СЕЛО МИХАЛЦИ БР.123

OLYMPUS DIGITAL CAMERAМихалци се намира на 8 км югоизточно от Павликени и на 34 км северозападно от Велико Търново, между реките Росица и Негованка. То е старо българско село. Основано е върху земите, заемани в далечното минало от римски, тракийски, славянски и български селища, за което говорят намерените исторически паметници, пък и сега срещащите се останки от съдове, и други предмети на бита. Според легендата, селото е основано през втората половина на ХV век от МИХАЛ БЕЙ МИХАЛООГЛУ. Покорителят на град В. Търново през 1393 г. Гаази Фируз бей е имал за законен наследник сина си Гаази Али Фируз бей, а той – трима синове, един от които е и самия Михал бей Михалооглу. Неговата майка е хубавата българка – Труфана, в която се влюбва Гаази Али Фируз бей, от когото ражда Михал бей. Когато бил на турска служба в Цариград, за големите си заслуги към султана Михал бей, Михалооглу получил султански ферман, по силата на който му се дарявала земя и то където пожелае из империята, колкото би могъл да обиколи с коня си за един ден. По време на своята еднодневна обиколка обходил земите, през които протичат бистрите води на реките Росица и Нигованка, между които се намирало, и българското село Чугаревец. Точно тук се заселва и основава село Михал бей кьой или днешното Михалци.

 ХРАМЪТ

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Жителите на с. Михалци отначало се черкували в манастира “Преображение Господне”, който се намирал в местността “Негованка”, ограбен и опожарен от кържалиите през 1595 г., когато било и опожарено село Чугаревец. Към 1790 г. се сдобили със свещеник поп Станю Георгиев, който е извършвал богослужението на открито, в подножието на баира “Бърдото”, където имало два големи бряста. Когато поп Станю бил прокуден и от там, тогава той започнал да служи на частните къщи до 1836 г., когато била построена днешната църква “Успение Богородично”. Инициативата за построяването е на доведения от Търновския манастир “Св. Троица” в началото на 1926 г. да учителства в местното общинско килийно училище учения за времето си Костадин Димитров Дечев (р. около 1800 г. – починал 1874 г.) или по известен с имената си поп Костадин Казака или поп Костадин Московеца. Той през 1932 г. донесъл голяма, дебела и луксозна хартия от Търново. Върху нея с красив почерк бил написан султанският ферман, с който се разрешава на жителите от село Михалци да се сдобият с църква. (Този указ през 1954 година е прибран от Търновския владика Софроний в митрополията, където се пази като исторически документ.)

В Михалци никога не е имало гръцка църква Панаие. Искането на михалчени да се поправя стара гръцка църква е било мотив да не се противопоставел Цариградският патриарх на строежа.
Изграждането на църквата е било започнато през 1833 г. под ръководството на майстора Димитрия Софиялията, който строил една от църквите на Преображенския манастир край В. Търново и за който се знае, че е участник във Велчовата завера. Храмът е строен в кръстообразна форма (тип кръстообразна базилика) само от камък и хоросан. В основата си каменният зид е дебел около два метра. Целият храм е бил изграден на един свод, без подпорни колони. През 1836 г. църквата била завършена.  Осветена е на 15/28. 08. 1936 г. от Търновско – гръцкия владика Иларион Критски и посветена на “Успение Богородично”. В деня на освещаването е бил ръкоположен за свещеник в Михалци учителя Хаджи поп Петър Станев. През пролетта на 1863 г. в селото пристигнал прочутия марангозин и зограф Венко от гр. Трявна със свои ученици и работници. До края на годината храм “Успение Богородично” бил окончателно завършен. По късно към храма била построена и изографисана пристройка. В храма се намира и изкопано скривалище, което е служило за укритие на дякона Васил Левски при посещението му в селото. От 1790 г. до сега са служили 12 свещеника от с. Михалци. Обявена е за паметник на културата със своите оригинални стенописи и 41 бр. икони, признати за образци с висока художествена стойност.

КУЛА- КАМБАНАРИЯ

download

На около 30 метра от църквата в западна посока се намира каменна камбанария. Отначало, когато се извършвали църковни служби, църковния клисар и епитропите са известявали населението от къща в къща. След това на дърветата в църковния двор било окачено отначало дървено, а сетне желязно клепало. През 1893 г. при служенето на свещениците Димитър Трифонов Миев и Петър Калчев Петров и кметуването на Иван Стойчев Терзиев били събрани доста доброволни средства, и с труд на местното население през 1896 г. била построена 14 метровата каменна камбанария, която и в днешни дни камбанния звън на камбаната оглася цялото землище на селото.

УЧИЛИЩЕТО

M4034S-4211

Образователното дело в село Михалци датира от 1790 г., когато в къщата на баба Данка Пенчева Грамова, таксидистът (калугери – събирачи на милостиня за своя манастир) Гавраил Зографски открил първото килийно училище, обучението в което се водило от пътуващи калугери – учители. По-късно в него станал учител поп Станю Георгиев. Той е и първият учител в основаното през 1816 г. Михалско общинско килийно училище. Учители са били и поп Костадин Дечев, поп Стефан Трифонов, Антон Минев, Петко Дюкенджиев и Начо Г. Начев. В килийното училище се изучавали черковните книги: апостолът, евангелието, наустницата, псалтирът, светчето и др. Докато през 1870 г. е построено по препоръка Матей Петров Преображенски – Миткалото “БЪЛГАРСКО НАРОДНО-ВЗАИМНО УЧИЛИЩЕ 1870”, в което да учителства, е приет завършилия с кралска диплома от “Оценз колидж” гр. Манчестър – Англия учителя с висше образование Тодор Лука Лефтеров от Търново, който въвел нова форма на обучение чрез Ланкастерски (Взаимноучителски) метод, като въвел предмети от чисто светски характер: геометрия, числителница, история, естествознание, бащин език, земеописание и т. н. Той бил предпочетен от селските чорбаджии пред  Петко Рачев Славейков, който поискал високата за онова време заплата от 1000 гроша годишно макар, че заплатата на Тодор Лука Лефтеров била 6 пъти по-висока от тая, която е поискал Петко Р. Славейков. На 08. 05.1876 г. в неравна битка с турските поробители в Дряновския манастир Фъзлъ паша посича учителя Тодор Лука Лефтеров, на когото принадлежат думите: “Братя! Дошло е време! Колебание не трябва да има! Трябва да се сее, за да се жъне!” и да завърши с думите: “ По-добре край с ужаси, отколкото ужаси без край!”. При построяване на училището през 1870 г. отец Матей Петров Преображенски – Миткалото, родом от с. Ново село, В. Търновско наред с отреждането на определена стая за основаното през същата година читалище “СЪЕДИНЕНИЕ” и наред с надписите над вратите “БЪЛГАРСКО НАРОДНО-ВЗАИМНО УЧИЛИЩЕ 1870” и ЧИТАЛИЩЕ “СЪЕДИНЕНИЕ” по негово указание и под негово ръководство, зограф ВЕНКО от Трявна нарисувал на стената “ВЕЧНИЯ КАЛЕНДАР” с четири вида блажни бои. Той представлява уникален, един от редките екземпляри такива календари в България с приблизителни размери 150/150 см. В осем кръга са посочени с цифри и знаци дните, месеците, сезоните и годините, изобразени с рисунки и други знаци. Сред тях има елементи на прабългарски календар и такива на други древни народи. В колонки са изписани последователно с цифри и числа определянето на календарното време. В центъра са нарисувани двете полукълба на Земята.

 http://hram-mihalci.hit.bg/

тагове: село, Михалци история

 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>