СТИХОВЕТЕ НА ПЕТЯ ДУБАРОВА БР.110

 звучат от Космоса

Бях в командировка в град Бойчиновци – квартал „Огоста”. Вечерта, ме обзе голяма тъга. Тих женски глас ме помоли да взема химикала и да пиша. Когато спрях и запитах с кого разговарям, отговорът беше- Петя Дубарова. Спомних си, че бях чела нейни стихове. Петя продължи със същия глас, че получила сигнали, които излъчвали тъга и решила да ме разтуши. Благодарих й за хубавите стихове. На другата вечер пред мен се появи бяла роза, която се превърна в бледорозова. Попитах я: „Какво е това? От къде е?” Наново чух гласа на Петя, която ми каза, че е подарък за мен. Прочела в мислите ми, че ще публикувам стиховете й във вестника Сияние. Благодарих й. Розата изчезна, сякаш се стопи.
Мария Герасова
 
kkz.pngЕто и стиховете й:
 

Звезден миг

 
Душата ми гори.
Душата ми изпепелена.
От огъня на дива страст.
Когато срещна твоя поглед.
 
Букет от рози и бодли.
Вплети в косата посребрена.
Горчилката от дневен мрак.
Душата ми размива.
 
Коя си ти?
Ти идваш от далечен път.
От дивната Галактика.
Звездите твои са сестри,
а слънцето възпламени ги.
 
Моторът пагубно бръмчи.
Забавя ритъма на мойта страст.
Ах, колко ме боли,
когато идваш в тъмен мрак.
 
Когато си на кръстопът.
Пали ти своя опел.
Душата ти ще изгори,
от неговата смрад.
 
Когато ти е тъжно,
вземи ти снимката ми бледа.
Иди в кухнята, седни
и там ще чуеш моя шепот.
 
Коварно е, ах, как боли,
отколешната болка.
Че твоето чело гори,
под пръстите ми меки.
 
Аз пак съм сянка в мрака черен,
превръщам се в плам.
И пак жадувам да срещна
твоя поглед син
и да се слеем в тишината.
 
Горещо е и пак боли,
сърцето ми от болка скрита.
Боли, боли и пак боли,
пирончето набоде го и после огън.
 
Когато си до мен
аз знам, че мога,
да пъхна пръстчето си в жарта
и в огън то ще се превърне.
 
Изпепелена съм.
От болка стена,
Че малко бях на таз земя.
И в сянка се превърнах.
 
Ще кацна тихичко при теб,
сестра ако пожелаеш ще ти стана.
Едничка си и аз една,
така и двете ще се слеем.
 
Бъди ми истинска сестра
И аз със тебе ще се слея.
Като пролетна зора.
Аз над тебе ще изгрея.
 
Със духовен, вечен плам – Петя Дубарова
тагове: сиховеет, Петя Дубарова, звучат, Космос
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *