Месечни архиви: октомври 2024

НАГРАДИ ОТ 10 тия НАЦИОНАЛЕН ДЕТСКО-ЮНОШЕСКИ КОНКУРС ЗА РИСУНКА

Вашият коментар
НАГРАДИ ОТ 10 тия НАЦИОНАЛЕН ДЕТСКО-ЮНОШЕСКИ КОН.КУРС ЗА РИСУНКА „НАШИТЕ ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ- Акад. проф. НИКОЛАЙ СТОЙКОВ“- 2024 г
Участваха 158 рисунки и сред тях наградените са:
I група
I награда
Петър Янев- 8 години – „Хубаво е нашето село“ – детска приложна студия „Слънчице“- Първомай обл.Пловдив
II награда
Мелиса Хаджиева- 8 години- „Рождество Христово“- Кърджали
III награда
Божидар Ставаров- 8 години- „Лазарки“- Школа по изобразително и приложно изкуство- Козлодуй обл.Враца
II група
I награда
Павел Арсов- 13 години- Арт школа „Чифлигарови“- Шумен
II награда
Емилиян Янев- 10 години- „На празник със 100 кабагайди“-детска приложна студия „Слънчице“-Първомай обл.Пловдив
III награда
Божидара Богданова- 10 години- Пловдив , ЦНСТ към КСУ „Олга Скобелева“
III група
I награда
Йоанна Костадинова- 15 години- „Розобер в розовата долина“- гр.Елена обл. Велико Търново
II награда
Добромира Малчева- 18 години- школа „Арт Попово“- Попово обл. Търговище
III награда
Магдалена Захариева- 17 години- студио „Рениарт“/по изобразително изкуство/- Монтана
Награда за оригинално изпълнение
Анастасия Симеонова- 12 години- „Еньовден“- Мартен общ.Русе
Награда за композиция
Гюлшен Бахан- 10 години- Кърджали
Председател на журито Маррия Герасова
Харесване

Коментар
Споделяне

Научни области и научни направления бр.286

Вашият коментар

Мнозина често се питат коя научна област към кое научно направление принадлежи. Ето списъка на научните области и научните направления, възприет от МОН.

1. Хуманитарни науки и изкуства

  • Филология

  • История и археология

  • Философия

  • Религия и теология

  • Теория на изкуствата

  • Изобразително изкуство

  • Музикално и танцово изкуство

  • Театрално и филмово изкуство

2. Социални, стопански и правни науки

  • Социология, антропология и науки за културата

  • Психология

  • Политически науки

  • Социални дейности

  • Обществени комуникации и информационни науки

  • Право

  • Администрация и управление

  • Икономика

  • Туризъм

  • Теория и управление на образованието

  • Педагогика

  • Педагогика на обучението по ….

3. Природни науки, математика и информатика

  • Физически науки

  • Химически науки

  • Биологически науки

  • Науки за земята

  • Математика

  • Информатика и компютърни науки

4. Технически науки

  • Машинно инженерство

  • Електротехника, електроника и автоматика

  • Комуникационна и компютърна техника

  • Енергетика

  • Транспорт, корабоплаване и авиация

  • Материали и материалознание

  • Архитектура, строителство и геодезия

  • Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми

  • Химични технологии

  • Биотехнологии

  • Хранителни технологии

  • Общо инженерство

5. Аграрни науки и ветеринарна медицина

  • Растениевъдство

  • Растителна защита

  • Животновъдство

  • Ветеринарна медицина

  • Горско стопанство

6. Здравеопазване и спорт

  • Медицина

  • Стоматология

  • Фармация

  • Обществено здраве

  • Здравни грижи

  • Спортот 

от уикипедия

ПРАВИ ДОБРО БР 286

Вашият коментар

Добро е, когато направиш нещо хубаво за някого, без да очакваш нещо в замяна

Добро е, когато някой направи нещо хубаво за някого, без да очаква нещо в замяна. Например, когато помогнеш на възрастен човек с покупките, когато някой ти помогне, щом си паднал или да помогнеш на човек в беда. Виждала съм много груби и лоши хора, които не правят нищо добро, но съм срещала също и много добри.

За мен това е добро!

Симона Недева, 10-годишна, 14. СУ

Трябва да бъдем добри, без някой да го иска от нас

Всеки човек разбира доброто по различен начин. Аз, например, възприемам доброто ето така: да помагаме на другите, когато са изпаднали в беда, да изслушваме чуждото мнение, без да казваме, че нашето е винаги по-правилно, да уважаваме близките, приятелите и съучениците си и така да ги правим по-щастливи.

Смятам, че трябва да бъдем добри, без някой да го иска от нас и че на доброто хората отвръщат с добро. Така светът става по-хубав за живеене.

Константин Таушанов, 10-годишен, 14. СУ

Трябва да бъдем добри, без някой да го иска от нас

публикувано на 30.12.19 в 13:07

Всеки човек разбира доброто по различен начин. Аз, например, възприемам доброто ето така: да помагаме на другите, когато са изпаднали в беда, да изслушваме чуждото мнение, без да казваме, че нашето е винаги по-правилно, да уважаваме близките, приятелите и съучениците си и така да ги правим по-щастливи.

Смятам, че трябва да бъдем добри, без някой да го иска от нас и че на доброто хората отвръщат с добро. Така светът става по-хубав за живеене.

Константин Таушанов, 10-годишен, 14. СУ

https://bnr.bg/dobroto/post/101209495/dobro-e-da-pomognesh-na-nakogo-v-beda

 Таг добро

Наръчник на неблагодарника бр 286

Вашият коментар

жена

Неблагодарността е една от онези черти, които могат да нанесат сериозни емоционални щети. За съжаление, неблагодарният човек често е трудно да бъде разпознат в началото. Той може да се представя като внимателен и сърдечен, но зад фасадата се крие личност, която ще ви накара да се почувствате пренебрегнати и използвани. Как да разберем, че си имаме работа с неблагодарник? Тази статия ще ви даде някои важни насоки.

Първият знак е липсата на признателност. Неблагодарните хора обикновено не осъзнават стойността на усилията, които полагате за тях. Те приемат за даденост вашата помощ, подкрепа и внимание. Дори когато правите големи жертви, те често ще смятат това за ваше задължение, без да проявят елементарна благодарност или реципрочност.

Освен това, тези хора често молят за услуги. Неблагодарниците не се колебаят да се обръщат към вас всеки път, когато имат нужда от нещо, но никога не се опитват да върнат жеста. Те създават впечатление, че техните проблеми са ваш приоритет, без да се замислят за това какво ви коства помощта, която оказвате. Важно е да разпознаете този модел навреме, защото в противен случай можете да се окажете изтощени и разочаровани.

Друг ключов белег на неблагодарните хора е тяхната неспособност да приемат отказ. Те често реагират с гняв или дори обвинения, когато не изпълните някоя тяхна молба. За тях думата „не“ е неприемлива и всяко отхвърляне на тяхните искания се приема като лична обида. Това поведение може да ви накара да се чувствате виновни за това, че не сте в състояние да отговорите на техните очаквания, въпреки че на практика вие не носите вина.

В началото тези хора често се представят като дружелюбни и любезни. Това е тяхната стратегия да спечелят вашето доверие. Но веднъж след като се уверят в подкрепата ви, те свалят маската и разкриват истинската си същност. Това може да бъде изключително болезнено, особено когато осъзнаете, че сте били използвани.

В заключение, неблагодарните хора обикновено проявяват егоизъм и липса на емпатия. Те не се интересуват от вашите нужди или емоции и не се притесняват да се възползват от вашата доброта. Важно е да разпознавате тези черти, за да се защитите от емоционално изтощение и разочарование. Да разберете кой е наистина до вас и кой просто се възползва, е ключът към изграждането на здрави и реципрочни взаимоотношения.

https://www.edna.bg/svobodno-vreme/neblagodarnici-kak-da-gi-poznaem-v-Тагzhivota-ni-4677575?

Таг наръчник, неблагодарник

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир бр 286

Вашият коментар
автор: Митко Новков

Снимка: @ParadoxPublishing

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския фронт, всичко това обаче е затъмнено от разстрела му през 1942 г.

Присъдата му е за шпионаж в полза на чужда държава – тогавашния и днес вече разпаднал се Съветски съюз, а събитието дори служи на цар Борис III да отхвърли за пореден път натиска от страна на нацисткия Райх и лично от обкръжението на Хитлер за изпращане на български войски на Източния фронт: Как искате да воюваме срещу Русия, след като самите мои генерали са русофили?, попитал той. Но тази реплика, както и още много други дребни детайли, поставят под въпрос присъдата над генерал Владимир Заимов, както и подозрението, че той е всъщност съветски шпионин.

Син на един от водещите революционери от периода на национално-освободителните войни Стоян Заимов, автор на знаменитата книга „Миналото“ и на още много спомени от онова време, заточеник и бунтар, генералът сякаш се е чувствал длъжен да бъде на висотата на голямото име на своя баща. Целият му живот е изтъкан от желанието да бъде достоен за името Заимов, да не го предава, да не го опетнява. На фронта се бие храбро, един от активните участници във Военния съюз – той е негов секретар, в дейността му България е над всичко, както и той за България е готов на всичко. Разбиращ, че малката балканска негова родина е между чука и наковалнята, между истерическата натура на мършоядна хиена на Хитлер и коварните движения на змия-удушвач на Сталин, той прави всичко възможно, за да се отърве тя с най-малки поражения от цунг-цванга, в който е попаднала по силата на историческите обстоятелства. За наше всеобщо нещастие, усилията му се оказват обречени и той е пожертван. Пожертван съзнателно, включително и от свои колеги като генерал Никифоров, изиграл мрачна роля в осъждането на Владимир Заимов на смърт

https://bnr.bg/old/post/101299524 

Таг Генерал Владимир Заимов , един, български  военен, командир

Археолози в Египет откриха гробница на 4000 г бр 287одини с редки артефакти Вчера, 17:55 • Наука • •

Вашият коментар

 Древноегипетската гробница принадлежи на „Иди“, дъщеря на местен управител, живяла по време на Средното египетско царство <strong „=““>(около 2030 до 1640 г. пр.н.е.).

Йероглифните надписи върху ковчега биха помогнали на починалия да намери пътя си в подземното царство.
Йероглифните надписи върху ковчега биха помогнали на починалия да намери пътя си в подземното царство.© Министерство на туризма и антиките на Египет

Тя е била погребана в два ковчега, един в друг, пишат в изявление представители на Министерство на туризма и антиките на Египет.

„Намирането на два непокътнати ковчега от Средното царство е нещо изключително – казва за Live Science Катлийн Куни, професор по древноегипетско изкуство и архитектура в Калифорнийския университет, която не участва в разкопките. “Ковчезите са не само изглеждат добре запазени, но и са покрити със сложни текстове, които са помогнали на починалите да намират пътя си през подземното царство”, казва още Куни. Проучването на новите текстове може да предостави повече информация за това как египтяните са възприемали задгробния живот: от какво са се страхували, че може да им попречи да достигнат вечния рай или от какво са смятали, че може да се нуждаят, за да преминат през подземния свят.“

Иди е живяла по време на управлението на Сенвосрет I (около 1961 до 1917 г. пр. н. е.) и е била дъщеря на управителя на Асют, една от най-богатите провинции по това време.

Въпреки че гробът е бил ограбен в древността, части от скелета са запазени. Техният анализ разкрива, че жената вероятно е починала преди да навърши 40 г. и е имала вроден дефект на единия крак.

По-големият от двата ковчега е дълъг 2,6 м, а по-малкият – 2,3 м. Археолозите са открили и дървени фигурки, една от които може да изобразява самата Иди. Ако това бъде потвърдено, фигурката ще допълни списъка с малко известни погребални предмети, за които се предполага, че изобразяват починалия“, казва Куни.

Фигурката, намерена в гробницата, която може да изобразява Иди.
Фигурката, намерена в гробницата, която може да изобразява Иди.© Министерство на туризма и антиките на Египет
Йероглифите върху ковчега наричат Иди „стопанката на къщата“.
Йероглифите върху ковчега наричат Иди „стопанката на къщата“.© Министерство на туризма и антиките на Египет

Според Волфрам Грайецки, египтолог и почетен старши научен сътрудник в Университетския колеж в Лондон, йероглифите върху ковчега наричат Иди „господарката на къщата“.

Грайецки допълва, че “през последните 130 години в Асют са открити много гробници, някои от които при разкопки със съмнителна законност”. Артефакти от тези разкопки сега са в музеи по целия свят.

„Хубаво е да видим погребение, което е открито от съвременен екип и ще бъде правилно описано и представено на обществеността“, добавя той.

Гробницата е открита от екип от Университета в Сохаг, Египет, и Свободния университет в Берлин. Проучването на останките и текстовете продължава.

https://www.nationalgeographic.bg/a/arxeolozi-v-egipet-otkrixa-grobnica-na-4000-godini-s-redki-artefakti

Таг археолози, Египет, гробница, 4000 години

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО БР 286

Вашият коментар

 ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

ЧОВЕЧЕ, СПРИ ЗА МАЛКО

Когато земята се гърчеше и въздишаше до болка от миризливата смрад на човешката злоба, Душевадецът реши, че е време да действа. Та нали онзи стар пън – грехът, се настани на земята и нямаше намерение да я напусне. “Всичко е в моя полза”- мислеше си той. Потулен в сумрака на тоя късен следобед, той закрачи по улиците на града. Наоколо нямаше жива душа. Времето беше опустошило душите на хората и те останаха по домовете си сами, объркани и отвратени от света. Този хаос в душите им привличаше Душевадецът. Неонова светлина обливаше площада. Една ярка светлина привлече погледа му. Той се насочи към нея. Тя идваше от прозореца на приземния етаж, на една от множеството кооперации. Почука на една от вратите. Срещу него русоляв красавец показваше белите си зъби и го покани да влезе. Душевадецът смутолеви нещо като “благодаря” и влезе. Уют цареше наоколо. Мъжът го поведе към широкият хол и покани да седне. Той се настани удобно на фотьойла до ниската маса, върху която бяха поставени цветя. Очите му зашариха. От този ден, той стана постоянен гост.

Непрекъснато хвалеше Русолявият. Все по-често чашката с менте от близката кръчма беше спътник на масата. Вечер, когато Мери – съпругата се прибираше от работа, Русолявият започна да я посреща с викове и ругатни. Докато изчезна усмивката от лицето ú. Явно,мисълта за падението на съпруга ú я глождеше отвътре. Ето, че и тя започна да привиква да крещи. През това време, Русолявият се прегърби, а бръчките по лицето му всеки Божий ден се увеличаваха. Но това не беше в състояние да го спре. Под въздействие на алкохолните изпарения, той се пренасяше в света на илюзиите и Мери често го чуваше да крещи: “Ето ги, ето ги!” В дните, в които беше трезвен, се оплакваше, че вижда две очи, които го наблюдават. Тогава, Душевадецът тържествуваше. Явно беше доволен, че е завладял още една душа. А Русолявият не подозираше, че живее в омагьосан кръг от дим на цигари и алкохол. Падаше и ставаше по улиците, и отново се въздигаше душата му към висините на голямата илюзия, да бъдеш мъртво пиян. Така ден след ден, докато невидима сила реши, че е настъпил моментът, в който ще се намеси. Русолявият запъшка и заохка под завивките на полуиздъненото легло, в разгара на летните жеги. Един късен следобед, някой му пошепна: “Човече, спри за малко!” Той се озърна, но нямаше никой. Беше вътрешният му глас. Изведнъж започна да диша на пресекулки, които постепенно затихнаха. Въздишка на облекчение се отрони от гърдите му, която предвещаваше финала на неговото жалко съществуване.

 писателят сатирик  Весела Будилкова