“Затуй, че устоях и че не падах,

ще ме обича целият народ!“ *

(Продължава от първа част) Коя всъщност е Яна Язова? Можем ли да получим задоволителен отговор на този въпрос, съдейки само по хилядите страници от нея и без да направим опит да надникнем в душата й? Нека помолим времето да разтвори пред смъртния човешки поглед своите ревниви пазви и отново да яви ангелския лик на една изключително въздигната духовност.

Автор: Петър Иванов

Яна Язова през 1930-те години. Снимка: архив на Петър Величков

Красива и грацилна като ефирно видение, външността на Яна Язова лесно може да подведе всеки към погрешно умозаключение, че със своята миловидност тя просто е била „обречена“ да се къпе в изобилие от любов, лековато щастие и всеобщо обожание. Но ако успеем да проникнем зад красивите „дантели“ на плътта, с изненада ще открием скритата в тях гранитна сила на непоклатима воля, вярно служеща на извисена до пълно себеотрицание нравственост. Мнозина на нейното място биха приели природните й дадености като учтива покана за лек и безоблачен живот, но Яна Язова съзнателно и дори целенасочено избира стръмния възход към Голгота, подобно на всички избраници на Духа. На нейната саможертва и небесна дарба ще бъдат посветени следващите редове – съвсем недостатъчни по обем и твърде слаби, за да изразят цялото слънчево великолепие на нейния дух.

Рождено й име е Люба Тодорова Ганчева, но тя влиза в историята на литературата ни с поетичния псевдоним Яна Язова – замислен и вкаран в обръщение от нейния покровител: проф. Ал. Балабанов. Светската биография на писателката е добре известна и достъпна за проучване от всеки желаещ, затова ще я пропуснем и ще се опитаме да надникнем зад завесата на нейната трагична история. Ще споменем само, че в периода от 1944 г. до 1985 г. тя умишлено е неглижирана от властта – името й става табу и е напълно изличено от литературния и културен живот на страната. Причина за това обстоятелство се крие във факта, че Яна Язова притежава изключително изострено чувство за лично достойнство, поради което тя отказва на отправената от номенклатурата покана да напише стихотворение за Г. Димитров.

Яна Язова през 1930-те години.

Дълбоко в себе си Яна Язова презира насилието над Духа, затова тя доброволно се изолира от сивия поток конюнктурни писатели, непрестанно надпреварващи се да венцехвалят силните на деня и Партията. Дълбоко чужди и непонятни остават за нея дребнавите боричкания между литературните „трудоваци“, прегризващи един на друг гърлата си в своя вечен стремеж да уловят още във въздуха подхвърлените от господарите им „сребърници“. Тя не е от тях!

Яна Язова остава вярна на принципите си докрай, не жалейки силите си, търсейки най-добрия начин да бъде полезна на своя народ и Отечество, и заплаща за това с цената на своя живот.

Една от последните снимки на Яна Язова през 70-те години в апартамента й,където я намират мъртва. Снимка: архив на Петър Величков

–
* Финални строфи от „Ще бъда!…“, предсмъртното стихотворение на Яна Язова.

http://www.otizvora.com/2012/05/4365/

тагове: Мара Белчева, Яна Язова, духа