Най-необходимото за един съвременен град е… градската канализация. Без нея в мегаполисите животът просто нямаше да е същият. Интересното е обаче, че предците ни са го знаели и затова архиолозите постоянно намират следи от канализация дори в населени места, построени преди новата ера.

В момента за най-древна се смята канализационната система на индийския град Мохенджо Даро, който е бил основан през втори или трети век преди новата ера.

Интересното е, че жителите на този град са отделяли малко значение на архитектурните украси на домовете си, но затова пък са се погрижили за системата на оттичане на отпадните води.

Тази общоградска канализационна система е била най-съвършената за времето си. В нея са влизали магистрален канал, както и улуци за оттичане на дъждовна вода.

Най-любопитната подробност се състои във факта, че в Мохенджо Даро не е имало обществени тоалетни. Канализационните тръби са водели към домовете, което означава, че на практика всеки гражданин е имал своя тоалетна, която е била включена към общата система на оттичане на отпадните води.

Затова древните китайци, при цялата си любов към чистотата и хигиената не можели да си позволят подобна канализация, тъй като градовете им се крепяли върху речни наноси и върху карстови пластове.

При копаене в такава местност целият град би могъл да пропадне в новопостроената канализация. Затова жителите на Китай изобретили оригинален начин за изхвърляне на отпадните води – те използвали за тази цел подземни празнини.

За да направят канали до тях, древните китайци пробивали карстовата порода. Отпадъците оставали завинаги в празнините, защото нямало къде да отидат. С тях пък се хранели различни видове бактерии, така че може да се каже, че китайците са изобретили първата биотоалетна.

 https://sanovnik.bg/n-14724-%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8

Таг канализацията ,древните ,цивилизации

Изабел Мартинес де Перон, Аржентина

Първата жена, заела президентски пост в света, е 43 годишната Мария Перон, по известна като Изабел. Тя не е предполагала, че животът ѝ ще бъде свързан с политиката. Завършва Институт по изкуства, била е прима балерина и е заработвала допълнително в танцовален клуб, където е срещнала своя съпруг генерал Хуан Перон, който е по-голям от нея с 35 години. През 1973 година Перон печели президентските избори и прави съпругата си свой вице-президент, но след една година Хуан Перон умира от сърдечен пристъп. Изабела Мартинес иззема пълномощията на бившия президент и съпруг и става не само първата жена президент на Аржентина, но и първата жена, заемаща този пост, в световната история.

Народът поддържа новия президент и тя остава глава на Аржентина до 1976 година, когато е била арестувана и прогонена от страната си заради поредица от политически убийства.

Кристина Фернандес де Киршнер, Аржентина

Втората президентка на Аржентина Кристина Фернандес де Киршнер е не само един от най-могъщите президенти в историята, но и до ден днешен тя влиза във всички класации на най-красиви и сексуални жени политици в света. Де Киршнер заема президентското място през 2007 година, като печели изборите, побеждавайки Нестор Киршнер, нейният съпруг, с превес от 20% от гласовете

Кристина е президент до 2015 година. Нейната политическа кариера е известна с това, че в Аржентина се узаконяват еднополовите бракове, национализират се пенсионните фондове, забранява се пушенето на обществени места и много други. Въпреки незатихващите скандали около нея тя е един успешен и влиятелен политик, а също така щастлива майка и баба.

Таря Халонен, Финландия

Таря е най-известният президент на Финландия. Заемала е своя пост в продължение на 12 години – от 2000 до 2012 година. Юрист по образование, тя е родена и израснала в най-бедния район на Хелзинки. Тя е любимец на обществото и е първата жена президент, известна с това, че обича да разчупва стереотипите. Финландците я считат за отличен пример на съвременната и модерна политика. Халонен се занимава с живопис, ветроходство и не скрива своята огромна любов към животните, особено към котки и костенурки. По настоящем Таря Халонен се е оттеглила от сериозната политика и е председател на най-големият в Европа музеен комплекс, а именно Финската Национална Галерия.

Дилма Вана Русев, Бразилия

Дилма Русев е президент на Федерална Република Бразилия за периода от 5 години и е избрана за президент на Бразилия през 2011 година. Известна е с това, че става преиздент след излежаването на присъда в затвор, за участието си във въоражени организации. За периода и в затвора е известно малко, но съкилийници и очевидци разказват, че тя е преживяла много. В това число тежки побои и електрошок. Именно заради този период от живота си тя излизайки на свобода започва да се занимава с легална политика, чрез която става президент на страната.

Против нея има огромна критика от страна на църквата и политическите общности, тъй като се застъпва за правото на аборт на жената. Тя пропагандира убежденията си за свобода на еднополовите бракове и против легализирането на леките наркотици и смъртните присъди. Разведена е и има дъщеря и внук.

2016 година е отстранена от власт поради обвинения в корупция.

Пратибха Патил, Индия

В историята на Индия тя е първата жена президент, която заема поста през 2007 година. Пратибха е завършила юридическа специалност в Университета в Момбай. Има успешна адвокатска кариера и 11 години активно участва в политическият живот на страната. Тя е известна с това, че преди да стане президент на Индия, е открила много обществени учебни заведения за деца и младежи от различните прослойки на обществото. Освен това Пратибха Патил е основател и ръководител на захарна фабрика и активен защитник на правата на индийските жени и тяхната финансова независимост. Заемала е различни постове в политиката. Била е Министър за здавеопазването и Министър на туризма.

лен Джонсън-Серлив, Либерия

Тя е първият президент от от женски пол в Африканските страни. Строгата и независима Елен заема повече от осем важни политически длъжности, има шест международни награди, сред които са наградата Рузвелт и Нобелова награда за мир. Има четири сина и шест внука. През 2006 година лично Кондолиза Райс и Лора Буш почитат встъпването и в длъжност на Президент. Тя се прославя в целия свят със своята непрестанна борба за правата на жените от Африка, за тяхната безопасност и възможността им да вземат важна роля в обществения живот. Тя е действащ президент на Либерия до 2018 година и любимка на целия африкански народ.

Вайра Вике-Фрейбера, Латвия

Вайра е притежател на повече от 20 международни политически награди и има множество почетни звания. В младостта си е можела да стане знаменит филолог, но вместо това се прославя като най-строгия и женствен президент на Латвийската Република. За осемте години, през които е на власт, тя утвърждава себе си като категоричен проамерикански политик, осъждащ Съветския комунистически режим. Тя е съпруга, майка на две деца и автор на осем книги. Вайра е силен, влиятелен и мъдър политик

Мери Тереза Уинфред Робинсон, Исландия

В независимата Исландия първият президент от женски пол става Мери Тереза Уинфред Робинсон, която заема тази длъжност от 1990 до 1997 година. Тази нежна жена завоюва любовта на целия народ с това, че посвещава цялата си политическа кариера на правата и свободата на човека. Особено внимание по време на управлението си тя придава на социалните проблеми, правилата на сексуалните малцинства, жените в брака, разрешаването на абортите и разводите, а също и благосъстоянието на бездомните. Понастоящем тя е ръководител на Международният институт по околната среда и е активен борец за решаването екологичните проблеми в света.

Мишел Бачелет, Чили

Тя става президент на Чили два пъти. Характерна е с женствеността си и изящния си стил, не толкова стила, свързан с външният и вид, колкото стила ѝ на управление. След военния преврат, организиран от генерал Пиночет, нейното семейство е изгонено от страната, когато тя е била съвсем малко момиченце. След завръщането си в родината, тя започва активно да се занимава с обществено-политическият живот на Чили. Заради своите заслуги Мишел става първата южноамериканска жена Министър на отбраната. Тя е съвършено нов тип политик. Енергична и независима. Разведена е и има три деца от трима различни мъже. Тя категорично се обявява за откритото изразяване на различните религиозни и сексуални убеждения.

https://sanovnik.bg/n-109074-%D0%9D%D0%B0%D0%B9-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8_%D0%B2_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F#h5

Таг велики жени президенти световна история 

Вижте още:

.

.

Историята на Уолтър Колинс е може би най-ужасяващата история за отвличане, която ще прочетете. Разиграва се преди около 90 години, а главен герой е не само отвлеченото момче, а и неговата майка Кристин Колинс.

В продължение на цяло десетилетие Кристин води десетки съдебни битки заради полицейска грешка, а накрая се озовава и в психиатрична клиника, защото не спирала да търси сина си.

9-годишният Уолтър Колинс изчезва през март 1928 година, отивайки на театър. Още на следващия ден майка му, подкрепена от своите приятели, стартира кампания за неговото издирване.

Новината за отвличането идва само 3 месеца, след като край Лос Анджелис е открито тялото на 12-годишната Марион Паркър, отвлечена и убита от Уилям Хикман Лисицата, и очакванията на полицията не били обнадеждаващи.

След месеци на разследване по различни следи, които водят до задънена улица, изненадващо властите от Чикаго изпращат известие, че са открили Уолтър. Майка му плаща разходите, за да бъде върнат в родния Лос Анджелис.

Кристин го чакала на гарата заедно с десетки души, включили се в акцията по издирване, но когато вижда момчето, разбира, че това не е нейният син. Полицията обаче била подложена на огромен натиск и обявила случая за приключен, опитвайки се да убедят Кристин, че това е изчезналият Уолтър.

Но 3 седмици по-късно Кристин се появява в полицейския участък и заявява, че момчето е измамник. Носи зъбните картони на нейния син като доказателство, че полицията е сгрешила, но органите на реда нямали намерение да си признаят грешката. Казват на Кристин, че си е изгубила ума и я изпращат в психиатрична клиника.

Само че скандалът не останал забравен. Капитан Джей Джей Джоунс извикал момчето на разпит и след като бил притиснат, признал, че не е Уолтър Колинс. Казвал се Артър Хъчис и след смъртта на майка си избягал от баща си и неговата втора съпруга, за да търси по-добър живот.

От снимка във вестника разбира за изчезналия Уолтър Колинс и тъй като двамата силно си приличали, решил да се представи за отвлеченото момче. Кристин е освободена от клиниката, а полицията е глобена с 10 000 долара.

Издирването на Уолтър започва отново и този път от полицията смятат, че са открили вярната следа – смятали, че Уолтър е бил убит от Гордън Стюарт Норткот и неговата майка Сара. Двамата са обвинени за убийството и изнасилването на 11 деца, чийто трупове били открити в близост до фермата, в която живеели.

Трупът на Уолтър обаче не е сред тях и макар че са намерени дрехи, подобни на тези, с които е изчезнал, категорични доказателства за неговата смърт няма. Сара Норткот признала, че някои от телата са погребани в пустинята, но и това не било достатъчно доказателство за Кристин Колинс.

До смъртта си през 1964 година тя вярвала, че синът ѝ е жив и не спирала да го търси. Нейната история е пресъздадена от режисьора Клинт Истууд във филма Подмяната с Анджелина Джоли в главната роля.

 https://sanovnik.bg/n-96387-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A3%D0%BE%D0%BB%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%81_%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D1%83,_%D0%BA%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BF%D1%80%D1%8F_%D0%B4%D0%B0_%D0%B3%D0%BE_%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8

 Таг историята Уолтър Колинс ,майка му

Френският крал Луи XIV, известен и като Кралят-Слънце, бил голям почитател на литературата и живописта, а при неговото управление изкуствата са в своя разцвет. Но това, което е малко известно, е, че любимият на народа крал имал таен брак с една от своите метреси.

Франсоаз д’Обиние пристига във Версай, за да бъде гувернантка на кралските наследници и бързо спечелила вниманието на Луи, въпреки че подкрепяла хугенотите, а не католиците.

Твърди се, че тя е успява да промени разточителните навици в двореца, ограничавайки пищните балове, а това ѝ спечелило редица врагове в аристократичните среди.

След смъртта на съпругата ми Мария Тереза, кралят твърдял, че няма да се ожени повторно, но поддържал многобройни връзки.

За съдбата на най-известната му любовница Франсоаз д’Обиние се носили различни легенди, които се разпространявали от ухо на ухо във Версай.

Франсоаз в родена в затвор, след като родителите ѝ са осъдени от кардинал Ришельо и изпратени в тъмница. Въпреки че здравето на момичето не е било в отлично състояние, тя успява да оцелее.

Опекуните ѝ обаче нямали никакво желание да се грижат за нея и когато е на 16 години я омъжват за природния поет Пол Скарон. Той бил познат като веселяк, понеже често устройвал събития в дома си, на които присъствали хора от артистичните среди по това време.

Но животът с този веселяк съвсем не е бил като приказка за неговата съпруга. Той страдал от ревматоиден артрит и се наложило Франсоаз да му бъде едно временни медицинска сестра, секретарка и прислужница.

Само след няколко години брачен живот Скорон умира и завещава на съпругата си само няколко листа със стихове. Предвкусвайки живота в нищета обаче, късметът на Франсоаз отново ѝ се усмихва.

Тя се сприятелява с популярната метреса мадам де Монтеспан. Мадам ходатайства за нея и така Фронасоаз става гувернантка на кралските наследници.

Когато я видял за първи път, Луи я сметнал за доста непривлекателно, но не спрял да търси компанията ѝ. Двамата говорили за литература и живопис, но за плътски удоволствия не можело да става и дума, понеже от начало гувернантката заявила, че няма да му бъде любовница.

След две години на постоянно ухажване променила мнението си и се превърнала в най-популярната метреса във френската история.

Луи ѝ дал титлата маркиза Ментнон и позволението да се разпорежда от негово име в кралския двор. Сред аристократите тя станала известна като Черната кралица, понеже орязала честотата на забавленията.

Това никак не притеснило краля и той я подкрепил и в отварянето на девически пансион, където възпитавали младите дами в християнски ценности и култура.

Тъй като Луи нямало как да пристъпи дадената пред обществото дума да не сключва втори брак, говори се, че се оженил за Франсоаз на тайна сватба.

След смъртта на краля тя се посвещава на обучението на девойките в пансиона, издигнат по нейна инициатива, и въпреки че е била известна като кралска метреса, си спечелила уважение до смъртта си.

https://sanovnik.bg/n-89296-%D0%92%D0%B8%D0%B6%D1%82%D0%B5_%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0,_%D0%BA%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8F-%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%86%D0%B5_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D1%8F_%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%BE

Таг жената, Краля-Слънце ожени ,нея

.

Търпението е добродетел, с който щадим не само себе си, а и най-близките си хора. Притчата, която ви представяме, показва защо трябва да броите до 10, преди да кажете или направите нещо.

Баща искал да превъзпита своя подрастващ син, който бил прекалено нетърпелив. Затова му дал чувалче с пирони и му казал да забива по един във вратата всеки път, когато изгуби търпение.

През първия ден момчето забило 37 пирона у когато нагледно видял колко е нетърпелив, решил, че трябва да се контролира.

Така от ден на ден забивал все по-малко пирони във вратата, докато не дошъл денят, в който не забил нито един пирон. Доволен от себе си, той се похвалил на баща си.

Тогава баща му казал да изважда по един пирон всеки ден, когато е бил търпелив към другите.

И така ден след ден момчето извадило всички пирони, които по-рано забило във вратата.

Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата както преди, казал баща му. Може да намушкаш някого с нож, а след това да го спасиш, но винаги ще има белег от раната.

Затова внимавай с думите, защото ако нараниш хората около себе си, няма значение колко пъти след това ще ги молиш за прошка.

https://sanovnik.bg/n-84800-%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5

Таг притча търпението, силата думите 

  От нас, хората, всички тези Същества се различават морално само по това, че са лишени от чувство за самост и от характерната за нас човешка емоционална природа. Никое от тях не притежава индивидуалност в смисъла, в който сме свикнали да говорим за себе си като за индивиди. Те просто не осъзнават себе си в такава степен разделени от заобикалящия Космос, както ние осъзнаваме своето несъвършенство. Индивидуалността може да бъде отличителна черта на една или друга Йерархия в зависимост от плана на нейната дейност или от нивото на нейната творческа активност. Колкото са по-висши енергиите, които съставляват Йерархията, толкова по-малко подчертана е нейната индивидуалност в сравнение с Единния Бог-Творец.

Вселената (в това число и човекът, като нейна част) по своята структура представлява холограма,която, както е известно, се състои от вълни.Всички, даже най-малките тела, се състоят от още по-дребни елементарни частици- електрони, протони, неутрони, неутрино, мезони, хиперони и т. н.; т. е., атомите не са твърди и неделими единици на Материята, а се състоят от огромни „кухини“, в които дребните частици се движат около ядра така, както планетите около своето слънце. 

Частиците, които запълват вътрешното пространство на атома, също не са материални. Субатомните частици имат много абстрактни характеристики и парадоксална, двойнствена природа: понякога те се проявяват като частици, а понякога – като вълни.Същата двойнственост се наблюдава при изследванията на природата на Светлината. В някои случаи Светлината проявява свойства на електромагнитно поле, в други се явява под формата на отделни кванти Енергия, фотони, които нямат маса и винаги се движат със скоростта на Светлината. Същото се отнася и до елементарните частици от всякакъв размер.Така например, като знаем Енергията на фотона, можем да изчислим дължината на вълната на кванта, който съответствува на този фотон, а по-точно –какъвто той едновременно се явява.

 Формата на частицата се подразбира като Същност, която се съдържа в малък обем или в крайна област на Пространството, докато вълната се разпространява в огромни области на Пространството.На субатомно ниво Материята не съществува определено в някакво конкретно място, а проявява в по-голяма степен само тенденция към съществуване; по същия начин и събитията вътре в атома не се случват закономерно в определено време и по определен начин, а по-скоро изразяват тенденцията да се случат. 

“Когато казват, че всички неща са произлезли от „Нищото“, съвсем не сеговори за „нищо“ в буквалния смисъл на думата, тъй като никога битието не може да възникне от небитието. Под НеБитие се разбира това, което не може да бъде изразено нито по Своите причини, нито по Своята Същност: с една дума това е Причината на Причините,Нея наричаме Първобитно Небитие, тъй като То е вътре във вселената, от Него ние не само възприемаме материалните обекти, но и Мъдростта, върху която е основан Светът.“ 

http://www.iskri.net/zefira/index.php/oris/238-094

 Таг  Коринтяни

 Освен това този факт означава също, че като въздействаме в някоя точка от Вселената върху дадено тяло или система, ние не само въздействаме на цялата останала Вселена, но получаваме и ответна реакция на това свое въздействие, т. е. с колкото по-голямо усилие въздействаме върху определено качество на Материята на Вселената,толкова по-голямо усилие трябва да можем да понесем от страна на самата тази Материя.

 Още един извод, който произтича от холографския строеж на Вселената (в това число и на нас с вас): информационното поле на Вселената се съдържа във всеки от нас, а това означава, че във всеки от нас във всеки момент от Времето винаги има информация абсолютно за всичко, което става или някога е ставало във Вселената.

Информацията, различаването, формата   шаблоните, които   съставляват  нашето знание за Света, са лишени от форма и размери Същности, които не можем да локализираме в Пространството или Времето.Информацията тече по вериги, които излизат извън общоприетите граници на индивидуалността и включват всичко заобикалящо.

Този метод на научно мислене прави абсурден опита ни да разберем Света посредством термините за отделни обекти и Същности, да разглеждаме индивида, семейството или рода като дарвиновски съобщества в борбата за оцеляване, да прокарваме разлика между Ума и тялото, да се идентифицираме с физическото проявление на човешкия Дух.       

Всяко устройство, което се състои от части и компоненти, образуващи достатъчно сложни затворени каузални вериги със съответните енергийни връзки, ще притежава ментални характеристики, ще реагира на различия, ще обработва информация и ще се саморегулира.В този смисъл можем да говорим за ментални характеристики на клетките, тъканите и органите на тялото, на културните групи и нациите, на екологичните системи или даже цялата планета или система.

Съществуването на атома, клетката, човека или Вселената- всичко се подчинява на едни и същи Закони.Нашата Слънчева система е същата тази космическа клетка от междузвездното пространство, която заедно с милиардите други енергийни структури съставлява частите на тялото и органите на Бога-Вселена. Както в човешкото тяло главната анатомична единица е клетката, така и всяка от слънчевите системи е главната анатомична единица от неразделната Материя, поместена в проявилата се Форма и организирана като Космос.

Всяка жива клетка се състои от протоплазма и ядро, а по-развитите клетки имат вътре в ядрото и ядърце.Това е микрокосмос, който има в себе си седем плоскости на битието, които отвън навътре можем да класифицираме по следния начин:

1. a) стени– аналог на физическото тяло на човека;

б) вътрешна обвивка – аналог на нисшите подразделения на астралното тяло;

в) протоплазма – аналог на Праната (етерното тяло на човека;

г) гранули, разпръснати в протоплазмата – низшият Разум на човека;

д) пространства в протоплазмата – аналог на низшите желания и емоции;

е))ядро – ядро на Висшият „Аз“ на човека;

ж) ядърце – аналог на будхическото тяло, в него има център за излъчване на Енергията – синтезното слънце на Системата, където Съзнанието на клетката влиза в контакт с Атмата.

По същия начин Слънцето – Висшият „Аз“ на тялото на нашата система от Светове,е ядро на онази Космическа Клетка, която наричаме Слънчева система, а въртящите се около него проявени във Физическия план планети представляват взети заедно нисшият Манас на низшия „аз“ на тази система.

Това са същите, разпръснати в протоплазмата клетки „гранули“.За външна стена на клетката – Слънчева система, може да служи или финоматериалното струпване на магнетични сили или същото струпване, но материализирано, подобно на пръстена на Сатурн. Между другото ще отбележим, че всяко от Слънцата на нашата вселена е произлязло от едно Духовно Слънце, което символизира цялото духовно поле на Космоса.В определена степен можем да сравним всяко Слънце с „дупка“ в небето, през която Духовното Слънце излъчва своите еманации. 

„Извиси се над всички висини, спусни се по-дълбоко от всички дълбини, почувствай в себе си с усещането за всички сътворени неща – водата, огъня, сухото и мокрото.Представи си, че сиедновременно навсякъде: на земята, в морето, в небето,че никога не си се раждал, че си още ембрион, че си млад, стар , мъртъв, че си от другата страна на смъртта.Познай всичко наведнъж: времената, разделянето, нещата, качествата, количествата и ти ще познаеш Бога.“

http://www.iskri.net/zefira/index.php/oris/238-094

таг ману ,вселената ,точка, система

Благословения се изливат над благодарното сърце.

Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост трае до века – Псалм 107:1

Изразяването на благодарност е благословение. Благословение означава „благо“ (сладко, добро) и „словение“ или слово, т.е. думи. Да говориш добро. Хубаво е, кагото можеш да погледнеш към това, което си направил и кажеш: „Горд съм от постигнатото“. Удовлетворението е страхотно чувство, когато идва като оценка за живота ни.

В Едемската градина Бог изговори Своето благословение и даде оценка. Когато погледна мистерията и реалността на всичко, което беше сътворил, Той възкликна: „Добро е!“ Бог се радваше, когато създаваше света и завърши творението със Своя шедьовър – Адам и Ева. Бог даде и Своята оценка – „Това е добро“.

На кръста на Голгота Христос изрече най-голямото благословение. Докато още висеше на кръста за греховете на човеците, Той декларира: „Свърши се!“. Това бе най-голямото усилие и доведе до най-плодотворния и благословен резултат.

Когато Бог те сътвори и когато Христос те изкупи и плати възможно най-високата цена за теб, Небето чу отново тези думи на Твореца – „Добро е!“. Помисли за това. Бог гледа към теб и изговаря това благословение – „Добро е!“. Не допускай да си в несъгласаие с Бога и в неверие относно онова, което Той казва за теб с любов.

В смирение и удивление, ап. Павел пише: „В Христос още преди сътворението на света Бог ни избра да бъдем святи и неопетнени пред него – заради любовта си към нас“ – Ефесяни 1:4. Ще можеш ли след време и ти така да оцениш живота си, като вземеш предвид как си използвал времето, талантите, дарбите, възможностите си? Дали си живял за Негова слава?

Отношението е единствено и само твой избор. Благодарността е отношение, което избираш. Благодарността е много повече от осъзнаване за нещо придобито – то е решение, избор, който правиш. Погледни отвъд битките и предизвикателствата и виж пълната мярка на благодатта Му, изобилната Му любов, ежедневното Му снабдяване в живота ти – и просто бъди благодарен. Погледнеш ли така, ще намериш много повече причини за благодарност, отколкото за недоволство и оплакване.

Докато броиш благословенията си животът е най-хубав, а хвалението ти най-силно. Искренната и простичка благодарност е винаги крачка на вяра. Бог винаги е добър. Това е правилният отговор за Божията добрина. Ето, толкова просто е: „Каквото и да се случи, бъдете благодарни. Така иска Бог да живеете в Христос Исус“ – 1Солунци 5:18

Молитвата ми за теб днес е да бъдеш благодарен за всичко, което Бог е направил за теб.

https://jivot.org/blagodarnostta-e-otnoshenie/

Таг благодарност, отношение

ПРОСЕКИНЯТА

Следващата история може да ви прозвучи като приказка и предание от  стари времена, но за жалост, не е нито приказка, нито легенда. А една тъжна, житейска история от родната действителност. Може дори да ме обвините, защо съм  нарушил приятното настроение от прочетеното до тук, защо съм  турил пръст в раната на нашето време с познатите от  телевизионния екран риторични въпроси, които все още нямат  свестен, прием- лив отговор! Може!… Но нали и от литературните страници тези въпроси трябва да стърчат, като таралежови бодли, за да тревожат, будят, крещят и зоват?

В един  средно голям град, в крайния му квартал, живеело бедно семейство. Баща, майка, дъщеря и двама сина-близнаци. От каквато и да е наемна работа по къщите и полето, от  подаяния на  съседи и приятели, от животворна просия понякога – едва свързвали двата края. След раждането на дъщерята Пенка, която била белязана от Бога с недоразвита  умствена система, майката едва дочакала следващото раждане на близнаците. Изтощена от слабост и недохранване, разболяла се тежко, не можела вече да шета по чуждите къщи и дворове, заживяла само с болничните и детските добавки. От отчаяние  безработният баща се предал на изкушенията на Дявола – занемарил се, изоставил се на течението на съдбата да го носи като пожълтял лист отбрулен, пропил се с онова, което тук-там заработвал или от просията в кръчмата.

И така, семейството останало да се изхранва с единствените  болнични и детски помощи. До други социални помощи не стигнали може би нямало кой да се застъпи за тях или защото от кметството  били  сигурни, че бащата работи някъде в сивата икономика. Когато той неочаквано се  разболял и изненадващо починал, властта в селото пак нищо не направила за семейството. Разчуло се, че кметският наместник на пияна глава казал някъде: „Загроби се от пиянството си! Да се беше замислил за децата си!”

След смъртта на мъжа си стопанката още повече се разболяла. От денонощни мисли, какво ще прави, как ще я карат, на кой  селски Господ да се молят за помощ! Като  майка, тя вече себе си прежалила –  тежката й грижа били децата. И най-вече умствено недоразвитата й дъщеря. Защото тя трябвало да гледа децата, макар че тя самата  се нуждаела от  грижи.

Когато коварната болест повалила майката на леглото, и тя ден след ден започнала да се прощава с живота, след дълго мислене, повикала до себе си дъщерята. Не била сигурна, дали ще я разбере и послуша, дали със своята умствена изостаналост може да поеме някаква отговорност, но все пак, нямала друг избор, та решила да сподели тревожните си размисли и казала:

Мила моя дъще! Както виждаш… моят живот свършва, баща ти ме вика… Като ида при него, ти ще бъдеш баща и майка на твоите братя… Приеми моята заръка, да се грижиш за тях, да ги пазиш от малките селски побойници, докато пораснат и вземат хляба в ръцете си… Щото после, когато ти остарееш, те за тебе ще се грижат. Няма да те оставят като мене по чужди къщи да слугуваш и по мегданите да просиш за коричка хляб.

  – Да, мамо – рекла през сълзи дъщерята, – така ще бъде, както казваш. Ще се грижа да братчетата си, няма кой друг…

Тогава майката са пръв път видяла в погледа на дъщеря си своята загриженост, своята мъка и надежда за децата, усмихнала се и тъй, тихо и кротко се  простила с дъщеря си и със света…

След погребението социалните служби най-после се раздвижили и пратили близнаците в дом за сираци. Две-три години Пенка живяла в бащината си къща. Преживявала с подаяния на добри хора, с подхвърлени левчета от селския чорбаджия, който  тихомълком приватизирал единствената нива, двора и лозето на семейството й. Но тъй като болният ум на вече порасналата жена отвреме-навреме просветвал, искала да работи, да си изкарва сама хляба, за да помага с  джобни пари на братята си, които скоро щели да напуснат заведението. Не искала да се унижава с ровене по казаните за смет до селския ресторант, не искала да стане клошарка и просякиня. Но кой от новите селски богаташи  можел да вземе  на работа  жена, която поня- кога сама си говорела по улиците, играела си с децата,  губела си паметта, задавала нелогични, глупави въпроси!

така, когато подаянията като вид просия й омръзнали, когато инстинктът за оцеляване се пробудил с нова активност, тя решила да си опита късмета в големите градове – Шумен и Варна. С част от логическото си мислене искала да бъде по-близо до  двамата си братя, които останали на обща работа в Дома, заради хляба и  облеклото. А може би вярвала, че в големите градове има по-добри хора, които можели да й помогнат с каквато и да е работа. Но ден след ден крехката й надежда рухвала, докато накрая жената се примирила със съдбата си и станала просякиня. Ала и тогава не мислела за себе си, не се пропила и занемарила, а спестявала за братята си. И когато  ги изпращала в казармата, за тяхно  учудване, дала им  доста соли- дна спестена  сума. Нали била обещала на майка си да им бъде баща и майка! По всичко си личало, че и като просекиня, тя си била запазила живо чувството за отговорност и семейно единство.

Минали години, братята се уволнили, поскитали известно време по черноморските курорти, намерили си там  чуждестранните половинки, задомили се и хукнали към щастливата Западна Европа. Пари да печелят, живот да живеят. И както обикновено се случва самата мисъл за многото пари, за лъскавите коли и  мечтаните удоволствия, до такава степен обсебили  младоженците, че те не само  прекъснали връзката със сестра си, но започнали да странят и да се срамуват от нейната болест и просия. Да не ги излагала! Не само, че не са я поканили на  сватбите си в скъпи, престижни ресторанти в Южното Черноморие, тъй като младоженките били от заможни семейства, но и по-късно дори  цветна картичка не са й пратили. Добре дошла била за тях мисълта, че  клошарката, тяхната родна сестра, нямала адрес нито във Варна, нито в Шумен, където всички улици и площади, всички кучета-помиари и всички нещастници като нея е познавали….Тъжно ми стана от  тази история!

Особено, когато разбрах от една бивша селска съседка на нещастното семейство, за случайната й среща с „лудата Пена”.   Видяла я да проси с протегната ръка пред една варненска църква, опитала се да побегне от срам, но после се отворила на спомени и приказки за тъжното си житие-битие по улиците и заслоните на големия град. Просекинята сама заговорила за братята  с предишната си сестринска обич, не им се сърдела, че са я забравили, че не искали да ги срами, това заслужавала тя. Била щастлива, че са живи и здрави, известни и богати хора, с тяхното щастие и тя била щастлива! Накрая съвсем сериозно и неочаквано мъдро казала: „А това… че са ме забравили, ако е грях, нека Господ да ги съди, не аз!.. Пък тия наши управници, дето ни забравят, те рано или късно сами ще се осъдят и в богатството си  ще се  удавят!”

 Дано!

Но съмнявам се, дали нашите деца и внуци ще доживеят до това щастливо време! Когато ще започнат да се сбъдват пред- сказанията не само на пророци, учени, общественици и политици за по-щастливо бъдеще, но и на  „лудите мечтатели” като Просекинята Пена!

 Участник в Четвърти Национален конкурс „Човекът на Новото време“