ХУМОР И САТИРА В ЕДНО БР.141

 ВЕСЕЛ  ***   ГРЪМОТРЪН

1780843_834779056549277_1157266431_n

ПА ДА ОСТАВИМ НА СЪДБАТА

-Е хей… Виж го ти, нашияІ

- Здравей  артлик. Как я караш?

- Ей на. Вървя си и си свиркам с уста.

- Брей… Друга работа  нямаш ли си?

- Как да си нямам.Свиркам си, да не плача.

- Защо бе, мой човек?

- Как защо. Онзи, комшията, знаеш го?

- Казвай, казвай. Какво комшията?

- Ами не е човек, а от ония зверове,  дето живеят в джунглата.

- Тук няма джунгла.

- Ами, как да няма? Хората така се озвериха… Агресия брат, агресия…По- лошо от война.

- Прав си приятел. И аз  си мисля тъй.

- Ето, разбра ли сега? Пияни шофьори правят на парчета колите си. Убиват що срещнат по пътя си.

- Да,да. Жал ми е за децата. Що деца си отидоха. Отнеха им живота, когато трябваше да растат и да живеят.

- Знаеш ли, а колко такива пияндели са на свобода?

- Парите брат, парите…

- А пък напоследък са се  навъдили едни…

- Казвай бързо! Какви едни?

- Какви  ли? Обирджийки… От РУМА. Направили са си добре сметката.

- Ами  нали ги заловиха?

- И още как. Обирали парите на що народ. Пострадали милите.

 - И за старците не им пукало…

- Обирали, обирали и трупали в банките. Станали милионери.

- Ами, ти не знаеш ли за оня просяк?

- Кой бе?

- Дори и не си чувал. Ходил по улиците окъсан и развлечен, а като умрял, намерили под дюшека му пачки с пари.

- Е хей… И на това си му кажи живот.

- Широк живот, тесни гащи. Шапка на тояга.

- А, забрави да кажеш за вашият комшия.

- За него ли? Ами взел, хванал беззащитната ми булонка. Кученцето де.Отрязал му най- жестоко главата. И го хвърли от терасата, та падна горкото долу, в градината.

- Не продължавай, щото кръвта ми кипна, а сърцето ми ще изскочи от пазвата!

- Виждаш ли? Не знам какво да правя с него? Май е за лудницата. Да вика и крещи, щото сърцето му да се върне на мястото си!

- Тъй е. Май го е загубил някъде сред тълпата и не може да си го намери.

- Един ден ще го намери. Рано или късно съвестта проговаря. Туй не може да му се размине. Съдбата е справедлива. Тя напомня.

- Хайде сега да тръгваме. Па да оставим на съдбата…

ХА СЕГА. ОСТАНИ СИ СЪС ЗДРАВЕ!

- Па така. Па не така. Щото така каза Панката.

- Тъй ли? А пък, аз  да не знам.

- Какво има да знаеш, Коко?

- Как да няма? Щото не изпускам нищо.

- Аха… Тъй значи? Не изпускал нашият нищо.

- Айде, де. На баламурник ли ме смяташ?

- Къв ти баламурник?Ти си цял шаран за връзване.

- Ей… Недей тъй, бе Панка, че ако те хвана не шаран, а лъв  ще стана.

- По- полечка Коко! Не се яри, защото ярките бързо отиват във фризера!

- И ме плашиш отгоре на всичко? Не ме ли видиш? Метър и осемдесет съм.

- Виждам, виждам, но акъла ти е в гащите.

- Как, не   се  ли срамуваш от себе си, да думаш тъй?

- Как да се срамувам? Нито жълта книжка имам,нито съм превъртял. А ти?

- Какво аз? Ами аз съм си аз. И на никой не давам отчет.

- Браво Панка. На това се казва ярбап човек.

- Че съм ярбап, ярбап съм. За никой не ми пука. Да му мисли само оня, дето ме обиди!

-  Прав си, Коко. Такива ги има много.А някой дори се забравят, щото не могат да спрат.

- Ти да не ме слагаш в това число?

- Не, аз, туй…

- Какво аз, туй?

- Не искам да те обидя. Нали си мой човек?

- Мерси за сега. Па нека да си останем такива…

- Евалаа, Панка. На това се вика приятел. Ха сега. Остани си със здраве!

Мария Герасова

 тагове: хумор, сатира, едно, Весел гръмотрън

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>