Стефан Стамболов (1887 – 1894) е бил бесен на късогледите учени, които обявяват най-известната в Европа българска книга „Веда Словена”, за фалшификат. Той предлага на събирачът на българския фолклор Гологанов да се пресели в София и му обещава пенсия. На тесногръдите учени отговаря: „Всички европейски академии се заинтересуваха от родопските песни”.
АТИЛА ПРИСЪСТВА В ЗАПАДНИТЕ ЕПОСИ И В БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР.
Най-древен предтеча на готския род на Амалите, според Касиодор и Йордан, е Хумли. Обаче същият Хумли в народнагерманска памет, ако се вярва на „Песен за Хльод” в Старшата Еда, е владетел на хуните:
„Хумли, както се знае, владеел над хуните.
А над гаутите – Гицур,
Ангантюр над готите,
Над даните – Валдар,
А над валамите – Киар
И Алирек Храбри – над народа на англите.”

За автора на „Видсид”, древноанглийска поема от VІІ век, най великите воини за всички времена са Александър Македонски, а след него Етла (Атила) и на трето място Херманарих.

В строфи 25-26 четем, че бащата на Атила се наричал Будли: ”Съкровищата на Будли ще бъдат твои, цялата в злато ще си, ако се омъжиш за Атли.”
В българският фолклор също се слави Атила.
След вечеря се разказват героични легенди, според „Веда Словена“. Същото се правило и при Атила, според Приск Панийски, който присъства на такава вечеря и е бил на една трапеза с Атила през 448 г.

Приск Панийски в бяло, на вечеря при Атила…
Цар Боян във „Веда Словена“ така хвали своите велики хунски предтечи:
„Атле ми Диа,
Диа ми Яра.
Фалба ти фала.
На небе, на земе.
На земе, на поле,
На поле, в гората,
На море, на Дунав”
(с. 490, т. ІІ).
Учените все още спорят дали това са славянски веди /???/, стари колкото санскритските и сякаш никой не иска да види, че това не е славянска митология (Атле не е славянски бог), а български фолклор със силен исторически подтекст.
Естествено, че нито Атле, нито Диа са митологични божества. Това са исторически личности и единият от тях, Атле (Атила), е като „агне кушуту”, спрямо другият, Диа (Дуа, Дуло).
„Атле ми Диа,
Суру ми агне кушуту” (с. 493, т. ІІ).

Във „Веда Словена“ се възхваляват основателите на династията Дуло:
„Стана ми Бана от трапеза,
На трапеза хору ми играе,
Хору ми играе, песна пее:
Тебе си, Атле, фали.
Атле ле, Диа ле,
Диа ле, Яра.
Яра ле, Прена.
Седиш ли на небе;
Ясну ти лику палиту”
(с. 495, т. ІІ).
Явно така грее (палиту) родовата памет.
Апогей на трапезната възхвала, е когато епичния герой Боян (Батой – ?) кани ритуално Атле (Атила) на своята владетелска маса:
„Гозба ти, Атле, госте,
Гозба е ясна бъдница,
Ясна бъдница, ясна мреница
………………………………………
Със хору та фале,
Със хору, със песна –
Как та е фалил бабайку ми,
Бабайку ми на Край-земе”.

Баща му (бабайку му) е бил владетел на Крайна земя. Алюзията към Кубрат е очебийна.
Какво е правил Кубрат? Къде е той?
„Как та е фалил бабайку ми,
Бабайку ми на Край-земе.
Чи си имал Ясна книга.
Фъркнал си на небе-ту,
На небето при тебе.
Та му даде Ясна книга,
Учил си го йоще научил
Да си пее Ясна книга,
Да си те фалба фали”
(с. 496, 497, т. ІІ).
Кирил Милчев
тагове: Атила, български, фолклор, западни, епоси