по повод 100-годишнината от арменския геноцид
„Върховният патриарх, слуга на Иисуса Христа, по Божията милост и по волята на нацията архипастир и католикос на всички арменци на общонационалния първопрестол на Араратската Апостолическа Майка Църква”, представи на 28 дек. 2014 г. в първопрестолния храма „Св. Ечмиадзин” патриаршеско послание по повод 100-годишнината от Арменския геноцид под мотото на библейския цитата: „Пътеката на праведните е като лъчезарно светило, което свети все повече и повече досред пладне” (Притчи 4:18). В нея се оповести, че на 23 април чрез специална церемония по време на Божествена Литургия, ще причисли към светците онези свои чада, които приеха венеца на мъченичеството в името на вярата и Отечеството и ще прогласи 24 април като Възпоменателен ден на светите мъченици от Арменския геноцид, който съвпада с Деня на жертвите на геноцида на арменците в Османска Турция.
Също се призовава „удостоеният с благодат арменски народ, нация-мъченик, възкръснал народ”**, да превърне „възпоменаването на мъчениците в сила и мощ за духовен, национален и отечествен живот,, и пред Бог и хората с праведен живот, да осветим пътя си към нашите права до пристанището, където ще се осъществят нашите скъпоценни мечти”.
Архиерейският събор на Арменската църква прие реда, по който ще се осъществи канонизацията на 1.5 милиона арменци, жертви на геноцида в Османската империя, като общо за периода от края на 19 в. до 1921 г. са избити 1 543 271 души. Тяхната канонизация е първата от пет века насам, която ще извърши Арменската църква. Списъкът с имената на арменските светци е съставян до края на 16 в. и оттогава не е бил попълван. Последният канонизиран е бил известният богослов и философ Григор Татеваци, починал в началото на 15 в.
„Арменските епископи са приели богослужебния чин за ежегодното им поменаване, който включва сборник с църковни химни (шаракани) и входни песнопения (жамамут).*** В Арменската църква светците се признават за такива при наличие на историческа памет за техния духовен подвиг.”
В Енцикликата се отправя и благодарност към Бога за възкресяването на обреченият на смърт арменски народ и възможността „да тръби и защитава своите справедливи искания пред съвестта на човечеството и международното право, срещу пилатовото безразличие и престъпното отричане…”
Православното църковно календарче е изпълнено с подобни празници, в които честваме паметта на големи и по-големи групи просияли със святост мъже и жени, напр.: Неделя на 10-те прокажени (18 януари); събор на 12-те апостоли (30 юни); св. 42 мъченици Аморейски (6 март); св. 40 мъченици Севастийски (9 март); св. 14 хиляди младенци-мъченици, избити от Ирод (29 декември); св. 20 хиляди мъченици, изгорени в Никомедия (28 декември). От сравнително скоро и Българската Православна Църква добави към сонма на светиите две големи групи с немалък, макар и неопределен в точна бройка жертви от Априлското въстание, чествани съответно – Събор на св. Баташки мъченици (17 май) и Събор на св. Новоселски мъченици (9 май).
В исторически план винаги е имало тежнения към колективна канонизация, към която отношението на Православната Църква е било различно в съответните исторически контекст. Например, след убийството на имп. Маврикий през 602 г. имп. Фока, съзнавайки слабия дух на своите войски, се опитал да издейства от епископски събор като особена мярка за поощрение на воините – да бъдат обявени за мъченици и канонизирани онези, които паднат в битка с персите, за която инициатива знаменитият канонист Теодор Валсамон (12 век) съобщава детайли за споровете на епископата по този въпрос; мнозина се позовавали на 13 правило на св. Василий Велики – „как да причислим към мъчениците тези, що са убивали на война”, – след като Василий Велики не ги е допускал, като имащи нечисти ръце, до причастие в течение на 3 години?” А когато много свещеници и един епископ се съгласили с императора и признали, че сами са участвали в сражения, то съборът на база 43 правило на св. Василий Велики искал да ги аргоса. Спорът приключил без резултат.
На 5 окт. 610 г. Фока е свален от Ираклий, който с постоянния си съветник и близък приятел патриарх Сергий (610-638 г.) винаги подчертавал религиозния характер на войната с персийската империя. След окончателната византийска победа през март 631 г. и освобождаването на Йерусалим от езичниците на 14 септ. Св. Кръст бил върнат в св. Град. Неслучайно император Ираклий станал легендарен герой и през 12 в. бил сочен за идеал на кръстоносците от френския хронист Гийом Турски.
Векове по-късно, след смъртта на имп. Роман II Лакапин, регентката на малолетните Василий II и Константин VIII императрица Теофания се омъжва за главния военачалник, доместикът на империята, Никифор Фока (963-969), воин-аскет, чийто духовен отец бил преп. Атанасий Атонски, основателят на Великата Лавра на Атонската Света Гора. Наричан бил „Бялата смърт за сарацините”, понеже главното свято дело на новия император бил войната с исляма. Той считал, че всички убити в тази война трябва да се причислят към лика на мъчениците – Църквата обаче не приела неговото частно мнение. Неговият наследник на императорския трон, Йоан Цимисхий (969-10/11 дек. 976 г.) продължил блестящите му военни кампании: в 971 г. превзел Велики Преслав и освободил от руски плен българския цар Борис II; а след нападението срещу Антиохия (971 г.) Византия подновила през 972 г. войната против исляма на Изток, което по същество било и Първият Кръстоносен поход в историята.
Паралелно с Патриаршеската енциклика в Република Армения, на 29 януари т.г., Държавната комисия за координация на честванията по случай 100-годишнината от Арменския геноцид, след консултации с нейните регионални комитети в Диаспората, излезе с всеарменска декларация в израз на обединената воля на арменския народ за признаване ролята и значението, както и прилагане на Договора от Севърския мирен от 10 август 1920 арбитражно решение на американския президент Удроу Уилсън от 22 ноември 1920 г. в преодоляване на последствията от арменския геноцид с предложените от него граници на Зап. Армения – т. нар. „Уилсънова Армения”.****
Европейския Парламент от своя страна на 12 март т.г. приемайки Годишния Доклад за 2013 по въпросите на човешките права и демокрацията по света и политиката на ЕС по тези въпроси, покани страните-членки на ЕС да припознаят арменския геноцид във връзка със стогодишния юбилей от това престъпление. В чл. 77 от приетия доклад се посочва, че „с наближаването на юбилея се поканват всички държави в Европейския Съюз да го признаят в юридически план и ги насърчава, както и европейските институции, да продължат да работят за неговото признаване…”*****
На 11 март Кремъл потвърди участието на руският президент Вл. Путин в официалните церемонии, организирани на 24 април в Ереван, което е било договорено в телефонен разговор с арменския му омолог, президентът Серж Саркисян. Русия е сред 20-те държави, които винаги са признавали тази трагедия за геноцид. Към момента и френският президент Франсоа Оланд е потвърдил участието си в тържествата в арменската столица.
На 30 март 2015 г. Пловдивското журналистическо дружество „Европрес” излезе с нарочна Декларация в подкрепа резолюцията на най-голямото политическо семейство в Европа и остро осъжда насилието над арменския народ, извършено преди век и го квалифицира като най-голямото престъпление срещу човечеството и цивилизацията в началото на ХХ-то столетие: „Геноцидът е организирано унищожаване на хора, чиято основна цел е да се сложи край на тяхното колективно съществуване. За да се случи всичко това, е необходимо централизирано планиране и вътрешен механизъм за неговата реализация. Това превръща геноцида в държавно престъпление, тъй като само държавата като юридически субект разполага с всички ресурси, които могат да се използват за осъществяването на такова пъклено дело”.
Общоарменският Благотворителен Съюз „Парекордзаган” – клон Пловдив обяви и конкурс за литературно произведение: проза, есе, стихотворение или драматургия, посветено на 100-годишнината от Арменския геноцид, като наградените творби и автори в изброените четири категории ще бъдат обявени на 17 април т.г. на сайта и Фейсбук страницата на организацията.
ОАБС „Парекордзаган” – клон Пловдив, Пловдивското журналистическо дружество „Европрес” и културната общественост в града заявиха, че се присъединяват към международната инициатива на Международния фестивал на книгата – Берлин 2015 и Лепсиусхауз – Потсдам, като в Етнографския музей в Старинен Пловдив, на 21 април /вторник/, ще се проведе литературно четене на арменски писатели и поети, между които Сиаманто, Гомидис, Хрант Динк, Варужан Восганян, Забел Есаян.
Наскоро бяха публикувани са документи, свидетелстващи за помощта на Ватикана за арменците по време на геноцида.
Папа Франциск, на 12 април, ще извърши меса за арменските вярващи в преддверието на столетието от геноцида над арменците, започнал на 24 април 1915 година. Архивите на Ватикана доказват, че Светият Престол нееднократно се е опитвал да помага на арменците, подложени на гонения в Османската империя. Йезуитското списание «La Civiltà cattolica» вече публикува част от архивните документи. В годините на «Великото зло» (както арменците назовават геноцида от 1915-1922 г.) Ватиканът неведнъж е оказвал материална помощ на бежанците. Голямата част от документите е била създадена в рамките на ватиканската конгрегация на Източните Църкви. Среди тях са и две лични писма на папа Бенедикт XV (1914-22) до султан Мехмед V (властвал в периода 1909-1918), датирани септември 1915 и март 1918 г. Преди време публично достояние станаха документи, свидетелстващи за посредническата дейност в полза на турските арменци, осъществявана през втората половина на XIX век от папа Лъв XIII.******
Йеродякон Петър Граматико
Бележки и посочки:
*арм. гонтаг – патриаршеско послание, което се отнася до религиозен, политически или обществен проблем.
**Срв. в-к „Парекордзагани Цайн” (билингвистичното издание „Благотворителен Глас”), бр. 1, Пловдив, ян. 2015, сс. 1, 7.
***Автор: Благовест инфо, Неделя, 16 Ноември 2014 20:33, http://dveri.bg/9dkay.
****Срв. http://www.mfa.am/en/interviews/item/2015/01/29/pan_arm_dec_armgen/.
*****Срв. http://www.armenews.com/IMG/arton109040-480×233.jpg.
******Източник: 316NEWS – Мар 27, 2015; http://316news.org/novosti/vatikan-pomogal-armyanam-vo-vremya-genocida-opublikovany-dokazatelstva/, – по материали на www.invictory.com.