Богът паяк от Перу

Това е една удивителна фреска, на която е изобразен богът паяк, оцветен в охра, жълто, сиво и бяло. Тя беше открита през май върху стената на древен храм близо до град Ла Либертад в перуанската провинция Виру, на 500 км северно от столицата Лима. 

Самият храм е направен от кирпич и откривателите са го нарекли Томабалито – умалително от намиращия се наблизо стъпаловиден обект El Castillo de Tomabal, изграден от хората от древната култура Виру-Галинасу. Храмът е открит случайно, когато местни фермери разчиствали с багери пространството, за да разширят плантациите си за авокадо и захарна тръстика. По стената все още личат следи от зъбите на багерната кофа, която е унищожила около 60% от храма, но археолозите все пак са успели да спасят част от находката. 

Според учените храмът е изграден от хората на културата Куписнике преди около 3200 г. Някои артефакти от тази култура имат изображения на паяци, които в доколумбовата епоха са били свързвани с дъжда и плодородието. Тепърва предстои изследването на запазената неразрушена от багери около 1/3 от древния храм.

Най-старите човешки стъпки в Северна Америка

През септември 2021 г. бе намерено доказателство, че хора са обитавали Америка цели 7000 години по-рано от предполаганото досега. Свидетелство за това са 60 вкаменени отпечатъка от човешки стъпки, които група златотърсачи открива по бреговете на древно езеро в Националния парк “Уайт Сандс” в щата Ню Мексико.

Изследователите от Геоложката служба на САЩ определиха възрастта на находката чрез датиране на микроскопични семена на водни растения, открити редом с отпечатъците. Оказва се, че тези места са обитавани преди 23 000 години и това прави стъпките най-старите, откривани някога в Северна Америка.

Находката показва, че хората са заселили южните части на континента, когато е бил пикът на последния ледников период. Те са преминали от Азия през ивица суша, свързваща днешна Русия с Аляска. Преди това се смяташе, че първите заселници са достигнали Северна Америка с лодки преди 16 000 г. 

Най-старото гравирано бижу

През миналата година бе показано най-старото обработено бижу. Става въпрос за фрагмент от кост на елен, намерен още в края на 2019 г. в Пещерата на еднорога (Einhorn-hohle) в Западен Херц, на около 200 км югозападно от германската столица Берлин. Откритието се води през 2021 г., защото тогава е завършило изследването и фигурката бе показана пред света.

Според учените става въпрос за целенасочено издълбаване с цел украса, като самото изображение е “женска фигура, планински пейзаж или нещо абстрактно”. Датировката – отпреди 51 000 г., пък променя представите за неандерталците, смятани за брутални същества, способни да се хранят, обличат, ловуват, домуват, но не и на сложна и съответно творческа мисъл.

Изследователите стигат до извода, че това е украшение, и защото костта стои изправена (може би е стояла в някой ъгъл на пещерата като статуетка), тъй като долният ѝ край е изпилен до равна повърхност. Най-вероятно костта е била държана първо във вряща вода, за да омекне и да стане по-лесна за обработка с кремъчни инструменти.

Изгубеният Златен град на Египет

През август известният египтолог Захи Хавас обяви откриването на смятания за най-голям древен град в Египет, останал под пясъците в продължение на 3400 години. Според експертите това е една от най-важните находки след разкопаването на гробницата на Тутанкамон.

Златният град е открит близо до Луксор в Долината на царете. Той е бил изграден по време на управлението на фараона Аменхотеп III и в него има общо три негови двореца. Градът е процъфтявал след това и при Тутанкамон и Ай.

При разкопките са открити руините на кирпичени къщи, чиито стени са достигали до 3 м височина. Досега са разкрити няколко квартала, в които личат пекарна с пещи и съдове за съхранение, помещения за сушене на месо, работилници за дрехи и сандали, както и административни и жилищни сгради.

Част от помещенията са много добре запазени и в тях са намерени предмети от бита като цветни керамични съдове и тухли с печата на Аменхотеп III. Но също така и пръстени, накити и украшения със скарабеи.

Най-старата 3D карта в Европа

Тази древна каменна плоча с размери 2х1.5 м е открита още през 1900 г. от археолога Пол дьо Шателие при разкопки в праисторическо гробище във Финистер, Западен Бретан. Тя е датирана на 1900-1650 г. пр.н.е. и е била забравена с десетилетия в замъка на Дьо Шателие - Château de Kernuz.

Артефактът, известен като Плочата от Сен Блек, е преоткрит през 2014 г., но едва през април 2021 г. учените стигат до извода, че браздите по повърхността представляват карта на район в Западен Бретан.

Това откритие прави 4000-годишната плоча най-старата триизмерна карта в Европа. ”По света има няколко такива карти, издълбани в камък. Като цяло те са само интерпретации, но това е първият път, когато карта изобразява област в определен мащаб”, обяснява един от изследователите – д-р Клеман Никола от Университета на Борнемут.

Древноримска мозайка във Великобритания

Това откритие бе направено от археолог любител. Джим Ъруин, син на фермера Брайън Нейлър от английското графство Рутланд, се разхождал из полето. “Бях със семейството си и изведнъж съзрях необичайна керамика сред житото. Това запали интереса ми и ме подтикна да проуча нещата. Гледайки сателитно изображение, забелязах ясни правоъгълни очертания. Така започна всичко”, разказва Джим.

Оказва се, че той е открил останки от древноримска вила, датирана на III-IV век. И с работата се заемат професионалните археолози, които при разчистването намират, че подът на едно от помещенията е покрит с удивителна мозайка с размери 7х11 м. На нея ясно се виждат хора, коне и колесници. Изследователите са категорични, че това са сцени от Омировата “Илиада”, и по-специално битката на Ахил срещу Хектор при Троя. Римска мозайка с древногръцки мотиви е откривана досега едва на няколко места в Европа и за първи път във Великобритания.

Помещението е било нещо като огромна трапезария и салон за развлечения на богат римски сановник, който е бил почитател на класическата древногръцка литература. 

В допълнение около вилата са открити руини на други сгради – още вили, но също стопански постройки, пекарни, оръжейни помещения и др. Намерени са и човешки кости и някои украшения. Проучванията на древния комплекс продължават, но той вече е определен като най-интересната древноримска находка в Обединеното кралство в последните 100 години.

Мумии със златни езици

В края на есента екип археолози се натъкна на мумии на мъж и жена в древния египетски град Охсиринкс, на 160 км югозападно от Кайро. При това едната гробница – тази на мъжа, е била запечатана и съответно останките са отлично запазени. Находката е датирана към династията Саите, властвала в периода 664-332 г. пр.н.е. 

Гробовете са близо един до друг, което предполага, че мъжът и жената са били в близки семейни отношения. Но най-интересното е друго – и двамата имат златни листове вместо език. Че става въпрос за златен език, става ясно от останките на мъжа, чийто череп е идеално запазен и пластината е в устната кухина. Същият златен лист е намерен и в гроба на жената, който не е така добре съхранен. Наблизо е намерен и един по-малък златен език.

Погребална практика, при която балсамиращите заменят езика на починалия със злато, е известна, но много рядко са откривани такива останки. Египтяните са считали, че златният език може да помогне на починалия да убеди бога на прераждането и подземния свят Озирис да прояви милост към душата му.

В непокътнатата гробница има също така и много предмети, включително амулет скарабей, 4 глинени делви, използвани при мумифицирането на органите, както и над 400 малки керамични фигурки на мумии.

Доказателство за стъпването на викингите в Америка преди 1000 г.

За присъствието на викинги в Северна Америка много преди откриването на континента от Колумб се знае отдавна. От една от нордическите саги се знае и името на първия, стъпил на континента – Лейф Ериксон, син на Ерик Червенокосия.

Но през 2021 г. международен екип от археолози успя да докаже, че тези сурови северни хора са се заселили на канадския остров Нюфаундленд точно 1000 години по-рано.

Датирането е станало чрез анализ на късове дърво от викингското селище L’Anse aux Meadows. Използвайки методите на масспектрометрията и радиовъглеродното датиране, учените са изследвали парчета, върху които са останали следи от метални инструменти, т.е. инструменти на викингите (по това време коренните индиански племена все още не са използвали метал).

В тези парчета дърво има изотопни следи от слънчевата буря през 992 г. Такива следи се откриват неизменно във всички дървесни проби на 29 годишни пръстена от края на дървото. Ето защо екипът заключава, че викингите са обработвали дървесината с метални инструменти през 1021 г.

Стая за роби в Помпей

По време на поредната серия разкопки в древноримския град Помпей през ноември археолозите откриха добре запазена стая, в която са живеели роби. Намерени са три дървени легла (едното детски размер), камерна саксия и дървен сандък с предмети от плат и метал. Под леглата пък има големи амфори, използвани за съхранение на лични вещи, и керамични кани.

Тези находки и скромната обстановка са накарали учените да стигнат до извода, че става въпрос за жилищно помещение на семейство роби. 

Стаята е едва 16 кв. м, като светлината е влизала през малък прозорец в тавана. Не се виждат следи от стенни декорации.

Както е известно, Помпей е затрупан под огромен пласт вулканична пепел от изригването на Везувий през 79 г. Затова и всички находки са изключително добре запазени. Специално тази по думите на генералния директор на Археологически парк “Помпей” Габриел Зухтридел дава възможност да научим за начина на живот на робите, свидетелствата за който са много редки.

Ловен лагер на неандерталци на 76 000 г.

През април испански археолози откриха голям лагер на неандерталци в една скалиста местност – Навалмильо край река Лозоя. Проучването показва, че преди около 76 000 г. неандерталците са използвали местността като ловен лагер през топлия сезон. Те са ходели да ловуват в околностите, а след това са разфасовали улова и са пренасяли месото към пещерите – техните постоянни обиталища.

Все още не е разкрит целият лагер, който е на площ 300-400 кв. м. Досега са проучени около 80 кв. м, но вече са намерени 13  000 вкаменени останки от 21 вида животни. Става въпрос предимно за копитни - диви коне, бикове, магарета, елени лопатари, сърни и носорози. Но са намерени кости и от хищници - мечка, хиена, лъв, вълк и рис, като се предполага, че те не са убити от неандерталците, а са идвали в лагера, за да се хранят с остатъците.

Археолозите са открили и много каменни оръдия за обработка на дърво и разфасоване на убитите животни.

Археолозите са открили и много каменни оръдия за обработка на дърво и разфасоване на убитите животни.

Историята на брачните халки е започнала още в древните времена на фараоните. През времето значението на това бижу постепенно се е променяло, но е запазило в себе си голяма част от миналата символика.

Най-ранните бижута, символизиращи свързване на двама души, често са били гривни и халки, които се поставяли на крайниците. Това еволюира към използването на символичен пръстен, който се изработвал първоначално от тръстика или коноп, в последствие от кожа или кости. В древен Египет, формата на пръстена се асоциирала със Слънцето и Луната, от които хората се бояли и почитали, свързвали ги с дома и огнището. Безкрайността на кръга пък символизирала непрекъснатостта и вечността на връзката. А отвореният център в средата бил вратата към неизвестното – бъдещето.

По-късно в Рим се появяват първите пръстени от желязо, което символизирало силата на любовта. Приемането на такъв пръстен се смятало за годеж, който не може да бъде развален. В последствие в Англия и Франция се появяват и първите пръстени от сребро и злато, както и гравирани бижута. Златото било изключително скъпо и се подарявало много рядко. То било знак за финансовата жертва, която съпругът е готов да направи за своята избраница.

До миналия век само жените носели брачни халки. Мъжете били в ролята на господари на съпругите си, за това не се считало за необходимо да показват принадлежност чрез подобен символ, какъвто е халката. Тази традиция се променя по времето на Втората Световна война. Тогова мъжете започнали да носят това бижу, за да си спомнят за своята съпруга, когато са разделени.

В ирландския фолклор се вярва, че ако халката не е златна, това би донесло нещастие. Друг мит е свързан с големината на пръстена – прекалено тесният пръстен може да е причина за болезнена ревност, а широкият – предвестник на опасности.

В миналото, както и днес, обикновено халката се носела на безименния пръст на лявата ръка, заради вярването, че от там до сърцето минава вена, която се нарича vena amoris (вена на любовта). В ранното християнство при бракосъчетание е съществувала традицията да се казва „В името на Отца и Сина и Светия Дух”, като се докосвали последователно с пръстена палец, показалец и среден пръст. Когато отецът кажел „Амин”, поставял халката на безименния пръст.

Православните християни носят брачната халка на дясната ръка, тъй като според религията това е ръката на силата на обета за вярност, свързваща се с властта и силата на дясната ръка на Господ. Също така „ляв” на латински е sinister (зловещ). Затова се счита, че dexter (дясно) е почитаната и добрата страна. Поради същата причина и клетвите се извършват с вдигане на дясната ръка.

Днес брачните халки преплитат в себе си всички тези минали вярвания, символизират посвещение един на друг и обещание за вечна любов. И до днес те олицетворяват брачната клетва и свързаността на двама души „в добро и зло, в здраве и болест, в богатство и бедност, докато смъртта ги раздели”.

https://www.hera.bg/s.php?n=534

Тагове брачните, халки

https://youtu.be/ADUwmG8PWMk

https://youtu.be/oOEGqMJafwQ

Мъдър е не тоз който знае всичко, а тоз който знае нужното. Есхил

Колкото по стар ставам, толкова по-малко вярвам на известната фраза, че мъдростта идва с годините. Х. Менкен (цитати)

Мъдростта – това е умението да разбереш кога трябва да спреш. Гьоте

Достатъчно е живял тоз, който е доживял до мъдрост. Сенека

Мъдростта на един ум не се измерва по струпаните от него знания, а по способността му да открива нови истини.

Мъдростта се крие само в истината. Гьоте

Голямата мъдрост е придружена винаги и то голямо недоволство: който увеличава своето знание, той увеличава и своето страдание. Соломон

Мъдрия човек не прави на другите това което не би желал да правят нему. Конфуций

Не могат да бъдат достойни нито изкуството нито мъдростта, ако не се учим на тях. Демокрит

 

От мъдрстта израстват израстват 3 плода: добре да се мисли, добре да се говори, правилно да се действа. Демокрит

Пред мъдрия човек стои отворен целия свят. Защото отечеството на великата душа е цялата вселена. Демокрит

Не е достатъчно да овладееш премъдростта, необходимо е да умеем да ят използваме. Цицерон

Ако мъдростта ми би била предложена при условие, че ще се затворя в себе си и няма да давам от нея нищо на другите, аз бих я отхвърлил. Сенека

.. в Свещеното писание е казано че източника на мъдростта е в страха Божи, а аз си го представям в човекобоязънта. Шамфал

Най-висшата мъдрост е да бъдеш постоянен в решенията си. С. Сегюр – Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. Библия Римляни 14:5

Ако си мъдър дължиш го на себе си, ако си велик – на щастието. Е. Булвер-литон

Умния човек е съд мъдрия – извор.  У. Олджер

Изкуството да бъдем мъдри се състои в умението да знам на какво не трябва да обръщаме внимание. У. Джеймз

В много мъдрост – много печал. Библията

Пословицата е запазена отломка от древната философия. Аристотел

Пословицата е кратко изречение основано на дълъг опит. Сервантес

Мъдрецът е известен със знанията си, а не с произхода си. Асирийски мисли

https://xn—-gtbmbarcd7ao6g.com/%D0%BC%D1%8A%D0%B4%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82

таг мъдрост

Continue reading →

Ако аз видях по-далеч от другите, то е защото стоях на върху раменете на гиганти. Нютон

Във всяко нещо трябва да се стремим към това което още никой не е видял и на което още никой не е мислил. Волтер

Човек трябва да вярва че непонятното може да се разбере, иначе той не би започнал да размишлява за него. Гьоте

Не може да има отделно съществуване, всичко участва във всичко.

Ограничените хора вярват в случайността, силните в причината и следствието. Емердон

Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а обратно тяхното обществено битие определя съзнанието им. Маркс

Истинското познание е познание чрез причина. Ф. Бейкън

Народите ще бъдат добре когато истинските философи станат царе, или когато царете станат истински философи. Платон

Да отричаш това което съществува и да обясняваш това което го няма, е мания обща за философите на всички векове. Е. Кондиляк

Истинския философ е този, който без да се хвали притежава тази мъдрост, с която се хвалят другите без да я притежават. Даламбер

Истинската философия е най-висш израз на здравия разум. В. Кузен

В наше време няма философи, а само професори по  философия. Х. Торо

https://xn—-gtbmbarcd7ao6g.com/%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F

таг философия

Преди десетилетие трима физици бяха удостоени с Нобелова награда за откритие на сигурно доказателство, че разширяването на Вселената се ускорява. Това откритие има огромни последици за човешкото разбиране за физическия свят.

Астрофизиците знаят, че Вселената е безкрайна, като основната част от нея е заета от празно пространство, в което се намират галактики от звезди сред едно тънко море от атоми.

Физикът Хъбъл вече беше доказал, че Вселената се разширява и това е процес, който трае вече милиарди години. Очакванията на учените са били, че този процес ще се забавя заради гравитацията между отделните галактики и друга материя. Гравитационната сила винаги се е смятала за нещо като спойка за материята във Вселената.

Според науката, колкото повече обекти има във Космическото пространство, толкова повече ще се забавя нейното разширяване. Учените, участвали в експеримента, са очаквали да отчетат с каква скорост се забавя разширяването на Вселената.

Данните показали нещо съвсем неочаквано. Разширяването на Вселената всъщност се ускорява. Това означава, че гравитацията е незначителна в сравнение с някакво неизвестно енергийно поле, което раздалечава отделните галактики една от друга.