Любовта е много обширно понятие, което понякога е много трудно да се разбере. Любовта не е уникална – има различни видове любов – семейна любов, приятелска любов, романтична любов, световна любов, сляпа любов, сексуална любов, физическа любов и т.н. Всъщност често не можем да правим сравнение между тези различни видове любов.
Какво пише в някои интернет източници за любовта?
„Любовта се отнася до чувство на привличане и привързаност към животно, човек или нещо друго, което подтиква онези, които го чувстват, да търсят физическа, духовна или дори въображаема близост до обекта на тази любов и да приемат конкретно поведение “
Какво казват философите за любовта?
Сократ: За него любовта е желанието за нещо: “Това, което нямаме, това, което не сме, това, което ни липсва, това са обектите на желанието и любовта”
Аристотел: „Да обичаш означава да се радваш“
Спиноза: „Любовта е радост, придружена от идеята за външна кауза“
Жан-Жак Русо: ”Любовта е само илюзия, друга вселена, тя се обгражда с обекти, които не съществуват”
Граф Спонвил: „Става дума за това да се научим да живеем, да се наслаждаваме, да се радваме, тоест да се научим да обичаме“
Какво казват хората за любовта?
“Любовта е огромна. всички обичаме, обичаме родителите си, сестрите си, братята си … и това е от съществено значение. Ние не можем да обичаме, или по-скоро ако нямаме кого да обичаме, животът е много тъжен “
“Любов е да приемем другия ведно с грешките му и най-вече, най-важното е, да го разберем”
“Любовта е красива магия, докато трае, но след това боли повече от всичко друго”
“Любовта е най-опасното, най-силното и най-желаното чувство”
„Определение за любов не съществува, всеки има собствено виждане за това какво е любов и всеки я изживява по свой начин“
http://sensebg.com/posts/10/%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0.html
таг любовта, уникална, видове
„Задачата на епохата е решена; Синът Човешки възкръсна от мъртвите; показа, че плътта човешка може да се преобразява в плът божествена. Пред очите на хората тази плът се преобрази с бързината на светлината от човешка плът. Затова аз самият съм тази вест, която ви нося.
Аз дойдох при вас, които първи от цялата раса ще приемете образа, в който сега АЗ СЪМ. Това, което аз направих, ще направят всички хора, и това, което АЗ СЪМ ще бъдат всички хора.“
Евангелие наИисуса Христа от епохата на Водолея
„Исус видя няколко пеленачета, които сучеха. И каза на учениците си: „Тези младенци са като онези, които ще влязат в царството.“ А те го запитаха: “ Значи ще трябва да влезем в царството като младенци?“ Той им отвърна: “ Когато направите двете едно, когато сторите вътрешното външно, а външното – вътрешно, и горното – долно, когато направите мъжа и жената едно, така че мъжът да не бъде мъж, нито жената – жена, когато направите очи наместо око, ръка наместо ръката, крак наместо крак, образ наместо образ, тогава ще влезете в Царството .“
Евангелие на Тома
Поставен лице в лице с постоянния избор между Добро и Зло, човек се губи и невинаги се замисля над това на кого служи със своя избор – на Бога или на Сатаната? За да помогне на читателя в неговия избор, авторът много подробно разказва за Егрегорите – астрални същности, приспособени да съществуват както в положителния, така и в отрицателния полюс на Битието, което се определя основно от характера на самия Егрегор.
Във всяка световна религия винаги съществува голямо количество вярващи, които заради примитивното устройство на своя ум не са способни истински духовно да възприемат смисъла на съответната религия.Техните Мисли и вяра се състоят от чист астрален енергиен потенциал, който по закона за идентичността се слива в едно цяло – в Егрегора на съответната религия, чието могъщество и сила зависят от броя на „астрално“ вярващите хора.
Авторът ни помага да се ориентираме във всички тънкости на този въпрос, като използва примери от проявленията на „Дяволските Егрегори“ и ни показва до какво могат да доведат духовното невежество и лекомисленото поклонение на материални символи, което принизява Съзнанието на човека до нивото на магьосници , магове и т.нар. НЕХОРА. Как да се очистим от астралната кал на собственото ни невежество, която разлага нашата духовна Същност и ни поставя на едно ниво с дивите животни? По какъв начин още приживе можем да се погрижим за осигуряването на благоприятни условия на съществуването си след смъртта? За тези и за много други неща разказва Орис в своята втора книга „Душата и Космоса“.
Сергей Василиевич Цвельов -автор
Учениците запитаха Иисус: “Кажи, какъв ще бъде нашият край?“
Иисус каза: “Нима сте открили началото, та търсите края? Тъй като там, където е началото, там ще бъде и краят. Честит е онзи, който стои пред началото: той ще узнае края и смърт не ще вкуси.“
Евангелие на Тома
От автора
В настоящия етап на развитие нашата планета е буквално претъпкана с хора, които не можем да назовем по друг начин освен духовни инвалиди, коитонезависимо от това са напълно уверени, че именно те са здравите, а болни са онези, които говорят за Любовта към ближния, за Добротата в сърцето, за Бога и за Светлината. Недъгът на тези хора не може да бъде диагностициран с медицински прибори и тестове, тъй като се заключава в пълна или частична липса на духовното съзнателно Пробуждане, което съставлява ОНАЗИ основна част, без която даже при наличие на разум не можем да говорим за когото и да било от нас като за Човек Разумен (хомо сапиенс), ОНАЗИ част, която всъщност отличава Човека от животното.
На тази Земя, разцепена и разкъсана от „Гражданската война на Човека против човека“, може да се постигне пробуждане на Съзнанието и състояние на цялостност с Всичко единствено по пътя на Знанието, подхранвано отвътре с Любов към всичко живо. Знанието („познаване на плодовете от Дървото на Доброто и Злото“) без Огъня на Любовта в Сърцето превръща Ангела в демон, а човека прави по-лош от животно.
Знанието и Любовта облекчават тежестта на бремето на земните въплъщения на Душата и й позволяват да понася със спокойствие и разбиране това, което изглежда абсолютно непоносимо. Те помагат на Душата да понесе тежестта без да усеща тежест и правят изпълнения с печал човешки Живот полезен и приятен.Нито на Небето, нито на Земята има нещо по-сладостно и по-възвишено, по-просторно и по-радостно, по-пълно и по-добро от Любовта, защото Любовта е родена от Бога и може да намери успокоение не в създадените в Материалното Творение неща, а единствено в Бога.
За каквото и да сме ви разказвали в нашите книги, каквито и съкровени тайни на Битието да сме ви разкривали, винаги говорим преди всичко за Любовта, защото именно от наличието или отсъствието на Любов във вашето сърце зависи не само вашият сегашен и бъдещ Живот, но и цялата ви Съдба след смъртта. Душата трябва да бъде любяща, защото в своята вселенска свобода тя е не ТОВА, което е обладано, а ТОВА, което само обладава, като осъществява това със Закон, който със своята вечна непоклатимост я прави свободна и я преобразява в хиляди космически Светове, по хиляди начини.Затова ние, каквото и да ни струва това, трябва да се научим да обичаме,като се отдаваме във властта на Любовта по единствения начин, по който тя може да оцелее, т.е. като Уважаваме свободата в нейния закон.
Нужна е Мъдрост, за да оплодотворим Знанието с Любов и Добро. Мъдростта е този жизнен сок, който подсигурява със стабилност и равновесиевсичко, което се създава от мъдрото трудолюбие на човешката Мисъл. Когато обикнете така, както Христос е обичал хората, тогава Мъдростта ще върви ръка за ръка със Знанието и Светлината на Просветлението ще озари вашето Сърце.
Думите, които не са подкрепени с дела, не могат да помръднат от мястото им камъни и планини. Да твориш велики дела можеш само ако им се отдадеш без никакви ограничения, условия и уговорки. Само с упорит труд,съпроводен с кървава пот, който оголва всички слабости на несъвършеното тяло,изисква саможертва и самоотричане,откъсва ви от най-скъпите привързаности, принуждава ви все повече да извивате гръб и да понасяте най-обидни насмешки и издевателства, вие ще можете да стигнете до разбирането на самия себе си, а чрез познаването на самия себе си –и до познаването на Бога.
Научете се да бъдете смирени в Духа и чисти в Сърцето. Бог живее и твори в този, който е способен да пожертва собственото си тленно тяло и лични желания в този, който самоотвержено и смело Му служи, без страх, че ще изгуби всички Илюзии на този свят.А ако Бог живее и твори във вас, нима може да става дума за Смърт,нима може да изчезне това, което е безсмъртно? Нашите знания ще ви научат да различавате положителните и отрицателните сили, да определяте действителната полезност и абсолютната безполезност на нещата, ще ви помогнат да излезете от съня на Илюзиите, които въвличат вашето съществувание във водовъртежа на престъпленията, насилието и Смъртта.
Не виждаме смисъл в това да спасяваме вашия Живот-сън, за да се лишите след това от истинския, от действителния Живот. Затова насочваме цялото ви внимание към вашата Душа, към вашия безсмъртен Дух, а не към тленното ви тяло. Когато Иисус е казал :“ Вие сте от този свят, а аз не съм!“, неговите думи са означавали :“ Вие сте мъртви, а аз съм жив!“. Ние искаме всеки от спящите хора да може да се събуди и да престане да сънува сънища, след които отново ще умре. Аз знам кой СЪМ аз, откъде съм дошъл и къде ще отида, след като ви събудя от съня.Всичко, което аз ЗНАМ, ще ЗНАЕТЕ и вие.
Нека мирът и Любовта да живеят вечно във вашите сърца!
Орис
Сириус – Орион – Ялта
Човек – Космос
„Аз съм началото, средата, а също и края на всички същества… И няма нищо движещо се или неподвижно, което би могло да съществува извън Мен… Всичко, което е славно, добро, прекрасно и могъщо, е само нищожна част от Моето великолепие. Създавайки от частица от Себе си цялата Вселена, Аз оставам.“
Бхагавад – Гита
„Нито един човек не живее сам, тъй като всяка жива твар е свързана с друга жива твар. Благословени ще са чистите сърца, понеже те ще обичат и няма да изискват любов към себе си. Те няма да направят на другите това, което не искат да бъде причинен на самите тях.“
Евангелие на Иисуса Христа от епохата на Водолея, 8:2-4
Човешкото тяло е отражение на Вселената или малък Космос, а Духът, заселен в нас, е образ и подобие на Единния Бог- нашия Творец. Нашето тяло е превърнато в малък Космос от неуморната и непрестанната работа на Творческите и стихийни Сили на Природата, но да пристъпим към Тайната на разкриването на собствения си Дух и да възстановим своето подобие с Бога, можем само с цената на собствените си усилия.
Човекът е създаден да се превърне, подобно на Бог, в Творец, за да може сам да участвува в създаването на Вселени и Светове, които да засели. Ако той като изсъхнало семе от дърво не може да прорасне и да даде очакваните от него плодове, той трябва да изчезне и да стане тор за другите по-жизнеспособни семена.
Такава е алтернативата на човешката Еволюция. Множество човешки семена – Монади са дали вече плодове и сега се трудят в най-отдалечените краища на нашата Вселена, но още по-голямо количество е било превърнато в НИЩО и разсеяно под формата на Енергии в просторите на Космоса.Хората са „зърна“, „семена“ в най реалния смисъл на тези думи. Животът, който всеки от нас живее, сам по себе си е лишен от цел; именно заради това в него има толкова много безсмислени и необясними неща.
Нашият земен живот е твърде кратък и илюзорен, за да можем нещо да изискваме или създаваме от него.Целият смисъл на това, което става с нас в този ефемерен и нереален Живот, се състои в подготовката за друг, нов, бъдещ Живот след Смъртта, която от своя страна представлява Раждане в друг План на Божественото Битие.
Новото Раждане не става автоматично и не е задължително за всички, особено за онези от нас, които могат да бъдат причислени към хората само по външния си физически вид.
Смъртта сама по себе си не е нещо като пътен лист за нов, по-хубав Живот, тя съдържа само възможност за такова Раждане, което за милиарди умрели хора така и никога не е настъпвало.
До сътворяването на световете всичко е било едно; имало е само Дух, Вселенско Дихание. И дишал Духът и това, което не е било проявено, се превръщало в Огън и Мисъл на небесата, в Бог-Отец, в Бог-Майка. И когато Огънят и Мисълта на небесата дишали в едно, се появил техният единствен Син. Този Син е Любовта, хората го наричат Христос. Мисълта на небесата хората наричат Светия Дух.
„И когато въздъхнал Триединният Бог, Седем Духа се явили пред престола. Това били Елохими, създаващи Духовете на Вселената. И те казали: Хайде да създадем човека; и по Техен образ бил сътворен човекът.“
Евангелие на Исуса Христа, 9:15-20
Новото Раждане е задължително следствие на проявената Воля за Раждане, на желанието ДА БЪДЕ и на духовните усилия на самото „зърно“ да стане „плод“, т. е. Човек. За да се роди Човекът-Христос, материалното „семе“ трябва да умре, а Енергиите, от които се състои, трябва да се трансформират, да се преобразуват в съвсем друг вид Енергии от по-висш порядък, съставляващи Божественото Съзнание, или иначе казано Образът Божий в човека.
Съзнанието е същият всепроникващ себедостатъчен аспект наБожественото Битие, както този, който сме свикнали да наричаме „Енергия“. Както е невъзможно съществуването на нещо без една или друга форма на движение, така и не може да има съществувание лишено от някоя от формите на Съзнанието, което в обикновения човек се проявява практически в най-малката си зародишна форма. Със своята прекомерна гордост и невежество ние незаслужено и преждевременно сме се издигнали на ефемерния пиедестал на „царе на природата“.
Няма такова нещо като „мъртва“ материя и това, че нашата несъвършена психика е неспособна да открие признаци на елементарно Съзнание в камъните, водата или растенията, не означава, че те не го притежават. Дълбоката Медитация върху всеки предмет, смятан за „мъртъв“, ни позволява да влезем в съвсем логичен, а понякога и достатъчно разумен контакт с него, който ни дава възможност да получим от време на време достатъчно уникална информация.
„ Както на Небето, така и на Земята“. Основата на Битието прониква във всичко съществуващо. Именно тази основа трябва да помага на човечеството да разбере Йерархията на Безпределността. Кой би се съмнявал, че във всеки земен предмет е изразена нечия воля. Без тази воля не може да се създаде нито един земен предмет и не може да се приведе в движение както на Земята, така и във Висшия Свят.
Може да се разбере, че както планетата като една земна крепост, така и целите системи от небесни тела също се нуждаят от импулса на волята.Тази воля може да бъде добре разбрана от разширеното съзнание. Дори средната човешка воля може да бъде един примерен микрокосмос.
Ако приемем човешката воля за единица високо напрежение, то можем да изчислим силата на импулса на планетарната воля. Даже можем да се впуснем в безкраен брой нули, за да представим импулса на волята на цялата система.Такава задача ще бъде въведение към величието на Неописуемото.
http://www.iskri.net/zefira/index.php/oris/238-094
Та душата Космос
Освен това този факт означава също, че като въздействаме в някоя точка от Вселената върху дадено тяло или система, ние не само въздействаме на цялата останала Вселена, но получаваме и ответна реакция на това свое въздействие, т. е. с колкото по-голямо усилие въздействаме върху определено качество на Материята на Вселената, толкова по-голямо усилие трябва да можем да понесем от страна на самата тази Материя.
Още един извод, който произтича от холографския строеж на Вселената (в това число и на нас с вас): информационното поле на Вселената се съдържа във всеки от нас, а това означава, че във всеки от нас във всеки момент от Времето винаги има информация абсолютно за всичко, което става или някога е ставало във Вселената.
Информацията, различаването, формата шаблоните, които съставляват нашето знание за Света, са лишени от форма и размери Същности, които не можем да локализираме в Пространството или Времето. Информацията тече по вериги, които излизат извън общоприетите граници на индивидуалността и включват всичко заобикалящо.
Този метод на научно мислене прави абсурден опита ни да разберем Света посредством термините за отделни обекти и Същности, да разглеждаме индивида, семейството или рода като дарвиновски съобщества в борбата за оцеляване, да прокарваме разлика между Ума и тялото, да се идентифицираме с физическото проявление на човешкия Дух.
Всяко устройство, което се състои от части и компоненти, образуващи достатъчно сложни затворени каузални вериги със съответните енергийни връзки, ще притежава ментални характеристики, ще реагира на различия, ще обработва информация и ще се саморегулира.В този смисъл можем да говорим за ментални характеристики на клетките, тъканите и органите на тялото, на културните групи и нациите, на екологичните системи или даже цялата планета или система.
Съществуването на атома, клетката, човека или Вселената- всичко се подчинява на едни и същи Закони.Нашата Слънчева система е същата тази космическа клетка от междузвездното пространство, която заедно с милиардите други енергийни структури съставлява частите на тялото и органите на Бога-Вселена. Както в човешкото тяло главната анатомична единица е клетката, така и всяка от слънчевите системи е главната анатомична единица от неразделната Материя, поместена в проявилата се Форма и организирана като Космос.
Всяка жива клетка се състои от протоплазма и ядро, а по-развитите клетки имат вътре в ядрото и ядърце. Това е микрокосмос, който има в себе си седем плоскости на битието, които отвън навътре можем да класифицираме по следния начин:
a) стени– аналог на физическото тяло на човека;
б) вътрешна обвивка – аналог на нисшите подразделения на астралното тяло;
в) протоплазма – аналог на Праната (етерното тяло на човека;
г) гранули, разпръснати в протоплазмата – низшият Разум на човека;
д) пространства в протоплазмата – аналог на низшите желания и емоции;
е))ядро – ядро на Висшият „Аз“ на човека;
ж) ядърце – аналог на будхическото тяло, в него има център за излъчване на Енергията – синтезното слънце на Системата, където Съзнанието на клетката влиза в контакт с Атмата.
По същия начин Слънцето – Висшият „Аз“ на тялото на нашата система от Светове,е ядро на онази Космическа Клетка, която наричаме Слънчева система, а въртящите се около него проявени във Физическия план планети представляват взети заедно нисшият Манас на низшия „аз“ на тази система.
Това са същите, разпръснати в протоплазмата клетки „гранули“.За външна стена на клетката – Слънчева система, може да служи или финоматериалното струпване на магнетични сили или същото струпване, но материализирано, подобно на пръстена на Сатурн. Между другото ще отбележим, че всяко от Слънцата на нашата вселена е произлязло от едно Духовно Слънце, което символизира цялото духовно поле на Космоса.В определена степен можем да сравним всяко Слънце с „дупка“ в небето, през която Духовното Слънце излъчва своите еманации.
„Извиси се над всички висини, спусни се по-дълбоко от всички дълбини, почувствай в себе си с усещането за всички сътворени неща – водата, огъня, сухото и мокрото. Представи си, че си едновременно навсякъде: на земята, в морето, в небето, че никога не си се раждал, че си още ембрион, че си млад, стар , мъртъв, че си от другата страна на смъртта. Познай всичко наведнъж: времената, разделянето, нещата, качествата, количествата и ти ще познаеш Бога
http://www.iskri.net/zefira/index.php/oris/238-094
Таг ману, Вселената ,информация
Оставете на котлона, докато зеленчуците се сготвят. Разбърквайте от време на време!
