Monthly Archives: декември 2022

Пътят Бимини – неразгаданата подводна мистерия бр.265

Leave a reply
пътят бимини
Водите на Атлантическия океан са изпълнени с много тайни. Един от тях е пътят Бимини, открит през 1968 година. Находката е направена край бреговете на Парадайз Пойнт (Северен остров Бимини, Бахамски острови).
Ето как става това – един богат американец прелетява със самолет над Атлантическия океан и забелязва необичайна подводна структура. Скоро този инцидент става известен на обществеността.
Водолази и учени се втурват към остров Северен Бимини. Един от тях, Менсън Валентин, разглежда дъното на океана и на дълбочина от три метра открива многобройни варовикови блокове, разположени в правилен ред и наподобяващи път (оттук и името).
Откритието веднага се превръща в сензация. Думите на предсказателя от Америка Едгар Кейси, който твърди, че през 70-те години на 20 век човечеството ще намери следи от митичната Атлантида, изплуват в паметта на много изследователи. И това събитие ще се случи точно край бреговете на остров Бимини.
Произход на подводния път Бимини
Около произхода на необичайните каменни блокове веднага започнали ожесточени дискусии. За да хвърлят малко светлина върху това откритие, фрагменти от плочи са изпратени за допълнителни изследвания. В хода им е установено, че блоковете не могат да бъдат фрагменти от крайбрежни скали, но най-вероятно са каменни плочи, обработени специално. Тази версия се подкрепя и от факта, че варовикът, който е част от блоковете, не се среща на Бахамските острови
Привържениците на изкуствения произход на пътя Бимини твърдят, че природата не е в състояние да създава такива полирани и гладки форми. Освен това учените откриват надлъжни издатини, с които всеки блок е прикрепен към следващия. И допълнителните лабораторни изследвания определят възрастта на структурата – тя е най-малко на 12 хиляди години.
интересно за пътя бимини
Снимка: ansamed.info
Някои учени са изразили мнението, че камъните са резултат от дренаж.
За да стигнат до истината, археолозите правят многократни опити да изследват подводния път на Бимини. Но почти всички експедиции приключиха без успех – водовъртежи, подводни течения или опасни бели акули опропастяват изследванията.
Легенди, свързани с пътя на Бимини
Мистериозно място привлича водолази и учени от цял ​​свят. Някои от изследователите, които са посветили живота си на това място, разказват наистина невероятни и мистични истории.
И така, двама американски водолази, изследвали тази област през 1979 г, твърдят, че са видели неразбираем светещ предмет, който наподобява форма на триъгълник. Елементът обикалял дъното, след което бързо се оттеглил към повърхността.
Тайнственият светещ феномен, открит през 1998 г, се наблюдава и от експедиция от Франция. Вярно френският обект, за разлика от американския, се появява под формата на широка лента. Сиянието продължило четиридесет минути.
Но тези истории не могат да се сравняват с историята, която разказва Джон Марч. Водолазът твърди, че през 2000 г. той уж почти се сблъскал с тъмна триметрова фигура, наподобяваща човешка. Непознатият се движел по океанското дъно без скафандър направо, за да срещне уплашения водолаз.
Мъжът решил да не изкушава съдбата и се връща на яхтата, която го очаква.
Както сами разбирате, всички истории не са документирани и нямат научни доказателства.
https://sanovnik.bg/n-112048-%D0%9F%D1%8A%D1%82%D1%8F%D1%82_%D0%91%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8_-_%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F
.тагове пътят Бимини ,подводна, мистерия

Внимание – мистериозните летателни апарати от древността бр. 265

Leave a reply
Виманите - мистериозните летателни апарати от древността
Когато става въпрос за авиация, веднага се сещаме, че първият планер е изобретение на германския учен Ото Лилиентал, а първите самолети са дело на американските братя-механици Райт. Като всичко това се случва в началото на 20 в.
Историческите документи обаче сочат, че е имало летателни апарати още преди 15 000 години. Дали това е истина или не, няма как да знаем, но в старинни книги, писани от много древни народи, се споменава за летящи канута на Тихия Океан, както и за летящи обекти в земите, които днес населяват индийците.
Тази статия е именно за последните летателни обекти, които са известни като вимани.
Виманите са споменавани в много строфи от санскритските творби Махабхарата, Виманика Шастра (древна индийска творба, която някои историци дори не считат толкова за религиозна, колкото ѝ придават значението на ръководство по авиация) и Рамаяна, в които те са описани като съвсем модерни летателни обекти със “споени връзки”, от които от железни контейнери е излизал огън, а самият звук, който те издавали, наподобявал ръмженето на лъв.
Всичко това само по себе си наподобява днешните самолети, което определено е доста странно и подтиква човек към сериозен размисъл дали древните хора наистина са се докосвали по някакъв начин с авиацията.
Виманите на външен вид са приличали по-скоро на това, което днес наричаме НЛО, отколкото на самолети, защото са описвани като летящи чинии или летящи цилиндри. Техни изображения можете да видите с очите си в пещерите около индийския храм Елолор.
Връщайки се към санскритските писмени документи, е интересно да се отбележи, че е имало 3 вида вимани. Едните са можели да се придвижват само на къси разстояния, вторите са били способни да пропътуват от държава до държава, а третите- от планета до планета.
Т.е. някои от тях са изпълнявали функциите на ракети. Още по-интересно е, че всички тези древни летателни апарати са били изградени от неразрушими материали и са били снабдени с мощни оръжия.
Използвани са от боговете и според древните текстове именно с тях е бил разрушен древния град Мохенджо-Даро, намиращ се в днешен Пакистан, който се счита, че е дело на първата човешка цивилизация.
https://sanovnik.bg/n-112664-%D0%92%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_-_%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0
тагове  мистериозни,  летателни, апарати, древността

Древните Олимпийски игри бр.265

Leave a reply

Древните Олимпийски игри

Първите документирани Олимпийски игри са се състояли в полетата на Олимпия в древна Гърция. Според Центъра по Класически Техонологии, победител бил истински аматьор – готвач от Елис на име Короибос. Дисциплината, в която спечелил, се нарекла “stadion”- бягане на 600 фута разстояние. Именно думата „stadion”, която отговаряла на дистанцията и на името на събитието, е корен на днешната дума, означаваща голяма структура, използвана за спортни събития – стадион.
Run the Planet, световноизвестният ресурс за бегачи, твърди, че макар някои литературни традиции да показват, че „това е единственото атлетическо събитие на игрите за първите 13 Олимпийски фестивала или до 724 г.пр.Хр”, има и литературни, и археологически доказателства, че такива мероприятия са се провеждали в Олимп много по-рано, може би 9 в.пр.Хр. Има доказателства, че в по-ранните игри може да са се провеждали няколко различни състезания.
Въпреки че при започването си Олимпийските игри са се провеждали по 1 ден, през 5 в.пр. Хр. те са продължавали 5 дни, включвайки три бягания на различни дължини, както и други спортове, като бокс и борба. Добавен бил и пентатлона. Това била дисциплина, в която атлетите се състезавали в пет различни състезания: борба, скок на дължина, хвърляне на копие и диск, и надбягване. Конните състезания били включени по-късно. Игрите се състояли на всеки четири години, докато римляните не въвели гладиаторите, с които вече не било възможно да участват никакви аматьори, да не говорим за готвачи.
Въпреки че надпреварите по маратон в днешни дни почитат Филипидис, бегачът донесъл новините през 490 г.пр.Хр. до Спарта, че персийците пристигат, тогава не е имало такъв маратон. Докато Филипидис избягал 149 мили, модерният маратон е стандартизиран на малко над 26 мили, когато се е провела надпреварата в Лондон през 1908.
Другата разлика между модерните и древните Олимпийски игри била, че тогава всички състезатели тичали голи. Смята се, че това било, за да се избегнат измамите и поради причини, свързани със сигурността. Отначало можели да участват само гръцките мъже, а на жените било забранено даже да гледат. Това се отнасяло само за омъжените жени, които даже били заплашвани със смърт, ако прекрачат границите на стадиона. Допускали се само девойките.
Древногръцките Олимпийски игри започнали като религиозен фестивал. По това време Олимпия била религиозен център, с много храмове, посветени на Зевс, който бил боготворен като бащата на гръцките богове и богини. Игрите били провеждани в негова чест. Според Нешънъл Джеографик огънят бил посветен на древните гърци, които смятали, че той им е даден от Прометей и е символизирал създаването на света, възстановяването и светлината. Поради тази причина те оставяли запалени огнъове пред храмовете си. По време на първите игри бил запален огън, възпламенен от слънцето, който продължил да гори на олтара на богиня Хера. Това символизирало разсъдъка, чистотата и мира между нациите.
Древните Олимпийски игри
Първоначално игрите се провеждали, за да възхвалят отделния индивид. Почтените надпревари били най-важни, а на победителите се давало венец от маслинови клонки. Имената им ставали известни навсякъде, правели се статуи и се пишели поеми в тяхна чест. Накрая нацията станала по-важна от отделната личност и егоизмът и бруталността станали често срещани. През 394 г.пр. Хр римският император Теодосийй І официално закрива Олимпийските игри и всички останали езически фестивали. Това сложило край на първите 1100 години състезания, които не се съживили до 1500 години по-късно, когато през 1896 в Атина започва ерата на модерните Олимпийски игри.
 от интернет
тагове древните,1олимпиъски,игри

Граматика бр.265

Leave a reply

„Мила мамо…“ или още за т.нар. звателни форми

Илияна Гаравалова
Със звателни форми започва всеки вид комуникация, но съществуването им предизвиква и редица въпроси: дали, въпреки произхода си от старобългарския звателен падеж, те все още са морфологична категория, дали отмират и по какви причини и т.н.
И наистина днес категорията ‘вокатив’ се употребява значително по-рядко, защото не се различава в множествено число (вж.: Много момчета (жени, мъже) вървяха по улицата / Момчета (жени, мъже), елате тук!), в среден род (вж.: Едно момче те търсеше. / Момче, къде е майка ти?), при означаващите нелица съществителни от мъжки род (с изключение на случаите на персонификация), а до голяма степен и при женски род (срв.: Теодора / Теодоро, търсих те навсякъде.). Тя отсъства по формални причини и при личните мъжки имена с окончание -о / -е (срв.: Видях Петко (Яне). / Петко (Яне), кога дойде?). Причината е действието на тенденцията за развой към аналитизъм в съвременния български език, защото при вокатива имената се отличават с допълнителната семантична обремененост окончанието им да символизира едно значение в повече.
Влияние оказват и някои допълнителни фактори като глобализацията и развитието на комуникациите, в резултат от които все повече българи носят лични имена от чужд произход, за които звателната форма не е характерна. Факт е обаче, че дори голяма част от тези „вносни“ имена биват включени в българската звателна парадигма (вж.: Изабелче, Симонче, Монике, Давиде, Майкълчо, Дейвидчо и др.). Следва да се има предвид също така, че ако изказване от типа: „Майкъл, не скачай в локвите!“ се приема напълно естествено от носителите на езика, изречението: „Иван, не скачай в локвите!“ за тях е не само неправилно, но и смешно, защото е белег за проявена показност и претенциозност от страна на говорещия.
Категорично доказателство за жизнеността на звателните форми е и възможността чрез тях да се изразява лично отношение посредством предпочитанието на говорещия към едно или друго окончание за символизирането на тази граматическа категория при съществителните от женски род, завършващи на -а. Така например изречението: „Мамо, донеси ми вода“ е неутрално, докато в израза: „Маме, донеси ми вода“ смяната на окончанието е значеща за отношението на говорещия към майката. При личните женски имена звателната о-форма вече се схваща като просторечна или натоварена с негативно значение, затова се предпочита образуването на звателни форми от умалителната форма на името с окончание -е (срв. Марийо, не говори така. / Марийке, не говори така.) или се избягва употребата на вокатив: Мария, не говори така.
Друга важна особеност на вокатива е невъзможността обръщенията да се членуват. Причината за това е близкото родство между двете граматични категории, които най-общо означават идентифицираност на обекта, но се различават по това, че звателните форми принадлежат към апелативната, а определените – към когнитивната функция на езика.
в. „Аз Буки“ Бр. 32, 6 – 12. VIII. 2015

Историята на Енох бр.265

Leave a reply
Историята на Енох
Снимка: Bizzell Bible Collection/ University of Oklahoma
Енох е библейски персонаж, станал известен със своята книга, озаглавена съвсем просто: Книга на Енох. Това произведение има почти апокрифен характер и е пренебрегвана и даже забранявана от официалната религия. Нещо повече, тя смущава и учените по света днес.
Какво прави Книгата на Енох неудобна за каноните и смущаваща за науката?
Тази книга е преведена за първи път през 1800 година от древни текстове, открити в Етиопия през 1768 година. Апокрифното съчинение доказва съществуването на Енох. Той бил син на Иаред, потомък на първия човек – Адам. Книгата се състои от 3 отделни части или поне толкова са открити. Те са старинни еврейски ръкописи. Има по няколко преписани копия от всеки и представляват документи, писани в различни епохи. Първата книга е датирана от ІІІ век преди Христа. Втората е от І век след Христа, а третата е от V век след новата ера. Предположенията са, че първата книга е писана от самия Енох, а другите две са дело на други автори. Има обаче и предположение, че всички части на дели на Енох. Как е възможно това?
Ако погледнем в Библията, в частта Битие името на Енох е споменато само веднъж, но се смята, че такъв човек е съществувал и е написал книга с твърде любопитно съдържание за ранното християнство.
Кой е Енох?
В текста на Битие се казва, че Енох е живял 385 години. Той е един от двамата човеци, които не са познали смъртта - Енох и Илия. Енох не е умирал, а е взет от Бог и жив е влязъл в Рая. Докато е живял на Земята, Енох е бил проводник на божията воля и слова. Той седмият по ред от 10 писари преди потопа и е прадядо на Ной. Пряк наследник е на Адам.
Ръкописът на Енох, който го прави известен, започва с предупреждение към човешкия род и към падналите ангели, чиито имена са споменати поименно. Предупреждението е заради това, че те пренебрегнали волята на Бога, съгрешили и си взели жени от земните, на които разкрили тайни, които не бивало да знаят. Научили жените на чародейства и магии, а хората – как да произвеждат оръжия и как да ги използват.
От техните непремислени действия се случили много беди. Жените родили исполини, високи по 20 метра, които били зли демони. Затова Земята била превърната в адско място. Бог трябвало да овладее положението и решил да унищожи хората, на които изпратил Потоп.
Човешкият род обаче трябвало да оцелее и тази задача била поверена на Ной и неговото семейство. Краят на историята ни е известен.
Другото, което знаем за Енох, е че преди Второто пришествие той трябва да се върне на Земята заедно с Илия, където ще загинат мъченически.
Историята на Енох не е само християнска. Този персонаж може да бъде открит и в Корана, където е известен с името Идрис. Има много интерпретации на тази старозаветна легенда, но е факт, че Енох се смята във всяка религия за един от най-древните пророци, който е живял векове в най-древни времена и е бил взет при Бога, преди да го стигне смъртта.
 https://sanovnik.bg/n-119493-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%BD%D0%BE%D1%85
тагове Енох ,библейска ,личност

 

Човек и Космос бр.265

Leave a reply

„Аз съм началото, средата, а също и края на всички същества… И няма нищо движещо се или неподвижно, което би могло да съществува извън Мен… Всичко, което е славно, добро, прекрасно и могъщо, е само нищожна част от Моето великолепие. Създавайки от частица от Себе си цялата Вселена, Аз оставам.“

Бхагавад – Гита 
„Нито един човек не живее сам, тъй като всяка жива твар е свързана с друга жива твар. Благословени ще са чистите сърца, понеже те ще обичат и няма да изискват любов към себе си. Те няма да направят на другите това, което не искат да бъде причинен на самите тях.“
Евангелие на Иисуса Христа от епохата на Водолея, 8:2-4 
Човешкото тяло е отражение на Вселената или малък Космос, а Духът, заселен в нас, е образ и подобие на Единния Бог- нашия Творец. Нашето тяло е превърнато в малък Космос от неуморната и непрестанната работа на Творческите и стихийни Сили на Природата, но да пристъпим към Тайната на разкриването на собствения си Дух и да възстановим своето подобие с Бога, можем само с цената на собствените си усилия.
Човекът е създаден да се превърне, подобно на Бог, в Творец, за да може сам да участвува в създаването на Вселени и Светове, които да засели. Ако той като изсъхнало семе от дърво не може да прорасне и да даде очакваните от него плодове, той трябва да изчезне и да стане тор за другите по-жизнеспособни семена.
Такава е алтернативата на човешката Еволюция. Множество човешки семена – Монади са дали вече плодове и сега се трудят в най-отдалечените краища на нашата Вселена, но още по-голямо количество е било превърнато в НИЩО и разсеяно под формата на Енергии в просторите на Космоса.Хората са „зърна“, „семена“ в най реалния смисъл на тези думи. Животът, който всеки от нас живее, сам по себе си е лишен от цел; именно заради това в него има толкова много безсмислени и необясними неща.
Нашият земен живот е твърде кратък и илюзорен, за да можем нещо да изискваме или създаваме от него.Целият смисъл на това, което става с нас в този ефемерен и нереален Живот, се състои в подготовката за друг, нов, бъдещ Живот след Смъртта, която от своя страна представлява Раждане в друг План на Божественото Битие.
Новото Раждане не става автоматично и не е задължително за всички, особено за онези от нас, които могат да бъдат причислени към хората само по външния си физически вид.
Смъртта сама по себе си не е нещо като пътен лист за нов, по-хубав Живот, тя съдържа само възможност за такова Раждане, което за милиарди умрели хора така и никога не е настъпвало.
До сътворяването на световете всичко е било едно; имало е само Дух, Вселенско Дихание. И дишал Духът и това, което не е било проявено, се превръщало в Огън и Мисъл на небесата, в Бог-Отец, в Бог-Майка. И когато Огънят и Мисълта на небесата дишали в едно, се появил техният единствен Син. Този Син е Любовта, хората го наричат Христос. Мисълта на небесата хората наричат Светия Дух. 
„И когато въздъхнал Триединният Бог, Седем Духа се явили пред престола. Това били Елохими, създаващи Духовете на Вселената. И те казали: Хайде да създадем човека; и по Техен образ бил сътворен човекът.“
Евангелие на Исуса Христа, 9:15-20 
Новото Раждане е задължително следствие на проявената Воля за Раждане, на желанието ДА БЪДЕ и на духовните усилия на самото „зърно“ да стане „плод“, т. е. Човек. За да се роди Човекът-Христос, материалното „семе“ трябва да умре, а Енергиите, от които се състои, трябва да се трансформират, да се преобразуват в съвсем друг вид Енергии от по-висш порядък, съставляващи Божественото Съзнание, или иначе казано Образът Божий в човека.
Съзнанието е същият всепроникващ себедостатъчен аспект наБожественото Битие, както този, който сме свикнали да наричаме „Енергия“. Както е невъзможно съществуването на нещо без една или друга форма на движение, така и не може да има съществувание лишено от някоя от формите на Съзнанието, което в обикновения човек се проявява практически в най-малката си зародишна форма. Със своята прекомерна гордост и невежество ние незаслужено и преждевременно сме се издигнали на ефемерния пиедестал на „царе на природата“.
Няма такова нещо като „мъртва“ материя и това, че нашата несъвършена психика е неспособна да открие признаци на елементарно Съзнание в камъните, водата или растенията, не означава, че те не го притежават. Дълбоката Медитация върху всеки предмет, смятан за „мъртъв“, ни позволява да влезем в съвсем логичен, а понякога и достатъчно разумен контакт с него, който ни дава възможност да получим от време на време достатъчно уникална информация. 
„ Както на Небето, така и на Земята“. Основата на Битието прониква във всичко съществуващо. Именно тази основа трябва да помага на човечеството да разбере Йерархията на Безпределността. Кой би се съмнявал, че във всеки земен предмет е изразена нечия воля. Без тази воля не може да се създаде нито един земен предмет и не може да се приведе в движение както на Земята, така и във Висшия Свят.
Може да се разбере, че както планетата като една земна крепост, така и целите системи от небесни тела също се нуждаят от импулса на волята.Тази воля може да бъде добре разбрана от разширеното съзнание. Дори средната човешка воля може да бъде един примерен микрокосмос.
Ако приемем човешката воля за единица високо напрежение, то можем да изчислим силата на импулса на планетарната воля. Даже можем да се впуснем в безкраен брой нули, за да представим импулса на волята на цялата система.Такава задача ще бъде въведение към величието на Неописуемото.
http://www.iskri.net/zefira/index.php/oris/238-094
тагове душа космос

За учителя бр.265

Leave a reply
ВЪПРОСИ ЗА РЕФЛЕКСИЯ 
Обърнете внимание на тези въпроси, докато размишлявате над методите, които използвате в класната стая:
  • Как свързвате уроците си с живота на учениците и със света извън училище?
  • С какво темпо изнасяте уроците си? Дали не са прекалено бързи? Прекалено бавни? Темпото диференцирано ли е за различните нива в класа?
  • Доколко са интерактивни вашите уроци?
  • Доколко уроците ви провокират любопитството и изследователския дух на учениците?
  • До каква степен тонът на гласа ви, жестовете и начинът, по който се движите в класната стая изразяват ентусиазъм и спомагат да задържите вниманието на учениците?
  • Колко ефективно използвате подходяща технология, чрез която да въвлечете учениците в учебния процес?
  • Доколко задачите, които поставяте на учениците задържат интереса им?
ПРИМЕРНИ СТРАТЕГИИ
Опитайте се да приложите преподавателски стратегии като тези в класната си стая:
  • Обсъдете как различни статии или видеа са свързани с темата или концепцията, която преподавате.
  • Създайте проекти, които изискват учениците да приложат наученото в смислени ситуации от реалния свят.
  • Използвайте симулации или интерактивни онлайн дейности, чрез които да въвлечете учениците в учебния процес.
  • Предоставяйте възможности на учениците да използват дигитални инструменти, за да изследват, създават и общуват, както индивидуално, така и в екип.
Посетете www.tripoded.com/teacher-toolkit/ за повече стратегии, инструменти и примери за ефективни методи в действие.
РАЗЯСНЯВАМ
Учителите, които владеят тази сила помагат на учениците да разберат учебното съдържание и поясняват при объркване. Те обясняват идеи и концепции по най-различни начини, редовно проверяват до каква степен учениците разбират, предприемат действия, за да предотвратят или изчистят погрешни схващания и дават полезна обратна връзка
РАЗЯСНЯВАМ: ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОТЛИЧНОТО ВЛАДЕЕНЕ НА ТАЗИ СИЛА В КЛАСНАТА СТАЯ
Учителите разясняват ефективно чрез действия като долупосочените
ОБЯСНЯВАМ ЯСНО
Учителят обяснява концепциите ясно и предвижда коя част от учебния материал може да затрудни учениците.
  • Учителят обяснява ключови концепции ефективно и предлага множество различни обяснения за тези, които често водят до объркване.
  • Учителят показва как изглежда отлично изготвената задача/проект/писмена работа/презентация като споделя примери и критериални матрици, които потвърждават поставените очаквания.
  • Учителят разделя сложните задачи на по-малки части и дава ясни инструкции за използването на нови умения и концепции при нужда.
 https://prepodavame.bg/prakticheski-narachnik-za-podobryavane-na-ucheneto-i-prepodavaneto-sedemte-sili-na-uchitelya/
тагове учителя въпроси отговори

Иваница и Стефан Симеонови – братята банкери бр.266

Leave a reply
 Двамата братя от Русе са най-известните банкери у нас от годините след Освобождението, собственици на банка „Братя Симеонови“. Те са и едни от най-богатите българи през 19-ти век. Иваница се занимава с търговия и когато тя се разраства, се премества от Търново в Русе. Стефан учи в Търговската гимназия в Свищов, където се жени за богата наследница и така набира първоначалния си капитал.
След Освобождението Иваница Симеонов става общински съветник, кмет на града, а впоследствие и подпредседател на Народното събрание. Този пост, както и близките им контакти със Стефан Стамболов и Константин Стоилов, изиграват ключова роля в развитието на бизнеса на двамата братя.
Докато Иваница гради политическа кариера, Стефан се занимава с бизнес. С помощта на информациите на брат си, който е в течение на най-важните икономически въпроси за страната, делата им процъфтяват. Първата им доходна сделка е с плащанията по бюджета, които по това време със закон трябва да стават през БНБ, но братята успяват да заобиколят забраната. Друг финансов удар е концесията за строителството на жп-линията София – Роман.
По-късно двамата братя създават Българска търговска банка, в която се влива банка „Братя Симеонови“. Институцията печели търговете за строителството на жп линии в страната, обвързана е със сключваните заеми на България. Банката фалира, когато правителството спира строежа на един от големите жп проекти под натиска на Европа.
На снимката: сградата на банка “Братя Симеонови”
 https://profit.bg/balgariya/bogatite-balgari-v-minaloto/
тагове  Иваница и Стефан Симеонови – братята банкери

 

Тъкачеството – когато естетиката и битът се срещнат бр.265

Leave a reply
Вековното развитие на българския народ ясно проличава в неговото майсторство. Ще Ви разкрием уменията и таланта на българина в един особен вид изкуство, който и до ден днешен носи духа на отминалите времена. Ще Ви разкажем за чудеса, които навремето хората творят със собствените си ръце. Ще Ви върнем назад във времето, когато хората израстват от обикновени чираци до калфи, докато не се превърнат в истински майстори. От нежните ръце на тъкачките, през работилниците на умелите дърворезбари, ще Ви пренесем чак до стоманените юмруци на ковачите, наследници на древни традиции – това са „Българските занаяти“.

3В днешно време имаме възможността да посетим множество архитектурно-етнографски комплекси. Там можем да се потопим в бита, културата и ежедневието на предците от миналото. Може би най-голямо впечатление на посетителите на една автентична българска селска къща биха направили ръчно тъканите черги и китеници, украсени с разноцветни шарки и орнаменти, уникални за всеки дом.

Тъкачеството (занаят за изработване на тъкани, предназначени за облекло, постелки, завивки и други) е с многовековни корени по българските земи, отвеждащи ни още в далечното VI-то – V-то хилядолетие преди Христа. Тъкачната сръчност българинът получава от етносите, съставляващи българската държава – славяни и прабългари, но той също заварва и древната тъкаческа култура на причерноморските гърци и траките, които също влизат в състава на българския народ.

Смята се, че тъкачеството се появява благодарение на скотовъдството. В миналото във всяка българска къща има тъкачен стан, а занаятът се предава от поколение на поколение – от майка на дъщеря и от баба на внучка. Момичето израства около стана, а когато достигне определена възраст, то започва изработването на своя чеиз (дрехи, покъщнина, които невестата в миналото отнася в дома на съпруга си).

Освен че придават уют на дома, изработените изделия и тъкани са съществен дял от народната жилищна култура, ценен източник за изучаване не само на материалния, но и на духовния бит на човека по онова време.

vulnaПроизведенията се багрят с багрила от животински и растителен произход, а вълната, конопа, коприната и памука са сред основните материали, които тъкачките използват. Често се налага те сами да ги подготвят за употреба преди да започнат да тъкат. Това е изключително важно действие, тъй като качествата на тъканите зависят от пресукаността, дебелината, пухкавостта на текстилната нишка.

Вълната първо се очиства и после се попарва с цел да се отстрани мазнината по нея. След  това тя се изсушава и се разчесва с гребен или дарак (уред с два реда железни шипове). След многократното разчепкване от нея се отделят дълги влакна.
Конопените влакна се отделят, като растението престоява във вода за няколко дни. Стъблата се навързват на малки снопчета, изсушават се и се начукват, след това материалът се разчесва и както при вълната, се отделят влакна. Те се изваряват в луга и се избелват, за да се получи крайният продукт.

2253

Коприната пък се получава от копринените буби, които често се отглеждат в домашни условия. Те се излюпват в пазвата на някоя баба, която пази там семето на топло. Хранят се с листа от черница – дърво, което е широко разпространено у нас, и до една определена възраст преминават от какавида в пашкул. Именно от пашкулите, потопени във вряла вода, се отделя първоначалната нишка, която се навива на кълбо или в друга форма.
https://bulgarianhistory.org/takachestvo/
 тагове тъкачеството, естетиката, битът

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО БР.265

Leave a reply

ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

НАЛИ ТАКА?

-Петре, Петре бре. Не  ти ли е  срам, бре човек?. Виж са на  какво  мязаш? По цел ден скиташ, работа не  хващаш. Чуждите люде одумваш и себе си не  видиш. Гледам те, аз издалеко и ти се наслаждавам на гламавата  глава. Дигнал си я значи, като  че всичко ти е наред. А не се  видиш колко си  затънал до гуша ,брат. Превърнал си се в парцаливко. Гол, бос, мръзнеш от студ, но  хич не ти пука. Думаш, че господарите ти  са виновни. Трупали си паричките, а за людете не  се сещали.
И аз мисля тъй, Петре. Щото  народа гладува, а те  нали си имат парички , коли , пък и грамадни къщи. Цели палати.  Цял симфоничен оркестър да се побере  в тях.  Мислят се за царе, значи. Другите да работят за тях, а те да живеят с многото пари.  Онзи ден видях на земята паднала  старица. Цялата трепери от студ,  Познах я.   Баба Ванчи. Живееше доскоро  на третия етаж, до нас. Но остана сам самичка горката.  С пенсия от 115 лева. Не можеше да си плаща задълженията за месеца, а да  не говорим за  храната  Гледам я, горката , кожа и кости  е станала.  Изритаха я на улицата. Взеха и всичко.
Имаме трима милионери в блока, но никой не се сеща да и помогне.  Така ще си умре по улиците, горката. Отгоре на всичко , гледам онзи. Васко, дебелото шкембе, така му викат. Минава си значи покрай нея и тропа с крак.
-Ставай  ма, дърто! Кво си са проснала тук!
А тя, горката го поглежда  със сълзи в очите и нещо фъфли със беззъбата си уста. Той я рита грубо с крака и тръгва.
Да, ама времето си тече. Нали го знаете, Пепито? За голям ербап се пишеше, завалията. И какво стана! Крал, крал, ама накрая краденото излезе на бял свят. Взеха му всичко. Легна болен на легло. Заохка, запъшка. Хвана го ракът и си отиде. Отиде си, както  майка го беше родила.  Гол, голеничък. Да не стане  това  и с Васко… Като е милионер, дали е човек, с главно Ч? Щото природата не търпи малките човеци с многото пари.
А нашият Петър ще си остане такъв, докато не разбере, че трябва да работи. А когато работи, човек, ще има парички за всичко. Само господарите трябва да разберат, че   вече е време да   се грижат за  хората си. Нали така?
 писателят сатирик Весела Будилкова