КРЕПОСТТА ТРАЯНОВИ ВРАТА БР.129

Крепостта Траянови врата е разположена на 15 км от Костенец до магистрала „Тракия“ в Средна гора. Тя е символ на национално-историческото наследство в региона и е уникална по своята конструкция. 
Крепостта е историческо място на седловината между средногорските ридове Еледжик и Голак. „Траянови врата” е исторически проход край гр. Ихтиман, наречен така на името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост.  
Датата на първоначалното строителство на крепостта е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от 3 век. Крепостта е известна също и като Щипон. В античността проходът носи името Суки (на латински: Succi), а непосредствено до него било изградено укрепление и пътна станция на име Сонеум (на лат. Soneium). През 4в. проходът е описан от летописеца Амиан Марцелин. Археологически проучвания установяват, че крепостта е ситуирана върху тракийско селище от бронзовата и желязната епоха..Крепостта има план на удължен правоъгълник. Крепостта е проучена при археологически разкопки през 1985г. от проф. Димитрина Джонова –  разкрита е монументална сграда – гарнизон с построен вътрешен двор, открит приземен етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули направени от камъни и 5 реда плоски тухли. Двете островърхи кули, които се намират на западната страна са петстенни и много интересни от архитектурна гледна точка.  На юг от крепостта са запазени останки от стари градежи, вероятно крепостни съоръжения с диаметър 30 метра и дебелина на зида 2м.  Около прохода „Суки” съществували още две крепости от вр. Еледжик на север и с. Горна Василица – на юг. Тези два пункта имали стратегическо местоположение и позволявали панорамно наблюдение на целия район. 
При разкопките са открити фрагменти от късноантична битова керамика. Намерени са и 124 бронзови монети от времето на византийските императори Юстиниан (6 в.) и Анастасий (7 в). Открити са няколко запазени хромела, и 22 долиума за съхранение на жито и брашно. Открити са латински надписи. 
Крепостта, от която има запазени градежи от 2 до 5 метра височина е имала уникално водно съоръжение и подземен тунел. Той е бил дълъг 60 крачки и е отвеждал до подземен извор. Тунелът се намира на северната стена като от вътрешната страна на крепостта е добре запазен, но извън крепостната стена е напълно разрушен заедно с изхода си.    Доказано е, че местността е използвана и през средните векове (ІX – X век), което я прави важна българска твърдина. От тук са минали три от кръстоносните походи. 
През Средновековието проходът е бил наричан „Царски врата” (на гръцки: Βασιλική πύλη). Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий ІІ предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. Битката при „Траянови врата” (17 август 986г.) е най-голямото поражение, което ромейския владетел претърпява в походите си за покоряване на България. Василий поема към България начело на армия от 30 000 души. Битката била предхождана от безуспешна обсада на Средец (дн. София). Обсадата продължила 20 дни, но без успех защото провизиите на византийската армия се изчерпват а възможностите ѝ да се снабдява от околностите на града били пресечени от българите.  Междувременно гарнизонът на Средец извършва успешно начинание като чрез тунели под крепостните стени стига до стенобойните машини, оставени близко до крепостта от византийските военачалници и ги опожарява. Другата причина за вдигане на обсадата била войската, предвождана от Самуил, която настъпвала в тила на императорската армия. По обратния път българите устроили засада на ромеите и в Ихтиманския проход на 17 август 986г. при крепостта „Траянови врата” им нанесли голямо поражение като почти цялата византийска конница и голяма част от пехотата били унищожени. Самият император едва успял да се спаси а българите пленили императорските знаци (инсигнии). Споменът за победата над Василий е отразен 30 години след нея в Битолския надпис на племенника на цар Самуил Иван Владислав. Сведения за битката дават още византийските летописци Йоан Скилица и Георги Кедрин, източните автори Яхия Антиохийски и Матей Едески, арменеца Стефан Таронски. Но най-много данни за прохода и сражението дава Лъв Дякон, който бил очевидец и хронист на Василий ІІ.  
След тази знаменита победа, в следващите месеци византийската армия е безпомощна пред настъпилата българска офанзива по всички посоки. Освободена е Тракия, Централна Гърция, Албания, Далмация. Българите достигат чак до п-в Пелопонес, завладяват адриатическите градове Драч и Задар, както и княжествата Босна и Рашка (дн.Сърбия).  
Военното надмощие на българите трае до битката при р. Сперхей (996 или 997г.). Проф. П. Мутафчиев твърди, че битката при Траянови врата само отсрочва края на Първата българска държава, който настъпва през 1018г.     
В средновековните извори името „Траянови врата” е използвано за пръв път от историка Антоний Бонфиний (1427-1502) във връзка с похода на Владислав ІІІ Ягело (Варненчик), който преминава с войските си прохода през 1443 г. По време на турското робство проходът е наричан и с турското име „Капъджик дервент“ (от турски: kapı –  врата и dervent – проход), както и „Маркова капия“. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра била запазена до 19 век. След завладяването на България от турците функциите на „Траянови врата” като пазител на прохода отпадат. Неизползвана и неподдържана крепостта започва да се руши. Въпреки това проходът винаги е имал стратегическо значение и е играел ключова роля през вековете. И до днес проходът продължава да служи на хората.  
До тази историческа местност може да се стигне най-бързо по магистралата (от София – 64 км и от Пловдив – 72 км). Удобен е пътят от Костенец или от Ихтиман до гара Мирово и оттам до прохода е 1.20 ч. по маркиран маршрут. 

УСПЕХЪТ НА САМУИЛ ПРИ ТРАЯНОВИ ВРАТА

Успехът на Самуил при Траянови врата може да се сравни с разгрома на кан Крум над Никифор I

На другия ден войската преминаваше през една гориста и пълна с пропасти долина Едва я беше преминала достигна до стръмни и трудно проходими места,където мизите (българите …б.а) нападнаха ромеите и като унищожиха много голям брой войници взеха царската палатка със съкровището… Оцелялата войска едва са измъкна от преследването на мизите в непроходимите планини и, като загуби почти цялата си конница и обоза който караше със себе си, се върна в ромейските предели…

Лъв Дякон за разгрома на ромейте

БИТКАТА В ПРОХОДА ТРАЯНОВИ ВРАТА – 17 АВГУСТ 986

Обезпокоен от победите на Самуил в Тесалия, Василий II решава да отклони вниманието му от югозападните части на империята,  като започва мащабни приготовления: 10000 конници, 10000 пехотинци, един елитен отряд, вероятно от прочутата арменска пехота, много обсадни машини и голям обоз, общо към 30000 души, и потегля на поход.

ОБСАДАТА НА СРЕДЕЦ

Стратегическият план на Василий II е да прекъсне връзката между Източна и Западна България и затова първата му цел е крепостта Средец. Овладяването й ще бъде тежък удар за българите. И по времето на Самуил, както и през цялото Средновековие, тя продължава да има стратегическо значение. От нея тръгват пътища за Мизия, Тракия и Македония, които я превръщат в централен пътен възел на Балканския полуостров.

Императорът достига Траянови врата (Ихтиманския проход), оставя отряд, начело с Лъв Мелисин, да го охранява, и обсажда Средец. През това време Самуил воюва в Тесалия и Василий II се надява, че лесно ще превземе крепостта, но защитниците й оказват яростна съпротива и отбиват всички пристъпи. Ромеите изразходват носимите си запаси и когато се пръскат да търсят храна и фураж из полето, българите им устройват засада, избиват много от тях и взимат голяма плячка – коне и впрегатни животни. Накрая гарнизонът излиза на бой и изгаря обсадните машини на врага.

Интригите също не подминават византийския лагер — доместикът на западните войски, Кондостефан, известява императора, че Лъв Мелисин е тръгнал към Цариград да заграби властта. След двадесетдневни безуспешни усилия да превземе града, получаващ непрекъснати известия, че българите му готвят засади по пътя за връщане, притиснат от продоволствена криза, Василий II вдига обсадата.

ЗАСАДАТА

През това време Самуил разбира за нахлуването на ромеите, преустановява военните действия в Тесалия и се отправя по долината на р. Струма в тила им. Според Йоан Скилица той завзема планинските проходи и поставя засади от всички страни. Войската му преминава Самоковското поле, прехвърля се в Ихтиманското поле и се насочва към отстъпващата византийска колона откъм юг.

Войската на Василий II спира да нощува при крепостта Щипоне (до дн. Ихтиман). Тогава се случва нещо, което съвсем разстройва бойния й дух. През нощта голяма звезда осветява ромейския лагер и, пръскайки искри, пада до самия окоп и угасва. Ромеите възприемат случая като знамение, предвещаващо гибел. На другия ден, 17 август 986 г., съвсем разстроени, те започват безредно отстъпление. Самуил зорко следи придвижва¬нето им и, начело на главните български сили, извършва успоредно преследване, за да прегради пътя им. И изведнъж, както се намира в походна колона от лагера при Щипоне до превала на Траянови врата, византийската армия се оказва обкръжена.

РАЗГРОМЪТ НА ВАСИЛИЙ II


Българите връхлитат внезапно и съкрушително. Вероятно Средецкият гарнизон удря отстъпващите ромеи в гръб. Редом със Самуил се сражават синът му Гаврил Радомир и синът на Арон, Иван Владислав. (Византийският летописец Михаил Деволски споменава, че заедно със Самуил в битката са участвали Арон и Роман. Една част от историците смятат, че това са братът на Самуил и цар Роман. Повечето от учените обаче са на мнение, че става дума за сина на Арон, Иван Владислав, и за сина на Самуил, Гаврил Радомир, който бил известен и като Симеон Роман.) Започва сеч. Почти цялата ромейска конница и голяма част от пехотата са избити. Само най-предните части на походната колона успяват да избягат от засадата. Сред тях е и летописецът Лъв Дякон. Арменската пехота, която охранява императора, с отчаяни усилия си пробива път по планинска пътека и Василий II едва успява да се добере до Пловдив. В ръцете на българите падат палатката му със съкровището и императорските му отличителни знаци. Пленен е също и обозът на ромейската войска.

Може само да се предполага, как би се развила историята, ако Василий II бе последвал участта на Никифор. Но, така или иначе, разгромът на византийците е пълен. Опозорен, Василий II се изпокарва с военачалниците си. Заварва в Пловдив Лъв Мелисин и, като разкрива интригите на Кондостефан, в гнева си го поваля на земята. Империята е обхваната отново от размирици, които продължават три години. В Цариград българската победа предизвиква истински ужас. Поетът Йоан Геометър пише: „…мизийските (българските) стрели са по-силни от авзонските (ромейските) копия… Истърът (Дунав) грабна венеца на Рим“.

Споменът за великата битка трайно се запазва в народната памет. С нея завършва десетилетие на внушителни победи на българите и утвърждаване на българската държава.

 Успехът на Самуил при Траянови вратаПорта от крепостта Средец

https://www.google.bg/ 

тагове: крепостта, Траянови, врата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *