АЙНИТЕ- МИСТИЧЕН НАРОД БР.123

Първите сведения в Русия за Камчатка и Курилските острови даlа сибирскят казак Владимир Атласов още през 1697. През август 1711 година седем казаци,начело с атамана* Данило Анцифероф и есаула* Иван Козиревски,на няколко байдари (руски лодки на чукчите) стигат до най – близкият от Курилските острови. Посрещат ги хора с необичаен вид – високи,с дълги бради и коси,облечени в кожи,с бели лица и не продълговати очи,за разлика от якутите и камчатците например.След няколко дни казаците се завръщат в селището Болшерецк и изпращат “записка” до Петър Първи,в която му известяват за откриването на Курилските острови и първата среща с местните жители,които нарекли първоначално “космати курилци” :Д. През 1737 година членът на Руската академия на науките и съратник та Ломоносов изследва Камчатка. В него той дава подробна етническа характеристика на коренното население на остров Сахалин и Курилските острови – а именно айните. Това е първото научно описание на този народ. Проблемите относно произхода на айните,езика и расовата принадлежност остават не добре изследвани. Сега народът населява провинцията Хидака и остров Хокайдо. По външен облик имат европеидни черти. Това рязко ги отличава от обкръжаващите ги монглоидни и тунгунски племена и по – скоро се приближават до антропологичния тип от Югозападна Азия и Океания. От много време те се занимават главно с лов и риболов. Почти не познават земеделието. Въпреки това тяхната култура е богата и необичайна спрямо заобикалящите ги други. От известно време насам много учени се опитват да разгадаят миналото на този народ. Редица хипотези се появиха на бял свят. Едно старинно предание обаче гласи,че айните са дошли на острова от континента. В една от най – старите японски книги,датирана от 712 година пише : Когато нашите августейши прадеди се спуснали от небето с лодка,на този остров срещнали няколко варварски племена,от които най – свирепи били айните. За тях пише и една древна китайска хроника от епохата на Ханската династия (189г пр.н.е – 30г. от н.е.)

През втората половина на 18ти век френският мореплавател Жан Франсоа Лаперуз пръв предполага,че айните са европеидна раса. Той пише,че те имат европеидни черти и са народност,чужда на Азия,дошла тук някъде от запад. През 1860 година известният руски етнограф Л.Шренк изказва мисълта,че айните отначало са живеели на континента. Под натиска на монглоидните народи те са мигрирали през Корея и о. Цушима на японския о.Хонсю,а след това са се установили на о. Хокайдо.През 19ти век редица учени причисляват айните към кавказките народи въз основа на сходството им с европейците. По – късно тази версия се поддържа и от някои японски учени. ( Кодама Суходзамон) Тази хипотеза не се поддържа тъй като излиза нова,че най – древните обитатели на Централна и Източна Азия са монглоиди. На бял свят излиза и хипотезата,че айните са австралоидна раса. Все пак подобна теза се отхвъря бързо поради различията с австралийците и намирането на повече общи черти със сибирските народи в последствие. Следи от съществуването на протоайните са открити от неолита,когато на японските острови е разпространена културата Дзьомон,което значи шарки от въже. Върху керамичните съдове от тази епоха са нанасяни шарки с помощта на обикновено въже. В края на трето и началото на второ хилядолетие преди новата ера населението в южната част на Хокайдо се занимава предимно със събиране на растения за храна,което довежда до по – късно развитие на земеделието. В централната и зиточната част на острова преобладават ловът и риболовът и събирането на морски раковини. Според японските учени протоайните са представители именно на тази култура. Характерни са и останалите до днес купове от раковини около селищата им. Древните айни ядели мекотели в огромни количества,а куповете от раковини представляват цели хълмове,както описват японските изследователи. 

С появата на метала в Южен Хокайдо се развива културата Есан,а в центъра културите Ебетсу и Кохоку. На североизток се развива охотската култура на народите дошли от остров Сахалин. През пети седми век силното застудяване обхванало цялата северна част на Тихоокеанския басейн,нанася катастрофален удар на земеделските култури на Хокайдо и северната част на Хонсю. Населението мигрира в южните райони,поради което култура Есан изчезва,а другите култури попадат под влиянието на културата Яной от Централна Япония. От началото на 8ми век японската култура Хадзи бързо се разпростира на север и оказва влияние върху Хокайдо. Вследствие на развитието на епохата се появява културата Сатсумон. Според японските историци именно населението на тази култура е предшественикът на айните. Археологическите разкопки потвърждават,че местата,които обитават сатсумонците,съвпадат с територията,на която живеят айните. Между двете култури има и значителни сходства в областта на тъкачеството,типа и вида на ножовете и облеклото,конструкция на полуземлянките,някои ловни и земеделски оръдия и др. Съществуват обаче съществени различия. У айните са много добре развити риболовът,ловът на морски животни и събирането на мекотели за консумация което изобщо не е характерно за културата Сатсумон. Не ми е познат и култът към мечката. Съществено и много важно,че се различават при погребалните обичаи. Освен това след разкопки на сатсумонците не са намерени ярки предмети на изкуството,богато орнаментирани изделия,украшения,които са много характерни за айните. Всъщност излиза,че хипотезата на японските историци за етническа връзка между културата Стасумон и айните не може да се счита за доказателство. Изобщо от всички изследвания на антрополози,археолози,езиковеди картината все още остава противоречива. Известно е,че все пак всяка една култура носи характерната за историческата епоха материална и духовна култура. Същото важи и за съответния исторически регион,на който е дошла и живее. Култура на на айните обаче видимо остава смесица от съчетание на елементи и характеристики на много и различни култури. В миналото айните са живеели в палатки – полуземлянки подобни на тези,в които живеят черкакзките и сибирските народи (землянките са наричани чум) ,но в същото време и през един и същ период живеят и в къщи,подобни та строените в Източна и Югоизточна Азия. Айните са се занимавали с лов и риболов,както много сибирски племена,но ходили на лов за моржове и тюлени подобно на ескимосите,чукчите и др. Усърдно събирали множество раковини,миди и други подобно на народите в Индонезия например. У айните били разпространени много растения и отрови,повечето от рецептите на които сега за забравени. Същите видове отрови и растения са характерни в Индонезия и Югоизточна Азия. От ликото на някои растения жените правели примитивни тъкани по технология,характерна за Индонезия и Меланезия.В продължение на векове у айните било характерно така нарачената надбедрената връзка – характерното традиционно облекло на жителите в южните морета,но познавали топлата кожена дреха на сибирците. В недалечното минало те правели обувки от лико и кожа подобно на северноамериканските народи. В религиозните си представи айните са преплетени от различни вярвания. В айянската митология основен е култът към змията и много от изследователите виждат източниците му от малайско – полинезийския митологичен свят. Не трябва обаче за се забравя,че все пак култът към змията е разпространен почти из целия свят макар и да има по – различна символика и смислово значение. Основни орнаменти,с които айяните украсяват своите съдове и тъкани са спиралата и зигзагът – символично изображение на змията. (или поне според някои изследователи)Според айнският ми за сътворението на света “Небесната Змия” се спуснала на земята във вид на мълния заедно със своята любима,богинята на огъня(слънцето). Такива митове се срещат и в Австралия и Океания. За аборигените най – могъщото божество е Змията – дъга. В Микронезия богът Змия олицетворява

висшата мъдрост.Айните умеели и да “разбират зверовете” и да ги опитомяват. Освен това жените често отглеждат мънички лисичета,еноти или мечета! и ги кърмели от собствената си гръд. Този древен магически ритуал на единството на човека и дивият свят съществува и сред народите в Австралия и Меланезия например. Ако се вгледаме по – внимателно и в митологиите на други народи …подобни случаи има дори и в Европа. Но и до сега природните и магически ритуали са запазили елементи от първобитния анимизъм*. Най – ярко изразител на това твърдение е т.нра. “мечи празник”. В обществения живот на айните този ритуал играе съществена роля.Произходът му се корени в дълбокото минало и говори за култ към мечката. Повечето учени смятат,че традициите и култът към мечката са изключително стари. Бих добавила и малко доказателства – още през неолита са откривани редица глинени фигурки (зооморфни) на мечки от камък и печена глина. Подобни находки са открити край река Долен Амур. Със сложен комплекс от обреди,забрани,ритуални танци и ловджийски игри,”мечият празник” е свързан с идеята за неразривната връзка между живота и смъртта. Във фолклора(дори и българският) може да се проследи представата за мечката като въплътила се в човек и кръвното родство между човека и дивото. Обикновено мечият празник се устройвал през зимата,в периода на пълнолуние. На лунна светлина ставали тържествените шествия с мечката,предназначена за обрека и която била отглеждана от най – ранна възраст в дървена клетка. При самото жертвоприношение удушавали мечката между два дебели дръвника. След това я одирали,изкормвали и изпичали и всички сядали на трапезата. 
Яденето протичало много тържествено,всички присъствуващи възхвалявали мечката и се извинявали пред нея с това,че ако душата й не е била освободена от тялото,тя не би могла да отиде до боговете и да им извести,че айните са им предани и заслужават тяхната защита. По време на празника се провеждали различни игри,ритуали,състезания. От към езиково отношения айните отново представляват загадка.По данните на изследователи езикът им не се намира в родство с никое от другите езикови семейства.В последно време са открити известни прилики с някои наречия от малайско – полинезийското езиково семейство. Думата “айн” означава истински човек.За съжаление обаче тези хора губят своята идентичност и национален облик. Като едно от най – многобройните малцинства в Япония,то бива интегрирано към японската култура и живот. Някои от ритуалите като мечият празник например. На жените е забранено да носят националното облекло и да се татуират. В редица теренни проучвания голяма част от информаторите не се считат за азиятци.
http://athinapalada.blogspot.com/2012_11_01_archive.html
тагове: айните, мистичен,народ

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>