Да хвърлим един поглед върху съдбата на баташките първенци, които успяват да се измъкнат живи от Батак.

Те всички се събират на „Еледжик”. Въоръжените се оттеглят, а жените и децата отиват в Пещера. Войводата Петър Горанов, пет стотникът Стефан Трендафилов, пещерци и десетина души батачани, всички въоръжени напускат „ Еледжик” и се насочват към Църнча. При това село в гората, престояват 3- 4 дни. Селото е пълно с турци. Преди това, дядо Пенчо бакалина ги снабдява с хляб и тютюн. Те се страхуват да стоят повече, защото наблизо минава чепинския път през Каркария и се махат оттам. Стефан Трендафилов е на мнение да напуснат тая област, защото навсякъде кръжат потери и предлага да заминат за Рилския манастир. Петър Горанов се отказва, защото синът му Ангел е болен. Решават да се разделят. Петър Горанов изпраща слугата си Никола да замине при семейството му на Еледжик, а той със сина си, Димитър Тимчев и пещерци отиват в Пещера. Пушките си скриват в една слама и тайно се промъкват в града. Там се скриват при роднини, а Петър Горанов у Кочо Нищанджията.

Стефан Трендафилов с Георги Пелов, Георги Банчов, Матю Вранчов, Атанас Горанов, Илия Томов и др. тръгват за Рилския манастир. Със себе си, Стефан води жена си и 7- годишното дете- Трендафил. Голямата му дъщеря е убита, а другите две деца отиват да просят по Чепинските села. След 10- дневно пътуване и губене из горите и мъглите със своята малка дружинка, Стефан стига Рилския манастир и се спира в местността „ Кара юмерица”. Той и Георги Манчов отиват при метоха Орсица и искат хляб от калугерите, като скриват истинските имена. Хляб им дават, но в същото време им съобщават, че има съобщение от Дупнишкия каймакан, че някой си Трендафил с баташка чета идва към Рилския манастир и вземат мерки срещу него. Те се преструват, че дори не познават Трендафил.

На третия ден, двама кандури изпратени от игумена идват и казват на въстаниците скоро да се махат. Турците надушили и заради тях ще изгорят манастира, а игуменът ще съобщи на дупнишкия каймакан за тяхното идване и дори вече е съобщил.

Няма какво да правят нещастниците, освен да тръгнат назад към страшното баташко землище. Времето е мъгливо, вали сняг.Когато излизат на Кадин гроб, жената на Стефан  пада в несвяс, изтощена, а детето му също не може да върви. Другарите му продължават пътя. Стигат в баташко. Скриват пушките. Едни се сменяват с други батачани, а други се крият насам- натам докато се обнародва амнистията.

Стефан след голяма почивка тръгва назад към Рилския манастир. Жената и детето  си настанява в една пещера, а той минава река Илина и отива при манастирския коняр Ангел, като се моли да го крие известно време. След като се съветва с двама си другари Ангел се съгласява.

След няколко дена, конярът Ангел е заловен и държан в затвора. Две недели е разпитван по първото явяване на въстаниците в метоха. Тогава другия коняр Теодосий,  го крие на друго по- скрито място и не казва на другарите си. Така Стефан преживява един месец и половина, а след това с жена си и детето тръгват към баташко. След много премеждия  стигат „ Еледжик” , където спират в местността Църнат. Случайно минава Димо Вранчов, един от приятелите му. Стефан му се обажда и го пита за положението. Димо казва, че са идвали консули в Батак да разследват клането, и че брат му Ангел се предал на тях. За жената и детето няма опасност, но всички хвърлят вината върху него, и  става опасно.

Стефан изпраща жена си и детето в селото, където вече са се прибрали няколко семейства, а той остава сам в гората и скита цяло лято.

През есента, тайно се промъква в Пещера и се скрива в къщата на Георги Карайотов. Среща се с Петър Горанов и една нощ, двамата заминават за Пловдив. Тайно се представят на английския консул. Той казва, че за тях е опасно, защото против двамата има много оплаквания от самите батачани и че ще трябва да се крият около един месец.

Стефан Трендафилов един месец е скрит у роднина в село Катуница. За Петър Горанов не се знае къде е.

Според амнистията обявена на 30 юли 1876 година, смъртното наказание предвидено в закона за организаторите и предводителите се заменя с вечни окови. Петър Горанов и Стефан Трендафилов  спадат към организаторите и предводителите и ги очакват вечни окови. В това време обаче събитията се развиват благоприятно за тях. Въстанието, колкото безсмислено да изглежда дава своя плод. То и особено зверствата в Батак възбуждат християнското обществено мнение против Турция и подготвят почвата за война срещу нея. Сърбия и Черна гора вече са обявили войната, а войната с Русия става неизбежна. Затова Петър Горанов отива под чуждо име в Смирна, където има търговски връзки отпреди и оттам се връща след Освобождението на България. Стефан Трендафилов отива при владиката и го моли да го скрие. След подробен разпит за въстанието, той го скрива в една изба на митрополията, но там   се простудява и заболява. Затова, владиката го премества в метоха, където доктор Чумаков го лекува. Като оздравява, владиката го изпраща в Пазарджик при Станислав Доспевски, който го крие известно време, а след това премества в къщата на Константин Серафимов. Там остава скрит до идването на русите на 1 януари 1878 г.

Тодор поп Нейчев, заедно с Георги Цурев тайно се промъкват в Пещера и се скриват у Георги Карайотов, обаче той се уплашва и издава. Тодор е арестуван и откаран в Пазарджик, където е подложен на мъчения. Заедно със 414 души революционери от окръга е закаран в Пловдив. Там преживява всичките ужаси, на които са подложени затворниците революционери. В затвора прекарват 3 месеца и са освободени въз основа на общата амнистия обявена на 30 юли 1876 г.

Останалите жители на Батак боледуват от малария, дизентерия и тифус, което е естествена последица от тяхното положение. Те са без храна и вода.

Ахмед ага Барутанлията, който извършва клането в Батак е награден от турския султан с орден „меджидие”и е повишен в чин юзбашия.

Публикация: Стефчо Кирин

тагове: съдбата, баташките, предводители

тагове: съдбата, Баташки, предовдители