Стресът се случва при значими ситуации, в които изискванията на средата надвишават наличните ресурси за справяне на човека. Дали това важно събитие ще бъде предизвикателно или застрашаващо зависи от личното възприятие и интерпретация на човека. Докато осмисля случващото се, той преценява дали ще успее да мобилизира всичките си налични ресурси за справяне и какъв е очаквания изход от  стресиращата ситуация.

Стратегиите за справяне се делят на две големи групи. Първите са ориентирани към разрешаване на проблема стратегии и включват мисли и действия по посока на тези аспекти от ситуацията, които можем да променим. Вторият вид са емоционално-фокусирани стратегии, които целят да се обърне внимание на емоционалните реакции провокирани от стресиращите ситуации и да се отреагира.

Адаптивното справяне действа като намалява усещането за стреса и подпомага дългосрочните ползи (примери са: използване на хумор, детайлно анализиране на ситуацията, споделяне, търсене на емоционална подкрепа, приемане, пренасочване на вниманието към други дейности, физическа активност, релаксация или медитация, търсене на професионално консултиране, записване на мислите и чувствата, създаване на план за действие, конструктивни промени, обмисляне на различни решения, търсене на други гледни точки по проблема, използване на личен опит от миналото, търсене на практически съвети, търсене на директна помощ, придобиване на нови знания и умения и др.).

Маладаптивното справяне може да понижи нивата на стрес в краткосрочен план, но да навреди на физическото или психическото здраве в дългосрочен план (примери са: злоупотреба с алкохол или наркотици, рисково сексуално поведение, използване на храна за да се почувстваме по-добре, отричане на проблемите, необоснована агресия към другите, мечтателно мислене, изолиране от другите и др.). Избягването на ситуацията е друга стратегия и може да бъде полезна ако стресора е наличен за кратко и е неконтролируем, но при по-трайни проблеми няма да доведе до добър резултат.

Ефективното справяне изисква подходяща комбинация от стратегии, които пасват на отделния човек и на ситуацията пред него. При загуба на близък човек например би било адаптивно в началото да се използват емоционално-фокусирани стратегии за да се приеме, преработи и да се даде израз на загубата, и чак след като е постигнато емоционално равновесие да се търси действена стратегия за справяне с бъдещите планове. Когато се касае за проблеми свързани с работата са ефективни фокусираните върху разрешаване на проблема стратегии, но справянето с емоциите може да помогне за отпускането и зареждането с нови сили за преодоляването на ситуацията.

Стратегиите за справяне акцентират повече върху управлението на стреса, отколкото върху окончателното разрешаване на проблемите тъй като животът е динамичен и постоянно ни поднася предизвикателства, голяма част от които са непреодолими.

предоставил: Пламен Янков

тагове: стрес, предпазим, ориентиране, разрешаване, проблеми