Сирийското царство Осроена е създадено през  137 г. пр.н.е. от династията на Абгаридите.

През ІV в. Евсевий Кесарийски, на основата на сирийския документ «Doctrina Addaei», открит в осроенската столица Едеса, разкрива, че Абгар V  (4 г. пр.н.е. – 15/50 г. от н.е.) е писал лично на Иисус Христос, молейки го за лек и предлагайки му убежище в Едеса. Христос изпраща след Възкресение апостол Тадей при цар Абгар (Авгар).

 Апостол Тадей носи неръкотворния образ на Иисус Христос на цар Авгар. Икона от Синайския манастир „Св. Екатерина“.

През 200 г. от н.е. Абгар ІХ Велики първи в света приема християнството като държавна религия в своето сирийско царство Осроена.

През 216 г. от н.е. император Каракала унищожава сирийската държава Осроена и я присъединява към Римската империя…

монети на персийския цар Кавад (488-496; 499-531)

През януари 503 година персийският цар Кавад напада Византия, с помощта на отпуснатата му от хунския цар през 499 година „голяма войска” (Прокопий Кесарийски, Йешу Стилит) хуни-ефталит. Тези предкавказки воини (Йешу Стилит, Псевдо-Захарий Ритор, Бар Ебрей) в периода 503-504 години превземат много сирийски византийски градове в региона на реките Тигър и Ефрат в полза на Персия, между които е и град Амида (= Диарбекир).

Амида е град от прословутото някога първо християнско царство Осроена, което, както казахме, по-късно през ІІІ в. от н.е. попада под властта на Римската империя. През ІV в. и през V в. градът е сироезичен християнски теологичен, книжовен и граматичен център на Византия, наред с Едеса и Антиохия.            

От сирийската хроника на Йешу Стилит (писана към 517 г.) научаваме, че от региона на Едеса персийският шахиншах Кавад е  взел през 503 г. „18 500” пленници. Те са изпратени във вътрешността на Персия. Според летописецът Йешу Стилит, пленниците от региона на Амид са не по-малко.

Тяхната съдба обаче е особено интересна, понеже Кавад решава да изпрати последните на хунския цар в Боспор Кимерийски (Псевдо-Захарий Ритор, Прокопий Кесарийски), от благодарност за отпуснатата войска, а и защото този цар му е тъст (Йешу Стилит).

Сирийците пленници основават в Боспор колония, практикуват християнството, развиват търговията и занаятите. Те донасят в Приазовието много културни и строителни умения. Според Псевдо-Захарий Ритор тези сирийци дори създали алфабет за хунския език и  превели „Светото Писание на хунски език”.

 През 555 г. Псевдо-Захарий Ритор изрично упоменава, че българите имат градове в Предкавказието. Очевидно столицата им е била гр. Боспор (дн. Керч), защото Прокопий пише, че след 465 г. той станал „хунски град”. Явно е бил град на хуните-утигури, т.е. на българите, понеже през 528 г. Юстиниан І се опитва да сложи своето протеже утигурът Грод за владетел на хуните именно там. Изглежда и преди този епизод, Боспор е столица на упоменатата в хрониката на Теофан и в летописът на Никифор (ІХ в.) – „стара Велика България”, защото през 524 г. Юстин І изпраща своя специален пратеник Проб да се срещне с хунския цар именно в Боспор и да го подкупи да нападне на юг от Кавказ, за да помогне на грузинците.

Проб разказал на връщане на императора за колонията на християните-сирийци, живеещи на Боспор и Юстин І наредил от близките византийски градове (явно от Херсон, дн. Севастопол – бел.ред.), да им бъде изпратен керван с храни и свещенни пособия (Псевдо-Захарий Ритор).

За сирийците в боспорската колония пише подробно Псевдо-Захарий Ритор.

През 555 година Псевдо-Захарий Ритор среща лично двама от тях, които са се върнали от Боспор в региона на Амид.

Единият се казвал Тома, а другият – Йоан. Последният по времето на срещата, е епископ в манастира Бет-Айшахун край гр. Амида. Двамата разказват на Псевдо-Захарий Ритор следната история, която е част от тяхната биография.

„След като пленените били отведени от [земята] на ромеите и откарани при хуните, те (става дума не за цялата диаспора, а за тези двамата – бел.ред.) останали в тяхната земя 34 години.”

През това време сирийците „си взимали там жени, имали деца”.

Йоан, епископа на манастира Бет-Айшахун, разказва, че през това време християнската колония имала и епископи, те идвали от аранската митрополия.

Седем години преди да си тръгнат Йоан и Тома към Амид, т. е. в срока на тези общо 34 години на тяхното пребиваване на Боспор, дошъл епископ Кардост.

Йоан разказва за него следното: имал видение от ангел, дошъл от Аран през Кавказ, покръстил „много хуни” и – най-важното – по време на неговото епископство в сирийската диаспора, се извършил превод на „Св. Писание на хунски език”.

       Псевдо-Захарий Ритор много точно казва, че това станало „20 години назад”, т. е. назад от 555 г. (времето на срещата му с Тома и епископ Йоан).

Сирийските многохилядни пленници са отведени след януари 503 година. Като прибавим 34 години пребиваване на Боспор на Тома и Йоан, в които влиза и седем годишната мисия на Кардост, се оказва 537 година, т. е. действително около 20 години назад от 555 г.

Ще рече, точният период на създаването от амидски граматици на хунски алфабет и преводи чрез него на части от Светото Писание на хунски  (кимерийски, утигурски, български), е между 530 г. и 537 г.

Към 860 г. (според Асемани доста по-рано, към 848 г.) Св. Кирил, по време на своята хазарска мисия, е бил подпомаган от „двама самаряни” в гр. Херсон (дн. Севастопол), както става ясно от житието му.

Самаряните са арамейско-говорещи сирийци. Те са имали книги на иврит и на арамейски, и тях е чел Св. Кирил.

Но освен тези книги, самаряните са запознали Св. Кирил и с християнски преводи на Св. Писание на „роски писмена”. Алфабетът нямал гласни и учените днес са съгласни, че става дума за някакво сирийско писмо.

Алфабетът е наречен от Св. Кирил „роски”, не защото е руски, а понеже Св. Писание произхожда от дороската митрополия на Крим, основана от Юстиниан І по молба на остатъчните готи-тетраксити на Крим (Прокопий).