СЪДБАТА НА БАТАШКИТЕ ПРЕДВОДИТЕЛИ бр.135

Да хвърлим един поглед върху съдбата на баташките първенци, които успяват да се измъкнат живи от Батак.

09 (1)

Те всички се събират на „Еледжик”. Въоръжените се оттеглят, а жените и децата отиват в Пещера. Войводата Петър Горанов, пет стотникът Стефан Трендафилов, пещерци и десетина души батачани, всички въоръжени напускат „ Еледжик” и се насочват към Църнча. При това село в гората, престояват 3- 4 дни. Селото е пълно с турци. Преди това, дядо Пенчо бакалина ги снабдява с хляб и тютюн. Те се страхуват да стоят повече, защото наблизо минава чепинския път през Каркария и се махат оттам. Стефан Трендафилов е на мнение да напуснат тая област, защото навсякъде кръжат потери и предлага да заминат за Рилския манастир. Петър Горанов се отказва, защото синът му Ангел е болен. Решават да се разделят. Петър Горанов изпраща слугата си Никола да замине при семейството му на Еледжик, а той със сина си, Димитър Тимчев и пещерци отиват в Пещера. Пушките си скриват в една слама и тайно се промъкват в града. Там се скриват при роднини, а Петър Горанов у Кочо Нищанджията.

Стефан Трендафилов с Георги Пелов, Георги Банчов, Матю Вранчов, Атанас Горанов, Илия Томов и др. тръгват за Рилския манастир. Със себе си, Стефан води жена си и 7- годишното дете- Трендафил. Голямата му дъщеря е убита, а другите две деца отиват да просят по Чепинските села. След 10- дневно пътуване и губене из горите и мъглите със своята малка дружинка, Стефан стига Рилския манастир и се спира в местността „ Кара юмерица”. Той и Георги Манчов отиват при метоха Орсица и искат хляб от калугерите, като скриват истинските имена. Хляб им дават, но в същото време им съобщават, че има съобщение от Дупнишкия каймакан, че някой си Трендафил с баташка чета идва към Рилския манастир и вземат мерки срещу него. Те се преструват, че дори не познават Трендафил.

На третия ден, двама кандури изпратени от игумена идват и казват на въстаниците скоро да се махат. Турците надушили и заради тях ще изгорят манастира, а игуменът ще съобщи на дупнишкия каймакан за тяхното идване и дори вече е съобщил.

Няма какво да правят нещастниците, освен да тръгнат назад към страшното баташко землище. Времето е мъгливо, вали сняг.Когато излизат на Кадин гроб, жената на Стефан  пада в несвяс, изтощена, а детето му също не може да върви. Другарите му продължават пътя. Стигат в баташко. Скриват пушките. Едни се сменяват с други батачани, а други се крият насам- натам докато се обнародва амнистията.

Стефан след голяма почивка тръгва назад към Рилския манастир. Жената и детето  си настанява в една пещера, а той минава река Илина и отива при манастирския коняр Ангел, като се моли да го крие известно време. След като се съветва с двама си другари Ангел се съгласява.

След няколко дена, конярът Ангел е заловен и държан в затвора. Две недели е разпитван по първото явяване на въстаниците в метоха. Тогава другия коняр Теодосий,  го крие на друго по- скрито място и не казва на другарите си. Така Стефан преживява един месец и половина, а след това с жена си и детето тръгват към баташко. След много премеждия  стигат „ Еледжик” , където спират в местността Църнат. Случайно минава Димо Вранчов, един от приятелите му. Стефан му се обажда и го пита за положението. Димо казва, че са идвали консули в Батак да разследват клането, и че брат му Ангел се предал на тях. За жената и детето няма опасност, но всички хвърлят вината върху него, и  става опасно.

Стефан изпраща жена си и детето в селото, където вече са се прибрали няколко семейства, а той остава сам в гората и скита цяло лято.

През есента, тайно се промъква в Пещера и се скрива в къщата на Георги Карайотов. Среща се с Петър Горанов и една нощ, двамата заминават за Пловдив. Тайно се представят на английския консул. Той казва, че за тях е опасно, защото против двамата има много оплаквания от самите батачани и че ще трябва да се крият около един месец.

Стефан Трендафилов един месец е скрит у роднина в село Катуница. За Петър Горанов не се знае къде е.

Според амнистията обявена на 30 юли 1876 година, смъртното наказание предвидено в закона за организаторите и предводителите се заменя с вечни окови. Петър Горанов и Стефан Трендафилов  спадат към организаторите и предводителите и ги очакват вечни окови. В това време обаче събитията се развиват благоприятно за тях. Въстанието, колкото безсмислено да изглежда дава своя плод. То и особено зверствата в Батак възбуждат християнското обществено мнение против Турция и подготвят почвата за война срещу нея. Сърбия и Черна гора вече са обявили войната, а войната с Русия става неизбежна. Затова Петър Горанов отива под чуждо име в Смирна, където има търговски връзки отпреди и оттам се връща след Освобождението на България. Стефан Трендафилов отива при владиката и го моли да го скрие. След подробен разпит за въстанието, той го скрива в една изба на митрополията, но там   се простудява и заболява. Затова, владиката го премества в метоха, където доктор Чумаков го лекува. Като оздравява, владиката го изпраща в Пазарджик при Станислав Доспевски, който го крие известно време, а след това премества в къщата на Константин Серафимов. Там остава скрит до идването на русите на 1 януари 1878 г.

Тодор поп Нейчев, заедно с Георги Цурев тайно се промъкват в Пещера и се скриват у Георги Карайотов, обаче той се уплашва и издава. Тодор е арестуван и откаран в Пазарджик, където е подложен на мъчения. Заедно със 414 души революционери от окръга е закаран в Пловдив. Там преживява всичките ужаси, на които са подложени затворниците революционери. В затвора прекарват 3 месеца и са освободени въз основа на общата амнистия обявена на 30 юли 1876 г.

Останалите жители на Батак боледуват от малария, дизентерия и тифус, което е естествена последица от тяхното положение. Те са без храна и вода.

Ахмед ага Барутанлията, който извършва клането в Батак е награден от турския султан с орден „меджидие”и е повишен в чин юзбашия.

Публикация: Стефчо Кирин

тагове: съдбата, баташките, предводители

тагове: съдбата, Баташки, предовдители

 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>