Вестник за жената – Брой 880, 28 януари 1942 година
Главната причина, по която не бива да глезим децата, е че по тоя начин им даваме крива представа за действителния живот. Една от най-големите и чести грешки, които родителите правят е да оказват на детето ненужно внимание и да го прехвалват пред външни хора. Дете, третирано така започва да мисли, че е необикновено и че всички трябва да се отнасят към него с особено внимание. В собствения си дом то може да използва желаното внимание от страна на домашните и гостите, но за външния свят то е само едно дете. Това хладнокръвие от страна на външния свят, естествено, носи горчиво разочарование за детето. Впоследствие, много деца развиват ексцентрични маниери, в усилието си да привлекат хорското внимание.
Разрешението на горната проблема е ясно. Не карайте детето да мисли, че е центъра на вселената, като го обсипвате с ненужно внимание. И научете го да разбере, че внимание залсулажат само ония, които си го спечелят, като са извършили нещо достойно за внимание.
Как да научим детето да разбира и се справя с реалния свят? Като от рано го подложим на повече опити и преживявания извън къщи. По тоя начин детето свиква давижда конфликта в живота и да го преодолява. То се мъчи да се приспособикъм оная външна среда, която е различна от домашната и не го гали и милва, но в повечето случаи е равнодушна или строга към него. За такова дете разочарованията и неприятностите стават обикновено явление. Сега задачата на родителя е не да злепостави външния свят пред детето и да внуши в детското му съзнание умрази, отмъщение и неприязненост, но да насочи малкия човек към хармонично развитие на душевните му сили, така че вместо с отчаяние и страх, да гледа на живота с вяра и самовладение.
Наблюденията на психолозите ни показват, че децата, които са изложени на вихрите и бурите на външната среда, изживяват леко конфликти и не попадат в затруднение като децата под домашна закрила. Но същевремено в тях се явява много по-силна инициатива и амбиция да се борят и побеждават. Груповата опитност е необходима за децата. Човек е социално животно и колкото в по-голяма група се движи, толково по-голяма опитност придобива. Не в домашна среда децата стават самостоятелни, предприемчиви и волеви, на вън, гдето липсата на отстъпчивост и егоизма влиаят в широк размер.
Не се бойте, когато децата дойдат с пукнати глави. Това са първите важни уроци по обществен живот. Само им посочете, че грубоста, жестокоста и насилието не разрешават благоприятно проблемите им. Защото след всичко, те сами ще ви признаят, че предпочитат да живеят в общество, което ги обича и почита, та макар понякога да е необходимо да отстъпват, отколкото винаги да става тяхната воля в среда, която ги презира и избягва. Когато забележим, че децата се безпокоят от собственото си поведение и не намират разрешение на проблемите си с другите, знайте, че имат нужда от вашата мъдра помощ и упътване. Тогава оставете всичко друго на страна и спокойно и простичко им обяснете устройството на нашия обществен строй и им помогнете да се приспособят към доброто и да се борят със злото.