ВЕСЕЛ ***  ГРЪМОТРЪН

 ФРЪЦЛАТА

Златната тя. Стои си милата в автобуса и все едно  не е тя.

Изведнъж, като че ли нещо и прещракна и тя поде с   пискливия си глас глас:

-Не  тъ ли е срам, ма! Тук си седнала да ядеш. Засрами са? Сички пътници та гледаш. А ти си ядеш  тъй сладко.

 Така озвучаваше с приятния си тембър,  в обратния смисъл на думата фръцлата.

Кондукторката в автобуса я гледаше с искрящ поглед, но без да повиши тон  се обърна към  нея:

-Госпожо. Аз съм тук от дванайсет часа на крак, а  ти ми правиш забележка. Нямам ли право а се нахраня?

– Виж са, ма!- продължи фръцлата.

-Какво да се видя? Аз съм на работното си място и не съм мръднала от тук. Всичко ми присяда.

– Тъй значи? Май нарушаваш работната дисциплина?

– Така ли? Аз мисля, че не . Виждаш, че моята столова е в автобуса. Ти може би се храниш в уютния си апартамент, а аз тук, на бързо.

– Тъй значи. Пък ма обиждаш?

– Кой те обижда мила? Това е така. Както те гледам, май цял живот не си хващала работа.

– Тук май си права. Имам  добър и богат мъж.

– Ето, виждаш ли? Ако си изкарваш парите като мен и работиш   по 12 часа без прекъсване, тогава няма да говориш така.

– Сега разбирам.  Хайде да слизам, че в къщи ма чакат. А аз не съм са прибирала целият ден.

– Милата ,едни бачкат целият ден, а други си гледат кефа!

– И ти май са раздрънка?  Говореше  интелегентно, а сега…

 -С такива като теб, така трябва да се говори. По друг начин няма да те разберат.  Хайде слизай, че озвучи целият автобус! Какво ще кажат пътниците?

 – Каквото и да кажат, не ми пука. Никой не ма познава.

– Не  те познава, но ще те запомнят. Такива като теб се помнят дълго.  Не знаеш какви ги срещам тук?

– Хайде чао. – и фръцката забърза към вратата на автобуса.

-Ако още една  като нея дойде тук, вече няма да издържа- гласно изрече кондукторката.

ОХ, МНОГО МЕ БОЛИ

„Ей, какви времена настанаха”. Да им се радваш, та да не можеш да им се нарадваш! А пък за хората да не  говорим. Станали са едни, не можеш да ги познаеш Ще  ме  попиташ, защо така говоря, ли? Ами, как да не говоря Слушай сега какво ще ти кажа! Случи ми се случка, да не можеш да повярваш. Ще ме  попиташ, каква, та толкова ми е  разтревожило? Как да не ми  тревожи?  Виждаш ме, нали? Жена, като всички  други. А особено ако не си младо маце. Какво от това. Нима всяка възраст не е хубава  а, кажи де? Особено, ако  съхранил себе си. Времето те люшка ту на една, ту на друга страна, но ти пак си си ти С какво си се променил? Освен външно, но душата си остава същата. Нея никой не може да я промени, освен теб.  В душата е истината, ей…  Ако  разбереш, няма да бъдеш такъв. Просто ще  си останеш такъв,  какъвто си се родил. Нали, детето се ражда добро, прохожда и в един момент поумнява. Но като  поумнее и му дойде акъла, тогава ела го виж!

И така, да си дойдем на думата. Вървя си значи, аз към автобусната спирка. Бързам,  да не закъснея за  срещата с една приятелка.  А, още малко стигам на спирката и кого мислите- автобусът, който ми трябваше?   Спрял е на спирката.. Доближих се до него  и  помолих шофьора  с ръце да ме изчака за секунда. И… просто не искам да си спомням. Шофьорът тръгва пред мен и маха с ръка. А сега ,де… Какво ще си помислите? „Ето, до къде стигнахме, нали?” Въпреки, че го помолих, той   ме помисли за някаква будала и продължи. Това е истински човек, нали? Ами, ако бях паднала на земята пред него? Пак ли щеше да продължи?  Просто, такъв си е човечецът. За чуждата болно не го боли. Нали  си караше колата, и сякаш беше неин господар А да не говоря, колко като него си карат автобусите така, сякаш карат картофи. Правостоящите се люлеят в нея, сякаш е панаирна люлка. Така е, като си мълчим или  не търсим отговорност на  такива, като тях.

Ох, много ме боли. Но какво мога да направя сама, след като другите си мълчат!

 Мария Герасова      

  тагове: хумор, сатира, едно, весел, гръмотрън