Monthly Archives: януари 2023

Първичноусти бр.266

Първичноусти 

Домашна мухаMusca domestica
Esdysozoa 
Ecdysozoa (Линеещи) са първичноусти, наречени така заради общото си свойство да линеят. Към тази група се отнася и най-големият тип животни Arthropoda (Членестоноги), включващ  класовете  насекоми паяци и ракообразни. Относително малпбройните типове Onychophora и Tardigrada са близко свързани с членестоногите и споделят множество общи черти.
Ecdysozoa включва и тип Nematoda (кръгли червеи), които са втория по-големина тип след членестоногите. Кръглите червеи обикновено са микроскопични и съществуват във всякаква среда, в която има вода, а много от тях са и паразити  Близки до тях са други по-малки типове червеи като Nematomorpha (Живи влакна), KinorhynchaPriapulida и Loricifera. Характерно за тях е наличието на редуциран целом известен като псевдоцелом.
Останалите две групи на първичноустите често са наричани Spiralia, защото ембрионите се развиват чрез спирално делене.
Platyzoaп

 

Pseudobiceros bedfordi

Platyzoa от (гръцкиπλατύς – „плосък“, ζῷον – „животно“) включва тип Platyhelminthes (Плоски червеи). Дълго се смята, че са най-простите представители на Bilateria, но днес е възприето мнението, че произхождат от по-сложни предшественици.  Към този тип се отнасят много паразити като метилите и тениите . Плочките червеи нямат телесна празните (ацеломни), подобно на своите близки роднини микроскопичните  Gastrotricha   коремочетинести). 
Други представители на Platyzoa са микроскопични и псевдоцеломни. Най-значими сред тях са Rotifera, които са важен компонент на водните екосистеми.
Lophotrochozoa[редактиране  

 

Градински охлювHelix pomatia

Lophotrochozoa включва два от най-успешните типа Mollusca (Мекотели) и Annelida (Прешленести червеи). Първият от който е втори по брой на откритите видове вкючващ класовете охлювимиди и главоноги. Отдавна се смята, че тези две групи са близко свързани, поради наличието на трохофорна (свободно плуваща) ларва, макар че се е смятало, че анелидите са по-близки до членестоногите, поради общото наличие на сегментиране на тялото.[45] Днес се приема, че това е следствие на конвергентна еволюция, поради наличието на множество морфологични и генетични различия. 
Lophotrochozoa включва също и Nemertea (Немертини), Sipuncula (Сипункулиди) иняколко други типа, които имат кръгово разположени ресничести пипала около устата, наречени лофофор.  Въпреки че традиционно се групират заедно като лофофори  днес е прието, че групата им има парафилетичен произход. като някои са по-близки до немертините, а други до мекотели и плоски червеи. Тук спадат и Brachiopoda (Паменоногите), които макар и слабо представени днес са били широко застъпени в геологиното минало, EntoproctaPhoronida и вероятно Bryozoa .
 от Уикипедия
Таг Първичноусти,  Домашна, муха, Градински, охлюв
 
 

Хораций – живот и история бр.266

Хораций - живот и история
Снимка: Pete Shacky/ flickr.com
Големият римски поет Квинт Хораций Флак (65-8 г. пр. Хр.), е роден на 8 декември 65 г. в на границата на Пулия с Калабрия. Той е син на проспериращ земевладелец. Хораций получава добро образование, след което отива в Атина, за да разшири знанията си. Хораций е бил приятел с Брут и е участвал в борбата за републиката, той се бие при Филипи, но бяга от битката и заминава за Рим.
Вече беден, той влиза в редиците на чиновниците и се изхранва от това. Първите експерименти на поетичната му дейност му спечелват приятелството на Вергилий; по негова препоръка той е приет в кръга на познатите на Гай Цилний Меценат и скоро става негов приятел.
В къщата на този покровител, образован светски човек, в кръг от надарени и високообразовани хора, събрали се на гостоприемната трапеза на богатия благородник, Хораций успява да изпита тази светска благодат, с която са пропити неговите творби. Душевният му хоризонт се разширява, концепциите му стават ясни, вкусът му се развива.
Известният покровител на изкуствата Меценат осигурява сигурна позиция на любимия си поет, с когото има сходни вярвания. Меценат подарява на Хораций имот, оборудван с всички удобства на времето. Намира се в землището на Сабинските гори, недалеч от очарователния Тибър. Хораций живее там в уединение и тишина, понякога прави малки пътувания до Рим и до други градове на империята, търсейки подходящи места, за да възстанови лошото си здраве. Приятелството на Хораций с Меценат продължава 30 години; и двамата са починали през една и съща година и са погребани близо един до друг в градината на покровителя на изкуствата, на хълма Ескилин.
Благодарение на своето светско благоразумие Хораций успява да се постави в обществото много добре, дори в двора на Октавиан Август. Неговите творби скоро стават любими на всички образовани хора и досега остават ценност за културата на Европа.
Финото наблюдение, Сократската ирония, красотата на поетичната форма, яснотата на израза, простото и сладко изразяване, придават на мислите на Хораций обективно достойнство.
Добродушната ирония, хумористичният тон, с който той говори за себе си, са един от атрактивните аспекти на неговите творби. Хораций смята, че задачата на поета е да носи ползи, да доставя удоволствие, да учи за това, което е полезно и приятно, което той всъщност и прави през целия си живо
https://sanovnik.bg/n-112086-%D0%A5%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B9_-_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82_%D0%B8_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F
 Таг Хораций – живот и история

Храната, от която се оглупява бр.266

публикувана от Петя Иванова
Ако всеки ден консумираме бързи храни като донъти и замразена пица, това се отразява не само на тялото ни, но и на когнитивните способности, сочат резултатите от изследване.
Означава ли това, че от фаст фууд се оглупява? Ето какво пише Deutsche Welle.
Хората, консумиращи редовно свръх преработени храни, са с 28% по-застрашени от спад на когнитивните способности в сравнение с хората, които употребяват по-малко от тези продукти.
Това сочат резултатите от изследване, проведено наскоро в Бразилия, в което са участвали 10 775 мъже и жени.
Към така наречените свръх преработени храни (UPS: Ultraproceeded Foods) спадат например безалкохолни напитки, снаксове и чипсове, пакетирани храни, зърнени храни с високо съдържание на захар, както и полуготови храни, които се консумират след кратко затопляне.
Правилното хранене е важно за когнитивното здраве
Статистиката показва, че в Бразилия броят на хората със затлъстяване се е увеличил значително през последните години.
Сред хората на 20 и повече години делът им е нараснал от 12,2% на 26,8% между 2003 и 2019 година.
Проблемите, причинявани от свръх преработените храни, са още по-видими в страни като САЩ и Великобритания, където тези продукти представляват над 50% от общия прием на храна.
Дори само този факт е достатъчна причина за авторите на изследването, публикувано в „JAMA Neurology“, да насочат вниманието към тревожните последици за здравето.
Някои експерти, които са се запознали с изследването, смятат, че то все пак не доказва достатъчно еднозначно последиците за здравето.
„Това изследване показва само наличието на връзка между приемането на свръх преработени храни и влошаването на когнитивните способности“, коментира експертът Дуейн Мелър от британския Университет Астън.
„Проблемът е, че в случая става дума единствено за данни от наблюдения, поради което причинно-следствената връзка не може да бъде доказана.“
Негативните последици от консумацията на свръх преработени храни са добре известни, признава Мелър, но посочва, че е трудно да се каже дали тези храни са непременно по-вредни от продуктите с високо съдържание на мазнини, сол и захар.
Много фактори играят роля за влошаването на когнитивните способности.
Твърде вероятно е например, обяснява Мелър, хората, чийто хранителен режим се състои предимно от свръх преработени храни, да консумират твърде малко здравословни храни като зеленчуци, плодове, ядки, семена и бобови растения.
В такъв случай храненето им определено не е балансирано.
Влошаването на когнитивните способности – тоест, вниманието, паметта, умението да научаваш нови неща, креативността, въображението и дори силата на волята, може да е причинено и от редица други фактори.
Към тях спадат например недостатъчното движение, пушенето, употребата на алкохол, както и заболявания на сърдечно-съдовата система.
Значението на храната, която консумираме
Експертите по медицина и хранене като Мелър все пак са единодушни, че хранителният режим е един от най-сериозните фактори за здравето.
Съществуват дори недвусмислени доказателства, че затлъстяването вече се е превърнало в по-голям глобален проблем от глада.
Храните с високо съдържание на мазнини, захар и сол – независимо дали са свръх преработени или не – се разглеждат като възможни причинители на затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания и рак.
В същото време редица изследвания доказват, че здравословни хранителни режими, какъвто предлага например средиземноморската кухня, не само помагат да се ограничи влошаването на когнитивните способности, но и намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания.
Средиземноморската кухня се концентрира върху консумацията на пресни храни и избягва продуктите с високо съдържание на преработени мазнини, захар и сол.
„Опитайте се да консумирате разнообразна храна, основана на плодове, зеленчуци, ядки, семена, пълнозърнести храни и не прекалявайте с млечните продукти и с месото“, съветва експертът Дуейн Мелър.
Никога не е късно да започнете да се храните здравословно, добавя той.
https://www.flashnews.bg/hranata-ot-koyato-se-oglupyava/
Таг храната, оглупява

Вижте древните символи на любовта бр.266

Днес първата асоциация, която хората правят, когато чуят думата любов, е сърцето.
Този символ обаче не винаги е бил толкова популярен колкото е сега и през вековете, различни култури и цивилизации, са създавали свои собствени символи, които да изразяват чувството на обич и привързаност.
Вижте кои са те:
 Пръстенът Кладах – ирландският символ на любовта
Този символ е свързан с легендата за Кладах, малко рибарско селище в Западна Иралндия, близо до град Голуей.
Според легендата един млад мъж, на име Ричард, бил в морето да лови риба с други мъже от семейството си, когато пирати ги заловили и отвели в Африка като роби. Минали години, много от ирландските рибари умрели, а Ричард бил нещастен, защото всичко, което искал било да се върне при любимата си у дома.
За да поддържа своя дух и да запази надежда в сърцето си, всеки ден Ричард открадвал една малка златна люспа от майсторите в златарския магазин, където работел. Минали години и Ричард събрал злато достатъчно, за да се направи пръстен. Не се знае как мъжът е избягал или е спечелил освобождаването си, но един ден той успял да се върне в Ирландия.  Там неговата любима го. Именно в този ден Ричард дал на любимата си пръстена, който измайсторил, днес известен като пръстенът на Кладах.
Символът може да бъде открит не само в пръстени, но и в други видове бижута. Сърцето символизира любовта, която Ричард копнеел да сподели с любимата жена. Короната е символ на неговата непоколебима вярност, а ръцете са знак на приятелството и доверието, които всъщност са основата на любовта.
Днес такива пръстени се разменят в знак на приятелство или се използват като брачни халки.
Кленовият лист – символ на плодородие и вечна любов в китайската и японската култура
В регионите, където расте клена, щъркелите използват клонките му за направа на гнездото си. Това прави кленовото дърво символ на плодородието на една двойка. Кленовият лист обаче също е познат и като древен символ на любовта между двама души, който често се използва в Китай и Япония. Смисълът се крие в това, че също като сладкият и богат вкус на кленовия сироп, листата символизират сладостта и чудото на любовта, която ни кара да се чувстваме щастливи всеки ден.
Любовен възел – келтският символ на вечната любов
Келтските възли са известни с това, че при тях няма нито начало, нито край, това обуславя и асоциирането им с безкрайността на любовта, вярата, приятелството и т.н.
Добави описание
Този специфичен дизайн наречен любовен възел представлява вечната любов, тъй като преплетените овални форми напомнят на сплетени сърца.Смята се, че келтите обменяли тези възли почти по същия начин, както днес разменяме пръстени в знак на вярност и вечна любов. Келтският овален възел е една от най-старите и прости форми, която се е използвала и в древната мюсюлманска култура. Тогава младите жени изпращали тайни съобщения на любимите си скрити във вързопи от дрехи в специфичната форма.
Мидената черупка – символизираща защитническата роля на любовта
 
Според древната легенда Венера, римската богиня на любовта, излиза от морето и се запътва към брега, върху мидена черупка, както я изобразява Ботичели в известната си картина „Раждането на Венера“. Лакшми, хиндуистката богиня на красотата, любовта и плодородието, също е сътворена от пясъка и перлите в една черупка от стриди. Твърдата черупка на мидата, която служи като щит за перлата, намираща се във вътрешността и, символизира защитния аспект на любовта.
Ябълката – античният многозначен символ
Ябълката може да бъде открита в много религиозни традиции, често приемана като мистичен или забранен плод. Християните свързват ябълката с историята за Адам и Ева в Едемската градина. В скандинавската митология боговете и богините редовно ядат прекрасни златни ябълки от градината на Идун, за да се предпазят от болести и старост и да останат вечно красиви и млади.
В китайската традиция ябълковият цвят е символ на обожание. В Антична Гърция ябълката е видно доказателство за ухажване. Тя част и от обредите и обичаите на брачната церемония. През VII век пр. Хр. една щастлива двойка споделяла ябълка като символ на техния брак и надежди за плодотворна връзка.
 https://www.flashnews.bg/vizhte-drevnite-simvoli-na-lyubovta/
Таг древни ,символи ,любов

РЕЦЕПТА БР.266

Късчета любов за двама

Късчета любов за двама | Az-jenata.bg

Продукти:

  • За 2 порции:
  • 600-700 г пилешко филе, нарязано на малки парчета
  • сол, черен пипер, чубрица
  • 2 яйца
  • лимон за декорация
  • брашно – за паниране
  • олио – за пържене

Приготвяне:

Пилешкото филе се посолява леко и се обърква, за да поеме солта. В отделен съд се разбиват две яйца и към тях се добавят малко сол, черен пипер и чубрица. Слагаме тигана с олиото на котлона и когато олиото се сгорещи започваме да поставяме хапките в него. Всяко филе първо се потапя в яйчената смес, след това се овалва в брашно от двете страни и се слага да се пържи.

Пържат се до придобиване на златист до кафеникав цвят. Декорацията е пожелание. Аз ги подреждам в подходяща чиния, като под тях може да се сложат листа зелена салата, а върху тях – парче лимон, което може да се изстиска върху хапките, за да станат още по-вкусни.

Подходящото за тях питие е бяло вино, но любителите на червеното (като мен) може да направят изключение. Така не пропускаме отбелязването и на празника Трифон Зарезан:) Името на ястието пък („Късчета любов за двама“) прави израза „Любовта минава през стомаха“ още по-буквален;) А за моя любим важи едно към едно, когато си хапва от тези вкусни хапки, защото след това ме обича още повече. :)
Искам да наблегна на едно задължително за мен условие, когато приготвям романтичната трапеза – това е добре украсената маса – свещи, розови листенца, любовно послание, сгънато като пергамент и оставено на масата… малките неща допринасят много за атмосферата. Разбира се, не трябва да се прекалява, за да не стане кичозно. :) Това е моята представа за хубав празник. Надявам се рецептата да ви хареса.
 

Ядосвате ли се често? Вижте как да намалите гнева в живота си бр.266

Почти всеки от нас го е изпитвал. Чувството на безпомощност, съпроводено с непреодолим яд и огромно количество негативна енергия, които изхвърляме във вид на крясъци и агресия. Няма спор, че по-голямата част от жените са доста емоционални и трудно потискат чувствата си. Когато става дума за толкова могъщо и унищожително чувство, каквото е гневът, е наистина трудно да се владеем. Всъщност, някъде там, между овладяването и освобождаването му, се крие и истината за правилното отношение към него.

Решим ли да го потиснем в себе си, е твърде възможно да се сблъскаме с двойно по-голямо количество от него на по-късен етап, което направо ще изригне като вулкан от нас. А и не е тайна, че негативните емоции, които трупаме, вредят не само на психическото ни, но и на физическото ни състояние. В другия вариант- опитаме ли се да излеем на мига целия обладал ни гняв, има вероятност да стигнем до крайни действия и дори да нараним някого, за което след това ще съжаляваме. Не бива да забравяме, че гневът доста умело замъглява съзнанието ни и е в състояние да ни направи напълно неконтролируеми. А това звучи наистина страшно. Затова, за да не съжалявате в даден момент за своите реакции, научете повече за тях и се опитвайте да ги контролирате. Как да се случи това? Да започнем от тук.

Какво предизвиква гняв у нас?

Ясно е, че гневът може да бъде породен от много и най-различни фактори и все пак основният сред тях е желанието- желанието да бъдем някой, да притежаваме нещо, да се доказваме. И когато някой по някакъв начин засегне наше желание, ние започваме да се противим на случилото се, изправяйки се срещу него с „оръжието“, наречено гняв – оръжие, което стреля най-вече към нас самите.

Какво можем да направим?

Преди всичко, запомнете следното:

Гневът е пряко свързан с неканализирана болка

Депресията отчасти е гняв, обърнат навътре

Често същността му е скритият страх

Ефектът му може да бъде унищожителен, както за психиката, така и за физиката ни

Гневът служи за постигането на моментна цел, от която след това не изпитвате удовлетворение- представете си, че някой ви нагруби с дума и вие му отвърнете с десет обидни думи. Нима след това се чувствате по-добре? Как точно вашата реакция изтрива думата на опонента ви?

Гневът създава чувство на пораженство и на самосъжаление- това ли искате да изпитвате наистина?

Да се научим да не се гневим

На първо място- да не искаме „на всяка цена“. От време на време да се пускаме по течението и да оставяме нещата сами да се наредят- не винаги нашият сценарий за живота е най-правилният.

Гневът е пропорционален на желанието- колкото по-силно е то, толкова по-всемогъщ е той. Нима си заслужава? Може да имате и да осъществите още много желания, но не „на цената на всичко“.

Гледайте по-повърхностно на нещата и си задавайте по-често въпроса „какво ще стане, ако не го получа?“ Нима животът ви ще рухне, ако не ви одобрят за онази работа? Или нещо изобщо би се променило, ако някой ви обиди? Съдбата вероятно има по-добри планове за вас, а човекът обидил ви по никакъв начин не ви е навредил, ако вие самите не вярвате в неговите думи.

Не възприемайте себе си и живота си чак толкова на сериозно. Едва ли сте тук, за да спасявате планетата. Никой не очаква от вас да бъдете победители. Очакванията са само във вашите глави.

Нещата в живота не винаги се подреждат по най-справедливия начин и често не е във вашите възможности да промените несправедливостта. Това не означава, че приемайки я, вие няма да намерите нова, ваша си справедливост и да бъдете отново щастливи.

Използвайте хумора и смеха. Те са добри учители. Опитайте да погледнете себе си отстрани и си дайте сметка, че животът ви трябва да бъде повече забавен и много по-малко сериозен. Та нима нямаме нужда от удоволствия и смях? А те са най-големите врагове на гнева.

Животът на другите е резултат от техния избор. Повтаряйте си го често, за да си дадете сметка, че понякога точно този техен избор ги прави нападателни спрямо вас. Помнете, че никой не обижда първи, ако самият той не е дълбоко огорчен от нещо, някой или от целия си живот.

Колкото по-лесно и бързо се справяте с гнева и го игнорирате, толкова повече време и място ще имате за приятелството и любовта.

И не на последно място, истината е единствено тази- когато нещо или някой ви ядоса, имате три варианта за действие:

Да признаете, че сте гневен и да поговорите с човека, който ви е вбесил. Да извадите и най-черните си чувства на показ, за да покажете, че не се страхувате от тях, да потърсите правотата си чрез признание и обяснение, а не чрез хаотични и безсмислени обиди

Да игнорирате случващото се, тръгвайки си от мястото и човека. Когато се приберете у дома, спокойно може да излеете гнева си- да покрещите насаме, да счупите нещо дори. И все пак, дори в такива моменти не губете разсъдъка си и бъдете внимателни, защото можете да се ударите или порежете, без да сте го искали. Несъмнено това чувство понякога спешно има нужда от „врата“, през която да излезе с гръм и трясък и в това няма нищо осъдително, стига да не забравяте, че това състояние може да бъде опасно за здравето ви и то по много начини.

Просто да приемете ситуацията, да вдишате дълбоко и да осъзнаете, че „никой никога не бие мъртвото куче“. Не помня кой го беше казал, но истината е точно тази- за да някой ви разгневи до краен предел, вие имате твърде значимо присъствие в неговия живот.

От личен опит мога да кажа, че гневът е зло, в което, ако не бях се вслушала на два пъти, нямаше и да пострадам, чисто физически. И не, не става дума за нещо, което съм си причинила по собствена воля. Напротив. Най-малкото исках да ми се случва подобен инцидент. Истината е, че твърде дълго бях задържала тази отрова в себе си, докато не дойде моментът, в който така внезапно изригна, че до ден-днешен имам белег „гняв“ на лявата си ръка. И именно той винаги ще ми напомня, че понякога просто трябва да го игнорираш, друг път- да го контролираш. Начини за справяне винаги има- от най-примитивните, свързани с блъскане на боксова круша у дома до най-интелигентните, наречени психотерапия. Важното е да осъзнаете, че трябва да намерите своя начин- този, който най-добре ви освобождава от това отвратително чувство. И помнете още нещо- с гнева си вие позволявате на някого да упражнява власт над вас. Не го допускайте!

А когато нещата не успяват да се случат по вашия план, просто приемете този на живота- твърде възможно е той да е по-добрият. Елементарно е- когато нещо не се случва, отговорът е един- има друго, което ви е писано да се случи

https://www.hera.bg/s.php?n=5270
Таг  ядосването гнева, живота

Първият правилник за автомобилно движение в София е създаден през 1912 г. бр.266

Първият правилник за автомобилно движение в София е създаден през 1912 г. |  Българска история

Първият автомобил с двигател с вътрешно горене пристига в България най-вероятно през 1902 година, когато Министерството на войната закупува кола с бензинов едноцилиндров двигател от 8 к.с. Постпенно автопаркът на държавните институции и частни организации бавно се разраства, а свои лични возила закупуват и по-богати граждани. С това става необходимо да се регулира тяхното движение.

Правила за пътното движение присъстват още в първия Наказателен закон на Княжество България от 1896 година, но те се отнасят за коли и каруци с животинска тяга. На 19 март 1912 година (стар стил) в брой 71 на „Държавен вестник” е обнародван първият „Правилник за движението на автомобилите в столицата”.

Той е повече от любопитен, поради което ще го разгледаме накратко. 

В него се разграничават държавни, наемни и частни автомобили. Обществените са на различните институции, частните – на техните собственици, а наемните са карат от шофьори, наети от собствениците, за да предлагат автомобила като такси и така да генерират печалба.

За да се допусне колата до движение, собственикът първо описва в специално заявление всички нейни части, а в декларация, всякакви данни за него – от производител до тегло и за какви цели ще служи. Документите се подават в „градоначалството”, а после техническа комисия преглежда автомобила и преценява годен ли е той за движение.

Сред изискванията към колата са да има две спирачки и, ако е по-тежка от 250 кг., задължително заден ход. Първите български регистрационни номера имат черни букви и цифри върху бели емайлирани метални плочки. Предната е висока 75 и широка 45 мм., а задната – 100 на 60. Разстоянието между символите е 20 мм.

Част от заглавната страница на първия Правилник за движението на автомобилите в столицата.

А кой може да стане шофьор?

„Лице пълнолетно, здраво, не късогледо и да няма недостатък в ръцете, с добро поведение, трезвено, […] да знае по-главните улици и учреждения, по-главните хотели…” (чл. 15). Трябва да се представят и документи, включително „свидетелство за честност“. Таксиметровият шофьор „трябва да бъде порядъчно облечен… не може да бъде по риза без палто или със запретнати ръкави” (чл. 16). Според чл. 19  „шофьорът трябва да бъде услужлив и внимателен към публиката и пътниците… да намалява скоростта, когато може да причини нещастие или пък когато забележи, че животните се плашат”. Да не забравяме, че сме в началото на ХХ век и София все още е кръстосвана от множество транспорти с животинска тяга. В оживените вътрешноградски места максималната позволена скорост е едва 4 км/ч, а из ненатоварените участъци – до 15 (чл. 20).

Клаксонът на тогавашните автомобили представлява „една сигнална тръба” със „звука на морските параходи”, която шофьорът надува при „настигане, срещане, задминуване”, включително на добитък, а и при кръстовища, завои и т.н. Задните светлини са „фенер, който нощем осветлява номера и дава червен знак” (чл. 22).

А сега да видим как да ползваме такси.

Тарифата на „пътнишките автомобили” се „изработва от градоначалството”, което „се стреми да приравни таксите за всички разреди автомобили” (чл. 31), т.е. явно видът кола не играе роля в ценообразуването, а е по-важно разстоянието. „Шофьорът няма право да иска от пътника по-висока такса” от тарифата – явно да си нелоялен е юридически нередно (чл. 33). Официалните цени са окачени на видно място в салона на колата (чл. 32), обаче „стопаните могат, по взаимно съгласие с пътниците, да уреждат по-износни условия, по които ще пътуват от едно място на друго”. Освен това, шофьорите не могат да отказват кратки курсове –  „шофьорът на всеки свободен наемен пътнишки автомобил е длъжен […] да вози всеки желаещ пътник” (чл. 35). Тези точки не е зле да бъдат закачени на видно място и в някои днешни таксита…

Не е позволено да се пресича пътят на „погребални шествия, войскови части и други” (чл. 44), а също така колите „не трябва да изпускат в голямо количество пушек и да причиняват голям шум” (чл. 47). Помислете си колко стотици пъти по-малко са били тогава автомобилите в София…

Ако шофьорът блъсне и нарани човек, е длъжен да го прибере и да го откара „в най-близката лечебница” (50). Помислете, че и днес има шофьори, които отпрашват, след като причинят катастрофа. Но според този правилник, ако сторите това, ще Ви се отнеме шофьорското право (62). И както шофьорът трябва да е трезвен, така и пияни хора не може да превозва (55).

Интересен е 54-и член, който забранява транспорта на „болни от прилепчиви болести или от къщи […] под карантина, освен по указание от лекаря или полицията” – тоест при внезапно влошаване на такъв Ваш близък не можете да го превозите до болница, защото застрашавате здравето на околните.

https://bulgarianhistory.org/pravilnik-sofia/
Таг първият ,правилник, автомобилно София

Ако детето редовно закъснява бр.266

  и не умее да разпределя правилно времето си, проблемът няма да се реши от само себе си

Ще трябва да му помогнете.
За липсата на точност има причини, част от които са вродени. Сред тях е например темпераментът. Някои хора са бавни по природа. Съществува и т.нар. синдром на нарушено внимание – неспособност бързо да се превключва от една дейност на друга.
Сред другите причини са навикът всичко да се върши в последния момент, неразвито чувство за време, лошият пример на родителите, които закъсняват, но не се притесняват от това.

Закъсняването може да е и проява на скрит конфликт – детето не харесва учителката и се мотае, като се приготвя да тръгва към забавачката.

 

 

 

Ще помогнете на сина или дъщеря си, като започнете от себе си
Винаги трябва да давате добър пример и да не закъснявате. Но не само. Ако искате да възпитате точен човек, важно е семейството да спазва седмичен и дневен режим. Навикът да се ляга и става по едно и също време подпомага формирането на т.нар. вътрешен часовник.
Търсете причините за закъсненията заедно с детето
Като ги изясните, ще трябва да се борите с тях.
Освен това запишете в две колони последствията от закъсненията. В едната посочете какво може да загуби детето, ако не е точно – приятелите ще се обидят, учителят няма да го пусне в час. В другата колона сложете евентуалните плюсове – поспало си повече, да речем. Коментирайте ги от позицията на възрастни – за 5 минути няма да се наспи, но ще си създаде проблеми. Така детето ще осъзнае какво губи от закъсненията.
За да се бори с тях, трябва да развива чувство за време. В първи клас детето трябва вече да е запознато с часовника, с часовете, минутите, секундите. Използвайте тези знания на практика, като го карате да си играе определено време.
Освен това заедно засичайте – колко отнема пътят до училище, колко бързо се облича сутрин. Използвайте визуализация. Нарисувайте кръг, разделете го на сектори по 5 минути. Отбележете за колко време детето може да се събуди и да стане, да се облече, измие, закуси и стигне до училище. Диаграмата ясно ще му покаже, че няма да бъде навреме, ако се успи или бавно се облича.
Преди да започнете да правите нещо, предполагайте колко време ще ви отнеме: „Как мислиш, за колко минути ще решиш тази задача?“ После отбележете колко време е отнело в действителност.
По този начин ще помогнете на детето по-добре да чувства времето и да го цени.
https://popantofi.com/%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d1%8a%d1%81%d0%bd%d1%8f%d0%b2%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d0%b3%d0%be-%d0%bd%d0%b0%d1%83%d1%87%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%82/

Таг детето, времето, проблемът

Окото на Хор – древен и мощен символ бр.266

Окото на Хор – древен и мощен символ
Окото на Хор е един от най-известните символи на древен Египет. Известен също като Wadjet, този магически символ се смята, че осигурява защита, здраве и подмладяване. Благодарение на мощните си защитни сили, Окото на Хор е популярно използвано от древните египтяни, както от живите, така и от мъртвите, като амулет. Дори и днес Окото на Хор продължава да се използва като символ на защита.
Драматичният произход – история на предателство и убийство
Произходът на Окото на Хор може да се намери в мита за Сет и Озирис. Древните египтяни вярвали, че Озирис е цар на Египет и че брат му Сет желаел престола му. Чрез хитрост, Сет успял да убие брат си и станал новият цар. Съпругата на Озирис Изида обаче успява временно да съживи съпруга си чрез магия и забременява с Хор.
Цената на отмъщението и дарът на възстановяването
Озирис става богът на Подземния свят, а Изида сама отглежда Хор. Когато Хор достигна зрялост, той се опитва да отмъсти за смъртта на баща си. Хор води борба със Сет и накрая побеждава чичо си. По време на тези битки обаче той загубил едно от очите си. Според една версия на мита, Сет е изтръгнал окото на Хор, разкъсал го на шест части и го хвърлил. Друг вариант е, че самият Хор извадил окото си като жертва, за да върне баща си от мъртвите. Във всеки случай, загубеното око на Хор било магически възстановено или от Хатор, често смятана за негова съпруга или от Тот, богът на мъдростта.
Тъй като окото на Хор било възстановено по магичен начин, древните египтяни вярвали, че то притежава лечебни свойства. Амулети с този символ са изработване от различни материали, включително злато, лазурит и карнел, и са били използвани като бижута от живите и мъртвите.
Дали Окото на Хор е магически математически символ?
Интересно е, че Окото на Хор не е просто магически символ. То е и пример за математическите знания, придобити от древните египтяни. В споменатия по-рано мит, Сет разкъсал окото на шест части. Като символ Окото на Хор съдържа шест части. На всеки от тях е дадена част като мярка – дясната страна на окото е 1/2, зеницата 1/4, вежда 1/8, лявата страна на окото 1/16, извитата опашка 1 32 и сълза 1/64. Тези фракции се равняват на 63/64, а липсващата част или се казва, че представлява магическата сила на Тот, или за да покаже, че нищо не е съвършено.
Отличителните значения на частите на Окото на Хор
Всяка от шестте части на Окото на Хор отговаря на различен смисъл. Дясната страна на окото е свързана с обонянието, тъй като тя е най-близо до носа и прилича на този орган. Излишно е да казвам, че зеницата представлява зрение, докато веждата представлява мисъл, тъй като може да се използва за изразяване на нашите мисли. Лявата страна на окото представлява слуха, тъй като сочи към ухото и има формата на музикален инструмент. Извитата опашка прилича на кълнове от пшеница или зърно. Като представяне на храната, тази част на Окото на Хор отговаря на вкуса. И накрая, сълзата трябва да представлява чувството за допир, тъй като тази част от окото представлява стъбло, засадено в земята, акт, който включва физически контакт и докосване.
Как се използва Окото на Хор днес?
Въпреки че древната египетска цивилизация е отминала, вярата в силата на Окото на Хор продължава и този символ все още се използва от мнозина днес. Например, в средиземноморските страни рибарите често нарисуват този символ на своите съдове за защита. Освен това много хора все още носят Окото на Хор като бижута, за да се предпазят от недоброжеланието на другите. Нещо повече, Окото на Хор е популярно сред окултистите, както и теоретиците на конспирацията, които гледат на Окото не само като на защитен символ, но и като символ на власт, знание и илюзия.
превод от английски – Нина Жишева
https://zelensviat.com/%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%BE%D1%80-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%BE%D1%89%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB/
  Таг окото ,Хор, древен, мощен, символ