СТРАШНОТО БАТАШКО КЛАНЕ бр.135

 DSCN2217

Започва клането върху невинните и беззащитни жени и деца, като в касапница. Чува се тресък на кости от ударите на брадвите върху дръвника. Така е цяла нощ. Брадвата на неприятеля удря и сече безмилостно мъже, жени и деца. Много не доубити викат и се молят да ги доубият, но неприятеля ги оставя нарочно да се мъчат…

Каква скръб, ужас да чакаш заколението си. Да се покриеш между още мърдащите тела на мъртвите.

Кръвта на жертвите пръска стените на черквата=

до тавана….

… първите 300 души са избити този ден, един по един на дървения мост пред училището по най- варварски начин. На някои отсичат първо ушите, рамената и после главата. Стоящите там жени закриват с ръце очите си да не гледат ужасното кръвопролитие на мъжкия пол. След извършването на това сърцераздирателно дело, немилостивите диваци влизат като в някое овче стадо, спускат се върху жените и момите, обезчестяват ги, и по най- зверски начин след това убиват.

Млади жертви избити по особено жесток и мъчителен начин по време на въстанието: 

Никола Петров - 20 годишен, нарязват ръцете му на части, после ушите, изваждат и очите, а след това заклан.

Тодор Кавлаков - 35 годишен, рязан с нож по ръцете, после ушите, и след това заклан.

Атанас Манчъров - 23 годишен, рязан на части: ушите, ръцете, след това изваждат очите, а тялото е насечено на части.

София Ванева - 25 годишна, бременна – разпрана и убито детето й.

Батачани извършили по–забележителни дела:

Лаза Богданова - млада жена, на която мъжът й е убит от един башибоздук, който поискал да я вземе за жена, разярена от убийството на мъжа си вади нож захлупач от пояса си, забива го в корема му и той на минутата пада на земята, след което издъхва. Неговите другари се спускат върху нея, и я съсичат на части.

Христо Станков убива в черквата двама от най-лошите кръвопийци с едно дърво от черковните столове. На излизане от черковния двор с ножа на единия от убитите разсича през рамото един башибоздук.

Стоян Цветанов при първото влизане на турците в долния край на селото (Батак) при предаването на оръжието от няколко души, а той не желае да го предаде, казва „КОГАТО АЗ В ГРОБА, ТОГАВА И ПУШКАТА МИ В ЧУЖДИ РЪЦЕ!” Няколко души турци хващат пушката за цевта, той силно я изтегля из ръцете им, хвърля се върху тях и убива един турчин. Отива зад една къща да напълни пушката и неприятелите го пронизват с десетина куршума. Пада на земята като казва: „ Сега я вземете и издъхва.”

Янко Гюров при влизането на турците в черковния двор с една голяма тояга пръсва главата на един от неприятелите, но пада убит от башибозуците.

Кольо Лазин след запалване на къщата му, където се крие, принуден от огъня излиза навън с гол в ръката нож и като разбира, че стоящите на улицата башибозуци по никакъв начин няма да го оставят жив, спусна се върху тях, отсича на двама главите, а на трети една ръка. Другарите на башибозуците го ограждат и съсичат на части.

Божия Станкова, при влизането на няколко души от неприятеля в двора на къщата й, където е мъжът й Иван Божин, когато след като застрелват пада на земята и умира, а тя с брадва в ръце вдига я, и разсича главата на един от тях, който пада на земята и умира. Башибозуците я насичат с ножовете си на части.

Станка Стойчева, при влизане на турците в черковния двор убива един от тях с едно дърво, което се намира там в гробищата. Скрива се между многото без да успеят да й направят зло.

Янко Гюров, при влизането на неприятеля в черковния двор с една голяма тояга пръсва главата на един турчин, но пада убит от башибозуците.

Димитър Насков и Костадин Вранчов, с два турски пищова при качването на турците върху зида на черковния двор убиват от турците- първия 8 души, а втория седем.

Няколко жени в куп с камъни и дървета убиват няколко от башибозуците, когато те немилостиво колят деца и жени през първата нощ в двора на черквата. Не мога да кажа точно имената им.

Ангел Каведжов, Янко Генев, Ваньо Божин после убиват четирима въоръжени турци, когато последните настояват и не искат да предадат оръжието си и се хвърлят върху тях.

Никола поп Петров, ученик от трети клас, заобиколен от десетина души неприятели с голи ножове опрени до тялото, когото принуждават да приеме ислямската вяра, с твърдост отказва да приеме предложението и казва без страх, че предпочита да стане жертва, отколкото да презре бащината си християнска вяра. За тази дързост, турците го насичат на части.

Стефан Трендафилов, четири дни преди Батак да бъде нападнат, убива двама от най- смелите джандари на Ахмед, изпратени лично от него да видят с очите си въстаниците. На техните закани: „ Ще видите какво ще стане след два- три дни…”. Стефан отговаря: „ Ето това ще стане…” и ги застрелва.

Общо падат убити

от нриятелите бащибозуци 96 (деветдесет и шест) души. Това ми казва Тодор Паунов, който една нощ бяга от ръцете на турците и ме намира в гората, в която, аз Петър Горанов скитам с двама мои другари. Той чува това от Ахмед Байрактянина – джандарин при Ахмед, когато той разказва по български отвън селото пред много башибозуци, че съставения поименен списък на избитите от батачани турци възлиза точно на 96 души.

Същото е казано от г-н Баринг- английски пратеник относно българските събития в Източна Румелия. Когато взема от мене сведения в гр. Пловдив за числеността на баташкото население, за избити по време на въстанието батачани, и избити от тях турци каза :” Точно деветдесет и шест”, според предоставените верни сведения.

Господин Баринг взима от мене и други сведения за причината на въстанието и неговата цел, в частност за Батак, за други места, които сведения той обнародва в чуждестранните вестници.

Петър ГОРАНОВ

Татар Пазарджик, 1 март 1883 г.  

06Кратки биографични данни за Петър Хаджи Горанов (1829-1925)

 Петър Хаджи Горанов е син на влиятелния хаджи Горьо Кавлака – основоположник на Хаджи Горьовия род. Учи последователно в Батак, Брацигово, Пловдив и Рилския манастир, след което става търговец. Търгува със съседните села и градовете Пловдив, Цариград, Смирна, Солун и др. Взима активно участие в църковните и национални борби в България. През есента на 1870 г. в град Татар Пазарджик, в дома на приятеля му Никола Ръжанов, се среща с Апостола на свободата Васил Левски, при образуването на тайния революционен комитет в града. Този ден за него става съдбоносен. След паметната среща Горанов казва: „Прегръщам думите на Апостола и ставам революционер.” Става съратник на Левски и още няколко пъти се среща с него, като изцяло се отдава на делотото за Освобождението на България. От успял търговец, той става деен революционер, отдава се изцяло на делото за Освобождението на България от османско иго. В това народно дело той предоставя не само живота, парите и имотите си, но въвлича всички около себе си – тримата си синове. Ангел – 18-годишен, става секретар на баташкото въстание, заедно с него са Иван и Димитър. В Батак Тайният революционен комитет е създаден в къщата на Петър Горанов. В комитета освен Горанов, участват и Вранко Паунов, тримата братя Ангел, Стефан и Петър Керелови, баща им Трендафил Керелов, поп Петърпоилиев и Петър Вранчов. Апостолът Волов докладва на Георги Бенковски за видяното в Батак и казва: „ Батак ще бастиса помаклъка по Родопите.” По време на Великокото народно събрание в Оборище, Батак е избран за център на въстанието от тридесет села. На 22 април 1876 г. Петър Горанов получава от Рижанов калпака и златното лъвче – това е сигналът и Батак въстава.

09 (1)

След Освобождението 1878 г. Петър Горанов става окръжен управител на Татар Пазарджик до 1896 г. На няколко пъти го избират за народен представител в Народното събрание – пет последователни мандата, от които и в Петото Велико народно събрание през 1908 г. Петър Горанов умира през 1925 г. Признателен Батак погребва своя воевода пред входа на историческата църква.

Предоставил: Стефчо Кирин

тагове: страшното, баташко, клане

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>