Страстта към пътешествията е явление, което съпътства човешкото развитие от античността до наши дни. Българската история също ни среща с личности, които са се отправили в търсене на непознатото далеч извън пределите на страната. Сред слабо познатите имена е и една дама – Люба Кутинчева, чийто живот е изпълнен с интересни случки и перипетии.

Тя е родена на 15 май 1910 година във Велико Търново в семейството на лекар и музикантка. Нейната майка е племенница на капитан Райчо Николов, убит по време на Съединението от 6 септември 1885 година. Още когато е на 2 години, Люба заминава с цялото си семейство за Силистра, която малко по-късно ще премине под румънско управление. Самата тя определя този период от живота си като „робски гнет“ и не е изненадващо, че нейния баща става част от Добруджанската революционна организация „Свободна Добруджа“.

Семейство Кутинчеви избягва репресиите, заминавайки за България, а самата Люба отива в Цариград при свой чичо. Там тя започва да изнася сказки, посветени на българската литература и традиции, насочени към опитите за асимилация на населението в Добруджа от румънските власти. Беседите се радват на голям успех, а когато не е заета с тях, Кутинчева върши различна селскостопанска работа. В резултат на това скоро младата дама успява да се стабилизира финансово. Когато е на 19 години решава да направи нещо нетипично за нейните съвременнички – да пътешества.

В рамките на следващите няколко години тя обикаля множество страни в Африка, Близкия и Далечния Изток, неизменно придружавана от агронома Никола Кутинчев. Пред чужденците те се представят за съпрузи, а в последните си години тя ще твърди, че това е нейния баща. Фактите не подкрепят нито една от двете тези – тя сключва брак чак през 1939 година с журналиста Александър Дагоров, а презимето й Иванова изключва Никола да е нейн баща.

Пътешествието на авантюристката започва от Палестина, Израел и Египет, като в нейния запазен архив фигурират снимки от  църквата „Възкресение Христово“, пирамидите и Сфинкса в Гиза. След това тя се насочва към Трансйордания, където бива приета на аудиенция в двореца „Рагадан“ от емира Абдала ибн Хусeйн, Ирак, Персия и Оман. Пътят й през Индия пък дава шанс на Кутинчева да се срещне със самия Махатма Ганди. Съдбата обаче подготвя и изпитания за българката, която минавайки през Цейлон, Бирма и остров Суматра се разболява от тропическа треска и се възстановява със сериозни усилия.

Кутинчева посещава и окупираната от Япония Маджурия преди да стигне до китайския град Шанхай, където бива отвлечена заедно с две англичанки и освободена срещу откуп от 5000 долара. Тези любопитни детайли карат някои изследователи да смятат, че освен като пътешественичка, тя е посетила тези екзотични места и в качеството си на шпионка.

Със сигурност е установено, че Люба е в тесен контакт със съветски дипломати, но какъв е характера на нейните визити не е съвсем ясно. Профилът й обаче прави шпионската версия много правдоподобна – освен че пътува много, тя владее френски, румънски, турски и руски език, а впоследствие научава арабски и есперанто.

При всички положения през 1935 година Люба Кутинчева временно спира странстванията си и се установява в Париж, където следва журналистика и френска филология. Двете специалности напълно отговарят на авантюристичната й натура и в продължение на година тя е фотокореспондент на различни местни издания, като в същото време е акредитирана от името на българския вестник „Дневник“. Използвайки предимствата на професията си тя посещава мароканските градове Тетуан и Казабланка, Южна Африка и Мадагаскар.

През 1942 година видната пътешественичка публикува книгата „Япония – лични впечатления, наблюдения и проучвания“, което остава единственото й произведение. Тя се състои от пътеписна част, озаглавена „Към японския бряг“ и статистическо-описателна глава. След 9 септември 1944 година името на Люба Кутинчева изчезва от публичното пространство, а смъртта й на 20 септември 1998 година оставя без отговор множество въпроси, свързани с интересната й житейска

https://bulgarianhistory.org/lyuba-kutincheva/

  Таг мистериозната  авантюристка Люба Кутинчева

 ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

ТИ СИ ДОБРО МОМЧЕ

-Такава ли била работата, готин?- чу се гласа  на Павката..

– Хей, кой си ти, че така ми викаш? Аз си имам име.

– Тъй ли миличък?

– Виж  го ти, нашия. Изненадваш ме. Навсякъде чуваш ругатни и грубости, а ти си май човек от бъдещето?

– Какво бъдеще те гони? Как се казваш, мой човек?

– Сега пък мой човек. Да  не съм ти рода?

– Брей, виж го нашият? Пецито бе, Пецито съм. Тъй ми викат. Вече  си забравих майката и бащата.

– Браво. Така ми харесваш.

– Е, и… Значи така ти харесвам. Аз пък си мислих, че ме бъзгаш.

– Как да те бъзгам? Какво е това?

– Бъзгам, значи подигравам.

– А ха… Вече ми стана ясно. Това май е   улична дума. Чувам го от онези, нали ги знаеш?

– Кои бе?

– Ами ония, от улицата.

– Вече ми става ясно. На мен не ми харесват тия. Баща ми и майка ми не са ме учили на това.

– Виж го , нашият синковец! Слуша майка си и баща си.

– Кой слуша майка си и баща си?

– Ами ти.

– Сега разбирам. Моите родители са изключително възпитани.

– Ха, ха, ха. Останали ли са още такива?

– Да, приятел.

– Какъв приятел съм ти аз? Моите хич ги няма. Изоставиха ме и раста по улиците.

– Как хич да ги няма?

– Щото баща ми е пиеница, майка ми не  се прибира в къщи.  Сега разбра ли?

– Съжалявам. Ами на теб харесва ли ти да си такъв?

– Как не. Мога ли да бъда друг?

– Може разбира се. Желанието е наше.  Ако послушаш разума си, можеш да станеш най- готиният човек.

– Тъй ли? Моите приятели се растат на улицата. Цяла тайфа сме. Все отбор момчета.

– И те ако са като теб.

– Как така като мен? Да не би да съм лош?

– Не си лош, но насила се правиш на такъв.

– И  на мен ми омръзна да съм такъв.

– Тогава се прибери и си намери работа,  и добри приятели. Не гледай родителите си! И те могат да се променят, но май нямат желание.

– Май си прав? Това е добра идея. Ще е добре пак да се срещнем. Ти  си добро момче.

 писателят сатирик Весела Будилкова / Мария  Герасова/

През всичките епохи от историята хората са се поддавали на изкушението на идолопоклонството. Жалко е, че човек така и не успява да осъзнае колко измамни всъщност са идолите и колко пагубно за душата му е да се покланя на някой друг, а не на Единствения, Който заслужава поклонение.

Повечето форми на съвременно идолопоклонство имат един и същ общ елемент – обектът на тяхното поклонение е Аза. Повечето хора вече не се покланят на изваяни от някакъв материал идоли и образи, но несъзнателно се прекланят пред олтара на бога на Аза. Тази форма на идолопоклонство се нарича самообожествяване или себетеизъм и независимо, че е изключително разпространена в съвремието тя има древни корени.

Появата на самообожествяването можем да открием още в драматичните за цялото човечество събития в Едемската градина. Тогава мъжът и жената престъпиха дадената от Бог заповед, което на практика означава, че в онзи момент човек отхвърли върховенството на Бог и започна да живее по свои собствени правила. Разривът на връзката със Създателя, поради консумирането на плода от дървото за познаване на доброто и злото доведе до това, че човек в крайна сметка избра да замени Бог със себе си. По този начин се роди религията себетеизъм.

Самообожествяването е идолопоклонство с древна история, но днес то се стреми да изглежда в крак с модата, за да бъде успешно в сегашния свят. Себетеизмът се вписва много успешно и дори е на почит в модерните атеистични идеологии, които властват в днешните култура, обществени отношения, държавни политики, човешки взаимоотношения и т.н.

Един от най-показателните актуални примери за самообожествяване е свързан със съвременното движение за подкрепа на абортите. Да, това движение наистина е резултат от себетеизма, защото в същността му е претенцията на жената да бъде като Бог. Само Бог може да има власт над живота и над смъртта. Жената (разбира се, изключение не прави и мъжа, който подкрепя убийството на неродените) обаче си мисли, че може да решава дали детето, което расте в утробата й трябва да се роди или да умре. В този смисъл феминизмът, който е в основата на движението за абортите е идеология, чийто корени можем да видим още от началото на историята. Нека само си спомним как жената зададе посока на мъжа в Едемската градина и човекът трябваше да се окаже вън от най-прекрасното място за живеене. Самообожествилото се човечество сякаш продължава да мляска от същия забранен плод, който го отдели от Бог.

За да съборим идола на самообожествяването трябва да признаем, че той се сраснал с нашата природа и да го отхвърлим във всичките му форми. Лъжата, че любовта към Аза ще ни донесе така мечтаното удовлетворение от живота е същата, с която сатана подлъга Адам и Ева. За съжаление много хора още приемат тази лъжа за истина. Изповядващите богословието на просперитета са някои от тези хора; те не виждат, че доктрината им е изградена върху идола на самообожествяването. Ние никога няма да намерим щастие като се фокусираме върху себе си. Животът ни ще придобие смисъл само когато сърцата и умовете ни са отворени за Бог и за другите.

Светът наистина е самотно място и всички ние се нуждаем от любов и приятелство. Тази нужда обаче не може да бъде задоволена с изграждане на консуматорски манталитет, а като се стремим да приличаме на нашия Спасител. Колкото повече даваме, толкова повече ще получаваме и това не се отнася за финансовото обогатяване, за което бленуват последователите на идеологията на просперитета, а за избор да живеем така, че чрез покорство към Божия Син да инвестираме в „небесната си сметка”. Колкото повече даваме в синхрон с ценностите на Царството, толкова повече ще се отвращаваме от грозното лице на егоизма и самообожествяването и ще заживеем изобилния живот на Божии деца.

 Явор Костов 

https://otkrovenia.com/bg/eseta/groznoto-lice-na-samoobojestvyavaneto

Координацията на движенията се осъществява от съвместната функция на много структури от периферната и централната нервна система. При увреждането на всяка една от тях може да настъпи нарушение на координацията. Медицинският термин, който обхваща всички тези нарушения, е атаксия.

Редица учени са на мнение, че здравословният начин на живот, правилната диета и приемът на хранителни добавки могат да подобрят работата на мозъка с цели 37%. Координацията е един от основните мозъчни процеси.

Ако се храните предимно с тлъсто месо и диетата ви включва по-големи количества мазнини, без да пречиствате редовно организма си, вероятността да срещнете проблеми със запаметяването и координацията е значително по-голяма.

За сметка на това омега-3 ненаситените мастни киселини ще помогнат на мозъка да се ориентира в нови ситуации и по-бързо да изпраща информация до нервите из цялото тяло, в което всъщност се корени координацията.

Черна Гора е китна държава между Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия и Хърватия, а най-хубавото е, че е само на 580 км от София. Най-бързо и лесно дотам се стига през Хърватия.

В Черна Гора природата ще ви очарова, ще загубите броят на църквите и манастирите, а средновековните замъци и крепости се редуват като в приказките.

Кухнята не се различава много от българската. Националните специалитети са гушка прашута (пушено-сушено месо на скара) и качамак. Морските блюда са важна част от менюто. Храната се полива с “Никчишко пиво” и червеното вино “Црногорски Вранац”. На много места по пътищата свободно се продава кашкавал, както плодовете и меда по  българските пътища.

Подгорица

Столицата Подгорица е най-големият град в страната – административен, културен, образователен и икономически център.

В древността през Подгорица е минавал пътят на търговията от Азия за Европа. Сега се твърди, че оттам минава пътят на контрабандата, а през последните няколко години и на крадени коли от Германия и Западна Европа.

Лъскавите возила в Черна Гора могат да засенчат и най-атрактивния авто парк пред софийско заведение. Близо до града има ски комплекси, а на север са крайбрежните курорти на Адриатическо море.

В Подгорица не бива да се пропуска градският музей, дворецът Петрович в най-големия парк на столицата и арт галерията. Съвсем близо до града е крепостта Медун.

Не бива да се подминават и рибните ресторантчета, които се намират на 15 минути западно към град Будва.

Иначе в града е пълно със заведения за бързо хранене с богат асортимент от тестени изделия и пици.

1. Ходете с изправена стойка
Изправете раменете си, стойте изправени, главата вдигната леко нагоре. Вашата стойка ще промени начина по-който вие и околните ви възприемат. Изправената стойка е стойка на победител. Погледът ви трябва да гледа напред, не надолу – това ще подобри увереността ви и ще комуникирате по-сигурно, хладнокръвно и убедително с останалите хора.

Изправената стойка води до производство на повече серотонин, който влияе положително на самочувствието, увереността, смелостта и желанието ви за постигане на резултати. Колкото и невероятно да звучи – малка промяна в стойката и езика на тялото ви, може да промени драстично начина ви на живот и

Звучи невероятно, но тази малка промяна в стойката ви наистина може да
промени ежедневието ви и да ви направи по успешни.

2. Отнасяйте се към себе си с отговорност, към най-важния за вас човек
Направете списък с всичко, което е най-добро за вас. Запитайте се: полагате ли всички необходими грижи за себе си, като за най-важен за вас човек. Установете какви са ценностите ви, какви са критериите ви, какво харесвате, какво не и какъв човек сте. Поставете си цел и я следвайте. По този начин, няма да се влияете от оценките на другите.

Вярвайте в себе си, мотивирайте се като откриете какво ви влече да правите и в какво най-добре бихте достигнали максимума от потенциала си.

3. Сприятелете се с всички, които ви мислят доброто
Повечето от нас имат приятели, с които прекарват добре и се забавляват. Дори и да не го признаваме, обаче, част от тези хора ни дърпат назад или просто забавят развитието ни. С тях сме, защото се познаваме отдавна, били сме съученици, колеги и имаме общи интереси, хобита и занимания.

Най-добрите ни приятели не са тези, с които ни е най-весело и приятно, а тези които ни предизвикват да израснем, да станем по-добри, по-успешни, по-можещи и по-знаещи. Често ни се струва, че тези хора ни критикуват излишно, но ако се вслушаме в градивната критиката – това ще ни е от полза.

Заобиколете се с хора, които ви ценят, подкрепят и не толерират само-разрушителните ви наклонности. Хора, които не ви оставят да се депресирате и да придобиете манталитет на жертва. Тези хора ще ви покажат потенциала и ще ви предизвикат да бъдете най-добрата версия на себе си, която бихте постигнали.

4. Сравнявайте се със себе си от вчера, не с другите хора днес
В живота винаги има хора, които се справят по-добре и по-зле от нас. Непрестанното сравнение с другите води до комплекси за малоценност, разочарование и загуба на увереност и мотивация за развитие.

Да не споменаваме, че сравнението с другите е голяма загуба на време. Ако имате необходимост да сравнявате с някого, спомнете си вашият вчерашен ден и опитайте днес да постигнете една идея повече, да направите повече и да бъдете по-добри и по-успешни от вчерашното си „аз“.

5. Не оставяйте децата ви да правят неща, които уронват престижа им във вашите очи и са причина да не харесвате
Ако видите, че децата ви правят нещо нередно, опасно или вредно – най-бързо и безапелационно трябва да ги спрете. Ако не поемате отговорност за дисциплината и развитието на децата се, вие им вредите, като се опитвате да избегнете всеки конфликт от страх да не ги нараните психически. По този начин вие лишавате децата си от пример за подражание на дисциплина, организираност, несъгласие с нередното и характер. Този пример е силно необходим за изграждането им като силни, дисциплинирани и отговорни личности.

6. Подредете и изчистете дома си, преди да критикувате света
Джордан Питърсън ни учи, преди да започнем да критикуваме другите и света, трябва да даваме добър пример. А най-добрият пример се дава тогава, когато спрем да правим това, което мислим за грешно. Помислете, какво да подобрите в живота, поведението и мислите си и във вас самите, преди да вините, който и каквото и да е извън вас.

7. Стремете се към онова, в което виждате смисъл, а не това, в което виждате най-голяма печалба
Животът е страдание. Библията ни учи на това. Може би си мислите, че ако, лъжете, изневерявайте, крадете, заблуждавайте, манипулирайте, и не ви хванат – всичко е наред. Може би си казвате, че няма значение, все пак се намираме в една безсмислена Вселена и безкраен-празен свят. Обаче, не е точно така, нали?

Дори и да няма по-висш смисъл на съществуванието ни, всичко, което мислим, казваме и правим създава реалност за нас и другите хора. Ние сами създаваме нашия свят и когато сме водени от любовта и истината – всичко е по-различно. Помнете, че това е никога не свършващ път, по който вървим, а не крайна точка, в която стигаме.

8. Винаги казвайте истината, или поне опитайте да не лъжете
Истината винаги излиза наяве. Лъжите, измамата и неистините рано или късно ще се върнат при вас и ще ви захапят, точно тогава, когато най-малко очаквате. Репутацията и образът ви е всичко, което имате на този свят. За това не съжалявайте, че винаги казвате истината, или поне не се опитвате да лъжете.

9. Когато слушате някого – винаги предполагайте, че може да знае нещо повече от вас
Сами ще се изненадате, колко много може да научите от другите, стига да слушате внимателно и да вниквате в това, което ви казват. Неуморното търсене на нови знания и информация е това, което ни прави мъдри.

10. Бъдете прецизни и акуратни в изказа си
Когато комуникирате – заявете точно, ясно и конкретно каква е позицията ви, какви са мислите, целите, желанията и амбициите ви. Какво искате да постигнете, как и защо. Така, ще си спестите време, ще бъдете разбрани и ще постигате целите и желанията си по-лесно, намирайки съюзници. Не прикривайте грешките си, а ги назовете конкретно. Само по този начин ще израснете и поемете по нов по-добър за вас път.

11. Не пречете на децата, докато карат скейтборд
Да предпазвате децата си винаги е лоша идея. Те трябва да израснат, да се изправят срещу страха си, да се поучат от грешките и неуспехите си, за да продължат напред. Когато децата ви пораснат, ще се сблъскат с трудностите и предизвикателствата на живота. Вие едва ли ще сте до тях във всеки един момент за да ги спасявате и защитавате, те трябва да се научат сами да правят това.

Често постъпките на децата, може да ни се сторят лекомислени. Децата може би не искат каската или наколенниците, когато карат скейтборд, но това показва тяхната смелост и възпитават склонност към риск. Помнете, че границата между смелостта и глупостта е доста тънка.

12. Ако забележите котка на улицата – погалете я
Отделяйте си няколко минути всеки ден, в които да се полюбувате на света и живота, колкото и ужасен, налудничав, забързан и неумолим да ви изглежда.
Джордан Питърсън продължава „докато се разхождате, пред вас може би ще да появи котка. Посегнете и я погалете, след което я проследете внимателно, след малко ще си припомните, как чудото на Битието би могло да компенсира всичкото страданието, което го съпътства.“

https://motivirai.me/1613/12-pravila-za-palnotsenen-zhivot-ot-dzhordan-pitarsan/

 Таг 12 правила ,пълноценен живот от Джордан Питърсън

Какво е научно знание:

Научното познание е информация и знания, които започват от принципа на анализ на реални факти и научно доказани .

За да бъде призната като научно познание, тя трябва да се основава на наблюдения и експерименти, които служат за свидетелство за истината или лъжливостта на дадена теория.

Разумът трябва да бъде свързан с логиката на научните експерименти, иначе мисълта е конфигурирана само като философско знание.

Научете повече за значението на различните видове знания.

Характеристики на научните знания

Една от основните характеристики на научното познание е систематизацията, тъй като тя се състои от подредено знание, т.е. формирано от набор от идеи, които формират теория.

Друг фактор, който характеризира научното познание, е принципът за проверка . Някои идеи или теории трябва да бъдат проверени и доказани от гледна точка на науката, така че да могат да бъдат част от научното познание.

Научното знание също е погрешно, което означава, че то не е окончателно, защото една идея или теория може да бъде свалена и заменена от друга, въз основа на нови научни доказателства и експерименти.

Сред другите характеристики, присъщи на научното познание, той се откроява от факта, че е: рационален, обективен, фактически, аналитичен, комуникативен, кумулативен, обяснителен, наред с други фактори, свързани с методическото изследване.

Общ смисъл и научни знания

Противно на научните знания, които изискват теоретична основа и доказателства от експериментирането, познанието на здравия разум се основава предимно на популярни вярвания, идеи и концепции, които се предават през поколенията чрез „културно наследство“.

Научете повече за смисъла на здравия разум.

Знанието за здравия разум не е въпрос, т.е. определя само мотива, но не проследява пътищата, които са довели до определено заключение.

Научното знание вече има за цел да разчете и да разбере всички процеси и етапи на една идея или теория, от използването на научни методи.

https://bg.uzvisit.com/1336-scientific-knowledge

Таг научни ,знаяния

1916-1926

1928-1946

2946-1946

1956-1966

1966-1976

1976 1986

https://www.woman-onthe-top.net/p/kakvo-se-noseshe-kogato-se-rodi-moden-kalejdoskop-za-posledniya-vek/

Таг модата назад