Да бъда и да те обичам
Любов, за мен какво си?
Една искра във време тъжно.
Изгряла в сърцето морно,
за да се превърне в пламък.
Когато срещнах те внезапно,
поспрях, послушах, не повярвах.
Дали си истинска, без корист,
или оазис в пустиня.
Когато вярата загубих,
пристъпи нежно и ми каза.
Любов, дойдох при теб
и искам да бъда винаги до тебе.
И двамата в ефира да танцуваме,
за миг да спрем, да си отдъхнем.
И после вихрено с полета на вятъра,
да литнем към върха сияен.
И обичта ни с кръст Господен,
да бъде вярност в безкрая.
Любов, завинаги обрекох,
да бъда и да те обичам.
Гласа ти чувам в душата си
Сред нощна тишина, облечена в бяло,
с трепет чакам изгрева.
Прегръщам се с ефира и летя безропотно,
така политам в безкрая.
И търся те сред сенките в здрача,
а ти си някъде далеч.
В очите ми воал от мрак се спуща.
Една искра проблесна в нощта.
Гласът ти чувам в душата си,
където тишината се таи.
Един щурец с цигулката засвири,
светулки заиграха в нощта.
И образът ти в светлина облечен е,
сияе и трепти сред нощната тъма.
Трептенията се превръщат в сияние,
което осенява моята душа.
от книгата ” С поглед към времето”
писателят Мария Герасова