Помащта е едно от най- възвишените качества, характерни за човека. То се проявява във взаимоотношениято между хората и     има за цел да изведе индивида или група  хора от трудни ситуации, в които може  да  попаднат. Това е един осъзнат процес и той се  различаав от инстинктите, които наблюдаваме при животните.

Така разсъждавам върху проблема за помощта  и неусетно стигам до извода, че  тя се проявява там, където предупреждава, че  хората имат проблеми във своето развитие от различно естество.Отново ми нахлуват една  натрапчива мисъл, че Вселената е населена с различни рзумни същества, които могат да си помагат. Истинските разумни хора винаги са отзивчиви, винати са безкористни и готови  да си помогнат.  Разбира се има и такива, които търсят поводи да попречат и напакостят. И все са хора с претенции за разума. И пак  се  връщам към темата за  помощта. Този, който има желание да помага на другите,  той не се  натрапва, а тръгва с лъбов и всеотдайност към човекът, който е изпаднал в беда и има нужда да му се помогне. Той е готов без покана, без многословие, без парадиране  да отиде  дори и при онзи- непознаият, който в този момент има нужда от неговата помощ. Такъв човек е еталон на подражание. Той може да  се нарече човек с голямо и милосърдно сърце.

В днешно време все по- рядко се среща думата помощ, или взаимопомощ.  Но все  още има и такива, които са я съхранили в себе си. 

Слави Пеев

тагове: помощта