Monthly Archives: юни 2024

ПОЕЗИЯ БР 282

 Владиспав Недялков 

Книжка с рими и къшей симид

Сред тъмата вън в цвят абанос
се прокрадва луна младолика.
Залез праща последен откос,
над полето обрано ме вика.
А в шумака търчи суховеят
и пред мен дипли топъл мокет,
и щурче гъдуларче ми пее
на изящен и тънък фалцет…
Прелетяват светулки благушки
под корона на бряст – шапито,
самовили момици се люшкат
в седем-осми на тежко ширто.
Хълтам морен в елхова кория,
де дъхти на смола и на клек.
От поточето възнак ще пия
аз, един богонравен човек.
Облак – стар и намръщен хайдутин –
с кремъклийката пука нахалост.
Севернякът свисти… След минута
носи мрачни нюанси на жалост.
С геги димни къшли се подпират
по небесния чер калдъръм,
и звездицата тънка гримира
своя облик на нежна ханъма.
 
Аз се моля с надежда последна
тази вечер светът да е сит!
И заспивам с вечерята бедна –
книжка с рими и къшей симид

прескгавя Мария Герасома

Котките – колко дълго живеят и как да сравним възрастта им с човешки години бр.282

Обичайно тези животни са с нас по-дълго от кучетата

Обичайно тези животни са с нас по-дълго от кучетата
Колкото дълго и да живее домашният любимец, за човешкото му семейство няма да е достатъчно. За съжаление, рано или късно губим обичното си животно, и винаги е ужасно болезнено.
Но това е част от живота с котка или куче, а за любителите на котките добрата новина е, че обичайно техният живот е по-дълъг от този на кучетата. Или най-общо казано, средно може да останете с котката си от 13 до 17 години.
При кучетата това е доста по-условно и зависи от породата и най-вече големината на животното, но средната цифра е от 10 до 13 години, повече при по-малките породи.
Известни са страшно много примери и на котки, доживели до 20 и повече години.
Най-възрастната известна котка в момента е родената в края на 1995 г. Флоси, а за най-дълго живяло подобно животно се смята Крем Пуф, доживяла до невероятните 38 години.
Флоси е родена през 1995 г.Снимка: YouTube / Guinness World Records
Флоси е родена през 1995 г.
Както и при кучетата, най-честото “конвертиране” на котешката възраст в човешка е 1 към 7 – смята се, че една година на животното се равнява на 7 човешки. Това е неточно. Например при навършването на 1 година, котката е достигнала развитие, подобно на човек на 15 години. След втората година процесът се забавя и една котешка година е равна на 4 човешки. Например при четириногото 6 години се равняват на 40 при хората. Достолепната възраст от 16 години е еквивалентна на 80 г. при нас. 
Ето и таблица за определяне на възрастта на котките спрямо човешката:
Възраст на котката
Еквивалент в човешки години
1 г.
15 г.
2 г.
24 г.
3 г. 
28 г.
4 г.
32 г.
5 г.
36 г.
8 г.
48 г.
10 г.
56 г.
14 г.
72 г.
18 г.
88 г.
Положителната тенденция е, че подобно на хората, и при домашните котки продължителността на живот расте – благодарение на подобрените хранене, ветеринарна помощ и грижи от страна на стопаните. Освен от тях, колко дълго ще живее котката зависи и от породата и гените ѝ.
Прието е, че средно т.нар. смесени породи, или небезизвестната улична превъзходна, живеят по-дълго от чистокръвните котки с потекло – средно с 1-2 години.
Причината е в по-малката вероятност от наследяване на болести, характерни за породистите животни.
При тях също има разлики. Големите Мейн Кун живеят средно 10-13 години, а сиамките са известни с дълголетието си – те може да са със стопаните си средно 15-20 години.
Всички тези данни обаче са за котки, които са постоянно на закрито у дома и не прекарват време навън. Уличните и тези, които са пускани да скитат без надзор, живеят около два пъти по-малко.
Самият живот на котките се разделя на 4 фази.
До 1 година те са малки котета и в този период порастват и научават всичко, което им е нужно за оцеляване.
От 1 до 6 години говорим за млади пораснали котки, от 6 до 10 – за съзрели възрастни котки, а старостта започва полека-лека от 10-годишна възраст нататък.
Проучвания сочат също, че женските котки са с около година по-дълголетни от мъжките, същото важи и за кастрираните животни от двата пола.
Сиамките са дълголетници.
Стопаните могат да направят доста неща, за да останат по-дълго с обичната си котка. Кастрацията логично дава повече шансове за по-продължителен живот, тъй като животни, които не се разгонват, е по-малко вероятно да се опитват да бягат от дома или да общуват с други котки, което пък носи риск от зарази и наранявания.
Регулярните визити при ветеринаря и ваксините също имат огромно значение за превенция или ранно откриване на болести.
Котките са прочути с това, че умело крият, ако не се чувстват добре, защото в това състояние са уязвими. Така обаче стопаните често разбират късно, че нещо не е наред.
Адекватното хранене също има съществено значение – не само с пълноценна диета, но и с умереност. Котките с наднормено тегло живеят по-кратко
И за физическото, и за менталното здраве на животното е важно да се движи. Дори и да живее само на закрито, играта, дебненето и тичането из къщата са необходимост и задължителна част от дневната рутина на всяка котка.
Защото – както и при хората – от значение са не само продължителността, но и качеството на живот.
https://webcafe.bg/pet-in-shape/kotkite-kolko-dalgo-zhiveyat-i-kak-da-sravnim-vazrastta-im-s-choveshki-godini.html
Таг. котките възрастта човека
 

ПРАВОГОВОР ПРАВОПИС БР.282

Много често допускани досадни и дразнещи грешки
в ежедневното общуване:

  • “дЕкан” или ”декАн” - съгласно правоговорния речник ударението е на А! Изговарянето на “дЕкан” е аналогично на “нАука” или “учЕн” – ужасно! Въглеводородът с десет С-атома също се изговаря “декАн”!
    Правилно поставени ударения са още: аптекАр (а не аптЕкар!); антибиотИк (а не антибиОтик!) и т.н.
  • “Отдава” или ”Удава” ? Двата глагола означават съвсем различни неща. Примери: “Той изцяло се ОТдава на работата си” обаче: “Тази работа не му се Удава”; “Тя с готовност се ОТдаде на любимия си”; обаче: “Не ми се Удава да вдяна конеца в иглата” или “Органчната химия все нещо не ми се Удава, въпреки че аз й се ОТдавам с цялата си душа и сърце!”
  • “Взаимствам” - абсолютно погрешен глагол! Правилната дума е ”Заимствам”, защото произлиза от заемам, а не от нещо взаимно… Пример: “Авторът е заимствал (а не “взаимствал”) цели фрази от “Под игото”, за да докаже тезата си.” Или: “Схемите и фигурите са заимствани от учебника на Петров.”
  • “Случва се” - какво значи този безличен глагол?! Ще чуете по радио и телевизия високопарни излияния на фолк-певици от сорта: “Сега работя по един проект, който трябва да се случи до края на годината”; или пък някой министър ще рече: “Тази програма се случва с финансиране от Европейския съюз”. Програмите и проектите не се случват! Те се осъществяват или се провеждат. Случват се случки! Случват се събития. Според тълковния речник още: случвам, несв. и случа, св. – 1. Неочаквано намирам, заварвам. Напр. Случих евтини обувки. Случих го в добро настроение. Случих хубави чушки. – 2. Сполучвам, имам късмет. Случихме хубаво време. Случих с добра жена.
  • “често пъти” - абсолютна безсмислица! или казваме само “често” или пък “много пъти”, а може и “много често”. Сравни: “Той често (а не “често пъти”) казваше, че е уморен” или “Той много пъти ми е казвал, че е уморен.”
  • “между впрочем” - отвратителна безсмислица! Между кое всъщност? Имаше някога една тъпа смешка: “Каква е разликата между крокодила?” И отговорът: че е повече дълъг отколкото зелен!… Или казваме само “впрочем” или пък “между другото”. Сравни: “Впрочем той се оказа голям идиот!” (а не “между впрочем”) и “Между другото, той се оказа голям идиот!” Подобна гадост е също “имам НАпредвид”!!! Казва се просто “имам предвид”!
  • Звукът ”уЪ” - напоследък от глезотия или заради криворазбрана мода мнозина, дори разни водещи и “звезди” по телевизията, вместо “Л” изговарят “уЪ” или “Ъу”. Ето няколко ужасяващи примери:
    “Мюзик айдъУ
    “Веднъж, още когато бях много маука…”
    “Този човек е много уош!”
    “Времето в Бъугария ще бъде обуачно” – заслушайте се и ще се убедите колко често се случва (“суучва”?) това !!
    А фамилното име “Лулчев” звучи “Ууучев”… Ужас! Мога да дам хиляди примери. Дали не трябва да въведем нова буква в кирилицата?!
  • Журналисти и тв-водещи постоянно неправилно съгласуват по род и число миналите причастия в учтивата форма: “Вие ходила ли сте наскоро при избирателите?” или “Вие пушила(?) ли сте марихуана?”; Когато завършва на “л” в учтивата форма причастието винаги се съгласува само по число. Правилно е “Вие ходили ли сте при избирателите?” или “Вие пушили ли сте марихуана?” Също: “Вие изглежда не сте учили (а не “учила”) химия.” Друго е, ако завършва на “н” или на “т”, тогава се съгласува и по род! Например: “Вярно ли е, че сте пребита (а не “пребити”) на улицата (за жена)?” или “Вие сте наказан (а не “наказани”) с пробация (ако е мъж)”. Още за женски род: “Вие сте набелязана (а не “набелязани”) да получите голямата награда” или “Вярно ли е, че са ви писали оценка без да сте изпитана (а не “изпитани”)?”
  • Журналисти и политици постоянно бъркат думите ”число” и ”цифра”. Да се разберем: цифрите са само 10 (0,1,2,3…9)! А числата се състоят от цифри. Често слушаме: “Нека да говорим в цифри: за здравеопазване са дадени само 562 милиона”… Е да, но 562 е число! а не цифра!
  • Неправилно е названието “Фармацевтичен”, ако се отнася до факултет; правилното е “Фармацевтически” – сравнете с химически, физически, медицински, математически и т.н. Може да се използва “Фармацевтичен” в съчетание с други съществителни: например фармацевтичен термин, фармацевтичен завод и др. В самия указ за създаването му (1951 г.) факултетът е наречен съвършено правилно ” .://ochemist.losttribesource.org/pravopis.htm

Откритията, за които науката няма обяснение

Във всеки един ден, докато ние сме на работа, храним се или спим, някъде по света стотици изследователи и учени работят усилено по своите открития. Сред най-големите научни прозрения за изминалата година например е локализирането на най-големия вулкан на Земята. Той бе открит в началото на септември 2013 г. от група геофизици от университета Texas A & M University. Съществуват обаче и открития, за които днешната наука така и не може да даде логично обяснение.
Вижте откритията, за които науката няма логично обяснение

 Mеханизмът от Антикитера

Mеханизмът от Антикитера е антично устройство, предназначено да изобразява механически наблюдаемата конфигурация на слънчевата система.
Останките от него са намерени сред предмети, свидетелстващи за корабокрушение, случило се около 70 г. преди новата ера, в близост до остров Антикитера. С въртенето на ръчка се задвижва система от метални зъбчати колела, които задават положенията на различни указатели върху предната страна на устройството.

Ефектът Плацебо

Плацебото е прах или течност, която изглежда като лекарство, но в действителност не съдържа никакви активни индригенти и следователно не може да въздейства на хората по химичен начин.
Човек, приемащ плацебо, често изпитва същите ефекти като хората, приемащи истинското лекарство. Този удивителен феномен, известен като ефекта плацебо, не е ограничен само до лекарствените препарати и все още за него няма логично научно обяснение.

Огнените топки Нага

Феноменът огнените топки Нага се наблюдава в 250 км отрязък на река Маконк в Тайланд. При това явление от реката започват да излизат червеникави топки, които се издигат на определена височина във въздуха, но изчезват.
Явлението се наблюдава всяка година от много хора, обикновено в края на октомври, след така наречените будистки дъждове. Името му идва от легендарната змия Нага, за която местните вярват, че плюе огнени кълба Загадката на този феномен остава неразгадана и до днес.
https://dariknews.bg/novini/liubopitno/otkritiqta-za-koito-naukata-nqma-obqsnenie-1604071
Таг откритияга науката

Фридрих Ницше Философията за живота бр.282

Фридрих Ницше
Това е може би най-разгневеният критик на християнството (1844-1900). Животът му е не по-малко интересен от самата му философия. Последните години от живота си прекарва лишен от съзнание поради силно напредналата си болест. Може би самата тя е една от причините за подобен светоглед. Епохата на Ницше е епоха на всеобщ нихилизъм, който по негови думи е своебразно “отмъщение” за дългогодишното възхваляване на разума и съзнанието. Ницше тотално се противопоставя на идеализма и се опитва да построи модел за преосмисляне на всички ценности. Старите представи трябва да се разрушат до основи, за да остане човекът, какъвто е. Досегашните понятия, с които философията е боравила, са пълни заблуди и фикции, особено понятията “субстанция” и “субект”. Във философията му не присъстват понятия, които са независими от човешко участие и оценка, още повече че тя е по свой начин практическа. Но човек не може да не бъде интерпретатор и представите са първо негови, което по особен начин обработва света. Светът не съществува независимо от човека. Затова и с подигравка той отхвърля вярата в “нещото само по себе си”. За него и няма разлика между явено и това, което е. Защото което е истина, то е просто по-явна и следваща прераборка на полученото от света. Няма чист разум и чисто познание- има неща за мен и мислене за нещо. У човека всъщност превес взимат афектите, влеченията и волята за власт, а не здравото съзнание, което и без друго не съзнава толкова от душевността на човека. Представата изразява най-малкото потребност. Светът далеч не е рационален – човек сам му е приписал тези качества. Зад тях стои волята за власт, искането. Но тук тя също не е субстанция. Няма предварителни характеристики и истина за света, които да се знаят. Човекът сам задава хоризонта и посоката на действие. Човек е изменчив също като самия свят.
Ницше се изказва и по отношение на морала. Тук е твърде оригинален. Силните хора не харесват слаби и няма защо да изпитват към тях състрадание. Подчинението на религиозния морал не им е свойствено. Но с равните те са добри. Такива хора обаче са индивидуалисти, защото истинското не е за масите и сбирщините от ограничени същества. Затова и философът трябва да бъде зъл, да притежава зла съвест, ако иска да има поглед. Той е отвъд доброто и злото и това е извън-моралната позиция-преодоляване на морала.  Зъл, за да се съмнява във всичко установено, зъл, за да го руши. Най-вече истинският философ е откровен. Но представата за човека по онова време не е такава. Затова Ницше прави опит за ново виждане – със свръхчовека. За Заратустра  Бог е мъртъв и няма идоли, няма дълг и себенадмогване. Свръхчовекът всъщност е прескачане, преодоляване на всички слабости, които съществуват в човешкия индивид. Силните трябва да бъдат усмихнати и борбени, надмогнали съчувствието и молбите, сами.
Известни произведения: “Воля за власт”, “Тъй рече Заратустра”, “Веселата наука”, “Антихрист”, “Ессе homo”, “Залезът на боговете”, “Раждането на трагедията”, “Отвъд доброто и злото”, “Човешко, твърде човешко
https://filosofianajivota.wordpress.com/2012/01/24/%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85-%D0%BD%D0%B8%D1%86%D1%88%D0%B5/
Таг Фридрих Ницше Философията   живота

5 изобретения отпреди век, непроменени и до днес

С  развтието на науката и технологиите се появяват нови изобретения, а вече съществуващите постоянно се променят, подобряват и усъвършенстват. Някои изобретени вече предмети, колкото и странно да звучи, си остават същите и със същото предназначение.
Дали защото са създадени достатъчно добри от първият път или просто не се налагат подобрения, но е факт, че някои ежедневни предмети не са претърпели подобрения през последните сто години. Или настъпилите промени по тях са чисто козметични и не променят предназначението им.
Вижте кои предмети не са претърпели промяна през последните сто години:
Вестници
В ерата на Интернет и цифровите технологии, ние все още ползваме вестници, а те не са се променили от XVII век. Използва се предимно рециклирана хартия, което е добра новина.
Бодлива тел
Патентът за бодлива тел принадлежи на Джоузеф Ф. Глиден и е от 1874 година, макар за изобретател да се смята Лусиен Смит, който прави своята версия през 1867 година. Бодливата тел е евтин и надежден вариант за ограда, и колкото и просто да изглежда, не се налагало да се правят последващи подобрения.
Чадър
Чадъри се използват от четири хилядолетия в Египет, Китай, Асирия и Гърция. Първоначално като предпазване от слънце, а в Китай за първи път ги правят и водоустойчиви. Чадърът става популярен в Европа през XVI век. През вековете са променяни материалите за изработване на чадъри, но като цяло може да се каже, че чадърът си е същият от изобретяването му.
Цип
Благодарение на Уиткомб Л. Джъдсун от Чикаго, днес имаме ципове. Джъдсън е първият, който през 1893 година представя разработен и произведен цип. Повечето хора дори и не се замислят колко много време спестяват циповете, ако вместо тях се използваха копчета. Очевидно ципът е гениално изобретен, тъй като не е подобряван, макар подменянето му, ако се повреди, е досадно и трудоемко.
Първият официален патент за кламери в Съединените Щати принадлежи на Самюел Б. Фей и е от 1867 година. Много други изобретатели също предявяват претенции за авторство, но не е категорично ясно кой точно е бащата на кламера. Този масов предмет, използван всеки ден в милиони офиси, не е бил подобряван до момента. Разбира се, използват се нови материали, но като цяло кламерът е със същия вид и предназначение, както и преди 150 години.
 https://dariknews.bg/novini/tehnologii/5-izobreteniq-otpredi-vek-nepromeneni-i-do-dnes-1549193
Таг изобретения век, днес

ЗАНАЯТИТЕ БР.282

Плетачеството в Трънско

В миналото наред с тъкачеството, плетачеството е бил друг широко практикуван български занаят. Ръчното домашно плетене е било широко разпространено в Трънския край. Плетачките са използвали най-вече вълнена прежда, наричана „мане“. От нея са се изплитали жилетки, пуловери, чорапи, шапки и др. Плетивото в Трънско изпъква с богато разнообразие от шарки. С вроден талант и усет за естетика, плетачката е умеела да напипва правилните цветови комбинации и подходящи бримки при плетенето на мъжките и женските чорапи.
С времето ръчното домашно плетене продължило да се разгръща като занаят. Трънчанките постепенно започнали да изработват дантели, покривки, кенари, пердета и най-различни плетива, които внасяли още по-голям уют и красота в дома. Народната женска носия, украсена с фини шевици, е ярък израз на умението, творческия талант и богатото светоусещане на българската жена.
 Шевицата е свидетелство за неизмерния творчески талант на българката.
Стремежът към красивото, продиктуван от вътрешното чувство за хармония на българката, се разкрива именно в богатото многообразие от орнаментални и хармонични форми. В основата на българската шевица се преплитат славянски символи, които говорят за близостта с характерните белези във везбата на други славянски народи. В българската шевица се наблюдават стилове и похвати, повлияни от византийски и ориенталски образци, които са били разпространени в България във времената преди Освобождението. Забележително е как българката е съумяла да интерпретира тези елементи чисто по български и те придобиват национална самородност и оригиналност.
 Плетачеството е занаят, който по щастлива случайност е успял да се запази актуален и днес. В много български села все още има възрастни жени, които изработват великолепни плетива. Нещо повече, много млади девойки проявяват засилен интерес и упражняват този творчески занаят в свободното си време.Богатството от народни занаяти в РазградскоЗанаятчийството в Разградския регион се развива с бързи темпове през Възраждането. Важен принос за това имат новодошлите от Балкана (и най-вече от Габровския и Еленския край) балканджии. С присъщото си трудолюбие и предприемчив ум, те успяват да дадат силен тласък на местното стопанство и да стимулират по-нататъшното му развитие.
 Балканските заселници носят със себе знанията и уменията на своите традиционни занаяти: мутафчийство, абаджийство и строителство. Наред с тях те виждат благодатна почва за развиване на нови занаятчийски професии: бъчварство, дърводелство, коларо-железарство, шивачество, кожухарство, обущарство, сарачество и т.н.
снимка: woodcraftbg

снимка: woodcraftbg

Сред най-важните елементи в дърводелската работилница е масивния дървен тезгях, върху който се извършва първичната обработка на дървения материал. Наблизо има обикновен джобур (дървен съд, каца с тясно дъно и широк отвор), в който се охлаждат нагретите дървообработващи инструменти. На тезгяха и над него майсторите са нареждали: малко ренде за първична обработка на дървен материал, плания, рендета с различна големина, копач. Арсеналът от дърводелски помощни инструменти се допълва с: трион, тесла, преса за затягане на главините на колелото, шаблон за спиците на колелата, шаблони за бутовете на предницата, преден стол за каруцата. Първоначално дъската се обработва грубо с малкото ренде, а след това се пристъпва към същинската работа, където влизат в употреба по-големите рендета.
Дърводелският занаят в Разградско има няколко направления. Коларо – дърводелството е единият дървообработващ занаят. В миналото той е бил водещ, тъй като основните средства за превозване на стоки, материали и хора са били именно каруците и колите. Конструирали са се шейни и дикани. Столарството е друг дървообработващ занаят с важно стопанско значение.
 Занаятчиите столари осигурявали на населението легла, маси, столове, ракли, скринове, корита, шиници, нарове, дивани, малки трикраки столчета, дървени вили и гребла, сандъци с различна големина, лопати за печене на хляб, корита, дърводелски маси и тезгяхи, дървени менгемета, и др.
Дограмаджийството е още един актуален за времето си занаят. Дограмаджиите правели подове, настилки, тавани, веранди, дрешници, черчевета, сундурми (чардаци), навеси, стрехи, стълби, капаци, дюшемета, пейки, огради, прегради и други предмети и съоръжения, необходими за бита.
 Бъчварството и кацарството също са били търсени занаяти в разградския регион. Майсторите са изработвали бъчви, бурета, качета, каци, бъкели, бъклици, ведра, както и различни други заготовки от дърво и материали за строителството. Едно време занаятите са били най-важният източник за препитание на българите. Днес те са символ на народната традиция и продължават да носят уюта, красотата и светлия дух на отминала епоха.
https://www.bulgarkamagazine.com/%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%8F%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%8EГ
Таг   плетачеството   дърводелство,  Разград

Защо древните египтяни са имали само три сезона? бр.282

Защо древните египтяни са имали само три сезона?
Цивилизацията на Древен Египет се счита за едно от най-напредналите общества за своето време. Египтяните постигат безпрецедентен успех в проектирането и строителството на сгради, в медицината и астрономията, хуманитарните и точните науки. Не е изненадващо, че един от първите календари се появява в Египет. (Най-старият и точен календар е българският – вижте тук). Около четири хиляди години пр.н.е. по бреговете на река Нил е съществувала една от най-мощните и културни цивилизации по това време – Древен Египет. Един от първите слънчеви календари се появява именно в Египет. Животът на Египет се основава на селското стопанство по долното течение на Нил и е свързано с нейните сезонни цикли. Египтяните вярвали, че наводнението на Нил е причинено от появата на Планетата Сириус, най-ярката звезда на небето.В древен Египет, според официалния календар, годината е била разделена на 3 сезона по 4 месеца всеки. ·         Сезон на наводнения – от средата на юли до средата на ноември ·         Сезон за сеитба – от средата на ноември до средата на март ·         Сезон на засушаване – от средата на март до средата на юли Имената на сезоните се свързват със селскостопанска работа (например в сезона на „покълване“ реколтата узрява, а в сезона на „Суша“ се събира реколтата, както и годишното наводнение на река Нил , което има пряко въздействие върху селското стопанство (оттук и името на сезона „Наводнение“). Месеците са обозначени с числа.  Всеки месец има 30 дни. Египтяните са знаели, че годината не включва 360 дни (12 месеца по 30 дни), а 365 дни, така че останалите 5 дни, които не са включени в календара, са добавени в края на последния месец. Тези дни се празнували като рожден ден на съответното божество: Озирис, Хорус, Сет, Изида и Нефтида. Именно те създават най-стария слънчев календар през 4236 г. пр.н.е. Но в същото време те едновременно и с радост използват три календара наведнъж – звездния (според който са използвали за земеделие), слънчевия (граждански) и лунния (за религиозни празници). Планетата Сириус им помага да изчислят точно броя на дните в годината: египтяните са забелязали, че става видима точно няколко дни преди наводнението на Нил. Така се появили сезоните на местните жители, като са следили река Нил. Египтяните изобретяват първия слънчев часовник (обелиск, който хвърля сянка). Слънчевият ден е разделен на 12 части (10 плюс 2 за залез и зазоряване), но в началото никой не си е направил труда да зададе продължителността на часа, тоест египтяните, както и римляните са  имали часове с различна продължителност . Въпреки това, древните египтяни първоначално са измислили идеята да разделят деня на 24 часа.
https://www.actualno.com/curious/zashto-drevnite-egiptjani-sa-imali-samo-tri-sezona-news_1728718.html
  Тяг древните египтяни три сезона

Създаване на българската държава бр.282

Създаване на българската държава
Създаването на българската държава на Балканския полуостров е едно от най-забележителните политически събития в Европа през VІІ век, след Великото преселение на народите.
Когато прабългарите оногондури, водени от хан Аспарух, заемат областта Онгъла около делтата на Дунав, започват чести опустошителни набези на юг в териториите на Византия, населени вече от славянските племена.
През 680 г. император Константин ІV Погонат (Брадати) (668-685), предприема поход срещу българите по суша и по море. Огромната византийска армия се струпва в Онгъла и по р. Дунав.
Хан Аспарух изчаква 3-4 дни с войските си зад укрепленията, но когато забелязва дезорганизацията в лагера на ромеите, предизвикана от внезапното заминаване на императора за Месемврия да се лекува от подагра, предприема мощна атака срещу византийците и ги обръща в бягство.
Битката завършва с грандиозна победа на прабългарите, след което те преминават през Дунава и завладяват земите до Стара планина, подчиняват местните славянски племена и сключват съюзен договор с техните князе за общи действия и отбрана на завоюваната територия.
В резултат на това споразумение през есента на 680 година хан Аспарух изгражда един военно-политически съюз с мизийските славяни, насочен срещу Византия, Авария и Хазария и с този акт фактически се създава новата българска държава.
Според договора става и административно разместване – седемте славянски племена са преселени на юг и запад да охраняват границите с аварите – до р. Тимок и Карпатите, а „северите” заемат източните части на Стара планина да бранят държавата от Византия. Прабългарите поемат защитата на земите, граничещи на североизток с хазарите до реките Днестър и Днепър.
Приоритет и господство в държавата имат прабългарите с опит от Велика Кубратова България и силната си конница, с която продължават да нападат византийските територии в Тракия.
През лятото на 681 година – около 09 август – императорът е принуден да сключи мирен договор с хан Аспарух.
Според този договор императорът признава завоюваните земи и се задължава да плаща ежегоден данък. Така Византия признава юридически съществуването на новата българска държава на Балканите и България получава легитимност в междудържавните отношения.
Държавата е устроена административно по военния прабългарски принцип с укрепени аули. За главен аул – столица – е определена Плиска.
Създаването, укрепването и съхраняването на младата българска държава се осъществява чрез успешното сътрудничество между прабългари и славяни и местното романизирано тракийско население.
https://istoria.bg/1462/sazdavane-na-balgarskata-darzhava
Таг бъбгарската дължама

Колю Фичето – велик възрожденски майстор бр.282

 Колю Фичето: „Не градете толкоз дувари, дето да ви делят, ами повече  мостове - да ви събират“ | Инженерният портал на България
Никола Йованов Фичев (Уста Колю Фичето) е роден в Дряново (махала Крънча) през 1800 г. в семейството на Йован и Мария Фичеви. Никола остава рано без баща, но Дряновският балкан със своите чардаклии къщи, крепости и манастири му вдъхва любов към творчеството и той поема трудния път на дюлгерски чирак и калфа.
Първите си уроци по строителство Никола получава при дряновски майстори, като обикаля обектите из България и Влашко През 1823 г. работи вече в Търново, но се връща в Дряново при създаденото през 1824 г. свое семейство.
През 1830 г. Колю Фичето окончателно се премества в старата столица. Там работи заедно с Димитър Софиялията на Преображенския манастир и участва във Велчовата завера през 1835 г. Става самостоятелен майстор при Иван Давдата, като довършва започната от него църква ”Свети Никола” през 1836 г. и получава признанието на търновци.
През периода 1837-1840 г. Колю Фичето работи с брациговци в Тракия, Одрин и Истанбул и овладява архитектурните възрожденски похвати и бароковия стил, проникнал от Италия и Далмация.
Майстора се връща отново в Търново и през 50-те и 60-те години на ХІХ век строи едни от най-хубавите си сгради и църкви там: Къщата с маймунката (1848), Ханът на Хаджи Минчо Цачев (1850), Ханът на Хаджи Николи (1858), Църквата “Св. Спас” (1859), църквата „Св. св. Кирил и Методий” (1861), камбанариите на Преображенския (1861) и на Плаковския манастир (1865) и др. В периода 1865-1867 строи уникалната църква „Св. Троица” в Свищов – изключителен образец на българското възраждане. В Дряново Колю Фичето строи църквата “Св.Никола” (1852), Попикономовата къща (1858) и мостът на Боюв яз (1861).
Около 1856 г. Колю Фичето се запознава с Мидхат паша и става негов съветник по строителните и архитектурни въпроси. През 1865–1867 г. изгражда моста над р. Янтра при Бяла, след като е предпочетен пред дипломирания инженер чужденец. Мостът на Бяла по това време е едно от най-красивите и монументални съоръжения на Балканите по оценката на Феликс Каниц. За него Колю Фичето получава ордена “Меджидие”, 50 х. гроша и парцел в Търново.
През 70-те години на XIX век, въпреки напредналата си възраст Колю Фичето проектира и строи едни от най-мащабните си проекти – Конака във Велико Търново (1873-1874) и Покрития мост в Ловеч (1872-1874).
Като майстор и архитект Никола Фичев се отличава с изящните си леки конструкции и елементи с тъй наречената „фичевска кобилица”. В сградите си въвежда барокови черти и собствен стил – колонки, еркери и каменни релефи с народна символика: нимфи, грифони, лъвове, орли и други фигури с възрожденската знаковост. Със своя монументален стил и извисеност на храмовете и камбанариите изразява порива на българите към свобода, независимост и духовен напредък.
След Освобождението Никола Фичев е назначен за градски архитект в Търново и извършва строителни експертизи и надзор.
Колю Фичето умира на 15.11.1881 г. във Велико Търново, като оставя много последователи, които продължават неговото дело и го прославят с признателност като ненадминат майстор.
https://istoria.bg/1440/kolyu-ficheto-velik-vazrozhdenski-maystor
Таг Колю Фичето  велик възрожденски майстор