Monthly Archives: февруари 2024

Съвременната наука не изключва вярата в Бог

Всеки истински учен знае, че Бог съществува – казва проф. Стойчо Язаджиев
публикувано на 24.12.21 в 07:15
Снимка: pixabay
В навечерието на най-светлия, обичан и семеен празник Рождество Христово сякаш животът ни отново е обгърнат от надеждата и вярата за по-добро и хубаво утре. А то неизменно е свързано с науката и с вярата. Именно учените са онези рационални умове, които обясняват живота и правят крачките към бъдещето, а вярата ни дава усещането за закрила и упование в Божията промисъл за всеки от нас.
Задължително ли е доказателство за смисъла на вярата и възможно ли е един учен да бъде вярващ?
 
 
Проф. Стойчо Язаджиев
Проф. Стойчо Язаджиев
 
„Аз съм вярващ човек. Не религиозен, но дълбоко вярващ“ – казва в отговор проф. Стойчо Язаджиев. Той е преподавател по теоретична и математическа физика във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Обща теория на относителността и физика на черните дупки в университета „Еберхард и Карл“ в Тюбинген, Германия. Само преди месец проф. Язаджиев стана един от тримата новоизбрани член-кореспонденти на БАН на възраст до 50 години, беше включен и в престижната класация на Станфордския университет на най-влиятелните учени за 2020 година.
„Всеки истински учен знае, че Бог съществува. Дали има преки доказателства – е отделен въпрос, но това се усеща в естетиката на науката. Нещата са подредени така, че винаги са прекалено естетични. Велика мисъл на един от създателите на квантовата механика, Вернер Хайзенберг, гласи: „Първата глътка от чашата на природните науки прави човек атеист, но на дъното го очаква Бог“ – посочва проф. Язаджиев.
Тази мисъл на немския нобелов лауреат от 1932 година е в основата на разбиранията и на носителя на наградата за млад учен „Джон Атанасов“ за тази година – Венелин Тодоров. 34-годишният доктор по математика е категоричен, че вярата в Бог и в науката не са противоречащи обяснения на света, а по-скоро се допълват, защото науката обяснява как се случват процесите, а Бог дава обяснения защо има Вселена. Бог е идеята за смисъла и целта на нещата, които науката обяснява.
 
Противно на общото схващане, вероятността човек да е вярващ не се влияе от това да е учен, казва д-р Тодоров. Неслучайно близо 60% процента от нобеловите лауреати за наука от 1901 до 2000 година са били вярващи. Сред тях са и имената, от които българският учен се вдъхновява, за да се занимава с квантова наука, като Марк Планк и Вернер Хайзенберг.„Противопоставянето между двете е фиктивно или изкуствено внушено, защото ако проследим началото на модерната наука от XVIвек, част от нейните основоположници – Нютон, Декарт, Лайбниц, Паскал – също са били вярващи. Дори Нютон в своя труд „Математически основи на натурфилософията“ завършва изчисленията си и накрая казва, че от всичко, което е постановил, вижда, че този красив свят, изпълнен със слънцето, кометите, планетите, звездите, няма как да възникне в резултат на случайност, а е дело на един интелигентен разум, който той нарича Господ. Тези учени са търсели закони във Вселената, защото са очаквали да има законодател. И може да се каже, че вярата в Бог е била като двигател на науката“ – смята д-р Тодоров.
Д-р Венелин Тодоров получава наградата „Джон Атанасов“ за 2021 година от президента Румен Радев
Д-р Венелин Тодоров получава наградата „Джон Атанасов“ за 2021 година от президента Румен Радев
 
Младият учен е бил силно впечатлен още като ученик и от биографията на Блез Паскал, който до средата на 20-те си години прави своите научни открития, а на 31 години преосмисля съществуването си и става силно набожен. Разбира се, едно от най-известните размишления в биографията на френския математик е т.нар. Облог на Паскал, който се изучава по философия:
„Облогът за мен е много интересен, тъй като е баща на теорията на вероятностите, а методите, с които работя са именно такива – вероятностни. Паскал допуска две неща – да има Бог и да няма Бог. И казва, че ако Бог не съществува, няма значение дали сме вярвали в Него или не. Ако обаче има Бог, и ние не сме били вярващи, губим всичко. Ако сме вярвали в Него – печелим всичко. И в заключение допълва, че ако човек вярва в съществуването Му, той няма да изгуби нищо, чисто прагматично може само да спечели.“
Науката е за хора, които носят в себе си Божията искрица. Те си личат по делата, категоричен е и проф. Стойчо Язанджиев. И с присъщото научно съмнение казва:
„Човек трябва да има доверие в науката, но не трябва да ѝ вярва сляпо. Тя е динамична система, която също може да има своите слаби моменти и нещо, което смятаме днес за истина, утре може да се окаже лъжа. Науката е човешка дейност и като такава изисква време.“
А на нас не ни остава нищо друго освен да отпиваме глътките живот от чашата, която е пред нас, с надеждата един ден да проверим какво се намира на нейното дъно.
Съставил: Весела Кръстева /по интервюта на Нина Цанева и Милена Воденичарова от БНР-„Хр. Ботев“/
https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101572690/savremennata-nauka-ne-izkluchva-varata-v-bog
ТагСъвременната наука  вярата в Бог

КЪКРИНСКОТО ХАНЧЕ

  Намира се в село Къкринаобщина Ловеч.

История 

В него отсяда Васил Левски и е заловен от турски полицаи (заптиета) сутринта на 27 декември 1872 г.
От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев–Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.
Тук са заловени от Ловешката турска полиция Васил Левски и двамата му придружители Никола Цвятков и Христо Цонев Латинеца. След обесването на Васил Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не функционира. В края на 19 век пожар унищожава порутената постройка и остават само основите ѝ. През лятото на 1901 г. проф. д-р Параскев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето и прави архитектурна снимка на основите. Записва разположението и размерите на стаите. На 26 декември 1901 г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола.
На 5 юни 1924 г. в гр. Ловеч е създаден Комитет за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Инициатор и председател е д-р Никола Сяров. На 11 април 1926 г. е положен основният камък при подобаваща тържественост. Необходимите средства са дарени от Плевенския окръжен съвет, Ловешката градска община и множество частни лица.
Ханчето е открито на 10 май 1931 г. в присъствието на множество граждани, войскови подразделения и официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим. Първи екскурзовод е Петко Цонев. Експозицията има историческа и етнографска стойност. Къкринското ханче е първият български музей за Васил Левски. [1]
На 17 февруари 1997 г. природна стихия събаря вековния бряст – свидетел на залавянето на Васил Левски. Брястът е изправен и консервиран от специалистите на РИМ – Ловеч.[2]

Туризъм 

  • Къкринското ханче е под номер 30 в стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Има печат целогодишен
  • Уикипедия
  • Таг Къкринското ханче

Философия за живота: 10 от най-мъдрите цитати на Конфуций

10 от най-ярките житейски уроци на Конфуций.

„Не е важно колко бавно се движиш, до момента, в който не спреш.“
„Никога не започвай дружба с човек, който не е по-добър от самия теб
.“ „Когато си ядосан, помисли за последствията.“
„Ако е очевидно, че целите не могат да бъдат достигнати, не коригирай целите, коригирай действията си.“
„Ако си намразил, значи са те победили.“
„Благородният човек предявява изисквания към себе си, низкият – към другите.“
„Каквото и да правиш в живота си, прави го с цялото си сърце.“
„Давай наставления само на този, който търси знание, след като е открил своето невежество.“
„Несдържаността в малките неща ще погуби великото дело.“
„Ако плюят гърба ти, значи ти си по-напред.“„
https://bglobal.bg/64236-%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0-10-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BC%D1%8A%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%84%D1%83%D1%86%D0%B8%D0%B9
 Таг10  мъдрите цитати на Конфуций

 

 

Таг

 

 

Плъстене на вълна

Изработването на изделия от нетъкан текстил – плъсти, е традиционен български занаят. Най-ранното сведение за плъстени изделия в старобългарските писмени паметници се отнася към Х-ХІ век, а запазените образци са от XVІІ, XVІІІ, XІX и първата половина на XX век. Странджа е един от районите, където се е практикувало това древно изкуство. Основната суровина е овчата вълна. Използва се свойството на вълната да се сплъстява чрез пране, без помощта на сложни устройства, машини и технологии. Самото правене на плъстта се нарича „валяне”. За целта сковавали „одър” от дъски, който поставяли върху забити четири кола или върху „шейна”. Това ставало на двора, най-често в края на лятото, когато е слънчево и горещо, за да може плъстта да изсъхне. Тъй като плъстите имат изключителни топлоизолационни и влагоустойчиви качества още в далечни времена българите ги употребявали за постелки, за езда на коне без седло, (известни като „тегалтия”, „телтия”, „стеле”), за строеж на палатки, при поход. Вълната задържа въздух и водата се стича по повърхността, без да може да проникне в дълбочина. При потапяне във вода, леката вълна плува, а вече намокрена, поради особената си структура, много бързо се оцежда. Първият етап на обработка на вълната е пране на „серавата” вълна – заливане на вълната с топла вода, за да се изчистят органичните мазнини по нея, т. нар. „сер”. Следва изсушаване и разделяне на качества, по предназначение. Вълната от руното се боядисва в растителни бои, багрилата на които получават от различни растения, корени и др. Това става в големи глинени „кюпове”, в които поставят вълната, заливат я с хладка вода, поставят багрилните растения и „заравят” кюповете в непрегоряла тор да престои няколко дни при постоянна температура. За да се приготвят „фитили” с различна дебелина за „кроене” и „шарене” на плъстта, боядисаната вълна се разчепква и след това се развлачва или разбива със „лък” от майстор „дръндар”. „Ярината” и „дребта” са използват за средния слой на плъстта, настилани равномерно или правени на ”къдели”, които нареждат веднъж по ширина, веднъж по дължина на няколко слоя, според желаната дебелина. Плъстените изделия дават големи възможности за творчество. Докато при тъканите от предени влакна се съобразяваме с посоката на нишките, при плъстите това не е необходимо. Предварително обагрените вълнени пластове могат да се разполагат във всички посоки, като цветовете се припокриват или преливат един в друг. Ясно очертани детайли, могат да се комбинират с абстрактни петна. С цветни парчета вълна може да се „рисува”, като дори може да се постигне преден и заден план на изображението, перспектива, светлосянка. Вълната заема и запазва обем. Чрез моделиране се правят фигурки на животни, аксесоари, изделия с вътрешна кухина, които, несъмнено, са част от съвременното приложно изкуство. И днес, в сърцето на Странджа планина, може да се види истинска работилница за вълна.
С ателие за плъстене на вълна Момчилград привлича туристи - Туризъм —  Новини Стандарт  
 

Опознай своя Божествен произход

Опознай своя Божествен произход

Представете си най-висшата проява на Бог като безгранично поле от чиста енергия, която няма начало и край. Тя е всичко и едновременно с това нищо. Не е подвластна на желания, страхове, ограничения и всички останали плътни форми, които познаваме в материалния свят. Наистина, не е лесно да си представиш как нещо може да е безгранично, защото в материалния свят, в който живеем, всичко е подвластно на рамки и ограничения. Пространството в нашия дом е ограничено от стени, Земята е ограничена като обем, слънчевата система, а дори и цялата Вселена е ограничена от пространството, което я изпълва и има своето начало и край. Цялото това ограничение съществува благодарение на дуалността, която е ограничила енергията в две диаметрални крайности.
В най-висшето поле на съществуване цялото е обединено в едно съвършено съзнание, което със земните си разбирания бихме описали като пълен покой. Този покой се поддържа от съвършения баланс между мъжката и женската енергия. Всичко е толкова съвършено, че на земно ниво това съвършенство би изглеждало по следния начин. Представете си, че в 12:00 и 10 секунди на обяд във вас се заражда импулс да изядете една вкусна поничка. В същия час и секунда докато все още мечтата ви изкристализира в ума същия този импулс е задействал и сътворението на поничката, за която мечтаете и докато вие улавяте импулса, че желаете да се нахраните с нея през това време тя се е приготвила и по неведоми пътища е достигнала до вас. В същата секунда в която сте осъзнали с цялата си същност че желаете да изядете поничка, тя е пред вас готова да я изядете. С други думи казано ако събитията в живота ги измерваме с минало, настояще и бъдеще, то в този свят на съвършенство минало, настояще и бъдеще са обединени в едно.
Това ниво на съществуване е отвъд духовния и материалния свят. Те са част от него и едновременно с това ги надхвърля многократно със своя безграничен потенциал, който все още не е проявен в духовния и материалния свят, където душите се стремят да го опознаят, докато го изразяват чрез творчески импулси. В това ниво на съществуване няма творчество и развитие, защото всичко е в покой и съвършен баланс. По тази причина безграничния потенциал на съвършенството не е в състояние да се изрази без да има какво да го провокира.
Ако погледнем на живота от още по-високо и осъзнаем, че времето и пространството също са изградени от енергия, която е сгъстена толкова много, че да задържи останалия поток енергия в статично състояние или поне да направи така, че да се движи толкова бавно, че да може да го преживеем осъзнато. Една от основните цели на времето и пространството са да създадат условия на душите, които да им позволят да опознаят своите творения в дълбочина, защото в духовния свят всичко се изменя с нас самите. Всичко е такова, каквото сме самите ние и нищо не е в покой. Цялото е в огромна динамика на развитие и тази динамика повлича със себе си всяка една душа като част от цялото и енергията, която се проявява, е в непрестанна динамика и развитие. Колкото по-материални са измеренията, толкова по-бавно трептят и обратното, колкото по-висши са измеренията, толкова по-бързо трептят.
В плътните светове имаме възможността да живеем като на забавен каданс, който ни позволява да опознаем и преживеем всяко едно творение на Бог в дълбочина и ширина. Разбира се, това е една много малка част от причината да съществува Вселената, със всички свои материални ограничения, които са подвластни на две велики сили, а именно, времето и пространството. Всичко във Вселената се ръководи и ограничава от времето, в което се случват събитията и от пространството, в което те се случват. Няма как човек два метра да навлезе в детска къщичка за кукли, той е ограничен от пространството на самата къщичка. В духовния свят тези ограничения не съществуват, защото душата и къщичката са частите на едно цяло и те много лесно могат да се слеят в едно, защото в духовния свят не съществуват всички ограничения, които тук на Земята ни поставят в илюзията да вярваме, че не сме едно цяло.
По тези причина често чуваме израза: „Аз направих“, вместо израза: „Ние направихме“. Истината е, че никой нищо не прави сам, а черпи вдъхновение, сила и мъдрост от цялото, без което ние сами не бихме могли да постигнем всички подвизи, които, подвластни на илюзията, все още вярваме, че извършваме сами. Сегашното разбиране за живота и как то функционира, е нужно да претърпи големи промени, за да бъде осъзнато, по какъв начин всички заедно сътворяваме Божествените импулси във видимия материален свя
Представете си Бог като безкрайна чиста енергия, която се проявява в спираловиден вихър от дванадесет измерения. Първите измерения, които се намират най-близо до безкрайният извор от енергия на Бог, са измеренията, в които съществува духовният свят. Той не е подвластен на нито едно ограничение, което ние познаваме като хора в материалния свят. Там всичко е възможно и се постига с лекота, благодарение на творческия импулс (заряд), който всяка една душа носи в себе си. Бог ни е благословил да бъдем творци, защото всички ние сме Бог, Той се проявява чрез нас във всяко едно от дванайсетте Божествени проявления (измерения).
Когато говорим за нашето тяло, ние го възприемаме като едно неделимо цяло, чрез което нашата душа се изразява във видимия материален свят, но истината е, че то е изградено от безброй много малки клетки, които вкупом заедно изграждат нашето тяло. Фокусираме ли се върху цялото тяло, ни е много по-лесно да си го представим като инструмент, с който нашата душа твори в плътните измерения, но когато насочим вниманието ни към една от безброй многото малки клетки, които изграждат нашето тяло, тогава ни е трудно да я обожествим с вниманието, което оказваме на цялото тяло. Същото се случва и с нашите души. Източника, който накратко ще наречем Бог не би могъл да се прояви без нас в многоизмерния свят, който заедно сме сътворили и в същото време все още ни е трудно да приемем, че Бог, това сме всички ни
В тази книга няма да се задълбочавам в опознаването на всяко едно измерение, което изгражда духовния и материалния свят, но е важно да се разбере, че нищо не би могло да съществува в материалния свят, ако преди това то не е било сътворено в духовния свят. Всъщност, дори е грешно да се твърди, че всичко се сътворява първо в духовния свят. По-правилно е да се каже, че всичко се заражда първо в безкрайния чист океан от непроявена енергия. Това е знание, което душите ни все още изучават в духовния свят, по какъв точно начин се случва. Да, те там, бъдейки потопени в условия на съществуване, в непосредствена близост до Бог, са потопени в Неговата любов, сила и мъдрост и знанието е едва ли не на една ръка разстояние от тях. Но това не означава, че душите получават всичко наготово в духовния свят.
Както тук, на Земята, хората преминават през опитност, учат се да я използват и чрез нея израстват в своето развитие, по същия начин душите в духовния свят се развиват. Единствената разлика от духовния и материалния свят е, че в духовния свят ограниченията на магнетизма, който създава рамки и задържа енергията на едно място, не съществува. Вече казахме, че Вселената гравитира около две гигантски сили, в които има вложено толкова много енергия, че цялата Вселена е подвластна на тях. Разбира се, това важи за най-плътните материални измерения, защото, колкото по-ефирни и безплътни стават те, толкова по-малко влияние им оказват двата гиганта, а именно, времето и пространството.
Материята е подвластна на тях, но не и нашите дух и душа, защото те идват от много по-висши измерения, които вече нарекохме “духовен свят”. Душата има силата да преодолее огромното съпротивление на времето и пространството, и по-напред в книгата ще ви разкажа какъв път е нужно да извървите, за да можете отново да възстановите осъзнатата си връзка със своята душа, за да пробудите нейния безграничен потенциал…
Източник: https://shirinan.com/citati/kniga-8/871-opoznai-svoya-bozhestven-proizhod
https://shirinan.com/citati/kniga-8/871-opoznai-svoya-bozhestven-proizhod
Таг    своя Божествен произход  

 

 

ОБНОСКИТЕ

Обноски към бащата

Недейте забравя никога, че вие сте винаги дете на вашия баща. Останете си към него и за него на двадесет години такъв, какъвто сте бил на пет, на десет и т.н. години. Еманципацията на детето не му дава право да мисли, че то не е длъжно да се отнася към баща си с най-коректна вежливост, даже и когато това дете стане старец на шестдесет години. […]
Бащата винаги си има правата, той никога не ги губи, ама никога, чуйте добре, млади хора!… Прочее, бъдете му винаги покорни, почитайте го и бъдете вежливи и любезни. […]
Гледайте през пръсти на неговите слабости, ласкайте неговите вкусове, даже ако е в ущърб на вашите; не червете се от неговите грешки, а се грижете, доколкото се може, да ги ограничавате. Когато той говори, умейте винаги да мълчите, а в разговор не го докачайте, не укорявайте онова, което той предпочита, нито неговите отврaщения, приятелства и умрази. С една реч, давайте му винаги право, даже и с вашето мълчание в нужда.
Ако баща ви обича да играе на нещо подир обед с вас, направете му туй удоволствие. Обича ли да печели в играта, гледайте вие да губите. Ако ли вие печелите, мимо вашето желание, постъпвайте тъй, щото баща ви да не бъде разгневен. Това не е много мъчно. Има една пословица, която казва: „Чистото злато ръжда не хваща“. Пушите ли – никога не пушете пред баща си, освен ако той ви разреши. Ако ли той не пуши, лишете се от туй удоволствие, та да го не тровите с вашата цигара, даже и да имате разрешение за това. Пушекът на тютюня е нетърпим в един апартамент, още повече за този, който не пуши.

Обноски към майката

По това няма какво да се каже, освен да се повтори казаното за бащата, обаче необходимо е, щото детето да бъде винаги деликатно в своите обноски към майка си. Трябва да избягва каквито и да е било докачения: да я гледа, колкото се може повече, да ѝ услужва и да затвърди предаността си към нея.
Да се грижи човек и за най-малките нужди и желания на майка си, това не е ли до немай къде приятна и лесна длъжност? При това, тази длъжност трябва винаги да бъде изпълнявана на драго сръдце. Прочее, ще се намери ли дете, дотолкова безобразно, щото да не поиска да даде и цялото си сърце на майка си? Кое е онова зле възпитано дете, което да не бъде вежливо и почтително към нея? […]
Докато детето е под закрилата на майка си, ангелът пазител на семейството, то трябва да я поздравлява с целувките си, било сутрин, кога става, било вечер, кога си ляга. Думите добър вечер, добър ден, спа ли добре, лека нощ, мила, обожаема, майко на пръв поглед, ако и да ни се виждат до нейде банални, са фрази, поразителната чоравност на които не може да не покърти душата, да не развълнува сърцето, особено кога излизат те милно из невинните устица на детето. Даже минутното замлъкване, ако е изразително, често пъти бива предпочително. Някои даже, навикнали да се стесняват, начесто отбягват да кажат на майка си „благодаря“, ала те с това много грешат.
Кога влизате или излизате из къщи, винаги поздравлявайте майка си, предизвестявайте я, че ще излизате, искайте от неяпозволение, кога има да правите визита или да отидете негдес приятелите си и никога не се двоумете да жертвувате всяко вашеудоволствие, кога има нужда да останете при майка си, щом ти ви помолила, особено ако е сама и болна.
 https://bulgarianhistory.org/kulturen-chovek/
Таг обноски баща майка

Функция на сърцето

Сърцето е мускулен орган разположен в средата на гръдния кош. Неговият размер не надвишава този на свита в юмрук ръка.
Преграда наречена септум разделя сърцето на лява и дясна кухина. Две клапи (в дясно, наречена трикуспидална клапа и в ляво, наречена митрална клапа) разделят лявата и дясна кухина на две части (горна, наречена предсърдие и долна, наречена камера).
heart-funtion
 1 – горна куха вена
2 – дясно предсърдие
3 – дясна коронарна артерия
4 – дясна камера
5  – аорта
6 – белодробна артерия
7– белодробни вени
8 – лява коронарна артерия
9 – лява камера 10 – долна куха вена
 Миокардът е средният, най-дебел и функционално най-активен слой на сърцето. В по-голямата си част той е изграден от особен тип мускулни клетки, които съкращавайки се обуславят помпената функция на сърцето.
Помпената функция на сърцето спомага за движението на кръвта през цялото тяло, доставката на кислород и храна до всички органи и клетки и елиминирането на отпадните продукти и газове.
  • Бедната на кислород кръв, след преминаването през цялото тяло достига до дясното предсърдие, откъдето през трикуспидалната клапа се изпомпва към дясната камера;
  • От дясната камера през белодробните артерии кръвта достига белите дробове, където се освобождава от въглеродния диоксид (СО2) и се обогатява с кислород;
  • Богатата на кислород кръв през белодробните вени се връща към лявото предсърдие;
  • През митралната клапа кръвта преминава от лявото предсърдие в лявата камера, откъдето се изпомпва към аортата (най-големият кръвоносен съд в тялото). По този начин обогатената с кислород кръв достига до всички органи;
  • Клапите не позволяват връщането на кръвта от камерите към предсърдията.
https://www.hearthospital.bg/dictionary/heart-function/
Речниквенакамераклапасърцефункция

25 БЕЗЦЕННИ ЯПОНСКИ МЪДРОСТИ

2. Седем пъти провери преди да се усъмниш в някой човек.

3. Мъката е като скъсаната дреха – мястото й е вкъщи.

4. Понякога се случва камъкът да плува, а листото да потъне.

5. Слънцето не знае кой е добър и кой лош. То свети, без да знае кого ще стопли. Бъди като слънцето.

6. Видиш ли глупав или луд – направи му път.

7. Помисли и вземи решение. А като решиш – не мисли.

8. Когато една жена иска нещо, и през скала ще мине.

9 Не задържай това, което си тръгва. Не гони това, което идва

10. Който много иска да се изкачи високо, сам ще измисли стълбата.

11. Който купува това, от което не се нуждае, един ден продава това, което му трябва.

12. В усмихнатото лице никой не се прицелва.

13. Съвършената ваза никога не може да излезе изпод ръцете на лош майстор.

14. По-добре да бъдеш враг на добър човек, отколкото приятел на лош.

15. Без обикновените хора не може да има велики.

16. Морето затова е велико – защото не обръща гръб и на малките рекички.

17. Дори и мечът да ти потрябва веднъж в живота, носи го винаги.

18. Никой не се препъва, докато си лежи в леглото.

19. Ако искаш да нарисуваш клон, трябва да слушаш повея на вятъра.

20. Направи всичко, което можеш, а за останалото се довери на съдбата.

21. Прекомерната честност граничи с глупост.

22. Побеждава този, който може да издържи половин час повече от своя противник.

23. Дълбоките реки текат тихо.

24. В подножието на морския фар винаги е тъмно.

25. Когато се отправиш на път по собствено желание, и хиляда километра ще ти се сторят като един.

https://www.gnezdoto.net/mydrost/2885-25-bezcenni-qponski-mydrosti

Таг 25 безценни японски мърости

МАХАТМА ГАНДИ: МОЯТА ВЯРНОСТ КЪМ ИСТИНАТА

Махатма Ганди: Моята вярност към истината ме въвлече в света на политиката  МЕ ВЪВЛЕЧЕ В СВЕТА НА ПОЛИТИКАТА

Махатма Ганди – духовен и политически водач за независимост

Човекът и неговите дела са двеост различни неща. Докато доброто дело се посреща с похвала, а лошото – с укор, извършителят на доброто или лошото винаги заслужава уважение или състрадание в зависимост от конкретния случай. „Презирай греха – не грешника!”е правило, което се прилага твърде рядко. Затова омразата се шири из целия свят.
 Ненасилието (ахимса) е отправна точка за търсене на истината. С всеки нов ден се убеждавам, че подобно усилие за търсене на истината е напразно, ако няма за основа ненасилието. Съвсем правилно е да оказваш съпротива на дадена система и да я атакуваш, но да се противопоставяш на нейния автор и да го нападаш е равносилно на противопоставяне и нападане на собствената личност.
 За да схване непосредствено универсалния и всепроникващия дух на Истината, човек трябва да бъде в състояние да обича най-незначителните създания както себе си. И ако се стреми към тази цел, той не може да стои настрана от живота във всичките му форми. Затова моята вярност към Истината ме въвлече в света на политиката. Мога без ни най-малко колебание и с най-голямо смирение да заявя: който твърди, че религията няма нищо общо с политиката, не разбира какво е религия.
 В политиката борбата от името на народа най-често се състои в противопоставяне на една неправда, проявяваща се във формата на несправедливи закони. Когато не успеете да посочите тази неправда на законодателя например чрез петиции, единственият лек, който ви остава, ако не искате да се подчините на несправедливостта е или да го заставите с физическа сила да ви се подчини или чрез страдание на собствената ви личност, като предизвикате да ви накажат за нарушение на закона. Така пасивната съпротива се явява във формата на гражданско неподчинение или гражданска съпротива. Гражданска в смисъл, че не е криминална.
Преди човек да бъде готов да практикува гражданско неподчинение, трябва да съблюдава доброволно законите и да се отнася с уважение към тях. В повечето случаи ние изпълняваме такива закони поради страх от наказание и това се отнася най-много за закони, които не изискват спазване на морален принцип. Например един почтен човек няма да започне веднага да краде независимо дали има или няма закон против краденето, но същият човек ще има угризения на съвестта, ако не изпълнява изискването велосипедът му да е с фар, когато го кара вечер. Той обаче би съблюдавал всяко подобно задължително изискване дори само за да предотврати неудобството от санкциониране на нарушението му.
 
Единствената съпротива срещу правителството в истинския смисъл на думата ми се струваше, че може да бъде само да престанем да сътрудничим с него. Така стигнах до израза „несътрудничество”. Тогава още нямах представа за многостранните му последици.
Винаги съм твърдял, че само когато човек гледа на своите грешки през увеличително стъкло и прави обратното по отношение на другите, ще бъде в състояние да направи точна сравнителна оценка между двете величини. Убеден съм също, че всеки, който иска да бъде последовател на пасивната съпротива (сатяграха), трябва добросъвестно и съзнателно да съблюдава това правило.
Аз давам право на пълното ненасилие и го смятам за възможно в отношенията на човек с човека, но то не означава „отказ от истинската борба срещу злото по принцип ”. Напротив, ненасилието в моето разбиране е по-активна и по-реална борба срещу злото, отколкото отмъщението, което по самата си природа увеличава злото. Имам предвид умствена и следователно морална опозиция на неморалността. 
Аз се опитвам напълно да притъпя острието на меча на тиранина не като извадя срещу него оръжие с по-режещо острие, а като обезсърча неговите очаквания, че ще му предложа физическа съпротива. Съпротивата на духа, която ще му поднеса вместо това, ще го обезсили. Първоначално тя ще го смае и накрая ще го застави да я признае, което признание няма да го унижи, а ще го извиси.
 Хвалбите на хората не ме трогват, а всъщност твърде често ме жегват в сърцето. Овладяването на неуловимите увлечения ми се струва по-трудно, отколкото физическото покоряване на света със силата на оръжието. Откакто съм се върнал в Индия, аз съм преживявал моменти, свързани със скритите дълбоко в душата ми пристрастия. Осъзнаването им ме е карало да се чувствам унизен, но не и сразен.
Тези преживявания и експерименти са ми вдъхвали вяра и са ми доставяли огромна радост. Знам обаче, че предстои да измина труден път. Трябва да сведа себе си до нула. Докато човек доброволно не се постави на най-последното място сред себеподобните, за него няма спасение. Ненасилието (ахимса) е най-далечният хоризонт на смирението.
https://cao.bg/mahatma-gandi-moyata-vyarnost-kam-istin/
ТагМАХАТМА ГАНДИ: МОЯТА ВЯРНОСТ   ИСТИНАТА

ИЗПОВЕД: „ИВАН ВАЗОВ – ЧОВЕКЪТ”

  В СПОМЕНИТЕ НА ПРОФЕСОР ИВАН ШИШМАНОВ

Изповед: „Иван Вазов – човекът” в спомените на професор Иван Шишманов

Добродетелите и привичките на народния поет Иван Вазов
Известна е дълголетната дружба, която свързва Иван Шишманов (1862-1928), професор по всеобща литературна и културна история, с народния поет Иван Вазов. Две големи личности, вдъхновявани от един идеал – да помогнат на сънародниците си да завоюват по-високи народностни културни и нравствени ценности. Шишманов е впечатлен от изключителната скромност на човека Вазов, която сякаш изглежда неадекватна в съвременното разбиране за градация на ценностите. Ето какво заявява Иван Вазов до комитета, който трябва да организира тържественото честване на 50-годишнината от неговата книжовна дейност:
„Дълбоко съм покъртен от такава висока чест. Аз обаче се намирам в невъзможност да я приема. Сред бедствията, постигнали отечеството, при всеобщата тъга, която ни измъчва, аз считам, че не е време за шумни чествания. Сички сме скръбни и угнетени сега и всеки опит за ликуване се отзовава болезнено на българската душа. Да даде бог по-светли дни за България и тогава избликът на радостни чувства по ще си има приликата… Аз не желая да празнувам юбилей сега. За мене самата мисъл за него в днешните трагични минути е мъчителна.”
Публикуваме и известната изповед на поета, която Иван Вазов „написа в 1895 година и в която той, който рядко се откриваше на външния свят, без да иска, се е обрисувал с всичките си добродетели, вкусове и привички”. Ето и Вазовата изповед, написана във вид на отговори на зададени от Иван Шишманов въпроси:
1. Коя краска предпочитате? – Небесен цвят.
2. Коя е любимата Ви миризма? – От планински босиляк мирис.
3. Кое цвете е според Вас най-красиво? – Тръндафилът.
4. Кое животно Ви е най-симпатично? – Моят Хектор (кучето му).
5. Коя краска на коси и очи предпочитате? – Черните преимуществено.
6. Коя е според Вас най-ценната добродетел? – Милостта.
7. Кой порок мразите най-много? – Грозотата.
8. Кое е Вашето любимо занятие? – Нехара и разходките.
9. Кое развлечение Ви е най-приятно? – Etre chez moi en robe de chamber. (Да си бъда в стаята си по халат)
10. Кое е според Вас идеалът за земното щастие? – Здравето, когато си го загубил безвъзвратно.
11. Коя съдба Ви се вижда най-вече за оплакване? – На мизантропа.
12. Може ли да попита човек на колко сте години? – 45 години и нещо си… Уви!
13. Кое кръстно име бихте си взели, ако бихте си го избрал сам? – Иван.
 
14. Кой е бил най-хубавият момент от живота Ви? – Когато пръв път плаках от радост.
15. Кой е бил най-печалният (най-тежкият)? – Имя им легион.
16. Коя е Вашата най-голяма надежда? – „Уж не жду от жизни ничего я.”
17. Вярвате ли в приятелството? – Да!
18. Кой е за Вас най-приятният момент през деня? – Когато слънцето залязва над Люлин планина.
19. Коя историческа личност Ви е най-симпатична? – Napoleon Bonaparte (malgre tout).
20. Kоя личност от роман или театър? – Жан Валжан, защото прави да обикнеш доброто.
21. В коя страна бихте предпочели да живеете? – България! България!
22. Кой писател предпочитате? – Хюго, Хайне, Толстой; в юношеството – Сю.
23. Кой живописец? – Мейсоние в наполеоновските му картини.
24. Кой компонист? – Бизе, т.е. чудната му песен на Тореадора в „Кармен” и други някои късове.
25. Каква девиза бихте си избрали, ако би трябвало да имате такава? – Любите друг друга.
26. Кое е според Вас шедьовърът на природата? – Хубавата жена.
27. От кое място сте запазили най-приятен спомен? – Pilatus. (Алпийски връх при Филвалдщетското езеро)
28. Кое ястие обичате най- много? – Сарми от зелена шума и заарска белпастърма.
29. Предпочитате ли твърдо или меко легло? – Меко.
30. Кой чужд народ Ви е симпатичен? – Братушките.
31. Напишете една от Вашите мисли или цитат, смисъла на който одобрявате. – Много е по-леко да пренасяш удара на завистта, нежели да я изпитваш.
 https://cao.bg/ivan-vazov-anketa-shishmanov/
Таг ИВАН ВАЗОВ – ЧОВЕКЪТ”