КОЯ Е НАЙ- ДРЕВНАТА БР. 85

   българска държава?

 Номади ли са кимерийците?      В историческата литература и досега, във връзка проблемите около номадите скити, кимерийците също се определят като такива.Което не е правилно.

Т.М.Кузнецова в своята статия „Киммерийская проблема и скифская архаика“ отбелязва следното: „И если косвенные данные письменной традиций (Гомер, Геродот) позволяют определить киммерийцев как оседлый и даже цивилизованный народ, то для их в качестве народа кочевого нет даже и косвенных подтверждений. По всей видимости, мнение о кочевом образе жизни киммерийцев сложилось по ассоциации со скифами…“ (И ако косвените данни на писмената традиция (Омир, Херодот) позволяват да бъдат определени кимерийците като уседнал и дори цивилизован народ, то за тяхно номадство няма дори и косвени сведения. Вероятно мнението за номадски образ на кимерийците се е формирало по асоциация, предвид номадският живот на скитите…).

Що се отнася до асирийските клинописни извори за начина на живот на кимерийците, акадското „KURGamir (ra)” – e етноним, снабден с определител за страна“ (Иванчик).


По-нататък в същата статия Т.М.Кузнецова пише: „Древноизточните и гръцките извори позволяват страната на кимерийците да се търси в областта на Кавказ. Гръцката традиция, упоменаваща Боспор Кимерийски, Кимерийска област, гр. Кимерик, Кимерийски вал, Кимерийски брод, Кимериада, позволява на учените да локализират кимерийците „в пределите на Таманския и Керченския полуостров, т.е. в Северо-западен Кавказ“ (Крупнов, 1957, с. 122). Тоест, държавата Гамир може да бъде локализирана на териториите между Урарту (Задкавказието) и Боспор Кимерийски(Предкавказието), като в Предкавказието не само традиционно са концентрирани, но и се фиксират от археологията топоними, свързани с кимерийците. Изхождайки от всичко това, е необходимо да се обърне внимание вече не толкова на номадските елементи в археологическите култури на този обширен регион, а на културата на уседналото население(преди всичко на материалите на поселенията). (…) Няма необходимост да се свързват с кимерийците паметниците на номадския облик на предскитския период или да се отнасят тези паметници към скитите, удревлявайки ги насила.“
www.google.bg/webhp

Съгласно асирийските клинописи става ясно, че кимерийците правят нахлуване в Урарту (714 г. пр.н.е.) почти 50 г. преди в този регион да се появят за първи път скити…

Държавата на кимерийците е на север от Урарту (Бийан), включвала е  региона на по-късна Колхида (Гуриана), гр. Харцалас е кимерийски град около Дарялския проход и на север до/около Кимерийския босфор

Това е една велика протобългарска държава и ние сме длъжни да й отдадем заслуженото…
………………………………………………………………………..

Из книгата „Българска старина“ на Г.С.Раковски, стр. 200 books.google.bg/books

Г.С.Раковски през 1865 г. издига хипотезата, че българите произхождат от кимерийците.
Източникът на Раковски е ръкопис от Атон, открит там и донесен му в Белград през 1856 г. от Хаджи Найден Книгопродавец от Пазарджишко, известен възрожденец. За него брошурка има акад. Н.Начов.
 Раковски получава в Белград един коректен източник, който твърди, че българите преди са се звали „гимери и кимери“ и е посочена р. Волга…ИНТЕРЕС предизвиква въпросът откъде Атонския ръкопис, даден през 1856 г. в Белград на Раковски, знае, не само „кимери“, но и „гимери“…
 Забележете. Те, наистина са отбелязани в асирийските клинописи като „гамир“, но на гръцки навсякъде и без изключение са с „к“ , т.е. кимерийци, кимери.
На гръцки винаги е така: Κιμμέριοι….
А на асирийски винаги е така: KURGamir (ra)…
А най- необяснимото е, че първите асирологични публикации в Русия са от края на 90-те г. на ХІХ в. На запад пък едва през 1889 г. е издадена първата граматика на акадски език, а през 1896 излиза първия речник…
 ИЗЛИЗА, ЧЕ ЗНАЕНЕТО КАТО „ГИМЕРИ“ Е ПРОДУКТ ЕДИНСТВЕНО НА ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПАМЕТ. ТЯ ПОМНИ НЕ САМО ИМЕТО КАТО „КИМЕРИ“, НО И КАТО „ГИМЕРИ“, БЕЗ ОЩЕ НИКОЙ В ЕВРОПА ДА ГО ЗНАЕ!!!

 

тагове: държаваномадибояндревностстаринакимерийциурартукузнецовауседналиудревление,

 Кирил Милчев

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *