4-ти век, като бързо става популярно и се разпространява в Западноримските и Източните империи. В началото това е счетено за специфична форма на теология, според която съществува само Божие единство, а не Света Троица. Арий смята, че трите божий сили всъщност са обединени в една върховна сила, в центъра на която стои светлостта на Бога.
Арианството тълкува Божия владетел като самостоятелна и независима фигура, която не може да бъде разрушена или повлиявана от нищо. Според Арий, Божият син е творение на Бога и като такова, то е зависимо и несамостоятелно. Синът е произведение на Бога, но той има различно начало от него и е призовано да съществува от нищото.
https://sanovnik.bg/n-121429-%D0%90%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_-_%D0%B4%D0%B5%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F
Арианството смята, че синът на Бога има различен начин на живеене, който е краен, затова не може да получава пряко познание от своя баща. Религиозното схващане на Арий принизява функциите на Иисус и му изгражда образа на полубожество. Това е причината да възникнат остри критики от противните на неговата теология.
След нападенията върху Арианството и неговите религиозни схващания, се свиква Никейския събор през 325 г. Целта е да се изгладят противоречията, възникнали след проповядването на презвитер Арий. След обсъждането Арий е осъден като еретик, който проповядва в разрез с библейските норми.
Противниците му заключват, че трябва да се издаде вероизповедание, което да съхрани православната християнска вяра. В резултат на породения религиозен спор се появяват защитници на Арианството, но впоследствие са били заточени.
След време те се опитали да се върнат в своите църкви и да прогонят неарийските християни. Техните опити за гонения се оказват отчасти успешни, а Арианството донякъде признато.
Въпреки опитите на арианските последователи, през 381 г се събира икуменически събор в Константинопол, след който Арианството се забранява окончателно и се защитава успешно християнската религия.
https://sanovnik.bg/n-121429-%D0%90%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_-_%D0%B4%D0%B5%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F
Таг -Арианство – дефиниция и история
Династията на Каролингите бр.264
От управляващите династии в държавата на франките, тази на Каролингите, днес е най-известна и това се дължи на най-изтъкнатия неин представител – Карл Велики. Династичната му линия идва да смени тази на Меровингите, която запада през VІІ век.
Начало на династията Каролинги, о сновател и основни представители
Началото на династичната линия Каролинги е поставено то Пипин Ланденски, наречен още Пипин Старши, един от майодромите (управители) в империята на франките. През 687 година неговият внук, носещ същото лично име, пръв поема управлението на Франкската държава, тъй като се оказва единствен претендент за трона. Той има подкрепата на повечето едри земевладелци и това му помага да наложи своя род като управляващ.
По-известен от него обаче е синът му – Карл Мартел. Той предприема победоносни походи по течението на Рейн, следствие на което Франкската империя налага господството си по тези места. Най-важната му победа обаче е при Поатие през 739 година, където разгромява арабите. С това спасява Европа от завладяване.
Карл Мартел предприема редица реформи, с които заздравява държавата. От тези му реформи, с които оземлява военни, участвали в походите, се създава рицарството. Той издига и кандидатите в епископски сан, като изборът пада върху негови приближени или роднини.
След Карл Мартел синовете му Карломан и Пипин Къси не успяват да излъчат владетел, но влизането на Карломан в манастир превръща Пипин Къси в единствен владетел. Той е миропомазан от самия папа. С него властващият монарх започва да се възприема като божи наместник. Династичната линия на Каролингите вече се издига на ново ниво.
Преди смъртта си Пипин Къси разделя властта и богатствата си между двамата си сина, какъвто е обичаят, но синът му Карломан умира рано и единствен наследник на трона става Карл.
През целия си живот Карл води непрекъснати войни, с които не само разширява империята на франките, превръщайки я в най-мощната в западния свят, но и навсякъде налага християнството като религия.
Карл отблъсква нападенията на езическите германски племена между реките Рейн и Елба, разгромява мюсюлманите в Испания, преследва езичниците сакси и ги подчинява. Аварите и фризите около Дунав също усещат мощта на армията на франкския владетел. Норманите, саксонците и други народи са завладени при неговите многобройни походи. Тяхното начало е през пролетта на всяка година, с продължителност три месеца. При повечето от тях победата е за оръжието на Карл, наречен още преди смъртта си Велики.