СВОБОДНИ РАДИКАЛИ
Leave a reply
Monthly Archives: юли 2023
Жан Маритен е роден през 1882 година. Отгледан ,като протестант, той преминава през агностицизма, за да приеме католицизма през 1906 година. Обхватът на интересите му е огромен- естетика, политическа теория, философия на науките, метафизика, литургията, еклесиастиката. Просветлението му настъпва след драма- двамата със съпругата му си обещават да се самоубият, ако до една година не открият дълбокия смисъл на живота. Накрая на срока се запознават с философията на Анри Бергсон и приемат католическата вяра .Преоткрива теологията на Тома Аквински и възприема учението на Аристотел. Влиза в историята на мисълта на 20 век- определя философията, като „кралица на науките“. Според него, науката е узурпирала ролята на разума и философията и така е навредила на интелектуалното развитие на човечеството. За него, метафизиката е по –важна от епистемологията /теорията на познанието/.Той разглежда мисълта и съществуването, като тясно свързани помежду си. За него етичните норми са залегнали в човешката природа и неслучайно участва в изработването на Универсалната декларация за правата на човека .Учението му за интегралния хуманизъм е в основата на християндемократическото политическо движение в Европа. Папа Павел VI посвещава на него „Обръщението си към хората на мисълта и хората на науката“ на II- рия Ватикански събор. Умира в 1973 година.
Маршал Маклуън .Получава магистърска степен по английски език от Университета на Торонто. Защитава докторантура в Кеймбриджкия университет /1936/.На следващата година преминава от протестантизма към католицизма. Става преподавател в университета на Торонто през 1946 година.
Герхард Херцберг .Роденият през 1904 година в Хамбург Херцберг е принуден да напусне Германия поради еврейския си произход. Негова втора родина става Канада. Създава лаборатория по молекулярна спектроскопия, която получава световна известност. В нея установява за първи път структурата на свободни радикали атоми, молекули и йони със свободни електрони. Това е нормалното състояние на материята в междузвездното пространство. Там, атомите, молекулите и йоните са подложени на непрекъснати въздействия- лъчения, гравитация, космически сблъсъци…Интересна подробност е, че ние имаме такива радикали и в собственото ни тяло. Колкото по-голяма е тяхната плътност в човешкия организъм, толкова по-голяма е опасността от развитието на рак и други тежки генетични заболявания. Идентифицира някои молекули в планетарните атмосфери ,в кометите и в междузвездното пространство .Той е истински визионер . Предполага, че слънчевата светлина разрушаваща двуатомния въглерод- химично вещество, създадено от взаимодействието между слънчевата светлина и органичната материя в главата на кометата-което е доказано през 20.12.2021 година. Доказва съществуването на водород в атмосферата на някои планети.ХУМОР И САТИРА В ЕДНО БР 272
ХАЙ, ОСТАНИ СИ СЪС ЗДРАВЕ!
-Ей, ей, по- полечка! Не бързай толкова! Не виждаш ли, че има хора до теб?
- Да, да. Извини ме, миличка.
- Каква миличка съм ти , аз? Дори и не те познавам.
- Аха. Права си. Аз не съм от тук.
- Значи тъй? Аз пък те помислих за един познат от онова време.
-Тъй ли? На кого ти приличам?
- На Коцето ,от месарския магазин.
- А, припознаваш се? Аз съм Страхил, страшен войвода.
-Ей, стига ме бъзга, бе! Сега воеводи няма.
- Няма ли? Ами, на мен така ми викат. Страхил страшен войвода.
-Интересно именце!
- Интересно я. От него се плашат много хора.
- Айде ,бе!
- Какво айде, бе? Не си ли слушала за Страхил, воеводата? Дето е повел дружината си през Балкана.
- Чувала съм, ама тогава било друго време.
- Така е. Времената се менят, пък и хората да не говорим.
- Защо, добри са си хората, ама времето е тежко и се увълчиха.
-Ето сега. Дойдохме си на думата. Затова ми викат така. Защото не мога да търпя кривинките и се боря с Балкана.
- Как така, бе? Бориш се с Балкана? Той е висок и не можеш се пребори с него. Все пак, кой е този Балкан?
- Не се ли сещаш? Ами агресията. Не е ли като Балкана. Издига се и ни гледа най- отгоре, за да ни смаже.
- Аха. Най- после разбрах. Май си прав!
- Как да не съм прав. Виждаш, не съм седнал.
- Това ми е ясно. Защото много хора стоят постоянно на стола и не искат да станат от там.
-Ей, голяма умница се извъди!
- Как да не съм умница. Сега трябва да си умник, та да се пазиш от ония, нали ги знаеш?
- Туй, вие жените сте голяма работа! Викате, крещите и все на вашата да е.
- Ако не викаме, вие ще си правите какво ли не.
- Ей, не ни обиждай! Щото ще ти излезат криви сметките!
- Не се ядосвай де! Не стига, че всичко ми е писнало. Омръзна ми от виковете и крясъците по улиците. Пък и ти сега.
- Добре де, добре де! Хайде, остани си със здраве пък може пак да се срещнем!
писателят сатирик Весела Будилкова / Мария Герасова
Скандалното християнство бр.272
Истинското християнство предизвиква конфликти. Животът, посланията, смъртта и възкресението на Господ Исус са причина за най-дълбоката криза, която някой може да преживее. Вестта за възкръсналия Господ разтърсва битието на човек до такава степен, че след нея остават само два пътя: единият води до следване стъпките на Христос, а другият отвежда далеч от Него.
Срещата с Господа е невъзможно да бъде описана с прости думи. Всъщност Той е толкова различен от нас, че всичко, свързано с Него, е повод светът ни да бъде разтърсен из основи. Целият Нов Завет описва противоречията, съпътстващи Христос, докато е тук на земята. Конфликтните ситуации следват една след друга. В началото Йосиф се скандализира от факта, че Мария, неговата годеница, е бременна, в края евреите скандализират обществото с лъжата, че учениците са откраднали тялото, и всичко между тези две събития е съпътствано с конфликти.
Христовите послания и поведение скандализират постоянно. В поученията Си Той говори за превъзходния мир, идващ от познаването на Бог, но и заявява, че думите Му ще разделят дори най-близки членове на едно семейство; в действията си се противопоставя на човешки традиции, които претендират да водят хората към Бога, но всъщност ги отдалечават от Него; в отношението си към корумпираните лидери не си спестява острите думи, за да посочи Божията истина; и не на последно място – установява стандарт, в който разкрива предизвикателството на Божията любов.
Христос не скандализира само своите противници. Учениците Му често са изправени пред възможността да се обидят или може би да се разочароват, защото Исус често провокира да краен предел техните представи. Ако се пренесем в атмосферата на Тайната вечеря ще видим един такъв пример. След като приключват с храненето Христос се изправя, слага си престилка, налива вода в един леген и започва да мие краката на Своите ученици. Това действие е контракултурно до такава степен, че изглежда сякаш унизително. Господарите не правят така. Господарите демонстрират своята управленска власт, а не вършат слугинска дейност. С този пророчески акт обаче Христос разкрива една истина на Своите ученици, която обръща представата им за произхода на истинската власт в Божието царство. Христос разкрива тайната на истинския служител.
И истинският Служител издържа такова противоречие против Себе Си, че само в рамките на четири дни чува по свой адрес първо възгласа „Осанна“, а след това присъдата „Разпни Го“. С „Осанна“ развълнуваната тълпа, стояща пред портите на Ерусалим, посреща популярния Учител, яхнал магаренце, в очакване Той да реализира надеждите на всеки юдеин за свобода, независимост и възстановяване величието на Израил. Няколко дни по-късно същата тази тълпа, подучена от своите религиозни и политически водачи, крещи неистово „Разпни Го“, настоявайки пред римския управител Пилат да осъди на смърт същия този Учител.
Най-скандално за човешкия ум обаче си остава едно уникално събитие, което две хиляди години не спира да предизвиква противоречия. Грандиозната провокация в това събитие е свързана с факта, че то се случва три дни след смъртта Христос. Когато за учениците Му всичко изглежда загубено, а прекараното време с техния Наставник е на път да се превърне просто в един прекрасно болезнен спомен, идва вестта, че невероятното се е случило. Учителят се е завърнал от мястото, от което никой, никога преди не се бе завръщал. И наистина. Христос се явява на учениците след като бе умрял и бе погребан.
За всеки, който не е видял с очите си това чудо и не е докосвал с ръцете си възкръсналото тяло, това е скандално твърдение. Твърдение, което е или резултат от нечия болна фантазия, или е хитро скроена лъжа, или… или просто трябва да приемем най-сензационната от всички възможности – възкресението е истина. Скандална истина, която променя всичко. Преобръща с главата надолу целия ни свят.
Темата за възкресението е централна за християнството – християнство без възкресение не може да има. Ако Христос не бе възкръснал, щеше да е просто един популярен за известно време учител, чието върховно постижение е запознаването на широката му аудиторията с интересна система от правила и насоки за личен успех тук, на земята. В Неговото учение обаче не би имало истинска надежда, нито кой знае какъв смисъл, защото в крайна сметка смъртта щеше да обезсмисли необикновените му послания. Именно в това се състои мощта на смъртта като наш враг – тя не убива само човека, тя убива смисъла на живота.
Ако смъртта бе оставена непобедена, щеше да продължава да властва над човешкия род и да убива в зародиш дори най-крехките намеци за морал и ценности. Ако животът свършва с последния дъх, защо въобще е нужно да се стремим да правим нещо благородно, значимо и стойностно? Благородството, моралът и ценностите биха били относителни понятия, празни философски абстракции, подвластни на своята преходност. Ако смъртта бе оставена непобедена всичките развратни, нечестиви, неолиберални, етатистки, атеистични, мизантропски идеологии биха били относително истинни (защото истината би била относително понятие), а надеждата щеше да е една фалшива и вредна абстракция.
Великата новина обаче е, че Христос възкръсна. Божият Син погуби най-големия враг на живота – смъртта – и така върна надеждата и здравата логика на нашето съществуване. Във възкресението на Христос се съдържа смисълът на човешкото битие. Заради възкресението на Христос можем да мечтаем и мечтите ни да са стойностни копнежи, подарени от Великия Създател Бог, а не лишени от съдържание изкуствени романтични блянове.
Заради възкресението на Христос и ти, читателю, си на път да бъдеш скандализиран, защото… защото възкресението на Христос касае лично теб. Възкресението на Христос предизвиква или най-смисления повод да празнуваш, или (ако го отхвърлиш) най-логичната причина да се страхуваш. Ето защо посланието на истинското християнство „взривява“ най-големия конфликт както в живота на отделния човек, така и в целия човешки род през всички поколения – предизвиква ни към избор. Свободен избор. Избор за живот или за смърт.
© Явор Костов Всички права запазени
https://otkrovenia.com/bg/eseta/skandalnoto-hristiyanstvo
Таг Скандалното християнство
ЗАЕДНО В ЧАС БР 272
Програмата за професионално и лидерско развитие на “Заедно в час” подготвя завършващи студенти с високи постижения и опитни професионалисти от различни сфери да станат учители за период от две години. Те преминават през интензивно обучение, съобразено с най-актуалните тенденции в педагогическата наука по света и в България. През двете години на програмата участниците в неяполучават менторска подкрепа от хора с опит в преподаването, както и достъп до надграждащи обучения според нуждите им в класната стая. Всички учители от програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час” притежават или са в процес на придобиване на професионална квалификация “учител”. Обучението на участниците, които са в процес на придобиване на професионална квалификация „учител“, се осъществява в сътрудничество с университети – партньори, съгласно съществуващата нормативна уредба в системата на образованието.
“Заедно в час” и Синдикатът на българските учители си партнират с Министерство на образованието и науката, за да осигурят високомотивирани и подготвени учители по Национална програма „Мотивирани учители”.
Програмата предлага на училищата в страната да привлекат в своите екипи мотивирани и подготвени специалисти от разнообразни професионални области – със или без придобита професионална квалификация „учител”. Те са внимателно подбрани и готови да работят в училище за конкурентно и успешно българско образование. Обединението между „Заедно в час” и Синдиката на българските учители отговаря за осъществяването на модул 1 и 3 от националната програма, които са свързани именно с обучението, подготовката и подкрепата на нови хора за образователната система.
Защо да назначите учител по програма “Нов път в преподаването”
Помагате за успеха на всяко дете
Участниците в програмата залагат на индивидуален подход, наблягат върху мотивацията и прилагат разнообразни форми на обучение в класната стая и отвъд нея.
Подсилвате вашия екип
Само 10% от кандидатите преминават успешно взискателния ни подбор. Сред ресурса, с който могат да допринесат към екипа ви, са владеене на чужди езици, доброволчество, умения в проектната дейност и опит от обучение и работа в чужбина.
Развивате вашето училище
Вече 10 години “Заедно в час” активно развива партньорства с институции и съмишленици, ангажирани с образованието. Дейността на организацията е подкрепена от Министерството на образованието и науката и Синдиката на българските учители. Като наш партньор ще имате достъп до конференции и семинари за професионално развитие и споделяне на опит.
Ставате част от подкрепяща общност
През последните 10 години “Заедно в час” работи с над 250училища от 26 региона в България. Заедно с техните училищни екипи, нашата организация и всички наши партньори, ще се присъедините към общност от над 1500 съмишленици, ангажирани в системата на образованието на различни нива и готови да създават промяна.
НАПРАВЕТЕ ЗАЯВКА ЗА УЧИТЕЛ СЕГА
Кои са учителите по програма “Нов път в преподаването” през учебната 2021/22
77
учители владеят чужд език
41
от участниците имат учителска правоспособност
75
придобиват учителска правоспособност
87
от учителите са под 40-годишна възраст
0
са завършили или работили в чужбина
0
преподават в малки населени места
0
имат опит в проектна дейност, доброволчество
0
са преминали обучението Преподавай като лидер
След двете години 63% от участниците продължават да преподават в държавни или частни училища, а други се реализират в области като работа по публични политики, въздействие на местно ниво и други. Целта на “Заедно в час” е всички участници в програмата на организацията да останат дългосрочно ангажирани с каузата за качествено образование за всяко дете.
Повече за въздействието и развитието на възпитаниците на програмата може да прочетете тук.
Подготовка на учителите от програма “Нов път в преподаването”
Научете как подготвяме учителите и повече информация за програмата ТУК
0
дни
Въвеждащо обучение
0
година
Квалификация
0
седмици
Летен институт
0
седмици
Лятна академия
0
години
Преподаване в училище
2+
години
Професионално развитие
Какво очакваме от нашите партньори
- Да вярват в потенциала на всяко дете и целенасочено го развиват;
- Да могат да назначат един или повече учители по предмет/учители в група за целодневна организация на учебния ден за 2 години;
- Да имат готовност да осигурят учител-наставник и подкрепяща среда за нов колега;
- Да могат да осигурят между 80% и 120% заетост на учителя от държавния норматив по съответния предмет;
- Да осигурят възможност учителят да посещава обучения по програмата и да изпълнява допълнителните задачи, свързани с участието в програмата;
- Да имат готовност да назначат дипломиран бакалавър, който придобива в момента своята педагогическа квалификация;
- Да държат на ясната и прозрачна двустранна комуникация;
- Да имат готовност да споделят добрите практики от своето училище с общността.
* “Заедно в час” работи с общински и държавни училища.
Етапи на назначаване на учител от програмата
0.
Онлайн заявка за учител:
до 9 юни 2022 г.
Запознайте се с условията, на които трябва да отговарят училищата партньори и попълнете заявката.
0.Разговор с наш сътрудник:
март – юни 2022 г.
При необходимост ще се свържем с вас след получаване на заявката, за да ни разкажете повече за своята работа, предизвикателствата, с които се сблъсквате, и очакванията, които имате към учителите от програмата.
Преглед на документи и провеждане на интервю:
април – август 2022 г.
Ще ви изпратим документите на най-подходящия кандидат според вашите нужди и изисквания. След като прегледате изпратените документи, ще може да се срещнете и лично с кандидата за провеждане на интервю.
Назначение в училище:
август – септември 2022 г.
Вие взимате финалното решение дали да назначите учител от програма “Нов път в преподаването”. След одобрение на кандидата следва да сключите стандартен трудов договор с него. След назначението на учителя от програмата ще подпишем партньорско споразумение между вашето училище и фондация “Заедно в час”.
Какво споделят директорите на нашите училища партньори
Тотка ДановаДиректор на основното училище в Брестница, обл. Ловеч
Вярвах, че има нужда от промяна. Когато виждаш, че не се постигат целите, които би следвало, нещо трябва да се промени. А промяната трябва да тръгне от нас. Надяваме се, че вървим в правилната посока.
Пенка Трандева-РибарскаДиректор в СУ “Христо Смирненски”, Стара Загора
Основната причина да кандидатстваме по програмата на “Заедно в час” е да включим още един инструмент за засилване на интереса на учениците към ученето, повишаване на резултатите от обучението и най-вече разчупване на стандартния модел на преподаване.
Красимира БлагоеваДиректор на ОУ “Васил Левски” в с. Караджово, област Пловдив”
Партньорството със “Заедно в час” внесе един новаторски ентусиазъм, който, в комбинация с опита на работещите в училище специалисти, се оказа още един начин за намиране на креативни пътища за мотивация на учениците. Младите учители са проводниците на новото време и ние, директорите, трябва да съумеем да развием техния потенциал като търсим баланса между рутината на знаещите и тяхната креативност и близост до възрастта и мисленето на учениците.
Славка ЩереваУчител по руски език и директор на СУ “Любен Каравелов” в Пловдив
Аз вярвам в младите учители. При назначаването им се интересувам от личностните им качества, от желанието им да се развиват и от любовта им към децата. Много е трудно в началото и само с подкрепата на училищното ръководство и колектива един млад учител може да се справи.
Николина ЧерешароваДиректор на ПГ “Георги Сава Раковски” в Костенец
Предимствата на програмата са, че интегрира иновативни методи в преподаването, съобразени с най-новите тенденции в педагогическата практика; фондация “Заедно в час” е част от международната мрежа Teach for All, което позволява постоянен обмен на добри практики от различен контекст, но с много сходни проблеми.
За други въпроси и допълнителна информация ни пишете на schools@zaednovchas.bg.
Истории от нашите училища партньори
Т
Триумф: Български ученици бр.275
спечелиха 6 медала на Международната олимпиада по математика в Япония
Български ученици спечелиха 6 медала на Международната олимпиада по математика в ЯпонияИзточник: БГНЕС
Един златен, един сребърен и четири бронзови медала спечелиха български
Един златен, един сребърен и четири бронзови медала спечелиха българскиБългарски ученици спечелиха 6 медала на Международната олимпиада по математика в ЯпонияИзточник: БГНЕС ученици на Международната олимпиада по математика, която се проведе в японския град Чиба.
Българският отбор беше в състав от шестима състезатели, всеки от които се прибра с медал. Златно отличие завоюва единадесетокласникът от Софийската математическа гимназия (СМГ) „Паисий Хилендарски“ Марин Христов.
Неговият съученик от 12-и клас в СМГ Иван Тагарев спечели сребърен медал.
С бронзови отличия се прибраха от Япония десетокласниците Веселин Маркович от Математическа гимназия „Д-р Петър Берон“ във Варна и Ангел Христов и Профилираната природоматематическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“ в Бургас, както и дванадестокласниците Божидар Димитров от Природоматематическа гимназия „Св. Климент Охридски“ в Силистра и Илияс Номан от СМГ.
В 64-ата Международна олимпиада по математика участваха 618 ученици от 112 държави. В продължение на два състезателни дни те решаваха по 3 задачи в рамките на 4 часа и половина.
В оорното класиране България зае 25-о място. Победител стана Китай, следван от САЩ и Южна Корея.
Ръководители на българския отбор бяха проф. Станислав Харизанов от Института по математика и информатика към БАН и гл. ас. Стоян Боев от Американския колеж в Благоевград. https://frognews.bg/novini/uspeh-balgarski-uchenitsi-specheliha-6-medala-mejdunarodnata-olimpiada-matematika-iaponiia.html
АВТОНОМНАТА ЛИЧНОСТ
Живеем в социални общности- държави, градове, села, семейства. Призовават ни да не се отделяме от колектива. Често ни налагат ценностите на мнозинството. Позовават се на демократично взети решения. Но обществото не е просто колектив, а сбор от индивиди. Те често се различават помежду си. А сякаш стремежа днес е да заприличаме все повече един на друг .А тогава кой ще ни дава добър или лош пример?
Уйлям Фокнър роден 1897 година, починал 1962 година е уникална фигура в американската литература и култура. Определят го за единствения завършен американски писател-модернист. Дългите му витиевати изречения с редки препинателни знаци и педантично подбрани думи контрастират с велики разказвачи, като Ърнест Хемингуей .За сметка на това се родеят със стила на великите модернисти Джеймс Джойс, Вирджиния Уулф, Марсел Пруст. Негова запазена марка са характерните за модернизма поток на мисълта, многобройни описания, откъсване на разказа от връзка с времето на събитията. Голямата слава идва с романа „Врява и безумство“/1929/. В него разказва събитията от гледната точка на четиримата главни герои. Чак в началото на 50 те година на 20 век киното се отваря за този подход на повествованието в шедьовъра на великия Акира Куросава- „Вратата Рашомон“.Нобеловата награда по литература е заслужена награда за творец, който създава собствен, неповторим свят- далеч от общоприетите правила за правене на литература.
Роденият в Рига, тогава в Руската империя, през 1909 година 
Исая Бърлин се превръща в един от най-влиятелните мислители на 20 век .Големите влияние в живота му са философите Вико ,Хердер, Толстой, Мил, Витгенщайн .Според него абсолютните ценности са обективни и познаваеми, но тяхното многообразие е огромно и имат необрозими противоречия. За него няма съвършена форма на човешки живот. Открива и доказва противоречия, включително между свободата и равенството, даже в самото понятие за свобода. Защото, подчертава Бърлин, съществуват отделни несъизмерими свободи. Той счита че политическата демокрация и индивидуалната свобода не са задължително допълващи се понятия. Затова поставя в центъра на своята философска система- автономната личност. Разглежда я като изключително важен елемент за съществуването на модерната демократична държава. Умира 1997 година.
Една от най-противоречивите личности в науката на 20 век е роденият през 1908 година в Будапеща 
Едуард Телър. Най- често е наричан- Баща на водородната бомба. Защото заедно със Станислав Улам създава принципа и устройството й. Но е и много повече от това. Доктората си по физика защитава в университета в Лайпциг. Негов научен ръководител е най-великият физик и философ на 20 век Вернер Хайзенберг. Еврейският му произход го принуждава да напусне Европа. Установява се в САЩ. Там заедно с неговия сънародник унгарец и научен феномен Лео Сцилард убеждават Алберт Айнщайн да напишат писмо до президента Франклин Рузвелт за възможността за създаване на атомна бомба.То поставя началото на проекта „Манхатън“ за създаването й. В проекта научава за вероятността за създаване на водородната бомба, която става негова цел в живота. За разлика от много свои колеги той дава показания против ръководителя на проекта Опенхаймер след войната, което позволява отнемането на допуска на последния до секретна информация. Няма друга личност-учен с толкова дълготрайно влияние върху формирането на международните отношения в областта на отбраната, научните изследвания, развитието на ядрените изследвания в международен мащаб .Много от неговите предвиждания за развитието на Америка и света през 20 век се сбъдват. Въпреки че много негови колеги прекъсват отношенията си с него след показанията срещу Опенхаймер- Телър остава в масовото съзнание, като най-влиятелния учен в историята на 20 век. Умира през 2003 година
Без автономната личност едва ли би съществувало модерно общество.
Георги Караджов
Български Съкровища: Съкровището от Летница бр.272
В далечната 1963 г. местни овчари от Летница решили да си направят нов овчарник. Решено сторено, започнали да копаят и на дълбочина 50-60 см, попаднали на бронзов съд, обърнат надолу. Извадили го и в него намерили сребърни предмети, голяма част от които позлатени. Доволни от находката, те си поделили намереното.
С помощта на лекаря на селото, който бил очевидец на откритието, представител от музей в Ловеч събрал ценните предмети. След научна експертиза се оказало, че намереното съкровище е тракийско съкровище от IV в.пр.н.е.
В него били намерени 23 сребърно-златни елемента за конска амуниция, с богати сюжети. Различават се няколко вида разработки. Има действителни и митични животни, с рамка и фон. Конят, символ на слънцето при траките, е бил на почит тогава.
Траките са вярвали в безсмъртието, почитали са Земята, Слънцето и Луната. В чест на Земята и като дар на боговете, те заравяли скъпи сервизи, накити или конски сбруи.
Откритието ясно показва, че предметите са принадлежали на висш богаташ от времето на одриския владетел Котис I – IVв. пр. н. е. Летнишкото съкровище е едно от най-значителните примери на тракийското изкуство и има голямо принос в изучаването на историята на древните траки.
Сребърните позлатени плочки са уникати както за земите на траките, така и за цяла Европа. Те са с различна форма и на тях са изобразени различни митологични сцени. Главната сцена в тях е свещеният брак на тракийския владетел с Богинята-Майка.
В известна енциклопедия на индоевропейския свят именно сцената от плочките от Летница е сложена на корицата, защото се смята, че това е най-красноречивата сцена в изкуството за вярванията на индоевропейците.
Любопитство предизвиква и илюстрираният процес на подвизите на конника, изграден на някои пластини. На някои той е представен като конник, борещ се с мечки и вълци, а на други замята копието си, следван от слугата си. Траките вярвали в безсмъртието на душата и по този начин обезсмъртявали владетеля. Неговото лице може да се забележи в много тракийски находки и сюжети.
https://sanovnik.bg/n-3388-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%A1%D1%8A%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B0:_%D0%A1%D1%8A%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BE%D1%82_%D0%9B%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0
Таг български, съкровища Летница
Бълтария през вековете бр272
https://historicuse.alle.bg/%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F/
Четири разлики между брака и „на семейни начала“бр272
 |
Светлана Чамова
Всъщност разликите биха могли да бъдат много повече, но тези са от най-съществените и вероятно включват останалите, които се явяват подробности от пейзажа. Факт е – трайна се оказва тенденцията към увеличаване дела на хората, които живеят по този модерен начин – на семейни начала, без сключен граждански брак. Как човек ще устрои живота си е ненарушим личен избор, важно е единствено и двамата в двойката да се чувстват комфортно и щастливо. Понякога съвместното съжителство се оказва нещо като пробен брак, подстъп към истинския, опит да се намалят рисковете за брачна катастрофа на по-късен етап.
В съжителството без брак някои виждат сигнал, че семейството отмира, а трайните връзки между хората клонят към разпад. Напълно погрешно. Заедно без обвързващата сила на правните последици, всъщност е знак за силата на семейните ценности, а не тяхното отричане. Няма задължение отвън, принуда или някакъв друг вид насилие над личността, липсва и така типичното за нашите географски ширини съобразяване с общественото мнение. Те са заедно, без да са привързани с възела на брачния документ. Без катинара на подпис и печат те са с ангажименти и отговорности един към друг. Живеят общ живот, делят пари и безпаричие, отглеждат деца, карат се и сдобряват, но устояват заедно, без друга причина, освен вътрешното им чувство, че живот в семейство, макар и неформализирано, е по-щастливото битие. По-добро, отколкото сам или с безразборни връзки. Това доказва, че семейството не само няма да изчезне, а е много по-устойчиво, отколкото се предполага, след като не са му нужни проформа обвързаности.
Втората съществена разлика е, че съвместното съжителство дава неподозирано прекрасното чувство за свобода. Не става изобщо въпрос да не се съобразяваш другия човек. Иде реч за голямата свобода, която касае важните неща в живота. Можеш във всеки момент да си отидеш, без никакви последствия, да започнеш на чисто, да заминеш в друг град, държава, вселена. Самата мисъл те кара да се чувстваш вече свободен.
Свободата и сигурността обаче, не са особено съвместими понятия. Затова и следващата разлика е, че при общия живот без брак обикновено поне единият от партньорите се чувства несигурен и това обикновено е жената. Появява въпросът – не ме ли обича достатъчно, за да поиска да се оженим. Защото бракът е много повече от документ и подпис, както понякога го изкарват. Той е обещание, вричане. Той е следващият етап на една връзка, която търпи развитие. Зрялото решение за брак означава, че този мъж или тази жена иска да бъде с теб трайно и завинаги, независимо как ще се развият след това събитията. Но в този момент се вярва безрезервно в това. Затова бракът е знак – намерил си човека, с който си сигурен, че искаш да продължиш пътя си, какъвто и да е той.
Четвъртата разлика е, че си правно неравнопоставен, когато сте заедно без брак. Животът е непредсказуем, а правните последици от брака не са само скандални разводи и делене на имуществото. Те са и сигурността, че материалната част от живота, която заедно съграждате, в някакъв неочакван момент няма да се окаже само на него или на нея, а ще бъде на общото вас.
Няма спор – с или без брак най-важното е любовта да е жива и истинска. Когато я има, двойката сама ще намери своята форма на съществуване. Правилото е едно единствено – и двамата да се чувстват достатъчно щастливи и спокойни, независимо какво са избрали. Защото преждевременното притискане на единия с настояване за брак, може да бъде точно толкова затормозяващо, колкото и проточилото се предълго съвместно съжителство, ако единият от двамата желае да бъде именно съпруг или съпруга