Д-р САМУЕЛ ХАНЕМАН БР.123

„Най-високото и единствено призвание на лекаря е да прави болните хора здрави, което се нарича лекуване.”

– Самуел Ханеман, „Органон на лечебното изкуство” Афоризъм №1

Основите на хомеопатията като стройна научна система е положил гениалният немски лекар и химик Кристиян Фридрих Самуел Ханеман.

Той е роден на 10 април 1755г. в гр. Майсен, Саксония. Баща му е бил изкусен живописец в местната порцеланова фабрика. От най-ранна възраст той го възпитавал да развива самостоятелност и задълбоченост на мисленето, като често го затварял в някоя стая и му задавал определена задача за разрешаване.

В училището Кристиян спечелил любовта и уважението на учителите със своите способности и прилежност. Тъй като родителите му били бедни и не можели да отделят пари за неговото образование, лично директорът на училището му позволил да посещава учебните занятия без да плаща такси. На тринадесетгодишна възраст вече му възлагали да преподава гръцки и еврейски на неговите съученици. На двадесет години той владеел осем езика.

Ханеман започнал медицинското си образование в Лайпциг, а след това се преместил във Виена, където е бил най-известният по онова време медицински университет в Европа. Издържал се от преводи на научна литература и от уроци по чужди езици.

На 10 август 1779г. той защитил дипломната си работа на тема: „За причината и лечението на гърчовите заболявания” и получил степен доктор по медицина и право на лечебна практика. След две години Ханеман се оженил за дъщерята на аптекар от Десау, от брака с която има четири дъщери и един син.

През 1791г. благодарение на изследванията си в областта на химията, той бил избран за член на Академията на науките в Майнс. Неговият „Аптекарски лексикон” се превърнал в стандартен учебник за онова време и затова му възложили да стандартизира немската фармакопея. Известността му бързо прехвърлила границите на страната. Но въпреки големия успех и репутацията, които си спечелил в областта на медицината и химията, той не се чувствал удовлетворен от драстичните вивисекционни методи на лечение, прилагани тогава в медицинската практика – пускане на кръв чрез венесекции, пиявици или вендузи; даване на препарати от живак и други силно отровни вещества или очистителни. Затова решил да преустанови дейността си като лекар, като същевременно не се отказал да изследва здравето и болестта.

Многобройните преводи в областта на лечебното изкуство, които Ханеман продължил да прави, за да издържа себе си и семейството си, му позволили да придобие широта на познанието, каквато никой лекар от неговото поколение не притежавал.

Превеждайки едно ръководство на известния по онова време английски професор по медицина Уилям Кулен, той прочел, че лечебните свойства на хининовата кора при лечението на малария се дължат на горчивия й вкус. Той не приел това обяснение като удовлетворително и решил да вземе няколко пъти извлек от хининова кора, независимо, че бил напълно здрав в момента. Като резултат Ханеман изпитал всички симптоми на малария, без всъщност да е болен от нея.

Именно този експеримент поставил началото на нова ера в лекуването. Следващите години били период на проучване и систематично записване на резултатите от опитите, които Ханеман и неговите колеги провеждали върху себе си, своите семейства и приятели като приемали малки дози от различни вещества. Процесът, при който експериментално били предизвикани симптоми у здрави хора в резултат на приемане на определени вещества, бил наречен „доказване”. Освен това Ханеман съставил изчерпателен списък на случайните отравяния, описани от различни лекари през вековете на медицинската история.

Всички симптоми причинени от отравянията, както и онези изявени при експериментите били събрани в подробни томове. В много случаи били разпознавани комплекси от симптоми на различни заболявания, считани дотогава за нелечими. Тогава тези вещества, приготвени по съответен начин като лекарства, били давани на пациенти с подобни оплаквания и те били излекувани.

Разбира се тази идея не била нова; по времето на Хипократ, а по-късно и на Парацелз използвали сняг за да лекуват измръзвания, а при повишена киселинност на стомаха – незначителни количества солна киселина. Било е известно например, че приемането на извлек от растението татул може да предизвика и същевременно да излекува някои случаи на лудост и конвулсии.

След няколко години на систематични изследвания и опити, Ханеман отново се върнал към медицинската си практика, но вече прилагайки хомеопатичния метод на лечение.

През 1810г. излязло и първото издание на неговия фундаментален труд „Органон на лечебното изкуство”, който претърпял шест редакции до края на живота му, като последната била отпечатана след смъртта му. Между 1811 и 1821 година той публикувал шест тома Материя Медика Пура с 67 хомеопатични лекарства. През 1821г. се преместил в Кьотен, където развил интензивна и плодотворна лечебна и образователна дейност. При него се стичали болни от цяла Европа, а последователите му ставали все по-многобройни. Той продължил да усъвършенства развития от него лечебен метод. През 1828г. излязъл от печат монументалния му труд „Хронични болести”, в който представил ясна и стройна теория за произхода на хроничните заболявания.

Останал сам след смъртта на първата си жена и сватбите на дъщерите си, той се оженил повторно за французойката Мелани д’Еврил и заминал за Париж през 1835г. Там практиката му процъфтяла и до смъртта си на 2 юли 1843г. той бил търсен и обичан от пациенти и колеги.

Огромен е приносът на д-р Ханеман за развитието на лечебната наука. Но за голямо съжаление, в ущърб на човечеството, той остава и днес непризнат и неоценен от медицинската професия като цяло.

Ханеман е първият лекар в историята на медицината, провел клинични експерименти със здрави изпитатели, за да докаже лекарствените ефекти на различните вещества и създал система за провеждане на подобни клинични експерименти с лекарствени средства.

Ханеман е първият лекар, създал стройна и единна теория за произхода и лечението на хроничните болести у човека.

Ханеман е първият лекар, прозрял факта, че болестите са динамично разстройство на здравето и затова лекуване означава не просто отстраняване на симптоми или болести, а възстановяване на здравето чрез специфична стимулация на естествените защитни механизми на организма.

Той ясно показа, че е правилно и много по-ефективно да се лекува болния човек, а не „болестта” по опредени схеми на лечение, които изобщо не вземат предвид индивидуалността на пациента.

Ханеман изпревари своето време с векове. Независимо от своята простота и яснота, идеите му все още не могат да бъдат възприети от мнозина. Достойна оценка на неговото дело вероятно ще бъде направена от идните поколения.

http://www.homeopathy-gelian.com/bg/doctor_Haneman.php

тагове: д-р Мануел ханеман, Мансен, Саксония

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>