в изграждането на европейската култура

доц. Хари Салман, доктор на философските науки,

 Холандия, беседа в София – НТС, 8 юли 1997 година

Ще споделя с вас философската си идея за развитието на европейската култура, за процеса на раждането и създаването на културата въобще, тъй като нейното развитие се оказва задачата и целта на всички нас, които живеем на нашия континент. Само чрез хората европейската култура ще се роди за трети път.

Досега Европа се е родила два пъти – през около 2100 години. От митологията става ясно, че преди повече от 4000 години европейската култура се е родила в Югоизточна Европа. Зевс и тримата му сина са митичен образ на новото за онази епоха цивилизационно пространство. Азия е майка на Европа, а Америка пък е нейната дъщеря.

На физически план, 2100 години преди Христа са били нужни за появата на истинската Европа с физическите й граници. Преди Иисус Христос континентът е бил населяван от индоевропейски племена и от тях именно в началото на новата ера са се оформили нациите.

Каква е ролята на българския народ в историята на Европа?

Когато тялото на човека се роди, душата му още не е родена. Има естествен ритъм на процесите. За човека са необходими 21 години за изграждането на физическото тяло, а след това и още 21 години за оформянето и развитието на душата. Чак след това, сиреч след около 42-годишната възраст, е възможно да се роди и изгради човешкият дух.

Ние познаваме душата на Европа, която се е развивала вече 20 века и предимно християнството я е възпитало. Но е имало конфликти между по-езотеричните и по-екзотеричните идеи. Оказва се, че еретиците играят много важна роля за дълбочинното развитие на душата на Европа.

Европейската култура се е развивала през вековете, а в паралела човек – континент една година съответства на един век. Затова сега Европа, като организъм, е ”на 42 години” и е в критична възраст, както е при човека.

В този период от живота ни, вътре в душата, напира да се роди нашият дух. Само един добре развил се човек, стигнал до своята зрелост, може да почувства висшия Принцип. Необходимо е да се разграничат двата вида сили – на душата и на духа. Силите на душата са емоциите и чувствата. Страхът е емоция например – разпространява се чрез атмосферата. Докато смелостта не е емоция. Смелостта е индивидуална духовна сила – като съвестта. Смелостта не може да бъде предадена на друг човек. Вътрешната свобода и отговорността също са духовни сили и духовна мощ. Необходими са благоприятни условия в живота на отделния човек, за да може той да развива духовните си сили. Докато силите на душата се развиват чрез подражание на това, което правят всички.

В езотеричните традиции съществува образът на Свещения Граал - чашата на Иисус Христос от светата Тайна вечеря, чашата, послужила да поеме кръвта на разпънатия Христос. Това е символът на човешката душа, която е вече пречистена, за да поеме Духа – само пречистената душа може да поема, съхранява и излъчва фина енергия. От тази гледна точка културата е умение да се живее за раждането на Новия духовен принцип.

В 20-я век има един преломен момент, в който новите сили напират да се родят. Появиха се симптомите на това явление още през 60-те години, когато младите хора проявяваха стремеж да открият вътрешиния си свят (затова впрочем се разпространиха и наркотиците), но и стремеж към външни открития – да се запознаят с други хора, страни и култури. Учеха се много чужди езици, пътуваше се за запознаване с чужди цивилизации. Разпространяваха се появилите се в началото на века нови духовни учения. В България Учителят Петър Дънов бе открил нови духовни простори. РудолфЩайнер също. Появиха се нови тенденции в психологията – със стремеж да се опознае и разбере вътрешният свят на духа. Сънищата откриват огромни тайни за човешкия разум и е възможно да се усетят много неща още в наше време, в края на века. Но в живота, заедно с добрите сили, има и сянка на злите сили. Те се стремят да унищожат новораждащотосе – например и фашизмът, и болшевизмът са проявление на Злото, но има и нещо друго, което се ражда зад тези зли тенденции. В периоди на мрак се е създавало и Доброто. Настъпващата Ера на Водолея означава, че в дълбината на душата ще се търси Духът – истински напредналите хора разбират добре какво е необходимо днес на Европа…

Но какви са перспективите за българската цивилизация и култура?

Без участието на Източна Европа не е възможно да настъпи духовното раждане на Европа. След падането на Желязната завеса биват налагани икономически ограничения. Според американците (например Samuel Huntington) сега се създаваевроамериканска култура, която изисква нови граници в самата Европа. Американците заявяват, че Източна Европа (православният свят) принадлежи към Евроазия. Но това ще бъде нова катастрофа! И то поради факта, че народите на цяла Европа заедно са създали сегашната европейска култура. И са длъжни да я доизграждат.

Аз имам свое виждане за историята на България, като специалист по духовната история на Европа. Твърдя винаги, че пространството на Балканите и Древна Гърция има огромно значение за историята на Европа.

Културата на древна Европа е започнала преди около 4000 години по време на матриархата, когато на почит е била Великата Майка. Европейската култура се е родила в Югоизточна Европа, в Древна Гърция и Тракия. Балканите и Древна Гърция са утробата на Европа. На остров Самотраки са се правели посвещенията, свързани с други духовни центрове в Европа, в Близкия Изток и в Египет. Мистериите на Орфей са съществували отколе там. Орфей е от планината Родопа и принадлежи на Балканите. Малко неща са известни от подготовката на Орфеевите тайнства, които всъщност са били ритуали за пречистване на душата. Едва след това пречистване човек е можел да установява връзка с Духа. По време наОрфеевите мистерии е бил образуван елитът на посветените. Но днес всеки човек може да развива и душата си, и духа си, да постига своето индивидуално посвещение.

В древността траките са били съседи със скитите – ирански племена от двете страни на Урал, портата на Европа. Скитите са били носители на иранските мистерии – имали са центрове на култа на Заратустра или Зороастър, където пречистването е ставало чрез огън, както при Орфей чрез вода. Символът на духа е огънят, който човек трябва да намери у себе си. Религията на Заратустра е дала ново съзнание на човека – да бъде помощник на Бога в борбата между Доброто и Злото. Пречистването на Космоса е преработване на Злото. Заратустра говори за Спасител, който ще дойде да ни помогне в тази борба.

Като духовна територия, Иран е област, в която земята на Злото, Туран, е била трансформирана. По степите на Евроазияскитите са продължили да вършат тази духовна работа. Дуалистичният възглед за света е оказал силно влияние върху славяните, техните северни съседи.

Древните българи, дошли от Изток към Иран, продължили духовната дейност на скитите. Не е случайност появата на богомилството в България през Средните векове. Възможно е богомилството да се възприема и като нова форма на манихейство, създадено от пророка Мани в 3-я век като синтез на християнството и религията на Заратустра. Виждаме и тук човека в битката между Злото и Доброто, но той вече работи за пречистване на Космоса.

Именно древните българи са донесли в Европа това съзнание, повлияно впоследствие и от скитите, и от манихейството, за противоположността на Злото и на Доброто в Природата и в душата на човека. Рудолф Щайнер говори за състояние на душата, при което човек е чувствителен към тази полярност на Злото и Доброто, и го нарича българска душевна нагласа (die bulgarische Seelenstimmung). От духовна гледна точка може да се твърди, че българин е човекът, осъзнаващ добрите и лошите сили и живеещ, за да подпомага с работа Доброто.

В дълбините на българската душа винаги живее богомилството. Българите са дарили на Русия това българско съзнание. Например на двамата сина на киевския княз Владимир - Глеб и Борис. В Киев е имало българска църква (”Св. Илия”) и български свещеници още преди покръстването на Русия в християнската вяра. Пътят от Дунавска България до Волжка България е минавал през Русия. Търговските връзки са спомогнали за разпространението на богомилството в Русия.

Друг син на княз Владимир, Святополк, искал да убие всичките си братя, включително и Глеб и Борис. Но те приели доброволно смъртта. Майка им е била българка, може би дъщеря на цар Самуил. През 1015 г. загиват Глеб и Борис и духът на саможертвата, на себеотрицанието и непротивенето на злото се разпространява в Русия. Ростов и Муром са били на границите с Волжка България. Този път между двете Българии е станал като гръбначен стълб на руската култура. Безспорно е, че има богомилски мотиви в много приказки, апокрифи, песни, легенди (например един от духовните извори на старообрядците също е българското богомилство).

През 10-я век България е била духовният център на Европа, където се е родил Духът, за да се разпространи в другите страни – Босна, Италия, чак до Франция. Но кръстоносните походи на Инквизицията са унищожили тези богомилски духовни средища. Каква ли е била причината за това отрицателно отношение? – Богомилските общини искали да реализират принципа на християнството – без богатство, без йерархични структури, в директна връзка с ранното християнство. И общини на братство се създавали навред, а те се оказвали опасни за официалната църква.

Екзотеричната страна на христянството е църквата. Но има и езотеричен, вътрешен път на душата за връзка с Бога (извън официалните структури и без техните тайнства). В официалните структури действа принципът на властта и авторитета – отделният човек няма свободата да се развива индивидуално. Главната причина за това недоверие е убеждението на църквата, че извън нея Духът не съществува. Затова църквата се стреми да монополизира Духа и да утвърждава догмите си.

Но щом свободният Дух се роди в човека, той вече няма никаква нужда от някаква външна власт, нито от нейните външни авторитарни структури. Вътрешно свободните хора са способни сами да организират духовния си живот. Идеята за несвободата на човека е свързана с Древния Рим! Системно Рим е унищожавал духовния живот в Европа. Но същото е правел и Константинопол, където били атакувани и забранявани независимите духовни течения и където, явно, царяла същата агресивност към независимия човешки дух.

Богомилите и катарите са искали да създават нови форми на социален, икономически и културен живот – в нефеодалниструктури – братства, в които да се оказва помощ на онези, които не могат сами да трансформират душите си. В богомилските общини хората взаимно са си помагали в развитието на душата. Покаянието е ставало пред цялата община и помощ са оказвали всички – това всъщност е принципът на най-ранното християнство. Но църквата била вече монополизирала съвестта, с индивидуалната изповед.

Според богомилите индивидуалният живот на всеки човек е свързан с живота на другите хора – единствено заедно и съвместно може да се съгражда животът. Техните общини са първите опити в Европа за развитие на нови християнски социални структури. Тези първи опити са били подложени на унищожение и обречени на абсолютна забрава, но богомилите са наистина предците на Реформацията в Западна Европа.

Новото индивидуално духовно съзнание на богомилите е допринесло значително за създаването на българския хуманизъм и за Българското Възраждане, които също са оказали влияние върху западноевропейската култура. Трябва да се признае, че съществува дълбинна приемственост между Източна Европа и Западна Европа в областта на културата, и заедно с това да се подчертае ролята на българската култура в предаването на нови цивилизационни импулси.

Може да се запитаме как богомилството е продължило да оказва въздействие върху българската култура и как човек може да бъде богомил в наше време. При богомилите от Средновековието е налице процес на индивидуализиране. Те са се занимавали с развитието на душата си. Но същевременно са имали и силно социално съзнание.

След края на Средновековието, но особено в 20-я век, социалното съзнание е отслабнало. Така индивидуализирането се изразява чрез борбата на всички срещу всички. Хитреците се противопоставят на ”глупаците” и всички нехитреци, без изключение, са и ще си остават винаги бедни. Но това е точно обратното на християнските идеали!

Сега тази борба е много явна сега в Русия, но и на Запад, макар по по-прикрит начин. Все пак там има и предпазни механизми. За протестантите калвинисти на Запад работата е средство за спасение на душата. А в Русия и в другите православни държави работата никога не е била разглеждана по този начин. В основата на западния капитализъм може да се съзре духовно-религиозното съзнание на капиталистите-калвинисти. В страните, които до неотдавна бяха социалистически, обратно, структурите на традиционната нравственост са разрушени. Социализмът сблъска хората от Източна Европа със силите на Злото. При много хора онова състояние на душата, което може да се нарече българско, стана осъзнато. В духовен план, всеки човек от Източна Европа, който е живеел със съзнанието за съществуването на полярностите Зло и Добро в душата и който е минал през страданието, е станал ”българин”.

В крайна сметка духовното и нравствено възкръсване зависи от отделните хора, следователно от всекиго. Раждането на Духа в човека и в културата, общо казано, не е организиран, а е съвсем спонтанен и свободен процес, който се осъществява отдолу нагоре, от самите хора.

Раждането на Духа в индивидуалната душа събужда още един допълнителен аспект в индивидуалния принцип -социалността. Навсякъде в Източна Европа се появяват малки групи, ядра на солидарност. Ако всички бедни хора споделят бедата си, всички ще станат богати – това е известно в Африка и в Южна Америка. В Русия се създават нови общества. Там има традиции – руснаците могат да ги намерят в българските слоеве на дълбините на своята душа. Съживява се богомилската практика.

Имало е някога, отдавна, богомилски идеал. В българската култура винаги живее паметта за него в дълбините на душата – и е достатъчно само да се съживи споменът в дълбочинната памет, за да се измъкне оттам идеалът и да продължи неговото реализиране. Времената станаха трудни – намалява населението и в Русия, и в България, която е с най-нисък процент на раждаемост в Европа. Спасението е само в самия човек – ако всеки българин се стреми към това, истинският български дух ще пребъде и в България.

Появяват се нови насоки в развитието. Ако всички ние можем да се свържем с вътрешния си потенциал, ще съществува Европа на Духа – една Европа, която няма да бъде повече разделена на богати (западната част) и бедни (православната част). В крайна сметка духовното раждане на Европа зависи от всички нас.

Във всеки човек живее по един вътрешен богомил. Когато преодоляваме Злото и градим Доброто, намираме своя вътрешен богомил.

В православието има повече вътрешна индивидуална свобода, отколкото в католицизма. Вътре в православното християнство стои Църквата на богомилите, която е вечно жива – това е свободата на Духа.

В духовността е налице един единен поток – всички предишни течения са подготвили следващите, които се появяват на бял свят.

Десет века след историческото богомилство, има нов изблик на този импулс за българско състояние на душата, който се прояви чрез философията на Петър Дънов, пророка на новото богомилство.

Дълбокият смисъл на неговата философия е: всички свои индивидуални способности да жертваш – доброволно и по собствен избор – за да ги използуваш за Доброто на другите хора – точно като сестри и братя.

http://pismena.hit.bg/rolq.htm

тагове: място, роля, българска, култура