В приказния фолклор от цял свят се срещат представители на всички животински видове. Чрез тях възрастните са възпитавали и забавлявали децата много преди да се появят радиото, телевизията, компютърът и интернет.

Едно от най-предпочитаните като герои на приказки животно е мечката. Според народните вярвания тя предпазва от болести и се смята за символ на плодородие и майчина грижа. Стара легенда разказва, че мечката е произлязла от момиче, чиято майка починала. Бащата се оженил повторно, но мащехата се оказала зла жена. Всеки ден тя карала девойчето да ходи на реката с чувал вълна и да я пере, докато побелее. Но колкото и усилия да полагало то – от сутрин до вечер, никога не успявало да избели вълната. През цялото това време то отправяло молитви към Господ, докато един ден той му отговорил. Казал на момичето да наметне вълната върху гърба си като козина и го превърнал в мечка.

Затова мечката ходи на два крака и често помага на хора, загубили се в гората. Съгласно поверията, ако се изгори косъм от козината на мечка и с него се прикади човек, разболял се след силна уплаха, той непременно ще оздравее. Вярвало се е, че да те гази мечка също има лечебно въздействие.
Не случайно в българския приказен фолклор тя я наречена гальовно Баба Меца. Тя е много уважавана заради лечителските й способности и затова не се убива при лов, с изключение, разбира се, на стръвниците, които нападат животни и хора.

За разлика от нея, лисицата, която също е главен герой в много приказки, е символ на хитрост и измамничество. Затова и хората казват „хитър като лисица”, т. е. лукав човек, на когото не бива да се доверяваш.
Вездесъщата Кума Лиса мами наред всички животни, преструва се на умряла, краде, надвива с хитрост дори човека. Въпреки че е отмъстително и коварно животно, смята се, че понякога носи късмет. Според някои поверия, ако лисица пресече пътя на човек, той ще успее в работата, която е тръгнал да върши. Особено, ако отива в съда като обвиняем. В тези случаи срещата с хитрушата му гарантира, че ще бъде оправдан.

Макар и по-рядко срещан като приказен герой, не по-малко символика носи и най-красивото планинско животно у нас – еленът. Някога той бил на особена почит сред българите. Считало се, че той е посредник между горния и долния свят. Легенди разказват, че еленът е приятел на митичните горски създания.
За селяните царственото животно е неприкосновено. Когато излизали напролет, за да пасат стадата си, овчарите често виждали стада кошути, предвождани от елен. Без страх горските животни се смесвали с овцете и пасяли заедно, дори кучетата не се опитвали да ги прогонят. Твърди се, че еленът отива само в тази кошара, в която хората са добри и не се докосват до нищо чуждо.

Вярва се, че появата на елен предпазва хора и животни от лошите горски духове. В къща, в която има рога от елен, не влизат лоши сили. Малка частица от рог, поставена във вода, лекува. Някога широко разпространена била практиката да се изработват кръстове от еленски рога. С тях хората се предпазвали от болести и всякакви злини.

http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=27530.

тагове: животните, българските, народни, прказки