Ние, хората, обичаме силата и се възхищаваме на силните хора. Удивяваме се на изваяните тела, развитите мускули, физическите възможности.
Това, наше отношение се пренася и към държавите. Най- голямо внимание обръщаме на тези, с големите икономически възможности. Със затаен дъх наблюдаваме демонстрацията на възможностите на нова и супер модерна военна техника. Тъй наречените супер сили, силно интересуват националните и световни медии.
В същото време, сякаш между другото, се появява информации за изключителни научни открития. Постиженията на човешкия интелект се споменават сякаш между другото. Някой даже може да си помисли, че това се случва естествено и закономерно.
Ако се заровим по- надълбоко в източниците на „откритията”, ще открием отлично образование, добри учители, творческа среда за развитие на самите откриватели. Тоест, „случайните достижения” обикновено не са никак случайни.
Ако почерпим „ум и разум” от големите исторически личности, ще стигнем до интересен извод. До голяма степен, те почитат интелекта пред грубата сила.
“ Между силата и ума, обикновено побеждава вторият. Факт е,че историята потвърждава тази теза. А ние продължаваме да се прекланяме пред силата.
Един голям английски физик и експериментатор е Patrick Maynard Stuart Blackett, Baron Blackettб /1897- 1974/.Той получава Нобелова награда по физика през 1948 година, за пионерските си изследвания на космическите лъчи. Между другото, в тези изследвания открива и първите научни доказателства за съществуване на анти- материята. „Силният” човек обикновено ще се ограничи до тази информация, без да търси и анализира.
Patrick Maynard Stuart Blackett е известен по- малко , с друго свое постижение, за което може би също заслужава Нобелова награда. По време на Втората Световна война, той е научен консултант на сър Frederic Pile- главнокомандващ на противовъздушната отбрана на Великобритания. Като такъв, създава нова научна дисциплина „Операционни изследвания”- „незабележително име”. В нея се изчисляват най- безопасните пътища на военните конвои, оптималното разпределение на бронята на военните самолети, най- доброто разположение на боеприпасите в бомбардировачите. По неговите думи, Blackett се стреми „ да намери числата, върху които да се облегне стратегията, а не да „предвижда” чрез чувства”. Успехите му са изключителни. И те се изразяват в спасени конвои, самолети и хора, както и в икономията и оптималното използване на наличните ресурси на Англия. Днес, тази област за „по- модерно” се нарича наука за мениджмънта или за вземането на решения.
Във Втората Световна война, Patrick Blackett не участва пряко в бойните действия и не получава бойни ордени. Той просто работи в дълбокия тил, със „собствения си интелект”. Би било добре да се замислим, кой е по- важен: “ Сила или интелекта!“
Автор: Георги Караджов
тагове: сила, интелект